О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.........
30.07.2019г. гр. Стара
Загора
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ДЕСЕТИ
граждански състав
На 30
юли 2019г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА гр.дело № 1177 по описа за 2019 година:
Съдът
счита, че следва да приеме като доказателства по делото представените с исковата молба и с отговора
документи, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение на
предмета на спора.
Следва
да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да
направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по
твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това,
губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят
нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и
т. 2 ГПК.
Следва
да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация
/доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/,
като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите
към Министъра на правосъдието.
Следва
да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено
решение съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.
На основание чл. 140 ал. 3 ГПК следва да бъде съобщен на страните проект за доклад по делото.
Съдът счита, че следва да напъти страните към доброволно уреждане на спора, включително и
чрез използване на процедура по медиация или други способи. Следва да укаже на
страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е
пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор,
респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без
да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната,
насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или
прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба
могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на
това.
Водим
от горното, на основание чл. 140 от ГПК съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
СЪОБЩАВА
на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото :
Предявен е установителен
иск по чл.422, вр. чл.415 ГПК.
Ищцовото
дружество „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД твърди в исковата си молба, че на
01.11.2018г. подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК пред Районен съд – Стара Загора за вземанията си към ответника А.Д.Д.. По входираните
документи било образувано ЧГД № 5562/2018г.
По посоченото дело била издадена заповед
за
изпълнение, която била връчена на длъжника при условията на
чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което
ищцовото дружество подавало
настоящата искова молба на основание чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК в срока по чл.
415, ал. 4
ГПК.
Ищцовото дружество
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, в
качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за
енергетиката, продавал електрическа енергия на клиентите си при публично
известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период били
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН
България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от
общите условия същите влизали в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да било
необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия били
публикувани на сайта на дружеството http://www.evn.bg/Chastni klienti/Elektricheska-energia/normativni-dokumenti-(1).aspx
Съгласно чл.
94а от Закона за енергетиката крайният снабдител осигурявал снабдяването с
електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти,
присъединени към електроразпределителна мрежа на
ниво ниско
напрежение, в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдявали
от друг доставчик. До този момент ответницата не упражнила правото си на
промяна на доставчика на електроенергия. А.Д.Д. като
физическо лице имала качеството на битов клиент, съгласно §1, т. 2а от
Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката и била присъединена на ниво
ниско напрежение, видно от представените по делото фактури.
По силата на
чл. 7, т. 1 от общите условия ищцовото дружество поело задължение да снабдява с
електрическа енергия обект на ответницата с ИТН 2037489, находящ се в гр Стара
Загора, кв. Казански № 7, вх. А, ет.
2, ап. 3.
За А.Д.Д. бил открит клиентски номер ********** в
качеството и на собственик, съгласно справка от Служба по
вписванията.
Ответницата от
своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се задължила да заплаща
всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в
сроковете и по начините, определени в същите - чл.18, ал.1 и ал.2.
Съгласно
чл.27, ал.1 от общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът
дължал обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден.
В изпълнение
на задълженията си по общите условия „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД доставило на обекта на А.Д.Д. за периода
23.10.2017г. - 22.12.2017г. електроенергия на обща стойност 216, 74 лева,
която до този момент не била заплатена.
Поради забава
в заплащане на горепосочената главница ответницата дължала
законна лихва в общ размер от 18,83 лева за
периода 12.12.2017г. - 31.10.2018г. Законна лихва за забава се дължало по
всяка една фактура отделно за период от датата на падежа на същата до датата на
образуване на настоящото производство. Срокът за плащане на фактурата бил
посочен в същата.
Моли съда да
постанови решение, с което да установи съществуването
на вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД
към А.Д.Д., както следва:
1.
216, 74 лева,
представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя
електрическа енергия за периода 23.10.2017г. - 22.12.2017г.
2.
18,83 лева,
представляващи стойността на законната лихва за забава за периода 12.12.2017г. -31.10.2018г.
3.
законна лихва върху горепосочената
главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда - 01.11.2018г., до окончателното изплащане на задължението.
Моли съда да им бъдат присъдени направените разноски, присъдените в заповедта за изпълнение
по ЧГД 5562/2018г. по описа на Районен съд – Стара
Загора на основание Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.
Дело № 4/2013г.
т.12.
Моли съда да им бъдат присъдени направените по настоящото дело разноски, а именно държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
В законоустановеният срок по делото е постъпил отговор от назначения
особен представител на ответницата
А.Д.Д., в който счита, че исковата
молба следвало да се остави без уважение, тъй като към нея били
приложени доказателства за две различни вземания, които не били
индивидуализирани в обстоятелствената част и в петитума.
Не били индивидулизирани и акцесорните
вземания към тях. Законна лихва за забава се дължала по
всяка една фактура отделно за период от датата на падежа на същата до датата на
образуване на настоящото производство, каквито данни не били
посочени в исковата молба.
Освен това
счита, че така предявените обективно съединени искове са допустими, но изцяло
неоснователни, поради което ги оспорва по основание и размер.
Съображенията
за това били следните:
1. Ищцовото
дружество се позовал на неравноправни клаузи от Общите условия, а именно
възникнали задължения за плащане от страна на потребителя, съгласно чл. 11, т.
1 без сключен договор и без уведомление от страна на доставчика. В тази връзка назначеният
особен представител на ответницата се позовава на практиката на ВКС, която
задължавала съдът да следи служебно за нищожност
на клаузи в Общи условия и договори на доставчици, поради
неравноправност, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 23/07.07.2016г. по т. д.
№ 3686/2014г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 232/05.01.2017г. по т. д. №
2416/2015г. на ВКС, ТК, II т. Решение
№188/15.12.2017 по дело № 2613/2016 на ВКС, ТК, II т.о. В посочените решения било
прието следното: Първоинстанционният и въззивният съд следяли служебно за
наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи
неравноправност на клауза/и в потребителски договор. Когато констатирал наличие
на такива обстоятелства, съдът, разглеждащ
делото по същество, бил длъжен, с оглед принципа за състезателност, да уведоми
страните, че ще се произнесе по неравноправния характер на клаузата/те, като им дадял
възможност да изразят становище и да ангажирали доказателства.
2. В исковата
молба Ищцовото дружество твърдяло,
че ответницата поела задължение да заплаща всички суми за потребената ел. енергия
в сроковете и по начините определени в Общите условия, но не твърдяли
и не представяли доказателства, че между страните възникнало
облигационно отношение по силата на сключен договор за доставка на ел. енергия.
3. По делото не били
представени и доказателства, че ищецът изпратил на ответницата приложените към
исковата молба фактури.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
изцяло предявеният установителен иск за съществуването на предявените вземания
на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД
към А.Д.Д., с произтичащите от това законни поледици.
От изложените в исковата молба обстоятелства се
налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл.422 от ГПК, който е
установителен по своя характер и има за предмет съдебно установяване, за което е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 5562/2018г. по описа на Районен съд
– Стара Загора, съществува. Ищецът носи доказателствена тежест относно
твърденията в исковата молба за наличието на каузално правоотношение и
изпълнението на задълженията си по същото.
ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото: Справка за лицето А.Д.Д. от
Служба по вписванията – Стара Загора за периода 01.01.1992г. до 21.02.2019г.;
Препис-извлечение от сметка; Фактура № ********** от 30.11.2017г.; Фактура №
********** от 31.12.2017г.;
ПРИЛАГА към делото ч.гр.д.№ 5562/2018г.
по описа на Районен съд – Стара Загора, б.б. за платена държавна такса и
пълномощно от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД.
УКАЗВА
на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват
всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната
страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да
твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен
ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
НАПЪТВА
страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им
УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен
регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.
УКАЗВА на страните, че имат право да поискат постановяване на
неприсъствено решение, когато са налице предпоставките на чл.238 от ГПК.
НАСРОЧВА
делото за открито съдебно заседание на 08.10.2019г. от 09.35ч., за която дата да се
призоват страните.
ПРЕПИС от настоящото
определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните. Препис от отговора на ответника да се
връчи на ищеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: