№ 1811
гр. Плевен, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20234430105678 по описа за 2023 година
Обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1- 4
от КТ.
Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба от Б. И. А.
от гр. Плевен против *** гр. Плевен. В молбата се твърди, че ищцата е
работила при ответника на длъжността „***“. Твърди се, че със заповед № РД
**-**/ **.**.**** год. на ***а на ответния *** на ищцата е било наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“. Ищцата счита, че така издадената
заповед е незаконосъобразна, като излага подробни съображения в тази
насока. В заключение ищцата моли съда да отмени процесната заповед № РД
**-**/ **.**.**** год., да я възстанови на заеманата преди уволнението работа
и да осъди ответника да й заплати сумата от 1 507, 80 лв., представляваща
обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ за времето от **.**.**** год. до *** год.
Отделно от това ищцата моли съда да извърши поправка на основанието за
уволнение в трудовата й книжка. Претендира присъждане на направените
деловодни разноски.
Ответникът, чрез своя процесуален представител, ангажира становище,
че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Безспорно по делото е, че ищцата Б. И. А. е работила при ответника ***
гр. Плевен на длъжността „***” до **.**.**** год., когато със заповед № РД
**-**/ **.**.**** год. на ***а на ответния *** е било прекратено трудовото й
правоотношение поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение”.
Основният спорен въпрос по делото е законосъобразна ли е издадената
1
заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
Съдът съобрази следните обстоятелства във връзка с отговора на този
въпрос:
При налагането на дисциплинарното наказание работодателят е
съобразил императивната разпоредба на чл. 195 ал. 1 от КТ. Последната
предвижда определени изисквания към съдържанието на заповедта за
уволнение. Касае се за задължителни реквизити- сведения относно
нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните
му признаци, времето на извършване на нарушението, видът на наложеното
наказание и правното основание, въз основа на което се налага
дисциплинарното наказание. Изискването за мотивиране е продиктувано от
принципа за равнопоставеност на страните по едно гражданско
правоотношение, каквото е трудовото. Липсата на изискуеми се от закона
реквизити в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е толкова
съществено, че то не може да бъде санирано в хода на съдебния спор, тъй
като се касае се до задължително спазване на предвидена в закона форма.
Процесната заповед № РД **-**/ **.**.**** год. отговаря на посочените по-
горе изисквания. В същата подробно и изчерпателно е описано съдържанието
на твърдените от работодателя нарушения на задълженията на ищцата,
отразени в цитираните в заповедта разпоредби от Кодекса на труда. Поради
това съдът приема, че в тази насока няма допуснато несъответствие на
процесуалните правила на дисциплинарното производство.
При издаването на заповедта работодателят е спазил и разпоредбата на
чл. 1*** ал. 1 от КТ, регламентираща сроковете за налагане на
дисциплинарно наказание.
Съдът счита, че не е допуснато нарушение от страна на работодателя и
на разпоредбата на чл. 193 ал. 1 от КТ. Съгласно последната преди налагане
на дисциплинарно наказание работодателят е длъжен да изслуша работника
/служителя/ или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени
представените доказателства. По приложението на визираната по- горе
разпоредба е налице изобилна и непротиворечива съдебна практика, чиито
основни положения могат да се обобщят в следното: при снемане на
обясненията работодателят не е длъжен да уведомява работника, респ.
служителя, че е започнал процедура по ангажиране на дисциплинарната му
отговорност /срв. решение № 322- 2010- ІІІ г. о., решение № 237- 2010- ІV г.
о., решение № 8- 2011- ІV г. о. и др./. Това е така, доколкото в Кодекса на
труда не е предвидено изискване за формално иницииране на дисциплинарно
производство, нито за форма на покана на работодателя за даване на
обяснения, още по- малко за посочване в тази покана, че тя следва да се счита
за начало на дисциплинарното производство. Горният извод обаче не е
основание да се приеме, че искането за даване на обяснения не следва да
отговоря на определени условия. Както е посочено в решение № 419- 2010-
ІV г. о., обясненията по чл. 193 ал. 1 от КТ са „обяснения по повод на
дисциплинарното нарушение, а не обяснения въобще”. Поради това, за да
изпълни точно вмененото му от закона задължение субектът на
дисциплинарна власт е длъжен да уведоми работника /служителя/ за
конкретните нарушения, за които му иска обяснение, като посочи техните
2
съществени признаци /така и опр. № 203- 2009- І г. о., решение № 432- 2010-
ІІІ г. о., опр. № 42- 2012- ІІІ г. о. и др./. В конкретния случай е видно, че с
писмо изх. № ***- 9/ 25. 05. 2023 год. ***ът на ответния *** е указал на
ищцата в тридневен срок да даде писмени обяснения относно обстоятелството
по какви причини е отсъствала от работа на 19, 22, 23 и 25 *** год. и има ли
оправдателен документ за тези отсъствия. Видно е, че горното писмо е било
връчено на ищцата и същата е депозирала пред работодателя писмените си
обяснения, обективирани в становище вх. № **-**/ **.**.**** год. При тези
обстоятелства съдът приема, че с изискването и приемането на обясненията
на ищцата от страна на ответника е изпълнено изискването на чл. 193 ал. 1 от
КТ: обясненията са дадени пред работодателя по негова поръка във връзка с
образувана дисциплинарна проверка, ищцата е била информирана за какви
нарушения на трудовата дисциплина се искат обясненията, обясненията са
снети преди налагането на дисциплинарното наказание, достигнали са до
знанието на работодателя и са били съобразени от него. Следователно спазена
е напълно процедурата, регламентирана в чл. 193 ал. 1 от КТ, а оттам няма
основание за отмяна на заповедта за дисциплинарно наказание без спорът да
се разглежда по същество.
Липсва нарушаване от страна на работодателя и на разпоредбата на чл.
333 от КТ. Видно от представеното по делото експертно решение № *** от
*** год. на ТЕЛК- *** гр. Плевен, че ищцата Б. И. А. страда от злокачествено
новообразувание на ануса и аналния канал, което представлява заболяване по
смисъла на чл. 1 ал. 1 т. 3 от Наредба № 5 на *** на здравеопазването /ДВ, бр.
33 от 1987 год./. Съгласно разпоредбата на чл. 333 ал. 1 т. 3 от КТ
работодателят може да уволни само с предварително разрешение на
инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител,
боледуващ от болест, определена в наредба на *** на здравеопазването. Касае
се за така наречената предварителна закрила при уволнение на работници или
служители в неравностойно социално положение- в случая на лица,
боледуващи от тежки трайни заболявания, които значително ограничават
възможностите за намиране на друга подходяща работа при евентуално
уволнение. Горното е мотивирало работодателя с искане изх. № *** от
**.**.**** год. да поиска мнението на ТЕЛК на основание чл. 333 ал. 2 във
вр. с чл. 333 ал. 1 т. 2 и 3 от КТ. Видно е, че по повод така депозираната молба
ТЕЛК- *** гр. Плевен се е произнесъл с експертно решение № *** от
**.**.**** год., в което е посочено, че предвид заболяването й уволнението
на Б. И. А. е нецелесъобразно поради ***. Следва да се отбележи, че
съдебната практика е категорична в схващането, че мнението на ТЕЛК по чл.
333 ал. 2 от КТ няма задължителен характер нито за работодателя, нито за
инспекцията по труда. Видно е, че след получаването на мнението на ТЕЛК с
писмо изх. № **-** от **.**.**** год. работодателят е отправил писмено
искане до *** „***” гр. Плевен за предварително разрешение за прекратяване
на трудовото правоотношение на ищцата. Видно е, че с писмо изх. № *****/
***/ *** год. *** „***” гр. Плевен е дала предварително разрешение за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата. Следователно липсва
извършено от ответника нарушение на императивните норми, уреждащи
предварителната закрила на работниците и служители.
Що се отнася до материалната законосъобразност на процесната
3
заповед съдът счита, че изложените в последната фактически основания се
доказаха по безспорен и категоричен начин в хода на съдебното дирене.
Между страните не се спори, че на датите, посочени в заповедта за
уволнение, удостоверени и с приложените докладни записки, ищцата Б. И. А.
не се е явявала на работа. Доводите на ищцата са, че поради заболяването си
същата не е била в състояние да изпълнява трудовите си задължения, поради
което трудовото й правоотношение е следвало да се прекрати на друго правно
основание- чл. 325 ал. 1 т. 9 от КТ. Така изложените съображения не могат да
бъдат споделени. Обстоятелството, че с решение на ТЕЛК на работник/
служител са определени 100 % трайно намалена работоспособност не
означава, че за същия съществува забрана за работа, респ. че същият е в
невъзможност да полага какъвто и да е труд. В този смисъл са и разясненията,
дадени в решение № ***- III г. о., в който е разгледан казус, свързан с
прекратяването на трудово правоотношение на основание чл. 325 ал. 1 т. 9 от
КТ на *** със ***, с определена за две години 100 % трайно намалена
работоспособност. Анализирайки фактите по делото, ВКС на РБ посочва, че
основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 325 ал. 1 т. 9 от КТ е
налице при невъзможност на работника или служителя да изпълнява
възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена
работоспособност или по здравни противопоказания въз основа на
заключение на териториалната експертна лекарска комисия, а при наличието
на тези условия, прекратяването на трудовия договор се допуска само в
случай, че при работодателя няма друга работа, подходяща за здравното
състояние на работника или служителя, или той не е съгласен да заеме тази
работа. Основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 325 ал. 1 т. 9
от КТ не е доказано когато невъзможността на работника или служителя да
изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена
неработоспособност или по здравни противопоказания, не е установена чрез
заключение на териториалната експертна лекарска комисия, която е
специализираният медицински орган, установяващ невъзможността - че
работникът или служителят не е в състояние да изпълнява трудовите си
задължения по трудовото правоотношение, респ. че конкретна длъжност е
противопоказна за здравето на лицето и тези въпроси не може да бъдат
поставяни на последваща преценка от службите по трудова медицина. Това са
медицински въпроси, по които обвързващо се произнася компетентният
здравен орган- ТЕЛК. В заключението на териториалната експертна лекарска
комисия трябва не само да се определи болестта, довела до ***, или
съответните здравни противопоказания, но и в него изрично да се посочи, че
това състояние на работника или служителя поражда неговата невъзможност
да изпълнява точно определена работа по трудовото правоотношение- чл. 61
ал. 1 т. 7 и 8 и чл. 78 ал. 2 от Наредба за медицинската експертиза /отм./ и от
действащата наредба/.
Непълнотите в решенията на ТЕЛК се коригират с ново решение
/решение № 1697 от 14. 02. 2008 год. по адм. д. № 9566/ 2007 год. на ВАС на
РБ, VІ отд./, а според чл. 3 ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване при спор
между предприятието и подлежащия на трудоустрояване работник или
служител относно подходяща работа за трудоустрояване въпросът се решава
от здравния орган, издал предписанието. За разлика от отменената Наредба №
36 за експертизата на трайната нетрудоспособност, в която получаването на
4
първа група *** беше обвързано императивно със забраната за работа /чл. 52,
съгласно който: „Първа група *** се определя на лица, които поради
здравословното си състояние са загубили напълно трудоспособността си за
какъвто и да било труд"/, в последващата уредба- Наредба за медицинската
експертиза на работоспособността, приета с Постановление № 99 на
Министерския съвет от 2005 год. /отм./, Наредба за медицинската експертиза,
приета с Постановление № 87 на Министерския съвет от 2010 год. /отм./ и
сега действащата Наредба за медицинската експертиза, приета с
Постановление № 120 на Министерския съвет от 2017 год., няма такова
изискване. При съобразяване на така изложените правни положения и
особеностите на конкретния случай съдът приема, че правилно работодателят
е прекратил трудовото правоотношение с ищцата на основание наложеното
дисциплинарно уволнение, а не е приложил разпоредбата на чл. 325 ал. 1 т. 9
от КТ. Това е така, доколкото в издаденото експертно решение № *** от ***
год. на ТЕЛК- *** гр. Плевен след определянето на ищцата на 100 % трайно
намалена работоспособност за срок от една година изрично е посочено, че
може да работи по професията, описана в производствената характеристика.
Следователно според компетентния здравен орган ищцата не е била в
невъзможност да изпълнява трудовите си задължения като ***, а оттам не е
съществувало задължение за работодателя да прекрати трудовия й договор на
основание специалната разпоредба на чл. 325 ал. 1 т. 9 от КТ. При това
положение неоправданото явяване на работа в продължение на няколко
последователни дни се явява тежко нарушение на трудовата дисциплина,
което е обусловило и правото на работодателя на уволнение. Ето защо и при
съобразяване на критериите, въведени в разпоредбата на чл. 189 ал. 1 от КТ,
се налага изводът, че наложеното на ищцата дисциплинарно наказание е
съразмерно и съответства на тежестта на нарушенията, законосъобразно е и
не подлежи на отмяна. Съответно следва да бъдат отхвърлени и акцесорните
искове за възстановяване на ищцата на предишната работа и за присъждане
на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение.
Неоснователен и искът по чл. 344 ал. 1 т. 4 от КТ, доколкото както се посочи
и по- горе прекратяването на трудовото правоотношение по чл. 325 ал. 1 т. 9
от КТ е било неприложимо в случая, поради което не би могла да се извърши
съответната поправка в трудовата книжка на ищцата, респ. в други
документи.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни
разноски в размер на 780 лв.
По горните съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Б. И. А. от гр. Плевен,
ЕГН **********, против *** гр. Плевен, ЕИК *********, обективно
съединени искове както следва:
-иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ, с който се иска да бъде
отменена като незаконосъобразна заповед № РД **-**/ **.**.**** год. на ***а
5
на *** гр. Плевен за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“;
-иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ, с който се иска да бъде
възстановена ищцата на предишната работа;
-иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ, с който се иска да бъде
осъден ответникът да заплати на ищцата сумата от 1 507, 80 лв.,
представляваща обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ за времето от **.**.****
год. до *** год., и
-иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 4 от КТ, с който се иска да бъде
извършена поправка на основанието за уволнение, отразено в трудовата
книжка на ищцата.
ОСЪЖДА Б. И. А. от гр. Плевен, ЕГН **********, да заплати на ***
гр. Плевен, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ***,
представляван от ***а И.М.Н., направените деловодни разноски в размер на
780 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6