Определение по дело №283/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по чл. 435 и сл. от ГПК.

Постъпила е жалба от „У” ЕООД Г. против действия на държавен съдебен изпълнител при КРС по изп. д. № 202/2011г. по описа на същия, обективирани в т.2 от акт, наименован „Резолюция за разпределяне на постъпили суми" от 19.04.2011г., постановен във връзка с разноски по изпълнението. Твърди се в жалбата, че с т.2 от „Резолюция за разпределяне на постъпили суми" и във връзка с подадена от "У" ЕООД молба вх. № 646/18.04.2011г., дружеството било уведомено, че съгласно чл.79, ал.1, т.1 от ГПК дължи заплащането на 70 лв. ДТ и 300лв. адвокатско възнаграждение, както и 35лв. ДТ по чл.53, ал.1 от Тарифата, или общо 405лв. Счита обжалваните действия на ДСИ за незаконосъобразни. Поддържа, че неправилно постановлението на ДСИ за разноските по изпълнението било обективирано в акт, наречен „резолюция за разпределяне на постъпили суми", тъй като в конкретния случай не ставало въ´рос за събрана по изпълнителното дело сума, която да подлежи на разпределение по смисъла на чл. 460 от ГПК, а и нормите относно разпределение на постъпили суми по изпълнителното дело в случая били неприложими- било налице плащане на сумата по изпълнителния лист от длъжника в полза на взискателя преди от "У" ЕООД да е получена ПДИ. Длъжникът представил доказателства, от които се установявало, че ПДИ била получена на 04.04.2011г., а плащането в полза на взискателя било извършено на 31.03.2011г. ДСИ неправилно приложил нормата на чл.79, ал.1, т.1 от ГПК, която касаела хипотези по чл. 433 от ГПК, а в случая не било прекратено изпълнителното производство. Досежно разноските била приложима разпоредбата на чл.78 от ГПК, която се прилагала по аналогия. "У" ЕООД не дължало разноските, направени от взискателя по изпълнителното производство, както и платеното възнаграждение за адвокат, тъй като с поведението си не дало повод за образуване на изпълнителното дело. Моли да се отмени действието на ДСИ по изп. д. №202/2011г. по описа на същия, обективирано в т.2 от акт, наименован „Резолюция за разпределяне на постъпили суми" от 19.04.2011 г.

Ответникът по жалбата, представляван от процесуалния му представител, в представено писмено възражение на основание чл.436, ал.3 от ГПК, изразява становище за недопустимост и алтернативно - за неоснователност на жалбата.

Държавният съдебен изпълнител е представил мотиви, съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 ГПК, в които излага съображения за недопустимост и неоснователност на жалбата.

Окръжният съд, след като обсъди представените по делото доказателствата, по повод и във връзка с подадената жалба, констатира:

Видно от приложеното копие на изпълнително дело № 202/2011г. по описа на ДСИ при РС- Кърджали, същото е образувано на 29.03.2011г. по изпълнителен лист, издаден на 23.03.2011г. от Кърджалийския районен съд по гр. д. № 1572/2010г. за сумата в размер на 1,08 лв., представляваща обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва, считано от 24.11.2010г. до окончателното й изплащане; законна лихва върху 585,27лв., считано от 21.09.2010г. до 32.11.2010г.; и 300лв., представляващи деловодни разноски, с взискател И. Г. В., и длъжник „У” ЕООД, Г..

На 04.04.2011г. на длъжника била връчена ПДИ, в която било посочено, че задължението към кредитора възлиза общо в размер на 747,69лв.

На 18.04.2011г. по изпълнителното дело постъпила молба от длъжника, с която поискал прекратяване на производството поради плащане на сумата по изпълнителния лист преди получаване на ПДИ; със същата излага съображения, че не дължи таксата по чл. 53 от ТДТ по ГПК, както и възнаграждението за адвокат. Към молбата длъжникът е приложил разписка от 31.03.2011г. за платена сума в размер на 311,70лв., с получател - взискателя И. Г. В.. По повод постъпилата молба, на 19.04.2011г. ДСИ се произнесъл с акт, наименован „Резолюция за разпределяне на постъпили суми”, с който уведомил длъжника какви такси и разноски дължи и на какво основание.

Съгласно изричните указания на ПАС, дадени с Определение №1083/20.07.2011г., по гр.д.№808/2011г. по описа на същия съд, настоящата инстанция следва да разгледа жалбата по същество, като се приеме, че атакувания акт в неговата т.2 /която е предмет на жалбата/ представлява постановление за разноски по смисъла на чл.435, ал.2 от ГПК.

Съдът, като съобрази данните по делото, намира, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение по следните съображения:

Несъстоятелни са доводите на жалбодателя, че след като сумата по изпълнението е платена преди длъжникът да е получил ПДИ, то той не е станал причина за завеждане на изпълнителното производство и спрямо него са налице основанията по чл.78, ал.2 от ГПК .

Това е така, тъй като към датата на образуване на изпълнителното дело плащане на сумата по изпълнителния лист не е било налично, т.е. длъжникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, и дължи както сумите по изпълнителния лист, така и тези по образуването на делото, адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя на неговия процесуален представител за воденето му, и проучване от страна на съдебния изпълнител на имущественото състояние на длъжника, каквото е било извършено още на датата на образуване на изпълнителното производство.

Ето защо, жалбата срещу постановлението за разноските следва да се остави без уважение.

Водим от горното, и на осн.чл.437 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ уважение жалбата на „У.” ЕООД, Г. против действия на държавен съдебен изпълнител при КРС по изп. д. № 202/2011г. по описа на същия, обективирани в т.2 от Постановление за разноски по смисъла на чл.435, ал.2 от ГПК, от 19.04.2011г., неправилно наименовано Резолюция за разпределяне на постъпили суми.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1/ 2/