Р Е Ш Е Н И Е
№ 150
гр.Кюстендил, 13.07.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд -
Кюстендил, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти юни през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
при секретаря И. С. и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното
от съдия Стойчева КАНД № 109 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.63 ЗАНН
във вр. с чл.208 и сл. АПК.
С.С.В. ***, чрез пълномощника си адв. А.
В., е подал касационна жалба срещу решение
№ 32 от 24.01.2020г. на Районен съд – Дупница по НАХД № 836/2019год.,
с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-0348-000411 от 27.06.2019год. на началника
на РУ-Дупница при ОД на МВР – Кюстендил. Сочи се недопустимост на оспорения
съдебен акт, но с доводи с липса на нарушение, т.е. относими към касационното
основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК - нарушение на материалния закон. Твърденията
са за неясно обвинение и неясна правна квалификация на деянието съобразно
хипотезите по чл.174, ал.3 от ЗДвП, а по същество се отрича субективният елемент от състава на нарушението.
Отсъствието на вина на нарушителя с обосновава с доказателствата за задържане
на същия по реда на чл.72 от ЗМВР. Поддържа се оплакване за неспазване на срока
по чл. 52, ал.1 от ЗАНН за издаване на НП. Претендира се отмяна на решението и
отмяна на наказателното постановление.
Ответникът – РУ - Дупница при ОД на МВР – Кюстендил, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за
неоснователност на касационната жалба.
Административният съд, извършвайки преценка на доказателствата
по делото, на касационните основания и на доводите
на страните, както и след служебна проверка на оспорения съдебен акт
на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно
оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се приема
за неоснователна.
Срещу касационния жалбоподател С.С.В. е издадено Наказателно постановление № 19-0348-000411
от 27.06.2019год. от началника на РУ - Дупница при
ОД на МВР – Кюстендил, с което за административно
нарушение по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП,
изразяващо се в това, че на
12.06.2019г., около 16,10ч в гр. Дупница, като водач на МПС отказва да му бъде извършена
проверка с техническо средство Drager Drug Test
5000 с фабр. № ARHJ-0059 за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози и/или не изпълни предписание с талон № 0017348 за
химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, са наложени административни наказания
“глоба“ в размер на 2000,00лв. и “лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.
За
деянието е съставен АУАН № АА230237/12.06.2019г. със същото съдържание, който
нарушителят е отказал да подпише и получи, като отказът е удостоверен с подписа
на един свидетел съгласно правилото по чл.43, ал.2 от ЗАНН.
Към
административнонаказателната преписка е
приложен талон за медицинско изследване № 0017348, който е издаден на водача на осн. чл. 3а, т.1
от Наредба № 1 от 19.07.2017г., в
16,20ч. на 12.06.2019г. и който същият е отказал да попълни, подпише и получи, като отказът е
удостоверен с подписа на един свидетел съгласно правилото по чл.8, ал.8 от
Наредба № 1/2017г.
По делото са
представени: писмо ведно със заповед №8121з-1186/13.09.2017г. на министъра на
вътрешните работи, с която са определени техническите средства /уредите/ за установяване на употребата на наркотични вещества или
техните аналози, вкл. процесния „Drager Drug Test 5000“; заповед №
348зз-98/12.06.2019г. на полицейски орган
за задържане на нарушителя на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР във
връзка установено държане на наркотични вещества – престъпление по чл.354а от НК, считано от 15,50ч на 12.06.2019г.,
както и протокол за личен обиск на лицето от 12.06.2019г.
В производството пред РС са разпитани
полицейските служители З. и Х., които потвърждават изложените в АУАН фактически обстоятелства,
като излагат конкретни данни за
релевираното деяние.
При събраните
доказателства, районният съд постановява
оспореното решение, с което потвърждава
издаденото наказателно постановление.
Изложени са доводи за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила в административнонаказателното производство, както и за доказаност на
релевираното административно нарушение.
Касационната инстанция, при служебната
проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката
за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно
посочените в жалбата пороци, сочещи касационно основание по чл.348, ал.1, т.1
от НПК, обосновава следните изводи:
Решението на въззивния съд е
правилно, поради което и на осн. чл.221, ал.2 от АПК следва да се
остави в сила. Изложените правни изводи за липса на процесуални
нарушения и по съществото на спора за доказаност на
административното нарушение, са в съответствие със събраните доказателства и
приложимите нормативни разпоредби. Оспореният съдебен акт е мотивиран, а съдът е изпълнил задължението си
по чл.13 от НПК за установяване на
обективната истина. Районният съд е
събрал относимите и необходими за спора
доказателства, обсъдил е фактите от
значение за спорното право и е извел
горните изводи, които касационната инстанция възприема за правилни.
Неоснователни
са доводите в касационната жалба за допуснати процесуални нарушения в съдържанието на НП и в производството по
издаване на същото. Предявеното срещу нарушителя обвинение е ясно с посочване
на времето, мястото и обективните
признаци на релевираното деяние, на които съответства правната му квалификация
като административно нарушение по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. Съдът е приел
административнонаказателната преписка и съобразно позицията на нарушителя,
допълнително е събрал писмени доказателствени средства. С оглед на
горното, констатациите са за спазване
на процесуалните правила за съдържанието
на НП и във връзка със задълженията по чл.13 и
чл.107 от НПК за установяване на всички обстоятелства от значение за случая. Не
се подкрепят от данните в АУАН и от документите към преписката и твърденията на
касатора за допуснато от АНО нарушение на изискванията на чл.52, ал.1 от ЗАНН. Обратно
на соченото, актът е съставен на 12.06.2019г., а НП е издадено на
27.06.2019г., т.е. при спазване на
срока за възражения по чл. 44, ал.1 от ЗАНН.
От друга страна, предявеното обвинение е ясно и
конкретно, а оплакванията на касатора са неоснователни. Разпоредбата на чл.174,
ал.3 от ЗДвП регламентира състав на
административно нарушение, чието изпълнително деяние е отказ да бъде извършена
проверка за употреба на наркотични вещества. В тази разпоредба не са уредени
две или повече изпълнителни деяния, респ. няма повече от едно нарушение.
Обстоятелството дали проверката за употреба на наркотични вещества ще се извърши посредством техническо средство
/тест/ или чрез химико-токсикологично лабораторно изследване, не определя броя
на визираните нарушения. Различните начини за установяване употребата на
наркотични вещества са просто различни средства за проверка, но изпълнителното
деяние е само едно и то е отказ.
Извън горното, обосновани
от преценката на доказателствените средства са решаващите мотиви на въззивната
инстанция за законосъобразност на НП поради доказаност на административното нарушение по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. Доводите на касатора в обратен смисъл
са неоснователни, а във връзка с релевираните от същия възражения за липса на противоправно
поведение и на вина, съдът проследява хронологията на фактите, въз основа на анализ на събраните
писмени и гласни доказателствени средства, а именно: нарушителят е спрян за
проверка поради това, че говори по мобилен телефон по време на управлението на
МПС и е изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, като резултата
е бил отрицателен; във връзка с получен сигнал за друго нарушение, проверяващите
полицейски служители са се отзовали, а при нарушителя са извикани служители от
Криминална полиция, които при извършения обиск на лицето са открили, че държи
наркотични вещества и са издали заповед за задържането му на осн. чл.72 от ЗМВР; при връщане на мястото на проверката, свидетелите З. и Х. са приканили
нарушителя да бъде изпробван за
установяване употреба на наркотици, като същият е отказал теста; следва
издаване на талон за медицинско изследване, който нарушителят е отказал да попълни,
подпише и получи. На така доказаната последователност на
действията на проверяващите полицейски
служители, се дължи по-късният час на извършване на нарушението, сравнен с часа
на задържане на нарушителя. Видно е, че същият е управлявал МПС когато е спрян
за проверка, впоследствие е задържан в 15,50ч. във връзка с данните за
извършено престъпление, а съставомерният отказ за извършване на проверка за
употреба на наркотици е в 16,10ч. Доколкото изпълнителното деяние на
релевираното административно нарушение е отказ за проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство /тест/ и чрез
химико-токсикологично лабораторно изследване, то задържането на
нарушителя не съставлява обстоятелство, изключващо неговата вина. По делото не
са събрани доказателства, които да установяват създадени от полицейските
служители пречки за провеждане на медицинско изследване на задържания водач,
както неоснователно твърди същия.
Предвид изложеното,
изводът на АНО за осъществено административно нарушение по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП е подкрепен от убедителни
доказателства, поради което и повдигнатото обвинение е доказано от обективна и
субективна страна. Изводите са за съответстваща на фактическите обстоятелства правна
квалификация на деянието, т.е. за
правилно приложение на материалноправната норма на закона. Наказателното
постановление е законосъобразно и като го е
потвърдил, районният съд е постановил правилно решение, което следва
да се остави в сила.
Водим
от изложеното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН, Административният съд
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 32 от 24.01.2020г. на Районен съд – Дупница, постановено
по НАХД № 836/2019год.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
преписи от същото.
Председател:
Членове: 1.
2.