№ …………….
гр. София, ……. януари, 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - Наказателно
отделение, ХІІ въззивен състав, в публично съдебно заседание,
проведено на девети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВ
ПАВЕЛ
ПАНОВ
при
секретаря Светослава Матеева, като разгледа докладваното от съдия Кехайова ВНЧХД № 4521 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 08.02.2017г. по НЧХД
№ 8198 от 2016 година, СРС, НО, 14 състав, е признал подсъдимата Е.Т.М. за
невиновна в това, на 20.11.2015 год. в гр. София, с жалба вх. № 49996 по описа
на СРП, чрез използваните изрази: „Не бих могла да знам дали „услужлив”
служител от Техническата служба на Община - Район „Банкя” е посочил на ищците
„подходящ” имот.”; „... Й. Г. се жалва срещу решението на СРС в частта, с която
исковата молба на двамата ищци е върната. Сега той лично претендира за по-голям
дял, убеден, че измамата с местностите е минала.”; „Считам, че лицето Й.Г.Г. е
основен инициатор за снабдяване с документ за собственост по земеделска
реституция върху част от моя имот, чрез „преместване” на имот от м. „Търнов
рид” в м. „Банярско вървище”.”; „По предходното дело в АССГ, по повод на отказа
на Кмета на Община - Район „Банкя” да нанесе този имот в кадастралната карта, в
залата на съдебното заседание имаше много /над 10/ представители на
наследниците, докато по делото в СРС те са се отказали да участват. От многото
наследници на претендираната част от моя имот, сега по делото участва само З.И.И.,
който не е участвал по-рано. Тяхното неучастие се дължи на това, че те са си
припомнили къде е било мястото на имот на наследодателя им, а не е там, където
го посочва Й.Г.Г.. Това не бих могла да знам, но неучастието им е показателно”;
„Моля Софийска районна прокуратура да разследва, дали има участие при измамата
с местностите и от там при издаването на документ с невярно съдържание на
служител от Техническата служба при Община - Район „Банкя”, който да е
информирал ищеца Й.Г.Г., че за моя имот няма реституционни претенции и
неправомерно да му е помогнал да се снабди с незаконосъобразно решение на ОСЗ
за възстановяването му въпреки, че имотът на наследодателя му е бил в друга
местност. Моля да се разследва дали има извършено престъпление при издаването
на: удостоверение, издадено от СО Район „Банкя”, чл. 13, ал. 6 от ППЗСПЗЗ,
Скица № 16/28.02.2011 год., издадена от Г.93, Решение № 03567-1 и № 0373-2 от
20.06.2011 год. на ОСЗ „Овча купел”.”, да е разпространила публично неверни позорни
обстоятелства по отношение на Й.Г.Г. и на основание чл. 304 от НПК я е оправдал
по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от НК. Съдът е отхвърлил
предявения от Й.Г.Г., против Е.Т.М. граждански иск за сумата от 20 000,00
лв. /двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените му с
деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 13.02.2016
год. до окончателното изплащане. Осъдил е Й.Г.Г. да заплати на Е.Т.М. сумата от
1500,00лв. /хиляда петстотин лева/ разноски за адвокатско възнаграждение.
Недоволен от така постановената
присъда е останал частният тъжител, който в законния срок, е депозирал въззивна
жалба, с която се прави искане за отмяна на атакувания съдебен акт и
постановяване на нова осъдителна присъда. С жалбата се излагат твърдения за
необоснованост на присъдата и постановяването й при съществени нарушения на
процесуалните правила. Сочи се, че престъплението, за което е подадена тъжбата
е било доказано, както от обективна, така и от субективна страна. Прави се
искане за отмяната й и постановяването на нова присъда, с която подсъдимата Е.Т.М.
да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение, както и да бъде уважен
предявения граждански иск в пълния му размер, ведно със законната лихва от
датата на деянието – 20.11.2015 г.
Преди даване ход на делото пред
въззивната инстанция е депозирано допълнително писмено изложение от тъжителя Г.,
в което се развиват доводи за постановяване на обжалваната присъда при
съществени нарушения на процесуалните правила, включително прочитането й само с
две изречения без посочване на сумата, за която тъжителят Г. е бил осъден да
заплати на подсъдимата. Излагат се твърдения за прилагане на присъдата в писмен
вид извън сроковете по чл. 308 НПК, както и за изготвяне на мотивите към нея
извън разумните такива, което води до погасяване на наказателната отговорност
по давност. Изтъква се, че присъдата е необоснована, постановена без обективен
анализ на събраните по делото доказателства и на съдържанието на
инкриминираната жалба, в която ясно се навеждат твърдения за извършени от
частния тъжител престъпления по чл. 308 НК и по чл. 209 НК. Приема се, че искането
на М., отправено към СРП за провеждане на разследване за документни
престъпления представлява клеветническо твърдение, тъй като добре е било
известно, че частният тъжител не би могъл да осъществи състава на твърдените от
нея престъпления. Отправя се искане за отмяна на атакувания съдебен акт,
постановяване на нова осъдителна присъда и осъждане на подсъдимата да заплати
обезщетение за причинени на частния тъжител неимуществени вреди.
В депозирано от защитника на
подс. М. писмено възражение срещу жалбата на частния тъжител се прави искане за
потвърждаване на обжалваната присъда като правилна. Приема се, че в мотивите си
районният съд се е позовал на части от жалбата на подсъдимата до СРП, които
разкриват в пълнота съдържанието й. Счита, че първата инстанция е извършила
подробен доказателствен анализ въз основа на който е било прието, че подсъдимата не е
осъществила състава на престъплението, за което е предадена на съд. Този извод се
мотивира с анализ на съдържанието на инкриминираната жалба, с която се иска
извършване на проверка за евентуални извършени престъпения, към която са били
представени редица писмени доказателства. Последното според защитата на
подсъдимата обосновава единствения разумен извод за липса на състав на
престъпление против доброто име на тъжителя. Такова престъпление би било
осъществено единствено в случай, че подсъдимата е имала съзнание за това, че
частният тъжител не е извършил престъпление и въпреки това е депозирала жалба
пред разследващите органи с твърдения за обратното. Изтъква се още, че фактът,
че частният тъжител е бил разпитван в качеството на свидетел не е позорно
обстоятелство, а е конституционен дълг на всеки гражданин. В заключение се
отправя искане за потвърждаване на обжалваната присъда и присъждане на
направените по делото разноски.
В разпоредително заседание проведено
на 05.11.2019 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, е преценил, че за
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и/или
свидетели, изслушването на експертизи, както и ангажирането на нови писмени
и/или веществени доказателства и в този смисъл не се налага провеждане на въззивно
съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по
чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.
В
откритото заседание пред втората инстанция повереникът на частния тъжител
поддържа въззивната жалба и постъпилото допълнение към нея. Прави искане за
отмяна на постановената присъда и постановяване на нова осъдителна такава. Без
да възразява срещу възприетата фактическа обстановка, критикува правните
изводи, до които е достигнала първата инстанция. Приема, че подсъдимата е
отправила директни обвинения против частния тъжител и вещото лице в извършване
на тежки престъпления и документни такива, както и прави внушения за участието
им в корупционни практики. С тези аргументи се прави искане за признаване на
подсъдимата за виновна по повдигнатото с тъжбата обвинение, претендира осъждането й за причинените на частния
тъжител неимуществени вреди и възразява срещу присъждането на направените от
подсъдимата разноски за адвокатско възнаграждение.
Частният тъжител приема, че е
безспорно доказано извършването на престъплението, за което е подадена тъжбата срещу
подс. М.. Счита, че неправилно районният съд не е обсъдил всички изрази,
съдържащи се в инкриминираната жалба. Изтъква нарушения при постановяване на
присъдата от районния съд. Прави се искане за нейната отмяна.
Защитникът
на подс. М. – адв. В., моли въззивният съд да отхвърли жалбата на частния
тъжител като неоснователна и да потвърди присъдата, предмет на въззивната
проверка. Пояснява, че правилно са били интерпретирани използваните в жалбата
на подсъдимата изрази като такива, изразяващи съмнение в правомерността на
действията на частния тъжител и целящи да предизвикат проверка във връзка с тях.
Приема, че не е осъществен съставът на престъплението, за което подсъдимата е
предадена на съд. Прави се искане за потвърждаване на присъдата, включително в
частта, с която е бил отхвърлен предявения граждански иск. Приема, че
възложените на частния тъжител разноски за адвокатско възнаграждение не могат
да бъдат намалявани с аргумент за тяхната прекомерност.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалваният
съдебен акт, изложеното във въззивната жалбата и допълнението към нея, както и
доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз
основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна
проверка на атакуваната присъда, по отношение на нейната законосъобразност,
обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира
за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК, от легитимирано лице, отговаря на
изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
По
същество, същата е неоснователна.
Първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен
начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени в мотивите
на присъдата. Въз основа на събрания доказателствен материал,
първоинстанционният съд напълно обосновано е приел, че подс. Е.Т.М. не е извършила
престъплението, за което е обвинена.
За
да постанови обжалваната присъда, СРС е провел съдебно следствие, в хода на
което е приобщил чрез прочитане по реда на чл. 283 от НПК събраните писмени
доказателства, изслушани са били показанията на свидетелите И.П.(л. 180 от
делото), З.И.(л. 181 от делото) и тези на св. Л.И.(л. 200 от делото).
Пред
настоящата съдебна инстанция не беше проведено съдебно следствие и не бяха
събрани нови доказателства, поради което, съдът изгради своите фактически и
правни изводи на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на
съдебното следствие пред първата съдебна инстанция.
Въззивната инстанция счита, че вътрешното убеждение на
районния съд по съставомерните факти е формирано на основата на правилен анализ
на събраните по делото доказателствени материали, като споделя доводите и
съображенията му относно тяхната оценка. Първостепенният съд е кредитирал
изцяло всички събрани по делото доказателства, включително и писмените такива,
както и се е доверил на показанията на разпитаните свидетели, като въз основа
на тях е изградил своето вътрешно убеждение относно фактическата обстановка по
делото, която се споделя напълно и от настоящия съдебен състав. Въззивният съд
намира, че не са налице основания за промяна на така установената от
първостепенния съд фактическа обстановка, доколкото пред настоящата инстанция не
се установиха нови факти и обстоятелства, които да доведат до промяната й по
същество, а от друга такива не се установиха и от собствения анализ на
доказателствените източници. Поради това настоящата инстанция напълно възприема
приетата от първостепенния съд фактическа обстановка, доколкото тя е правилно
установена, на база на вярна и точна преценка на доказателствения материал, а
именно:
Подсъдимата
Е.Т.М. е български гражданин, с висше образование, неосъждана, ЕГН **********.
Подс.
М. и частният тъжител Г. били ответни страни по неуредени наследствени
отношения, свързани с поземлен имот във вилна зона Банкя, гр. София. Всяка от
страните претендирала право на собственост по наследство и искала реституиране
на имота. Спорът бил отнесен до СРС, във връзка с който било образувано гр. д.
№ 36475/2013 год. по описа на СРС. Производството по делото приключило с постановяване
на съдебно решение, което подс. М. приела като неправилно. Счела, че то е последица от
незаконосъобразни действия от страна на назначените по делото вещи лица и
администрацията. Това я мотивирало на 20.11.2015 год. да депозира в СРП жалба
срещу В.И.К.- вещо лице по гр.д. № 36475/2013 год. по описа на СРС. С жалбата правела
искане за извършване на проверка на свързани с предмета на делото въпроси и
изказала съмнение за извършени престъпления. В жалбата подс. М. посочвала: „Не
бих могла да знам дали „усложлив” служител от Техническата служба на Община -
Район „Банкя” е посочил на ищците „подходящ” имот.”; „... Й. Г. се жалва срещу
решението на СРС в частта, с която исковата молба на двамата ищци е върната.
Сега той лично претендира за по-голям дял, убеден, че измамата с местностите е
минала.”; „Считам, че лицето Й.Г.Г. е основен инициатор за снабдяване с
документ за собственост по земеделска реституция върху част от моя имот, чрез
„преместване” на имот от м. „Търнов рид” в м. „Банярско вървище”; „По
предходното дело в АССГ, по повод на отказа на Кмета на Община - Район „Банкя”
да нанесе този имот в кадастралната карта, в залата на съдебното заседание
имаше много /над 10/ представители на наследниците, докато по делото в СРС те
са се отказали да участват. От многото наследници на претендираната част от моя
имот, сега по делото участва само З.И.И., който не е участвал по-рано. Тяхното
неучастие се дължи на това, че те са си припомнили къде е било мястото на имот
на наследодателя им, а не е там, където го посочва Й.Г.Г.. Това не бих могла да
знам, но неучастието им е показателно”; „Моля Софийска районна прокуратура да
разследва, дали има участие при измамата с местностите и от там при издаването
на документ с невярно съдържание на служител от Техническата служба при Община
- Район „Банкя”, който да е информирал ищеца Й.Г.Г., че за моя имот няма
реституционни претенции и неправомерно да му е помогнал да се снабди с
незаконосъобразно решение на ОСЗ за възстановяването му, въпреки че имотът на
наследодателя му е бил в друга местност. Моля да се разследва дали има
извършено престъпление при издаването на: удостоверение, издадено от СО Район
„Банкя”, чл. 13, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, Скица № 16/28.02.2011 год., издадена от Г.93,
Решение № 03567-1 и № 0373-2 от 20.06.2011 год. на ОСЗ „Овча купел”.
Във
връзка с жалбата на подс. М. била образувана пр. пр. № 48996/2015 год. по описа
на СРП. В хода на разследването частният тъжител Г. се запознал със
съдържанието на депозираната от подс. М. жалба, за твърденията в която
депозирал частна тъжба в СРС с обвинение за извършени спрямо него престъпление
от частен характер.
В хода на съдебното следствие
пред районния са приобщени по реда на чл. 283 НПК събраните писмени
доказателства, изслушани са показанията на И.П., З.И.и тези на св. Л.И..
Правилно първостепенният съд
е кредитирал показанията на разпитаните свидетели и приобщените по делото
писмени доказателства, като резонно е отбелязал липса на противоречия в
събрания доказателствен материал, което не е наложило детайлното му обсъждане.
Показанията на разпитаните
свидетели И.П., З.И.и тези на св. Л.И.установяват отношенията им с тъжителя по
повод съществуващ гражданскоправен спор за собственост върху недвижим имот,
респ. познанството им с него. Възпроизвеждат още разказа на частния тъжител,
свързан с жалбата на подсъдимата М. до СРП и начинът по който съдържанието й е
било възприето от Г.. Правилно съдът се е доверил на тези гласни
доказателствени средства доколкото същите не се опровергават от останалия
събран по делото доказателствен материал и се приемат за достоверни и от
въззивната инстанция. Показанията на П.и И.свързани с предмета на
гражданскоправния спор са напълно ирелевантни в конкретния случай. Това е така,
доколкото предмет на настоящето производство е не да се установи правилността
на съдебното решение по гр.д. № 36475/2013 год. по описа на СРС, а да се
прецени дали написаното в жалбата до СРП от подсъдимата срещу този съдебен акт
покрива от обективна и субективна страна признаците на престъплението клевета
по смисъла на чл. 147, ал. 1 от НК.
В тази връзка въззивният
съд, както и първостепенният такъв намира, че единствено посочените по- горе и
установени по безспорен и категоричен начин факти по делото, са единствените
относими към предмета на настоящето дело. Другите факти, въведени в процеса,
чрез показанията на свидетелите са ирелевантни за правилното решаване на спора
по същество. Тези изводи се налагат с оглед становището на въззивния съд, че
първостепенният такъв въз основа на правилно установена фактическа обстановка е
достигнал до правилни и законосъобразни правни изводи относно липсата на съставомерност
на деянието на подсъдимия от обективна и субективна страна. Анализът на
първостепенният съд е достатъчен и като краен резултат правилен. Същият се
споделя изцяло и от настоящия въззивен състав.
Както е приел и
първостепенния съд с изразите, използвани в жалбата си до СРП, инкриминирани в
тъжбата на ЧТ Г., подс. М. е посочила различни факти и обстоятелства, поради
които счита, че е възможно тъжителят Г. да се е възползвал от противоправно
поведение на други лица. Квалифицирал е част от тях като вероятно престъпление,
за разследването на което е била подадена жалбата. Въззивният съд се съгласява
със становището на СРС, че вписаното от подсъдимата в жалбата до СРП, според което ЧТ Г. е възможно
да се е възползвал от недобросъвестно поведение на субекти от общинската
администрация, за да се облагодетелства, като счита, че той е основният
инициатор за снабдяване с документ за собственост по земеделска реституция
върху част от имота на подсъдимата, съставлява само оценка от страна на подсъдимата
за развитието и изхода от гражданското производство по иска за собственост
върху имота. Това е било нейно мнение и становище във връзка с водения
реституционен иск, нейна интерпретация на фактите по делото и възможните
причини за оценяването им по съответния начин от гражданския съд, съответно нейно
становище във връзка с поведението на част от засегнатите от спора й с тъжителя
Г. лица. Правилно СРС е приел, че в случая е без каквото и да е било значение
какви мисли за поведението на тъжителя е имала подсъдимата, тъй като видно от самата
жалба, никъде в нея подсъдимата не е записала и не е твърдяла ЧТ или друг
участник в гражданското дело да е съставил неистински, преправен документ или
такъв с невярно съдържание, нито, че е възбудил и/или подържал заблуждение у
някого с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага.
В жалбата си до си СРП подсъдимата
е изразила единствено и само свои съждения и е направила свое тълкуване на
поведението на участниците в гражданското дело, без да въвежда твърдения за престъпно
поведение от страна на тъжителя Г.. Касае се, както е посочил и първостепенния
съд, за изводи и лично становище на подсъдимата, а не за конкретни факти, за които
твърди, че са се случили.
На следващо място правилно
първостепенният съд е приел, че подаването на сигнал за евентуално извършени
престъпления не може да ангажира наказателната отговорност на подсъдимата.
Въззивната инстанция споделя довода на първостепенния съд, че за съмненията,
които подс. М. е имала за извършени по отношение на владян от нея имот престъпления, е упражнила
конституционно гарантираното си право на жалба и е поискала проверка от
компетентен орган. Съобщаването до органите на досъдебното производство за
извършено престъпление винаги преминава през изнасяне на информация за известни
на автора факти, които той интерпретира като основание да счита, че е налице
извършено общественоопасно деяние. Без съмнение законът задължава лицата да
изнасят информацията добросъвестно и да не набеждават други лица в извършване
на престъпление, когато знаят, че те са невинни. Без съмнение обаче, законът
дава не само възможност, но и право на лицата, да се обърнат за съдействие към
разследващите органи и тогава, когато считат, че е възможно да е било извършено
престъпление, като съобщят известните им факти по предвидения за това ред,
който в случая е чрез подаване на жалба или сигнал до надлежните органи на
властта. Право от което в конкретния случай се е възползвала и подсъдимата и
което е упражнила, подавайки инкриминираната по настоящето дело жалба. Както
вече бе посочено и наказателно производство се образува при наличие на законен
повод за това, единият от които е съобщение до органите на ДП за извършено
престъпление, чрез разкриване на известните факти и чрез въвеждане на твърдения
от лицето, сочещи на обоснованост на доводите му да иска съдействие от страна
на разследващите органи в процеса на разкриване на обективната истина. Във
всеки един такъв случай, когато се навеждат твърдения за противоправно
поведение, което би могло да се субсумира под състав на престъпление
жалбоподателят разкрива известните му факти, сочи причините поради които счита,
че е възможно да се касае за извършено престъпление и отправя искане за
съдействие и провеждане на следствени действия с оглед установяване дали има
извършено престъпление. Така е сторила в инкриминираната жалба и подсъдимата.
Законът е предоставил на всяко лице правото да се обърне за съдействие до
разследващите органи, когато счита че са налице данни за извършено престъпление,
вкл. като опише известните му факти. Това е предвидено като възможност в НПК и не
би могло да се приеме като увреждащо действие освен в случаите, когато
жалбоподателят действа целенасочено със субективната увереност, че набеждава
невинно лице в извършване на престъпление.
Без съмнение жалбата
представлява документ, който е годен да възбуди наказателно преследване срещу
лицата, посочени в нея като съпричастни към описаните деяния, но следва да се
има предвид, че в случая този документ няма доказателствена сила в рамките на
наказателния процес. Точно обратното отразените в нея факти и обстоятелства
подлежат на доказване и установяване с всички предвидени от закона
доказателства и доказателствени средства, каквото именно е било и искането на
подс. М..
Да се приеме, че всеки път,
когато лице, чиито права са засегнати, упражни предоставеното и гарантирано от
закона право да потърси съдействието на разследващите органи, осъществява състав
на престъпление клевета е абсурдно и лишено от каквато и да е било житейска и
правна логика. Няма никакво значение от изразните средства, с които се въвеждат
известните факти от жалбоподателя, стига с тях да не се въвеждат твърдения за
извършено престъпление от конкретно лице със съзнанието, че то е невинно.
В този смисъл напълно
правилни са изводите на първостепенния съд, че в реда на нещата е подсъдимата
да сигнализира компетентните органи, когато е имала съмнение, че са били
нарушени нейните права и законни интереси. Пак в реда на нещата е подсъдимата
да изложи известните й факти добросъвестно по начина, по който са й известни.
Именно това е било сторено от М.. Същата е заявила: „Не бих могла да знам дали „усложлив” служител от Техническата служба
на Община - Район „Банкя” е посочил на ищците „подходящ” имот.”; „... Й. Г. се
жалва срещу решението на СРС в частта, с която исковата молба на двамата ищци е
върната. Сега той лично претендира за по-голям дял, убеден, че измамата с
местностите е минала.”; „Считам, че лицето Й.Г.Г. е основен инициатор за
снабдяване с документ за собственост по земеделска реституция върху част от моя
имот, чрез „преместване” на имот от м. „Търнов рид” в м. „Банярско вървище”;
„По предходното дело в АССГ, по повод на отказа на Кмета на Община - Район
„Банкя” да нанесе този имот в кадастралната карта, в залата на съдебното
заседание имаше много /над 10/ представители на наследниците, докато по делото
в СРС те са се отказали да участват. От многото наследници на претендираната
част от моя имот, сега по делото участва само З.И.И., който не е участвал
по-рано. Тяхното неучастие се дължи на това, че те са си припомнили къде е било
мястото на имот на наследодателя им, а не е там, където го посочва Й.Г.Г.. Това
не бих могла да знам, но неучастието им е показателно”; „Моля Софийска районна
прокуратура да разследва, дали има участие при измамата с местностите и от там
при издаването на документ с невярно съдържание на служител от Техническата
служба при Община - Район „Банкя”, който да е информирал ищеца Й.Г.Г., че за
моя имот няма реституционни претенции и неправомерно да му е помогнал да се
снабди с незаконосъобразно решение на ОСЗ за възстановяването му, въпреки че
имотът на наследодателя му е бил в друга местност. Моля да се разследва дали
има извършено престъпление при издаването на: удостоверение, издадено от СО
Район „Банкя”, чл.13, ал.6 от ППЗСПЗЗ, Скица № 16/28.02.2011 год., издадена от Г.93,
Решение № 03567-1 и № 0373-2 от 20.06.2011 год. на ОСЗ „Овча купел”. В
инкриминираните с тъжбата изрази подсъдимата в нито един момент не е потвърдила
тъжителят Г. лично или в съучастие с други лица да е съставял или ползвал
неистински, преправен или документ с невярно съдържание. Липсват и такива,
сочещи го като съпричастен по какъвто и да било начин към други противоправни,
включително измамливи действия. С твърденията на подсъдимата, че тъжителят Г. е
обжалвал решение на СРС в частта, с която исковата молба на двамата ищци е
върната; че тъжителят е основен инициатор за снабдяване с документ за
собственост по земеделска реституция върху част от имот, който счита за нейна
собственост и който се намира на място, различно от твръдяното от Г. и поради
тези факти, моли Софийската районна прокуратура „да разследва, дали има участие
при измамата с местностите и от там при издаването на документ с невярно
съдържание на служител от Техническата служба при Община - Район „Банкя”, който
да е информирал ищеца Й.Г.Г., че за моя имот няма реституционни претенции и
неправомерно да му е помогнал да се снабди с незаконосъобразно решение на ОСЗ
за възстановяването му“ практически не само не приписват на тъжителя извършване
на престъпление, но отнасят съмненията й за противоправни действия към
извършител, различен от тъжителя. Нещо повече жалбата е подадена пред надлежен
орган, компетентен да извърши проверка и да установи или изключи извършване на
престъпление. Основателността на искането за извършване на проверка е наложило
посочване на свързаните със спора лица, в това число тъжителя Г.. В никой от
инкриминираните изрази обаче не се съдържат конкретни факти, позоряващи
тъжителя или такива, приписващи му извършване на престъпление. Нещо повече
подателят на жалбата е използвала специфични езикови форми, изразяващи наличие
на съмнение, че е възможно Г. да се е възползвал от извършени незаконосъобразни
действия от страна на администрацията и вещото лице по делото. Липсват обаче
конкретни твърдения, свързани пряко с извършени от тъжителя действия. В
основата на съмненията на подсъдимата е съществуващ спор за материално право, страна
по който е тъжителят Г.. В този контекст е напълно нормално подс. М. да изрази
съмнения относно законосъобразността на действията на засегнатите от спора лица.
Използваните от нея изрази не съдържат твърдения за факти, а съмнения в
действията на участници (и не само) в съдебно производство, включително и в
съдържанието на документи, чиято проверка се иска.
Изводите на първостепенния
съд, че ако подс. М. е имала съмнения за извършени престъпления и надлежно е
упражнила правото си да подаде писмена жалба до съответните органи, които са
единствено компетентните да извършат действия по разследването, с цел установяване
на извършено или отсъствие на престъпление, е целяло да упражни при това
правомерно свои законоустановени и гарантирани права. От показанията на св. И.
и св. П. се потвърждава изводът, че към датата на разпита им пред СРС, споровете
между страните в настоящото производство не са разрешени и са предмет на
съдебни производства. Горното потвърждава извода, че целта на подс. М. с
подаване на инкриминираната жалба до СРП е била именно такава - да предизвика
разследване на евентуално извършени престъпления, резултатът от които би могъл
да има значение за водения правен спор за собственост. Целта не е била
оклеветяване, тъй като именно в правомощията на адресата на жалбата е да
извърши проверка и да установи наличието или липсата на съставомерно деяние.
Оценката на подсъдимата няма правно значение и може само да даде насоки за
събиране на допълнителни доказателства в производството.
Не е допустимо да се изисква
от гражданите, които са упражнили правото да съобщят до органите на ДП за
извършено престъпление да са убедени във всички случаи, че деянията, които
визират осъществяват състав на престъпление и ако не са напълно убедени в това
да се въздържат от разгласяването им под страх от наказателна отговорност.
Достатъчно е това, че когато е писала жалбата, подс. М. е действала с
убеждението, че упражнява едно свое законоустановено право, както и че е била
уверена, че посочените от нея факти са верни или цели да предизвика проверка на
верността им. Единствената цел на подсъдимата при подаване на жалбата е повече
от очевидна и тя е била да я адресира до компетентен орган, който да я разгледа
и след като я прецени и обсъди да инициира провеждане на разследване, което да
отговори на поставените в жалбата въпроси и съмнения.
Още повече и както е приел и
първостепенния съд, както е категоричен и въззивният такъв, че вписаните в
жалбата обстоятелства подлежат на преценка и доказване в рамките на наказателното
производство. Възраженията на повереника, че не е било изследвано цялостното
съдържание на жалбата, за да се установи твръдяното престъпление не могат да
бъдат споделени. Съдът разглежда обвинението така, както то е очертано с
частната тъжба и не може да излиза извън неговите рамки или да изследва
въпроси, които го надхвърлят. Тъжителят Г.
ясно е посочил кои изрази от жалбата на подс. М. е възприел като клеветнически
и всички те са били предмет на подробен анализ от страна на първата инстанция.
Независимо от цялостното съдържание на жалбата отново следва да се подчертае,
че ако се отрече възможността на лицата да сигнализират компетентните органи при
данни за извършено престъпление независимо дали тези съмнения са основателни
или не, означава на практика да се отричане възможността му да упражнява свои
законоустановени и гарантирани права, което е правен абсурд.
Въз основа на всичко
изложено, въззивният съд намира възраженията на повереника на ЧТ за
неоснователни, а присъдата на СРС, с която е приел, че деянието на подсъдимата
нито от обективна, нито от субективна страна осъществява състава на
престъплението по чл. 147, ал. 1 от НК, за правилна и законосъобразна,
постановена изцяло съобразно смисъла и духа на закона. Изводите на СРС, че
подсъдимата М. обективирайки в тъжбата си съмненията си за извършено
престъпление, което налага извършване на съответно разследване е упражнила
правото си по реда на чл. 209 НПК, са законосъобразни и правилни. В този смисъл
и правилно подсъдимата е била призната за невиновна и на основание чл. 304 от НПК оправдана изцяло по повдигнатото й обвинение, без да е било необходимо да
се обсъжда въпроса дали са налице останалите квалифициращи признаци от
обективна и субективна страна на престъплението, за което подсъдимата е била
предаден на съд.
При извършената на основание
чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда,
въззивната инстанция не констатира наличието на други основания, налагащи
нейното изменяване или отмяна, поради което и с оглед гореизложените
съображения, постанови своето решение, с което прие, че следва да потвърди
изцяло постановената първоинстанционна присъда. Тук е мястото да се отбележи,
че липсват доказателства подкрепящи твърденията, наведени в жалбата срещу
присъдата, че същата е била обявена с две изречения, като е останала неясна за
страните, включително в частта относно размера на сумата, за която тъжителят е
бил осъден. Следва да се отбележи, че присъдите по реда на НПК винаги се
обявяват от председателя на състава публично в присъствие на страните, на които
се разяснява правото на жалба. В конкретния случай тъжителят потвърждава, че присъдата
е била обявена в тяхно присъствие след приключване на съдебните прения и
предоставяне на последна дума на подсъдимата. Кога са били изготвени мотивите
на съда и дали това е станало със значително закъснение е въпрос който може да
бъде обсъждан при индивидуализацията на наказателната отговорност на
подсъдимото лице или на плоскостта на евентуално съществуващи основания за
ангажиране на дисциплинарна отговорност на съдебния състав. Подобно забавяне
обаче не може да обоснове извод за неправилност на постановения съдебен акт.
Твърденията за неяснота на присъдата в частта относно размера на разноските, за
които е бил осъден частния тъжител също
не могат да бъдат третирани като нарушение, обосноваващо отмяната й. Подобно
нарушение при постановяване на присъдата би могло евентуално да се преценява
като съществено такава, ако бе постановена осъдителна присъда спрямо подсъдимия
и му бе наложено наказание, доколкото в този случай е от значение присъдата да
е ясна във всичките й части, които евентуално ще бъдат предмет на обжалване.
Това в случая обаче не е така. Не са били нарушени и ограничени и правата на
ЧТ, доколкото не му е било отречено правото да подаде жалба срещу присъдата в
нейната цялост и тя да бъде разгледана. Нещо повече частният тъжител разполага
с правата по чл. 320, ал. 4 НПК, от които са е възползвал. В този смисъл дори
да е допуснато нарушение на процесуалните правила, то не е съществено и не е
довело до ограничение или нарушение на правата, на която и да е било от
страните по делото, поради което и не се явява нарушение сочещо за наличие на
предпоставки за отмяна на присъдата само на формално основание.
От изложеното до тук
въззивният съд прави извод, че следва да потвърди оправдаването на подсъдимата М.,
като потвърди присъдата в тази нейна част.
Поради липса на извършено
престъпление от страна на подсъдимата М. по отношение личността на частния тъжител Г.,
предявения граждански иск се явява без своето основание по чл. 45 от НК и
следва да бъде отхвърлен изцяло - така е направил и СРС, поради което присъдата
и в тази нейна част се потвърждава от въззивния съд. Не са налице основните
предпоставки по чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на подсъдимата за
извършен деликт спрямо частния тъжител - липсва виновно и противоправно
поведение на подсъдимата, от което да могат да настъпят вредни последици за
частния тъжител Й.Г..
Въззивният съдебен състав
споделя и обосновката на СРС в частта относно направените по делото разноски,
като прие, че правилно тъжителят е осъден да заплати същите за адвокатско
възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК, когато
подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде
прекратено, разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се
възлагат на частния тъжител. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК предвижда
възможност в гражданското съдопроизводство, ако заплатеното от страната
възнаграждение за един адвокат е прекомерно с оглед действителната правна и
фактическа сложност на делото, по искане на насрещната страна съдът да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част. Настоящият съдебен състав намира,
че визираната правна норма на гражданския процесуален закон не може да намери
приложение в конкретния случай. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 88,
ал. 1 от НПК препраща за неуредените въпроси към ГПК, но единствено относно
реда за разглеждане на предявен граждански иск.
От своя страна въпросът за
разноските, направени от страните в наказателния процес, в това число от
граждански ищец, частен обвинител или частен тъжител е уредени изрично в чл.
189 НПК и в този текст законодателят не е предвидил възможност при прекомерост
на платеното възнаграждение за адвокат същото да бъде намалено при направено
възражение от противната страна. С оглед изложеното съдът намира, че
направеното възражение за прекомерост на уговореното адвокатско възнаграждение
за недопустимо в наказателния процес.
Предвид изложеното и с оглед
на извършената на основание чл. 314 НПК цялостна служебна проверка на правилността
на обжалваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличие на
основания, налагащи нейното изменение или отмяна.
Предвид това атакуваната
присъда, като правилна и законосъобразна, постановена без допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран и на
основание чл. 334, ал. 1, т. 6 вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъда от 08.02.2017г. по НЧХД № 8198 от 2016 година, СРС, НО, 14
състав.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.