Р Е Ш Е Н И Е
№ 136
гр. Перник, 19.07.2022 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд-Перник, в публично съдебно заседание, проведено на първи юли през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Слава Георгиева
при съдебния секретар Н. С., като разгледа докладваното
от съдия Слава Георгиева административно дело № 246 по описа за 2022 година на
Административен съд- Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ във вр. с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на И.К.К.,
с адрес *** против Заповед № 22-5310-000046
от 25.04.2022г. издадена от И.В.Д.***-началник група КПДГПА, при ОД на МВР-К.,
с която на основание чл. 171, т. 2а, б.
„а“ от ЗДвП на жалбоподателката е
наложена принудителна административна
мярка-прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № **за срок от 6 месеца.
В жалбата се сочи, че заповедта е постановена
при наличие на допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с
материално правните разпоредби. Счита, че притежаваната от водача категория „В“
му дава право да управлява каравана с допустима максимална маса до 750кг. Иска заповедта да се отмени като незаконосъобразна и да се присъдят
направените по делото съдебни разноски.
В проведено на 01.07.2022 година съдебно
заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. В.К., от
АК- Перник. Поддържа жалбата и пледира същата да се уважи, като се отмени
обжалваната заповед. Иска присъждане на направените по делото разноски,
съгласно списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по жалбата- И.В.Д.***-началник
група КПДГПА, при ОД на МВР-К., редовно призован не се явява и не изпраща представител.
Административен съд-Перник, в настоящият съдебен състав,
след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
По фактите:
На 25.04.2022 година длъжностни лица при
ОД на МВР-К. съставили Акт за установяване
на административно нарушение серия GA, № 633821 /лист 12/ на В.К.А.** за това, че на 25.04.2022 година, в 13.35
часа, в община Д.** на ПП1, Е79, км. 336+400 в посока към К.** управлява собственият си лек автомобил „**“ с рег. № ** с прикачена към него каравана с
рег. № **, собственост на И.К.К. без да притежава валидна категория за
тегленото пътно превозно средство. Веднага
е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA, № 633821 от 25.04.2022 година за установяване на нарушение на чл. 150а,
ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН са иззети като
доказателства СР на МПС № ********* и един брой регистрационна табела с № ***.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-5310-000046 от 25.04.2022 година, издадена от И.В.Д.***-началник
група КПДГПА, при ОД на МВР-К., е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, а именно „прекратяване на регистрацията на тегленото пътно превозно
средство за срок от 6 месеца“. Прието е, че И.К.К., като собственик на ремарке
за лек автомобил с рег. № ** е
предоставила управлението му на В.К.А.** с ЕГН: **********, който не притежава
СУ на МПС валидно за категорията към която спада управляваното от него превозно
средство.
С приложената към делото административна преписка е
представено Наказателно постановление № 22-5310-000547 от 16.05.2022 година, от
което е видно, че на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на
нарушителя е била наложена глоба в размер на 100 лева, за извършеното нарушение
по чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП.
От справка
картон на водача В.К.А.** се установява, че същият има валидно свидетелство за
управление на МПС за категории В, М и АМ.
От част І на свидетелство за регистрация се установява,
че В.К.А.** е вписан като собственик на лек автомобил марка „**“, с рег. № **, с технически допустима
максимална маса 2590, с допустима максимална маса от компетентните органи 2590
и допустима максимална маса на състав от превозни средства 5390 и с маса на
превозното средство 2100.
От част І на свидетелство за регистрация се установява,
че И.К.К. е вписана като собственик на ремарке за лек автомобил марка „Шато 380“, с рег. № **, с технически допустима
максимална маса 1000, с допустима максимална маса от компетентните органи
1000 и с маса на превозното средство
657.
По делото е
представена и Заповед № 277з-1046-30.06.17г. на Директор на ОД на МВР-К., с
която на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР е определил лицата, които да издават
принудителни административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП, съобразно
тяхната компетентност, между които лица в т. 1.3 са началници на групи.
Горната
фактическа обстановка се възприе от представените с административната преписка
документи, които са приети като годни доказателства.
При така установените факти, настоящият съдебен състав на
Административен съд- Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
По допустимостта:
Заповедта за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-5310-000046 от 25.04.2022г. издадена от И.В.Д.***-началник
група КПДГПА, при ОД на МВР-К. е връчена на жалбоподателя на 09.05.2022 година. В срока по чл. 149,
ал. 1 от АПК е депозирана жалба, която
насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, адресат, на който е
жалбоподателя, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на настоящото съдебно производство
е индивидуален административен акт-Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка издадена по реда на чл. 171, т. 2А, б. „а“ от ЗДвП.
За
да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря
на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в
закон или указ случаи; да бъде налагана само
от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях
други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма.
Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е
определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в
степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
Заповедта за прилагане на принудителна административна
мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В
конкретния случай със Заповед № 277з-1046-30.06.2017г. директора на ОД на МВР-К. е оправомощил
началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-К. да прилагат с
мотивирана заповед принудителни административни мерки по реда на Глава шеста от
ЗДвП. Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е издадена
от компетентен административен орган, тъй като лицето посочено за нейн издател
заема длъжността началник група „Контрол на пътното движение по главни пътища и
автомагистрали“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД
на МВР-К.. Въз основа на всичко това, настоящият съдебен състав не констатира
да са налице основания за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспореният акт е издаден в установената от закона писмена
форма и има необходимото съдържание
разписано в чл. 59, ал. 2 от АПК. Също така в заповедта за налагане на ПАМ се
съдържа описание на конкретни факти и обстоятелства, съгласно чл. 59, ал. 2, т.
4 от АПК, препраща към АУАН, поради което се приема, че същата е мотивирана. С
оглед на това не са налице основания за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
При издаване на оспорената заповед не са
допуснати нарушения на административно производствените правила, които да се
приемат съществени и само на това основание същата да се отмени.
Съдът приема, че заповедта е издадена в съответствие на материалния закон. Обосновавайки
се с констатациите в съставения АУАН, административният орган е приел, че са
налице предпоставките на чл. 171, т. 2а, б. “а“ от ЗДвП за налагане на
принудителна административна мярка, а именно прекратяване на регистрацията за срок от 6 месеца,
за това, че жалбоподателят, в качеството си на собственик на процесния лек
автомобил е предоставил същият за управление на водач, който не притежава СУ на МПС за категорията към която се отнася
МПС, с което е нарушил разпоредбата на чл. 102, т. 1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.
102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП от своя страна въвежда императивна забрана водачът,
собственикът или упълномощеният ползвател на моторно пътно превозно средство да
предоставя моторното превозно средство на водач, който не е правоспособен или
не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която се отнася моторното превозно средство.
Съгласно чл.
150, ал. 1 от ЗДвП и чл. 150а от ЗДвП, за да управлява моторно превозно
средство, водачът трябва да е правоспособен и да притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в
срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4
или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй
като е изгубено, откраднато или повредено. Категориите на съответните моторни
превозни средства са регламентирани в чл. 150а, ал. 2 от ЗДвП, като приложима в
казуса е т. 6, която изрично определя
категория В –
за управление на моторни превозни средства с допустима максимална маса, която
не надвишава 3500 kg, проектирани и конструирани за превоз на не повече от 8
пътници плюс водача; моторните превозни средства от тази категория могат да
образуват състав с ремарке с допустима максимална маса, която не надвишава 750
kg; без да се нарушават разпоредбите на правилата за одобряване на типа за
съответните превозни средства, моторни превозни средства от тази категория
могат да образуват състав с ремарке с допустима максимална маса, надвишаваща
750 kg, при условие че допустимата максимална маса на състава не надвишава 4250
kg.
Съгласно чл.
155, ал. 1 във вр. ал.
5 и ал. 6 от ЗДвП всеки водач има право да управлява моторно превозно
средство от категорията, за която притежава свидетелство за управление, а водач
с право за управление на моторни превозни средства от категории В, С
или D има право да управлява и превозни средства съответно от категории В1, С1
или D1 и водач с право за управление на моторни
превозни средства от категории "С1Е, СЕ, D1Е или DЕ" има право да
управлява и състав от превозни средства от категория "ВЕ". Според ал.
9 на същия текст, състав от пътни превозни средства, състоящ се от моторно
превозно средство от категория "В" и ремарке с допустима максимална
маса над 750 кг, когато допустимата максимална маса на състава надвишава 3500
кг, но не надвишава 4250 кг, се управлява от лица, преминали обучение и
издържали съответния изпит. Правото да се управлява такъв състав се указва в свидетелствата
за управление чрез съответния код на Общността.
Съгласно чл.
3, ал. 2 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за
издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на
водачите и тяхната дисциплина /обн., ДВ, бр. 97 от 15.10.2002 г./, в
свидетелството за управление на МПС се отразяват категориите, посочени в чл.
150а, ал. 2 от ЗДвП, за определяне правоспособността на водачите за
управление на моторно превозно средство. В свидетелството се отразяват и ограничителните
условия за ползване на свидетелството по чл.
53, ал. 1, т. 11 от ЗБЛД, като същите се
изписват с кодове, съгласно чл. 7, ал. 3 от наредбата. В свидетелството
се отразяват и категории превозни средства, които водачът има право
да управлява, съгласно чл. 155
от ЗДвП.
Съгласно чл. 14, ал. 6 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г., в свидетелство
за управление на състав от моторно превозно средство от категория В с ремарке с
допустима максимална маса над 750 kg, когато допустимата максимална маса на
състава надвишава 3500 kg, но не превишава 4250 kg, се издава на водач на база
постъпил оригинален протокол от областния отдел на дирекция "Автомобилна
инспекция" за успешно издържан изпит за права за управление на такъв
състав. Свидетелството се издава по реда на ал. 1, като срещу категория В се
вписва код 96-„Превозни средства от
категория В в композиция с ремарке с максимално допустима маса, която превишава
750 kg, когато максимално допустимата маса на такава композиция превишава 3500
kg, но не превишава 4250 kg.“
В конкретиката на казуса тегленото ремарке попада в дефиницията дадена в §
6, т. 10 от ДР за пътно превозно
средство
съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора
и/или товари.
Според легалната дефиниция на § 6,
т. 20 от ДР към ЗДвП "състав от пътни превозни средства" са
механично свързани пътни превозни средства, които участват в движението по
пътищата като едно цяло-лекия автомобил и караваната. Според т. 11 и т. 17 на
същия параграф "моторно превозно средство" е пътно превозно средство,
снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни
средства, а "ремарке" е пътно превозно средство, предназначено да
бъде теглено от моторно превозно средство (към ремаркетата се приравняват и
полуремаркетата).
Съгласно разпоредбата на чл. 177, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП се прекратява
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4
или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс.
В случая, от доказателствата по делото се установява,
че водачът Веселин Александров е правоспособен водач на моторно превозно средство
от категория „В“, и по силата на тази категория има право да управлява в случая моторно превозно
средство в състав с
ремарке с допустима максимална маса, надвишаваща 750 kg, при условие че
допустимата максимална маса на състава не надвишава 4250 kg. От част І на свидетелството за регистрация на лекия
автомобил и част І на свидетелството за
регистрация на лекия автомобил се
приема, че допустимата максимална маса на състава надвишава 3500 кг /в случая 3800/,
но не надвишава 4250 кг. Следователно за управлението на процесния състав –конкретния лек автомобил+караваната, водачът трябва да притежава свидетелство
за управление на МПС за категория В, в което да е вписано в графа 12,
ограничителен код 96. Съгласно чл. 14, ал. 1 от наредбата при допълнително
вписване на код по чл.
7, ал. 3 от наредбата на водача се
издава ново свидетелство за управление на МПС въз основа на служебно изпратен
от областния отдел на дирекция "Автомобилна инспекция" оригинален
протокол за успешно положен изпит.
Водачът няма данни да е преминал обучение
и да е издържал съответен изпит за управление на състав от ППС по реда на
чл. 155, ал. 9 от ЗДвП, както и няма
отбелязване в свидетелството му за управление. Регламентираните в обсъдения
правен режим категории на МПС са приложими към съответните моторни превозни
средства съобразно техническите им характеристики, включително и когато същите
участват в състав от пътни превозни средства. Поради това и изхождайки от
разпоредбите на чл. 155, ал. 9 от ЗДвП във връзка с чл. 14, ал. 1 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г., се
следва, че водачът не е притежавал валидно свидетелство за управление, съгласно
чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Тоест нужната в случая категория
"В" е задължителна, както е задължително и в свидетелството за
управление да е вписан код на Общността, в случая ограничителен код 96.
Следователно притежаването единствено на свидетелство за управление на МПС
категория В, без отбелязан код 96 не му дава правото да управлява състав от ППС по чл.
150а, ал. 2, т. 6, предложение последно от ЗДвП. Правото да се
управлява такъв състав се указва в свидетелствата за управление чрез съответния
код на Общността. Същият не притежава валидно свидетелство за управление на
състава на пътното превозни средство. При това
положение е налице приложената от органа хипотеза на разпоредбата на чл. 171,
т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, а именно управление от лице непритежаващо СУ на МПС, валидно за
категорията към която се отнася. Разпоредбата на чл. 171, т.2а от ЗДвП в приетата от
административния орган хипотеза се отнася както може да се види, както до
водачи, които никога не са притежавали свидетелство за управление, така и
когато водачът не е притежавал правоспособност за съответната категория. За да се стигне до прилагане на
принудителната административна мярка по смисъла на чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП е достатъчно собственото на адресата на ПАМ пътно превозно средство да е
управлявано от лице, за което е налице
посоченото обстоятелство, а именно да става въпрос за лице, което е
неправоспособен водач. С оглед на изложеното и от доказателствата по делото се
установява наличието на факта, че водачът е неправоспособно лице, непритежаващо
валидно свидетелство за управление на пътно превозното средство, така както е
прието и в обжалваната заповед. Въз основа на изложеното съдът намира, че
материалния закон е приложен правилно и не са налице основания за отмяна на
акта в условията на чл. 146, т. 4 от АПК.
Принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а,
б. „а“ от ЗДвП се прилага спрямо пътното превозно средство, т. е. в хипотезата
на управление на състав от ППС може да бъде прекратена регистрацията както на
моторното превозно средство, така и на тегленото с него ремарке или
полуремарке. В случая е прекратена регистрацията на тегленото ремарке, което е
в съответствие с тази разпоредба.
Издадената заповед е в съответствие и с целта на закона.
В случая не е засегнат и
принципа за съразмерност, който е приложим по отношение на хипотези, в които административният орган действа при
условията на оперативна самостоятелност при издаване на административен акт или
в хипотези, в които органът действайки в хипотезата на обвързана компетентност
по отношение на издаването на принудителната мярка е поставен пред възможността
за избор между няколко принудителни административни мерси, допустими да бъдат
наложени за едно и също нарушение. Конкретната хипотеза обаче не е такава.
Целта на закона в случая е в движението по пътищата да не участват
неправоспособни водачи и е очевидна връзката между тази цел и ограничаването от
движение на пътно превозно средство предоставено на такива водачи като
законовата цел е записана и в самата законова разпоредба, а именно: осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения. Органът в случая, действайки при условията на
обвързана компетентност, налага императивно процесната мярка, без да има нито
оперативна самостоятелност на преценка дали да я наложи, нито правомощие на
избор да наложи една измежду няколко принудителни административни мерки, а
единственият избор на преценка, който административният орган може да направи в
този случай е във връзка със срока на наложената принудителна административна
мярка. Видно от разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП законодателят е предвидил, че
принудителната административна мярка се прилага за срок от шест месеца до една
година. В конкретния случай, компетентният орган е определил минимално
предвидения в закона срок- 6 месеца, което обуславя извода за законосъобразност
и съразмерност на наложената ПАМ.
Въз
основа на изложеното настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна.
Обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка е
издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на
административно производствените правила и при правилно прилагане на материално
правните разпоредби. Същата е правилна и законосъобразна, поради което подадената жалба ще се отхвърли като
неоснователна.
Относно разноските:
При този изход на спора
ответната страна има право на разноски. До приключване на съдебното дирене
такива не са поискани, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл. 172, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на И.К.К., с адрес *** против
Заповед № 22-5310-000046 от 25.04.2022г. издадена от И.В.Д.***-началник група
КПДГПА, при ОД на МВР-К., с която е
приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, а именно прекратяване на регистрацията
на ППС с рег. № **за
срок от 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО на основание чл.
172, ал. 5 от ЗДвП е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия:/П/