РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1805
гр. Пловдив, 23 октомври 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на двадесети септември през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието на
прокурора МИРОСЛАВ ЙОСИФОВ, като
разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА
ПЕТРОВА административно дело № 385
по описа за 2023 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера
на производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството по делото
е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража /ЗИНЗС/.
2. Образувано е по искова молба, предявена С.Й.С., с ЕГН **********,***, чрез пълномощника си
адвокат В.С., срещу Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията”.
Ищецът иска
ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 5000 лв., за претърпени от него
неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални преживявания,
психически дискомфорт, душевни болки и страдания с висок интензитет и голяма
трайност, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при
изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под стража“ в периода от
02.10.2020 г. до 15.10.2020 г. в Затвора гр. Пловдив, поради:
- назначаването
му на работа през същия период без ищецът да е имал влязла в сила присъда;
- нарушаване правото
му на минимална жилищна площ и на необходими хигиенно-битови условия – бил
настанен в стая № 54, в която вместо 6 били 7 дори 8 човека, имало хлебарки,
дървеници, било студено, имало влага и мухъл, неработещи кранчета на умивалника
в тоалетната и липса на течаща студена вода, освен това не можел да ползва душ
и топла вода в банята, поради липса на топла вода (не винаги имало такава) и
неработещи душове;
- нарушаване правото му на престой на открито;
- нарушаване правото
му на спорт и физическа активност;
- неспазване на
графика за медицински прегледи.
3. Ответникът - Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявените искови претенции по основание и размер.
4. Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за частична основателност на предявените искове.
Счита, че претендираният размер е прекомерно завишен и моли същият драстично да
бъде намален.
ІІ. За фактите:
5. От данните по делото (справка от Началника на Затвора Пловдив от 18.04.2023 г. – лист 551) се установява, че С.Й.С. изтърпява мярка „задържане под стража“ през процесния период от 02.10.2020 г. до 15.10.2020 г. (общо 13 дни) в Затвора гр. Пловдив, когато е освободен
6. Според справка от 11.07.2023 г. на инспектор ИСДВР С. П.(л. 73), в периода от 01.10.2020 до 14.10.2020 вкл. С. е бил настанен в
помещение № 54 на пост V.
Размерите на спално помещение № 54 на пост V е 25.51 кв.м. (с капацитет
за 6 човека) без санитарен възел с два отваряеми прозореца с размери 0.47 м. х
1.15 м. и 0.95 м. х 1.15 м. Санитарният възел е 2.42 кв.м. с един отваряем
прозорец - 0.32 м. х 1.15 м.
От 01.10.2020 г. до 05.10.2020 г. вкл. в спално помещение № 54 са били
настанени 7 лишени от свобода.
От 06.10.2020 г. до 11.10.2020 г. вкл. в спално помещение № 54 са били
настанени 8 лишени от свобода.
От 12.10.2020 г. до 14.10.2020 г. вкл. в спално помещение № 54 са били
настанени 7 лишени от свобода.
На 15.10.2020 г. С.Й.С. *** с мярка „Парична гаранция."
На всички лишени от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода
съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от
съответната група, а работещите имат достъп /баня/ всеки работен ден. Като работещ
като санитар към Медицинския център С.Й.С. е ползвал баня всеки работен ден.
Във всеки санитарен възел, всеки лишен от свобода има достъп до течаща
студена вода.
Отоплението се осъществява чрез централно - локално парно отопление през
отоплителния сезон. Проветряването на стаята е по желание на лишените от
свобода и могат да правят това чрез отваряне на прозорците. Хигиената в
спалните помещения се осъществява също от настанените, като за целта получават
съответните прибори, както и могат да ги закупуват от лавката на затвора
Пловдив или да им бъдат донасяни от близките им съгласно списък на разрешените
вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да
получават, ползват и държат при себе си (зап. ЛС-04-746/08.12.2021 г. на
Министъра на правосъдието).
Редовно се извършва дератизация и дезинсекция от оторизирани фирми.
След ремонта в 5 група са подменени изцяло подовата настилка, боя и
дограма в спалните помещения. Стаите са оборудвани с нови легла, поставени са маси,
столове и шкафчета. Заради умишлени злонамерени действия, в нарушение на чл. 96,
т. 2 от ЗИНЗС, всичко това е увредено или напълно унищожено, което наложило
няколко допълнителни ремонта и осигуряване на нов инвентар.
7. Според справка от 11.07.2023 г. на инспектор ИСДВР К. П.(л. 42), на територията на 5 група има спортна зала, която е оборудвана с
необходимите съоръжения за тренировка. Същата се ползвала от настанените лишени
от свобода, обвиняеми и подсъдими лица при изявено от тяхна страна желание. С.С. бил един от редовните ползватели на спортната зала.
За периода на пребиваване в затвора Пловдив, С. е бил устроен на работа
на различни длъжности както следва:
Със зап. № 48/12.01.2018 г. е назначен на работа в обособено производство
към ДП ФЗД ТП - Пловдив, на 6-дневна работна седмица, 8-часов работен ден,
почивен ден - неделя; за срок от един месец, на доброволен труд, с цел
обучение, след изтичане на този срок преминава срещу заплащане в зависимост от
заработката.
Със зап. № 120/26.01.2018 г. е назначен на работа в служебен стол, на
6-дневна работна седмица, 8-часов работен ден, на доброволен труд, с почивен
ден неделя, с изпитателен срок от 1 месец.
Със зап. № 201/08.02.2018 г. е назначен като работник на щат и МОЛ
/платен труд/ в служебен стол на Затвора гр. Пловдив, на 6-дневна работна
седмица, 8-часов работен ден, с почивен ден - неделя, с изпитателен срок от 1
месец, като същият да бъде преназначен при несъответствие с изискванията на
Указ № 1074 от 23.05.1974 год. след получаване на присъда.
Със зап. № 1497/06.07.2020 г. е преназначен от работещ като калкулант, в работещ като санитар към МЦ на платен труд,
6-дневна работна седмица, 8- часов работен ден. почивен ден- неделя с 1 /месец/
изпитателен срок.
Според Докладна Записка рег. № 4912/28.06.2023 г. (л. 71), в периода от 02.10.2020 г. до 14.10.2020 г. включително, С.
е отработил 9 работни дни – на 2, 3, 5, 6, 7, 8, 9, 10 и 12 октомври
8. Според справка от 11.07.2023 г. на фелдшер А.Г.(л. 76), в периода 01.10 - 15.10.2020 г. С. е посетил еднократно медицинския
център - на 12.10.2020 г. В същия ден е констатирано високо кръвно и пулс, като
му е оказана медицински помощ – „пръснато му е „изокет".“
В тази връзка е представено копие от
Книга за прегледи (л. 90).
9. Във връзка с твърдението за наличие на инсекти в Затвора гр. Пловдив са
представени протоколи за извършени дезинфекция, дезинсекция и дератизация
(ДДД), както следва:
- 4 бр. за
2020 г.: от 29.01.2020 г. за извършени ДДД в Затвора Пловдив – обработени
600 кв. м.; от 10.03.2020 г. за извършени ДДД в Затвора Пловдив – обработени
800 кв. м.; от 04.08.2020 г. за извършени ДДД в Затвора Пловдив –
обработени 4000 кв. м.; от 18.09.2020 г. за извършени ДДД в Затвора Пловдив –
обработени 500 кв. м.
Представен е също
така и Договор от 13.11.2018 г. сключен между ГСИН гр. София и „ДДД – 1“ ООД с
предмет извършване на услуги по дезинсекция и дератизация на сградите на ГДИН и
териториалните й служби с обща площ от 85924 кв.м.
В цитираните протоколи са описани освен размера и вида на
третираната площ и препаратът, с който е третирано и неговото количество, срещу
какви вредители, имената и/или подпис на лицето извършил описаните в протокола
дейности и имената и/или подпис на лицето приемащо протокола.
ІII. За правото:
10.
Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото
лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото
ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и
пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“,
която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието със
седалище София, като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на
наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“.
Това от своя страна определя като пасивно, материално и
процесуално правно легитимирана страна по заявените главни искови претенции за
сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.
11. Каза се, главните искови претенции на ищеца са за
присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна
дейност на администрацията на Затвора гр. Пловдив към Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено
наказание лишаване от свобода или мярка за неотклонение задържане под стража,
обемаща, разбира се, и осигуряване на условията за упражняване на правата от
задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им
положение и статус, е административна по своето естество.
12. На следващо
място, следва да бъде съобразено, че според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение
на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
При това положение, установяването на кой да е от
фактите, посочени в хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод, че е
налице нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Това
разбира се очевидно налага, преди всичко да се установи, че ищецът
действително, фактически е изтърпявал мярка за неотклонение "задържане под
стража" или пък наказание "лишаване от свобода" в някое от
специализираните за това места.
Както вече бе казано, от данните по делото се установява,
че С.Й.С. изтърпява мярка „задържане под стража“ през процесния период от
02.10.2020 г. до 15.10.2020 г. в Затвора гр. Пловдив.
13. Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване
от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения
за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на
физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на
задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от
4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна
площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се
измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и
колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява
възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за
задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени
помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна
светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в
чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се
осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане -
по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал.
1, т. 3 от ЗИНЗС.
14. Съотнасянето на описаните данни в предходния раздел на
решението и цитираните правни норми, налага да се приеме следното:
14.1. Помещенията, които
е обитавал С. при изтърпяване на наложената му мярка „задържане под стража“
през процесните периоди в Затвора гр. Пловдив, са разполагали със санитарен
възел и постоянно течаща вода, били са обзаведени с отделни легла и шкафчета за
лични вещи, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за
проветряване чрез отваряеми прозорци, а отоплението се е осъществявало
посредством централно парно в Затвора Пловдив.
Изложеното налага да се приеме, че в случая не се
констатира нарушение на чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС, доколкото на С. са били
осигурени пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода.
Ползването на баня се осъществява по утвърден график два
пъти седмично, което е съобразено с изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, като по този начин на ищеца е осигурен и достъп до топла вода. Отделно
от това, същият като работещ е имал достъп до баня всеки работен ден.
14.2. Що се отнася до хигиената в Затвора – Пловдив, от приетите по делото справки и становища се установява, че хигиената в спалните помещения се осъществява от лицата, настанени в тях, поради което няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалните помещения, в които е бил настанен ищеца.
14.3. Напълно недоказани
останаха твърденията в исковата молба за това, че не винаги имало топла вода в
банята, както и за неработещи душове. Впрочем в тази насока ищецът не е
ангажирал никакви доказателства.
Следва да се
посочи, че презумпция в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е само за настъпването на
неимуществените вреди, но не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения
по чл. 3 от ЗИНЗС, които на общо основание подлежат на доказване. Ето защо при
липса на доказателства ангажирани от страна на ищеца по отношение на
коментираните нарушения спрямо личността му, твърденията в горния смисъл се
явяват неоснователни.
14.4. По отношение на следващите твърдения на ищеца, а именно, че през целия
коментиран период не му е осигуряван престой на открито (т.нар. „каре“), както и че е бил назначен на работа през същия период,
без да е имал влязла в сила присъда, е необходимо да се съобрази следното:
Участието в трудова дейност на лишените от свобода има
изрична регламентация в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, като продължителността на работния ден
на лишените от свобода, минималната междудневна и междуседмична почивка, полагането
на извънреден труд, условията за работа, се определят съобразно разпоредбите
на трудовото законодателство (чл. 79, чл. 175 ал. 2 ЗИНЗС, чл. 59-61, чл. 172,
чл. 174 ППЗИНЗС). Това налага да се приеме, че дневният режим на работещите
лишени от свобода е различен от този на неработещите. Според чл. 169а, т. 1 от
ППЗИНЗС, по време на работа на лишените от свобода не е разрешено да напускат
определените от администрацията работни места, което изключва възможността им
да присъстват с останалите лишени от свобода (неработещите) на т.нар. в
исковата молба „разходка на каре“ или престой на открито. За сметка на това пък
на работещите лишени от свобода се осигурява почивка през работния ден, същите
получават възнаграждение за положения труд, а последният се зачита за намаляване
срока на наказанието, като два работни дни се считат за три дни лишаване от
свобода (чл. 41, ал. 3 НК). При това положение, не може да се приеме, че с
назначаването на работа (от която ищецът е можел да се откаже по всяко време), ищецът е бил
поставен в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, още повече, че
започването на работа е по желание на съответния лишен от свобода (чл. 164, ал.
5 от ППЗИНЗС).
В тази връзка следва да се констатира, че по делото са
приложени две молби и една декларация (л. 52 и сл.), с които С. е
заявил изричното си желанието да работи на шестдневна работна седмица, което от
своя страна изключва възможността да е претърпял неимуществени вреди от факта,
че това негово желания е удовлетворено, независимо, че през целия му престой в
Затвора Пловдив не е бил осъден с влязла в сила присъда.
Тези съображения обосновават извод за неоснователност на
коментираните твърдения на ищеца.
14.5. Неоснователни се
явяват и оплакванията по отношение твърдяната липса на медицинско обслужване.
Правото на гражданите, включително и на лишените от свобода, на здравно
осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване
на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон, е
регламентирано в чл. 52, ал. 1 от Конституцията на РБ. Според чл. 128, ал. 2 от ЗИНЗС за всички лишени от свобода се внасят здравноосигурителни вноски от
момента на задържането им и придобиват статус на здравноосигурени лица с
непрекъснати здравноосигурителни права, като вноските са за сметка на държавния
бюджет и се превеждат чрез Министерството на правосъдието.
Според чл. 81, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) всеки
български гражданин (в т.ч. и всеки лишени от свобода) има право на достъпна
медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното
осигуряване. Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане
на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на
медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с
приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество,
последователност и координираност на дейностите между
лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента (чл. 81, ал. 2 ЗЗ).
Медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода
е уредено в глава десета на ЗИНЗС и в глава трета от ППЗИНЗС, както и в Наредба
№ 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата
за лишаване от свобода. Според чл. 128, ал. 1 ЗИНЗС при изпълнение на
наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото
и психическото здраве на лишените от свобода. За всеки лишен от свобода се
създава медицинско досие, което съдържа информация и постоянно поддържани данни
за здравословното му състояние. Медицинското обслужване на лишените от свобода
се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно
лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от
Закона за лечебните заведения (чл. 129, ал. 1 от ЗИНЗС).
В чл. 115, ал. 1 от ППЗИНЗС е предвидено, че лишените от
свобода се преместват за лечение в специализираните болници за активно лечение
в местата за лишаване от свобода със заповед на главния директор на ГДИН по
предложение на началника на затвора и лекарско предписание.
В ал. 2 на същия член от правилника е предвидена и
възможност лишените от свобода да се изпращат за лечение в лечебни заведения
извън местата за лишаване от свобода от началника на затвора по предложение на
директора на специализираната болница за активно лечение на лишените от
свобода, директора на медицинския център или друг медицински специалист от
съответното място за лишаване от свобода.
Така цитираната законова уредба налага да се приеме, че
за да е налице незаконосъобразно действие или бездействие, свързано с
осигуряването на достъпна медицинска помощ, трябва да се докаже или отказ от
страна на ответника да бъде осигурен достъп до медицинска помощ на съответния
лишен от свобода, или отказ да бъде предоставена медицинска помощ (чрез
медицинските центрове и специализираните болници за активно лечение, разкрити
към местата за лишаване от свобода), или предоставената такава (отново в медицинските
центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за
лишаване от свобода) да е осъществена в нарушение на принципите възведени в чл.
81, ал. 2 от ЗЗ.
Съдът намира, че в настоящото производство не се доказаха
подобни хипотези.
От приложените по делото писмени доказателства, описани в
т. 8., се установява, че в рамките на процесния период (обхващащ общо 13 дни) С.
е посетил медицинския център на 12.10.2020 г., където му е оказана медицинска
помощ – констатирано е, че същият има високо кръвно и пулс, и му е проведена
терапия. В тази връзка, каза се, е представено копие от Книга за прегледи (л. 90).
Липсват каквито и да било данни от страна на ищеца да са
подавани молби за посещение при лекар и/или зъболекар, на които да му е било
отказано.
Изложеното до тук, дава основание да са приеме че
медицинската помощ осигурена от ответника и оказана на ищеца през процесния
период от 02.10.2020 г. до 14.10.2020 г. вкл. е осъществена в съответствие с
принципите залегнали в чл. 81, ал. 2 от ЗЗ на своевременност, достатъчност и
качество на медицинската помощ, на равнопоставеност при оказване на
медицинската помощ, на сътрудничество, последователност и координираност
на дейностите между лечебните заведения и на зачитане правата на пациента.
14.6. Не се доказа и оплакването, че на ищеца му било нарушено
правото на спорт и физическа активност. Впрочем в тази връзка отново не са
ангажирани никакви доказателства. Напротив от данните по делото се установява (справка от 11.07.2023 г. на инспектор ИСДВР К. П.- л. 42), на територията
на 5 група има спортна зала, която е оборудвана с необходимите съоръжения за
тренировка. Същата се ползвала от настанените лишени от свобода, обвиняеми и
подсъдими лица при изявено от тяхна страна желание. С.С.
бил един от редовните ползватели на спортната зала.
14.7. При това положение и доколкото възведената в закона презумпция
в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, както вече бе казано, е само за настъпването на
неимуществените вреди, но не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения
по чл. 3 от ЗИНЗС (които подлежат на установяване от ищеца), следва да се
приеме, че условията обсъдени до тук, в които С. е изтърпявал наложената му
мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Затвора Пловдив не могат да се
квалифицира като неблагоприятни по смисъл на чл. 3, ал. 2 от закона, нито могат
да се приемат като такива подлагащи го на жестоко, нечовешко или унизително
отношение.
Само за пълнота следва да се посочи, че според практиката
на Европейския съд по правата на човека разликата между понятието
"изтезание" и понятието "нечовешко или унизително отнасяне или
наказание" се състои в "различната интензивност на причиненото
страдание" (в този смисъл - решение от 18.01.1978 г., по делото Ireland v. the United Kingdom). Приема се, че не
всяко действие, което има определени емоционални последици, съставлява
"нечовешко или унизително отнасяне", а само действията, които
причиняват "тежко физическо или душевно страдание на едно лице", каквито
не се доказаха в настоящото съдебно производство. Причинените страдание и
унижение трябва да надхвърлят онзи неизбежен елемент на страдание или унижение,
който е свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Мерките,
лишаващи определено лице от свободата му, често могат да съдържат такъв
елемент. При все това не може да се каже, че лишаването от свобода само по себе
си поставя въпроси свързани с нечовешко или унизително отнасяне.
15. Установява се
обаче, че през исковия период, а именно от 02.10.2020 г. до 14.10.2020 г. вкл. или общо през 13 дни, ищецът е
пребивавал в Затвора Пловдив, в спално помещение № 54, в коeто не му е била осигурена
жилищна площ от минимум 4 кв.м. което е в нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС (т.
6 по-горе). Този факт (на обитаване на
пренаселени килии) е достатъчен, за
да се приеме, че в рамките на исковия период, администрацията е поставила
изтърпяващия мярка за неотклонение „задържане под стража“ С. в неблагоприятни
условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.
16. Съдът счита за основателни и твърденията досежно
наличието на дървеници и хлебарки в Затвора гр. Пловдив през исковия период. За
2020 г. са представени само 4 Протокола за извършени ДДД (от 29.01.2020 г. за извършени ДДД в Затвора Пловдив – обработени 600 кв.
м.; от 10.03.2020 г. за извършени ДДД в Затвора Пловдив – обработени 800 кв.
м.; от 04.08.2020 г. за
извършени ДДД в Затвора Пловдив – обработени 4000 кв. м.; от 18.09.2020 г. за
извършени ДДД в Затвора Пловдив – обработени 500 кв. м.) за общо
обработена квадратура по всички протокол за цялата година в размер на 5900
кв.м., но липсва посочване на конкретното място, където са извършени въпросните
ДДД, а и през процесния период изобщо не са извършвани такива дейности.
Според настоящия съдебен състав, представянето на 4
протокола за извършени услуги за 2020 г., от които само един обхваща цялата
територия на Затвора Пловдив, не може да обоснове извод, че от страна на
администрацията на ответника са предприети необходимите действия по дезинсекция
и дератизация.
Това поведение на ответника следва да се квалифицира като
нарушение, поставящо С. в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложената
му мярка за неотклонение „задържане под стража“ по смисъл на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС през целия исков период, обхващащ 13 дни.
17. В този контекст, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка
с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че ищецът е претърпял твърдените от него
неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни
психически състояния. Тези неимуществени вреди са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението от страна на администрациите на Затвора гр. Пловдив
на нормативно установени задължения да осигурят на изтърпяващия мярка за
неотклонение „задържане под стража“ С. минимално необходима жилищна площ както
и обезпаразитени спални помещения. Неосигуряването на съответната жилищна площ,
както впрочем и на храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, както и продължителна
изолация без възможност за общуване, са квалифицирани в чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС
като поставянето на лицето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража.
18. Конкретният размер на следващото се обезщетение за
претърпените от С. неимуществени вреди за процесния период, или общо 13 дни,
следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим
в настоящото производството по препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ.
Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост.
Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението
между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен
еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при
съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените
вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и
при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането,
така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване.
Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице и в рамките на претендирания размер на съответното обезщетение.
Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периодът на
увреждането, характерът и интензитета на
породените страдания и негативни преживявания, икономическия стандарт в
страната към момента на увреждането (минималната работна
заплата през 2021 г. – 650 лв.), следва да се присъди обезщетение по справедливост в
размер на 200 лв., който най-точно и съответно ще овъзмезди
претърпените от С. неимуществени вреди като искът до пълния му размер от 5000
лв. ще следва да бъде отхвърлен.
ІV. За разноските:
19. С оглед изхода на спора, на основани чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в производството
разноски. Те се констатираха в размер на 10 лв. – заплатената държавна
такса.
20. С оглед изхода на спора, на основани чл.
286, ал. 3 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл.
8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2, от Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение за
процесуалното представителство по настоящото дело в размер на 32 лв.,
съразмерно уважената част от иска.
Така мотивиран, Пловдивският административен съд,
ІІ отделение, ХVІІ състав,
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, гр. София, да
заплати на С.Й.С., с ЕГН **********,***, обезщетение в размер на 200 лв., за претърпени от него неимуществени
вреди в периода от 02.10.2020 г. до 14.10.2020 г. вкл., изразяващи се във „негативни
емоционални преживявания, психически дискомфорт, душевни болки и страдания“, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на наложената му
мярка „задържане под стража“ в Затвора Пловдив като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му размер от 5000 лв.
ОСЪЖДА
Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието,
гр. София, да заплати в полза на С.Й.С., с ЕГН **********,***, сумата от 10 лв., представляваща сторените в
производството разноски за заплащане на държавна такса.
ОСЪЖДА
Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, гр. София, да
заплати в полза на В.Л.С., ЕГН **********,
адвокат при Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес гр. Пловдив, ж.к. „Тракия“,
бл. 110, вх. Е, ап. 20, сумата от 32 лв., представляваща адвокатско възнаграждение
за процесуалното представителство по адм. дело № 385 по описа за 2023 г. на
Административен съд Пловдив, съразмерно уважената част от иска.
Решението подлежи
на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в 14-дневен
срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: