Решение по дело №9508/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11693
Дата: 25 октомври 2022 г.
Съдия: Аспарух Емилов Христов
Дело: 20221110109508
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 11693
гр. С., 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110109508 по описа за 2022 година
Производството е образувано по подадена от „Б.“ ООД против „Д.Т.С.Б.“ ЕООД,
искова молба, с която са предявени обективно кумулативно съединени искови
претенции с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 372, ал. 1 във вр. с чл. 367
ТЗ и 309а ТЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите както следва: 7040.99лв. с
ДДС – възнаграждение по договор за превоз, за което е издадена Фактура №
**********/20.07.2020г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на сумата и 823.47лв. – мораторна лихва за периода
18.08.2020г. – 12.10.2021г.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
между него и ответника е сключен договор за транспорт № 7089.20/13.07.2020г., за
извършване на международен превоз с композиция СВ ...КН/С...ЕС, с място на
товарене Пела – Гърция и място на разтоварване Вилнюс – Литва. Твърди се, че
съгласно договора е следвало да се извърши превоз на 33 палета с плодове – праскови,
като същите е следвало да бъдат натоварени на 15.07.2020г. и доставени, респективно
разтоварени на 21.07.2020г. Сочи се, че стойността на договореното възнаграждение за
процесния превоз е 3000.00 евро или в лева 5867.49лв. без ДДС и 7040.99лв. с ДДС.
Сочи се, че превозът е извършен и е съставена международна товарителница СМR при
спазване на сроковете по договора. Релевират се съображения, че на 20.07.2020г.
ищецът е издал фактура № **********/20.07.2020г., която е изпратена по куриер и
получена от ответното дружество на 03.08.2020г. Навеждат се доводи, че доколкото не
е уговорен срок за плащане на възнаграждението по договора за превоз, на основание
чл. 303аТЗ същото е следвало да бъде изплатено в 14 дневен срок от получаване на
фактурата или до 17.08.2020г. Сочи се, че възнаграждението не е платено, поради
което ответното дружество дължи и мораторна лихва в размер на 823.47лв. за периода
18.08.2020г. – 12.10.2021г.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор, с който се навеждат
доводи за неоснователност на заявените претенции. На първо място се оспорва
твърдението на ищеца, че сумата се дължи с начислен ДДС, респективно искът за
претендираното възнаграждение за превоз се оспорва над сумата от 5 867.49лв. На
1
следващо място исковата претенция се оспорва, като се твърди, че ищецът, в
качеството му на превозвач, не е извършил превоза с грижата на добър търговец.
Навеждат се доводи, че е налице виновно неизпълнение от страна на ищеца, което е
довело до замразяване на транспортираните плодове и частичното им погиване и
тяхната непригодност за консумация. Сочи се, че стоката е доставена до
местоназначението й като е била приета на 20.07.2020г., като на шофьора е върната
СМR товарителницата без да бъдат направени забележки. Твърди се обаче, че броени
минути след доставката ответното дружество е получило електронно съобщение от
получателя, с приложени снимки на замръзнали плодове, които се намирали в началото
на ремаркето / в близост до агрегата /, като се излагат подробни съображения в тази
насока. Сочи се, че на място бил изпратен екип на застрахователя на стоката, който е
потвърдил замръзването на плодовете, като е констатирана загуба на 4.719 кг праскови
на единична цена 0.70 евро или общо 3 303.30 евро, както и 500.00 евро разход за
сортиране на плодовете. С оглед изложеното се сочи, че ищецът няма право на
възнаграждение за превоза, доколкото не е изпълнил задълженията си точно и с
грижата на добър превозвач. На следващо място, в случай че се направи извод за
основателност на претенцията се прави възражение за прихващане със суми дължими
се от ищеца на ответника, в частност 3803.30 евро, които се твърди, че са платени от
„Д.Т.С.Б.“ ЕООД на собственика на товара „A.S.C.A.“ по силата на сключен
специдионен договор. Сочи се, че след плащане на сумата от 3803.30 евро ответното
дружество, на основание чл. 74 ЗЗД е встъпило в правата на „A.S.C.A.“. По изложената
аргументация се прави искане да се постанови решение, с което заявените искови
претенции да се отхвърлят, като неоснователни.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 372, ал. 1 във вр. с чл. 367 ТЗ и 309а ТЗ вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 372, ал. 1 във вр. с
чл. 367 ТЗ.
Договорът за превоз е неформален и консенсуален. Основните му параметри–
страни, дата, място на товарене и разтоварване, вид и тегло на превозната стока, могат
да се установяват с всички допустими от процесуалния закон доказателствени
средства.
В тежест на ищеца е да установи по делото пълно и главно, наличието на
облигационни правоотношения между страните, породени от индивидуализирания
договор за превоз, при посочените параметри, както и срочно и качествено изпълнение
на задълженията му, произтичащи от процесния договор и възникнало задължение за
заплащане на сума в размер на процесната.
В тежест на ответното дружество е да докаже плащане на уговореното
възнаграждение за процесния превоз.
По възражението за прихващане с правно основание чл. 17 от Конвенцията за
договора за международния автомобилен превоз на стоки във вр. с чл. 74 вр. чл. 79
ЗЗД в тежест на ответника е да докаже, сключен с ищеца превозен договор, настъпили
щети на превозвания товар – праскови, причинна връзка между щетите и неспазване на
установения температурен режим и пазарната стойност на погиналите праскови,
съответно заплащане на обезщетението в полза на товародателя.
С доклада по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните факти и обстоятелства, а именно: че страните са били в облигационни
правоотношения с източник договор за превоз № 7089.20/13.07.2020г., за извършване
на международен превоз с композиция СВ ...КН/С...ЕС, с място на товарене Пела –
2
Гърция и място на разтоварване Вилнюс – Литва на 33 палета с плодове – праскови с
уговорено възнаграждение в размер на 3000.00 евро или в лева 5867.49лв. без ДДС и
7040.99лв. с ДДС, че превозът е извършен и е съставена международна товарителница
СМR при спазване на сроковете по договора, както и че на 20.07.2020г. ищецът е издал
фактура № **********/20.07.2020г., която е изпратена по куриер и получена от
ответното дружество на 03.08.2020г.
С оглед направено възражение от процесуалните представители на ответника по
доклада, в частност че в сумата от 3000.00 евро е включен и ДДС съдът в проведеното
на 14.10.2022г. открито съдебно заседание е извършил корекция на доклада като е
отменил същия в частта, с която е обявено за безспорно, че уговореното
възнаграждение е в размер на 3000.00 евро или в лева 5867.49лв. е без ДДС и
7040.99лв. с ДДС.
С оглед изложеното първият спорен въпрос е дали сумата от 3000.00 евро
/уговореното възнаграждение за превоз/ е с включен ДДС.
С доклада по делото съдът е обявил за безспорно обстоятелството, че във връзка
с процесния договор ищецът е издал фактура № **********/20.07.2020г., която е
изпратена по куриер и получена от ответното дружество на 03.08.2020г. От
приложеното копие на фактурата /л. 10/ е видно, че същата е на стойност 7040.99лв., от
които 5867.49лв. – възнаграждение за транспорта и 1173.50лв. – ДДС.
Принципен отговор на въпроса за значението на фактурата като доказателство за
сключения между страните договор, неговото изпълнение и наличието на основание за
плащане на уговорената в договора цена е даден с множество решения на ВКС -
решение № 96/26.11.2009 г., по т. д. № 380/2008 г., I т. о. на ВКС; решение №
30/08.04.2011 г., по т. д. № 416/2010 г., I т. о. на ВКС; решение № 118/05.07.2011 г., по
т. д. № 491/2010 г., II т. о. на ВКС; решение № 42/2010 г., по т. д. № 593/2009 г., II т. о.
на ВКС, решение № 211/30.01.2012 г., по т. д. № 1120/2010 г., II т. о. на ВКС; решение
№ 109/07.09.2011 г., т. д. № 465/2010 г., II т. о. на ВКС; решение № 92/07.09.2011 г., по
т. д. № 478/2010 г., II т. о. на ВКС, решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г., II
т. о. на ВКС; решение № 252/03.01.2013 г. по т. д. № 1067/2011 г., II т. о. на ВКС;
решение № 20/25.03.2013 г. по т. д. № 206/2012 г., I т. о. на ВКС; решение №
114/26.07.2013 г. по т. д. № 255/2012 г., I т. о. на ВКС; решение № 103/11.07.2014 г. по
т. д. № 2334/2013 г., II т. о. на ВКС и решение № 46/06.04.2017 г. по гр. д. №
60140/2016 г., I г. о. на ВКС и др. В цитираната трайна практика на ВКС еднозначно е
обосновано становището, че фактурите отразяват възникналата между страните
облигационна връзка и осчетоводяването им, включването им в дневника за покупко -
продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях по см. на ЗДДС,
представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото
съществуване. Последното е включително и когато същата не съдържа всички
изискуеми по ЗСч реквизити.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза
е видно, че издадената от ищеца фактура № **********/20.07.2020г. на стойност
7040.99лв. е осчетоводена при ответника м.07.2020г., включена е в дневниците за
покупки към справка Декларация по ЗДДС. С оглед изложеното и при съобразяване
цитираната съдебна практика настоящият съдебен състав намира, че уговорената в
заявката сума от 3000.00евро е без ДДС, като с начисляване на ДДС сумата е 3600.00
евро или 7040.99лв., за който размер е предявена и исковата претенция.
Съгласно чл. 4 от приложимата Конвенция за договора за международен
автомобилен превоз на стоки (CMR) договорът за превоз се доказва с товарителница,
като липсата на такава не засяга нито съществуването, нито действието на договора за
превоз, регулирането на който се подчинява на нормите на конвенцията / Решение №
590 от 19.06.2008 г. на ВКС по т. д. № 217/2008 г., II т. о., ТК/. С оглед обявените за
безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства и след като съобрази
приобщените писмени доказателства, в частност заявка за транспорт и СМR
3
товарителница, настоящият съдебен състав намира за доказано, че между страните са
били налични облигационни правоотношения, породени от договор за превоз №
7089.20/13.07.2020г., за извършване на международен превоз с композиция СВ
...КН/С...ЕС, с място на товарене Пела – Гърция и място на разтоварване Вилнюс –
Литва, съгласно който е следвало да се извърши превоз на 33 палета с плодове –
праскови, като същите е следвало да бъдат натоварени на 15.07.2020г. и доставени,
респективно разтоварени на 21.07.2020г. с уговорено възнаграждение 3600.00 евро с
ДДС или 7040.99лв., че превозът е извършен като процесните праскови са доставени в
срок.
Спорът се концентрира около възражението за прихващане, наведено с отговора
на исковата молба.
Съгласно чл. 17, т. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки (CMR) превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или
повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й,
както и за забавата при доставянето й. Основания за освобождаване на превозвача от
отговорност са предвидени в чл. 17, т. 2 и т. 4 от Конвенцията, но в случая твърдения в
тази насока не са изложени.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа
експертиза, което съдът кредитира, като пълно, мотивирано и изготвено от лице,
притежаващо нужния опит и професионална квалификация се установи, че е
констатирана загуба от 4179кг праскови от превозния товар, което отговаря на 25% от
цялата партида, като причината за увреждане на същите според вещото лице е
въздействие на ниски температури. При изслушването на експерта в проведеното на
14.10.2022г. открито съдебно заседание, същият заяви, че увреждането на процесните
праскови се дължи именно на замръзване, причинено от агрегата на товарния
автомобил, който ги е превозвал.
Съгласно чл. 23, ал. 1 от Конвенцията когато, съгласно разпоредбите на тази
конвенция превозвачът дължи обезщетение за цялостна или частична липса, това
обезщетение се изчислява според стойността на стоката на мястото и по времето,
когато е била приета за превоз, като в ал. 2 е предвидено, че стойността на стоката се
определя по борсовия курс или при липса на такъв - по текущата цена на пазара, или
при липса на такава - по обичайната стойност на стоките от същия вид и качество.
В отговор на допълнително поставена от съда задача, за стойността на
увредените праскови към 15.07.2020г. в Р. Гърция / дата и място на товарене/ по
борсовия курс, или при липса на такъв - по текущата цена на пазара, или при липса на
такава - по обичайната стойност на стоките от същия вид и качество, експертът е дал
заключение, че общата стойност на увредените праскови е 3136.62 евро., към която
сума след като се добавят и разходите от 500.00 евро за сортиране, следва извода, че
ответното дружество има вземане от ищеца на стойност 3636.62 евро., доколкото от
заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че „Д.Т.С.Б.“ ЕООД, в качеството на спедитор е издало Фактура №
**********/15.07.2020г. за 3250.00 евро на собственика на товара „A.S.C.A.“, във
връзка със сключения спедиционен договор. От своя страна във връзка с
констатираните загуби „A.S.C.A.“, в качеството си на собственик на доставените и
увредени праскови издава на Д.Т.С.Б. ЕООД, фактура V2003072/23.09.2020г. на
стойност 3803.30 евро, като между вземанията по двете фактури е извършено
прихващане. С оглед изложеното следва извода, че ответното дружество, в качеството
му на спедитор е заплатило на собственика на товара стойността на увредените
праскови и разходите за сортиране, чрез извършеното прихващане, респективно
ответникът има вземане от ищеца за сумата от 3636.62 евро / 3136.62 евро стойността
на увредените праскови според заключението на вещото лице по СТЕ и 500.00лв. –
разходи за сортиране /.
Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца, че прихващане не
4
следва да се извърши, доколкото вземането на ищеца е погасено по давност.
В случая е приложима Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз (CMR). Същата е специален закон и урежда специална кратка погасителна
давност за вземанията. Съгласно чл. 32, ал. 1, буква „а“ от Конвенцията исковете,
свързани с превози, подчинени на тази конвенция, се погасяват с изтичането на
едногодишен давностен срок, като в буква „а“, приложима в настоящия случай, е
регламентирано, че в случай на частична липса, повреда или забава – давността тече от
деня, в който стоката е била доставена. Не е спорно, че стоката е била доставена на
20.07.2020г., като от материалите по делото се установява, че в едногодишния срок
ответното дружество е направило рекламация, като е изпратило до ответника
претенция за вреди и фактура, получаването на които не се оспорва от ищеца, които в
становището от 14.10.2022г. /л.45/ изрично признава получаването на същите.
Настоящият съдебен състав намира, че така изпратените документи имат характер на
писмена рекламация по смисъла на чл. 32, ал. 2 от Конвенцията, като от получаването
им давността е спряла да тече.
От страна на ищеца не се доказа твърдението, че до ответника е изпратено
възражение на така подадената рекламация, получено на 05.11.2020г., доколкото на л.
57 по делото такова възражение е представено, но от приложеното копие на известие
за доставяне /л. 58/ не се установява, че именно същото е изпратено и получено от
ответното дружество, доколкото не се установява какво е съдържанието на
изпратените, респективно получените от ответника документи.
С оглед изложеното, следва извода, че на основание чл. 32, ал. 2 от Конвенцията
давността е спряла да тече на 20.10.2020г., датата, на която ищецът признава, че е
получил от ответното дружество фактура и възражение за повредената стока.
На следващо място дори да се приеме, че вземането на ответника е погасено по
давност съгласно материалноправната разпоредба на чл. 103, ал. 2 ЗЗД прихващане се
допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено
преди изтичане на давността.
Институтът на прихващането е уреден в чл. 103 – чл. 105 ЗЗД. Изисква
насрещни вземания за пари или еднородни заместими вещи. Необходимо е активното
вземане да е изискуемо. Задължението на прихващащия пасивното вземане може да не
е изискуемо. Достатъчно е да е изпълняемо. След като по правило длъжникът може да
изпълни преди срока (чл. 70, ал. 2 ЗЗД), той може и да прихване преди срока. Другата
предпоставка е ликвидността. Тя е изискване само към активното вземане. Аргументът
е от буквалния прочит на чл. 103, ал. 1 ЗЗД, но и логически. Ако ликвидността е
относима и към пасивното вземане, а то е ликвидно, защото е безспорно установено с
влязло в сила решение или заповед за изпълнение, спорът за него е недопустим. В
недопустимия процес съдът не може да установи ликвидността и на активното вземане.
Ликвидно е активното вземане, определено по основание и размер, което е безспорно
(установеното с влязло в сила решение или заповед за изпълнение), но и неоспореното
от длъжника, срещу когото се прихваща. Да се приеме, че активното вземане е
ликвидно само когато е установено със сила на пресъдено нещо, означава: 1) да се
изключи възможността за извънсъдебно прихващане по начин, различен от
договорния; 2) прихващащият да се принуди предварително да проведе успешен
съдебен процес за своето вземане; 3) да не се отчита възможността неговото вземане,
макар и съдебно установено, да е погасено поради факт, настъпил след съдебното
дирене в производството по решението или поради факт, настъпил след срока по чл.
414, ал. 2 ГПК по влязлата в сила заповед за изпълнение. Изводите противоречат на
правната рамка на погасителния способ и на чл. 439, ал. 2 ГПК, а наличието или
липсата на ликвидност на активното вземане се изяснява по спора за пасивното вземане
/ виж т. 1 на Тълкувателно решение № 2/2020г. по тълкувателно дело № 2 по описа
за 2020 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии/
Следователно, за да се допусне прихващане с погасено по давност вземане, то
5
трябва в определен минал момент двете насрещни вземания да са съществували
едновременно годни за компенсиране, т. е. да са били еднородни, активното вземане да
е било изискуемо и ликвидно, а пасивното- изпълняемо, които предпоставки са налице
в процесния случай, респективно следва да се извърши прихващане с вземането на
ищеца.
Предвид изложеното доколкото е налице валидно изпълняемо вземане на
ответника с правно основание чл. 17, ал. 1 от Конвенцията CMR и наличието на
валидно изискуемо вземане от ищеца към ответника са налице предпоставките на чл.
103, ал. 1 ЗЗД за извършване на прихващане, като вземането на ищеца се погасява
изцяло, доколкото същото е за сумата от 3600.00 евро с ДДС или 7040.99лв. с ДДС, а
вземането на ответника е за сумата от 3636.62 евро. или 7112.61лв.
По изложената аргументация исковата претенция с правно основание . 79, ал. 1
ЗЗД във вр. с чл. 372, ал. 1 във вр. с чл. 367 ТЗ за сумата от 7040.99лв. се явява
неоснователна, като погасена чрез прихващане.

По иска с правно основание 309а ТЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Изводът за неоснователност на главния иск обуславя извода за неоснователност
и на акцесорната претенция за мораторна лихва в размер на 823.47лв. за периода
18.08.2020г. – 12.10.2021г.

По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да
заплати на ответника сторените по делото разноски в размер на 2100.00лв., от които
1200.00лв. – адвокатско възнаграждение /договор л. 72/ и 900.00лв. – депозит за вещи
лица.
Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Б.“ ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Ш., (адрес), срещу „Д.Т.С.Б.“ ЕООД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., (адрес), искови претенции с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 372, ал. 1 във вр. с чл. 367 ТЗ и 309а ТЗ
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите както следва: 7040.99лв. с ДДС
възнаграждение по договор за международен превоз на стоки от Република Гърция до
Република Латвия, който превоз е удостоверен с международна товарителница,
съставена на 20.07.2020г., за което е издадена Фактура № **********/20.07.2020г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.10.2021г. до
окончателно изплащане на сумата и 823.47лв. – мораторна лихва за периода
18.08.2020г. – 12.10.2021г., като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ със сумата от
7112.61лв. – обезщетение за вреди на товара, причинени от ищеца по време на превоза.
ОСЪЖДА „Б.“ ООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на „Д.Т.С.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 2100.00лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6