Протокол по дело №1293/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1204
Дата: 18 септември 2024 г. (в сила от 18 септември 2024 г.)
Съдия: Светла Величкова Пенева
Дело: 20243100501293
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 юли 2024 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 1204
гр. Варна, 18.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев

Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Пенева Въззивно
гражданско дело № 20243100501293 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
Въззивната страна Е. Б. С., редовно и своевременно призована, не се
явява, представлява се от адв. Д. С., редовно упълномощен и приет от съда от
преди.
Въззиваемата страна П. О. А., редовно и своевременно призован, не се
явява, не се представлява от процесуален представител.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 22645/12.09.2024 г. от адв.
П. Б. като процесуален представител на въззиваемия, в която изразява
становище за даване ход на делото в негово отсъствие и изразява становище
по същество на същото. Към молбата са приложени определение №
10110/09.09.2024 г., постановено по гр.д. № 5800/2024 г. по описа на Районен
съд - Варна, молба за връщане по Хагската конвенция, депозирана от бащата,
определение № 3390/09.08.2024 г., постановено по в.ч.гр.д. № 1497/2024 г. по
описа на Окръжен съд – Варна, IV състав, както и молба до Министерство на
правосъдието.
ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ – ВАРНА, редовно и
своевременно призована, не изпраща представител.

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

1
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което

О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на Е. Б.
С. чрез адвокат Д. С. срещу решение № 721 от 06.03.2024 г., поправено с
решение № 937 от 20.03.2024 г., постановено по гр.д.№ 3867 по описа за 2023
г. на Районен съд – Варна, четиридесети състав, в частта, с която е определен
режим на лични отношения на бащата П. А. и детето Д., родено на 20.12.2022
г., като се иска да бъде постановен следният режим на лични отношения: до
последната нечетна седмица на месец април 2024 г., включително – от 10 часа
до 17 часа в събота и от 10 часа до 17 часа в неделя в присъствието на майката
без преспиване, по преценка на бащата в село Я. в дома на майката или в
жилище в град Варна, като във втората хипотеза бащата ще взема детето от
дома на майката и ще го връща там; от първата нечетна седмица на месец май
2024 г. – следващите нечетни седмици от месеците до 22.12.2025 г. от 10 часа
до 17 часа в събота и от 10 часа до 17 часа в неделя в присъствието на майката
без преспиване, на личните празници на бащата – рожден и имен ден – и в
деня, следващ рождения ден на детето, на 25.12. и деня, следващ Великден –
от 10 часа до 17 часа, три пъти по пет дни през лятото без преспиване, по
преценка на бащата в село Я. в дома на майката или в жилище в град Варна,
като във втората хипотеза бащата ще взема детето от дома на майката и ще го
връща там; след този период – всяка нечетна седмица от годината до
навършване на 5 години от 10 часа в събота до 17 часа в неделя, две седмици
през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, на четна година –
почивните дни за 3 март, 1 май, 6 септември и първата половина на коледната
и пролетната ваканции, а на нечетна година – втората половина на коледната и
пролетната ваканции, почивните дни за великденските празници, 24 май и 22
септември от 10 часа на първия почивен ден до 17 часа на последния, с
преспиване при бащата в град Варна, като бащата ще взема детето от дома на
майката и ще го връща там; след този период – всяка нечетна седмица от
годината до навършване на пълнолетие от 10 часа в събота до 17 часа в
неделя, двадесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен
2
отпуск, на личните празници на бащата – рожден и имен ден – и в деня,
следващ рождения ден на детето от 10 часа до 17 часа, на четна година –
почивните дни за 3 март, 1 май, 6 септември и първата половина на коледната
и пролетната ваканции, а на нечетна година – втората половина на коледната и
пролетната ваканции, почивните дни за великденските празници, 24 май и 22
септември от 10 часа на първия почивен ден до 17 часа на последния, с
преспиване при бащата в град Варна, като бащата ще взема детето от дома на
майката и ще го връща там.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на решението. Сочи се, че при
определянето на режима на лични отношения на бащата с детето
първоинстанционният съд не е съобразил най-добрият интерес на детето.
Посоченият като краен час за връщане 19 часа пречи на режима на Д., който си
ляга в 20 часа, тъй като от 19 часа до 20 часа той не може да се успокои от
емоциите, да заспи в определеният час и на следващият ден е неспокоен и
раздразнителен. За дълъг период от време бащата се е дезинтересирал от
детето и тепърва ще се изгражда доверителна връзка между тях, поради което
и срещите с бащата трябва да се осъществяват в присъствието на майката поне
до тригодишна възраст, а също така и тъй като бащата и неговите родители
успакояват детето с гледане на филмчета, което е противопоказно за малко
дете. Също така не е взето предвид, че бащата работи в град С. на петдневна
работна седмица и при положение, че е постановен режим в делнични дни, то
детето ще трябва да се гледа от някой друг, вероятно от неговите родители, а
режимът на лични отношения е между бащата и детето, а не с трети лица. В
решението не е посочено, че личните контакти след петгодишна възраст
следва да бъдат на територията на град Варна, тъй като на тази възраст детето
ще е на детска градина или на училище, а местоживеенето на бащата в С.
предполага детето да пропуска два дни от училище.
Въззиваемата страна П. О. А. чрез адвокат П. Б. в писмен отговор е
оспорил жалбата като неоснователна. Сочи се, че исканията на майката не
целят интереса на детето, а бащата да бъде премахнат от живота на детето.
Поведението на майката е определено отчуждително, като в тази връзка се
твърди, че майката е отвлякла детето в Р., без бащата да знае къде. Оспорват се
наведените твърдения от въззивницата, че по време на срещите с бащата
детето гледа филмчета. Намира се, че обстоятелството, че бащата работи в
3
град С. на петдневна работна седмица не е основание за ограничаване на
режима на лични отношения. Акцентира се, че бащата многократно е
предлагал споразумение на майката, включително и да бъде предоставено
безвъзмездно жилище на майката за временно ползване за седмиците, когато
детето трябва да е при нея.

Постъпила е и въззивна жалба от П. О. А. чрез адвокат П. Б. против
решението на Районен съд – Варна, като постановено в разрез с материалния
закон, духа на закона и процисуалните правила и най-вече постановено в
противоречие с най-добрия интерес на детето Д.. Първоинстанционният съд
не е мотивирал решението си да предостави упражняването на родителските
права на майката, посочвайки един единствен аргумент – че възрастта на
детето обуславя повишена зависимост на детето от майка му. Останалите
обстоятелства, които са от значение за преценката на кого от родителите да
бъде предоставено упражняването на родителските права не са обсъдени, като
изобщо не е взето предвид поведението на майката, която отдалечава детето
на 500 км от бащата без негово съгласие и с неприкритата цел то да се
отчужди от него. Също така липсва аргументация защо съдът намира, че село
Я. е по-подходящо за местоживеене на детето от град П.. Подробно е изложено
защо постановения от ВРС режим на лични отношения е труден за
изпълнение, както и какви отчуждителни действия предприема майката.
Иска се да бъде постановено съдебно решение, с което да се уважи
искането на бащата за равновременни контакти между детето и родителите, а в
условията на евентуалност – упражняването на родителските права по
отношение на детето Д. да бъде предоставено на бащата, като местоживееното
му бъде при него в град П., а на майката да се определи подходящ режим на
лични отношения и тя да бъде осъдена да заплаща издражка в определен от
съда размер. Ако родителските права бъдат предоставени на майката, то да
бъде определен режим на лични отношения между бащата и детето, съгласно
който детето да живее при него в продължение на една седмица /от неделя до
неделя/, един уикенд в месеца от събота сутрин до неделя вечер, както и една
допълнителна седмица през лятната ваканция. Моли се да не бъде уважавано
искането на майката за даване на разрешение, заместващо съгласието на
бащата, детето да пътува. Иска се да бъде постановено на основание член
138а, алинея 3 от СК родителите да ползват социална услуга, в която да бъдат
4
включени заедно, с цел повишаване на родителския капацитет и подпомагане
функционирането им като раздЕ. родителска двойка.
Е. С. чрез адвокат С. в писмен отговор е оспорила въззивната жалба на
А. като неоснотаветла с подробно излагане на мотиви. Възразява се против
събирането на исканите доказателства като неотносими към предмета на
спора и преклудирани на основание член 266, алинея 1 от ГПК.

АДВ. С.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Поддържам
депозираната от нас въззивна жалба, оспорвам отговора. Оспорвам въззивната
жалба на насрещната страна, поддържам отговора. Няма промяна, детето е в
Р..

СЪДЪТ намира, че следва да приеме представените от въззиваемата
страна с молба от 12.09.2024 г. писмени доказателства като относими към
предмета на спора и допустими съобразно нормите на ГПК, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
представените от въззиваемата страна с молба от 12.09.2024 г. писмени
документи, а именно: определение № 10110/09.09.2024 г., постановено по гр.д.
№ 5800/2024 г. по описа на Районен съд – Варна – 2 листа; молба за връщане
по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното
отвличане на деца, депозирана от бащата П. А. – 4 листа; определение №
3390/09.08.2024 г., постановено по в.ч.гр.д. № 1497/2024 г. по описа на
Окръжен съд – Варна, IV състав – 2 листа; молба от П. А. до Министерство на
правосъдието във връзка с писмо от 28.06.2024 г.

СЪДЪТ намира, че следва да остави без уважение искането за
допускане на съдебно-психологическа експертиза, тъй като същата е
невъзможно да бъде извършена с оглед обстоятелството, че детето и майката
се намират извън територията на Република България, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на съдебно-
5
психологическа експертиза с посочената задача.

АДВ. С.: Нямам доказателствени искания.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. С.: Моля да уважите нашата въззивна жалба, като възприемете
изложеното в нея и да определите режим на контакт, който да е подходящ и да
е съобразен с интереса на детето.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
10:21 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6