№ 2802
гр. София, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110100459 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 1372/06.01.2022 г., с
която от името на т.с. ЕАД, ЕИК ********** против Г. Д. Н., ЕГН ********** и К.
Д. Н., ЕГН ********** са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД –
положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена
топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за
забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по
реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление вх. № 30040/21.07.2021 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. Д. Н., ЕГН ********** и К. Д. Н.,
ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 3 589,89 лева /три хиляди
петстотин осемдесет и девет лева и 89 стотинки/, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. до имот, представляващ апартамент № 37, находящ се в гр. София,
ж.к. Красна поляна - III, бл. 344, вх. Б, ет. 5, абонатен № 181351, ведно със законна
лихва от 21.07.2021г. до изплащане на вземането; 2/ мораторна лихва за периода
1
от 15.09.2019 г. до 30.06.2021 г. в размер на 421,01 лева /четиристотин двадесет и
един лева и 01 стотинка/, върху главницата за доставена топлинна енергия; 3/
сумата от 50,45 лева /петдесет лева и 45 стотинки/, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.06.2018 г. - 30.04.2020 г.
за имот, представляващ апартамент № 37, находящ се в гр. София, ж.к. Красна
поляна - III, бл. 344, вх. Б, ет. 5, абонатен № 181351, ведно със законна лихва от
21.07.2021 г. до изплащане на вземането; 4/ мораторна лихва за периода от
31.07.2018 г. до 30.06.2021 г. в размер на 10,05 лева /десет лева и 05 стотинки/,
върху главницата за цена на услугата дялово разпределение. На 23.07.2021 г. е
издадена заповед по чл. 410 ГПК, като е разпоредено всеки от длъжниците да
заплати в полза на заявителя по ½ част от горепосочените суми. Заповедта е
връчена на ответниците, като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК са депозирани
възражения срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК. Ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване
на вземането си на 10.12.2021 г. Исковата молба е подадена на 06.01.2022 г. /в
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
В исковата си молба ищецът „т.с.“ ЕАД твърди, че има договорни
отношения с ответниците. Поддържа, че същите имат качеството клиент на
топлинна енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-етажна
собственост, в която се намира процесния имот е сключила договор за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма Техем Сървисис
ЕООД, като в тази връзка се посочва, че сумите за топлинна енергия за процесния
имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Поддържа, че ответниците са използвали доставяна топлинна енергия през
процесния период и не са погасили задължението си, като са изпаднали и в забава
по отношение на последното.
Моли се за уважаване на предявените искове и за признаване за установено,
че Г. Д. Н., ЕГН ********** и К. Д. Н., ЕГН ********** дължат разделно /по ½
част за всеки от тях/ в полза на т.с. ЕАД суми, както следва: 1/ сумата от 3 589,89
лева /три хиляди петстотин осемдесет и девет лева и 89 стотинки/,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. до имот, представляващ апартамент № 37,
2
находящ се в гр. София, ж.к. Красна поляна - III, бл. 344, вх. Б, ет. 5, абонатен №
181351, ведно със законна лихва от 21.07.2021г. до изплащане на вземането; 2/
мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 30.06.2021 г. в размер на 421,01
лева /четиристотин двадесет и един лева и 01 стотинка/, върху главницата за
доставена топлинна енергия; 3/ сумата от 50,45 лева /петдесет лева и 45 стотинки/,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
01.06.2018 г. - 30.04.2020 г. за имот, представляващ апартамент № 37, находящ се
в гр. София, ж.к. Красна поляна - III, бл. 344, вх. Б, ет. 5, абонатен № 181351,
ведно със законна лихва от 21.07.2021 г. до изплащане на вземането; 4/ мораторна
лихва за периода от 31.07.2018 г. до 30.06.2021 г. в размер на 10,05 лева /десет
лева и 05 стотинки/, върху главницата за цена на услугата дялово разпределение,
за които на 23.07.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 42634/2021 г. по описа на СРС, II
ГО, 160 състав.
Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл. 78,
ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещните страни в
производството адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името ответника Г. Д. Н.
е депозиран отговор на исковата молба, с който е взето становище по предявените
за разглеждане в настоящото производство искове. С отговора на исковата молба
се оспорват в цялост предявените искове, като се излагат подробни съображения в
този смисъл. Прави се възражение за погасяване по давност на претенциите на
ищеца. Оспорва се наличието на облигационно правоотношение с предмет
доставка на топлинна енергия до процесния имот, което да е обвързвало ищеца и
ответника Г. Д. Н. през процесния период. Оспорва се, че ответникът Г. Д. Н. е
поръчвал доставка на топлинна енергия през процесния период и за посочения в
исковата молба недвижим имот, като в тази връзка се поддържа, че по делото не
са ангажирани доказателства, че такава топлинна енергия действително е била
доставяна до процесния имот. Поддържа се, че от страна на ищеца не са
ангажирани доказателства за изправността на уредите за дялово разпределение,
монтирани в процесния имот, което се счита от ответника Н. като допълнително
основание за неоснователност на предявените искове. Поддържа се становище, че
клаузата за „рекламация“ от общите условия на ищцовото дружество е
неравноправна, респективно нищожна и не поражда целените с нея правни
последици. Оспорва се и претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение. Оспорват се и акцесорните претенции за лихва за забава върху
3
претендираните в производството главници, като в тази връзка се излагат
съображения, че от страна на ищеца не са ангажирани доказателства за
изпадането на ответниците в забава. Излагат се подробни съображения в този
смисъл.
Моли се за отхвърляне на предявените срещу ответника Г. Д. Н. искове.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името ответника К. Д. Н.
е депозиран отговор на исковата молба, с който е взето становище по предявените
за разглеждане в настоящото производство искове. С отговора на исковата молба
се оспорват в цялост предявените искове, като се излагат подробни съображения в
този смисъл. Прави се възражение за погасяване по давност на претенциите на
ищеца. Оспорва се наличието на облигационно правоотношение с предмет
доставка на топлинна енергия до процесния имот, което да е обвързвало ищеца и
ответника К. Д. Н. през процесния период. Оспорва се и претенцията за главница
за цена на услугата дялово разпределение. Оспорват се и акцесорните претенции
за лихва за забава върху претендираните в производството главници, като в тази
връзка се излагат съображения, че от страна на ищеца не са ангажирани
доказателства за изпадането на ответниците в забава. Излагат се подробни
съображения в този смисъл.
Моли се за отхвърляне на предявените срещу ответника К. Д. Н. искове.
Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са за разглеждане искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД –
положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена
топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за
забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по
реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
4
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността
на ответниците, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти:
съществуването на договорни отношения между него и ответниците с предмет
доставка на топлинна енергия, в това число и качеството им клиент на топлинна
енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за
исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е
носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за
ответниците да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
процесните главници, като са изпаднали и в забава за изпълнението му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да
докажат, че са погасили претендираното вземане, за което не сочат доказателства.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
В тежест на ищеца, при релевираните в отговорите на исковата молба
възражения за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба, е
да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или
прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1
ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР),
които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
5
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този
смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май
2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите
6
в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В
този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "т.с." ЕАД е дружество регистрирано
по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други
дейности обслужващи основните.
От събраните по делото доказателства се установява в производството, че Г.
Д. Н. и Димитър Н. Джунев са придобили собствеността върху процесния
недвижим имот, представляващ апартамент № 37, находящ се в гр. София, ж.к.
Красна поляна - III, бл. 344, вх. Б, ет. 5. Горното обстоятелство се установява от
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и е изрично посочено в
молба за вписване на законна ипотека върху горепосочения недвижим имот от
1980 г. и молба за заличаване на законна ипотека от 2007 г., където е посочено, че
се заличава вписаната законна ипотека върху недвижим имот, представляващ
7
апартамент № 37, находящ се в гр. София, ж.к. Красна поляна - III, бл. 344, вх. Б,
ет. 5, който имот е собственост на Г. Д. Н. и Димитър Н. Джунев. Следва да се
посочи и обстоятелството, че в отговорите на исковата молба не се оспорва
обстоятелството, че именно Г. Д. Н. и Димитър Н. Джунев са придобили
собствеността върху процесния недвижим имот. Допълнителен довод в този
смисъл е и фактът, че Г. Д. Н. е адресно регистриран на гр. София, ж.к. Красна
поляна - III, бл. 344, вх. Б, ет. 5, ап. 37, който е идентичен с адреса на процесния
имот. Следва да се отбележи и обстоятелството, че с молба-декларация №
7733/03.12.2001 г., подадена от името на Г. Д. Н., ЕГН ********** до т.с. ЕАД,
Г.Н. е заявил пред ищцовото дружество желанието си партидата за процесния
имот да бъде прехвърлена именно на негово име, като е посочено, че досегашния
титулят на партидата е бил именно Димитър Н. Джунев. Молба-декларация №
7733/03.12.2001 г., подадена от името на Г. Д. Н., ЕГН ********** до т.с. ЕАД не е
оспорена от ответниците, като същевременно от останалия събран по делото
доказателствен материал, в това число документи за извършено дялово
разпределение за отчетни периоди 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. и 01.05.2019 г. –
30.04.2020 г., и документ за допълнителен отчет за периода 01.05.2018 г. –
30.04.2019 г., се установява в производството, че във връзка с отправената до
ищцовото дружество молба-декларация от 03.12.2001 г., последното е открило
партида именно на името на лицето подало молба-декларацията – Г. Д. Н., ЕГН
**********.
По аргумент от разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от Закон за собствеността и
доколкото по делото не са ангажирани доказателства, от които да може да се
приеме различното, следва извод, че Г. Д. Н. и Димитър Н. Джунев са били
собственици на по ½ идеална част от процесния недвижим имот, представляващ
апартамент № 37, находящ се в гр. София, ж.к. Красна поляна - III, бл. 344, вх. Б,
ет. 5.
Същевременно от представеното и приобщено към доказателствения
материал удостоверение за наследници № 3407/17.08.1999 г., издадено от
Столична община, район Красна поляна, се установява в производството, че
Димитър Н. Джунев е починал на 07.08.1999 г., като е оставил за свои наследници
Антица Василева Джунева /съпруга/ и децата си Г. Д. Н. и К. Д. Н. /ответници в
настоящото производство/. Следователно притежаваната от Димитър Н. Джунев ½
идеална част от процесния недвижим имот е преминала по реда на наследственото
правоприемство върху наследниците му по закон /доколкото по делото не са
ангажирани доказателства, от които да може да се направи обоснован извод, че
8
притежаваната от Димитър Джунев ½ идеална част от процесния недвижим имот е
била съпружеска имуществена общност/, като всеки от тях е придобил по реда на
наследственото правоприемство по 1/6 идеална част от процесния недвижим
имот.
Следователно през процесния период собственици на имота, представляващ
апартамент № 37, находящ се в гр. София, ж.к. Красна поляна - III, бл. 344, вх. Б,
ет. 5, са били Г. Д. Н. /притежаващ 4/6 идеални части от имота/, К. Д. Н.
/притежаваща 1/6 идеална част от имота/ и Антица Василева Джунева
/притежаваща 1/6 идеална част от имота, доколкото по делото не са ангажирани
доказателства, от които да се направи извод, че е настъпило частно и/или
универсално правоприемство между Антица Василева Джунева, някой от
ответниците в производството и/или трето за производството лице/.
Същевременно, обаче, от представената и приобщена към доказателствения
материал молба-декларация № 7733/03.12.2001 г. /т.е. подадена преди исковия
период/, се установява в производството, че Г. Д. Н., ЕГН ********** е заявил
желанието си за откриване на партида за целия топлоснабден имот единствено на
негово име, поради което настоящият състав приема, че единствено Г. Д. Н., ЕГН
********** е заявил пред ищцовото дружество, че ще отговаря за заплащането на
стойността на доставената до процесното жилище топлинна енергия след
03.12.2001 г. (датата на подаване на молба-декларацията). В конкретния случай,
съгласно молба-декларацията, чиято автентичност не е оборена по делото, Г. Д. Н.,
ЕГН ********** е отправил искане цялата енергия доставена до имота да се
заплаща от него. При така възприето и като съобрази молба-декларацията на Г. Д.
Н., ЕГН ********** от 03.12.2001 г., и обстоятелство, че ищецът е открил партида
именно на негово име за целия имот въз основа на това заявление /което
обстоятелство е видно и се установява от представените и приобщени към
доказателствения материал документи за извършено дялово разпределение в
процесния имот, през заявения в исковата молба период/, то съдът приема, че по
делото е установено, че Г. Д. Н., ЕГН ********** е заявил пред „т.с.“ ЕАД, че той
ще ползва имота и ще заплаща енергията, ищецът се е съгласил със същото и е
открил партидата за имота само на негово име, поради което и съдът приема, че
след 03.12.2001 г., т.е за исковия период само Г. Д. Н., ЕГН ********** е следвало
да отговаря за заплащането на цялото количество потребена енергия в имота.
Съдът отчита обстоятелството, че молба-декларация № 7733/03.12.2001 г.,
подадена от името на Г. Д. Н., ЕГН ********** до т.с. ЕАД не е представена в
цялост, както и обстоятелството, че липсва подпис на молителя Г. Д. Н..
9
Същевременно, обаче, от страна на ответниците не е оспорено обстоятелството, че
такава молба-декларация действително е депозирана от името на Г. Д. Н. до т.с.
ЕАД, като от останалия събран по делото доказателствен материал /в това число
документи за извършено дялово разпределение за отчетни периоди 01.05.2018 г. –
30.04.2019 г. и 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., документ за допълнителен отчет за
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., фактура № **********/31.07.2020 г. и
заключението на вещото лице по допуснатата и приета в производството съдебно-
техническа експертиза/, се установява в производството, че във връзка с
отправената до ищцовото дружество молба-декларация от 03.12.2001 г.,
последното е открило партида именно на името на лицето подало молба-
декларацията – Г. Д. Н., ЕГН **********. Като допълнение, следва да се посочи и
обстоятелството, че по делото са представени и приобщени към доказателствения
материал Протокол от Общо събрание на съсобствениците в сграда-етажна
собственост, находяща се на адрес: гр. София, ж.к. Красна поляна, бл. 344, вх. Б от
20.08.2002 г. /т.е. проведено след датата на депозиране на молба-декларация от
03.12.2001 г./, ведно със списък на лицата, участвали при провеждането на общото
събрание, на което е взето решение за сключване на договор с фирма за дялово
разпределение за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна
енергия в горепосочената сграда – етажна собственост, от които се установява, че
именно Г. Д. Н. е титуляр на партида № 181351 /открита и водена при ищцовото
дружество за имот, представляващ апартамент № 37, находящ се в гр. София, ж.к.
Красна поляна - III, бл. 344, вх. Б, ет. 5/, за което обстоятелство последният се е
разписал в посочените по-горе Протокол от Общо събрание на съсобствениците в
сграда-етажна собственост, находяща се на адрес: гр. София, ж.к. Красна поляна,
бл. 344, вх. Б от 20.08.2002 г. и списък на лицата, участвали при провеждането на
общото събрание, на което е взето решение за сключване на договор с фирма за
дялово разпределение за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна
енергия в горепосочената сграда – етажна собственост. Нещо повече, ответникът
Г. Д. Н. е упълномощен от етажната собственост да сключи договор с фирма за
дялово разпределение за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна
енергия в горепосочената сграда – етажна собственост и да представлява етажната
собственост пред т.с. ЕАД. Наличието на посочване в Протокол от Общо събрание
на съсобствениците в сграда-етажна собственост, находяща се на адрес: гр.
София, ж.к. Красна поляна, бл. 344, вх. Б от 20.08.2002 г. и приложения към него
списък на лицата, участвали при провеждането на общото събрание, на което е
взето решение за сключване на договор с фирма за дялово разпределение за
10
извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия в
горепосочената сграда – етажна собственост, че именно Г. Д. Н. е титуляр на
партида № 181351 /открита и водена при ищцовото дружество за имот,
представляващ апартамент № 37, находящ се в гр. София, ж.к. Красна поляна - III,
бл. 344, вх. Б, ет. 5/, за което обстоятелство последният е положил своя подпис,
представлява извънсъдебно признание на неизгоден за ответника Г.Н. факт, а
именно, че същият е бил титуляр на партида № 181351 /открита и водена при
ищцовото дружество за имот, представляващ апартамент № 37, находящ се в гр.
София, ж.к. Красна поляна - III, бл. 344, вх. Б, ет. 5/. Тук следва да се посочи и
обстоятелството, че ответникът Н. лично е присъствал при извършване на главен
отчет на монтираните в процесния имот уреди за дялово разпределение на
топлинна енерги, извършен на 24.07.2019 г., за което е положен подпис от негово
име в протокол за извършен главен отчет /който е приложен по делото – виж л. 91
от делото/. Протоколът за извършен главен отчет от 24.07.2019 г. не е оспорен от
страните по делото, поради което съдът намира, че следва да го кредитира, като
ползва същия документ при извеждане на изводите си по съществото на спора, с
разглеждането на който е сезиран в настоящото производство.
От гореизложеното се налага извод, че през процесния период именно
ответникът Г. Д. Н. е следвало да отговаря за заплащането на потребената в
процесния имот топлинна енергия. Исковете против ответника К. Д. Н., следва да
се отхвърлят.
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този имот) е
била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.05.2018 г. – м. 04.2020 г., като ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през процесния
период е извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД. Установява се също, че са взети
предвид и технологичните разходи в абонатната станция за процесния период,
които са за сметка на топлопреносното предприятие, като същите са изчислени по
Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и са били отчислявани
11
ежемесечно от отчетената от общия топломер топлинна енергия, преди нейното
разпределение между абонатите. Установява се, че през процесния период в
посочения в исковата молба недвижим имот е имало монтирани 4 бр. радиатори,
прикачени към отоплителната инсталация на блока, с монтирани на тях уреди за
дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се още, че през банята,
мокрото помещение и тоалетната, намиращи се в имота, преминават щранг-лири,
както и че за отчет на потребената енергия за битово горещо водоснабдяване няма
монтиран и узаконен водомер. Установява се също, че за отчетен период
01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. абонатът е осигурил достъп за проверка и отчет на
монтираните в имота уреди за дялово разпределение на топлинна енергия,
съгласно главен отчет от 24.07.2019 г., а за отчетен период 01.05.2019 г. –
30.04.2020 г. не е осигурен достъп за проверка и отчет на монтираните в имота
уреди за дялово разпределение на топлинна енергия.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява в производството, че през процесния период
в посочения в исковата молба имот е доставяна и потребявана топлинна енергия,
както следва: 1/ топлинна енергия за отопление на имот, като за отчетен период
01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. същата е начислявана по отчет на показанията на
монтираните в имота уреди за дялово разпределение на топлинна енергия върху
намиращите се в същия имот 4 бр. радиатори, а за отчетен период 01.05.2019 г. –
30.04.2020 г. за 4 бр. отоплителни тела по максимална оценка по мощност поради
липса на осигурен достъп за отчет на уредите за дялово разпределение, монтирани
в имота; 2/ топлинна енергия отдадена от сградна инсталация, която е
разпределяна пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект, като за
процесния апартамент отопляемия обем по проект е 193 кубически метра; 3/
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, определяна по норма за
разход на гореща вода 140 литра на обитател за едно денонощие /за 2 бр. лица/,
поради липса на монтиран и узаконен в имота водомер. От заключението на
вещото лице по приетата в производството съдебно-техническа експертиза се
установява още, че за процесния период за топлоснабдения имот е начислена
топлинна енергия за отопление на имот и отдадена от сградна инсталация на обща
стойност от 796,52 лева и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване на
стойност от 1416,64 лева. Установява се също, че през процесния период фирма за
дялово разпределение „Техем Сървисис“ ЕООД редовно и на конкретна дата е
изготвяла изравнителни сметки за реално потребеното количество топлинна
енергия от имота на ответника – общо и по компоненти, а именно топлинна
12
енергия за отопление на имот, топлинна енергия отдадена от сградна инсталация и
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, като общо за процесния
период е налице изравнена сума за доплащане в размер на 1316,09 лева, която
следва да бъде прибавена към общия размер на стойността на доставена до
процесния имот топлинна енергия. Същевременно от заключението на вещото
лице по приетата в производството съдебно-техническа експертиза се установява
в производството, че топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване,
определяна по норма за разход на гореща вода 140 литра на обитател за едно
денонощие /за 2 бр. лица/, поради липса на монтиран и узаконен в имота водомер.
По делото се установи, че през процесния период единствено ответникът Г. Д. Н. е
бил потребител на топлинна енергия в процесния имот и единствено той е
следвало да отговаря за заплащането на потребената в процесния имот топлинна
енергия. Не са ангажирани доказателства, че през процесния период, посочения в
исковата молба недвижим имот е бил обитаван от двама души, респективно
неправилно ищецът е начислявал топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване за 2 бр. лица, вместо за едно лице, за което по делото безспорно
се представиха доказателства, че е потребявало топлинна енергия в имота през
процесния период. От заключението на вещото лице по приетата в
производството съдебно-техническа експертиза се установява още, че абонатната
станция в сградата етажна собственост, в която се намира процесния
топлоснабден имот е била в експлоатация към процесния период, като няма данни
за увреждане и/или нефункциониране на абонатната станция спрямо проектните
размери, както и че редовно е приспадана топлинна енергия за технологични
разходи от отчетената ежемесечна енергия за сметка на ищеца, съгласно
нормативните изисквания. Установява се също, че в абонатната станция през
процесния период е функционирал 1 бр. общ топломер, както и че общият
топломер в абонатната станция е от одобрен тип и е преминавал задължителни
метрологични проверки.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-техническа експертиза е установено в производството, че
през процесния период, за топлоснабдения имот потребената топлинна енергия е
на стойност от общо 2820,93 лева, за чието заплащане следва да отговаря
ответникът Г. Д. Н..
От ответника Г. Д. Н. се претендира сума в по-малък размер, а именно
1794,94 лева, поради което и предявеният иск за главница за доставена и
13
потребена топлинна енергия против Г. Д. Н. се явява доказан до пълния предявен
размер.
В отговора на исковата молба, подаден от името на Г. Д. Н. е релевирано
възражение за погасяване по давност на сумите начислени от ищеца през исковия
период. По отношение възражението за погасяване по давност на претендираните
в настоящото производство от ищеца вземания, настоящият състав намира
следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по
тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна енергия
са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер на всяка месечна
вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то
произтича от повтарящи се еднородни задължения, с посочен в Общите условия
падеж. Предвид това в разглеждания случай следва да намери приложение
тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито
са процесните за главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение). В частност задълженията на ответниците за заплащане на
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение /13.05.2020 г./ спират да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти.
За вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г.:
Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2016 г.,
които са общоизвестни и съгласно които плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението.
Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат в определен срок, то съдът
приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД и началният момент
на погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от
момента на настъпване на изискуемостта му, тоест с изтичане на 45 дни след
14
месеца, за който е възникнало задължението.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за
целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на
вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото
на срока на погасителната давност. В случая вземанията са възникнали в момента
на осъществяването на доставката на енергията и за всяко от тях са издавани
ежемесечните фактури. Издаването на обобщена фактура през юли 2019 г. за
вземания възникнали за период 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., които са по
изравнителни сметки и включват и начислени задължения за месеци през целия
отоплителен сезон без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци, не
е от естество да промени момента, от който започва да тече погасителната давност
за процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в определен
месец. Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не
е от естество да промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност
за него тече от последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме
обратното би означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на
кредитора да зависи началният момент на погасителната давност, което
противоречи на целите на института на погасителната давност. Моментът, от
който започва да тече погасителната давност е определен от законодателя в
зависимост от възникване на вземането и от изискуемостта му. Изискуемостта на
вземането и изпадането в забава на плащането на същото са различни факти, от
тях произтичат и различни последици. В случая разпоредбата на ОУ от 2016 г.
сочи изискуемост на месечното вземане, което не е обвързано с изравнителната
сметка, поради което и обвързването от ищеца на началния момент на
погасителната давност за месечните задължения с издаването на обобщена
фактура по изравнителната сметка е неоснователно.
При така възприето и като съобрази дата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 21.07.2021 г., и по
съображения изложени по-горе за началния момент на погасителната давност на
вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г., то съдът приема, че
възражението за погасяване по давност на вземането за главница за доставена и
потребена топлинна енергия през процесния период се явява неоснователно,
доколкото изискуемостта на вземането за месец май 2018 г. е настъпила считано
от 16.07.2018 г., като при съобразяване на разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, и
15
обстоятелството, че за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г., течението на
давностния срок е било спряно, то 3-годишния погасителен давностен срок не е
бил изтекъл преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 21.07.2021 г.,
респективно не е обхванато от погасителната давност /3-годишния погасителен
давностен срок за вземането за месец май 2018 г. е следвало да изтече на
16.09.2021 г./.
От ответника Георги Димтиров Н. не са представени доказателства или
наведени твърдения за извършени плащания на сумите за доставена и потребена
топлинна енергия.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за признаване за установено, че ответникът Г. Д. Н. дължи на ищеца сума,
представляваща стойност на доставена и потребена в процесния топлоснабден
имот топлинна енергия се явява основателен и доказан до пълния предявен размер
от 1794,94 лева и за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. и следва да бъде уважен.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в съда /21.07.2021 г./ до окончателното й изплащане.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 210,51 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода 15.09.2019 г. – 15.06.2021 г., върху главницата за доставена и
потребена топлинна енергия, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД следва
да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на
главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно правоотношение
по продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Установява се също, че през процесния период страните са били
обвързани от влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „т.с.“ ЕАД на клиенти в гр. София, приети с Решение по
Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “т.с.” ЕАД и одобрени
с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението, от което се
налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси задължението си в
16
уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй като съгласно чл. 33 от
ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е задължението, като тези общи условия са
приложими за вземанията за главница за топлинна енергия, считано от 01.07.2016
г. Т.е. лихва за забава се дължи единствено за вземанията за главница за доставена
и потребена в процесния имот топлинна енергия възникнали след 01.07.2016 г., по
отношение на който са приложими ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с
изтичането на определения в чл. 33 срок.
Следователно ответникът е изпаднал в забава за изпълнението на
задължението за заплащане на сумата от 1794,94 лева и дължи лихва за тази
забава за периода от 16.07.2018 г. до 30.06.2021 г. Доколкото от ищеца се
претендира лихва за забава за по-кратък период, а именно 15.09.2019 г. –
30.06.2021 г., то при спазване принципа на диспозитивно начало в гражданското
производство, съдът следва да приеме, че ответникът дължи лихва за забава
именно за посочения от ищеца по-кратък период, която съдът определя в размер
на 326,61 лева /изчислена по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвен
калкулатор на НАП/.
От ответника Г. Д. Н. се претендира сума в по-малък размер, а именно 210,51
лева, поради което и предявеният иск за лихва за забава върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия, се явява доказан до пълния предявен
размер.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за лихва за забава върху главницата за доставена
и потребена топлинна енергия.
Предвид горното искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за доставена и потребена топлинна енергия се явява основателен и
доказан за периода 15.09.2019 г. – 30.06.2021 г. и за размер от 210,51 лева и следва
да бъде уважен.
Предвид горното, съдът следва да разгледа направеното от ответника с
отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност на претенциите
на ищеца, включително за лихви за забава.
В разглеждания случай и по отношение на претенцията за вземания за лихва
за забава, следва да намери приложение тригодишният давностен срок, установен
в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
17
Предвид гореизложените съображение и като съобрази установения в
Общите условия на ищцовото дружество падеж на задълженията, касаещи
процесния период и датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 21.07.2021 г., настоящият съдебен състав
намира, че възражението за погасяване по давност на вземанията, предмет на
претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, се явява неоснователно.
По отношение на претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за сумата от 25,23 лева за периода 01.06.2018 г. – 30.04.2020 г.,
съдът намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „т.с.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. По делото се установи, че фирмата за
дялово разпределение точно и в уговорените срокове е извършвало услуга дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в която се
намира процесния имот, поради което и претенцията за главница за цена на
услугата дялово разпределение за периода 01.06.2018 г. – 30.04.2020 г. се явява
основателна, като от страна на ответника не са наведени възражения относно
размера на претендираната сума за извършената услуга дялово разпределение,
поради което, съдът намира, че за извършената услуга през процесния период се
дължи възнаграждение в размер на 30,25 лева /изчислено по реда на чл. 162 ГПК и
при съобразяване на представения и приобщен към материалите Договор рег.
Индекс У № 94/01.11.2007 г. за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закон за енергетиката, сключен между т.с.
ЕАД и Техем Сървисис ЕООД, и представляващия Приложение № 2 към него
ценоразпис на дейностите, включени в минималния пакет за услугата „Дялово
разпределение“/.
Следователно претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.06.2018 г. – 30.04.2020 г. е основателна и доказана за
пълния предявен размер и следва да бъде уважена.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за главница за цена на услугата дялово
18
разпределение.
Възражението за погасяване по давност на главницата за цена на услугата
дялово разпределение е неоснователно и не следва да бъде уважавано, доколкото
това вземане не е с периодичен характер, респективно по отношение на него е
приложим общият 5-годишен давностен срок, който не е изтекъл към датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в съда. Дори да е приложим и краткия 3-годишен
давностен срок, то възражението отново се явява неоснователно, предвид
изложените по-горе съображения в този смисъл.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
5,02 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за цена на услуга
дялово разпределение за периода 31.07.2018 г. – 30.06.2021 г., настоящият
съдебен състав намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство имат
и ищеца и ответниците.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва: 1/
за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 183,15 лева,;
2/ за заплатена държавна такса в заповедното производство по гр. д. № 42634/2021
г. по описа на СРС, ГО, 160 състав в размер на 81,43 лева; 3/ за заплатен депозит
за вещо лице по допуснатата, изслушана и приета в производството съдебно-
техническа експертиза в размер на 250 лева; 4/ за юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство по гр. д. № 42634/2021 г. по описа на
СРС, ГО, 160 състав в размер на 50,00 лева. От ищеца се претендират и разноски
19
за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
Г. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: в гр. София, ж.к. Красна поляна, бл. 344, вх. Б,
ет. 5, ап. 37, следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца т.с. ЕАД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б,
сумата от 65,55 лева, представляваща разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по гр.д. №
42634/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от
исковете.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от
ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед изхода на
спора, на ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково
производство, което съдът определя в размер от 100 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Г. Д. Н., ЕГН
**********, с адрес: в гр. София, ж.к. Красна поляна, бл. 344, вх. Б, ет. 5, ап. 37,
следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца т.с. ЕАД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, сумата от 265,92
лева, представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 459/2022 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете.
От името на ответника Г. Д. Н. е направено искане за присъждане на
разноски в исковото производство по гр.д. № 459/2022 г. по описа на СРС, ГО,
160 състав, а именно за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна
правна помощ и съдействие от адвокат Н. КР..
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие,
сключен между Г. Д. Н. и адвокат Н. КР., страните са уговорили, че адвокатът
предоставя на клиента безплатна правна помощ и съдействие на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, като клиентът изрично е декларирал, че е
материално затруднено лице по смисъла на същата разпоредба. На основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата адвокатът или адвокатът от Европейския
съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално
затруднени лица. Същевременно съгласно чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата в
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
20
Съдът съобразявайки фактическата и правна сложност на производството и
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, намира, че в полза на адвоката,
предоставил безплатна правна помощ на ответника Г. Д. Н. в исковото
производство по гр.д. № 459/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, следва да
се определи възнаграждение в минималния, предвиден размер, съобразно Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
именно в размер от 372,50 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв. вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения „т.с.” ЕАД, ЕИК ********** следва да
бъде осъдено да заплати в полза на адвокат Н. КР., с личен номер **********, със
съдебен адрес: гр. София, ул. Три уши № 1, офис 2, сумата от 0,92 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на ответника Г. Д. Н.
безплатна правна помощ и съдействие в производството по гр.д. № 459/2022 г. по
описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената
част от исковете срещу ответника Г. Д. Н..
От името на ответника Г. Д. Н. е направено искане за присъждане на
разноски в заповедното производство по гр.д. № 42634/2021 г. по описа на СРС,
ГО, 160 състав, а именно за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна
правна помощ и съдействие от адвокат Н. КР..
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие,
сключен между Г. Д. Н. и адвокат Н. КР., страните са уговорили, че адвокатът
предоставя на клиента безплатна правна помощ и съдействие на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, като клиентът изрично е декларирал, че е
материално затруднено лице по смисъла на същата разпоредба. На основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата адвокатът или адвокатът от Европейския
съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално
затруднени лица. Същевременно съгласно чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата в
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
Съдът съобразявайки фактическата и правна сложност на производството и
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, намира, че в полза на адвоката,
21
предоставил безплатна правна помощ на ответника Г. Д. Н. в заповедното
производство по гр.д. № 42634/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, следва
да се определи възнаграждение в минималния, предвиден размер, съобразно
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно в размер от 372,50 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв. вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения „т.с.” ЕАД, ЕИК ********** следва да
бъде осъдено да заплати в полза на адвокат Н. КР., с личен номер **********, със
съдебен адрес: гр. София, ул. Три уши № 1, офис 2, сумата от 0,92 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на ответника Г. Д. Н.
безплатна правна помощ и съдействие в производството по гр.д. № 42634/2021 г.
по описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената
част от исковете срещу ответника Г. Д. Н..
От името на ответника К. Д. Н. е направено искане за присъждане на
разноски в исковото производство по гр.д. № 459/2022 г. по описа на СРС, ГО,
160 състав, а именно за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна
правна помощ и съдействие от адвокат Н. КР..
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие,
сключен между К. Д. Н. и адвокат Н. КР., страните са уговорили, че адвокатът
предоставя на клиента безплатна правна помощ и съдействие на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, като клиентът изрично е декларирал, че е
материално затруднено лице по смисъла на същата разпоредба. На основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата адвокатът или адвокатът от Европейския
съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално
затруднени лица. Същевременно съгласно чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата в
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
Съдът съобразявайки фактическата и правна сложност на производството и
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, намира, че в полза на адвоката,
предоставил безплатна правна помощ на ответника К. Д. Н. в исковото
производство по гр.д. № 459/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, следва да
се определи възнаграждение в минималния, предвиден размер, съобразно Наредба
22
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
именно в размер от 372,50 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв. вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения „т.с.” ЕАД, ЕИК ********** следва да
бъде осъдено да заплати в полза на адвокат Н. КР., с личен номер **********, със
съдебен адрес: гр. София, ул. Три уши № 1, офис 2, сумата от 372,50 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на ответника К. Д. Н.
безплатна правна помощ и съдействие в производството по гр.д. № 459/2022 г. по
описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената
част от исковете срещу ответника К. Д. Н..
От името на ответника К. Д. Н. е направено искане за присъждане на
разноски в заповедното производство по гр.д. № 42634/2021 г. по описа на СРС,
ГО, 160 състав, а именно за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна
правна помощ и съдействие от адвокат Н. КР..
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие,
сключен между К. Д. Н. и адвокат Н. КР., страните са уговорили, че адвокатът
предоставя на клиента безплатна правна помощ и съдействие на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, като клиентът изрично е декларирал, че е
материално затруднено лице по смисъла на същата разпоредба. На основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата адвокатът или адвокатът от Европейския
съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално
затруднени лица. Същевременно съгласно чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата в
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
Съдът съобразявайки фактическата и правна сложност на производството и
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, намира, че в полза на адвоката,
предоставил безплатна правна помощ на ответника К. Д. Н. в заповедното
производство по гр.д. № 42634/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, следва
да се определи възнаграждение в минималния, предвиден размер, съобразно
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно в размер от 372,50 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38,
23
ал. 1, т. 2 ЗАдв. вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения „т.с.” ЕАД, ЕИК ********** следва да
бъде осъдено да заплати в полза на адвокат Н. КР., с личен номер **********, със
съдебен адрес: гр. София, ул. Три уши № 1, офис 2, сумата от 372,50 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на ответника К. Д. Н.
безплатна правна помощ и съдействие в производството по гр.д. № 42634/2021 г.
по описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената
част от исковете срещу ответника К. Д. Н..
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на т.с. ЕАД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б
против Г. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: в гр. София, ж.к. Красна поляна, бл.
344, вх. Б, ет. 5, ап. 37, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл.
124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с
чл. 79 ЗЗД, че Г. Д. Н., ЕГН ********** дължи в полза на т.с. ЕАД, ЕИК
**********, сумата от 1794,94 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. до
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 37, находящ се в гр. София, ж.к.
Красна поляна, бл. 344, вх. Б, ет. 5, абонатен № 181351, ведно със законна лихва
върху горепосочената сума, считано от 21.07.2021 г. до окончателното й
изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 23.07.2021 г. по гр.д. № 42634/2021 г. по описа на СРС, 160 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на т.с. ЕАД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б
против Г. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: в гр. София, ж.к. Красна поляна, бл.
344, вх. Б, ет. 5, ап. 37, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл.
124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Г. Д. Н., ЕГН **********, дължи в полза на
т.с. ЕАД, ЕИК ********** сумата от 210,51 лева, представляваща мораторна
лихва за периода 15.09.2019 г. – 30.06.2021 г., дължима върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 23.07.2021 г. по гр.д. № 42634/2021 г. по
описа на СРС, 160 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на т.с. ЕАД, ЕИК
24
**********, със седалище и адрес на управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б
против Г. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: в гр. София, ж.к. Красна поляна, бл.
344, вх. Б, ет. 5, ап. 37, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл.
124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с
чл. 79 ЗЗД, че Г. Д. Н., ЕГН ********** дължи в полза на т.с. ЕАД, ЕИК
**********, сумата от 25,23 лева, представляваща цена на услуга дялово
разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот,
представляващ апартамент № 37, находящ се в гр. София, ж.к. Красна поляна, бл.
344, вх. Б, ет. 5, абонатен № 181351, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 21.07.2021 г. до окончателното й изплащане, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
23.07.2021 г. по гр.д. № 42634/2021 г. по описа на СРС, 160 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от името на т.с. ЕАД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б против Г. Д. Н.,
ЕГН **********, с адрес: в гр. София, ж.к. Красна поляна, бл. 344, вх. Б, ет. 5, ап.
37, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че Г. Д. Н., ЕГН ********** дължи в
полза на т.с. ЕАД, ЕИК ********** сумата от 5,02 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 31.07.2018 г. – 30.06.2021 г., дължима върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 23.07.2021 г. по гр.д. №
42634/2021 г. по описа на СРС, 160 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от името на т.с. ЕАД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б против К. Д. Н.,
ЕГН **********, с адрес: в гр. София, ж.к. Красна поляна, бл. 344, вх. Б, ет. 7, ап.
41, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, за
признаване за установено, че К. Д. Н., ЕГН ********** дължи в полза на т.с. ЕАД,
ЕИК **********, сумата от 1794,94 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. до
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 37, находящ се в гр. София, ж.к.
Красна поляна, бл. 344, вх. Б, ет. 5, абонатен № 181351, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 23.07.2021 г. по гр.д. №
42634/2021 г. по описа на СРС, 160 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от името на т.с. ЕАД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б против К. Д. Н.,
25
ЕГН **********, с адрес: в гр. София, ж.к. Красна поляна, бл. 344, вх. Б, ет. 7, ап.
41, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че К. Д. Н., ЕГН **********, дължи в
полза на т.с. ЕАД, ЕИК ********** сумата от 210,51 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 30.06.2021 г., дължима върху
главницата за доставена и потребена топлинна енергия, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 23.07.2021 г. по гр.д. №
42634/2021 г. по описа на СРС, 160 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от името на т.с. ЕАД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б против К. Д. Н.,
ЕГН **********, с адрес: в гр. София, ж.к. Красна поляна, бл. 344, вх. Б, ет. 7, ап.
41, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, за
признаване за установено, че К. Д. Н., ЕГН ********** дължи в полза на т.с. ЕАД,
ЕИК **********, сумата от 25,23 лева, представляваща цена на услуга дялово
разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот,
представляващ апартамент № 37, находящ се в гр. София, ж.к. Красна поляна, бл.
344, вх. Б, ет. 5, абонатен № 181351, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 21.07.2021 г. до окончателното й изплащане, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
23.07.2021 г. по гр.д. № 42634/2021 г. по описа на СРС, 160 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от името на т.с. ЕАД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б против К. Д. Н.,
ЕГН **********, с адрес: в гр. София, ж.к. Красна поляна, бл. 344, вх. Б, ет. 7, ап.
41, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че К. Д. Н., ЕГН ********** дължи в
полза на т.с. ЕАД, ЕИК ********** сумата от 5,02 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 31.07.2018 г. – 30.06.2021 г., дължима върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 23.07.2021 г. по гр.д. №
42634/2021 г. по описа на СРС, 160 състав.
ОСЪЖДА Г. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: в гр. София, ж.к. Красна
поляна, бл. 344, вх. Б, ет. 5, ап. 37, да заплати в полза на т.с. ЕАД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 65,55 лева, представляваща разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по
26
гр.д. № 42634/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА Г. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: в гр. София, ж.к. Красна
поляна, бл. 344, вх. Б, ет. 5, ап. 37, да заплати в полза на т.с. ЕАД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 265,92 лева, представляваща разноски в
исковото производство по гр.д. № 459/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА т.с. ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. Ястребец № 23Б да заплати на адвокат Н. КР., с личен номер
**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. Три уши № 1, офис 2, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. вр. чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2,
т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, сумата от 0,92 лева, представляваща адвокатско възнаграждение
за предоставена на ответника Г. Д. Н. безплатна правна помощ и съдействие в
производството по гр.д. № 459/2022 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО,
160 състав, съразмерно на отхвърлената част от исковете срещу ответника Г. Д.
Н..
ОСЪЖДА т.с. ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. Ястребец № 23Б да заплати на адвокат Н. КР., с личен номер
**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. Три уши № 1, офис 2, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. вр. чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2,
т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, сумата от 0,92 лева, представляваща адвокатско възнаграждение
за предоставена на ответника Г. Д. Н. безплатна правна помощ и съдействие в
производството по гр.д. № 42634/2021 г. по описа на Софийски районен съд, II
ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената част от исковете срещу ответника Г.
Д. Н..
ОСЪЖДА т.с. ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. Ястребец № 23Б да заплати на адвокат Н. КР., с личен номер
**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. Три уши № 1, офис 2, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения сумата от 372,50 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена на ответника К. Д. Н. безплатна правна помощ и
съдействие в производството по гр.д. № 459/2022 г. по описа на Софийски
27
районен съд, II ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената част от исковете
срещу ответника К. Д. Н..
ОСЪЖДА т.с. ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. Ястребец № 23Б да заплати на адвокат Н. КР., с личен номер
**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. Три уши № 1, офис 2, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения сумата от 372,50 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена на ответника К. Д. Н. безплатна правна помощ и
съдействие в производството по гр.д. № 42634/2021 г. по описа на Софийски
районен съд, II ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената част от исковете
срещу ответника К. Д. Н..
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - „Техем Сървисис” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
28