Р Е Ш
Е Н И Е
№…………………… 2020г. гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
административен съд, ХХVІІІ-ми
състав, в публичното заседание на четвърти март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
при
секретаря Оля Йорданова
в присъствието на
прокурор Александър Атанасов
като
разгледа докладваното от съдия Д.Станева адм.дело № 1629/2019г. по описа на
Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 1, ал. 2
от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/,
във връзка с чл. 203 от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/,
вр. чл. 4, пар.
3 от Договора за ЕС.
Образувано
по искова молба на И.Л.В., ЕГН ********** ***, чрез адв.Н.С. против Българска
Народна Банка /БНБ/, гр. София за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди в размер на 8627.97лв. от забавено плащане на гарантирания й депозит в
Корпоративна търговска банка /КТБ/, за периода 30.06.2014г. до 04.12.2014г.,
претърпени вследствие на незаконосъобразно бездействие на БНБ, изразяващо се в
неизпълнение на задължението да приложи приложимо право на ЕС с директен ефект
в областта на изплащане на гарантираните депозити, каквото задължение е имала
във връзка с Директива
94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива
2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
11 март 2009г.Ищцата твърди, че през периода от 27.09.2009г. до 08.02.2010г. е
сключила с КТБ договор за преференциален срочен депозит № *****/29.04.2009г.,
по който е внасяла различни суми. Към 06.11.2014г. салдото по този банков
депозит е в размер на 219 084. 29лв. На 20.06.2014г. представители на КТБ са
депозирали пред БНБ искане за поставяне на банката под специален надзор по реда
на действащото законодателство; в искането е посочено, че е налице загуба на
доверие към банката от страна на вложителите, масова паника и проблеми с
вложителите и извършването на банкови операции; впоследствие КТБ е уведомила
БНБ, че е преустановила плащанията към клиенти и всички банкови операции. С
решение № 73/2014г. на УС на БНБ КТБ е поставена под специален надзор и са
назначени квестори на банката; със същото решение е възложено на квесторите да
извършват анализ и оценка на активите на банката от външни консултанти в срок
от 10дни; с решение № 114/2014г. БНБ е удължила срока на специалния надзор до
20.11.2014г., като след изтичане на този срок от 4.12.2014г. е започнало
изплащане на сумите по посочените договори за депозити на граждани в
гарантирания размер от 196 000лв. от Фонда за гарантиране влоговете в банките.
С решение № 664/2015г. на СГС, по т. д. № 7549/2014г. е обявена
неплатежоспособността на КТБ АД и е определена начална дата на неплатежоспособността - 06.11.2014г., решението на СГС е обжалвано
по отношение началната дата на неплатежоспособността и с решение на Апелативен
съд – София по т. д. № 2216/2015г. е определена начална дата на неплатежоспособността
– 20.06.2014г. С определение № 2787/4.11.2016г. постановено по адм. д. №
560/2016г. АС – Варна е отправено преюдициално запитване до Съда на ЕС по
тълкуването на чл. 4 § 3 от
ДЕС и чл. 1, т. 3 и чл. 10 § 1 от Директива 94/19ЕО. Образувано
е дело С-571/16 на СЕС, по което с решение от
4.10.2018г., съдът е приел, че нормите на европейското законодателство следва
да се тълкуват в смисъл, че не допускат националното законодателство, съгласно
което установяването на неналичността на депозитите зависи от
неплатежоспособността на кредитната институция и от отнемането на нейния банков
лиценз, и от друга страна, отклоняване от предвидените в тази разпоредба
срокове за установяване на неналичността и за изплащане на депозитите по съображения,
че кредитната институция да бъде поставена под специален надзор. В решението на
СЕС е посочено, че разпоредбата на чл. 1, т. 3, подточка i от Директива 94/19ЕО, изменена
с Директива 2009/14 и представлява правна
норма, целяща да се предоставят на частноправните субекти права, които да
позволяват на възложителите да предявяват искове за обезщетение за вредите от
късно изплащане на депозитите. Освен това чл. 4 § 3 от
ДЕС, както и принципите на равностойност и
ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че при липсата на специално
производство в България за ангажиране на отговорността на държавата за
извършено от национален орган нарушение на правото на Съюза, не е пречка
отговорността да бъде реализирана по съществуващите способи пред
административните и общите съдилища. Правото на Съюза не допуска национална
правна уредба, съгласно която правото на частноправните субекти на обезщетение
да зависи от спазването на допълнително условие вредата да е причинена умишлено
от съответния национален орган. Съгласно чл. 10 от
Директива 94/19/ЕО "неналичен депозит" е налице
тогава, когато съответните компетентни органи са установили, че по тяхно
виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по
причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати
депозита и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го
направи. Компетентните органи установяват това колкото е възможно по-скоро и
във всеки случай не по-късно от 5 работни дни, след като са се уверили за първи
път, че дадена кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и
изискуеми.
Макар,
че БНБ не е административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от
ДР на АПК, тя се явява единствен държавен орган, в
чиято компетентност е да контролира банковата система и неефективното
изпълнение на това задължение, представлява нарушение на правото на съюза. Това
е така, защото правото на Съюза предвижда, че задължението за поправяне на
вредите съществува във всички хипотези на нарушение на европейското
законодателство от държава-членка, независимо от това кой публичен орган е
извършил нарушението. В случая БНБ не е изпълнила задълженията си съгласно
европейското и вътрешното право да контролира ефективно банковата система и
чрез бездействието си е забавила необосновано изплащането на гарантирания размер
на депозити в КТБ, като по този начин е причинила вреда на ищцата в размер на
законната лихва върху изплатения гарантиран размер на депозита от 196 000лв. за
периода от 30.06.2014г. до 04.12.2014г. Този извод се подкрепя и от решение №
73/20.06.2014г. на УС на БНБ, от което е видно, че още към тази дата УС е бил
наясно, че ликвидните средства на КТБ са изчерпани и това обстоятелство е дало
основание да бъде поставена под специален надзор, но не е изпълнил задълженията
си, произтичащи от Директивата, поради което началния момент, в който е
следвало да бъде осигурен достъп до средствата по договора за депозит на
граждани е 30.06.2014г. – 5 работни дни след установяване невъзможността на КТБ
да изплати ликвидни свои задължения по сключени договори за срочни депозити. По
изложените съображения моли да се осъди БНБ да заплати на обезщетение за
претърпени вреди в размер на законната лихва върху изплатения й депозит в
размер на 196 000 лв. за периода от 30.06.2016г. – 5 работни дни след
невъзможността на КТБ да изплати депозита до датата на плащане 04.12.2014г. в
размер на 8627. 97лв.В уточняваща молба ищцата сочи, че БНБ се явява
единствения държавен орган, в чиято компетентност е да контролира банковата
система на страната, по смисъла на българското и европейското законодателство.
От 20.06.2014г. УС на БНБ е бил наясно, че ликвидните средства на КТБ са
изчерпани и това обстоятелство е дало основание търговската банка да бъде
поставена под специален надзор, но БНБ не е изпълнила задълженията си
произтичащи от Директива
94/19/ЕО от 1994г. да предприеме действия за
изплащане на гарантираните депозити на вложителите в петдневен срок от
установяване на неналичност на депозитите. В съдебно заседение на 04.03.2020г.,
с молба пълномощника на ищцата прави изменение напредявения иск, като намалява
първоначално предявения размер от 8627.97лв. на 5733.82лв. Поради изложените
съображения моли съда да уважи предявения иск. В съдебно заседание и по
съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа иска. Претендира присъждане на разноски по делото.
Ответната
страна оспорва предявеният иск като недопустим, респ. като неоснователен, като
излага подробни съображения в депозирания по делото писмен отговор. В
последното съдебно заседание не не явяява представител. В депозирана по делото
молба, чрез процесуалния си представител оспорва иска и моли съда да го остави
без уважение.Претендира присъждане на разноски по делото.
Представителят
на ВОП дава заключение за основателност
на предявеният иск. Счита, че предпоставките по чл.1 от ЗОДОВ са налице.
Ответника незаконосъобразно е бездействал, като задължението му произтича пряко
от приложимото право на ЕС. Това бездействие е повлияло върху имуществената
сфера на ищцата, лишавайки го от възможността да разполага със средствата,
които има на влог във фалиралата банка.
При
преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
На
**.**.20**г. В. е сключила договор за
преференциален безсрочен депозит № *****. Договорът има действие от датата на
подписването му и е безсрочен, с опция за прекратяването му от потребителя, с
едномесечно предизвестие. С договора е предвидена лихва в зависимост от
депозираната сума, която е в диапазона за евро от 4, 5% до 7, 5%, за щатски
долари от 3, 5% до 6, 5%.
На
20 юни 2014г. с писмо вх. № 4098/14гч. директорите на КТБ са уведомили БНБ, че
предвид наличните средства на банката по сметки и в брой, те няма да бъдат
достатъчни за изпълнение на задълженията на банката в най-близко време. С писмо
от същия ден директорите на КТБ уведомили БНБ, че към 12.06ч на 20.06.2014г. е
преустановено разплащането и всички банкови операции. Направено е искане
банката да бъде поставена под специален надзор. Искането е мотивирано с
предизвикана загуба на доверие, масова паника сред вложителите и проблеми с
ликвидността, което предизвиквало затруднения в изпълнението на паричните
задължения към вложителите. С последващо писмо от същата дата, КТБ уведомява
БНБ, че е преустановила разплащанията и всички банкови операции.
С
Решение № 73/20.06.2014г. на Управителния съвет /УС/ на БНБ, на основание чл. 115, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 116, ал.
1, ал. 2, т. 2, 3, 6 и 7, във връзка с чл. 103, ал.
2, т. 24 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/,
КТБ била поставена под специален надзор, поради опасност от
неплатежоспособност, за срок от три месеца. Със същото решение са назначени
квестори, спряно е изпълнението на всички задължения на КТБ, ограничена е
дейността на банката, членовете на управителния и надзорния съвет са отстранени
от длъжност, и акционерите, притежаващи повече от 10 на сто от акциите са лишени
от право на глас. БНБ възложила на квесторите да осигурят пълен анализ и оценка
на активите и пасивите на банковата група от независим външен одитор в срок от
десет дни. На 25.06.2014г. на "Делойт одит" ООД, "Ърнест енд Янг
Одит" ООД и "Афа" ООД е възложена частична проверка на активите
на КТБ, която се отнасяла главно до кредитния и инвестиционния портфейл и има
за цел да даде оценка за състоянието и качеството на 95, 4% от кредитния и 99,
1 % от инвестиционния портфейл на КТБ, както и ограничен анализ на пасивите на
банката. При проверката било установено, че за определена категория
кредитополучатели /по кредити с общ размер 3, 5 млрд. лв. от общ кредитен
портфейл в размер на 5, 4 млрд. лв. / липсва съществена информация за
финансовото им състояние и/или целевото усвояване на кредита. Установени са
съществени индикации за кредитен риск относно възстановимостта на кредитни
експозиции в тази категория, което би могло да доведе до съществени обезценки,
но поради недостатъчна информация одиторите не са коментирали размера на
необходимите допълнителни обезценки.
С
Решение № 82/30.06.2014г. с цел оптимизиране на разходите на банката по
привлечените средства, на основание чл. 115, ал.
1 и ал. 2, т. 2 и 3 и чл. 116, ал.
2, т. 1, вр. чл. 103, ал.
2, т. 24 от ЗКИ и чл. 16, т.
16 от ЗБНБ, считано от 01.07.2014г., УС на БНБ намалил
лихвените проценти по депозити на "КТБ" АД до средния им пазарен
размер за банковата система по видове и валути. Съгласно приложение към
решението, лихвеният процент за банковата система без КТБ по депозити,
договорени за ползване след предизвестие е 2, 59%.
На
25.07.2014г., в изпълнение на чл. 121 от
ЗКИ квесторите на "КТБ" АД
представили доклад за текущото състояние на банката, публикуван на страницата
на БНБ –http: //bnb.
bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_pressrelease/pr_20140731_a1_bg. pdf
Съгласно доклада, още на 20.06.2014г. при проверка на перото "други
активи" в ежедневната оборотна ведомост на банката е констатиран
необичайно голям разчет на стойност около 205 милиона в левова равностойност,
като операцията била взета на база протокол-разписка от 19.06.2014г., според
който "Бромак" ЕООД (мажоритарен акционер в КТБ) потвърждава
получаването и задължението си към КТБ на суми в различни валути с обща левова
равностойност 205 887лв. Според същия протокол-разписка, дължимите суми
следвало да бъдат възстановени до 30.06.2014г. За това вземане квесторите са
уведомили БНБ с докладна записка № 83229/08.07.2014г. От доклада на квесторите
се установява още, че към 30.06.2014г. финансовият резултат на КТБ бил загуба,
в размер на 65283лв., при реализирана печалба към 31.05.2014г . на стойност
14997лв. Основен фактор за отчетената загуба за месец юни били начислените през
месеца провизии от обезценка на кредити в размер на 95 907лв. Към
30.06.2014г. сумата на активите на КТБ е 6 896 212лв. и сравнено с края на
месец май е със 741 352лв. (9, 7%) по-малко. По-съществените промени в активите
на банката основно засягали ликвидните активи – намалявали паричните средства и
паричните наличности, ценните книжа и вземанията от банки.
През
м. юли 2014г., на одиторите, извършили частичната проверка, била възложена
цялостна оценка на всички активи на "КТБ" АД, за срок до
20.10.2014г., въз основа на която да се извърши обезценка на активите и
намаляване на собствения капитал.
С
Решение № 114/16.09.2014г. УС на БНБ констатирал, че към момента продължават да
са налице условията и предпоставките, довели до поставяне на КТБ под специален
надзор, тъй като банката продължавала да изпитва остър недостиг на ликвидност
за възстановяване на банковата си дейност и за изпълнение на задълженията си
към депозантите и други кредитори, поради което действието на всички мерки,
наложени с Решение № 73/20.06.2014г. на УС на БНБ –за поставяне на банката под
специален надзор и тези по Решение № 82/30.06.2014г. на УС на БНБ – за
намаляване на лихвените проценти по депозитите, било продължено до 20.11.2014г.
На осн. чл. 107, ал.
3 от ЗКИ, на квесторите на КТБ било указано най-късно
до 20.10.2014г. да внесат в БНБ цялостна оценка на активите на КТБ, а до
31.10.2014г. да представят в БНБ отчет за капиталовата адекватност на КТБ на
база изготвената пълна оценка на активите, след което на база резултатите от
тази оценка, да бъде взето окончателно решение относно КТБ. На 20.10.2014г.
квесторите на КТБ внесли в БНБ докладите на "Ърнест енд Янг Одит"
ООД, "Делойт България" ООД и "Афа" ООД, като заключението на
одиторите било за необходимост от обезценки на активи на КТБ в общ размер на
4222 млн. лв. Докладите са приети с Решение № 133/21.10.2014г. на УС на БНБ.
На
04.11.2014г. в изпълнение на Решение № 133/21.10.2014г. на УС на БНБ,
квесторите на КТБ внесли в БНБ финансовите и надзорни отчети на КТБ към
30.09.2014г., въз основа на които УС на БНБ установил отрицателна стойност на
собствения капитал на КТБ в размер на минус 3 745 313лв., определен
според Регламент
(ЕС) № 575/2013г. относно пруденциалните изисквания за
кредитните институции и инвестиционните посредници, както и че банката не
отговаря на капиталовите изисквания съгласно Регламент
(ЕС) № 575/2013 г. С писмо от 05.11.2014г. квесторите
на КТБ уведомили БНБ, че след датата на поставяне на банката под специален
надзор до 31.10.2014г. вкл., в КТБ са постъпили уведомления за цесии на
вземания, сключени между клиенти на банката, и волеизявления за прихващане на
задължения към банката с вземания към нея, придобити по договори за цесия, но
дори всички уведомления за цесии и прихващания да бъдат осчетоводени в
счетоводните регистри на банката, финансовият резултат на КТБ към 30.09.2014г.
би останал отрицателна величина.
С
Решение № 138/06.11.2014г. на основание чл. 36, ал.
2, т. 2, чл. 103, ал.
1, т. 1, чл. 103, ал.
2, т. 25 и чл. 151, ал.
1, пр. 1 от ЗКИ и чл. 16, т.
15 от ЗБНБ, БНБ отнела лиценза на КТБ издаден с Решение
на УС на БНБ № 24/21.01.1994 . Съгласно т. 2 и т. 3 от това решение, на
основание чл. 9, ал. 1 и ал. 6 от
Закона за банковата несъстоятелност, следвало
да бъдат предприети действия за подаване на искане до компетентния съд за
откриване на производство по несъстоятелност, както и да бъде уведомен ФГВБ.
С
Решение № 61/18.11.2014г. Управителният съвет на ФГВБ определил девет
обслужващи банки за изплащане на гарантираните влогове, както и изплащането да
започне на 04.12.2014г.
Видно
от постъпилото по делото писмо вх. № 15883/28.10.2019г. от КТБ АД – в
несъстоятелност И.В. е титуляр на сметка в евро в КТБ открита на **.**.20**г. с Договор № ***** за „Преференциален
безсрочен депозит“. На 06.11.2014г. е подадена информация към ФГВБ за В. за
подлежащата на изплащане сума в максималния размер от 196 000лв. в съответствие
с разпоредбата на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от ЗГВБ. В посочената сума от 196 000лв. са
включени и начислените лихви към датата на решението на БНБ по чл. 23, ал. 1 от ЗГВБ, а именно
6.11.2014г. Отделно от това е посочено, че вземането на В. в размер на
7 222.12лв. е включено под № 2809 в списъка по чл. 66, ал.
7 от ЗБН на приетите от синдика на КТБ вземания,
по които не са направени възражения. Не е спорно между страните, че на
4.12.2016г. на ищцата е изплатена сумата от 196 000лв.
С
Решение № 664/22.04.2015г. на Софийски градски съд /СГС/ по т. д. № 7549/2014
г., е обявена неплатежоспособността на КТБ с начална дата 06.11.2014г. Решението
е обжалвано, като с решение № 1443/03.07.2015г. по т. д. № 2216/2015г.,
Софийският апелативен съд е отменил Решение № 664/22.04.2015г. на СГС в частта,
относно началната дата на неплатежоспособността, като е определил за начална
дата 20.06.2014г., по съображения, че състоянието на неадекватност на
собствения капитал на КТБ не е настъпило към момента на отразяване на
коригираните стойности в изготвените от квесторите отчети към 30.09.2014г., а е
било факт преди този момент. Посочените решения са публикувани на сайта на ВСС.
По
делото е допусната съдебно счетоводна експертиза. От заключението на вещото
лице, неоспорено от страните и възприето от съда като компетентно и обективно
дадено е видно, че с договор за преференциален безсрочен депозит № *****/**.**.20**г. подписан между КТБ и И.В. е открита банкова
сметка *** ***ен, валутен, безсрочен депозит в евро. Договорен е задължителен
минимален размер на депозита от 1500 евро. Договорената лихва по депозита е
според скала по Тарифа на банката и според размера на депозираната сума, като в
конкретния случай е 7, 5%. Лихвата по депозита се начислява в края на
календарната година, но ако депозитната сума е престояла поне 30 дни в банката.
КТБ е начислила лихви по депозита на И.В. по сметка IBAN ***.06.2014г. до
06.11.2014г. в размер на 943.74 евро, а от 25.07.2014г. до 06.11.2014г. в
размер на 762.55 евро при лихва от 2, 74% по решение № 82/30.06.2014г. на УС на
БНБ. Предвид нормата на чл. 6, ал. 1
от ЗГВБ и наличното салдо по сметката на И.В.
при прилагане на лихвения процент, начисляван върху влоговете на ищцата в КТБ
през периода, вещото лице е посочело, че размерът на лихвата, начислена върху
сумата от 196 000лв. за периода от 30.06.2014г. до 06.11.2014г. вкл. е в размер
на 1965.20лв., а за периода от 25.07.2014г. до 06.11.2014г. вкл. е 1566.36лв.
Законната лихва върху сумата от 196 000лв. за периода от 25.07.2014г. до
06.11.2014г. възлиза на 5 733. 82лв.; законната лихва върху същата сума за
периода от 25.07.2014г. до 04.12.2014г. е 7 262.83лв., а законната лихва
върху 196 000лв. за периода от 30.06.2014г. до 06.11.2014г. е 7098. 95лв.
При
така установеното от фактическа страна и съобразно тълкуването на правото на
ЕС, дадено в Решението на СЕС по дело
С-571/16, съдът приема от правна страна, следното:
По
допустимостта на иска:
Предвид
нормата на чл. 203, ал.
1 и ал. 2 от АПК –
ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019г., съгласно която, исковете за
обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
"очевидно нарушаващи правото на Европейския съюз" актове, действия
или бездействия на административни органи и длъжностни лица, да се разглеждат
по реда на Глава
единадесета от АПК "Производства за
обезщетения", както и че за неуредените въпроси за имуществената
отговорност ще се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност на
държавата за нарушаване на правото на Европейския съюз, съдът приема, че
предявения иск е допустим. Съдът приема, че БНБ е надлежен ответник в
производството по обезщетяване на вреди по реда на ЗОДОВ, макар, че БНБ не е
административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от
ДР на АПК, тя е държавен орган, а принципът за
отговорност на държавите членки е валиден във всеки случай, когато държава
членка наруши правото на ЕС, независимо от това кой е държавният орган, чието
действие или бездействие е в основата на неизпълнението на задължението.
Съгласно т. 2 от ТП № 2/2014 от 19.05.2015 г. на ОС на Гражданската колегия на
ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС, разграничителният критерий за приложимия
правен ред (ЗОДОВ или чл. 45-49 от ЗЗД)
при претенции за вреди от дейност на органи, които не са част от изпълнителната
власт, е основния характер на дейността на органа, от чиито актове, действия
или бездействия са причинени вредите. Когато вредите са причинени при или повод
изпълнение на административна дейност, компетентни са административните съдилища.
Без съмнение БНБ е натоварена с изключителна компетентност да регулира и
осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната с оглед
поддържане стабилността на банковата система и защитата интересите на
вложителите – чл. 2, ал. 6 ЗБНБ. БНБ е компетентният орган за упражняване на
надзор върху банките по смисъла на чл. 4, пар.
1, т. 40 от Регламент (ЕС)№ 575/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 25.06.2013 г., а възложеното в чл. 13 и чл. 36 ЗКИ правомощие
да издава и отнема лицензи на банки е естествено продължение на надзорната
дейност върху тях. При тази своя дейност БНБ осъществява властнически
правомощия, т. к. разполага с решаващи, регулиращи и санкциониращи функции
спрямо банките, а отношенията по повод надзора с частноправните субекти,
клиенти на тези банки, не са равнопоставени – В този смисъл Определение №
18/07.04.2017 г. по дело № 15/2017г. на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС.
Съдът
взе предвид разрешението дадено в т. 5 от диспозитива на решението по дело
С-571/16 на СЕС, че разпоредбата на чл. 4, пар. 3 ДЕС, както и принципите на
равностойност и ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат
национална правна уредба, съгласно която правото на частноправните субекти на
обезщетение зависи от спазването на допълнително условие, вредата да е
причинена умишлено от съответния държавен орган. Наличието на виновно поведение
е елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, при липсата на
който не може да се ангажира отговорността и да се претендира обезщетение, но в
контекста на отговорността от нарушение на правото на ЕС, понятието
"виновно поведение" надхвърля понятието "достатъчно съществено
нарушение", изведено от решението на Съда по обединени дела B. du P. F.
Действително умишленото неизпълнение на задълженията на държавата, произтичащи
от правото на ЕС или неизпълнението им поради непредпазливост да е елемент,
който следва да се вземе под внимание при преценката за достатъчно съществения
характер на нарушението, отсъствието на вина не води автоматично до отсъствие
на "достатъчно съществено" нарушение, респективно не води до извод за
липса на едно от задължителните условия за ангажиране на отговорността на
държавата. Нарушението може да бъде достатъчно съществено и при наличието на
други, обективни елементи, като липсата на свобода на преценка, висока степен
на яснота и прецизност на нарушената правна норма, неизвинимият характер на
евентуалната грешка при прилагане на правото. Наличието на вина придава
достатъчно съществен характер на нарушението, но от друга страна липсата на
вина не прави нарушението несъществено, изискването за виновно поведение
по чл. 45 от ЗЗД за да бъде ангажирана деликтната
отговорност, надхвърля обхвата на понятието "достатъчно съществено
нарушение", следователно редът за обезщетяване по ЗЗД е неприложим.
Нормата
на чл. 204, вр. чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ поставя изискване за предварителна
отмяна на акта, от който се претендират вреди, но от друга страна от т. 143 и
т. 146 от решението на СЕС по дело
С-571/16 следва, че макар само по себе си това
изискване да не противоречи на принципа на ефективност, такова задължение може
да затрудни прекомерно получаването на обезщетение за вредите, причинени от
нарушение на правото на Съюза, ако на практика няма възможност за такава
отмяна. Както е посочено в т. 142 от решението и в т. 77 от решението на СЕС
по делото Fub, С-429/09, би било в разрез с принципа
на ефективност да се изисква от увредените лица всеки път да използват всички
правни способи за защита, с които разполагат, при положение че това би било
прекомерно трудно или не е разумно да се изисква от тях.
В
конкретния случай този стандарт се преценява от съда като изпълнен, тъй като
при действащото към 2014г. законодателство и константната съдебната практика на
ВАС, ищецът не би имал ефективен способ за защита. Следва да се посочи, че
всички дела, образувани по жалби на вложители в КТБ срещу решенията на БНБ за
поставяне на КТБ под специален надзор, за продължаване срока на надзора и за
отнемане на лиценза на КТБ – при това с директно позоваване на Директива
94/14/ЕО и твърдение, че депозитите са станали
неналични още с вземане на решението за поставяне на КТБ под специален надзор –
са оставени от ВАС без разглеждане, по съображения, че тези актове не засягат
права и интереси на вложителите, а създават задължения само за банката –
определения постановени по адм. д. № 15546/2014г; адм. д № 3892/2015г.; решение
по адм. д № 11445/2015г. Предвид практиката на ВАС опитите на вложителите да
приведат действащата към момента схема за гарантиране на депозитите в
съответствие с Директива
94/19/ЕО са пресечени, освен това без разглеждане
поради липса на правен интерес, са оставени и жалбите на акционерите срещу
решението за отнемане на лиценза - определение на ВАС № 3725/02.04.2015г. по
адм. д. № 3438/2015г. Предвид изложеното е липсвал възможен процесуален ред,
при който в рамките на ефективен съдебен контрол на актовете и действията на
БНБ, да бъде извършена преценка за съответствието на българската схема за
гарантиране на депозитите с изискванията на Директива
94/19/ЕО.
При
липсата на такава процесуална възможност и след като според действащото към
момента законодателство актът, с който се отнема лиценза на банката е актът по
чл. 1 пар. 3, буква i) от Директивата, на вложителите не може да се
противопостави изискване, като това по чл. 204, ал.
1 от АПК – за предварителна отмяна на акта, тъй
като това би било в нарушение на принципа на ефективност. Поради изложеното
иска е допустим.Разгледан по същество, искът е основателен, поради следните
съображения:
Съгласно първо и второ
съображение от Директива 94/19/ЕО с
въвеждането на схеми за гарантиране на банковите депозити във всички държави
членки и с хармонизирането на приложимите гаранции за минимална сума,
Директивата има за цел хармоничното развитие на дейностите на кредитните
институции в целия Съюз чрез премахването на всички ограничения върху правото
на установяване и свободата на предоставяне на услуги, като същевременно се
повишава стабилността на банковата система и защитата на вложителите. За тази
цел член 3 от
Директива 94/19/ЕО предвижда, че всяка държава членка
осигурява в рамките на нейната територия да бъдат въведени една или повече
схеми за гарантиране на депозити. Съгласно член 7, § 1 и 1а от същата директива държавите
членки осигуряват гарантираният размер на съвкупните депозити на всеки вложител
да бъде установен на 100 000 EUR, в случай че депозитите са неналични.
"Неналичен депозит" по смисъла на чл. 1, пар. 3 от Директивата е
депозит, който е дължим и платим, но не е бил платен от кредитна институция,
съгласно правните и договорни условия, приложими към него, когато съответните
компетентни органи са установили, че по тяхно виждане съответната кредитна
институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани
с нейното финансово състояние, да изплати депозита и че не съществува близка
перспектива тя да бъде в състояние да го направи.
Директива
94/19/ЕО, изменена с Директива
2009/14/ЕО, на Европейския парламент и на Съвета
относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на гарантирания размер
и срока на изплащане, е транспонирана в българското законодателство чрез Закона за
гарантиране на влоговете в банките и Закона за
кредитните институции. Измененията, въведени с Директива
2009/14/ЕО, са транспонирани своевременно през 2009г. с
измененията на посочените два закона – ДВ, бр. 44/2009г., в сила от
12.06.2009г. С измененията на ЗГВБ от 2010г. – ДВ, бр. 101/2010г., в сила от
31.12.2010г., е въведен новият гарантиран размер от 100 000 евро на депозитите,
съгласно измененията на чл. 7 от
Директива 94/19/ЕО.
При
първоначалното въвеждане на разпоредбата на чл. 1, пар.
3, буква i) от Директива 94/19/ЕО, в
националното законодателство е възприет подход, според който изискването
съответната кредитна институция да "изглежда неспособна за момента, по
причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати
депозита и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го
направи" е равнозначно на установяване неплатежоспособността на
институцията.
Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗКИ в редакцията до
изменението с ДВ, бр. 62/14.08.2015г., неплатежоспособност е налице при две
хипотези: когато банката не изпълнява повече от 7 работни дни свое изискуемо
парично задължение, ако това е пряко свързано с финансовото състояние на банката
и по преценка на БНБ не може да се очаква изплащане на изискуемите парични
задължения в приемлив период от време или собственият капитал на банката е
отрицателна величина.
Изискуемият
от чл. 1, § 3,
подточка i), ал. 2 от
Директива 94/19/ЕО срок от 5 работни дни, в който
компетентните органи следва да извършат преценката на финансовото състояние и
способността на банката да изплаща гарантираните депозити е въведен в чл. 36, ал. 3 от ЗКИ - като изискване, в срок
от 5 работни дни от установяването на неплатежоспособността на банка, БНБ да
отнеме лиценза. Срокът по чл. 10, § 1
от Директива 94/19/ЕО, в който схемите за
гарантиране на депозити следва да бъдат в състояние да изплащат надлежно доказаните
претенции на вложителите, по отношение на неналичните депозити – 20 работни дни
от датата, на която компетентните органи извършват установяването по чл. 1, пар. 3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО,
е въведен в чл. 23, ал.
5 от ЗГВБ /в редакцията до изменението с ДВ, бр.
62/14.08.2015г. / и тече от датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза
за банкова дейност на търговска банка. Така възприетият в ЗГВБ и ЗКИ подход –
сроковете по чл. 1, пар.
3, буква i) и чл. 10, пар.
1 от Директива 94/19/ЕО да текат от момента, в
който БНБ вземе решение за отнемане лиценза на кредитна институция поради
неплатежоспособност, не е допустима схема за гарантиране на депозитите, които
са станали неналични, тъй като Директивата изисква схемите за гарантиране на
депозити да бъдат в състояние да изплащат доказаните претенции на вложителите,
по отношение на неналични депозити, независимо дали са налице условията по
националното законодателство за отнемане на лиценза на кредитна институция.
Както
е посочил СЕС в т. 49, т. 50 и т. 51 от решението по дело
С-571/16, от текста на чл. 1, точка
3, подточка i), първа алинея от Директива 94/19 изрично
следва, че необходимо и достатъчно условие, за да се установи неналичността на
депозит, който е дължим и платим, е по виждане на компетентния орган дадена
кредитна институция да изглежда неспособна за момента, по причини, които са
пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и да не
съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи. Освен това
член 1, точка 3, подточка i), втора алинея уточнява, че посочените компетентни
органи трябва да установят това "колкото е възможно по-скоро" и
"не по-късно от пет работни дни след като са се уверили за пръв път, че
съответната кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и
изискуеми". От тези разпоредби следва, че установяването на неналичността
на депозитите не може да зависи от неплатежоспособността на кредитната
институция или от отнемането на нейния лиценз. От обяснителния меморандум към
предложението на Комисията за директива е видно, че определението за неналичен
депозит съзнателно не е обвързано с рисковете на производствата по оздравяване
и ликвидация, освен това от съображение
12 от Директива 2009/14 следва, че съществува
възможност възстановяването на депозити чрез схемата за гарантиране да се извършва
успоредно с мерки за преструктуриране. Относно срока, в който трябва да се
установи, че депозитите са неналични, както е посочил СЕС в т. 60 решението
по дело С-571/16, този срок е императивен и останалите
разпоредби на директивата не предвиждат възможност за неговото дерогиране. От
друга страна съгласно т. 66 от същото решение, удължаването на срока за
изплащане на депозитите е възможно единствено при изключителни обстоятелства и
не може да надвишава 10 работни дни.
Така
в т. 69 от решението по дело
С-571/16 СЕС е приел, че член 1, § 3 и член 10, § 1
от Директива 94/19 трябва да се тълкуват в смисъл, че не
допускат, от една страна национално законодателство, съгласно което
установяването на неналичността на депозитите зависи от неплатежоспособността
на кредитната институция и от отнемането на нейния банков лиценз, и от друга
страна, отклоняване от предвидените от тези разпоредби срокове за установяване
на неналичността и за изплащане на депозитите по съображение, че е необходимо
кредитната институция да бъде поставена под специален надзор. СЕС в т. 78 и в
т. 87 от същото решение е посочил, че член 1,
точка 3, подточка i)
от Директива 94/19 трябва да се тълкува в смисъл, че
неналичността на депозитите по смисъла на тази разпоредба трябва да се установи
с изричен акт на компетентния национален орган, като предварителното
предявяване от титуляра на банков депозит до съответната кредитна институция на
искане за плащане, което не е изпълнено, не може да бъде условие за
установяване на неналичността на този депозит по смисъла на тази разпоредба.
За
да се задейства схемата за гарантиране на депозитите, Директива
94/19/ЕО предвижда процедура от три части:
-
компетентният орган се уверява, че депозит, който е дължим и платим, не е бил
изплатен от кредитна институция;
-
в рамките на пет работни дни след това заключение, компетентният орган трябва
да определи дали съответната кредитна институция изглежда неспособна за
момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да
изплати депозити, които са дължими и платими и че не съществува близка
перспектива тя да бъде в състояние да го направи;
-
схемата за гарантиране на депозити трябва да е в състояние да изплати надлежно
доказаните вземания на вложителите в рамките на 20 работни дни, след като
компетентният орган е взел своето решение.
Съдът
намира за неоснователно възражението на ответната страна, че БНБ не е
компетентен орган по смисъла на чл. 1, т. 3, подточка i) от Директива 94/19. От
разпоредбите на чл. 36, ал.
3 от ЗКИ и чл. 23, ал.
5 от ЗГВБ недвусмислено следва, че именно БНБ е
"компетентният орган", който установява неналичността на депозитите,
но националното законодателство обвързва момента, в който се задейства схемата
за гарантиране на депозитите, които са станали неналични, с отнемане на лиценза
на кредитната институция. Тоест, приема се, че изискването съответната кредитна
институция да "изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко
свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и, че не съществува
близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи" е равнозначно на
установена неплатежоспособност на институцията, а изискваният от директивата 5
дневен срок за преценка на нейното финансово състояние и способността на
банката да изплаща гарантираните депозити, е въведено като изискване в срок от
5 дни от установяването на неплатежоспособността на банка БНБ да отнеме
лиценза, т. е. актът по чл. 1, пар.
3, буква i) от Директива 94/19/ЕО е
актът, с който се отнема лиценза на кредитната институция. В този смисъл е и
становището на министъра на финансите и управителя на БНБ от 11 август 2014г.
относно писмо на Европейската комисия във връзка с предприетите действия от БНБ
спрямо КТБ АД, достъпно на сайта на Министерство на финансите - www. minfin.
bg/document/14856. В подкрепа на това тълкуване са Доклада на Комисията по
бюджет и финанси по проекта на Закона за
изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките (№
854-01-165/20.12.2008г. и № 902-01-28/22.04.2009г., 40-то НС) и Мотивите към
проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗГВБ (№ 902-01-28/22.04.2009г.,
40-то НС), видно от които целта на законопроекта е да се въведат в българското
законодателство изискванията на приетата на 11.03.2009г. Директива
2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за
изменение на Директива
94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на
депозити по отношение на гарантирания размер и срока на изплащане. Така в съответствие
с установените от директивата общи срокове в Европейския съюз се предлага
срокът за вземане на решение, че банката не може да изплаща депозити в случаите
по чл. 36, ал. 1,
т. 1 и 2 от Закона
за кредитните институции, да бъде намален от 14 дни. на
5 работни дни".
Постановявайки
Решение № 73/20.06.2014г. за поставяне на КТБ под специален надзор, БНБ на
практика е направила обективната констатация за неналичност на депозитите по
смисъла на член 1, § 3,
буква i) от Директива 94/19/ЕО, като
преустановяването на достъпа до депозитите е по причини, пряко свързани с
финансовото положение на КТБ.
Относно
условието депозитът да е "дължим и платим, но да не е бил платен от
кредитната институция" следва да се съобрази, че според доклада на
квесторите за състоянието на БНБ (публикуван на сайта на БНБ) с писмо №
77778/20.06.2014г. представителите на КТБ са уведомили БНБ, че банката е
преустановила плащанията и всички банкови операции. При започване на действията
по специален надзор, квесторите са спрели счетоводната система на банката,
спрели са платформата обмен на SFIFT, както и операциите чрез електронно
банкиране и на услугата "интернет банкиране", и са анулирали всички
издадени преводни нареждания със започната и недовършена обработка, като сумите
на преводите, и заплатените такси, са върнати по сметките на клиентите. На
20.06.2014г. КТБ не само не е изпълнила вече подадени заявки за плащане, но
предвид спряната счетоводна система всички вложители са били лишени от
възможността изобщо да правят заявки за изплащане на депозитите си и не са
имали достъп до тях почти шест месеца. Плащанията са спрени заради финансовото
положение на КТБ, този извод следва от решението за поставяне на КТБ под
специален надзор, което се основава на чл. 115, ал.
1 и чл. 115, ал.
2, точки 2 и 3 от ЗКИ,
съгласно които "ликвидните активи на банката по преценка на БНБ няма да
бъдат достатъчни, за да може банката да изпълнява задълженията си в деня на
тяхната изискуемост, или банката не е изпълнила в срок едно или повече
изискуеми задължения към своите кредитори", както и от обстоятелството, че
КТБ е поставена под специален надзор с пълно преустановяване на плащанията,
въпреки че националното право позволява мерки с по-ниска степен на намеса – т.
е. избор между пълно и частично преустановяване на плащанията и ограничаване на
дейностите – вж. чл. 116, ал.
2, т. 2 и т. 3 от ЗКИ.
Видно от решението на УС на БНБ от 20.06.2014г., към 11.58 часа на 20.06.2014г.
по сметката на КТБ в платежната система за брутен сетълмент в реално време
RINGS разполагаемата наличност е в размер на 237773лв., при наредени чакащи
плащания за над 38 млн. лв.
Предвид горното първото условие - кредитната институция да изглежда
неспособна за момента да изплати депозита, по причини, които са пряко свързани
с нейното финансово състояние, се явява спазено, тъй като от този момент КТБ не
е била в състояние да приема заявки и да изплаща дължимите и платими депозити.
Второто
условие – да не съществува близка перспектива кредитната институция да е в
състояние да изплати депозитите, също е спазено.
Схемата
за гарантиране на депозити, която се изисква от Директива
94/19/ЕО, служи за гарантиране не само на номиналната
стойност на обхванатите депозити, но предвижда, поне до известна степен, и
заместител за наличността им. Поради това установяването, че депозитите са
неналични, може да бъде избегнато само ако се очаква достъпът до депозитите да
бъде възстановен в много кратък срок. Самата КТБ е е внесла в БНБ искане да
бъде поставена под специален надзор заради проблеми с ликвидността, което
предизвиква затруднения в изпълнението на паричните задължения към вложителите.
Както е посочено в самото решение на УС на БНБ, с писмо № 4098/20.06.2014г.,
получено в 10.51 часа в БНБ, изпълнителните директори са уведомили БНБ, че като
имат предвид наличните средства на банката по сметки и в брой, те няма да бъдат
достатъчни за изпълнение на задълженията на банката в най-близко време. Още на
същата дата, УС на БНБ е приел решението за поставяне на КТБ под специален
надзор, спрени са всички плащания и всички банкови сделки на институцията. Така
самата БНБ е постановила законова забрана върху КТБ да изплаща депозити по
причини, които са пряко свързани с проблеми с ликвидността на КТБ. Както е
видно от мотивите на УС на БНБ в решението от 20.06.2014г., поставянето на КТБ
под специален надзор е продиктувано от наличието на опасност от
неплатежоспособност поради засиленото теглене на средства и липсата на
достатъчно ликвидни активи към 20.06.2014г., като определеният тримесечен срок
на надзора недвусмислено показва липсата на "близка перспектива" за
изплащане на депозитите от кредитната институция.
С
оглед представените по делото доказателства се налага извод, че с решението си
от 20.06.2014г. БНБ е извършила обективната констатация, че по нейно виждане
КТБ изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с
нейното финансово състояние, да изплати депозити и че не съществува близка
перспектива тя да бъде в състояние да го направи, т. е. извършила е
констатацията, че депозитите са неналични по смисъла на чл. 1, §. 3, подточка i) от Директива 94/19,
поради което в срок от 5 работни дни от тази констатация е следвало да
постанови изричен акт по чл. 1, §. 3, подточка i), ал. 2 от Директивата –
задължение, което произтича от директно приложимото право на ЕС.
Съгласно Решение по
дело С-571/16 на СЕС т. 117 разпоредбата на чл. 1, т. 3, подточка i)
от Директива 94/19 има директен ефект и представлява
правна норма, целяща да се предоставят на частноправните субекти права, които
да позволят на вложителите да предявят искове за обезщетяване за вредите от
късното изплащане на депозитите.
Неоснователно
ответната страна се позовава и на разпоредбата на чл. 79, ал.
8 от ЗКИ, според която отговорността на надзорния
орган може да бъде ангажирана само ако вредите са причинени умишлено. Както е
приел СЕС в решението по дело
С-571/16, т. 125 и т. 126, в съответствие с принципа
на ефективност националните процесуални норми не трябва да правят практически
невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от
правния ред на Съюза, а условието по чл. 79, ал. 8 излиза извън обхвата на
условието за достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза.
След
като разпоредбата на чл. 1, т. 3, подточка i) от Директива 94/19 има
директен ефект неоснователно ответникът твърди, че не е бил законово овластен
да вземе това решение и следователно същото би било нищожно.
Както
е приел СЕО в Решение от 9 март 1978г., S т. 14-16, директният ефект означава,
че нормите на общностното право трябва да имат пълно и еднакво действие във
всички държави членки от момента на влизането им в сила и за целия срок на
тяхното действие. Следователно тези разпоредби са пряк източник на права и
задължения за всички, до които се отнасят, независимо дали това са държави
членки, или частноправни субекти, които са страни по правоотношения, регулирани
от правото на Общността. Тази последица също така засяга всеки съд, чиято
задача като орган на държава членка е да защитава в рамките на своята компетентност
правата, предоставени на частноправните субекти от общностното право.
При
това тълкуване и изричното произнасяне от СЕС, че чл. 1, т. 3, подточка i) от Директива 94/19 има
директен ефект, именно тази разпоредба, като пряк източник на права и
задължения, овластява и задължава БНБ да установи неналичността на депозитите с
изричен акт, различен от акта, с който се отнема лиценза поради
неплатежоспособност.
Като
не е взела това решение в императивния 5 дневен срок, БНБ е нарушила правото на
Съюза, с което първото условие за ангажиране на отговорността на Държавата е
изпълнено.Това нарушение се преценява от съда като достатъчно съществено за да
ангажира отговорността на държавата.
В т. 105 от
решението на СЕС по С-571/16, е
посочено, че от практиката на Съда следва, че такова нарушение предполага явно
и значително неспазване от държавата членка на границите, които са наложени на
нейното право на преценка. Факторите, които трябва да се вземат под внимание в
това отношение, са по-конкретно степента на яснота и прецизност на нарушената правна
норма, обхватът на свободата на преценка, която нарушената норма предоставя на
националните органи, извинимият или неизвиним характер на евентуална грешка при
прилагане на правото, умишленият или неумишлен характер на допуснатото
нарушение или причиненото увреждане, или още обстоятелството, че с поведението
си институция на Европейския съюз може да е допринесла за неприемането,
приемането или запазването в разрез с правото на Съюза на определени национални
мерки или практики. В случая свободата на преценка на БНБ без съмнение е
ограничена от срока по чл. 1, т. 3, подточка i) от Директива 94/19. Тъй като
разпоредбата ясно посочва при какви условия и в какъв срок се установява
неналичността на депозитите, ако тези условия са изпълнени, компетентният орган
е длъжен в императивния петдневен срок да установи, че депозитите са неналични
– т. 108 от решението по С-571/16.
От
установените по делото факти безспорно се установява, че след като БНБ е била
уведомена от КТБ за финансовите затруднения и проблемите с ликвидността, БНБ е
взела решение и е поставила КТБ под специален надзор за опасност от
неплатежоспособност и е постановила спиране на всички операции и плащания.
Така, въпреки че е преценила, че КТБ е застрашена от неплатежоспособност и че
със собственото си решение за поставяне на банката под надзор е възпрепятствала
изплащането на депозитите за по-дълъг период, БНБ не е направила установяването
в императивния петдневния срок по чл. 1, т. 3,
подт. i) от Директива 94/19, което е щяло да задейства
компенсирането на засегнатите вложители съгласно чл. 7, пар. 1 и чл. 10, пар. 1
от Директивата и това е съществено нарушение на чл. 1, т. 3,
подт. i) от Директива 94/19 – вж. в този смисъл т. 95
от заключението на ген. адвокат K. и т. 115 от
решението по С-571/16.
Съдът
приема, че ищцата доказа наличието на имуществени вреди, причинени от
нарушението на правото на ЕС от страна на БНБ, както и наличието на
причинно-следствена връзка между противоправното поведение на БНБ и
претърпените вреди.
Несъстоятелно
е твърдението на ответника, че след като БНБ няма правомощия да изплаща на
вложителите сумите по гарантираните депозити, не може да бъде задължена за
акцесорно задължение за лихва. Макар размерът на претендираното от ищцата
обезщетение за имуществени вреди да е определен чрез стойността на законната
лихва за периода на забава, то не е лихва. В този смисъл и в контекста на
деликтната отговорност на държавата за претендираните вреди, по препращане от §
1 от ЗР на ЗОДОВ, е приложима и общата давност по чл. 110 от ЗЗД, а не кратката давност за лихви по чл. 111,
буква в) от ЗЗД.
Неоснователно
ответната страна поддържа, че законната лихва не може да бъде измерител на
твърдените от ищцата вреди. Предвид представения договор за платежни услуги И.В.
е имала притежание върху движими вещи – парични средства, правото на
собственост върху които не е можела да упражнява, поради бездействието на БНБ
да защити това нейно притежание, като издаде акт по чл. 1, т. 3, подт. i) от Директива 94/19,
с който да даде старт на компенсационния механизъм по чл. 10 от Директивата. С
неизпълнение на задължението си по чл. 1, т. 3,
подт. i) от Директива 94/19 БНБ е нарушила чл. 1 от
Протокол 1 към ЕКПЧ, според който всяко физическо или юридическо
лице има право мирно да се ползва от своята собственост. Никой не може да бъде
лишен от своята собственост освен в интерес на обществото и съгласно условията,
предвидени в закона и в общите принципи на международното право. Мнокогратно в
практиката си Съдът по правата на човека е приемал, че намесата при мирното
ползване на собствеността трябва да постига "справедлив баланс" между
изискванията на обществения интерес и изискванията за закрила на основните
индивидуални права. Трябва да е налице разумна връзка на пропорционалност между
използваните средства и целта, преследвана с която и да е било мярка, лишаваща
дадено лице от собственост – "Пресос Компание Навиера" АД срещу
Белгия, 20.11.1995 г., § 38; Ян и други срещу Германия, 30.06.2005 г., § 93.
С
оглед характера на нарушението няма как да се приеме, че поради защита на
обществения интерес ищецът е бил лишен от своето парично притежание за срок,
по-дълъг от предвидения в Директива
94/19. Именно своевременното изпълнение на
задължението по чл. 1, т. 3,
подт. i) от Директива 94/19 би защитило в максимална
степен освен правата на вложителите и обществения интерес, доколкото цел на
директивата е не само защита на вложителите, а и стабилност на банковата
система, която може да се постигне само ако държавите членки спазват
предоставените на вложителите гаранции, въз основа на които да считат депозитите
си за защитени. От съображения 8 и 9 от Директивата, следва, че за вложителите
е от съществено значение да имат постоянен достъп до техните спестявания,
поради което неосигуряването на достъп до депозитите за срок по-дълъг от
установения в директивата без съмнение е довело до нарушение на правото на
собственост на ищцата. Предвид практиката на ЕСПЧ, следва и че при нарушения на
чл. 1 по Протокол 1, размерът на обезщетението трябва да е разумно свързан със
стойността на отнетата собственост, съответно на нарушеното право на мирно,
необезпокоявано притежание – Решение по дело Г. и М. срещу България., § 38.
Начините
на обезщетяване, предвидени във вътрешното право, са от значение при преценката
дали спорната мярка спазва изисквания справедлив баланс и по-специално дали
натоварва жалбоподателите с непропорционална тежест. Съдът по правата на човека
вече се е произнасял, че лишаването от собственост без заплащане на обезщетение
в размер, разумно обвързан със стойността представлява непропорционална намеса,
а отсъствието на каквото и да било обезщетение може да се счете оправдано по
смисъл на чл. 1 от Протокол 1 единствено при изключителни обстоятелства.
Обезщетението, което държавата дължи, трябва във всички случаи да бъде
равностойно на претърпяната вреда, така че да осигури ефективна защита на
нарушеното право. При липса на разпоредби в правото на ЕС по отношение на
размера на дължимото обезщетение, се прилагат принципите на процесуалната
автономия, равностойността и ефективността. Съгласно закона, при паричните притежания
обективният измерител на стойността на нарушеното право, и следователно,
справедлива компенсация, с която може да се възстанови справедливия баланс по
чл. 1 от Протокол № 1, е именно размерът на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД.
Неоснователно
ответната страна твърди, че вреда липсва. Съгласно закона законната лихва е
механизъм за обезщетяване на претърпени вреди, без кредиторът да е длъжен да ги
доказва. Предвид качеството на парите да са универсален и санкциониран от
държавата измерител на потребителната стойност на благата въпросът за тяхното
оползотворяване не стои. Ползването им има своята пазарна цена и кредиторът я
губи, когато длъжникът не изпълнява навреме задължението си. Именно тази
стойност се презумира от разпоредбата на чл. 86, ал.
2 от ЗЗД. Следва да се посочи, че в диспозитива от
решението на СЕС по дело
С-571/16 изрично е прието, че член 1, точка 3, подточка i)
от Директива 94/19, изменена с Директива
2009/14, трябва да се тълкува в смисъл, че
предварителното предявяване от титуляря на банков депозит до съответната
кредитна институция на искане за плащане, което не е изпълнено, не може да бъде
условие за установяване на неналичността на този депозит по смисъла на тази
разпоредба.
Достатъчно
условие за изпадане на БНБ, респ. на ФГВБ в забава по отношение на вложителите
е изтичането на императивния 5 дневен срок по член 1,
точка 3, подточка i)
от Директива 94/19, а в случая то безспорно е настъпило.
В
случая е без значение обстоятелството, че не БНБ, а ФГВБ е компетентен да
изплаща гарантираните депозити, тъй като именно решението по чл. 1, пар. 3,
подт. i, ал. 2 от Директивата, което БНБ е била длъжна да вземе, падежира
вземането на ищцата. Фондът не разполага със самостоятелност при определяне на
началната дата на изплащане на гарантираните депозити. Действията, които ФГВБ
следва да предприеме и конкретно задължението му да започне изплащане на
гарантираните депозити, са пряко обусловени от решението на БНБ, с което
депозитите се обявяват за неналични. Едва след постановяване на решението на
БНБ за обявяване на депозитите за неналични, за Фонда възниква парично
задължение към всеки от вложителите до размера на гарантираните депозити. Така,
постановявайки изискуемото от Директива
94/19/ЕО решение на по-късна дата, БНБ е станала
причина за забавеното изпълнение на паричното задължение от ФГВБ, именно БНБ е
причина за забава на изпълнението на паричното задължение към ищцата и това
обосновава пряката причинно-следствената връзка между извършеното нарушение и
претърпените вреди. След като забавеното изпълнение на паричното задължение към
ищцата е следствие от извършеното от БНБ нарушение на чл. 1, пар. 3, подт. i) от Директива 94/19/ЕО,
това е и основанието за приложението на чл. 86 от ЗЗД.
Обстоятелството,
че ЗГВБ обвързва началото на срока от 20 работни дни за изплащане на
гарантираните депозити с решението за отнемане на лиценза на кредитната
институция е ирелевантно, т. к. както е приел СЕС в т. 1 от диспозитива на
решението по дело
С-571/16, разпоредбите на чл. 1, т. 3 и чл. 10, пар.
1 от Директива 94/19/ЕО не допускат национално
законодателство, което се отклонява от сроковете за установяване неналичността
и за изплащане на депозитите.
Съдът
не споделя доводите на ответника, че не е налице причинно следствена връзка,
тъй като дори БНБ да беше взела решението по чл. 1, пар.
3, буква i) от Директива 94/19/ЕО в
5-дневния срок, е нямало как да започне изплащане на гарантираните депозити.
Съгласно принципа формулиран в чл. 81, ал.
2 от ЗЗД, обстоятелството, че длъжникът не разполага
с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност.
В контекста на прилаганите от държавите членки схеми за гарантиране на
депозитите и за да се осигури тяхната ефективност, Директива
94/19/ЕО, изменена с Директива
2009/18/ЕО не обвързва по никакъв начин
задвижването на компенсационния механизъм с условието схемата да разполага с
достатъчно парични средства. Напротив, както следва от чл. 10, пар. 1 от Директива 94/19/ЕО схемите
за гарантиране на депозитите следва да са в състояние да изплащат надлежно
доказаните претенции на вложителите, по отношение на неналичните депозити.
От съображение 10 на Директива 2009/14/ЕО е
видно и че за да се запази доверието на вложителите, и да се отговори на
техните нужди, задействането на схемата и изплащането на гарантираните депозити
следва да започне в максимално кратък срок, който може да бъде удължаван камо
при извънредни обстоятелства. Предвид императивния характер на сроковете за
обявяване на депозитите за неналични и за стартиране на тяхното изплащане, в
контекста на съображение
9 от Директива 94/19/ЕО – изискващо схемите за
гарантиране на депозити да се намесят веднага след като депозитите са станали
неналични, съдът приема, че липсата на достатъчно средства във Фонда за
покриване на гарантираните депозити не може да се противопостави на правата на
вложителите и поради това не изключва нито съществения характер на нарушението,
извършено от БНБ, нито причинно следствената връзка с претърпените в следствие
на това нарушение вреди.
За
извършеното нарушение на правото на ЕС БНБ дължи обезщетение само за периода на
забава – от момента, в който реално ищецът е трябвало да има достъп до депозита
си до момента, в който нарушението е преустановено, а именно за периода от
25.07.2014 г. до 06.11.2014 г. Само за този период е налице и причинно
следствена връзка между извършеното от БНБ нарушение и претърпените вреди. По
отношение на началната дата на периода следва да се посочи, че срокът от 5
работни дни по чл. 1, т. 3,
подт. i) от Директива 94/19, в който БНБ е била длъжна да
издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от
20.06.2014г. (датата на поставянето на КТБ под надзор) изтича на 27.06.2014г.
След този момент действително БНБ е в нарушение на правото на ЕС, но независимо
от това неправилно В. твърди, че още на 30.06.2014г. е следвало да има достъп
до депозита си. Постановяването на акт, с който се установява неналичността на
депозитите не е достатъчно условие за започване на тяхното изплащане. С акта, с
който се установява неналичността на депозитите само се стартира схемата за
изплащане на гарантираните депозити и считано от датата на постановяване на
този акт, започва да тече срокът за изплащане. По арг. чл. 23, ал. 5 ЗГВБ, в случай че БНБ беше взела
решението по чл. 1, пар. 3, подт. i) в петдневния срок – т. е. най-късно на
27.06.2014г., то спрямо срока от 20 работни дни за изплащане на депозитите,
смятано от 30.06.2014г., най-рано ищецът е можел да получи достъп до депозита
си на 25.07.2014г. Това е и датата, от която реално ищцата е започнала да търпи
вреди вследствие нарушението/забавата на БНБ, тъй като решението за обявяване
неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014г. – когато е отнет лиценза на
КТБ и съобразно действащото към момента законодателство е обявена неналичността
на депозитите, респ. е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19, след тази
дата БНБ вече не е в забава и следователно за този период до датата на
изплащане на депозита плюс начислената договорна лихва – 6.12.2014г. липсва
причинно следствена връзка.
Съдът
намира и че реално претърпяната от В. вреда е законната лихва за периода
25.07.2014г. – 06.11.2014г.
Видно
от отговора на КТБ, към ФГВБ е подадена информация за подлежаща на плащане сума
в максималния размер от 196 000лв., като в посочената сума се включват
начислени лихви към датата на решението на БНБ, а именно 06.11.2014г. С оглед
на това, по влога към датата на подаване на информация за подлежащата на
изплащане сума от КТБ АД към ФГВБ са налични средства, които представляват
съвкупност от главница и капитализирани лихви до 06.11.2014г., КТБ АД не може
да удостовери каква част от платените средства чрез ФГВБ в размер на
196 000лв.представлява главница и каква – лихви. Остатътъчното вземане в
размер на 7 222.12 лв. е включено под № 2809 в списъка по чл. 66, ал.
7, т. 1 от ЗБН. Реално претърпяната вреда от ищцата е
законната лихва за периода от 25.07.2014г. до 06.11.2014г.
Видно
от приетото заключение по ССЕ, размерът на законната лихва за периода
25.07.2014г. до 06.11.2014г. е 5733.82лв.Реално претърпяната от И.В. вреда по
смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ е в размер на 5733. 82лв.
Предвид
изхода на спора и направеното искане от процесуалния представител на ищцата,
ответника следва да бъде осъден да заплати сторените по делото разноски, в
размер на общо 810лв., от които 10 лв. –
държавна такса и 800лв. - адвокатско
възнаграждение.
Предвид
допуснатото изменение на иска и оттеглянето на иска по отношение на разликата
от 5733.82лв. до 8627.97лв., в тази част производството по делото следва да се
прекрати.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Българска
народна банка да заплати на И.Л.В., ЕГН ********** *** обезщетение за имуществени
вреди в размер на 5 733.82лв. / пет хиляди седемстотин тридесет и три лева
и 82ст./ претърпени в периода от 25.07.2014г. до 06.11.2014г., вследствие на
извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в
невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в
"Корпоративна търговска банка" АД, в императивния срок от пет работни
дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за
гарантиране на депозити.
ОСТАВЯ без
разглеждане иска предявен от И.Л.В., ЕГН ********** *** против Българска
народна банка за сумата над 5733. 82лв. до 8627. 97лв. и прекратява
производството в тази част.
ОСЪЖДА Българска
народна банка да заплати на И.Л.В., ЕГН ********** *** сумата от 810лв.
/осемстотин и десет лева/, представляващи разноски по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в
14-дневен срок от съобщаването му на страните. В прекратителната част има
характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба в 7 дневен срок
от съобщението на страните.
Административен съдия: