О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
П.,1.10.2020 г
П.ски окръжен съд, търговско отделение , в закрито заседание на посочената
дата, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
като разгледа докладваното от ЧЛ. СЪДИЯТА ПАНОВА т. дело. №/2020 г по описа
на П.ски окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл. 389 от ГПК.
П.ски окръжен съд е сезиран с молба от *** ООД чрез пълномощника адв. Е.Т. от САК. В молбата се твърди, че между страните има
търговски отношения по силата на които
молителят продава на другата страна *** ЕООД маслодаен слънчоглед като е изпълнил задълженията си, предал е на
другата страна стоката, но не е получил плащане в уговорените срокове.Твърди се
,че според създадената търговска практика се издават кантарни бележки и
фактури. В молбата се описват издадените фактури и незаплатените суми по тях.
Твърди се също така, че се дължи и лихва за забава върху всяка една от
незаплатените в срок суми. Твърди се, че молителят има интерес от предявяване
на бъдещи искове за посочените суми и за лихвите за забава, подробно описани в
табличен вид в молбата . Претендира се постановяването на съдебен акт , с който
да се допусне обезпечение на бъдещите искове
за главницата и лихвата като се сочи обезпечителна мярка „запор“ върху всички вземания на длъжника към посочени банки до размера на исковата сума.
Претендира се също така, че е налице обезпечителна нужда. Претендира се и
постановяването на отделен съдебен акт, с която да се допусне разкриване на
банкова тайна относно сметките на другата страна в посочените банки.
Като съобрази исканията на молителя и
законовите разпоредби, П.ски окръжен съд приема за установено следното:
Съгласно чл. 390 ал.1,2 и 3 от ГПК обезпечение може да се
иска и преди предявяване на иска от родово компетентния съд по постоянния адрес
на ищеца или по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение.При
искове, при които родовата компетентност се определя от размера на данъчната
оценка на недвижим имот, компетентен е окръжният съд по местонахождението на
имота, независимо от цената на иска.
Съгласно чл. 391
ал. 1 и 2 от ГПК обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще
бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и
ако:
1. искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства,
или
2. бъде представена гаранция в определения от съда размер
съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. Съдът може да задължи ищеца да представи
парична или имотна гаранция в определен от него размер и в случая по ал. 1, т.
1.
Към исковата молба
са приложени кантарни бележки и фактури
, подробно описани в молбата за допускане на обезпечение на бъдещите искове
относно доставените количества маслодаен слънчоглед. Представено е и пълномощно
в полза на адв. Е.Т..
Съдът счита, че от фактическите твърдения в
молбата и представените по делото с молбата доказателства може да се
направи извод за допустимост и вероятна
основателност на бъдещите искове
до посочените размери, за което са налице писмени доказателства и не е
необходимо внасянето на гаранция. Основателни са съображенията на молителя
относно обезпечителната нужда с оглед вида и характера на вземането, правния интерес
от бъдещите искове и необходимостта от обезпечаване на
изпълнението на евентуално осъдително решение.
С оглед вида и характера на вземането обезпечителната
мярка „запор“ върху банкови сметки на длъжника е адекватна и съответна на
обезпечителната нужда до размера на предявените искове или в размер общо на
171 033,51лв . До този размер
следва да се допусне обезпечение чрез налагане на запор върху банкови сметки на
длъжника в посочените банки като при установяване налагането на запор в този
размер върху сметка с такава наличност други запори не следва да се налагат или
следва да бъдат вдигнати. Пл ОС приема, че това е обезпечителната мярка, която
се претендира от молителя независимо от теоретичната постановка за запориране
на вземания на длъжника към банките. Този извод на съда се потвърждава и от
искането за разкриване на банкова тайна относно съществуващите сметки на
длъжника. Тази молба обаче следва да се
остави без уважение. Пл ОС приема, че се касае за искане на осн. Чл. 62 ал.5 т.
3 от ЗКИ, съгласно който текст банката може да дава сведения за отделни клиенти
по определение на съда, когато това е необходимо за изясняване на обстоятелства
по разглеждано от него дело като това е допустимо да стане с акт на окръжен съд
при наличието на законовата хипотеза. В случая се касае за производство по
обезпечаване на бъдещ иск, в което производство се преценяват само
обстоятелствата относно допустимостта и
вероятната основателност на
бъдещия иск, за което не е необходимо разкриване на банкова тайна.
Допускането на обезпечение чрез налагане на запор върху банковите сметки на
длъжника удовлетворява обезпечителната нужда на длъжника. Разсъжденията на
молителя относно недобросъвестност от страна на банките не могат да бъдат
основание за постановяване на искания съдебен акт. Смисълът на законовата
разпоредба на чл. 62 ал. 5 т.3 от ЗКИ е разкриването на банковата тайна да се
случва в изключителни случаи и при точно определена хипотеза, каквато, както се
посочи по – горе, не е налице. В противен случай и при противен извод разкриването на банковата тайна би било
обичайна практика. Банките са длъжни за изпълнят съответното съдебно
разпореждане за налагане на запор върху сметките на длъжника до определен
размер.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ДОПУСКА на осн. Чл. 390 ал.1 вр. с чл. 391 ал.1 т.1 от ГПК ОБЕЗПЕЧЕНИЕ НА
ОБЕКТИВНО СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ с пр. осн. Чл. 327 ал.1 от ТЗ вр. с чл. 79 от ЗЗД от
„*** “ ООД ЕИК *** със
седалище и адрес на управление Д.М.,
обл. П. , *** , представлявано от управителя
Г.С.Д. СРЕЩУ „*** “ ЕООД
ЕИК Г.С.Д. със седалище и адрес на управление С., район ***, бул. *** А ет.4 , ап. 6 ,
представлявано от управителя А.Б.Б. за заплащане
на доставен маслодаен слънчоглед за сумата
от 32 454 лв по ф-ра № ***/14.07.2020г и сумата от 198,33
лв лихва за забава за периода от 9.09.2020г до 30.09.2020г върху тази сума и
лихва за забава в размер на 522,47лв върху главница от 33 587,20 лв за
периода от 15.07.2020г до 8.09.2020г , сумата от 33 228,80 лв по ф-ра № ***/15.07.2020г
и сумата от 710,73 лв лихва за забава за периода от 16.07.2020г до 30.09.2020г,
сумата от 33 382,40 по ф-ра № ***/16.07.2020г и сумата от 704,74 лв лихва за забава за
периода 17.07.2020г до 30.09.2020г, сумата от 35 814,40лв по ф-ра № ***/23.07.2020г
и сумата от 686,44 лв лихва за забава за периода от 24.07.2020г до 30.09.2020г,
сумата от 33 331,20 по ф-ра № ***/24.07.2020г и сумата от 629,59 лихва за
забава за периода от 25.07.2020г до
30.09.2020г
ОПРЕДЕЛЯ
ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА МЯРКА „ЗАПОР“ върху
банковите сметки на „*** “ ЕООД в банки, както следва :
*** АД
*** АД
*** АД
*** АД
*** ЕАД
*** С.А –
клон С.
*** АД
*** АД
*** АД
*** АД
*** ЕАД
*** клон
България
*** ЕАД
*** С.А
клон България
*** АД
*** АГ клон
С.
*** АД
*** Н.В.
клон С.
***
България
*** АД
*** клон С.
*** АД
*** АД
*** АД
ДО РАЗМЕР
ОТ 171 033,51 лв като
при установяване налагането на запор в този размер върху сметка с такава
наличност други запори не следва да се налагат или наложените следва да бъдат
вдигнати
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на „*** „ООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление Д.М., обл. П. , *** , представлявано от
управителя Г.С.Д. с пр. осн. Чл. 62 ал. 5 т. 3 от ЗКИ за
разкриване на банкова тайна относно наличност по сметките на „*** “ ЕООД ЕИК Г.С.Д.
със седалище и адрес на управление С.,
район ***, бул. *** А ет.4 , ап. 6 , представлявано от управителя А.Б.Б. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА
ОПРЕДЕЛЯ на осн. Чл. 390 ал.3 от ГПК ЕДНОМЕСЕЧЕН СРОК за предявяване на
бъдещите искове,считано от датата на постановяване на настоящия съдебен акТ
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВТАС в седмичен
срок от връчването за молителя, а за ответника - от деня, в който му е връчено съобщение за наложената
обезпечителна мярка от съдебния изпълнител, от службата по вписванията или от
съда в случаите по чл. 397, ал. 1, т. 3
ПРЕДСЕДАТЕЛ :