Р Е Ш
Е Н И Е
№ 723
09.11.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО
в открито съдебно заседание на
четиринадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета
Митрушева
при секретаря Дорета Атанасова
и в присъствието на прокурора
Николай Т.,
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
АНД (К) №
732 по описа на Административен съд – Хасково за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е
във връзка с подадена от Районно управление – Димитровград към ОД на МВР –
Хасково, представлявано от Т. С. Г., касационна жалба срещу Решение №
102/15.07.2020г., постановено по АНД № 217/2020г. по описа на Районен съд –
Димитровград.
В жалбата се
твърди, че решението е неправилно поради неправилно тълкуване и прилагане на
материалния закон. Основният мотив на съда за отмяна на издаденото наказателно
постановление бил фактът, че непосредствено преди да бъде спрян, жалбоподателят
посетил зъболекарски кабинет, където в лечебния процес лекуващият стоматолог
използвал три препарата, съдържащи алкохол, като това оказвало влияние върху
технически уреди за отчитане на концентрация на алкохол в кръвта, без да може
да се даде количествен критерий за това повлияване, предвид начина на употреба
– в устна кухина, като безспорно това рефлектирало върху показанията на
техническото средство. В решението се посочвало, че жалбоподателят е съзнавал,
че разтворите съдържат спирт, но че не е знаел, че тези разтвори рефлектират
върху кръвното съдържание на алкохол. В резюме съдът приел за безспорно
установено, че жалбоподателят е действал невиновно, като неправилно била
ангажирана отговорността му за деяние, което не може да му се вмени във вина.
Касационният жалбоподател изразява несъгласие с така направените изводи и
посочва, че нарушителят е подписал съставения акт без възражения, както и че му
е бил издаден талон за медицинско изследване, в който той записал, че не
приема. Установявало се още, че същият посетил ЦСМП – Димитровград, но отказал
даването на кръв за изследване. В жалбата се посочва още, че следва да се има
предвид високата степен на обществена
опасност на извършеното нарушение. Посочва се, че наказателното постановление
било неправилно отменено и с оглед на това, се моли да бъде отменено
обжалваното съдебно решение и да бъде потвърдено процесното наказателно
постановление.
ОТВЕТНИКЪТ
по касационната жалба – К.Д.Д., лично и чрез процесуалния си представител в
съдебно заседание, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде
потвърдено решението на въззивния съд.
Окръжна
Прокуратура - Хасково, чрез представителя си в съдебно заседание, изразява
становище, че жалбата е основателна. Намира, че Районен съд – Димитровград е
нарушил материалния закон, поради което обжалваното решение следва да бъде
отменено, а наказателното постановление - потвърдено.
Съдът, след
като прецени допустимостта на жалбата и обсъди наведените в нея оплаквания,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено
следното:
С Решение №
102 от 15.07.2020г., постановено по АНД № 217 по описа за 2020г., Районен съд -
Димитровград е отменил като неправилно Наказателно постановление №
19-0254-001116/08.01.2020г. на Началник РУ - Димитровград към ОДМВР - Хасково,
с което на К.Д.Д., ЕГН : **********,***, за това, че на 14.12.2019г. в 17:40
часа в гр. Димитровград по бул.„Трети март“ до номер 2 управлява лек автомобил
Субару Легаци с ДКН ***след употреба на алкохол, установена с техническо
средство Алкотест Дрегер 7510, инв.№ 0057, с което виновно е нарушил чл. 5, ал.
3, т. 1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 174, ал. 1 т. 2 от ЗДвП са му
наложени наказания глоба в размер на 1 000.00
лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца и е осъдил РУ - Димитровград
към ОДМВР - Хасково да заплати на К.Д.Д. направените по делото разноски в
размер на 300 лв.
Районният
съд е приел за установено от фактическа страна, че на 14.12.2019г. в периода
между 17:00 и 17:45 часа, жалбоподателят е посетил зъболекар, където му били
извършени манипулации, включващи използване на 70 % спиртен разтвор на етилов
алкохол, спиртен разтвор на хлорфенолкамфор и спиртен разтвор на прополис,
които препарати задължително оказвали влияние върху технически уреди за
отчитане концентрация на алкохол в кръвта, без да може да се даде количествен
критерий за това повлияване, предвид начина на употреба - в устна кухина,
където скоростта на всмукване била в пъти по-висока от употреба на алкохол,
равнопоставено на мускулна инжекция. Връщайки се от кабинета на д-р Дъбев, при
управление на лек автомобил Субару
Легаци с ДКН ***в 17:40 часа в гр. Д. по бул…. до номер … водачът бил
спрян от служители на МВР. Извършена му била проверка с техническо средство
Алкотест Дрегер 7510, инв.№ 0057 за наличие на алкохол в кръвта, при която се
установила концентрация от 0.92 на хиляда. За това му деяние му бил съставен Акт
за установяване на административно нарушение № GA130439/14.12.2019г. Издаден му
бил талон за изследване № 0058131, в който било отразено, че до 18:20 часа на
14.12.2019г. водачът следва да даде кръвна проба. Последният посочил, че не
приема показанията на техническото средство. Явил се в ЦСМП – Димитровград,
където бил отразен отказът му да даде кръв.
От правна
страна, съдът е приел, че НП е законосъобразно издадено, при спазване на всички
процесуални правила в ЗАНН и ЗДвП, но че същото е неправилно, доколкото
наказаното лице не било виновно в извършване на твърдяното нарушение и не можело
да носи отговорност за своето поведение. В тази връзка е посочил, че макар и от
обективна страна да има осъществен състав на нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, от субективна страна нямало как да се приеме, че лицето е извършило
деянието виновно. Посочил е, че няма надлежни доказателства, че жалбоподателят
е консумирал алкохол, тоест, че по обичайния за това начин е погълнал
количество спиртна напитка. Несъмнени били данните, че непосредствено преди
проверката при стоматологични манипулации бил използван спиртен разтвор, който
безспорно рефлектирал върху показанията на техническото средство. Трудно можело
да се приеме, че жалбоподателят, на първо място, е съзнавал, че разтворите
съдържат спирт. Второ, още по-трудно можело да се приеме, че знаел, че тези
разтвори рефлектират върху кръвното съдържание на алкохол. Трето, най-малко
вероятно било да осъзнавал, че след стоматологична манипулация концентрацията
на алкохол в кръвта му ще е над 0.5 промила. Тези обстоятелства игнорирали
напълно възможността жалбоподателят да е действал умишлено. Обсъден е и
въпросът дали е действал непредпазливо, като е посочено, че жалбоподателят не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици от факта, че е бил на
зъболекар и след това е управлявал МПС, защото не е знаел, че спиртният разтвор
влияе на концентрацията на алкохол в кръвта. Не можело да се приеме, че
жалбоподателят бил длъжен и могъл да
предвиди тези последици, още по-малко да е предвиждал настъпването на тези
последици и да е мислил да ги предотврати. В
резюме, съдът е посочил, че е несъмнено и безспорно установено, че в случая жалбоподателят
е действал невиновно и че неправилно е ангажирана отговорност за деяние, което
не може да му се вмени във вина.
Така постановеното решение е
валидно, допустимо, но неправилно.
Възраженията на касатора са
основателни. Настоящият касационен състав не споделя мотивите на въззивния съд,
с които е обосновал отмяна на наказателното постановление.
От събраните по делото доказателства
се установява, че касационният ответник е осъществил състава на санкционираното
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, доколкото се установява по безспорен
начин, че К.Д., в качеството на водач на МПС, е управлявал същото с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила, а именно 0.92 промила,
установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с
инв.№ 0057.
От
процесуална страна, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно-
наказателното производство по налагане на административното наказание. АУАН е
издаден при спазване императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не
съдържа неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на касационния
ответник, включително правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Налице и надлежно
словесно описание на деянието, същото е изчерпателно посочено както относно
време, място, така също и с конкретно поведение – управление на лек автомобил
под въздействие на алкохол. Правилно е посочена и нарушената от водача правна
норма, възпроизведена като задължение в чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, съгласно
която: „На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда и/или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози“.
В
конкретния случай, изложените от районния съд отменителни основания, а именно тези,
свързани с липса на вина у нарушителя, не кореспондират с материалите по
делото. Съгласно чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, редът, по който се установява
концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства,
трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на
вътрешните работи и министъра на правосъдието. Съгласно чл. 3а от Наредба № 1
от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, установяването на
концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор,
показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен
анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, когато:
лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; лицето не
приема показанията на техническото средство или теста или когато физическото
състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство
или тест. Дрегер устройствата тип Алготест 7510, каквото е използвано в случая,
засичат молекули етилов алкохол, издишани от белите дробове, което е видно от
техническите характеристики и начина на действие на устройството, а именно:
Дрегер устройството е предназначено да анализира само въздуха, който идва от
белите дробове. Този въздух се нарича алвеоларен въздух и концентрацията на
алкохол в него е точно свързана със съдържанието на алкохол в кръвта. Кръвта
преминава през белите дробове, където се отделя кислородът, а въглеродният
диоксид и други летливи съединения като етиловия алкохол се изхвърлят. Затова,
когато се продухва в дрегер, е необходимо да се издиша определено количество
въздух, който се доставя до електрохимичния сензор, а той от своя страна
реагира строго селективно на етилов алкохол. Това е и една от причините да се
твърди, че съдържанието на устната кухина не влияе на резултата от теста. Но
ако се допусне все пак, че при преминаването на алвеоларния въздух от белите
дробове през устната кухина, същият може да поеме известно количество остатъчни
алкохолни молекули, и този алкохол не е непременно свързан с консумацията на
спиртни напитки, а примерно е свързан с използването на продукти за стоматологична
манипулация, както се твърди в случая, но се засича от дрегер устройството,
може да се допусне фалшив положителен резултат. Според ръководството на уреда,
остатъчният алкохол в устната кухина действително може да даде измамно положителен
резултат и/или по-висока алкохолна концентрация от реалното, но при открит
остатъчен алкохол в горните дихателни пътища, дрегерът не позволява
довършването на теста и на дисплея излиза съобщение за грешка. Още повече, че обикновено
15 минути са достатъчни, за да изчезне остатъчен алкохол от устната кухина,
което е и упоменато отново в ръководството. Тоест, дори и след зъболекарската
манипулация в горните дихателни пътища на нарушителя да е имало остатъчен
алкохол, то същият следва да не е бил наличен и съответно да повлияе на
резултатите към момента на проверката, доколкото от материалите по делото се
установява, че проверката е осъществена в гр.Д., а кабинетът на лекаря по дентална медицина се намира
в гр.Хасково и предвид необходимото време за придвижване между двата града. Ето
защо настоящата инстанция приема, че в случая не е бил налице измамно
положителен резултат поради остатъчен алкохол в горните дихателни пътища на
водача.
От
друга страна, в заключението на назначената по делото съдебно-медицинска
експертиза се посочва, че присъствието на етилов алкохол, дори и в малки
количества, независимо от неговата концентрация, в устната кухина води до
всмукването му и попадането му в кръвната циркулация с възможност да бъде
установен чрез Алкотест Дрегер 7510. Вещото лице обаче не посочва, за да се
повиши концентрацията на етанол в кръвта с 0,92 промила, какво следва да е било
необходимото количество алкохол, използвано при манипулациите от лекаря по
дентална медицина. Заключението на вещото лице е общо и принципно, в него
липсва конкретика, съответно от същото не се установява дали в конкретния
случай съдържащият се в промивките алкохол е обусловил установената от
техническото средство концентрация на алкохол в кръвта. В тази връзка
настоящата инстанция приема, че по делото липсват данни, че тези манипулации действително
са оказали влияние върху концентрацията на алкохол в кръвта на нарушителя, при
това от почти един промил, което означава, че твърденията на касационния
жалбоподател не бяха установени. В косвена подкрепа на този извод е и отказът
на жалбоподателя да даде кръвна проба за медицинско изследване, липсата на
изложени възражения за евентуално повлияване на резултатите от теста от
посещение при зъболекар, изложени в момента на проверката или в акта за
установяване на административно нарушение, както и гласните доказателства,
събрани в хода на въззивното производство, в които липсва посочване водачът да
е заявил, че не е употребил алкохол, когато са му предявени показанията на
уреда.
По изложените съображения
наказателното постановление следва да бъде потвърдено. Като е достигнал до
изводи, различни от изложените и е обосновал краен резултат за отмяна на
издаденото наказателно постановление, районният съд е постановил неправилно
решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с
което да се потвърди наказателното постановление.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 102 от 15.07.2020г.,
постановено по АНД № 217/2020г. по описа на Районен съд – Димитровград, и
вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
19-0254-001116/08.01.2020г. на Началник РУ - Димитровград към ОДМВР - Хасково,
с което на К.Д.Д., ЕГН : **********,***, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1 т. 2 от ЗДвП са наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 1 000.00 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 12 месеца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.