ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 38
гр. гр. София , 12.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, IV-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на дванадесети април, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Емилия В. Петкова
Членове:Венелин Б. Иванов
Аделина Иванова
като разгледа докладваното от Венелин Б. Иванов Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600150 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава 22 НПК.
С протоколно определение на Х - ти състав на СНС от 16.03.2021г. постановено в
разпоредително заседание по НОХД №358/2021г., съдът се произнесъл по въпросите
включени в ал.1 т.1 - т.8 на чл.248 НПК и като намерил, че по чл.248 ал.1 т.3 НПК са
допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения, прекратил съдебното
производство и върнал делото на прокурора за отстраняването им.
Срещу постановеното прекратяване, представителя на държавното обвинение е
протестирал в предвидения от закона срок.
Апелативният специализиран наказателен съд, като се запозна с доводите изложени
частния протест на прокурора, с атакуваното определение от проведено разпоредително
заседание на първостепенния съд, както и с материалите по делото, намира следното:
Протестът е процесуално допустим, доколкото е подадени от съответната страна с
правен интерес пред съответния съд. Постъпил е в изискуемия от закона седмодневен срок.
Разгледан по същество е неоснователен, по следните съображения.
Наказателното производство по д. п. №99/2020г. по описа на СО-СП, пр.пр.
№1054/2020г. по описа на СП е било приключено в досъдебната фаза и с внесеният
обвинителен акт на 25.02.2021г. е преминало в съдебната, като е образуването НОХД
№368/2021г., възложено за разглеждане на Х - ти състав при СНС. С обвинителният акт е
била ангажирана наказателната отговорност на подсъдимите лица за следните
престъпления:
Ц. М. П. по:
- чл.321 ал.3 пр.2 и пр.4 т.2 вр. ал.2 НК
1
- чл.302 т.1 б.“А“ във вр.чл.301 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК
К. А. В.
- по чл.321 ал.3 пр.2 и пр.4 т.2 вр. ал.2 от НК
Д. В. Т.
- по чл.321 ал.3 пр.2 и пр.4 т.2 вр. ал.2 от НК;
Преди внасянето на обвинителния акт, в досъдебната фаза на наказателното
производство, след завършване на разследването, прокурорът по реда на Глава XVIII НПК е
прекратил частично наказателното производство срещу едно от обвинените лица – В.Г.Ф.
като приел, че доказателствата за участието и в организираната престъпна група с
останалите обвиняеми са недостатъчни, за да бъде внесен обвинителен акт срещу нея, както
и че, доказателствените възможности за установяване на обвинителните факти по
повдигнатото и обвинение са изчерпани, с което словом е мотивирал прекратяване на
досъдебното производство срещу това лице в коментираното постановление от 02.02.2021г.
с хипотезата, която закона предвижда в чл.243 ал.2 НПК. Противно на мотивите си,
прокурорът е посочил, че правното основание за частичното (спрямо обвиняемата Ф.)
прекратяване на наказателното производство е по реда на чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1
алт.2 НПК, т.е. че деянието, за което е обвинена по чл.321 ал.3 пр.2 и пр.4 вр. ал.2 НК, за
което по делото не били събрани достатъчно доказателства, да е извършила, не съставлявало
престъпление. Очевидно е налице съществено противоречие между мотиви и приложеното
процесуално основание за приключване на наказателното производство срещу това лице,
което дало основание на защитниците и да обжалват коментирания акт на прокуратурата
относно мотивите за прекратяването му. Това е направено с жалба от 11.02.2021г. до СНС.
Срещу същото постановление от 02.02.2021г. е подадена на 09.02.2021г. жалба и от адв.М.,
защитник на друг от обвиняемите – Д.Т.. В жалбата си, адв. М. претендира, както
незаконосъобразност на постановения от прокурора акт, доколкото „ не е спазил реда по
чл.243 ал.2 НПК“, така и относно доказателствената обезпеченост, като излага пространни
твърдения в тази насока.
В частният протест на прокурора, се твърди, че жалбата на адв. М. е недопустима
(което все още не е процесуален факт), а жалбата на защитниците на Ф. е насочена срещу
основанието за прекратяване на наказателното производство, водено срещу Ф., а не срещу
прекратяването на наказателното производство. Вярно е, че дори да бъде отменено от СНС
атакуваното определение, прекратяването на наказателното производство ще бъде
потвърдено (което все още не е процесуален факт), с материалната сила на влязъл в сила
съдебен акт и последиците за Ф. ще бъдат ограничени от забраната „reformatio in pejus“, т.е.
за същото престъпление няма да може да бъде привличана към наказателна отговорност.
Същевременно, преди произнасянето на СНС по жалбите, което може да стане
единствено в досъдебната фаза на процеса, делото е внесено с обвинителен акт, срещу
останалите обвиняеми, с което наказателното производство е пренесено в съдебната му
фаза. В съдебната фаза, съдът няма правомощия да контролира досъдебната фаза, доколкото
същата е приключила с внасянето на обвинителния акт в съда, поради което произнасянето
по тези две жалби, без значение от това, какъв ще е вида на съдебния акт по двете жалби е
невъзможно да се случи в съдебната фаза.
С преждевременното внасяне на обвинителния акт, прокурорът е възпрепятствал
2
произнасяне на съд по вече подадените жалби, т.е. да осъществи съдебен контрол върху акт
на прокурора от досъдебната фаза на процеса, с което е осуетил влизането в сила на
собствения си акт – постановлението за частично прекратяване на наказателното
производство по отношение на обв.Ф.. След като не е приключила процедурата по чл.243
НПК, при обжалването на постановлението за частично прекратяване на наказателното
производство срещу обвиняемата Ф., то очевидно обвинението продължава да е висящо, т.е.
тя все още е обвиняема, доколкото актът на прокурора не е влязъл в законна сила. Доводите
на прокурора, за бъдещото естеството на съдебните актове по двете жалби, не води до
стабилитет на прокурорския акт, напротив, досъдебното производство срещу обвиняемата
Ф. все още не е прекратено. В този смисъл не са налице основания за доводите му по
отношение забраната „reformatio in pejus“, (каквато липсва при инстанционния контрол на
прокуратурата).
В този смисъл, правните аргументи на прокурора са такива по целесъобразност,
поради което в случая са незакоконосъобразни, доколкото именно в Тълкувателно решение
№2 /2002г. се казва, че „… Такова прекратяване на наказателното производство ще е
наложително, само когато от последното повдигнато и предявено на предварителното
производство обвинение следва да се изключат определени деяния, намиращи се във връзка с
деянието по обвинителния акт, или отделни лица, привлечени като съучастници за
същото деяние. В този случай прокурорът е длъжен по силата на чл. 237, ал. 1 т. 1 и т. 2
НПК да изготви постановление за "частично" прекратяване на наказателното
производство и да внесе обвинителния акт в съда след изтичане на сроковете по чл.
237, ал. 3 НПК или приключване на съдебното производство по жалбата на обвиняемия
или пострадалия…“.
Накратко, наказателното производство не може да се намира едновременно в
двете си фази – съдебна и досъдебна. Налице е неприключила досъдебна фаза, относно
правното качество на едно от обвинените лица, а именно Ф., което продължава да е
обвиняемо лице по делото, защото не е приключила процедурата по обжалването на
постановения от прокурора акт, т.е. не е налице влязъл в законна сила окончателен акт на
прокурора за частичното прекратяване на наказателното производство. Съдът не може да се
произнесе по жалби от досъдебната фаза на процеса, след като делото е прехвърлено в
неговата съдебната фаза и по този начин висящността на прокурорския акт да бъде
„санирана“. Произнасянето по жалбите, представлява форма на контрол на акт от
досъдебното производство по реда на чл.243 НПК и съдът, не може да се произнася по тях
доколкото, към настоящият момент делото се намира в съдебна фаза.
С внасянето на обвинителния акт, прокурорът е препятствал съдебния контрол на
досъдебната фаза, което е довело до незавършена процедура по обжалването на
постановлението за частично прекратяване на наказателното производство, не е настъпила
процесуална стабилност на постановлението за частично прекратяване на наказателното
производство. След като частичното прекратяване не е влязло в законна сила, т.е. липсва
съответния процесуален правен факт, то обвиняемата Ф. е все още обвиняема по
досъдебното производство. Досъдебната фаза на наказателното производство обективно не е
приключила за обвиняемата Ф., независимо от прогнозираното естество на непроизнесените
съдебни актове.
След като не е налице процесуалния правен факт - прекратяването на наказателното
производство срещу едно от обвиняемите лица от досъдебната фаза по делото - обвиняемата
Ф., то и констатираното от СНС отстранимо съществено процесуално нарушение обективно
е налице, следователно атакуваното определение на СНС от 16.03.2021г. постановено в
разпоредително заседание по НОХД №358/2021г. е правилно, включително и поради
цитираното от прокурорът ТР №2/2002г. на ОСНК НА ВКС, „…Липсата на постановление
за прекратяване относно намиращи се във връзка с обвинението по обвинителния акт
отделни деяния или отделни съучастници накърнява не само законните интереси на
3
обвиняемия, но засяга и устоите на наказателното производство, защото създава
предпоставки за заобикаляне на правилото "non bis in idem" в бъдещ процес…“. Това
съществено процесуално нарушение следва да бъде отстранено и едва тогава делото да
премине в съдебната фаза на процеса.
Така мотивиран и на основание посоченото, IV състав на АСНС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на на Х - ти състав на СНС от
16.03.2021г. постановено в разпоредително заседание по НОХД №358/2021г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4