№ 222
гр. гр.Несебър, 23.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско
дело № 20212150101033 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба на "В.и.К."
ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр. Б., ул. „Г.В.В.", № 3,
представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т., подадена чрез процесуалния им
представител - гл.юрк. Д.З. против И.П., гражданка на Л., родена на **********г., с
адрес в Р.Б.: гр. О., местност „Ю.п.“, к-с „Й.Б.“, блок. *, ет. 4, ап. D403.
В исковата молба се твърди, че ответницата е клиент на „В.и.К.” ЕАД и
страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне
на ВиК услуги по отношение водоснабдяван обект апартамент, находящ се в сграда в
режим на етажна собственост с адрес гр. О., местност „Ю.п.“, к-с „Й.Б.“, блок. *, ет. 4,
ап. D403, със заведена партида в базата данни с аб.№ ***. Твърди се, че в съответствие
с разпоредбите на Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, ответника
притежава качеството „потребител“ във възникналото облигационно отношение, като
собственик на водоснабдявания обект от момента на придобиването му. Излага се, че
съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4, предоставянето на услугите на ВиК се
извършвало по силата на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК
оператор, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, които са публично
известни и публикуни на интернет-страницата на водния оператор. Сочи се, че в
съответствие с клаузата на чл. 23, ал. 4, изр. трето от Общите условия и разпоредбата
на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4 за процесния период отчитането на
водомера на абоната се е осъществявало по електронен път, посредством използването
1
на мобилно устройство. Излага се, че при осъществяване на електронно отчитане
инкасаторът сканира баркод, който е поставен в близост до самия водомер. Сочи се, че
съществува и възможност за „самоотчет“, когато клиента сам предоставя на ВиК
оператора данните по водомерните си устройства. Навежда се, че съгласно чл. 23, ал.
1, т. 3 от Общите условия за обекти, имащи сезонен характер било допустимо същите
да бъдат отчитани от ВиК оператора два пъти годишно. Твърди се, че след всяко
отчитане по електронен път в законоустановен срок се издавали данъчни фактури, в
чиито риквизити фигурирали отчетните води, количества, отчетния период, за който
всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от ВиК
оператора услуги – вода, канал и пречистване. Сочи се, че ответника е следвало да
заплати задълженията по издадените фактури в 30-дневен срок от датата на издаване
на всяка от тях съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия. Излага се, че съгласно чл. 44
от Общите условия потребителят дължал на ВиК оператора и обезщетение в размер на
законната лихва, считано от първия ден на настъпване на падежа до деня на
постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. Твърди се, че били
издадени фактура № ********** от 27.08.2018г. на стойност 78,12 лв. и фактура №
********** от 25.08.2020г. на стойност 6,08 лв., сумите по които не били заплатени от
ответната страна в 30дневен срок, считано от издаването на всяка една от тях. Излага
се, че върху тези суми ответника дължи и обезщетение за забавено плащане в размер
на законната лихва върху стойността на издадените фактури в общ размер на 23,14
лева, считано от 27.09.2018г. /датата на падежа/ до датата на подаване на исковата
молба - 12.08.2021г., както и лихвата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението. Гореизложеното е мотивирало ищеца да
поиска от съда да постанови решение, с което да осъди И.П. да заплати на „ВиК” ЕАД,
сумата от 84,20 лева /осемдесет и четири лева и двадесет стотинки/, дължима по
издадени фактури за периода от 27.08.2018г.-25.08.2020г., с отчетен период по фактури
20.09.2017г.-19.08.2020г., сумата в размер на 23,14 лева /двадесет и три лева и
четиринадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на
главниците, дължимо за периода от 27.09.02018г. до датата на подаване на исковата
молба - 12.08.2021г., както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението. Представят писмени доказателства.
Претендират присъждане на заплатените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от назначения
на ответника особен представител - адв.Д.К. от АК-Б., с който се изразява становище за
допустимост на предявения иск. Сочи се, че иска ще е основателен, след доказване от
страна на ищеца, че през исковия период е бил обвързан с ответника с валидно
облигационно правоотношение и че е изпълнил задължението си за доставяне,
отвеждане и пречистване на вода за процесния период, консумация от страна на
ответника, извършване на редовни отчитания на консумацията през отчетния период в
2
съответствие с нормативната уредба, а ответникът не е заплатил дължимите суми.
Оспорват се изложените в исковата молба факти и обстоятелства. Оспорва се и че
ответникът е титуляр на сочената партида. Оспорва се, че ответникът има качеството
на „потребител“ по смисъла на параграф 1, ал.1, т.2, б.„а“ от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационни услуги. Твърди се, че ответникът няма
качеството „потребител“, тъй като липсва документ за собственост. Сочи се, че няма
доказателства ответникът да е присъединен към водопреносната мрежа, няма писмено
заявление от него за присъединяване. Излага се, че не е представен от ищеца
предварителния договор за присъединяване. Твърди се, че няма доказателства за
сключен между страните договор за предоставяне на ВиК услуги. Оспорва се
съдържанието на фактурите относно отразеното в тях потребено количество вода,
както и размера на дължимите суми по представените фактури. Сочи се, че
отчитанията са извършени в нарушение на чл. 24, ал. 4 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, приети с Решение №
ОУ-09 от 11.08.2014г. на КЕВР, в отсъствието на ответника или негов представител. На
следващо място се сочи, че ищцовото дружество не е изпълнило задълженията си по
чл.33 от Общите условия да издава ежемесечни фактури на хартиен носител. Твърди
се, че те не са били съобщавани на ответника, за да знае той какви суми дължи и
евентуално да възрази в срока по чл.34, ал.1 от Общите условия. Оспорва се и
представената справка-извлечение за показанията на водомер с аб.№ ***, тъй като
представлява частен документ, произхождащ от ищеца и установява изгодни за него
факти. На следващо място се оспорват задълженията за главница по фактура №
********** за периода от 20.09.2017г. до 30.11.2017г. и от 01.12.2017г. до 31.12.2017г.
на обща стойност 19,62 лв. и претендираната за този период лихва на основание
изтекла погасителна давност. Претендира се заплащане на възнаграждение на особения
представител.
За ищцовото дружество в съдебно заседание представител не се явява.
Депозират молба, с която молят делото да се гледа в тяхно отсъствие. Завяват, че
поддържат исковата молба и допълнително подадената такава. Представят
доказателства за собствеността на ответницата върху процесният имот. Представят
заявление от ответницата за откриване на ВиК партида. По възражението срещу
съдържанието на процесните фактури заявяват, че то няма отношение към
предпоставките за възникване на отговорността за ответника. Сочат, че поддържането
на техническата изправност на средствата за търговско измерване е задължение на
потребителя. По възражението за неоснователно начисляване заявяват, че с
представения документ е доказано обема на потребление, тъй като се касае до
физически снети отчети. Молят за допускане на съдебно-техническа експертиза.
Излагат становище и по възражението за изтекла давност. Излагат становище по
същество, с което молят съдът да уважи исковите им претенции. Представят списък с
3
разноски, присъждането, на които претендират.
В съдебно заседание, назначеният на ответника особен представител поддържа
отговора на исковата молба. Поддържа възражението си за настъпила давност.
Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима –
подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по
закон реквизити.
Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания
по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Дружеството – ищец следва да докаже наличието на валидно възникнало
облигационно отношение с ответника, т.е. да установи вземането си на претендираното
договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през
процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на
питейна вода и отвеждане на канална вода за процесния обект, представляващ -
Апартамент, находящ се на адрес: гр. О., местност „Ю.п.“, к-с „Й.Б.“, сграда *, блок D,
ет.*, ап. D403, с абонатен № ***. На следващо място следва да докаже, че през
процесният период ответниът е имал качеството потребител по смисъла на Общите
условия, тъй като е бил собственик на имота и партидата към ищцовото дружество се е
водила на негово име.
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198
„о“, ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на
територията на гр. Несебър, общ. Несебър, обл. Б..
Съгласно чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004г. потребители на ВиК услуги са
собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за
който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на
тези услуги. По делото не се спори, че ответника П. е собственик на водоснабдения
имот, находящ се в гр. О., местност „Ю.п.“, к-с „Й.Б.“, сграда *, блок D, ет.*, ап. D403.
В подкрепа на това е и представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № **, том ****, рег. № ***, дело № **** от ****г.. на Нотариус с рег.
№ 208 на НК, с район на действие - РС-Несебър /л. 53-55 вкл./, справка от Служба по
вписванията-Несебър /л. 8/. Като собственик ответната страна притежава качеството
потребител на ВиК услуги. За това свидетелства и представеното от ищеца заявление
за откриване на партида /л.56/.
С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е
съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при
общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл.8, ал.1 от Наредба № 4,
като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на
4
индивидуален договор между страните. По силата на договора, ищцовото дружество се
е задължило да доставя, отвежда и пречиства вода, потребена в собствения на
ответника имот, находящ се на горепосочения адрес.
Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор – „ВиК“ ЕАД Б., потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след
датата на фактурирането. Общите условия съгласно чл.11, ал.7 и 8 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВКУ/, следва да бъдат
публикувани най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила
в едномесечен срок от публикуването им, а в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответния В и К оператор заявление, в което да предложат различни условия. Видно
от интернет страницата на „ВиК“ ЕАД-Б., Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор "Водоснабдяване и канализация" ЕАД - гр.
Бургас, са приети с Решение №ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, публикувани са във
в."Новинар" на 21.08.2014г. и в."Компас" на 29.08.2014 г., и са влезли в сила от
29.09.2014г., поради което същите важат за всички потребители на вода и ВиК услуги,
какъвто съгласно чл.2 от Общите условия е ответникът в настоящото производство.
След като дружеството ищец е предоставило ВиК услуги, за същото е
възникнало основанието да търси тяхната стойност. Съгласно разпоредбата на чл.32 от
Наредба № 4/2004г., услугите на В и К се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено
чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. По делото е
представена справка-извлечение на отчет с мобилно устройство /л. 5/, съдържаща
показанията на отчетеното количество вода по партида с абонатен № ***, с титуляр
И.П.. Очевидно за процесния апартамент е въведено т. нар. електронно отчитане, при
което подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е
допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се
установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер
и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител,
освен в случаите на отчитане по електронен път. Отразеното в справката и фактурите
следва да се кредитира от съда. Както се установява от представената по делото
справка-извлечение отчитането е осъществено от служител на „ВиК” ЕАД, който
лично е видял водомера и е снел показанията на мобилното устройство /л.5/. Поради
тази причина количествата фактурирана вода са реално потребени. След като
дружеството ищец е предоставило ВиК услуги, за същото е възникнало основанието да
търси тяхната стойност.
5
Ответната страна по спора не е ангажирала доказателства за плащане на
дължимото. Незаплащането на дължимата сума в претендирания размер за главница,
обосновава извода за основателност на предявения от ищеца иск в претендирания
размер на 84,20 лева, ведно със законната лихва върху тази част, считано от датата на
подаване на исковата молба – 12.08.2021г. до окончателното изплащане на
задължението.
Съдът намира за неоснователно възражението на особения представител на
ответната страна за настъпила давност за претендиране на главницата по фактура №
********** /л.7/ за периода от 20.09.2017г. до 30.11.2017г. и от 01.12.2017г. до
31.12.2017г. на обща стойност 19,62 лева, както и на претендираната за този период
лихва.
Изтичането на погасителната давност се свързва с бездействието на носителя
на субективното право и с изтичането на предвидения в закона срок се погасява
правото за принудително осъществяване на вземанията. Безспорно, в случая се касае за
вземания за периодични плащания - за заплащане стойността на доставена питейна
вода, което задължение възниква ежемесечно за съответната текуща година, както и за
вземане за лихви, които съгласно разпоредбата на чл. 111, б.”в” ЗЗД се погасяват с
изтичане на тригодишна давност / ТР № 3/18.05.2012г. ОСГК ВКС/. Съгласно чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Падежът на
всяко едно от задълженията е 30 дни след датата на фактуриране /арг. чл.31, ал.2 от
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор
“ВиК” Б./. Както се установява от събраните по делото доказателства, за сочените
периоди от 20.09.2017г. до 30.11.2017г. и от 01.12.2017г. до 31.12.2017г., дружеството е
издало фактура № ********** от 27.08.2018г. за стойността на осъществените от него
към абоната ВиК услуги.
След изтичането на срока по чл. 31, ал. 2 от Общите условия, абоната -
потребител изпада в забава. Видно от данните по делото, исковата молба е подадена от
ищеца на 12.08.2021г. Следователно, имайки предвид тригодишния давностен срок,
вземането му спрямо ответника за неплатената стойност на доставена питейна вода по
фактура № **********, издадена на 27.08.2018г. и претендираната за този период
лихва не следва да се счита за погасено по давност, тъй като към датата на подаване на
исковата молба не е бил изтекъл тригодишния давностен срок за предявяване на
вземането. След като ответната страна се позовава на изтекла в нейна полза
погасителна давност, то тя е длъжна да установи с допустимите от ГПК доказателства
наличието на този положителни за нея факти, от който извлича изгодни за себе си
правни последици. Простото възражение на ответника, че е изтекла погасителната
давност за съдебно установяване на вземането на кредитора, без да са изложени в
допълнение каквито и да било конкретни факти и обстоятелства относно датата на
която е настъпила изискуемостта на вземането срещу тях, и без това да е установено по
6
надлежния ред, не може да се приеме за основателно и въз основа на него да се приеме,
че вземането не съществува като погасено по давност. В този смисъл съдът намира, че
вземането на ищеца по издадената фактури е установено по основание и размер,
включително по отношение на начислената мораторна лихва за забава, тъй като
същата започва да тече от датата на настъпване на изискуемостта по най-старата
фактура, която в случая е издадена на 27.08.2018г., а исковата претенция е заведена на
12.08.2021г.
Като не е платил цената на доставената услуга, потребителят се е поставил в
положението на неизправна по договора страна и следва да понесе и задължението за
плащане на обезщетение за забава, считано от изтичане на тридесет дневен срок от
издаването на всеки първичен документ /чл. 33, ал.2 ОУ/, за периода от 27.09.2018г. до
датата на подаване на исковата молба - 12.08.2021г., възлизащо в размер на 23,14 лева.
С оглед на този резултат и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, в тежест
на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото общо в
размер на 350 лева /триста и петдесет лева/, от които: държавна такса - 100 лева,
възнаграждение за особен представител - 150 лева и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА И.П., гражданка на Л., родена на **********г., с адрес в Р.Б.: гр.
О., местност „Ю.п.“, к-с „Й.Б.“, блок. *, ет. 4, ап. D403 да заплати на „В.и.К.“ ЕАД с
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр. Б., ул. „Г.В.В.“, № 3,
представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т., сумата от 84,20 лева /осемдесет и
четири лева и двадесет стотинки/, представляваща доставена, отведена и пречистена
вода за обект с адрес: гр. О., местност „Ю.п.“, к-с „Й.Б.“, сграда *, блок D, ет.*, ап.
D403, с абонатен № ***, обектирано в данъчни фактури за периода от 27.08.2018г. -
25.08.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 12.08.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 23,14 лева /двадесет и три лева и четиринадесет
стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 27.09.2018г. до датата
на подаване на исковата молба - 12.08.2021г.
ОСЪЖДА И.П., гражданка на Л., родена на **********г., с адрес в Р.Б.: гр. О.,
местност „Ю.п.“, к-с „Й.Б.“, блок. *, ет. 4, ап. D403 да заплати на „В.и.К.“ ЕАД с ЕИК
****, със седалище и адрес на управление – гр. Б., ул. „Г.В.В.“, № 3, представлявано от
Изпълнителния директор Г.Й.Т., сумата от 350 лева /триста и петдесет лева/,
представляващи заплатени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд-гр.Б..
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7