Р Е
Ш Е Н И Е №
гр. Враца, 15.10.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав,
в открито съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ДОНКОВА
при секретаря Валя Апостолова, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 1753 по описа за 2018 год.
на РС-Враца и за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени
са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, във вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 и чл.150 ЗЕ и с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр.чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба ищецът „Топлофикация -
Враца” ЕАД, гр.Враца, представлявано от изпълнителния директор Радослав
Михайлов твърди, че за периода от 31.03.2015 г. до 30.06.2016 г. ответникът Н.П.Х.
дължи сумата от 413,50 лева, представляваща незаплатени суми за отопление,
битово горещо водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация
в жилище с адрес: гр.Враца, ********. Поради забава в плащането твърди, че е
начислил и сумата от 90,12 лева, представляваща обезщетение за забава, считано
от падежа на всяко отделно месечно задължение до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – за периода от 30.04.2015 г.
до 05.01.2018 г. Твърди, че за защита на интересите си подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по повод на което в РС-Враца
било образувано ч.гр.д.№ 194/2018 г. и издадена заповед за изпълнение за
горепосочените суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане. Тъй като
издадената от съда заповед била връчена на ответника при условията на чл.47,
ал.5 ГПК, ищецът обуславя интереса си от водене на настоящото производство. Претендира
направените в хода на заповедното и настоящото производство разноски,
включително за юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК по делото е
постъпил писмен отговор от назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен
представител на ответника Н.П.Х., в който се изразява становище за
неоснователност на исковите претенции. Излагат се доводи, че е възможно
ответникът да не е собственик/ползвател на процесното жилище и да не е сключвал
договор с топлофикационното дружество за доставка на топлинна енергия, както и
да не е абонат на същото. С оглед предходното, се изразява становище, че
ответникът не се явява и потребител на топлинна енергия за битови нужди и не е
ползвал такава през процесния период. Поддържат се доводи, че обстоятелството,
че ответникът е посочен като абонат по партидата на описаното жилище, не го
прави нито собственик, нито абонат. Сочи се още, че ответникът може да е продал
жилището, а новият собственик да не е заявил промяна на партидата съгласно
разпоредбите на ОУ на дружеството. На следващо място ответникът оспорва
дължимостта на процесните суми с доводи, че същите не са индивидуализирани по
основание и размер. В тази връзка се сочи, че от приложената към исковата молба
справка се установява, че начислените суми са за топлинна енергия, а не за
отопление, битово горещо водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация, както е посочено в исковата молба. С оглед предходното,
представената справка се оспорва с доводи, че като частен едностранен документ
не доказва, че посочените в нея парични суми за са реално потребена топлинна
енергия. Отделно от горното, посочената справка се оспорва с аргументи, че не
представлява извлечение от счетоводните книги и регистър на ищцовото дружество
и не е подписана. Не възразява да бъде допусната поисканата от ищеца
съдебно-техническа експертиза. По изложените в отговора съображения се иска
отхвърляне на исковите претенции като неоснователни.
В постъпила преди провеждане на открито
съдебно заседание по делото молба вх.№ 14578/05.10.2018 г. от ищцовото
дружество, чрез пълномощника му се моли за уважаване на исковите претенции,
като се поддържа становище, че от представените по делото писмени доказателства
се установява, че през процесния период ответникът е бил собственик на
жилището, до което се твърди да е доставяна топлинна енергия. Сочи се още, че
фактура № **********/31.03.2018 г. касае начислена топлинна енергия за м.март
В проведеното по делото открито съдебно
заседание особеният представител на ответника моли за отхвърляне на исковите
претенции като неоснователни и недоказани по аргументи изложени в отговора и
представената писмена защита.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Видно от приложеното към настоящото
производство ч.гр.д.№ 194/2018 г. по описа на РС – Враца е, че по заявление на „Топлофикация
- Враца” ЕАД, гр.Враца е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК № 141/17.01.2018 г., с която е разпоредено
длъжникът Н.П.Х., ЕГН ********** да заплати на кредитора сумата от 413,50 лв.,
представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 31.03.2015 г. до 30.06.2016 г., за топлоснабден имот – жилище
с адрес: гр.Враца, ********; сумата от 90,12 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 30.04.2015 г. до 05.01.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 16.01.2018 г. до окончателното изплащане на вземането,
разноските по делото за държавна такса в размер на 25.00 лв., както и 50,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Видно от разпореждане № 2090/02.04.2018
г. е, че съдът е констатирал, че издадената заповед за изпълнение е връчена на
длъжника Н.П.Х. при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на основание
чл.415, ал.1, т.2 ГПК на заявителя – настоящ ищец е указано, че може да предяви
иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок
ищецът е подал исковата молба, по която е образувано настоящото производство.
По
делото са представена два броя справки -
за начислени суми за топлинна енергия и за неплатени фактури и дължими лихви,
издадени от Отдел „Инкасо“ при „Топлофикация Враца“ ЕАД на името на ответника и
за процесния недвижим имот, от които е
видно, че в счетоводството на ищцовото дружество са отразени 14 броя фактури с
№№ **********; **********; **********; **********; **********; **********;
**********; **********; **********; **********; **********; **********; **********
и **********, които не са издължени от ответника. Посочени са фактурите, датите
на тяхното издаване, падежът на плащане, както и дължимата сума за главница и
лихва по всяка от тях. Представените справки са оспорени от ответника с
подадения писмен отговор, чрез назначения му особен представител.
По
делото са представени два броя изравнителни сметки за топлоенергия по отношение
на Н.П.Х. *** за периодите м.03.2015г. – м.04.2015г. и м. 05.2015г. – м. 04.2016г., в които е
отразено, че не са налице основания за корекции и сума за връщане от
изравнителна сметка.
Представени
са още Общи условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация Враца“ ЕАД на потребителите в гр.Враца, одобрени с решение № ОУ-004/07.01.2008г.
на ДКЕВР.
По делото е допуснато и
изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, което е оспорено от
особения представител на ответника с доводи, че е необосновано, но без да се
иска допускане на повторна или допълнителна експертиза. Съгласно заключението на вещото лице,
процесния имот, находящ се Враца******** е с отопляем обем по проект 162 куб.м., като през процесния период
от имотите на адрес гр.Враца, ********е потребявана
топлинна енергия за отопление и битово горещо водоподаване /БГВ/ от абонатна
станция № 87. Според заключението отчитането, дяловото разпределение и
начисляването на изразходваната топлинна енергия в абонатната станция е
извършвано в съответствие с изискванията на нормативната уредба, въз основа на
извършвани отчети на мерителните уреди от топлинния счетоводител и извършено
разпределение на отчетената топлинна енергия. В процесния имот е разпределяна и
начислявана топлинна енергия за сградна инсталация – общи разходи на база
отопляемия обем на имота по проект и за топла вода, като топлинна енергия за
отопление в имота не е ползвана, отчитана и разпределяна. В имота е ползвано
БГВ и е осигуряван достъп за отчитане показанията на водомера за топла вода. Изготвяни
са изравнителни сметки, по които не са открити подавани писмени възражения.
Ежемесечно ищцовото дружество е изготвяло фактури за задълженията за
разпределена топлинна енергия, като фактурите са изпращани на абоната. Съгласно заключението, размера на
главницата за периода от 31.03.2015 г. до 30.06.2016 г. е в размер на 413,50
лева, а на обезщетението за забава за периода от 30.04.2015 г. до 05.01.2018 г.
– 90,00 лева. Към заключението вещото лице е приложило документите, послужили
за неговото изготвяне, които съдът не намира за необходимо да обсъжда, тъй като
не са приети като писмени доказателства по надлежния ред.
По
делото са приети и приложени две електронни справки от Служба по вписванията –
гр.Враца, изготвени по отношение на лицето Н.П.Х. – настоящ ответник, относно
вписвания, отбелязвания и заличавания по персоналната му партидата. Първата
справка, представена от ищеца, чрез пълномощника му обхваща периода от
01.01.1992 г. до 05.10.2018 г. и от същата се установява, че процесното жилище
е придобито от ответника по делото с договор за покупко-продажба, вписан в
Служба по вписванията – гр.Враца на 05.12.1997 г. От справката се установява
още, че през
Други
относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иска с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и
чл.150 ЗЕ:
Съгласно разпоредбата на
чл.150, ал.1 от действащия Закон за енергетиката, продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2
ЗЕ Общите условия се публикуват в централната и местна преса и влизат в
сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно изричното им писмено приемане
от клиентите. На настоящият съд е служебно известно във връзка с предходно разглеждани дела, че
ОУ на ищцовото дружество са публикувани съгласно горепосочената в един
централен и един местен всекидневник - във вестник „24 часа“, в бр.24 от
25.01.2008 г. и във вестник „Шанс Експрес“ – ежедневник за Враца и региона, в
бр.10 от 16.01.2008 г. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение
за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и
отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна
енергия. Такова правооотношение възниква по силата на самия нормативен акт и
Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и
задължения. Съгласно ал.3, потребителите имат право да предложат и специални
условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни
споразумения. Липсват доводи и доказателства, че потребителят се е възползвал
от тази възможност, поради което приложими са утвърдените ОУ на дружеството.
Настоящият
съд намира, че изложените в подадения от особения представител на ответника
писмен отговор доводи, че е възможно той да не е собственик или ползвател на
процесното жилище, съответно да няма качеството на потребител на топлинна
енергия, се опровергават от събраните по делото писмени доказателства –
представената от ищцовата страна електронна справка от Служба по вписванията –
гр.Враца, изготвена по партидата на ответника.
Посочената
нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че правото на
собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в
топлоснабдена сграда - етажна собственост /съгласно заключението на СТЕ, което
в тази му част не е оспорено от ответника/, е достатъчен факт, за да се приеме,
че през периода от 31.03.2015 г. до 15.04.2016 г. между ответника Х. и ищеца съществувало
облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, без да е
било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите
условия. По силата на това правоотношение ответника се явява потребител на
топлинна енергия за битови нужди и дължи заплащане на същата. Обстоятелството дали в процесния обект се
потребява топлинна енергия има значение единствено относно компонентите и размера
на задължението - дали ще се начислява за отопление, за битово горещо
водоснабдяване или само за сградна инсталация, но не и относно съществуването
на облигационното правоотношение /в този смисъл са решение от 07.02.2015 г.
по в.гр.д.№ 1/2014 г. по описа на Окръжен съд – гр.Враца, решение от 13.02.2015
г. по по в.гр.д.№ 786/2014 г. по описа на Окръжен съд – гр.Враца и решение № 89
от 15.03.2017 г. по в.гр.д.№ 59/2017 г. по описа на Окръжен съд – гр.Враца /.
Следва да се има предвид,
че съгласно правилото, установено в чл. 153, ал. 2 ЗЕ, за да не бъдат
клиенти на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване,
собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата –
етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение. В противен
случаи, те се смятат за клиенти на топлинна енергия до датата на прекратяване
на топлоснабдяването /чл.153, ал 3 ЗЕ/.
Съгласно чл.32, ал.1 от
представените по делото и приложими в отношенията между страните общи условия
за процесния период, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Ал.3 предвижда, че купувачите имат право да предявят възражения до
продавача за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Видно от заключението на приетата СТЕ
/което не е оспорено и в тази й част/ е, че по изготвените изравнителни сметки
за съответните отоплителни сезони, не са подавани писмени възражения.
С писмения отговор от
особения представител на ответника представените с исковата молба писмени
доказателства – справка за неплатени фактури и дължими лихви и справка за
начислени суми са оспорени. Действително, представените от ищцовото дружество
справки и фактури по своя характер са частни свидетелстващи документи, но от
приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза се установява,
че начислените на ответника суми са правилно определени, при съобразяване на
действащите нормативни изисквания, поради което настоящия съд намира, че на
същите следва да се даде вяра.
Настоящият
съд не споделя възражението на пълномощника на ответника, че заключението е необосновано,
доколкото при изготвянето му вещото лице е ползвало фактури, изравнителни сметки и справки, изготвени от ищцовото дружество,
които са оспорени от ответника. Това е така, тъй като видно от писмения отговор
е, че със същия са оспорени единствено представените към исковата молба справки
за издадени и незаплатени фатури. Видно от заключението е, че при изготвянето
му експертът се е позовал и на данни от топлинния счетоводител „Нелбо“ ЕАД за
извършени отчети на топлинна енергия в абонатната станция, като ясно е посочило по какви методики и
нормативни актове е работил. Следва да се има предвид, че вещото лице трябва да изготви заключението си на база на
своите знания и опит, както и въз основа на събрания по делото доказателствен
материал и на предоставените му от страните писмени доказателства /в този смисъл решение № 356/30.03.1955г. по
гр.д. №4267/56г., II г.о. на ВКС/.
В случая експертът е спази това изискване, като е работил върху обективни
данни, а не върху предположения. С оглед предходното, настоящият съд приема, че
няма основание
да се счита, че заключението е едностранно изготвено, поради което и изцяло го
кредитира. Следва да се отбележи още, че с писмения отговор ответната страна не е представила писмени
доказателства, нито е поискала поставяне на допълнителни задачи и въпроси към
посочените вече от ищеца в исковата молба, а в съдебно заседание възраженията
на особения представител на ответника са единствено в насока, че не става ясно
и не е определено действителното количество топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, за всеки един от процесните периоди, без да се иска
възлагане на допълнителна или повторна експертиза.
Като неоснователен съдът възприема и
довода на особения представител на ответника, че при изготвяне на експертизата
вещото лице е ползвало Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в
сгради етажна собственост, която е отменена с решение на ВАС по адм.д.№
1372/2016 г. Действително с решение № 4777 от 13.04.2018г.,
постановено по адм.д. № 1372/2016г., тричленен състав на ВАС е отменил
зависимостта (формулата), приета в т.6.1.1 от Методиката за дялово
разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост в редакцията
й, приета с Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №16-334 от 2007г. за
топлоснабдяването, обн., ДВ бр.94 от 2013г., представляваща Приложение към
чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването/обн.ДВ,
бр.34/24.04.2007г. изм. и доп. ДВ, бр.42/09.06.2015г. в сила от 09.06.2015г./,
издадена от министъра на икономиката и енергетиката. Тричленният състав на ВАС
е приел, че методиката е приета в резултат на допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, не е ясна по отношение на част от
параметрите в нея и не се постига законовата цел, заложена в чл.155, ал.2 ЗЕ,
според който на потребителите да се фактурира консумираната топлинна енергия
въз основа на действителното им потребление. С решението са отменени правилата,
определящи формулата за изчисление на количеството топлинна енергия,
отдадено от сградната инсталация. Следва да се има предвид, че горепосоченото
решение не е окончателно, като същото подлежи на обжалване пред 5-членен състав
на ВАС. На следващо място, решението на ВАС няма обратно действие по силата на
чл.195, ал.1 от АПК, поради което до отмяната му подзаконовия нормативен акт
поражда правни последици и следва да бъде прилаган.
От заключението на вещото
лице се установява, че последната издадена фактура № ********** е от 31.03.2016
г., т.е. същата обхваща период, през който ответникът Х. все още е бил титуляр
на правото на собственост върху процесното жилище. Видно още от заключението е,
че в издадената на 30.06.2016 г. фактура /след преминаване правото на
собственост на процесното жилище от ответника върху трето за делото лице/ не е
включена сума за плащане от страна на ответника.
Предвид гореизложеното,
настоящият съд приема, че в полза на ищеца съществува вземане за главница в
размер на 413,50 лева, което произтича от валидно възникнало правоотношение
между страните, по отношения на която претенция вече е била издадена заповед за
изпълнение.
По иска с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр.чл. 86 ЗЗД:
Основателността на иска
предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на
забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно
чл.32, ал.1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за
топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася. Съгласно чл.32, ал.6 от Общите условия, при забава в плащането
потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва. При анализа на тези
разпоредби се налага изводът, че независимо от прогнозния характер на месечните
сметки, потребителят е длъжен да заплаща същите в уговорения срок, като при
забава дължи лихва, а в случай че след изравняването се установи по-малко количество
на потребена енергия, това не се отразява на възникналото вече задължение за
лихва върху забавената месечна сметка. Ето защо, ответникът дължи лихва върху
месечните задължения съгласно издадените фактури, считано от падежа на всяко
отделно вземане. С оглед предходното, акцесорния иск също следва да бъде уважен
в посочения в заключението на експертизата размер от 90,00 лева.
По разноските:
С оглед изхода на делото,
на ищеца следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски,
които съобразно представения по делото списък по чл.80 ГПК възлизат на 485,00
лева /държавна такса, възнаграждение за вещо лице и особен представител, и
юрисконсултско възнаграждение/. С оглед задължителните указания, дадени в т.12
от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът в исковото производство дължи да разпредели отговорността за разноските и
в заповедното производство съобразно изхода от спора. Издадената заповед за
изпълнение включва и вземане за разноски в общ размер на 75,00 лв. /държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение/, като с оглед изхода на спора и
уважаване изцяло на исковите претенции, ответникът следва да бъде осъден да
заплати и тези разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че Н.П. Х., ЕГН ********** *** ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:
гр.Враца ул.„Максим Горки“ № 9, сумите както следва:
- на основание чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.150 ЗЕ – сумата от 413,50 лв., представляваща главница за неизплатена топлинна
енергия за периода от 31.03.2015 г. до 30.06.2016 г., за топлоснабден имот – жилище
с адрес: гр.Враца, ********, ведно със законната лихва, считано от 16.01.2018г. до окончателното изплащане на
вземането;
- на основание чл.86 ЗЗД –
сумата от 90,00 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 30.04.2015 г. до
05.01.2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Н.П. Х., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация-Враца” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Враца ул.„Максим Горки“ № 9, сумата от общо 485,00 лева,
представляваща разноски в настоящето производство и сумата от общо 75,00 лв.,
представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 194/2018г. по описа на
Районен съд – гр.Враца.
Решението може да бъде
обжалвано пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: