Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260919
гр. Пловдив, 19.10.2020 г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно
заседание на двадесет и шести август през две хиляди и двадесета година
Председател: Димитрина
Тенева
при секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 13686 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по иск по чл. 240
от ЗЗД предявен от И.П.Р., ЕГН **********,*** против Ж.К.Х., ЕГН **********,*** за осъждане ответницата да заплати
на ищеца сумата от 5000 лв. задължение по договор за заем от 26.01.2018 г.,
ведно със законната лихва от 21.08.2019 г. до окончателното плащане, сумата от
5000 лв. задължение по договор за заем от 02.02.2018 г., ведно със законната
лихва от 21.08.2019 г. до окончателното плащане, сумата от 2500 лв. задължение
по договор за заем от 06.02.2018 г., ведно със законната лихва от 21.08.2019 г.
до окончателното плащане. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че в началото на 2018
г. ищецът се съгласил да продаде на ответницата свой собствен недвижим имот в
гр. Пловдив, като уговорили преди изповядване на сделката по нотариален ред тя
да заплати част от продажната цена от 10 000 лева. Сочи се, че на
26.01.2018 г. тя му заявила, че не е могла да осигури средствата и помолила за
заем. Ищецът обаче разполагал само със сумата от 5 000 лева. Тя се
съгласила и поела ангажимент да върне сумата до края на 2018 г. Договорът за
заем бил сключен на 26.01.2018 г. в устна форма, когато се предали парите. Една
седмица по–късно на 02.02.2018 г. ответницата казала, че не успяла да намери и
другите 5 000 лева, като помолила ищеца и за тази сума. Така на 02.02.2018
г. двамата сключили устен договор за заем, със срок на връщане – 31.12.2018 г.
На 06.02.2018 г. между страните бил сключен устен договор за заем и за сумата
от 2500 лева – разноски по прехвърляне на имота, със същия срок за връщане.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор
от ответницата, със становище за неоснователност на предявените искове. Твърди
се, че ответницата е разполагала с достатъчно средства за заплащане на цената
по сделката, придобити от работата и в ...... Оспорва се ищеца да е разполагал
с парични суми в заявениет размери, които да е имал възможност да предостави на
ответницата. Отрича се, ответницата да се е срещала с ищеца на 02.02.2018 г.
поради влошено здравословно състояние и пребиваването й в с. ........ в периода
от 01.03.2018 г.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От представените писмени
документи-медицинско удостоверение от 30.09.2019 г. е видно, че на 01.02.2018
г. ответницата е претърпяла медицинска интервенция в ..... –гр. .......
От показанията на разпитания по
делото свидетел Т.П.П., без родство със страните, се установява, че в края на
м. януари 2018 г. ответницата посетила ищеца в сервиза му до митницата към
8,30-9,00 ч. сутринта, с искане за предоставяне на сума от 10000 лв. Р. имал
само 5000 лв. на пачки по 50 лв., които държал в шкафче и й ги дал. Тя ги
преброила пред него и свиделя-100 банкноти.
От показанията на свидетеля Р.Д.Н.,
без родство със страните, се установява, че на 02.02.2018 г. свидетеля откарал със
собствената си кола, ищеца в с. ...., след гр....... Р. се обадил на Ж.Х.,
когато влизали в селото и после спряли на центъра пред магазин за хранителни
стоки. Р. купил от кафемашината две кафета. Ответницата дошла много бързо там и
влязла в колата. Р. и дал 5000 лв.(по 50 лв.), а тя заявила, че ще работи в .....
и ще му ги върне като се прибере. След 3-4 дни Р. отново се обадил на Н. и го
помолил спешно за 2500 лв., защото с Х. щели да минават сделка пред нотариуса,
а тя не била осигурила парите. Свидетеля, който се намирал в с. ......., отишъл
с калата си при двамата, които седяли на едно кафене пред старите ..... в
гр....... Р. дал парите на Ж., която отново обещала да ги върне заедно с дугите
5000 лв. след прибирането си от ......
От показанията на свидетеля П.К.Х.,
....... на ответницата, се установява, ищеца и ответницата се познавали и били
в близки отношения. На 01.02.2018 г. Х. направила ... в ....... в гр. .........
Престояла там няколко часа и се прибрала в с. ........, където живеят .... й и
........ Стояла няколко дни, за да се възстанови. Къщата се намира на близо до
центъра на селото, на коло 300-400 м. Там има магазин.
Предвид установените факти съдът
намира от правна страна следното.
С оглед заявените от страните
твърдения в исковата молба и отговора, както и събраните по делото гласни и
писмени доказателства съдът намира за безспорно, че страните са се познавали
към момента на сключване на заявените договори, ответницата е работила в .....
и на 02.02.2018 г. се е намирала в с. .........
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари
или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или
вещи от същия вид, количество и качество. Доколокото договорът за паричен заeм
е неформален, реален, едностранен, възмезден или безвъзмезден, и комутативен,
уважаването на предявените в настоящето производство обективно съединени искове
е обусловено от установяване на факти, сочещи реално предаване на заявените
суми от ищеца на ответницата на посочените дати и постигане на съгласие между
тях Х. да ги върне на падежа 31.12.2018 г. Съдът намира за безспорно доказани
тези факти. До този извод съда достига като кредитира изцало показанията на
двамата свидетели-П. и Н., в частта, в която те заявяват твърдения за мястото,
момента и вида на проведените между страните разговори и осъществени от тях
действия, съпътстващи предаването на парите, тъй като ги намира, за обективни,
безпристрастни, обстойни, последователни, логични и кореспондиращи с останалите
доказателства и твърдения на страните. Съдът кредитира и показанията на
свидетеля Х., в частта, в която се заявява, че ответницата е пребивавала в с. ........
на 02.02.2018 г., въпреки наличието на близка родствена връзка между тях, тъй
като те са еднопосочни с показанията на Н., заявяващ настъпила среща между
ищеца и нея на посочената дата и място. В тази връзка следва да се отбележи, че
от страна на ответницата не са ангажирани доказателства установяващи по
безсъмнен начин невъзможността и да се срещне с ищеца на заявените дати или да
получи твърдените суми.
Предвид изложеното съдът намира,
че исковете са основателни и следва да се уважат.
Поради изхода на делото на ищеца се
дължат разноски съобразно представения списък и ангажирани доказателства в
размер от 500 лв. за държавна такса, 1000 лв. за адвокатско възнаграждение и 20
лв. за обезпечение на иска.
На ответника разноски не се
дължат.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Ж.К.Х., ЕГН **********,*** да заплати на И.П.Р., ЕГН **********,*** сумата от 5000 (пет
хиляди) лв. задължение по договор за заем от 26.01.2018 г., ведно със законната
лихва от 21.08.2019 г. до окончателното плащане, сумата от 5000 (пет хиляди)
лв. задължение по договор за заем от 02.02.2018 г., ведно със законната лихва
от 21.08.2019 г. до окончателното плащане, сумата от 2500 (две хиляди и
петстотин) лв. задължение по договор за заем от 06.02.2018 г., ведно със
законната лихва от 21.08.2019 г. до окончателното плащане, като и сумата от
1520 лв.(хиляда петстотин и двадесет лева) за раноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/п./ ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
Вярно с
оригинала!
ММ