МОТИВИ ПО НОХД № 935/2015
год. по описа на Варненски окръжен съд.
Производството е
разгледано по реда на глава двадесет и седма от НПК – съкратено съдебно
следствие
Варненска окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия К.Д.А. *** за това, че на 17.01.2014г. в гр. Провадия, обл.
Варна, при управление на МПС - л.а. "Сеат
Толедо" с per. № * **** **, нарушил правилата за
движение - чл.21, ал.1 от Закон за движение по пътищата: "При избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в km/h:
Категория В за Населено място-50", в резултат на което по непредпазливост
причинил смърт на И. С. М.
- престъпление по чл.343, ал.1, б."в", вр. чл.342, ал.1 от НК.
Производството по
делото е протекло по реда на глава двадесет и седма и конкретно по чл.371, т.2
от НПК, по инициатива на защитата.
С протоколно
определение в открито съдебно заседание от 19.10.2015 год. след предварително
изслушване на подсъдимия същият се възползва от особените правила в глава
двадесет и седма от НПК и на основание чл.371, т.2 от НПК призна изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се
събират други доказателства за тези факти. Съдът след като установи, че
самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните на
досъдебното производство доказателства с определение обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира други
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Поради това и на основание чл.373, ал.2 от НПК, съдът при провеждане на
съдебното следствие не извърши разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица
за деянието описано в обвинителния акт.
При
предварителното изслушване подсъдимият К.Д.А., както беше посочено по-горе призна изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, призна и вината си. При
последната дума по отношение на наказанието заявява, че съжалява за извършеното
и моли за справедлива присъда.
Защитата
съобразно разпоредбата на глава 27 от НПК не оспорва така изложената в обвинителния
акт фактическа обстановка. Заявява, че признават изцяло фактите и обстоятелствата
по обвинителния акт, като пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване
от свобода под минималното, при условията на чл.55, ал.1, т.2 от НК, тъй като
на съдебното следствие е оказал съдействие за разкриване на обективната истина.
Същото да бъде отложено с изпитателен срок към минимума,а лишаването от право
да управлява МПС да е в размер под 2 години.
Представителят на
прокуратурата в пледоарията си поддържа обвинението срещу подсъдимия, като
намира, че е доказано по несъмнен и категоричен начин, както от доказателствата
по делото, така и от направените самопризнания от подсъдимия.
Счита, че с оглед
направеното самопризнание и предвид процесуалното му поведение следва да му
бъде наложено наказание 3 години лишаване от свобода, което на основание чл.58а
от НК бъде редуцирано с 1/3, с приложението на чл.66 от НК. На основание
чл.343г от НК да лиши подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 2 години.
От събраните и
проверени в съдебно заседание гласни и писмени доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, и с оглед направеното от подсъдимия самопризнание и
съобразно императивната разпоредба на чл373, ал.3 от НПК съдът намери за
установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
К.Д.А. е роден на ***г***., със средно образование, неженен, студент,
неосъждан, ЕГН **********. Правоспособен
водач на МПС, като има правоспособност за категории В и М.
На 17.01.2014г., в около 19,30 часа, в тъмната част
на деня, подс. А. управлявал л.а. „Сеат Толедо"
с per № * **** **
по ул. „Кирил и Методий" в гр. Провадия. Самата улица, непосредствено след
кръстовището с ул. „Шипка" продължавала под името „Генерал Манзей". На самата улица имало улично осветление, като
обаче работели само по едно от осветителните тела. По тази причина и
осветлението е било недостатъчно за повишаване на видимостта на улицата. Подсъдимият
управлявал автомобила със скорост 61,16 км. в час. При тази скорост, опасната
зона за спиране на същия била 47,99 метра, а зоната на осветеност на фаровете
била следната: десен край на платното - 55,5 метра, по надлъжната ост на автомобила - 43,50 м., а лявата, по отношение на
насрещната лента - 32,25 метра. С оглед на зоната на осветеност и формата на
светлинното петно, съобразената скорост е следвало да бъде 46,40 км. в час.
В същото това време, срещу него се движил л.а.
Фолксваген поло", управляван от свид. С., като на предната дясна седалка до него се возела свид. Н..***, към кръстовището, приближавал пострадалият И.
М.. Той управлявал велосипед, който бил със светлоотразителни елементи по
спиците на колелетата, оборудван с фар, както и динамо, което било включено,
като въртеливото движение на динамичната част било осигурявано при движение на
задното колело. Скоростта на движение била 15 км. в час.
М. навлязъл в кръстовището без да спре, преминал
пред автомобила, управляван от свид. С. и продължил
пресичането на ул. „Генерал Манзей". Когато
навлязъл в зоната на видимост на автомобила на подсъдимия, разстоянието било
38,25 метра, а при навлизането в кръстовището, това разстояние било 39,25 м.
Подс. А. предприел намаляване на скоростта и спиране
едва тогава, когато М. навлязъл в лентата на неговото движение, но поради
високата скорост и намаленото вече разстояние, автомобилът му не могъл да спре
и последвал удар. От същият велосипедистът загубил равновесие и паднал на
пътното платно за движение.
Случайно намиращ се на мястото очевидец сигнализирал
на единен телефон 112. Веднага пристигнал екип на „Спешна помощ" и
пострадалият бил откаран в болница, но по-късно починал въпреки оказаната
медицинска помощ.
В хода на производството е била назначена
съдебно-медицинска експертиза.
От заключението и, изготвено в резултат на оглед на
трупа на пострадалия, както и от аутопсията е установено, че е налице тежка
черепно-мозъчна травма с контузия на мозъка, вкл. и с разкъсване на мозъчното
вещество по мозъчния ствол, счупване на костите на черепния покрив и черепната
основа, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, многофрагментно счупване на
4,5,6 -то десни ребра и от 1-во до 8-мо леви ребра двустранно, прободни
наранявания на белите дробове от фрагменти на счупените ребра, кръв в трахеята
и бронхите, вдишана кръв, двустранен хемоторакс, разкъсно - контузна рана по
теменно-тилната окосмена област на главата, ожулвания и кръвонасядания по
дясната половина на лицето, дясна ушна мида, ожулвания по лявата половина на
лицето, кръвонасядания по дясното рамо, дясната мишница, десния лакът, дясната предмишница, ожулване по лявото коляно, миокардиосклероза,
стар миокарден инфаркт, кръвоизливи в миокардата, коронаросклероза,
оток на белите дробове, венозен застой във вътрешните органи, оток на мозъка,
чернодробна стеатоза - умерено изразена, хиалинизация на бъбречните артериоли
и гломерули.
Пряката причина за настъпилата смърт е тежката
комбинирана черепно-мозъчна и гръдна травма, изразяваща се в тежка контузия на
мозъка, мозъчния ствол, контузия на белите дробове. Такава травма е
несъвместима с живота. Уврежданията били в резултат на удари с или върху твърди
тъпи предмети или детайли на МПС, реализирани в описаните области, падане и
удар в подлежащата повърхност. Според вещите лица е налице пряка причинно
следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.
От назначената тройна автотехническа експертиза се установява,
че ако подсъдимият е управлявал автомобила със скорост 50 км. в час, то
спирачния път би бил 35,79 метра, а велосипедиста е бил в зоната на видимост на
водача на автомобила марка „Сеат" на разстояние
38,25 метра. Скоростта на движение на автомобила била 61,16 метра, а дължината
на опасната зона при тази скорост е 47,71 метра. Т.е. налице е превишаване на
допустимата за населени места скорост, и ако той е управлявал автомобила с
разрешената скорост за населено място, би бил в състояние да спре, и да избегне
удара. Следователно е налице и причинно следствена връзка между превишената
скорост и невъзможността на подс. А. да спре управлявания от него автомобил.
Безспорно е налице и поведение на пострадалия, което се изразява в неспазване
на правилата за движение, свързани с осигуряване на предимство, но това не
освобождава обвиняемия от задължение за спазване на правилата за движение, като
от материалите по делото е видно, че именно неговото поведение е довело до
настъпилия удар. При спазване на разрешената скорост, резултатът би бил
избегнат било то чрез спиране на автомобила, било то поради обстоятелството, че
времето е щяло да бъде достатъчно на М. да пресече пътя. ПТП е настъпило поради
това, че подсъдимият сам се е поставил в невъзможност от предотвратяване на
произшествието.
От справката за съдимост на подс. А. е видно, че е
неосъждан и няма наложени административни нарушения на ЗДП.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената
фактическа обстановка, такава каквато е очертана и в обстоятелствената част на
обвинителния акт на ВОП се установява и потвърждава от събраните по реда на
глава двадесет и седма от НПК доказателства, а именно: направеното от
подсъдимия самопризнание по реда на чл.371, т.2 от НПК на всички факти изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт и от подкрепящите ги писмени и
гласни доказателствени средства, събрани на досъдебното производство, а именно:
показанията на свидетелите Б.И.С., Е.Б.С.,
С.Г.С., К.П.Н., М.Т.Р., М.Г.Г.,
М.С.М., А.М.К.., съдебно - медицинската
експертиза, автотехническата експертиза, както и
другите писмени доказателства приобщени
към доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.
Доказателствата
са непротиворечиви и не навеждат съда на различни изводи. Т е очертават една и
съща фактическа обстановка, а именно такава каквато е посочена в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
Позовавайки
се на направените самопризнания на подсъдимия и доказателствата събрани в хода
на досъдебното производство, съдът приема за установени обстоятелствата
посочени в обвинителния акт. Съдът намира, че горепосочените обстоятелства,
обсъдени поотделно и в своята съвкупност установяват описаната фактическа
обстановка в нейната пълнота и цялост, поради което изцяло основава на тях
своите фактически изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Анализът
на изброените доказателства обосновава у съда извода, че подсъдимият К.Д. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.343, ал.1, б."в",
вр. чл.342, ал.1 от НК.
Правните
изводи на съда са съобразени с доказателствата по делото, установената
фактическа обстановка и със закона.
ОТ ОБЕКТИВНА
СТРАНА деянието е общественоопасно, противоправно и наказуемо, осъществено чрез
действие. На 17.01.2014г.
в гр. Провадия, Варненска обл., при управление на МПС
- л.а. "Сеат Толедо" с per.
№ * ** ** **, нарушил правилата за движение - чл.21, ал.1 от ЗДП: "При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава следните стойности на скоростта в km/h:
Категория В за Населено място - 50", в резултат на което по
непредпазливост причинил смъртта на И. С. М.
СУБЕКТ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
– подсъдимият е пълнолетно вменяемо физическо лице, което е
наказателноотговорно.
ОТ СУБЕКТИВНА
СТРАНА: Подсъдимият е действал при условията на непредпазливост по смисъла на
чл. 11, ал.3, пр.1 от НК, под формата на небрежност, тъй като не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди, като не е съобразил скоростта си на движение с нормите от ЗДвП
цитирани по-горе.
ПРИЧИНИ за
извършване на престъплението: Липса на постоянно внимание от страна подсъдимия
по отношение на пътната обстановка, неследене на пътните знаци регулиращи
движението и неспазване изискванията на ЗДвП.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА
НА НАКАЗАНИЕТО.
При определяне на
наказанието съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието –
висока, както и на подсъдимия – ниска, а така също взе предвид като :
- смекчаващи
отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало на подсъдимия, младата
възраст, това, че в момента е студент и продължава образованието си, няма
налагани административни наказания по
ЗДвП, добри характеристични данни, обстоятелството, че искрено се разкайва за
извършеното деяние, недоброто улично осветление, съпричиняване от страна на пострадалия
изразяващо се в това, че е навлязъл на главен път, като не е осигурил
предимство на управлявания от подсъдимия автомобил.
- отегчаващи
отговорността обстоятелства – няма
Съдът намери, че при
липса на отегчаващи отговорността обстоятелства в случая са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, при което и най – лекото предвидено в
закона наказание се оказва несъразмерно тежко и които налагат приложението на разпоредбата на чл.55
от НК.
При определяне на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът се ръководи от
разпоредбата на чл.36 от НК, относно целите на наказанието, като съобрази
предвиденото от закона наказание. За извършеното престъпление законът предвижда
наказание лишаване от свобода в размер от две до шест години. Производството по
делото беше проведено по реда на гл.27 от НПК, при условията на чл.371, т. 2 от НПК. Съобразно разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК съдът е задължен при
определяне на наказанието да приложи разпоредбата на чл.58а от НК. Съдът
намери, че в случая следва да се приложи разпоредбата на чл. 58а, ал.4, вр.чл.55, ал.1, т .1 от НК, тъй като е по – благоприятна за
подсъдимия. Тъй като в настоящия случай е предвидена долна граница на наказанието
лишаване от свобода, следва да намери приложение разпоредбата на чл.55, ал.1,
т.1 от НК и наказанието да се определи в размер под две години.
Предвид
изложеното и с оглед предвиденото в закона наказание лишаване от свобода от две
до шест години, съдът наложи на подсъдимия наказание в размер – ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
Съдът като
прецени обществената опасност на дееца, че е ниска, с чисто съдебно минало,
това, че е студент в момента и продължава образованието си, и, че престъплението
се явява изолиран случай в живота му, намери, че изпращането му в затвора и
откъсването му от здрава социална среда не е оправдано, нито от гледна точка на
генералната, нито от гледна точка на личната превенция. Целите визирани в чл.36
от НК, биха се постигнали и без реалното изпълнение на наложеното наказание,
каквото искане беше направено и от страна на ВОП, и от защитата. Поради тези
съображения съдът приложи разпоредбата на чл.66 от НК, като отложи
изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия за срок
от ТРИ ГОДИНИ , считано от влизане
на присъдата в сила.
Съдът счете, че така определеното наказание лишаване от свобода е
достатъчно справедливо и е съответно на извършеното от подсъдимият деяние,
което ще изиграе както своята превъзпитателна и предупредителна роля по
отношение на подсъдимия, за да коригира противоправното си поведение, така и за
постигане целите на наказанието визирани в чл.36 от НК.
Съдът намери, че
на подсъдимия следва да бъде наложено наказание „Лишаване от право да управлява
МПС”, въпреки, че прие, че обществената му опасност е ниска, но извършеното от
него деяние е с висока степен на обществена опасност. Периодът през който той
няма да има възможност да управлява МПС ще му даде възможност да преосмисли
случилото се и да осъзнае, че управлението на МПС е рискова дейност, изискваща
максимална концентрация във всеки един момент от упражняването, и, че
опазването на живота и здравето на пешеходците е основна грижа за всеки водач
на МПС.
Поради тези
съображения съдът лиши подсъдимия К.А., на основание чл.343г от НК от правото
да управлява МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в сила, като зачете времето през което е бил
лишен от това право по административен ред.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗДАТЕЛСТВА
– светлоотразител, пластмасови елементи, метална част
от звънец на велосипед и велосипед, да се върнат на наследниците на пострадалия
от деянието – Б.И.С. и Е.Б.С. ***«Сеат Толедо» с рег.
№ * **** **, да се върне на подсъдимия, след влизане на присъдата в сила.
На основание
чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия К.А. да заплати направените по
делото разноски, в размер на 1167.32/ хиляда сто шестдесет и седем лв. и 32
стотинки/ в полза на Държавния бюджет, по сметка на ОД на МВР – Варна.
По
тези съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ ВЪВ
ВОС:………………