Определение по дело №1116/2020 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер 1811                               29.06.2020 година                             град   Бургас

Бургаски Окръжен съд                                                                      Трети  състав

На двадесет и девети юни                                                                година 2020

В закрито съдебно заседание в следния състав:

                                              

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов                       

                                             ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова

                                                                      2. Йорданка Майска-Иванова

                              

         

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Росен Парашкевов

частно гражданско дело номер 1116 по описа за 2020 година, съобрази следното:

            Производството по делото е по чл.413 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№ 12056/11.03.2020г. на БРС от Агенция за събиране на вземания, ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Димитър Бончев, чрез юрисконсулт Албена Благоева, против разпореждане № 3929 от 18.02.2020 год. по ч.гр.д. № 1069/2020 г. на БРС, с което е отхвърлено заявлението на  дружеството за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК срещу Н. С.Я., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к. М. р., бл.*, вх.*, ет.* ап.*, за  заплащане на сумите от 512,48 лв. – договорна лихва за периода 29.01.2018 г. до 29.11.2018 г. и 1405,84 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 29.01.2018 г. до 14.02.2020 г.  Твърди, че разпореждането не е правилно и моли да бъде отменено. Подробни аргументи излага в частната жалба. Моли за уважаване изцяло на заявлението за снабдяване със заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК. Не ангажира доказателства.

          На длъжника не е връчен препис от частната жалба, съобразно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срок от легитимирано лице и е допустима.

БРС е сезиран от жалбоподателя със заявление за издаване на заповед за  изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу Н.С.Я., ЕГН ********** за посочени в заявлението суми, между които и тези, предмет на подадената частна жалба. Със заповед № 434/18.02.2020 г. БРС е удовлетворил претенцията срещу длъжника Я. за сумата от 2000 лева – главница по договор за паричен заем №162421/29.12.2017 г., сключен със „Сити Кеш“ ООД, като вземанията са прехвърлени на частния жалбоподател с договор за цесия, ведно със законната лихва, считано от 14.02.2020 г. до окончателното плащане, както и сумите от 40 лева – разноски по делото и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

За да откаже претендираните в настоящото производство суми от 512,48 лева – договорна лихва за периода 29.01.2018 г. – 29.11.2018 г. и обезщетение за забавено плащане от 29.01.2018 г. – 14.02.2020 г. в размер на 1405,84 лв., БРС е счел, че искането за присъждане на тези суми е в противоречие с добрите нрави – чл.411 ал.2 т.2 от ГПК, като е посочил, че ГЛП е от 40,08% и претендираната мораторна лихва надвишават значително трикратния размер на законната лихва, съответно клаузите, с които са уговорени се явяват нищожни.

Претендираната възнаградителна лихва от 512,48 лв. е посочена от частния жалбоподател като договорно възнаграждение прието от съда за недължимо като прекомерно съответно нищожно. Същото се отнася и за обезщетението от 1405,84 лв., като за двете претенции е прието, че противоречат на добрите нрави по смисъла на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК.

Сключеният между страните договор за паричен заем от 29.12.2017 г. е за сумата от 2000 лева при размер на погасителна вноска 3 х 66,80 лв. и 8 х 289,01 лв. при падеж на вноската на 29-то число на месеца и фиксиран годишен лихвен процент 40,08%, при уговорено ГПР от 48,3%.

Настоящата съдебна инстанция намира постановеното разпореждане в отхвърлителната му част за незаконосъобразно, което налага отмяна на същото. Обсъжданата договорна клауза по договор за кредит, предлагана от търговец по занятие и с оглед правилата на поведение на субектите на конкретното правоотношение се уреждат по специален закон – Законът за потребителския кредит. В разпоредбата на чл.19 ал.4 от същия закон е предвидено, че годишния процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС на РБ. Цитираният законов текст е насочен към избягване на възлагането на несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна, като законодателят е отчел, че размерът на договорената възнаградителна лихва за предоставяне на средства на потребителя не винаги е меродавен, тъй като към него може да се насложат допълнителни разходи, като такси, комисионни и др. разноски и те да влошат положението на кредитополучателя. Именно за това е наложен максимален размер на ГПР съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с постановление №426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения и размера на ОЛП на БНБ към датата на сключване на договора се налага заключение, че договорения ГПР не надвишава 50%.

Що се отнася до поисканата в заявлението възнаградителна лихва – представляваща договорна такава за периода 29.01.2018 г. до 29.11.2018 г. в размер на 512,48 лв., съдът намира, че същата не противоречи на добрите нрави, тъй като липсва ограничение досежно нейния размер. Ограничението касае законната лихва, но не и договорната. Същото се отнася и за претендираното обезщетение от 29.01.2018 г., като претенцията възлиза на сумата от 1405,84 лв., обхващащо период от 29.01.2018 г. до 14.02.2020 г.

С оглед на изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваното разпореждане следва да бъде отменено, делото върнато на първоинстанционния съд за издаване на заповед за изпълнение за процесните суми, като на частния жалбоподател се присъди сумата от 65 лева – 15 лева – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение 50 лева.

По изложените съображения, Бургаският окръжен съд

 

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОТМЕНЯВА разпореждане № 3929/18.02.2020 г. постановено по ч.гр.д. № 1069/2020 г. по описа на БРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

Длъжникът Н.С.Я., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к. М. р., бл.*, вх.*, ет.* ап.*, да  заплати на Агенция за събиране на вземания, ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Димитър Бончев, чрез юрисконсулт Албена Благоева, сумите от 512,48 лв. – договорна лихва за периода 29.01.2018 г. до 29.11.2018 г. и 1405,84 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 29.01.2018 г. до 14.02.2020 г. по договор за паричен заем сключен между Н. С.Я., ЕГН ********** и „Сити Кеш“ ООД, вземанията, по който са били прехвърлени на Агенция за събиране на вземания ЕАД с приложение №1 от 25.03.2019 г.

ОСЪЖДА Н.С.Я., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к. М. р., бл.*, вх.*, ет.* ап.*, да заплати на Агенция за събиране на вземания, ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Димитър Бончев, чрез юрисконсулт Албена Благоева, сумата от 65 лева – разноски във въззивната инстанция.

Определението е окончателно.                                         

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                

 

          ЧЛЕНОВЕ :