Р Е Ш Е Н И Е № 788
03.08.2020 г., гр. Сливен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав
в публично заседание на 03.07.2020г., в следния
състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ
ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр.дело № 4875
по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
В исковата
молба се твърди, че на 21.12.2017г. „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, със седалище гр. София
сключило с П.Г.П. *** Договор за потребителски кредит /с № **********/, по
силата на който му предоставило сума в размер на 429.84лв., която мъжа се
задължил да върне в определен срок. Не само тя обаче представлявала
задължението му, тъй като към нея се прибавяли 51.58лв.- еднократна такса за
оценка на риска, дължима в момента на сключване на договора и финансирана от
кредитора, както и 15.76лв. за застраховка „Живот“ и 16.08лв. за застраховка
„Безработица“, сключени по желание на мъжа. Така общото му задължение възлязло
на 522.66лв., разсрочено на 12 месечни погасителни вноски, единадесет от тях от
по 43.56лв. и последна, дванадесета, от 43.50лв.
С договора било
уговорено плащането и на лихва, явно възнаградителна, като по този начин
погасителната вноска се превърнала в двукомпонентна: с всяка една се част от
главницата и част от лихвата. Ищецът твърди, че в определен момент П.
преустановил плащанията, като пропуснал вноските с падеж по погасителен план на
25.06.18г., 25.07.18г. и 25.08.18г. Това било предпоставка за настъпването, на
конкретно договорно основание, на предсрочна изискуемост на цялото непогасено
задължение, но въпреки това кредитора изпратил до мъжа нарочното си писмено
изявление с тази цел, като последния бил търсен за връчването му на адрес, посочен
от самия него като постоянен и настоящ адрес.
Липсата на
плащане активирало и договорна клауза за заплащане от кредитополучателя на
обезщетение-лихва за просрочие.
При липсата на
престация Ти Би АЙ банк се обърнало за съдействие към съда, който - Сливенски
районен, му издал, в производството по ч.гр.д.№ 6892/2018г., заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, който то образувало в изпълнително дело.
Дружеството обаче получило указания от заповедния съд, че трябва да докаже с
установителен иск, че вземанията му съществуват. Именно това то е сторило,
депозирайки исковата молба, по която е образувано настоящото дело, с претенции
за главница в размер на 289.75лв.; договорна лихва от 15.11лв. за периода
25.06.2018г.-25.12.2018г., обезщетение за забава – 14.99лв. за периода
25.06.18- 03.12.2018г., както и за законна лихва, считано от датата на подаване
на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендира и разноските,
които е сторило в заповедното производство, а и в настоящото исково.
На ответника е
връчен препис от исковата молба, но той не депозира писмен отговор. Яви се
обаче лично в проведеното открито съдебно заседание, като заяви, че е плащал
задълженията си към ищеца, но след като е останал без работа, ги е
преустановил. Така също, че понастоящем отново работи и има желание да продължи
да погасява дълга си, но е по възможностите му да заплаща само по 100лв. месечно,
в който смисъл е отправеното към него искане към съда.
В заседанието
не присъства и представител на ищцовото дружество, но чрез писмено изявление,
депозирано преди него, поддържа претенциите.
След като обсъди събраните по делото доказателства
съда приема, че са установени следните факти:
От документа,
представляващ листи №№ 9-14 от материалите по делото съда установи, че на
21.12.2017г. е сключен договор за потребителски кредит- № **********, по силата
на който „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД предоставя на П.Г.П. *** кредит в общ размер
429.84лв.- чл.7.1. Предвидено е, че мъжа дължи на дружеството и еднократна
такса за оценка на риска- 51.58лв.- също чл.7.1.
От чл.8 се
установява, че сумата по кредита е за закупуването от мъжа на стока- 2бр.
мобилни телефони, всеки на стойност 199лв. Те са получени от него от продавача
им, на когото кредитодателя директно превежда сумата -чл.7.2.1, видно от
нарочната разписка, представляваща лист № 15 от делото. Впрочем, П. не отрече
тези обстоятелства.
От дубликат на служебен бон пък съда констатира,
че на 21.12.2018г. Ти Би Ай Банк е превело на „Технополис България“ЕАД 398лв. за
клиента П.П., който е закупил, от магазин в гр.Ямбол, два GSM-а, всеки по
199лв.
Съгласно чл.9.1
от процесния договор, лихвения процент по кредита е 15.46, а ГПР- 43.92 -
чл.10. От вече цитирания по-горе чл.8 от договора се установява и че мъжа дължи
още две такси- за застраховка „Комбо Живот“- 15.76лв. и за застраховка „Комбо
Безработица“- 16.08лв. По този начин общото му задължение е в размер 522.66лв.-
чл.10, което той трябва да погаси по план с 12 месечни вноски, единадесет от
тях от по 43.56лв., а дванадесетата- 43.50лв., първата дължима на 25.01.2018г.,
а последната - на 25.12.2018г.- чл.11.2.
Договорът е
сключен въз основа на подадено от П.П. Заявление-декларация за установяване на
договорни отношения, от същата дата- л.л.17,18 и 19. Част от съдържанието му е
и текст, че мъжа дава съгласието си да му бъде сключена застраховка „Живот“ в
„УНИКА Живот“АД.
Въз основа на
документите, представляващи листи №№22, 23 и 24 от материалите по делото съда
приема, че до ответника е изпратено писменото изявление на ищцовото дружество
/на негов представител, разбира се/, че тъй като той не е заплатил три поредни
месечни вноски, цялото му задължение е станало предсрочно изискуемо. Според
съда, то не е връчено на адресата му, защото от куриера е отразено единствено,
че мъжа е променил адреса си.
Видно от
приложеното към настоящото дело ч.гр.д.№ 6892/2018г., то е образувано по
заявление на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД по чл.417 от ГПК. Сливенски районен съд му е
издал заповед за изпълнение / № 4005 от 17.12.2018г./, с която е разпоредил на
П.П. да му заплати главница 289.75лв., ведно със законната лихва, считано от
13.12.2018г. до окончателното й изплащане; договорна лихва15.11лв. за периода
25.06.2018г.- 26.08.2018г. и обезщетение за забава в размер на 14.99лв. за
периода 25.06.2018г.- 03.12.2018г., както и разноски 175лв.
Така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Предявени са
установителни искове за съществуване на вземането по смисъла на чл. 415 ал. 1 и
чл. 422 ал. 1 от ГПК- за съществуването на парични вземания. Те са допустими, а
по същество становището на съда е следното:.
Категорично се
установи- от диспозитивен документ, че през м.декември 2017г. е бил сключен
договор, по силата на който ищцовото дружество е предоставило на ответника
кредит в определен размер. Предаването или по-скоро- предоставянето, на сумата
е безспорен факт, тъй като в договора е предвидено, че кредита е предназначен
за закупуването на избрана от кредитополучателя стока, а сумата, представляваща
стойността й кредитора превежда по банков път на нейния продавач. Ответникът не
само не оспори, че е закупил исканите вещи, както и твърдението в исковата молба, че от определен
момент е преустановил дължимите от него плащания, но и потвърди този факт в
съдебно заседание.от друга страна, ищеца ангажира писмено доказателство,
неоспорено от ответника- т.н. служебен бон, от който се установи, че е изпълнил
цитираното задължение да преведе на продавача сумата за закупуването на
избраната от кредитополучателя стока.
По този начин
се е активирала договорна клауза, задължаваща мъжа да върне сумата по кредита,
като стори това разсрочено, по план, на дванадесет вноски. Той обаче не е изпълнил
задължението си точно, тъй като е платил само няколко вноски, след което
престациите са преустановени. Поради това, и на осн.чл.79 ал.1 от ЗЗД, той
дължи главницата и иска за нея е основателен. Основателен е, но не в пълния
претендиран размер.
Така е на първо място, защото макар и в договора да съществува клауза, че при
неплащане на три поредни вноски цялото задължение става предсрочно изискуемо,
то съгласно отдавна установилата се съдебна практика, уеднаквена в този смисъл
с нарочно тълкувателно решение на Върховния касационен съд, за настъпването на
предсрочна изискуемост е необходимо изричното изявление на кредитора в този
смисъл, както и то да е достигнало до кредитополучателя. Ако това не е сторено, на кредитора може да се издаде
заповед за изпълнение, съотв.- да се уважи негов установителен иск, само за
вноските, на които е настъпил падежа. В случая от ангажираните от ищеца
доказателства се установи, че писменото изявление на ищеца не е било връчено на
П.. А заявлението си по чл.417 от ГПК ТиБиАй Банк е депозирало пред съда на
12.12.2018г., което означава, че към него момент не е бил настъпил падежа на
последната дължима от мъжа вноска- защото по погасителен план това е датата 25.12.2018г.
Според ищеца, а
и по текста на договора, той е на стойност 429.84лв., а общото задължение е
522.66лв. Сборувайки всички, дванадесет, погасителни вноски, съда получи същата
сума- 522.66лв. По изявление на ищеца, а и установено от съда от многобройни
сходни договори за кредит, погасителната вноска погасява както част от
главницата, така и част от възнаградителната лихва. Т.е., сумата 522.66лв.
включва всички задължения на ответника по процесния договор, като всички, с
изключение на едно- възнаградителната лихва, са посочени в абсолютен размер, а
те са: кредит от 398лв.; еднократна такса за оценка на риска- 51.58лв.; такса
за застраховка „Живот“- 15.76лв.; такса за застраховка „Безработица“- 16.08лв.,
които явно образуват главницата, и възнаградителна лихва. Тъй като сбора на
всички числа е 481.42лв., то толкова е и главницата по договора, поради което
следва да счита, че възнаградителната лихва е 41.24лв. /522.66лв.- 481.42лв./.
Според съда, от
размера на главницата трябва да се приспаднат двете такси за две застраховки.
Те не са дължими от ответника, защото- според ищеца, П. е пожелал да му бъдат
сключени две застраховки -едната „Живот“, а другата- „Безработица“; според съда
обаче това не е негово желание, а задължение, въведено за него от кредитора,
тъй като заявлението-декларация за установяване на договорни отношения, макар и
подписано от П., представлява бланка, чийто текст е съставен от кредитора. По
тази причина съда преценя, че заявяването на искане за сключване на застраховка
е условие за сключването на договора за кредит, а не волята на кредитополучателя.
От друга страна, в текста на никой от представените от ищеца документи не
съществува текст, че ще се сключва застраховка „Безработица“. Поради това
предвидената за нея в процесния договор такса- 16.08лв., не може да бъде
задължение на П. при този самостоятелен довод. Така също, от доказателствата по
делото съда не успя да установи, че ТиБиАй Банк е имало право да сключва
застраховки, вкл. и да е застрахователен агент. Вероятно в тази връзка е
представен документа, представляващ листи №№ 20 и 21 от материалите по делото, но той е с
толкова дребен шрифт, че съда не успя да прочете съдържанието му. Не на
последно място трябва да се посочи, че ищеца не ангажира доказателство да е
превел на кое да е застрахователно дружество двете такси, посочени в процесния
договор за кредит, за две застраховки. Поради това съда ще извади от размера на
дълга на П.- от главницата, сумите 15.76лв. и 16.08лв.
Предвид довода,
че не се дължи, защото не е бил настъпил за нея падежа, последната от
договорените дванадесет погасителни вноски, то от главницата съда ще приспадне
и сумата 40.12лв.- щом сбора на задълженията, предвидени от ищеца за ответника,
извън възнаградителната лихва, която не фигурира в договора като абсолютна
стойност, е 481.24лв., то делът на главницата във всяка от дванадесетте вноски
е 40.12лв.
По този начин
иска за главница е основателен не в заявения размер- 289.75лв., а за 217.79лв. ( 289.75лв.- /
16.08лв.+ 15.76лв.+ 40.12лв./).
При горните
разсъждения се оказва, че е основателен и иска за договорна/възнаградителна
лихва. Тя е заявена в размер на 15.11лв., но от нея трябва да се приспадне
сумата по последната погасителна вноска, тъй като тя не е била изискуема към
момента на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК пред съда.
Съдията-докладчик прие, че задължението на ответника за договорна лихва е общо
41.24лв. Това означава, че за всяка от дванадесетте вноски се дължи по 3.44лв.
Ето защо тази сума ще бъде приспадната от 15.11лв. и ще уважи втория иск за 11.67лв.
След като
ответника е преустановил плащането на дължимите вноски, той е изпаднал, на
основание чл.86 от ЗЗД, в забава. Ето защо третия иск е основателен- за
вредите, които търпи от забавянето на плащането, кредитора има право на
обезщетение, като законодателя е предположил, с цитираната правна норма, че те
се съизмеряват със законната лихва за периода на забавата.
Предвид изхода
на делото, на ищеца се следват сторените от него разноски: както в настоящото
дело, така и в делото, в което се е развило заповедното производство. В последното
– ч.гр.д.№ 6892/2018г., разноските на дружеството са 25лв.- заплатена
държ.такса за образуването му. Ето защо ще му бъдат присъдени, на осн.чл.78
ал.1 от ГПК- съразмерно уважената част от исковете, разгледани в гр.д.№
4875/2019г., разноски в размер 19.11лв.
В
установителното производство разноските на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД са в общ размер
125лв.- доплатена държавна такса за образуване на делото. Ето защо на
дружеството ще бъдат присъдени, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК- съразмерно уважената
част от исковете, разноски от 95.54лв.
На „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД се следва и
юрисконсултско възнаграждение- на осн.чл.78 ал.8 от ГПК- защото е юридическо
лице, а в настоящото дело и в ч.гр.д.№ 6892/2018 на СлРС, е представлявано от
юрисконсулт. За заповедното производство се претендира възнаграждение от 150лв.
- толкова е по заповедта за изпълнение. Съразмерно уважената в настоящото дело част
от исковете, на ТиБиАй Банк ще бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство в размер 114.65лв.
За исковия процес
се претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв. Това е максималния размер по
Наредбата за заплащане на правната помощ- чл.25 ал.1, но според съда на
ищцовото дружество, предвид предмета на делото и факта, че то води множество
сходни дела не само пред съдилищата в гр.Сливен, а въобще в страната, което е
ноторно известно обстоятелство, за него то не представлява нито правна, нито
фактическа сложност, а по-скоро рутинно действие€ По тази причина
възнаграждението трябва да е в минималния размер, а той е 100лв. Съразмерно
уважената част от исковете, на ищеца се следва, за исковото производство,
юрисконсултско възнаграждение от 76.43лв.
Тъй като е
изрично предвидена от законодателя възможност; защото бе поискано от ответника
и тъй като според съда в случая законовата възможност следва да се приложи-
поради това, че ответника се яви в проведеното съдебно заседание; не отрече
задълженията си и изяви желание да ги погаси чрез плащане, съда намира че може
да се даде вяра на казаното от П., че е по възможностите му да прави това с
месечни вноски от 100лв. Поради това съда ще разсрочи дълга му, който е в
размер 550.18лв./включващ вземанията по договора и вземанията за разноски и
юрисконсултско възнаграждение/, на 6 вноски, първите пет по 100лв., а
последната- 50.18лв.
При изложените
съображения, Сливенски районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА на осн.чл.415 ал.1 и чл.422 ал.1 от ГПК ЗА УСТАНОВЕНО, че П.Г.П., с ЕГН: **********
и адрес: *** дължи на „ТИ БИ АЙ
БАНК” ЕАД с ЕИК: *********, със седалище гр. София и адрес на управление на
дейността- ул.”Димитър Хаджикоцев” 52-54, по Договор за потребителски кредит №
********** от 21.12.2018г. следните от
сумите, за които на последното е издадена от Сливенски районен съд, в
заповедното производството по ч.гр.д.№ 6892/2018г., заповед № 4005/ 17.12.2018
г.:
- 217.79лв. /двеста и седемнадесет лева и
седемдесет и девет стотинки/ – главница за неплатени погасителни вноски по договора,
а ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за разликата над този размер до пълния
претендиран- 289.75лв. Сумата 217.79лв. се дължи ведно със законната лихва,
считано от 13.12.2018 г. до окончателното й изплащане.
- 11.67 лв. /единадесет лева и шестдесет и седем
стотинки/ - представляваща договорна/възнаградителна лихва, за периода
25.06.2018г.- 25.12.2018г., а ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за разликата над
този размер до пълния претендиран- 15.11лв.
- 14.99 лв. /четиридесет лева и деветдесет и девет
стотинки/- обезщетение за забава, за
периода 25.06.2018 г. – 03.12.2018 г.
ОСЪЖДА
П.Г.П., с ЕГН: ********** да заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД с
ЕИК: ********* на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, направените от дружеството разноски в
заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 6892/2018г. на СлРС, съразмерно
уважената част от исковете, разгледани в гр.д.№ 4875/2019г. на СлРС – 19.11лв. /деветнадесет лева и единадесет
стотинки/, а ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането за разликата над този размер
до пълния претендиран- 25лв.
ОСЪЖДА П.Г.П., с ЕГН: ********** да заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД с
ЕИК: ********* на осн.чл.78 ал.8 във вр. с ал.1 от ГПК, следващото се за
заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 6892/2018г. на СлРС, юрисконсултско възнаграждение, съразмерно
уважената част от исковете, разгледани в гр.д.№ 4875/2019г. на СлРС – 114.65лв. /сто и четиринадесет лева и
шестдесет и пет стотинки/, а ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането за разликата
над този размер до пълния претендиран- 150лв.
ОСЪЖДА П.Г.П., с ЕГН: ********** да
заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД с ЕИК: ********* на осн.чл.78 ал.1 от ГПК,
направените от дружеството разноски в установителното производство, развило се
в настоящото гр.д.№ 4875/2019г. на СлРС, съразмерно уважената част от исковете-
95.54лв. /деветдесет и пет лева и
петдесет и четири стотинки/, а ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането за
разликата над този размер до пълния претендиран- 125лв.
ОСЪЖДА П.Г.П., с ЕГН: ********** да заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД с
ЕИК: ********* на осн.чл.78 ал.8 от ГПК, юрисконсултско възнаграждение за
установителното производство, развило се в настоящото гр.д.№ 4875/2019г. на
СлРС, съразмерно уважената част от исковете- 76.43лв./седемдесет и шест лева и четиридесет и три стотинки/, а ОТХВЪРЛЯ
като неоснователно искането за разликата над този размер до пълния претендиран-
300лв.
На осн.чл.241
ал.1 от ГПК РАЗСРОЧВА заплащането на общото задължение, което се формира от
сбора на приетите от съда за дължими по-горе суми- 550.18лв. /петстотин и
петдесет лева и осемнадесет стотинки/, на
6 /шест/ месечни вноски, първите пет по 100лв. /сто лева/, а последната-
50.18лв./петдесет лева и осемнадесет стотинки/. Всяка от вноските трябва да се
заплаща до 5-то число на месеца, за който се дължи, а първата от всички е
дължима от месеца, следващ онзи на влизане на решението в сила.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на
съответната страна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: