№ 88
гр. Пловдив, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20215000500476 по описа за 2021 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Обжалва се от ответника по спора Община К. – село К., област К.
Решение № 20/08.07.2021 г., пост. по гр.д. № 151/2020 г. на Окръжен съд – К.
в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия – ищец
ЕМР. АХМ. Х., ЕГН – ********** на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева за претърпени
на 06.09.2018 г. от Е.Х. травматични увреждания вследствие падането му от
технически неизправен пешеходен въжен мост над река В., свързващ селата
К. и Д., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
увреждането до окончателното й изплащане. Поддържаните оплаквания са за
неправилност на решението, искането - за неговата отмяна. В съдебно
заседание жалбата се поддържа, като се заявява че се иска изменение на
решението чрез отмяната му за разликата над 20 000 лв. и отхвърляне на иска
в тази част. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна е депозирала отговор за неоснователност на
жалбата. Процесуалния представител адвокат Б. претендира възнаграждение
за въззивното производство на основание чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т.2 от ЗА.
Съдът установи следното:
Иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД.
По делото е безпротиворечиво установено че на 06.09.2018 г. ЕМР.
1
АХМ. Х., ЕГН – ********** преминавайки през пешеходния въжен мост над
река В., свързващ селата К. и Д. в община К., област К., е паднал в коритото
на реката, като причината за падането е техническа неизправност на пътното
съоръжение, застрашаваща живота и здравето на преминаващите по него.
Няма спор също така и е установено че мостът е собственост на
ответната Община К., която в това си качество е длъжна да го стопанисва и
поддържа в техническо състояние, отговарящо на основните изисквания, в
т.ч. и за безопасното му ползване по предназначение – което не е сторено.
Няма спор и е установено чрез заключение на СМЕ че вследствие
падането на ищеца са причинени травматични увреждания както следва:
Компресионно счупване на тялото на първия поясен прешлен, Счупване на
кръстеца, Счупване на граховидната кост на дясната гривнена става,
Счупване на скочната кост на дясната глезенна става.
Първото от така посочените увреждания е довело до трайно
затрудняване на движението на снагата за период от шест месеца, първите
два от които лицето е било с корсет – до 16.11.2018 г., както и силни болки и
страдания.
Счупването на кръстеца е довело до затрудняване движенията на
долните крайници и болки със среден интензитет за период до 3 месеца.
Счупването на граховидната кост на дясна гривнена става е причинило
трайно затрудняване на движенията на движението на дясната ръка за период
от месец и половина до два и също болки и страдания.
Счупването на скочната кост на дясна глезенна става е затруднило
трайно движението на десния крак за около 3 месеца, също болки и
страдания.
Няма данни посочените по горе четири травматични увреждания да са
оставили трайни последствия, но - според обясненията на вещото лице в
съдебно заседание, е възможно ищецът и понастоящем да чувства болки при
движение в долната част на гърба и кръста / вследствие счупването на първи
поясен прешлен /, както и да чувства такива и занапред в определени
ситуации и при промяна на времето.
Според заключението на психиатричната експертиза, при падането в
реката - при височина на моста над нея от 10 метра, ищецът е претърпял
комоцио церебри – мозъчно сътресение с краткотрайна частична загуба / за
няколко минути / на спомен за събития отпреди инцидента / ретроградна
амнезия /, като липсват данни за антероградна амнезия – загуба на
способността да се запомнят събития след това. Мозъчното сътресение е
довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Няма данни
за продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, не е
разгърната психоза или изразена промяна на личността по органичен тип, не
се установява паметов дефицит. Настоящото му поведение е адекватно - без
след инцидента да е търсена психиатрична помощ, но въпреки доброто
2
възстановяване психотравмата е била толкова тежка че все още персистират
характеристики, свързани с нея като страхови изживявания, избягващо
поведение, умерено тежък депресивитет, завишена тревожност, лесна
раздразнителност, непоносимост към шум, към струпване на хора, страх от
смъртта и психовегетативни прояви като нарушение на съня.
Според заключението на неврологичната експертиза ищецът не е
претърпял комоцио церебри и ретроградна амнезия със загуба на съзнание, а
само стеснение на съзнанието / за минути / вследствие силната болка при
падането. Неврологичното му състояние при и непосредствено след
височинната травма следва да се определи като леко към средно краткотрайно
разстройство на здравето.
Според свидетеля Н.С.Х. / майка на ищеца / синът й имал силни болки
по цялото тяло, лежал в болница около 10 дни, поставили му корсет и за
около 2 месеца бил напълно обездвижен. Лежал по гръб, обслужвали го
близките му. От залежаването получил бъбречна криза, уринирал кръв,
повръщал. Болките продължили и след свалянето на корсета. Станал нервен,
раздразнителен, не можел да спи, отказвал срещи с приятели. Болки в кръста
усещал и понастоящем.
В същия смисъл и показанията на свидетеля С.Х.Ю. – дядо на ищеца.
С оглед така установеното искът е по основание доказан. Налице е
виновно поведение – бездействие, на съответни длъжностни лица към
ответната община - възложител, причинило неимуществени вреди на
въззиваемия. По основанието на иска не се и спори между страните.
Възраженията във въззивната жалба касаят само определения от окръжния
съд размер обезвреда, като се поддържа че обезщетение от 50 000 лв. е
несправедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД - завишено спрямо характера и
тежестта на уврежданията, периода на понесените от тях физически болки и
морални страдания, съответно и на възстановяването / пълно / на ищеца.
Настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна.
На ищеца са причинени четири средни телесни повреди, всички те
поотделно и в съвкупност довели да значителни физически болки и морални
страдания за продължителен период от време. За период от 6 месеца
въззиваемият е бил с трайно затруднено движение на снагата, първите два от
които напълно обездвижен, в безпомощно състояние и разчитащ изцяло на
чужда помощ за обгрижването си, а болки от счупването на кръста са налице
и понастоящем. Така посочените физически травми в 6 – месечния период на
лечението им освен физическите болки са причинили и негативни
психоемоционални изживявания със значителен интензитет, като въпреки
доброто възстановяване все още - 3 години по късно, не са преодолени
напълно негативни психохарактеристики от тях - страхови изживявания,
избягващо поведение, умерено тежък депресивитет, завишена тревожност,
лесна раздразнителност, непоносимост към шум, към струпване на хора,
3
страх от смъртта и психовегетативни прояви като нарушение на съня.
В горния смисъл и изводите на окръжният съд, поради което решението
му като правилно се потвърждава.
С оглед този инстанционен резултат на адвокат В.Г. Б., със служебен
адрес гр. С., площад С. №**, ет.*, офис * се присъжда на основание чл. 38 ал.
2 вр. ал. 1 т. 2 от ЗА възнаграждение в размер на 2 030 лева - минимума по чл.
7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/9.7.2004 г..
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 20 от 08.07.2021 г., пост. по гр.д. № 151/2020
г. на Окръжен съд – К. в обжалваната част - с която Община К. – село К.,
област К. е осъдена да заплати на ЕМР. АХМ. Х., ЕГН – ********** на
основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 50 000 лева за претърпени на 06.09.2018 г. от ЕМР. АХМ. Х.
травматични увреждания вследствие падането му от технически неизправен
пешеходен въжен мост над река В., свързващ селата К. и Д., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането до
окончателното й изплащане.
Осъжда Община К. – село К., област К. да заплати на адвокат В.Г. Б.,
със служебен адрес гр. С., площад С. №**, ет.*, офис * на основание чл. 38
ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 от ЗА възнаграждение за производството пред въззивната
инстанция в размер на 2 030 / две хиляди и тридесет / лева.
Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в
едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4