№ 4609
гр. София, 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20221110169208 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД срещу П. И. Д., в която се твърди, че на 06.12.2017 г. между „Сити кеш“ ООД и П.
И. Д. бил сключен Договор за паричен заем № **, по силата на който на ответника бил
предоставен заем в размер на 800,00 лева, който следвало да бъде изплатен на 10 равни
двуседмични вноски, всяка в размер на 88,21 лева, първата от която била с падеж
20.12.2017 г., а последната – 25.04.2018 г., които включвали главница и договорна
лихва. П. И. Д. не изплатил в срок всички задължения по сключения между страните
договор, поради което била начислена лихва за забава. Така възникналите вземания
били прехвърлени от „Сити кеш“ ООД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по
силата на Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 02.11.2020 г. и
Приложение № 1 към него. За така извършеното цедиране длъжникът щял да бъде
уведомен с приложено към исковата молба уведомление за цесия от ищцовото
дружество, изрично упълномощено да извърши уведомяването от името и за сметка на
цедента. Поради неизплащане на дължимите суми по договора за заем, „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу П. И. Д., като срещу издадената въз основа на същото заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК било подадено възражение в срок. Поради тази причина ищецът
1
претенидира установяване дължимостта на процесните задължения и моли
предявените искове да бъдат уважени изцяло, като в полза на дружеството бъдат
присъдени сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника П. И. Д., като
с постъпилия в срок отговор исковите претенции се оспорват в цялост като
неоснователни. Изложени са подробни възражения за недействителност на процесния
договор за заем, поради нарушения на разпоредби от ЗПК. Оспорва се надлежното
уведомяване на ответната страна за извършената цесия. Изложени са твърдения, че
начисленият по договора лихвен процент бил неправомерно завишен и протИ.речал на
добрите нрави. Релевирано е и възражение за изтекла спрямо претендираните вземания
погасителна давност, както и твърдението, че ответникът заплатил главницата по
заема. Отправено е искане за отхвърляне в цялост на исковите претенции и за
присъждане на сторените по делото разноски.
Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предмет на делото са положителни установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 99, ал. 2 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че П. И. Д. дължи на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството му на цесионер по сключен
между дружеството и „Сити кеш“ ООД Договор за покупко-продажба на вземания
(цесия) от 02.11.2020 г. и Приложение № 1 към него, сумата от 583,59 лева,
представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем № ** от 06.12.2017
г., сключен между „Сити кеш“ ООД и П. И. Д., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 01.08.2022 г. до окончателното изплащане, и сумата от 63,07 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от
01.02.2018 г. до 31.07.2022 г., за които на 16.09.2022 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 41736/2022 г. по
описа на СРС, І-во ГО, 47-ми състав.
В тежест на ищеца по така предявените искове е да докаже наличието на
валидно възникнало договорно правоотношение между „Сити кеш“ ООД и П. И. Д. по
Договор за паричен заем № ** от 06.12.2017 г., отпускането и усвояването на
предоставената по силата на процесния договор за кредит сума в размер на 800,00
лева, настъпването изискуемостта на процесните вземания, наличието на валидно
възникнало договорно правоотношение между Сити кеш“ ООД и ищцовото дружество
по Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 02.11.2020 г. и Приложение №
2
1 към него, въз основа на който процесните вземания са прехвърлени на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, и уведомяването на ответника за извършената цесия.
По отношение на активната процесуална легитимация на ищеца съдът намира,
че същият, в качеството си на цесионер, има правото да претендира заплащането на
процесните вземания. От представения договор за покупко-продажба на вземания
(цесия) от 02.11.2020 г. и Приложение № 1 към него се установява, че кредитодателят
по процесния договор за кредит е прехвърлил вземанията по този договор за главница
в размер на 631,98 лева и лихва за забава в размер на 15,12 лева, като изрично е
упълномощил цесионера да уведоми от негово име длъжниците по цедираните
вземания за извършеното прехвърляне на задълженията им. По делото е представено и
уведомително писмо от ищеца до ответника за извършената цесия, както и известие за
доставяне на същото, на което е удостоверено, че пощенската пратка е получено лично
от П. Д.. Доколкото така представеното известие е оспорено от ответната страна, съдът
намира, че същата е надлежно уведомена за извършената цесия, тъй като
уведомителното писмо е приложено към исковата молба и е надлежно връчена на
ответника с връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея. В тази
връзка е налице съдебна практика на ВКС – Решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. №
362/2015 г. на ВКС, II т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС,
II т. о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т. о., Решение №
78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, I т. о. и Решение № 46/25.05.2017 г. по
т. д. № 572/2016 г. на ВКС, I т. о. и др., съгласно която, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която
новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане, цесията
следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и прехвърлянето на вземането
поражда действия спрямо него на основание чл. 99, ал. 4 ГПК. С посочените решения
на ВКС е прието също така, че извършеното по този начин уведомление за цесията,
макар и връчено като приложение към исковата молба, представлява факт от значение
за спорното право, настъпил в хода на процеса, след предявяването на иска и следва да
бъде съобразено от съда при решаване на делото, с оглед императивното правило на
чл. 235, ал. 3 ГПК.
От събраните по делото доказателства, включително приетата и неоспорена от
страните ССчЕ, се установява, че между „Сити кеш“ ООД и П. И. Д. е сключен
Договор за паричен заем № **/06.12.2017 г. Между страните не се спори, че
кредитодателят е небанкова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ и има право да
отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства. Ответникът е физическо лице, което при
сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата
на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание
3
представлява договор за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и
последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Процесният договор съдържа минимално изискуемото съдържание за
потребителски договор по ЗПК, включително някои от съществените законово
установени елементи – размер на заема и валута, в която се предоставя, срок на
издължаване, погасителен план, възнаградителна лихва. Поради това съдът намира, че
не се доказват по делото възраженията на ответника за пороци в договора, обуславящи
неговата нищожност на специалните основания, предвидени в ЗПК. Процесният
договор отговаря на изискванията за форма, предвидени в чл. 10, ал. 1 ЗПК,
установяващ писмена форма и ясен, и разбираем език на клаузите, като всички
елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12,
което в случая е изпълнено. Целта на законовото изискване за еднаквост на шрифта и
минимален негов размер е договорът да бъде лесно четим и да не се прикриват някои
негови параметри чрез малък шрифт. В случая всички елементи на договора са с
еднакъв шрифт и размер, позволяващ лесен прочит на съдържанието.
Съгласно изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните,
заключението на която съдът кредитира в цялост по реда на чл. 202 ГПК като логично,
мотивирано и компетентно изготвено, размерът на непогасените задължения по
процесния кредит възлиза на сумата от общо 653,24 лева, от които 583,59 лева
главница и 69,65 лева лихва за забава. Вещото лице е посочило, че по договора са
заплатени суми в общ размер от 943,94 лева, с които, видно от счетоводните
записвания на ищцовото дружество, са направени следните погасявания: за главница -
216,41 лева; за неустойки за непредоставяне на обезпечение - 387,94 лева; за мораторна
лихва - 133,67 лева; за такси - 205,92 лева. Вещото лице е посочило, че така погасените
такси са различни от основните пера, посочени в договора като дължими такси и лихви
за просрочие.
Съгласно чл. 6 и чл. 8 от процесния договор, кредитополучателят се задължава
да обезпечи вземанията по кредита чрез осигуряването на поръчител по договора или
банкова гаранция в тридневен срок от сключването на договора, като при
неизпълнение на това задължение дължи неустойка в размер на 387,94 лева.
В чл. 7, ал. 2 от договора е предвидено, че в случай на забава на плащане по
кредита кредитополучателят е задължен да направи разходи за извънсъдебно събиране
на вземанията. Конкретен размер на тези разходи, както основания за начисляване на
такси по кредита не са уговорени между страните.
Като съобрази описаното договорно съдържание, съдът намира, че извършеното
от ищеца счетоводно погасяване на неустойки и такси е незаконосъобразно, поради
нищожност на клаузите от договора, установяващи задълженията за заплащане на
описаните в предходните абзаци неустойка и разходи за извънсъдебно събиране на
4
вземанията. В тази връзка съдът съобрази следното:
Разпоредбата на чл. 143 ЗЗП дава легално определение на понятието
"неравноправна клауза" в договор, сключен с потребител, като установява, че това е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика, от една страна, и потребителя – от друга. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
неравноправните клаузи в договорите са нищожни. Тези нормативни разрешения са
установени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл.
13а, т. 9 от ДР на ЗЗП (ДВ бр. 64/2007 г.). Според чл. 3 от Директивата, неравноправни
клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които, въпреки
изискванията за добросъвестност, създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2009 г., ОСTK, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка,
уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора. Като клауза уговорена в договора, неустойката е проявление
на принципа на автономия на волята в частното право /чл. 9 ЗЗД/. С нея страните
уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната
страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва
размера на вредите, настъпили от неизпълнението. Автономията на волята на страните
да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е
ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не
може да протИ.речи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите
нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
протИ.речието на договора със закона /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/. Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът
следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедлИ.стта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки
признат от закона интерес. Разяснено е по-нататък, че условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка, произтичат от нейните функции, както и от
принципа за справедлИ.ст в гражданските и търговските правоотношения, като
примерно са изброени следните критерии, които следва да се съобразят при преценката
дали конкретна клауза за неустойка протИ.речи на добрите нрави: естеството им на
парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се
обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други
5
правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка
/компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението - съществено
или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди, като при конкретната
преценка за нищожност на неустойката, могат да се използват и други критерии, като
се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай.
Размерът на процесната неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение има неравноправен характер и протИ.речи на добрите
нрави, тъй като размерът от 387,94 лева възлиза на повече от 48 % от размера на
предоставения заем (от 800,00 лева), а същевременно начисляването се обосновава с
неизпълнение на вторично за договора за заем задължение. Основното задължение на
заемател по договор за паричен заем е да върне на датата на падежа заетата сума, ведно
с уговорената възнаградителна лихва. Процесната компенсаторна неустойка е
уговорена в случай на неизпълнение, но не на главното задължение на заемателя – да
върне заетата сума на датата на падежа, а на задължението му в еднодневен срок от
получаване на заемната сума да представи обезпечение за кредитора.
Съобразявайки изложеното в съответствие с критериите на Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, и приложимата в
случая законодателна уредба в защита на потребителя, съдът намира, че процесната
неустойка излиза извън присъщата на неустойката обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, протИ.речи на добрите нрави и е нищожна на основание чл. 26,
ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Начинът, по който е уговорена неустойката, сочи, че заемателят
всякога ще дължи неустойка, ако в краткия еднодневен срок от получаването на
заемната сума не осигури обезпечение, дори и когато той е изправна страна по
отношение на основното си задължение – да върне на датата на падежа главницата
ведно с възнаградителната лихва. Следователно, дори и интересът на кредитора по
договора за заем да е удовлетворен – той в срок да получи главницата и
възнаграждението си – същият ще има право да получи допълнително и неустойка,
която не е свързана с неизпълнение на същественото задължение по договора за заем и
не обезпечава реално претърпени вреди. По тези съображения съдът намира, че
неустоечната клауза е нищожна поради протИ.речие с добрите нрави.
Съдът намира за неравноправна и протИ.речаща на добрите нрави и клаузата,
установяваща задължение за кредитополучателя да заплаща разходи за извънсъдебно
събиране на вземанията по договора.
Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит,
каквито са изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на
телефонни обаждания, лични посещения и др. Съобразно чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава
6
на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. В този смисъл са и разясненията, дадени в Решение на ВКС № 345/9.01.2019
г. по т. д. № 1768/18 г. Претендираните такси (разходи) за извънсъдебно събиране на
вземането, от своя страна, са свързани с управлението на кредита (в случая – с
неговото събиране). Чрез така претендираните вземания се нарушават принципите на
справедлИ.ст и еквивалентност на престациите, от което се налага изводът за
неравноправност на клаузите, с които е уговорено заплащането им. Противно на
законовата уредба по чл. 33, ал. 1 ЗПК, по своята същност тези разходи представляват
допълнителна санкция при забава в плащанията по кредита, като в случая е видно, че
размерът им (от 205,92 лева, съгласно заключението на вещото лице) е повече от 25 %
от заемната сума. Отделното от това следва да се съобрази, че в договора и
приложимите общи условия липсва каквато и да е било конкретика относно това как се
формират тези разходи. Техният размер не е посочен по ясен и разбираем за
потребителя начин, противно на изискването, установено в чл. 10а, ал. 4 ЗПК, нещо
повече - максималният им размер в случая зависи единствено от волята на
кредитодателя.
Изрично следва да се посочи, обаче, че установената нищожност на клаузите за
неустойка и за разходи за събиране на вземанията не влече нищожност на целия
процесен договор за кредит, на основание чл. 26, ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, тъй
като тези клаузи имат санкционен характер и не засягат основните престации на
страните, определящи правоотношението като такова по договор за потребителски
кредит.
Нищожността на клаузите от процесния договор за кредит, с които е установено
задължение за длъжника-ответник да заплати неустойка при непредставяне на
обезпечение и разходи за извънсъдебно събиране на вземанията, води до извод, че
заплащането на тези задължения е незаконосъобразно, като лишено от правно
основание. Поради това, съдът намира, че сумите, платени от ответника, с които
ищецът е погасил формираните задължения за неустойка и такси (разходи) по кредита
(в общ размер от 593,86 лева), следва да бъдат приспаднати от непогасените вземания
за главница и лихви по кредита (в общ размер от 653,24 лева), съобразно реда на
погасяване, установен в чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Възможността за това приспадане се
обосновава с разпоредбата на чл. 23 ЗПК, предвиждаща, че когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая, макар
да не се установява нищожност на целия договор, а на отделни негови клаузи, тази
законова уредба следва да бъде съобразена, за да не се достигне до неоснователно
обогатяване на кредитодателя, който, видно от приетата по делото ССчЕ, реално е
7
получил плащане, с което е погасил задължения по недействителни договорни клаузи.
Въз основа на изложеното и след така извършеното приспадане, съобразно
приетата по делото ССчЕ, съдът намира, че ответникът е заплатил преди датата на
образуване на заповедното производство, валидно възникналите вземания по
процесния кредит за мораторна лихва в размер на 69,65 лева и част от дължимата
главница, като непогасена е останала сума в размер на 59,38 лева. Следователно,
предявеният по реда на чл. 422 ГПК установителен иск за главница е основателен за
сумата от 59,38 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 583,59 лева
следва да бъде отхвърлен, а искът за установяване дължимостта на начислената лихва
за забава се явява изцяло неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на
разноски имат и двете страни по делото. В полза на ищеца, съобразно уважената част
от исковите претенции, следва да бъдат присъдени разноски за исковото производство
в общ размер от 41,32 лева за държавна такса, депозит за възнаграждение на вещо лице
и юрисконсултско възнаграждение, а за заповедното производство - в общ размер от
6,89 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. В полза на
процесуалните представители на ответника, съобразно отхвърлената част от исковите
претенции, следва да бъдат присъдени възнаграждения за безплатно оказана правна
защита и съдействие в размер на 363,30 лева за исковото производство и 326,94 лева за
заповедното производство. В тази връзка неоснователни са възраженията на ищеца за
липса на предпоставки за оказване на безплатна правна защита на ответника,
доколкото от изисканите в хода на производството справки се установи, че ответникът
е неженен, без данни за регистриран трудов договор, за притежавани облагаеми
имущества по смисъла на ЗМДТ или МПС, към датата на приключване на устните
състезания по делото. Що се касае до искането на процесуалния представител на
ответника в хода на исковото производство за присъждане на отделни възнаграждения
в минимален размер по всеки от предявените искове, същото се явява неоснователно. С
оглед фактическата и правна сложност на исковите претенции, предмета и размера на
същите (за главница и за лихва в общ размер от 646,66 лева) и подлежащите на
доказване факти и обстоятелства по тях, дължимото адвокатско възнаграждение следва
да бъде определено въз основа на общия размер на предявените искове.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
8
ПРИЗНАВА за установено между страните, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 99, ал. 2 ЗЗД, че П. И. Д., ЕГН:
**********, дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД , ЕИК: *********, в
качеството му на цесионер по сключен между дружеството и „Сити кеш“ ООД
Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 02.11.2020 г. и Приложение № 1
към него, сумата от 59,38 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за
паричен заем № ** от 06.12.2017 г., сключен между „Сити кеш“ ООД и П. И. Д., ведно
със законната лихва, считано от 01.08.2022 г. до окончателното изплащане, за която
на 16.09.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 41736/2022 г. по описа на СРС, І-во ГО, 47-ми състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 99, ал. 2 ЗЗД за разликата над уважената
част от 59,38 лева до пълния предявен размер от 583,59 лева като неоснователен,
както и в цялост като неоснователен предявения иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 99, ал. 2 и чл. 86, ал.
1 ЗЗД за сумата от 63,07 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата,
начислена за периода от 01.02.2018 г. до 31.07.2022 г.
ОСЪЖДА П. И. Д., ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: *********, сумата от
41,32 лева, представляваща сторени от страната разноски за исковото производство,
както и сумата от 6,89 лева, представляваща сторени от страната разноски за
заповедното производство, съобразно уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: *********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., да заплати на адвокат К. И.
Б., РАК, ЕГН: **********, сумата от 363,30 лева, представляваща възнаграждение за
безплатно оказана правна защита и съдействие на ответника в исковото производство,
съобразно отхвърлената част от предявените искове.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: *********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., да заплати на адвокат М. Л.
Л., САК, ЕГН: **********, сумата от 326,94 лева, представляваща възнаграждение за
безплатно оказана правна защита и съдействие на ответника в заповедното
производство, съобразно отхвърлената част от предявените искове.
9
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10