№ 344
гр. София, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Иван Стойчев
Членове:Карамфила Тодорова
Доротея Кехайова
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
в присъствието на прокурора В. Г. В.
като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Наказателно дело за
възобновяване № 20231000600808 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава 33 –та НПК.
Образувано е по искане на главния прокурор на Република България за
възобновяване на наказателно дело – нохд № 875/2023 на Районен съд София,
наказателно отделение, 22- ри състав.
С искането се поддържат доводи, че с постановеното определение № 313 от
21.03.2023г., с което е одобрил споразумение за осъждане на подс. М. К. за
престъпление по чл. 194, ал. 3 НК с наложено наказание пробация, съдът е нарушил
материалния закон, тъй като е следвало да приложи чл. 78а НК. Твърди се, че с
одобряването на споразумение, което противоречи на закона, съдът е допуснал и
съществено нарушение на процесуалните правила.
Прави се искане делото да се възобнови, да се отмени определението и делото се
върне на районния съд за ново разглеждане от друг състав на съда.
В съдебно заседание пред апелативния съд прокурорът поддържа искането по
доводите в него.
1
Осъденото лице, в право на лична защита и последна дума, моли да се уважи
искането.
Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на искането и на
страните в съдебно заседание, прие следното:
Искането е подадено от процесуално-легитимиран субект, в полза на осъденото
лице и не е обвързано със срок. С това е допустимо за разглеждане. Разгледано по
същество е основателно, но по различни от релевираните съображения.
С протоколно определение от 21.03.2023г., по реда на чл. 384 НПК, СРС, НО,
22- ри състав, по нохд № 875/2023, е одобрил споразумение между прокурор от
Софийска районна прокуратура и защитник, с което подсъдимият М. К. се признавал за
виновен за това, че на 18.03.2022г. в гр. София, от магазин „Аванти“, на бул. „***“, №
***, отнел чужди движими вещи - 2 бутилки уиски „Джак Даниъл Хъни“, на единична
стойност 50,51 лв., обща стойност - 101, 02 лв., собственост на „Аванти 777“ ЕООД,
от владението на В. П. – МОЛ, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги
присвои, като случаят е маловажен - престъпление по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1 НК.
На подсъдимия е наложено наказание на основание чл. 54 НК- пробация, с
мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК за срок от шест месеца.
Съдът прекратил на основание чл. 24, ал. 3 НПК наказателното производство.
В искането главният прокурор излага аргументи, че съдът е следвало да
приложи чл. 78а НК. Същевременно не е могъл да приложи чл. 218б, ал. 1 НК за
налагане на дееца на административно наказание, тъй като е налице една от
отрицателните предпоставки на чл. 218б, ал. 2 НК - подсъдимият бил наказван по този
ред с три наказателни постановления на началника на 09 РУ – СДВР.
Що се отнася до основанията на чл. 78а НК, видно от справката за съдимост,
подсъдимият е осъждан с определение на СРС, в сила от 19.03.2013г. по нохд № 16
7153/2012г. за престъпление по чл. 354а, ал. 3 пр. 2, т. 1 НК на осем месеца лишаване
от свобода, отложено по чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години и осем месеца.
Изпитателният срок е изтекъл на 09.07.2015г. Следователно към датата на процесното
деяние - 18.03.2022г. подсъдимият се счита неосъждан - реабилитиран по право по чл.
86, ал 1, т. 1 НК.
Подсъдимият е и възстановил причинените с деянието имуществени вреди
вреди. С разписка от 21.03.2023г. е предал на П. Д. – пълномощник на ощетеното
юридическо лице „Аванти 777“ ЕООД сумата от 101,02 лв. равностойност на
откраднатата стока от търговския обект.
Също така срещу осъдения са издадени четири наказателни постановления /НП/
за налагане на административни наказания на основание чл. 218б НК:
НП № 12/12.02.2020г. на началника на 09 РУ – СДВР, за деяние извършено на
15.01.2020г. по чл. 194, ал. 3 НК /л. 56 ДП/.
НП № 38/ 06.04.2020г. на началника на 09 РУ – СДВР за деяние извършено на
06.03.2020г. по чл. 194, ал. 1 НК /л. 55 ДП/
НП № 4/21.01.2022г. на началника на 09 РУ – СДВР, за деяние извършено на
15.12.2021г. по чл. 194, ал. 3 НК /л. 49 ДП/
НП № 14/10.08.2022г. на началника на 02 РУ – СДВР, за деяние извършено на
03.04.2022г. по чл. 194, ал. 3 НК /л. 42 ДП/
Няма данни обаче постановленията да са връчени на подс. К., респективно не
2
може да се прецени дали са влели в сила и кога. Следователно не може да се състави
извод, че подсъдимият е наказван по този ред.
Това че подсъдимият е неосъждан и е възстановил вредите, наред с другите,
обуславя всички предпоставки за приложение на чл. 78а НК. Но приложението на чл.
78а НК следва само в случай, че е изключено приложението на чл. 218б НК, която
норма е специална и декриминализира изобщо деянието. Към момента такъв съответен
извод не може да бъде съставен.
Съгласно чл. 218б, ал. 1 НК за процесното деяние по чл. 194, ал. 3 НК, когато
стойността на предмета е до размера на две минимални работни заплати за страната,
установени към датата на извършване на деянието, наказанието е глоба от сто до
триста лева, налагана по административен ред, ако предметът на престъплението е
възстановен или заместен.
Съгласно ПМС № 331/26.11.2020 г., за периода, в който попада датата на
процесното деяние – 18.03.2022г., от 01.01.2021 до 31.03.2022г., размерът на
минималната работна заплата е 650 лв., съответно двойният размер е 1300 лв. С това
предпоставката по чл. 218б, ал. 1 НК касаеща предмета на престъплението е налице.
Нормата на чл. 218б, ал. 2 НК въвежда няколко изключващи приложението на
ал. 1 отрицателни условия. Условието по чл. 218б, ал.2, т. 1 НК е, ако деецът в
продължение на една година е извършил две или повече деяния, с обща стойност на
предмета над сто и петдесет лева. Изисква се въпросът, че деецът е извършил виновно
най-малко две деяния, преди да е наказван за което да е от тях, отдалечени едно от
друго не повече от една година, с обща стойност на предмета над 150 лв., да е решен
положително. Това предпоставя деянията да са предмет на едно обвинение, тъй като
само тогава ще са взаимно обусловени и ще съставляват съвкупност, преценявана общо
и единно като предпоставка по смисъла на чл. 218 б, ал. 2, т. 1 НК и само тогава могат
да се обусловят взаимно по всички необходими въпроси – извършване, вина и
стойност на предмета. Ако тя е над 150 лв., по което и да е от тези деяния
приложението на чл. 218б, ал. 1 НК ще е невъзможно. В случая, тази отрицателна
предпоставка не е налице, тъй като предмет на обвинението и на разглеждане в
производството, чието виновно извършване може да се изследва и установи е само
едно деяние.
Възможно е деянията да са разделени и да са предмет на отделни паралелни
производства, всяко на различен етап, с възможни различни решения и по процедура и
по същество, което води до невъзможност такива деяния да се преценяват взаимно,
общо и единно за целите на чл. 218б, ал. 2, т. 1 НК, освен ако делата не се обединят и
то ако техният етап го позволява. Да се изчаква евентуално положително решаване на
въпроса за извършване на едно или повече такива деяния в друго производство, е
недопустимо. На първо място процесуална норма позволяваща подобно спиране на
производството за решаване на преюдициален въпрос по друго дело не е уредена,
следователно такова спиране ще е незаконосъобразно. На второ място – решаването на
делото за другото деяние не е и преюдициален въпрос, тъй като всички деяния следва
да се разглеждат като една система и елементи от единна престъпна дейност, която
като цяло не позволява приложимост на чл. 218, ал. 1 НК, и която влече ангажиране на
наказателна, не на административна отговорност за всяко от тях. На трето място – до
положително решаване на делото за другото деяние може така и да не се стигне. На
четвърто място - дори въпросът за другото деяние да е решен положително като е
приложен чл. 218б, ал. 1 НК, то самото това решение ще е в нарушение на закона, тъй
като същото деяние следва да е включено в съвкупността, която не позволява
3
декриминализиране на което да е от деянията в нея, т.е за което да е от тях приложение
на чл. 218б, ал. 1 НК ще е неправилно.
Извод от това е, че съдът преценява отрицателната предпоставка по чл. 218б, ал.
2, т. 1 НК само с оглед обема на процесното обвинение. В случая, както вече се посочи,
той се състои от едно деяние. Ако на по-късен етап се установи чрез съответните
юрисдикционни актове, че деянията предмет на такива отделни и паралелни
производства са извършени виновно от дееца, а те заедно обусловят предпоставката на
чл. 218б, ал. 2, т. 1 НК, това ще е основание за възобновяване на делата и
обединяването им за разглеждане в едно поради основанието на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗАНН
- деянията в своята съвкупност съставляват престъпление и поради предпоставката на
чл. 218б, ал. 2, т. 1 НК - не се декриминализират. В противния случай обаче, никое от
такива производства не може да обуслови нито хода на другото, нито неговия изход, те
са взаимно независими и протичат автономно.
При това положение и след като предмет на обвинението е едно деяние,
отрицателното условие на чл. 218б, ал. 2, т. 1 НК в настоящия случай е изключено.
Условие за приложимост на чл. 218б, ал. 1 НК е и отсъствие на хипотезата на чл.
218, ал. 2, т. 2 НК - деецът да е осъждан или наказван административно за такова
деяние и не е изтекла една година от извършването на това деяние.
Тъй като подс. К. е бил неосъждан към датата на процесното деяние, първата
предпоставка на чл. 218б, ал. 2, т. 2 НК е безспорна.
На обсъждане подлежи втората – деецът да не е бил наказван по
административен ред, както и да не е изтекла една година от извършване на деянието.
Това изисква да се установи кога съответното наказателно постановление е влязло в
сила и дали деянието, негов предмет, е извършено след тази дата, както и дали двете
деяния не са раздалечени повече от година едно от друго.
Както вече се отбеляза, за никое от цитираните наказателни постановления не
може да се направи преценка за влизане в сила, тъй като липсва отразено връчване на
наказаното лице.
Дори да са влезли в сила обаче, за две от постановленията - № 38/06.04.2020г. и
№ 12/12.02.2020г. при всички положения, с оглед датата на деянията по тях –
06.03.2020г. и 15.01.2020г. и датата на процесното деяние - 18.03.2022г., е изтекла
повече от една година. Това автоматично, доколкото е кумулативно условие, отнема
правното значение на тези наказания за целите на чл. 218б, ал. 2, т. 2 НК.
НП № 14/10.08.2022г. на началника на 02 РУ – СДВР също е без правно
значение, тъй като е издадено след процесното деяние.
Само за НП № 4 от 21.01.2022г. остава да се изследва допълнително дали е
влязло в сила и кога, доколкото сведението от началника на 09 РУ - СДВР, че е
изпратено за връчване, но към 10.08.2022г. все още не е постъпила обратна
информация /л. 48 ДП/, не изключва възможността за връчването му и влизане в сила
преди датата на деянието - 18.03.2022г. Възможно е това постановление да обусловя
предпоставката по чл. 218б, ал. 2, т. 2 НК, тъй като деянието по него е извършено на
15.12.2021г., т.е. по-малко от година от процесното деяние от 18.03.2022г. и само ако е
влязло в сила преди тази дата. В случай, че не е влязло в сила, то с това се очертава
вече описаната хипотеза на две самостоятелни, независими и паралелни производства,
която не е преграда по смисъла на чл. 218, ал. 2, т. 1 НК.
Отрицателната предпоставка по чл. 218б, ал. 2, т. 3 НК не е налице, тъй като
4
предметът на деянието не е оръжие, боеприпаси за огнестрелно оръжие, взривни,
отровни или наркотични вещества, пиротехнически изделия, бойна и друга специална
техника.
Извод от изложеното е, че не са налице отрицателни предпоставки по смисъла на
чл. 218б, ал. 2, т. 1 и т. 3 НК, но не е изяснено дали не е налице отрицателна
предпоставка по т. 2 на нормата. Възможно е приложение и на чл. 218б, ал.1 НК, но
това изисква допълнително изследване на въпроса за отсъствие на отрицателното
условие на чл. 218б, ал. 2, т. 2 НК по НП № 4 от 21.01.2022г.
Като не е изследвал налице ли е отрицателната предпоставка на чл. 218б, ал. 2,
т. 2 НК, налице ли е възможност за приложение на чл. 218б, ал. 1 НК, ако не – да
приложи чл. 78а НК, а е одобрил споразумението, районният съд е нарушил закона.
Следва да се отбележи, че която и от двете възможности по делото да се обоснове –
било тази по чл. 218б, ал. 1 НК, било по чл. 78а, ал. 1 НК, и двете не допускат
приключване на делото със споразумение, тъй като то е допустимо само когато се
реализира наказателна отговорност на лицето. Също така следва да се отбележи, че и
двете хипотези предполагат решаване на делото от съда, без в случая на чл. 218б, ал. 1
НК да се налага изпращането му на административен орган по реда на чл. 424, ал. 5
НК, доколкото в смисъла на съответни самостоятелни правомощия на съда е изрично
нормата на чл. 305, ал. 6 НПК.
Като е одобрил споразумението първоинстанционният съд обаче не е допуснал
съществено процесуално нарушение, както поддържа главният прокурор, тъй като
определението по чл. 384 НПК е резултат на сгрешен материален, а не процесуален
закон.
Изложеното налага делото да се възобнови, да се отмени процесното
определение и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд, от стадия на съдебното заседание.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателно дело – нохд № 8754/2023 по описа на Софийски
районен съд, наказателно отделение, 22-ри състав.
ОТМЕНЯ определение № 313 от 21.03.2023г. на СРС,НО, 22- ри състав по нохд
№ 8754/2023, с което съдът е одобрил споразумение за решаване на делото и е
прекратил наказателното производство на основание чл. 24, ал. 3 НПК.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг състав на
съда от стадия на съдебното заседание.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6