Р Е
Ш Е Н
И Е
№171, 07.07.2020г., гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав
На осемнадесети юни две хиляди и осемнадесета година
В публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
Секретар Пенка Тоцева
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №4 по описа за 2020г. на РРС
Депозирана
е искова молба от “Водоснабдяване-Дунав“ЕООД, с която молят съда да приеме за
установено по отношение на ответника, че е налице вземане в размер на
255.43лв.-главница за доставени 101куб.м. питейна вода и отведени пречистени
отпадни води в периода 22.09.15г.-27.01.19г., а по фактури за отчетен период
31.07.18г.-31.01.19г., партида с аб.номер 68205 в гр.Разград, ул.Д.Сумпаров ***
с титуляр Н.Ш.А. и сумата 21.65лв. мораторна лихва за периода
30.08.18г.-10.09.19г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението и
направените в двете производство разноски. Твърди, че ответникът е абонат на
ищеца, който е ползвал услугите му без да заплати дължимата цена. За
претенцията си ищецът има издадена заповед за изпълнение №3706/16.09.1019г. по
гр.д.№1725/19г. на РРС, по която ответникът не е намерен и заповедта не му е
връчена. Съдът е дал указания на ищеца по чл.415 ал.1 т.2 ГПК. В
законоустановения месечен срок ищецът е предявил настоящия иск за установяване
на вземането си. Представя справка за консумирана на абоната и фактури.Има
искане за прилагане на ч.гр.д.
Ответникът Н.Ш.А. е призован при условията на
чл.47 ал.6 ГПК.Назначеният му особен представител смита иска за допустим,но
неоснователен. Липсват доказателства за сключен договор, а ответникът не е
потребител на ВиК услуги, тъй като на 01.07.2016г. ЧСИ е продал имота на Н.Ф. М.
Оспорва твърдението на ищеца, че фактурираните количества са реално доставени. Липсва
карнет. Отчитането на водомера не е ставало редовно, тъй като имотът е
необитаем. Оспорва задълженията за отчетния период, като същевременно твърди
наличието на изтекъл давностен срок. Няма доказателства по каква методика е
определена цената на услугата, както и че същата е реално доставена. Оспорва
съдържанието на фактурите.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна, следното:Видно от представеното
заявление-декларация ответникът е декларирал, че е собственик на имота на
ул.Д.Сумпаров №**, като имота е с абонатен номер 68205. Видно от представената
справка по лице от Службата по вписванията при РРС ЧСИ Д.Д. е продал имота на
ответника на публична продан на 01.07.2016г. на лицето Н.Ф. М.
По делото
е назначена ССЕ, според заключението на която в имота се води редовен отчет на
потреблението, не са служебно начислявани количества. Отчитането става на
електронен карнет. Ищецът е издал 7 фактури за доставени общо 91куб.м. питейна вода и отведени канални
води в периода 22.09.15г.-27.01.19г. на стойност 255.43лв.. Тъй като ответникът
не е платил вещото лице е изчислило и дължимата лихва за забава върху всяка
фактура, като общата стойност на задължението за забава е в размер на 21.65лв.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира исковете за
допустими, а по същество и частично основателни.
Установено по делото е, че ответникът е бил собственик на имота с
аб.номер 68205 до 01.07.2016г. След този период собственик на имота е трето за
спора лице.
Съгласно чл.8 от Наредба №4/14.09.2004г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи правоотношението във връзка с предоставяне на
ВиК услуги и заплащане на тяхната стойност се урежда от публично известни общи
условия. За да възникне
правоотношение по доставка на ВиК услуги срещу заплащане на тяхната цена, не е
необходимо да бъде сключван индивидуален договор, достатъчно е общите условия
да са публично известни. Страни по правоотношението са от една страна ВиК
операторът, а от друга – потребителят на услугите. Съгласно пар.1 т.2 ДР ЗРВКУ и в чл.3 ал.1 т.1 и т.2 от Наредбата, потребители
на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на водоснабдени жилища и нежилищни имоти. В тежест на ответника бе да установи възникването на правопогасяващи и правоизключващи факти, каквато е загубата на собствеността. Съгласно
чл.61 ал.1 от ОУ при
промяна на собствеността или на правото на ползване новият и/или предишният
собственик или ползвател са длъжни да подадат до ВиК оператора в 30-дневен срок
от датата на промяната заявление по образец за откриване, промяна или закриване
на партида, като представят за справка документи, удостоверяващи придобиването
или прекратяването на правото на собственост или на правото на ползване на
имота. В случай, че новият и предишният собственик или ползвател не спазят
изискванията по чл.61 ал.1 новият собственик или ползвател заплаща всички
дължими суми за имота след датата на промяна на собствеността или ползването -
чл.63 ал.2 от ОУ.
С оглед
изложеното, съдът намира, че
отговорността на ответника може да бъде единствено за периода от 22.09.15г. до
01.07.16г., т.е за приблизително девет месеца. Съгласно разпоредбата на чл.1** ГПК когато искът е установен по своето основание, но няма достатъчно данни за
неговия размер , съдът определя размера по справедливост по своя преценка или
взема заключението на вещо лице. За първия отчетен период 22.09.15г.-23.07.18г.
е констатирано потребление на 31куб.м. питейна вода, т.е. средномесечното потребление
е 0.911куб.м. питейна вода, като за девет месеца потреблението е било
8.19куб.м. питейна вода. Стойността на 1
куб.м. е 2.52лв. с ДДС, т.е. ответникът е потребил от 22.09.15г. до 01.07.16г.
8.19куб.м. питейна вода на стойност 20.66лв. За останалата част от периода,
както и за следващите отчетни периоди искът се явява неоснователен.
Възражението за изтекла в полза на
ответника погасителна тригодишна давност е неоснователно, тъй като давността
започва да тече от датата на изискуемост на задължението, т.е. от датата на
издаването на фактурите. Първата издадена фактура е №********** от 31.07.18г., а заявлението по
чл.410 ГПК е подадено на 13.09.19г., като тригодишната давност не е изтекла.
Основателността на главното задължение до
размера на 20.66лв. обосновава и
основателността на задължението за лихви. Предвид липсата на плащане на
доставените ВиК услуги и изтичането на 30-двенния гратисен срок по чл.33 ал.2
от ОУ за плащане, след този момент ответника дължи и лихва за периода
30.08.18г.-10.09.19г. върху 20.66лв. или 2.16лв.
Съдът
дължи произнасяне и по направените разноски, както в исковото, така и в
заповедното производства, съобразно уважените искове. В заповедното
производство са определени разноски от 25лв., които са към минимума. Този
размер съдът намира за справедлив.
В
исковото производство са направени разноски в размер на 735лв., като съобразно
уважената част от исковете ответникът дължи на ищеца разноски от 60.53лв.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА
за установено по отношение на Н.Ш.А., ЕГН ********** ***, че дължи на
Водоснабдяване-Дунав ЕООД, ЕИК *** сумата от 20.66лв./двадесет лева и шестдесет
и шест стотинки/, предоставени ВиК услуги за периода 22.09.15г.-01.07.16г. и
сумата от 2.16лв. /два лева и шестнадесет стотинки/ обезщетение за забава за
периода 30.08.18г.-10.09.19г. КАТО ОТХВЪРЛЯ за главница над 20.66лв. и за лихви
над 2.16лв. до първоначално предявените размери от 255.43лв. за главница и
21.65лв. за лихви КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Н.Ш.А.,
ЕГН ********** да заплати на Водоснабдяване-Дунав ЕООД сумата от 25лв./двадесет
и пет лева/ разноски по заповедното производство по гр.д.№1725/19г. по описа на
РРС и сумата от 60.53лв./шестдесет лева и петдесет и три стотинки/ съдебни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: