Р E Ш Е Н И Е
№ 494
гр.Плевен, 12.10 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на пети октомври, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Анна Баракова, като разгледа докладваното от съдия Николаев касационно административно-наказателно дело № 665 по описа за 2021 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН във връзка с чл. 348 НПК и чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба от Г.И.Я., ЕГН ********** *** против
Решение № 370 от 20.07.2021 г., постановено по АНД № 1255/2021г. по описа на
Районен съд – Плевен, с което е
потвърдено наказателно постановление № 35-0000820 от 26.10.2020 г., издадено от директора на РД
"Автомобилна администрация" – Плевен. С потвърденото наказателно
постановление за нарушение на чл.
8, § 2, изр. 2 от Регламент 561/06, във вр. с чл.4, буква “ж“, второ тире и
във връзка с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП на основание чл.
93б, ал.7, т.3 от същия закон на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 500 лв.
В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно и необосновано, тъй като при постановяването
му е нарушен материалния закон. Жалбоподателят твърди, че не е системен
нарушител, че не е наказван по
административен път за нарушения по
Закона за автомобилните превози, както и
че нарушението е извършено за първи път. Счита, че в случая са налице
предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Иска се решението да бъде отменено, като бъде
отменено и наказателното постановление.
Ответникът Регионална дирекция "Автомобилна
администрация" – Плевен редовно призован не се явява и не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в
сила.
Плевенският административен съд, като прецени събраните по
делото доказателства, констатира следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна
съгласно чл.
210, ал. 1 АПК, в срока по чл.
211, ал. 1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Установените от въззивния съд факти са следните:
На 30.09.2020 г. около 16:00 часа на км.122+081 район с. Телиш,
свидетелите М.М.Х.и А.Б.А.инспектори в
Регионална Дирекция „АА“ Плевен спрели
за проверка товарен автомобил „***“ с
рег.№***, управляван от Г.Я., негова
собственост, който извършвал превоз за
собствена сметка. При проверката
установили, че на 29.09.2020г. касаторът е намалил дневната си почивка от 9
часа на 5 часа и 30 минути/намаление с 3 часа и тридесет минути/.
На жалбоподателя е съставен АУАН бл. № 278451 от 30.09.2020 г. за нарушение по чл.
8, § 2, изр. 2, от Регламент 561/06,
във връзка с чл.4, буква „ж“, второ тире, вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвП. Въз основа на
АУАН е издадено и обжалваното пред районния съд наказателно постановление, с
което на основание чл. 93б,
ал. 7, т.3 ЗАвтП на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв.
С оспореното по касационен ред решение въззивният съд е
потвърдил наказателното постановление по съображения, че АУАН и НП са съставени
в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на
изискванията за форма и съдържание. По същество районният съд е приел, че
нарушението е доказано, и е приложена съответната санкционна
разпоредба.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съгласно чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАвтП при извършване на
превози на пътници с автобуси и превози на товари с автомобили, които
самостоятелно или в състав от пътни превозни средства имат допустима максимална
маса над 3, 5 тона, лицата, осъществяващи превози за собствена сметка, лицата
по чл. 24е, превозвачите и водачите спазват изискванията на Регламент (ЕО) №
561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за
изменение на регламенти
(ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета
и за отмяна на Регламент
(ЕИО) № 3820/85 на Съвета. Съгласно чл.
8, §. 1 от Регламент (ЕО) № 561/2006 на европейския парламент и на съвета
от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното
законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) №
3821/85 и (ЕО) № 2135/98
на Съвета и за отмяна на Регламент
(ЕИО) № 3820/85 на Съвета /Регламент 516/2006
г. / "водачът ползва дневни и седмични почивки". А съгласно §. 2 на
същия член от регламента "за всеки период от 24 часа след края на
предходната дневна почивка или седмична почивка водачът трябва да е ползвал
следващата дневна почивка. Ако частта от дневната почивка, която попада в този
24-часов период, е поне девет часа, но е по-къса от 11 часа, въпросната дневна
почивка се разглежда като намалена дневна почивка". Чл.
4 б. "ж" от същия регламент установява какво се разбира под
понятието "дневна почивка", а именно: "дневна почивка означава
дневен период от време, през което водачът може свободно да разполага със
своето време и който включва нормална дневна почивка и намалена дневна почивка:
- нормална дневна почивка означава всеки период на почивка
с продължителност от поне 11 часа. Алтернативно тази редовна дневна почивка
може да бъде взета на два пъти, като първият период трябва да бъде непрекъснат
период с продължителност от поне 3 часа, а вторият непрекъснат период с
продължителност от поне девет часа,
-"намалена дневна почивка означава всеки период с
продължителност от поне девет часа, но по-къс от 11 часа".
Т. е. видно е, че за всеки 24 часов период водачът трябва
да ползва поне една почивка, която е с продължителност не-по-малко от 9 (девет)
часа.
Доказано е по делото, че на 29.09.2020г. касаторът е намалил
намалената си дневна почивка от 9 часа
на 5 часа и 30 минути, което нарушава изискването по чл.
8, § 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006 за всеки период от 24 часа след края на
предходната дневна почивка водачът да е ползвал следващата дневна почивка от
поне 9 часа.
Съгласно чл. 93б, ал. 7, т.3 ЗАвтП, водач, който не спазва изискванията относно намалената дневна почивка, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006, в друг нормативен акт или в AETR, се наказва за намаляване на времето за намалена дневна почивка: над 2 часа с глоба в размер на 500 лева.
Случаят не е маловажен по смисъла на чл.
93, т. 9 НК, тъй като деянието не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Не се
сочат и не се доказват обстоятелства, които да понижават обществената опасност
на нарушението.
Касационната инстанция намира, че не са установени
отменителните основания по чл.
348, ал. 1, т. 1 и т.
2 НПК, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена, а оспореното решение
– оставено в сила.
Предвид горното и на основание чл.
63, ал. 1, пр. посл. ЗАНН във вр. с чл.
221, ал. 2 АПК, Административен съд Плевен, втори състав
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 370 от 20.07.2021
г., постановено по АНД № 1255/20201г. по описа на Районен съд – Плевен.
Решението не подлежи
на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/ ЧЛЕНОВЕ: 1./П/ 2./П/