О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. София, 04.
02.2020 г.
Апелативният специализиран наказателен съд, първи
въззивен състав, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ УШЕВ
ЧЛЕНОВЕ:1. СТОЯН ТОНЕВ
2. НИКОЛАЙ Д.
като разгледа докладваното от
съдия Тонев ВНЧД № 46
по описа за 2020 година за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на глава 22, чл.341 ал.2 и сл. НПК.
Инициирано е по частна жалба на адв. Й.Н., в качеството й на защитник на подсъдимия Р.Я.Н.
срещу протоколно определение от 23.01.2020 г.
по НОХД № 3455/ 2019г. на СНС- 12 състав по реда на чл. 270 от НПК, с
което е оставено без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение
на подзащитния й от „задържане под стража“ в по- лека.
С жалбата се
навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението, понеже
данните по делото не сочат за наличие на опасностите
от укриване и извършване на престъпление. Със защитните доводи се акцентира
върху трайната уседналост на обвиняемия,
семейна среда,упражняването на трудови функции преди задържането,
изтеклия срок, в който се изтърпява мярката за неотклонение
задържане под стража и който не отговаря на критериите за разумност, които
обстоятелства не предполагат, че привлеченото към наказателна отговорност лице
ще извърши престъпление или ще се отклони от местоживеенето си, за да избегне
наказателно преследване. Незаконосъобразно, въпреки съдебната реабилитация
по реда на чл. 87 НК, криминалното минало на подсъдимия е ценено от
СНС в аспекта на завишена личностова обществена опасност, обосноваваща реален
риск от извършване на престъпление. Акцентира се и върху това, че на фона на
продължителното задържане тежестта на обвинението към настоящия процесуален
момент не може да обосновава реален риск от извършване на престъпление. Иска
се отмяна на атакуваното определение и изменение на мярката за
неотклонение на подсъдимия в от „задържане
под стража“ в по- лека.
Апелативният специализиран наказателен съд, след като съобрази
изложените в частната жалба доводи и материалите по делото, намира частната
жалба за допустима и разгледана по същество - за НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното
определение правилно първостепенният съд е отказал изменението на
прилаганата мярка за неотклонение "задържане под стража", като е приел, че не е разколебано обоснованото
предположение за евентуалната съпричастност на привлечения към наказателна
отговорност към повдигнатите му обвинения
за тежки и умишлени престъпления, както и че продължава да съществува реален риск от
извършване на престъпление, поради което
и с оглед целите по чл. 57 НПК съответната мярка за неотклонение
"Задържане под стража" на подсъдимия следва да продължи да се
изпълнява.
Коректно СНС е
приел, че към настоящия процесуален етап
е налице нужната доказателствена обоснованост на
предположението за евентуална
съпричастност на подсъдимия към
възведените му с обвинителния титул обвинения за престъпление по чл. 321 ал.3 т.2 вр. ал.2 от НК и за две престъпления
по чл. 213 а ал.3
т.2 и т.4 вр. ал.2 т. 4 и т.5, вр.чл.
26 ал.1 вр.чл. 20 ал.4 и ар.3 вр. ал.1 от НК. Тази преценка е с
чисто процесуално значение, като по никакъв начин не се накърнява
презумпцията за невинност, защото
третира въпроси, които са съществено различни от тези, които един съд по
същество следва да обсъди при постановяване на присъда и които са очертани в чл. 301 НПК. Поради това
преценката по обоснованото подозрение може да бъде променяна съобразно
доказателствената наличност към конкретния процесуален момент, поради което и
не поражда обвързващо действие за съдебните последващи произнасяния в
производства с аналогичен предмет.
Резонно СНС е
приел, че по делото не се констатира реална
опасност от укриване, понеже подсъдимият е с постоянен адрес на територията на
страната, с трайна уседналост и семейна среда, които данни не предполагат
същият да се отклони от местоживеенето си с оглед избягване на наказателно
преследване.
Налице е обаче
следващата от алтернативно предвидените опасности, даващи основание за
продължаване на задържането на подсъдимия, а именно се констатира реален риск
от извършване на престъпление. Вярно е, че размерите на предвидените наказания за
престъпленията, за които е обвинен
подсъдимия, на фона на изтеклия срок на задържане, към настоящия
процесуален етап не могат да са единствената индикация касателно обсъждания
риск, както правилно е отбелязала защитата, но само дотук. Понеже / и тази теза е застъпена с решение № 425/2001 г.
на ВКС по н. д. № 363/2001 г., I н. о./ конкретната специфика на престъпната деятелност
може да сочи на реална опасност от криминогенно поведение, както в случая е по
настоящото дело, поради характера и
особеностите на предполагаемите престъпни посегателства, с оглед свързаността им
с организирана престъпност, агресия и насилие, съобразно параметрите на
конкретните обвинения. Според обвинителната теза ОПГ функционирала при разширен
персонален състав и за продължителен времеви период. Обвинението за ОПГ визира
едновременно две квалифициращи обстоятелства по ал.3 на чл. 321 НК/и користна цел на групата, и
предварително дефинирана цел за вършене на престъпления, освен останалите, и на
такива по чл. 354 а НК, които са сред
лимитативно изброените с цитираната ал.3/. Обвиненията за изнудвания -единни
продължавани престъпления по чл. 26 от НК, са с множество квалифициращи
обстоятелства, включително придружени с причиняване на телесни повреди на
граждани и палежи. Обвиненията визират
множество на брой и то все тежки и
умишлени престъпления - по чл. 321 ал.3 т.2 вр. ал.2 от НК, по чл. 213
а ал.3
т.2 и т.4 вр. ал.2 т. 4 и т.5 ,
вр.чл. 26 ал.1 вр.чл. 20 ал.4 и ар.3 вр.
ал.1 от НК и по чл. 213 а ал.3 т.2 и т.4
вр. ал.2 т. 4 и т.5 , вр.чл. 26
ал.1 вр.чл. 20 ал.4 и ар.3 вр. ал.1 от НК.
По убеждение на въззивния съд посочените обстоятелства са
релевантни и достатъчни, оправдаващи продължаващото изпълнение на задържането
под стража спрямо подсъдимия. А що се касае до фактите и обстоятелствата от семейно и
социално естество за подсъдимия, то същите не неутрализират коментирания реален риск от извършване на престъпление.
Въззивният съд
не споделя становището по частната жалба , че за разумното времетраене по чл.5,т.3
ЕКЗПЧОС на задържането е без значение сложността на делото/а сложността на
казуса е релевантен само за разумния срок по чл. 6 т.1 относно разглеждане на
наказателното обвинение по същество/. Напротив, при преценката за спазване и на чл. 5 т. 3, и на чл.6 т.1 от конвенцията „релевантни
фактори са сложността на делото, поведението на обвиняемия и ефикасността на
действията на националните органи“/ „Право на Европейската конвенция за правата
на човека“ Харис, О` Бойл и Уорбрик/. В този контекст, времетраенето на
углавния процес срещу подсъдимия и задържането му към момента отговарят на критериите за разумност, като се
отчете и сложността на казуса, свързан с наказателно обвинение за организирана престъпност и множество т. нар. "вторични
престъпления", на фона на значителния брой свидетели и експерти по делото.
Видно е, също така, че делото се насрочва редовно, като решаващият съд полага възможните усилия за
неговото разглеждане при съблюдаване на основните принципи на наказателния
процес, гарантиращи правата на всички страни.
По изложените
съображения въззивният състав прие, че не са налице обстоятелства, които да
налагат изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия, респективно основания
за ревизиране на контролирания съдебен акт.
Водим от горното АСНС,
О П Р Е Д Е
Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 23.01.2020 г.
по НОХД № 3455/ 2019г. на СНС- 12 състав с което е оставено без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение
на подсъдимия Р.Я.Н. от „задържане под стража“ в по- лека.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.