и за да се произнесе,взе предвид следното: Настоящото производство е с правно основание чл.63 ал.1,предл.2-ро от ЗАНН и се движи по реда на чл.33 и сл. от ЗВАС. Производството е образувано по касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция „ОИТ” – гр.Кърджали, против Решение № 487/06.10.2005 год. по НАХД № 172/2005 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление № 9-**********/24.11.2004 год. на Директора на Дирекция „ОИТ” – гр.Кърджали, с което на Константина Пенчева Генчева от гр.Кърджали, с ЕГН **********, на основание чл.416 ал.2, във вр. с чл. 414 ал.1 от КТ, за извършено нарушение по чл.245 ал.1 от КТ, е наложена „глоба” в размер на 500 лв. Касаторът твърди в жалбата си, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Твърди, че първоинстанционния съд е основал решението си на неправилни фактически и материално-правни изводи, като фактическите положения и констатации, приети за установени от съда, не се подкрепяли от доказателствата по делото. Счита, че не са обсъдени в тяхната цялост и тежест писмените и гласните доказателства по делото, а едностранчиво и субективно била придадена тежест единствено на свидетелските показания в подкрепа на жалбодателя /нарушителя/. Били преиначени свидетелските показания на актосъставителя, свидетелите по извършване на нарушението и съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Твърди, че съдът не бил коментирал показанията на разпитаните по делото свидетели – Метин Рашид – служител на икономическа полиция, и на Румяна Митева – финансов ревизор в РУ „СО” – Кърджали, които били в насока и в подкрепа на извършеното нарушение. Счита, че първоинстанционният съд не бил изложил в мотивите на решението си защо не дава или дава вяра на показанията на актосъставителя, свидетелите по извършване на нарушението и съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Развива съображения, че от представената по делото справка от РУ „СО” - Кърджали се установявало, че за процесния период не били внасяни осигурителни вноски на съответните работници, което означавало, че не било изплатено трудовото възнаграждение на работниците, дори и в минимален размер. Моли да бъде отменено решението на първоинстанционния съд, като бъде потвърдено изцяло наказателното постановление. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата така, както е предявена. Въз основа на изложените в обстоятелствената част на жалбата съображения формулира и друго касационно основание, а именно: неправилност на първоинстанционното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Не сочи нови доказателства. Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата. Не сочи нови доказателства. Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали счита жалбата за основателна, поради което моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено, тъй като безспорно било установено нарушение, за което търговеца следва да бъде санкциониран по административен ред. Окръжният съд, след преценка на доводите и оплакванията на жалбодателя, както и с оглед събраните по делото доказателства, констатира следното : Касационната жалба против решението на Кърджалийския районен съд е подадена в срока по чл.33 ал.1 от ЗВАС и от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима. По същество същата е неоснователна. Релевираните с жалбата касационни основания са тези по чл. 218б ал.1 б.”в” – неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Кърджалийският районен съд с обжалваното решение е отменил Наказателно постановление № 9- **********/24.11.2004 год. на Директора на Дирекция „ОИТ” – гр.Кърджали, с което на Константина Пенчева Генчева от гр.Кърджали, с ЕГН **********, в качеството й на работодател, на основание чл.416 ал.2, във вр. с чл. 414 ал.1 от КТ, за извършено нарушение по чл.245 ал.1 от КТ, е наложена „глоба” в размер на 500 лв., като неправилно и незаконосъобразно. За да постанови решението си, първоинстанционния съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се доказва по несъмнен начин осъществяването на състава на чл. 245 ал.1 от КТ от работодателя – жалбодател пред първоинстанционния съд, а именно: да не е осигурявал изплащането на работна заплата на работниците и служителите си в размер на минималната такава. Извода си съдът е основал на показанията на посочените в наказателното постановление работници – Велина Василева и Апти Юсеин, които в съдебно заседание са заявили, че за посоченият период работодателят им е изплащал договорените заплати в пълен размер, като нямат финансови претенции към него. Първоинстанционният съд е обсъдил и представените от административнонаказващият орган като доказателства по делото заверени ксероксни копия от ведомости за работни заплати, като е приел, че същите не могат да се ползват като доказателства по делото, предвид обстоятелството, че в същите няма подписи на касиер, счетоводител и президент на фирмата. Съдът е отхвърлил като неоснователен и довода на административнонаказващият орган – че невнасяÝето на осигуровки на посочените работници доказвало, че не били изплатени и работни заплати на същите, т.е. че е осъществен състава на чл. 245 ал.1 от КТ, като е приел, че невнасянето на осигуровки би могло да ангажира отговорността на работодателя по КСО, но не и за неизплащане на минималния размер на работната заплата на работниците и служителите. С оглед изложеното, първоинстанционният съд е приел, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, като го е отменил изцяло. Съобразно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС, следва в настоящото производство касационната инстанция да обсъди изчерпателно посочените в жалбата касационни основания.Изрично в жалбата си касатора посочва като касационни основания, водещи до неправилност на атакувания съдебен акт – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Настоящата инстанция намира направеният в касационната жалба довод на касатора, установяващ посоченото в чл.218б ал.1, б.”в”, предл.1-во от ГПК касационно основание, водещо до неправилност на обжалваното решение - поради нарушение на материалния закон, за неоснователен. Константната съдебна практика приема, че нарушаването на материалния закон, като касационно основание, водещо до неправилност на обжалвано съдебно решение, е порок, който се изразява в наличието на грешки при прилагане на правната норма към установените факти, с оглед неточното им юридическо квалифициране. В тази връзка касационната инстанция констатира, че първоинстанционният съд е събрал относимите към спора доказателства, като към установените с тях факти правилно е отнесъл приложимия материален закон. Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че при извършване на проверка по документи на ЕТ „Константина Генчева” – гр.Кърджали от контролните органи на Дирекция „ОИТ” – гр.Кърджали, проверяващите са констатирали, че в представените от ЕТ „Константина Генчева” – гр.Кърджали заверени ксероксни копия от ведомости за работните заплати за периода 01.10.2003 год. – 31.07.2004 год. са начислявани работни заплати на работниците и служителите във фирмата, но липсвали подписи на тези лица. От това обстоятелство, а и от представените по делото справки от НОИ, от които се установява, че за лицата Велина Василева – барман и Апти Юсеин – готвач /и двамата работници в предприятието на ответника по касация/ не са изплащани от работодателя осигурителни вноски, проверяващите органи са направили извода, че за тези две лица /без да е ясно защо само за тях, при положение, че в акта за установяване на административно нарушение е посочено, че работодателят не е изплащал трудово възнаграждение и на останалите наети във фирмата лица/, ответника по касация е начислил, но не е изплатил трудовото им възнаграждение за периода 01.10.2003 год. – 31.07.2004 год., с което не е изпълнил изискването да гарантира изплащането на трудово възнаграждение поне в размер на минималната работна заплата за страната за съответния период, с което е нарушил разпоредбите на чл. 245 ал.1 от КТ, установяващ, че при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Същевременно, от показанията на самите посочени в НП лица, за които се твърди от наказващият орган, че не им е изплащано трудовото възнаграждение за посочения период – св. Василева и Юсеин, се установява, че за целия посочен период ответника по касация им е изплащал договореното трудово възнаграждение в пълен размер и същите нямат финансови претенции към него. От друга страна, представените по делото заверени ксероксни копия от ведомости за работна заплата на ЕТ „Константина Генчева” нямат характера на изходящи от ответника по касация документи, тъй като в същите липсват подписи, удостоверяващи авторството на отразеното в тях волеизявление, поради което не могат да бъдат ползувани и обсъждани като годни доказателства по делото, както впрочем правилно е приел и първоинстанционния съд. Правилно първоинстанцонният съд е отхвърлил и довода на процесуалния представител на административнонаказващият орган – че твърдяното нарушение се доказвало и от установеното обстоятелство, че жалбодателката пред първоинстанционния съд не била внасяла осигуровки за посочените две лица, тъй като обстоятелството внасяни ли са осигуровки или не за даден работник или служител само по себе си не сочи изплатено ли му е трудово възнаграждение или не, като е възможно да бъде изплатено трудово възнаграждение на работник или служител, без да бъдат внесени дължимите осигуровки, и обратно – да бъде внесена осигуровка, без реално да се изплати трудовото възнаграждение на работника или служителя. При тези данни настоящата инстанция намира, че извършването на твърдяното административно нарушение от ответника по касация не е доказано по несъмнен начин, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционния съд. При това положение, отменяйки обжалваното пред него наказателно постановление, първоинстанционния съд е приложил правилно материалния закон, т.е. не е налице възведеното от касатора касационно основание – неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон. Настоящата инстанция намира и направеният от жалбодателя в касационната жалба довод, обосноваващ наличие на така посоченото в чл.218б ал.1 б.”в”, предл.3-то от ГПК касационно основание, водещо до неправилност на обжалваното решение - поради необоснованост, за неоснователен. Това е така, тъй като необосноваността на съдебното решение като касационно основание, водещо до неправилност на същото, се изразява в несъответствието между направените правни изводи и събраните по делото доказателства, т.е. че изводите на съда не почиват на доказателствата по делото. Такова несъответствие в случая не е налице, с оглед изложеното по-горе в мотивите, а и с оглед липсата на доказателства в подкрепа на оплакванията на жалбодателя. Напротив, установената от съда фактическа обстановка и направените правни изводи се подкрепят изцяло от доказателствата, посочени и обсъдени по-горе в мотивите, обсъдени впрочем и в обжалваното решение на първоинстанционния съд. С други думи, правните изводи на първоинстанционния съд почиват изцяло на събраните по делото доказателства, поради което не е налице и второто заявено от касатора касационно основание, водещо до порочност на обжалваното решение – неправилност на същото, поради необоснованост. Що се отнася до възведеното касационното основание – неправилност на решението, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, то същото е обосновано със следните порочни според касатора действия на първоинстанционния съд: необсъждане на всички доказателства по делото, превратно позоваване на свидетелските показания на актосъставителя, свидетелите при извършване на нарушението и съставянето на акта за установяване на административно нарушение, необсъждане на показанията на разпитаните в съдебно заседание св.Рашид и Митева, непосочване в мотивите на решението на кои от доказателства съдът дава вяра и на к¯и – не. Посочените оплаквания на касатора са неоснователни. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционния съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства – показанията на св.Кючуков, Стратиев и Тюрдиев /които са респ. актосъставител и свидетели по съставянето на акта за установяване на административното нарушение/, които по същество установяват единствено факта на извършената по документи проверка на ответника по касация и липсата на подписи в предоставените им от последния ксероксни копия от ведомости за работни заплати, за което не се спори между страните по делото и намерили обективиран израз в акта за установяване на административно нарушение; показанията на разпитаните по делото свидетели Василева и Апти, на които изрично съдът е посочил че дава вяра, с оглед липсата на други такива, които да ги опровергаят; представените и приети от съда писмени доказателства – обсъдените по-горе ксероксни копия от ведомости за работни заплати в предприятието на търговеца и справки за внесените осигуровки от НОИ. Настоящата инстанция не установи в мотивите към решението първоинстанционния съд да е извършил превратно позоваване на събрани по делото доказателства; както и не констатира по делото да са допуснати до разпит, респ. да са разпитвани лицата Метин Рашид – служител на икономическа полиция, и Румяна Митева – финансов ревизор в РУ „СО” – гр.Кърджали, за да бъдат обсъждани от съда техните показания. Нещо повече, при извършената проверка на първоинстанционното дело настоящата инстанция не констатира посочените две лица въобще да са участвували в каквото и да било качество в проведеното административнонаказателно производство, предмет на настоящото такова. Както бе посочено по-горе, първоинстанционният съд е посочил в мотивите на решението си кои доказателства приема и кои отхвърля, и защо, като направените въз основа на тези доказателства изводи почиват на правилата на формалната логика. Или, настоящата инстанция не констатира такова съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато от първоинстанционния съд при разглеждане на делото и постановяване на решение по него, което би довело като резултат до неправилност на обжалвания съдебен акт. С оглед изложеното, касационната инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното в настоящото производство решение на Кърджалийския районен съд е правилно - обосновано и съобразено с материалния закон, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ето защо следва същото да бъде оставено в сила. Водим от изложеното,и на основание чл. 40 ал.1, предл.1-во от ЗВАС, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 487/06.10.2005 год. по Н.а.х.дело № 172/2005 год. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |