№ 4168
гр. София, 16.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20211110151013 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответника чрез
пълномощника му адв.Светла Миланова. Видно от отговора е, че като приложение е описано
пълномощно, но такова не е приложено. С оглед предходното, на ответника следва да бъдат
дадени указания да представи по делото доказателства за надлежно учредена
представителна власт на пълномощника към датата на подаване на писмения отговор или да
потвърди извършените от него действия по подаване. При неизпълнение на дадените
указания, съдът ще приеме, че в срока по чл.131 ГПК не е подаден писмен отговор.
Към исковата молба са представени документи, които като относими и допустими,
следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
Повод за образуване на настоящото производство е издадената заповед по ч.гр.д. №
21483/2021 г. по описа на СРС, поради което същото следва да се изиска за послужване.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба документ по опис, обективиран в същата,
като писмени доказателства по делото.
ПРИЛАГА производството по ч.гр.д. № 21483/2021 г. по описа на СРС към
настоящото дело за послужване.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 19.04.2022 г. от 10:15 часа, за която дата
и час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение,
а на ищеца и препис от отговора от ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Производството е образувано по постъпила искова молба от „***” ООД срещу М. С.
1
Л. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 21483/2021 г. по описа на СРС.
В исковата молба ищецът твърди, че сключил с ответника договор за заем №
*-MSum/20.08.2019 г., по силата на който предоставил на ответника в брой сумата от
1500,00 лева, за което договорът служел за разписка. Поддържа, че с договора ответникът се
задължил да върне заемната сума в размер на 1500,00 лева, ведно с договорена
възнаградителна лихва в размер на 325,00 лева, начислена за периода от 20.09.2019 г. до
20.07.2020 г., на равни месечни погасителни вноски в размер на 165,90 лева всяка, съгласно
погасителен план към договора. Поддържа се още, че на 28.08.2019 г. между страните бил
сключен и договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен
рейтинг, съгласно който ответникът се задължил да заплати на ищеца сумата от 1046,00 лева
според погасителен план, на равни месечни вноски в размер на по 95,10 лева. Съгласно чл.4,
ал.6 от този договор, между страните било уговорено, че в случай че изпълнителят сключи с
възложителя отделно облигационно правоотношение, а именно договор за заем,
изпълнителят може да означи размера на задълженията на възложителя по този договор,
като ги прибави към общата дължимо по договор за заем сума, включително в дължимите
отделни вноски, което имало за цел единствено да улесни погасяването на задълженията по
двата договора. Ищецът поддържа, че съгласно погасителния план по двата гореописани
договора, ответникът започнал изпълнение на своето задължение, като общия размер на
платените месечни вноски възлиза на 1827,00 лева. Твърди, че след 18.09.2020 г.
плащанията били преустановени, а общия размер на задължението по двата договора, което
останало незаплатено е в размер на 1044,00 лева. Сочи, че последната се формирала, като
сбор от сумите, както следва: сумата от 610,57 лева, представляваща главница по договор за
заем № *-MSum/20.08.2019 г.; сумата от 53,13 лева, представляваща договорена
възнаградителна лихва върху главницата по договора за заем, за периода от 20.09.2019 г. до
20.07.2020 г. и сумата от 380,30 лева, парично задължение по договор за имуществено
проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг. Ищецът твърди, че
ответникът многократно бил уведомяван за задължението си, като е търсена и възможност
за доброволно уреждане на финансовите взаимоотношения помежду им, но без успех. Сочи,
че с оглед предходното дружеството подало за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК за сумата от общо 2871,00 лева,
като била издадена заповед и изпълнителен лист въз основа на запис на заповед. Тъй като
заповедта била оспорена от длъжника – настоящ ответник, на дружеството са дадени
указания за предявяване на иск, което е сторено в настоящото производство. Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено вземането на ищцовото дружество
против ответника в общ размер на 1044,00 лева, която включва: сумата от 610,57 лева,
представляваща остатък от задължение за главница по договор за заем №
*-MSum/20.08.2019 г.; сумата от 53,13 лева, представляваща остатък от договорена
възнаградителна лихва върху главницата по договора за заем, за периода от 20.09.2019 г. до
20.07.2020 г. и сумата от 380,30 лева, представляваща остатък от задължение по договор за
имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг, ведно със
2
законната лихва, считана от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда до
окончателното изплащане. Претендират се и направените в хода на заповедното и исковото
производство разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор, в който се изразява становище за
недопустимост и неоснователност на предявените искове. Сочи се, че в случая
задължаването по записа на заповед е обвързано и произтича от каузална сделка, като са
налице облигационни отношения породени от потребителски договор. Поддържа се
становище, че съдът е длъжен служебно да разглежда потребителските договори за
неравнопоставени и нищожни клаузи. Поддържа се още, че принуждаването на потребител
от търговец по потребителски договор да подпише и запис на заповед, която не е
осъвременявана спрямо действителното задължение на потребителя е форма на злоупотреба
и заобикаляне на закона, вследствие на което се накърняват правата на потребителя. Сочи
се, че записът на заповед е едностранна и абстрактна правна сделка, а в случая е обусловен и
е в причинна връзка с други извънменителнични правоотношения. Иска се прогласяване за
нищожни на клаузите в Раздел II, лихви, такси и комисионни по кредита с доводи, че
клаузата по отношение на дължимата лихва е неясна, а размерът от 17,20 % е прекомерен.
БЛП е наложен при липса на критерии, компоненти и методология. Навеждат се доводи, че
ответникът не е запознат предварително с общите условия и тарифата на услугите, като
ищецът е следвало да осигури преддоговорна информация, което не е направил. Поддържа
се, че ГПР в размер на 22,64 % е почти 100 % реална лихва, докато ГПК не може да бъде по-
висок от пет пъти размер на законна лихва определена с Постановление на МС. Излага се
още, че в практиката на Съда на ЕС се приема, че когато кредиторът не е изпълнил
задълженията свързани с предварителна проверка и преценка кредитоспособността на
кредитополучателя, губи правото на всички лихви. С оглед задължението на националния
съд служебно да преценява неравноправните клаузи по потребителски договори, ответникът
моли съда да разгледа и другите договорни клаузи, които не са изрично посочени в
писмения отговор. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на
предявените искове като недопустими и неоснователни. В условията на евентуалност се
прави възражение за настъпила погасителна давност. Иска се съда да се произнесе по
нищожността на записа на заповед, издаден по повод сключен договор за потребителски
кредит. Претендира се адвокатско възнаграждение при предпоставките на чл.38 ЗА.
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.240 ЗЗД, чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.422,
ал.1 ГПК, вр.чл.266, ал.1 ЗЗД, вр.чл.258 ЗЗД
УКАЗВА на ищеца, че по иска с с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.240 ЗЗД
в негова тежест е да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение по
договор за заем, по който е изправна страна – предоставил е заемната сума, съответно за
ответника е възникнало задължение да върне същата /главница и договорена лихва/, размера
на претендираните вземания по отделни пера към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда.
УКАЗВА на ответника, че при установяване на горните обстоятелства, в негова
3
тежест е да докаже точно изпълнение на задължението си.
По иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже възникването на главен дълг и момента, от който той е станал изискуем. В тежест
на ответника да докаже погасяване на дълга на падежа.
УКАЗВА на ищеца, че по иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.266, ал.1
ЗЗД, вр.чл.258 ЗЗД в негова тежест е да установи при условията на пълно и главно
доказване възникването на валидно облигационно правоотношение между него и ответника
по договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг, че
работа е извършена съобразно уговореното, че е приета от възложителя, поради което и за
него е възникнало основанието за плащане.
УКАЗВА на ответника, че при установяване на горните обстоятелства, в негова
тежест е да докаже точно изпълнение на задължението си - заплащане на дължимото
възнаграждение за извършена услуга.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4