№ 144
гр. Варна, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Вилиян Г. Петров Въззивно търговско дело №
20213001000516 по описа за 2021 година
за да се произнесе с решение, съобрази следното:
Национална здравноосигурителна каса – гр.София обжалва решение
№162/14.06.2021 г. на Окръжен съд Варна-ТО по т.д. № 1233/2020 г., с което е
уважен предявеният от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД гр. Варна срещу нея
иск с правно основание чл. 79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумите: 50278 лева –
стойност на неплатени като извънлимитни здравни услуги по клинични
пътеки и за извършени амбулаторни и клинични процедури в периода –
01.05.2017 г. – 31.05.2017 г. , и 17053.99 лева – обезщетение за забава върху
същата главница за периода: 01.07.2017 г. – 02.11.2020 г., с молба да бъде
отменено като неправилно и за постановяване на друго, с което исковете
бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на съдебно-деловодните разноски за
двете съдебни инстанции. Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалния си
представител за отмяна на решението, ведно с присъждане на държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата - УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД - гр.Варна моли
с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за
потвърждаване на решението, ведно с присъждане на разноските по делото, в
т.ч. юрисконсултско възнаграждение.
Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след
преценка на събраните по делото доказателства приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
1
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Всяко здравно осигурено лице, явило се с медицинско направление в
здравното заведение, е следвало да бъде обслужено, защото това предвиждат
чл.52 от Конституцията на РБ и чл.2, чл.4 и чл.35 от ЗЗО. Съгласно посочения
текст от конституцията гражданите имат право на здравно осигуряване,
гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на
медицинско обслужване при условия и по ред, определен със закон. Този
закон е Законът за здравното осигуряване, като същият предвижда
задължително здравно осигуряване, осигуряващо гарантиран свободен достъп
на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и
обем пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, както и
свободен избор на изпълнител, сключил договор с районна здравна каса, по
ред и начин, определени с националния рамков договор. Обстоятелството, че
определеният пакет здравни дейности се гарантира от бюджета на НЗОК,
определен със Закон за бюджета на НЗОК, в случая за 2017 г., не означава, че
той е приложимият закон за условията и реда за ползване на медицинско
обслужване, към който препраща чл.52 от Конституцията на РБ. Както беше
вече посочено този закон е ЗЗО, а Законът за бюджета на НЗОК за
съответната година само очертава финансовата рамка за разходване на
бюджета за здравно осигуряване. Ето защо, последният, както и приетите на
основание на него правила, не могат да вменят на лечебните заведения
задължения да се съобразяват с разпределените им месечни лимити и при
достигането им да преустановят приема на здравно осигурени пациенти, като
ги връщат за следващ период или да ги пренасочват към други лечебни
заведения, които особено в края на месеца могат да се окажат също в
преразход на лимита за месеца. Това би довело до недопустим отказ да бъде
предоставена на пациентите необходимата медицинска помощ и би
застрашило здравето им, като ще съставлява накърняване на прокламирано в
конституцията право на гражданите на достъпно и безплатно здравеопазване.
Ето защо, няма основание районните здравни каси да отказват заплащането на
надлимитно извършени дейности – клинични пътеки и амбулаторни и
клинични процедури. Тъй наречените лимити на месечните стойности се
определят с оглед балансирано и оптимално разходване на бюджета на НЗОК
и за създаване на финансова дисциплина в лечебните заведения, но те не
могат да ограничат достъпа на пациентите до гарантираното им от
конституцията и закона здравеопазване, съответно здравната каса е длъжна да
заплати на лечебното заведение стойността на извършената медицинска
дейност. След като в случая болницата е уведомявала ежедневно районната
здравна каса за приетите пациенти, а последната не е възразявала за
надхвърляне на месечния лимит, следва да се приеме, че тя се е съгласявала
за съответно увеличение на лимита за сметка на предвидените в бюджета на
НЗОК резерви. Решението е правилно и следва да се потвърди изцяло.
Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение
на основание чл.272 – ГПК.
2
При този изход на спора в полза на ответника по жалбата се присъждат
съдебни разноски за въззивната инстанция, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 300 лева.
Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на
Варненския апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №162/14.06.2021 г. на Окръжен съд
Варна-ТО по т.д. № 1233/2020 г.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса – гр.София, ЕИК
*********, да заплати на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД - гр.Варна, ЕИК
*********, сумата 300 лева – съдебни разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му
на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3