Номер ІV-54 Година
2019, 28 май гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
Бургаският окръжен съд,
четвърти въззивен граждански състав
на тринадесети май година две хиляди и
деветнадесета,
в откритото заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. ТАНЯ ЕВТИМОВА
секретар Ваня Димитрова
като разгледа докладваното
от съдия Даниела Михова
частно гражданско дело № 470 описа за 2019 година
Производството
е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД
гр.Пловдив, ЕИК *********, против решение № 416 от 22.02.2019 г. по гр.д.6054/2018 г. по описа на
Бургаски районен съд, с което въззивникът е осъден да
заплати на Д.Н.В. ***, със съдебен адрес и представител по смисъла на чл.39 от ГПК – адв.Г.К. от БАК, сумата 246,59 лв, представляваща стойността на
неоснователно допълнително начислената от ответника консумирана електроенергия
за периода от 10.06.2017 г. до 08.09.2018 г., за обект в гр. Бургас, ул.„Македония“
№ 73, ет.2, ап.десен, с ИТН 2647534, клиентски номер *********, платена от
ищцата въз основа на фактура № **********/26.04.2018 г., издадена от ответника
на основание едностранно извършена корекция по чл.48 и чл.51 от ПИКЕЕ, ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 16.08.2018
г. до окончателното ѝ изплащане; както и сумата от 350 лв – съдебни
разноски. Твърди се, че решението на БРС е неправилно, необосновано,
постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния
закон. По-конкретно се твърди, че са неправилни изводите на съда, че липсва
ред, по който да бъде установено нерегламентираното вмешателство в схемата за
свързване на електромера. Твърди се, че независимо от отмяната на чл.41-44 и на
чл.47 от ПИКЕЕ, за „ЕР ЮГ“ ЕАД не само съществува правна възможност да извършва
проверки за техническото състояние на собствените си електрически съоръжения,
но и това представлява задължение за дружеството, произтичащо както от
специфичната му дейност, така и от разпоредбите на Закона за енергетиката
(чл.45, т.8 и чл.89, т.4). Твърди се, че съгласно чл.83, ал.1, т.6, вр.ал.2 от
ЗЕ, с влизането в сила на ПИКЕЕ, за дружеството е налице правно основание за
корекция на сметките. На второ място се твърди, че в процесния случай не се
твърди неизпълнение на договора от страна на клиента, за да се доказва виновно
неизпълнение; нито е от значение авторството на манипулацията върху СТИ. Твърди
се, че в случая се касае за обективна отговорност /по ЗЕ и ПИКЕЕ/ на
потребителя при неправилно отчитане от СТЕ на консумираната електроенергия,
което по делото е установено с представените констативни протоколи № 336/08.03.2018
г. от метрологична експертиза на СТИ на БИМ, поради което исковата сума е
заплатена от ищцата основателно. Претендира се отмяна на решението на БРС и
постановяване на решение, с което искът се отхвърля. Претендират се разноски за
двете инстанции. Не са ангажирани нови доказателства. В съдебно заседание не се
явява представител на въззивника, депозирано е писмено становище по съществото
на спора с възражение за прекомерност на евентуално претендираните от
въззиваемата страна съдебни разноски.
Въззиваемата Д.Н.В. оспорва въззивната жалба
като неоснователна, с
писмен отговор на въззивната жалба в срока по чл.263 от ГПК, чрез
процесуалния си представител адв.Г.К., с
който. Оспорва се твърдението на въззивника, за съществуването на законово
основание за извършване на едностранната корекция на сметката. На второ място
се твърди, че е неясно защо преизчислението на сметката на ищцата е за 90 дни,
а не за някакъв друг период. Изложени са подробни съображения, вкл.за отмяната
с решение на ВАС, на разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ. Претендира се
потвърждаване на обжалваното решение и претендиране на разноски за въззивното
производство. Също не се сочат нови доказателства.
Въззивната жалба е подадена
против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, от легитимирано
лице, поради което е допустима.
С оглед твърденията на
страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и
правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния съд е
образувано по исковата молба на
въззиваемата Д.Н.В. за осъждане на въззивника „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД да й заплати сумата от 246,59 лв,
представляваща недължимо платена без основание стойност на допълнително
начислена електроенергия, представляваща корекция на сметка за срок от 90 дни
за периода от 10.06.2017 г. до 08.09.2018 г., съгласно издадена от въззивното
дружество фактура № **********/26.04.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на исковата молба – 16.08.2018 г. до окончателното й
изплащане, както и направените по делото разноски. Ищцата твърди, че макар да
счита, че не дължи начислената й по процесната фактура сума на 16.05.2018 г. я
е заплатила на ответника поради заплахата от изключване на електрозахранването
в собствения й имот. Излага подробни съображения в подкрепа на твърденията си,
че не дължи процесната сума, а именно - че процесната сума е незаконосъобразно
начислена от ответника - при липсата на основание по ЗЕ и ОУ на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС
за извършване на едностранна корекция на сметката; при допуснати нарушения в
процедурата, при липса на данни за виновно поведение на ищеца като потребител
на услугата, и при липсата на уведомяване (а и на предвиден в ОУ ред за
уведомяване) на ищеца за извършената едностранна корекция на сметката.
Предявеният
иск е с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Ответникът е оспорил като неоснователен иска с
писмен отговор на исковата молба, подаден в законовия срок. Твърди, се че
фактурираната сума е начислена правомерно - на основание чл.98а, ал.2, т.6 и
чл.104а, ал.2, т.5 от ЗЕ, вр.чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, вр.чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ,
вр.чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ, като коригираните количества са изчислени при спазване
на методиката по чл.48, ал.1, т.1, б.„б“ от ПИКЕЕ. Излагат се твърдения, че
извършената на 14.03.2017 г. от служители на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД
проверка на електромера, монтиран в имота на ищеца за измерване на доставената
в дома му ел.енергия, е извършена при спазване на процедурата. Сочи се, че при
проверката е било установено, че електромерът на обектът измерва с грешка извън
допустимата, което води до неотчитане на консумирана ел.енергия. На основание
чл.51, ал.1, вр.чл.48, ал.1, т.1, б.„б“ от ПИКЕЕ, е извършена процесната
корекция на сметката на ищците. Твърди се още, че корекцията на сметката не
представлява санкция за клиента, а цели овъзмездяване на енергийното дружество,
поради което наличието на вина и установяването на нарушителя не са
предпоставки за извършване на корекция на сметката.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е
приел, че макар да са приложими нормите и процедурите по
ЗЕ и ПИКЕЕ, в случая не е налице процедура по проверка на измервателните
системи (Раздел VIII от ПИКЕЕ – отм.) и не е извършено редовно уведомяване на
клиента за корекцията поради липса на установени правила. Съдът е приел, че
правилата по чл.28, ал.2 от ОУ на ЕВН ЕС ЕАД и общия ред за уведомяване,
предвиден в чл.42 от ОУ на ЕВН ЕС са
неприложими при извършване на едностранна корекция на сметката на
клиента, тъй като общият ред за уведомяване не се отнася до корекциите на
сметки, така, както са регламентирани в ПИКЕЕ (към датата на приемане на ОУ
през 2008 г. ПИКЕЕ не са били приети), а уведомяването по чл.28 от действащите
ОУ е неприложимо, тъй като се отнася общо за всички видове корекции, извършвани
от ЕВН ЕС ЕАД въз основа на констативни протоколи, издадени от ЕР дружество,
заедно със справки за начислената енергия. По подробно изложени съображения,
БРС е уважил предявения иск и е осъдил ответника да заплати на ищцата
направените от нея разноски.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените във въззивната жалба оплаквания за
неправилност и необоснованост на решението, по които въззивният съд дължи
произнасяне, съдът намира следното:
По делото не е спорно, че между страните е налице
облигационно правоотношение, по което ответното дружество е доставчик, а ищцата
– клиент на услугата доставка на електроенергия с клиентски № **********, а
електроснабденият му обект е с ИТН 2647534.
По делото не е спорно, а е видно и от представените
писмени доказателства, че по фактура № **********/26.04.2018 г. ищцата е
заплатила на ответното дружество сумата от 246,59 лв - стойност на допълнително
начислена електроенергия в размер на 1391 кВт/ч, за периода от 10.06.2017 г. до
08.09.2017 г.
Не е спорно, че процесната
фактура е издадена от ответницата на основание извършена проверка от служители
на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, съгласно Констативен протокол за техническа
проверка и подмяна на средства за търговско измерване - № 386967 от 08.09.2017
г. за кл.№ **********, открит
на името на ищцата.
Не е спорно, че при извършената проверка, представител
на клиента не е присъствал, поради което проверката е извършена и констативния
протокол е съставен в присъствието на свидетел.
Видно от представения Констативен протокол за
техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване, при
извършената проверка е констатирано, че има видима нерегламентирана намеса по
измервателното средство и е констатирано измерване с грешка над допустимата.
От представения по делото
Констативен протокол от метеорологична експертиза на средство за измерване №
336/08.03.2018 г. на БИМ се установява, че до вътрешността на електромера е
осъществен достъп, чрез пробиване на отвор на основата, и са закъсени изводите
в задната му част, като по този начин са измени техническите и метрологични
характеристики на средството и то
измерва с отклонение, извън границите на допустимото.
По издадената на ищцата справка за
коригиране на сметката за ел.енергия и фактура № № **********/26.04.2018 г. за
сумата от 246,59 лв, представляваща дължима сума за установено неизмерване на
количеството ел.енергия от 1391 kWh за периода от 10.06.2017 г. до 08.09.2017
г., ищцата е платила сумата на ЕВН ЕС ЕАД в срока за плащане.
Спорно по делото е, законосъобразна ли е процедурата
по извършване на проверката и съставянето на констативния протокол; верни ли са
отразените констатации в протокола; спазена ли е при съставяне на протоколите и
при извършване на корекцията на сметката, законовата процедура по чл.47 и 48 от
ПИКЕЕ, и по чл.98а, ал.2, т.6 и чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ по отношение на реда за
уведомяване на клиента за извършената едностранна корекция.
Случаите, в които е допустимо извършване на корекции на сметки на
потребителите при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия и
начините, по които следва да бъде извършено преизчислението на количеството
потребена енергия, са регламентирани в Раздел ІХ (чл.47 – чл.51) от ПИКЕЕ. С
Решение № 1500/06.02.2017 г., постановено по гр.д.2385/2016 г. по описа за 2016
г. на ВАС, 5-членен състав, голяма част от разпоредбите на ПИКЕЕ (всички, с
изключение на Раздел ІХ Случаи и начини за извършване на преизчисление на количеството
електрическа енергия от операторите на съответните мрежи - чл.48 – чл.51) са отменени, като
тази отмяна е в сила занапред - от датата на обнародване на решението в
Държавен вестник (бр.15 от 14.02.2017 г.). Датата на извършване на проверката и
на съставяне на констативния протокол (01.08.2017 г.), както и целият процесен
период (от 09.03.2017 г. до 01.08.2017 г. - общо 145 дни), за който ответникът
е извършил коригиране на сметката на ищеца и е начислил и фактурирал на ищеца
стойността на 2871 кВт/ч, изцяло попада в периода след обнародване на Решение №
1500/06.02.2017 г., постановено по гр.д.2385/2016 г. по описа за 2016 г. на
ВАС, поради което отменените с решението на ВАС разпоредби на ПИКЕЕ не намират
приложение.
С изменението на ЗЕ
с ДВ, бр.54/2012 г. и приемането през 2013 г.
на Правила за
измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) от ДКЕВР, е предвидено законово основание за крайния снабдител да извършва
едностранна корекция на сметките на потребителите при констатирано неотчитане
или неточно отчитане на доставяната електроенергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена ел.енергия. Както се посочи по-горе, доколкото проверката на
електромера е извършена на 08.09.2017 г., а отмяната на всички
разпоредби на ПИКЕЕ, с изключение на съдържащите се в чл.48-51 от глава IХ
правила относно случаите и начините за извършване на преизчисление на
количеството ел.енергия от операторите на съответните мрежи, постановена с
Решение № 1500 от 6.02.2017 г. по адм.д.№ 2385/2015 г. на ВАС, 5- членен
състав, обнародвано в ДВ бр.15 от 2017 г., няма обратно действие, ПИКЕЕ намират приложение в настоящия случай, с
изключение на изискванията на чл.47 от ПИКЕЕ за съставяне на констативния
протокол.
Съгласно чл.98а, ал.2,
т.6 ЗЕ, крайният снабдител продава електрическа
енергия при публично известни общи условия, които трябва да съдържат
задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка
съгласно правилата по чл.83, ал.1,
т.6 ЗЕ. С приемане на тези изменения в ЗЕ и приемането
на ПИКЕЕ вече е налице законово основание за извършване на едностранна корекция
в сметката на потребителя. Съдът споделя становището, изразено в Решение №111/17.07.2015 г. на ВКС
по т.д. № 1650/2014 г., I т.о., ТК, че едностранни корекции са допустими само
ако крайният снабдител е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ - да предвиди в общите условия на договорите ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките
за доставената електрическа енергия.
Настоящият съдебен състав продължава да поддържа становището (изразено в
постановените от него до момента съдебни актове по сходен казус), че
въззиваемото дружество като краен снабдител не е привел своите Общи условия
(намиращи се на интернет страницата на въззивното дружество, https://www.evn.bg/getattachment/fc65fd0c-d8e7-419b-9c2c-c7074f7b881f/EVN_OU_ES_BG-(1).aspx) в съответствие с
новоприетата нормативна уредба и не е инкорпорирало в тях така приетите
правила.
Настоящият
състав приема, че правилата по чл.28, ал.2 от ОУ на „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД, и
предвиденият в чл.42 от същите ОУ общ ред за уведомяване, са неприложими.
Уредените в общия ред по чл.42 от ОУ на „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД правила
не се отнасят до корекциите на сметки, така, както са регламентирани в ПИКЕЕ
(към датата на одобряване от ДКЕВР на Общите условия на „ЕВН България
Електроснабдяване” EАД - 10.05.2008 г., ПИКЕЕ не
са били приети). Уведомяването по чл.28, ал.2 от ОУ също е неприложимо, тъй
като се отнася общо за всички видове корекции, извършвани от „ЕВН ЕС“ ЕАД въз
основа на констативни протоколи, издадени от електроразпределителното
дружество, заедно със справки за начислената енергия и не отговаря на законовото изискване на чл.98а,
ал.2, т.6 ЗЕ, тъй като не е
регламентиран редът, по който следва да бъде уведомен клиента за едностранната
корекция на сметка.
След като ответникът не е доказал да е променил
Общите си условия съобразно изискването на чл.98, ал.2,
т.6 ЗЕ, следва да се приеме, че не е налице изпълнение
на това законово задължение, предвидената в закона процедура не е
завършена, а правото на ответника да коригира сметките на клиентите си не се е
породило.
В
процесния случай е безспорно, че такъв ред за уведомяване на клиента не е
предвиден в ОУ на ответното дружество, поради което начисляването на процесната
сума от 246,57 лв, е извършено в нарушение на закона. След като е липсвало
основание за нейното начисляване, то предявеният иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД против ответното дружество е основателен и следва да бъде уважен.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено при споделяне мотивите на
първоинстанционния съд, към които настоящият състав препраща на основание
чл.272 от ГПК.
При така постановения резултат, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, на въззиваемата следва да се присъдят съдебни разноски за
въззивното производство в размер на 300 лв, като съдът намира за
неоснователно възражението на въззивника за прекомерност на заплатеното от
ищеца адв.възнаграждение, което е в размер на минимално определения в Наредба №
4/2001 г. за МРАВ.
Мотивиран от изложеното,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 416 от 22.02.2019 г. по гр.д.6054/2018 г. по описа на
Бургаски районен съд.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД
гр.Пловдив, ЕИК *********, да заплати на Д.Н.В., ЕГН **********, сумата от 300
лв (триста лева) представляваща съдебни разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.