Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 67 12.05.2020 година Град Елхово
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Елховският Районен съд четвърти граждански състав
На
четвърти март две хиляди и деветнадесета
година
В публично
заседание в следния състав:
Председател
Доротея ЯНКОВА
Членове
Съдебни
заседатели
при
секретаря Т.В., с участието на прокурор
………..,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 913 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на К.Т.Т., ЕГН ********** ***, действащ чрез процесуален пълномощник адв.С.К., със съдебен адрес:***,
против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА
ПОЛИЦИЯ” към Министерство на вътрешните работи, със седалище гр.София 1202,
бул."Княгиня Мария Луиза" 46, представлявана от Главен Комисар С. И.
К., с която е
предявен осъдителен иск с
правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР - за заплащане на допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд за периода от
01.08.2016г. до 03.04.2019г. в
размер на 1506.00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Ищецът
претендира и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е служител на МВР – полицай в ГПУ – Малко Търново, при РДГП - Елхово към ГД“Гранична
полиция" – МВР с месторабота ГКПП –
Малко Търново, и че статутът му на такъв е регламентиран в ЗМВР и КТ, като
през процесния период от 01.08.2016г. до 03.04.2019г. е
полагал нощен труд, който не е бил преизчислен
с коефициент 1.143. Твърди се, че преизчисляването на нощния към дневен
труд с коефициент 1.143 е довело до положен извънреден труд в размер на 251
часа, който не му е бил заплатен от ответника в качеството му на работодател.
При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, се твърди, че
ответникът дължи на ищеца за целия период сумата от 1506.00 лв.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се
явява, не се явява и процесуалния му
пълномощник – адвокат. В депозирана писмена молба процесуалния пълномощник на ищеца
поддържа предявения иск по основание. Досежно размерът му, с писмена
молба, въз основа на заключението на
вещото лице по назначената съдебно – счетоводна експертиза, на основание
чл.214, ал.1, изр.3 от ГПК е допуснато по искане на процесуалният представител
на ищеца, изменение в размера на предявената искова претенция, както следва
намаляване от 1506.00 лв. на 1249.64 лева, като в частта за разликата от
1506.00 лева до 1249.64 лева производството е прекратено поради оттегляне на
исковата претенция в тази й част.
В депозираната
писмена молба процесуалният представител на ищеца пледира за уважаване
на иска, като излага доводи за неговата основателност и доказаност по основание
и размер. Претендира се присъждане и на направените разноски в процеса.
Ответникът – ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ към
Министерство на вътрешните работи, представлявана от Директора - Главен комисар
С. И. К., чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Т., е депозирал
писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който предявения
иск се оспорва по основание и размер.
Изложени са съображения, че положените от ищеца часове труд са били изчислявани
сумарно, в резултат на което при прихващане на положителните с отрицателните
разлики на отработеното време бил
формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е
заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР, като
извънреден труд. Счита се, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца,
съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложима уредбата на
специалния ЗМВР, както и специалните наредби на Министъра на вътрешните работи,
предвид на което Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
издадена на основание Кодекса на труда, е приложима само за работниците и
служителите по трудово правоотношение, какъвто ищецът не бил през процесния
период. Не оспорва обстоятелството, че
през процесния период ищецът е заемал
длъжността, посочена в исковата молба и е изпълнявал служебните си задължения
на 12-часови (дневни и нощни) работни смени, съгласно месечни графици, като
отработеното време се е изчислявало сумирано. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание, в хода на устните състезания
ответникът ГД „ГП” при МВР - гр.София се представлява от процесуалния си пълномощник - юрисконсулт Т., който прави искане за постановяване на
решение, с което исковата претенция да
бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Подробни съображения излага в
писмени бележки. Счита, че не са налице основания за преизчисляване на
положения от ищеца нощен труд с
коефициент 1.143. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съгласно представения списък на разноските по смисъла на чл.80 от ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
С оглед обстоятелствата по делото и предвид на това,
че не съществува спор между страните, съдът приема, че през процесния период –
01.08.2016г. до 03.04.2019г. ищецът К.Т.Т.,
е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1
от ЗМВР, а именно – полицейски орган в ГПУ – Малко Търново
при РД „ГП“ – Елхово – на структурно подчинение на ГД „Гранична полиция“ – София, предвид на което
ищецът и ответната дирекция са били обвързани от служебно правоотношение.
Безспорно е между страните, а и се установява от
приетите като доказателства по делото протоколи за отчетеното и отработеното
време между 22.00ч. и 06.00ч., времето на разположение и положения труд по
време на официални празници от
служителите на ГКПП - Малко Търново, за
периода от 01.08.2016г. до 31.12.2019 година, от протоколите за положен труд от държавните
служители, работещи на смени в ГКПП – М. Търново за тримесечие, както
и от приетото като доказателствата, неоспорено заключение на вещото лице Т. по назначената
съдебно – счетоводна експертиза, основано на отчетните протоколи за положен
труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости,
предоставени на вещото лице от ответника, че за периода от 01.08.2016 година до 03.04.2019 година ищецът е полагал труд на 12 – часови
смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т.е. и
през нощта – общо 1346 часа /подробно описани в колона 6 на Таблица 1,
съставляваща Приложение №1 към заключението/. От заключението по ССЕ се
установява и това, че положеният от ищеца нощен труд от общо 1346 часа, преизчислен в дневен с коефициент
1.143, възлиза на 1538.48 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение
№1 към заключението/. Разликата между положеният нощен труд в часове и
приравнения е общо за процесния период в размер на 192.48 часа, която разлика
не е начислена и не е изплатена на ищеца. След извършени изчисления експертът е
установил, че допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд
за процесния период възлиза на сумата от 1249.64 лева. От заключението на
вещото лице се установява и че положения извънреден труд
през отчетните периоди не
надвишава 70 часа пред отчетен период.
Така изготвеното от вещото лице Т. заключение по
експертизата, не се оспори от страните. Съдът го прецени като обективно,
обосновано и компетентно изготвено, поради което го възприема изцяло.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от
правна съдът приема за установено следното:
Въз основа на твърденията, изложени в
обстоятелствената част на исковата молба и като изходи и от петитума на същата,
съдът, след допуснатото изменение в
размера на предявената искова претенция,
квалифицира предявения от ищеца в иск по чл.178, ал.1, т.3, вр. чл. 187,
ал.5, т.2 от ЗМВР за заплащане на сумата от 1249.64 лева, представляваща дължимото
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
01.08.2016г. до 03.04.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен в дневен труд, ведно със законната лихва върху сумата от 1249.64 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба /пред РС – Бургас/ – 01.08.2019г. до окончателното
й изплащане.
Предявения иск е процесуално допустим, като подаден от
надлежно легитимирано лице, за което е налице правен интерес от воденето на
настоящия спор.
Разгледан по същество искът се преценя от
съда за основателен.
В настоящият случай не се спори между страните, че
отношенията между тях се регулират от специалния ЗМВР, чийто разпоредби
регламентират възмездността на предоставената работна сила на работодателя
/чл.176 от ЗМВР/, продължителността на работното време на държавните служители
в МВР, режима на работа, както и правото на допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд, установено в разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия
закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд - чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.143,
ал.1 от КТ "извънреден" е трудът, който се полага по разпореждане или
със знанието и без противопоставянето на работодателя от работника, извън
установеното от него работно време.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира,
че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни -
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за
тримесечен период. Работата извън редовното работно време се компенсира с
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение
за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на
ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени - чл. 187, ал. 5 от ЗМВР.
С оглед характера на заеманата длъжност през процесния
период, ищецът е полагал труд на смени по график, всяка с продължителност по 12
часа, като е полагал труд и през нощта,
за времето от 22.00 до 06.00 часа, а
отработеното работно време се е изчислявало сумарно. От това следва, че в
настоящия случай отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите
на чл. 187, ал.5-6 от ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън
редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на
смени.
Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За
процесния период от време по силата на изричната законова делегация на чл.187,
ал.9 и чл.188 от ЗМВР, са действали НАРЕДБА № 8121з-407 от 11.08.2014 г.,
издадена от Министъра на вътрешните работи (Обн. ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в
сила от 19.08.2014 г. до 01.04.2015 г. и
от 11.02.2016г. до 02.08.2016г.) и НАРЕДБА № 8121з-776 от 29.07.2016 г.,
издадена от Министъра на вътрешните работи (Обн.ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в
сила от 02.08.2016 г., Отм.ДВ, бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020
г.), които уреждат реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР.
Разпоредбата на чл.3, ал.3 от тези Наредби визира, че
за държавните служители в МВР при работа на смени е възможно полагането и на
труд през нощта между 22.00 часа и 6.00 часа, като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа на всеки 24 часов период.
В Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. - в чл. 31,
ал.2, изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното
време, общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за отчетния
период се умножава по 0.143, а полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период /или с коефициент 1.143/. В Наредба №
8121з-776/2016г. няма норма, аналогична на цитирания чл.31, ал.2 от Наредба №
8121з-407 от 2014г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1.143.
Съдът приема, че в рамките на процесния исков период
са действали, както следва: към дата
01.08.2016г. е действала Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г., а за периода след
тази дата - от 02.08.2016г. до края на
процесния период – 03.04.2019г. е действала Наредба №8121з-776 от 29.07.2016
г., като при липсата на специално правило, въвеждащо метод за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР през периода на действие на Наредба
№8121з-776 от 29.07.2016 г., съдът намира, че действително е налице нормативна
празнота, като в тази насока ищецът правилно се позовава на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, предвиждаща
преизчисление на положения нощен труд. Съдът споделя тези доводи, тъй като
липсата на изрична норма не означава законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от ищеца часове нощен труд в дневен, още повече че
такава забрана би била и противоконституционна, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
МВР, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2
от НСОРЗ. С цитираната разпоредба от НСОРЗ е предвидено при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, т.е. приложимият коефициент е 1.143, който се получава като
нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа /установена в
чл.136, ал.3 от КТ/ се раздели на нормалната продължителност на работното време
през нощта - 7 часа /установена в чл.140 от КТ/. В Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент - 1.143, но
формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат - при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00ч.
и 06.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число се сумира
с общия брой отработени часове за отчетния период. Видно е, че в посочената
Наредба издателят й е възприел подхода, установен в Кодекса на труда и в
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Разпоредбите на
НСОРЗ са приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно
правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на Република България утвърждава
като основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично
прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон гарантира
равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на
спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на
труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички
служители, полагащи труд.
За периода от 01.01.2018г. до края на процесния период
– 03.04.2019г. приложение намират и разпоредбите на Наредбата за работното
време, почивките и отпуските (НРВПО), като съгласно чл.9б (нов - ДВ, бр. 41 от
2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2018 г.) от същата
Наредба при при сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ
се определя норма за продължителност на работното време за периода. Нормата се
определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода
на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време,
определено в трудовия договор. Съгласно чл.9а, ал.4 (нов - ДВ, бр. 41 от 2017
г., в сила от 01.01.2018 г.) от НРВПО, когато се полага нощен труд, сборът от
работните часове по графика на работника или служителя се изчислява след
превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен
труд с коефициента по чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Съгласно правилото на чл.9г (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в
сила от 01.01.2018 г.) от НРВПО, отработените часове от работника или
служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване
на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл.9б, се
отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 от КТ пред Инспекцията по труда
без превръщане на нощните часове в дневни. По силата на § 3 от Постановление на
Министерския съвет № 131 от 05.07.2018г. за изменение и допълнение на Наредбата
за работното време, почивките и отпуските (обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г., в
сила от 17.07.2018 г.) в чл. 9г думите "без превръщане на нощните часове в
дневни" са заличени, считано от 17.07.2018г. От това изменение е видно, че
волята на законодателя е да признае за извънреден труд часовете, получени след
преобразуване на нощните часове в дневни съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Като
съобрази двете редакции на разпоредбата, съдът намира, че с промяната се
прецизира единствено начинът на отчитане на извънреден труд пред Инспекцията по
труда, с оглед уеднаквяване на практиката при отчитане на извънредния труд пред
различните институции, но това не води до извода, че преди 17.07.2018г. получените
в резултат на преизчисляването на положения нощен труд часове над нормата не
следва да се заплащат като извънреден труд.
По отношение на периода от 02.08.2016г. до
03.04.2019г. и при липсата на изрично действащо законово правило, което да
уреди въпроса дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в
дневни по реда на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, приложение следва да намери прогласеният
в чл.5 от ГПК принцип за законност, съгласно който съдът разглежда и решава
делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или
противоречиви - според общия им разум, като при липса на закон, съдът основава
решението си на основните начала на правото, обичая и морала. През целия
процесен период – 01.08.2016г. до 03.04.2019 г. е действало правилото на чл.18,
ал.3 от НСОРЗ, че при сумирано изчисляване на работното време броят на
отработените дни се установява като отработените часове през месеца след
превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност
на работното време, установена за работното място при подневно отчитане на
работното време. От това следва, че винаги часовете, надвишаващи нормалната
продължителност на работното време за съответния период, представляват
извънреден труд по смисъла на чл.143, ал.1 от КТ. В подкрепа на това е и
възведеното в чл.9, ал.5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж
правило на пресмятане на трудовия стаж, което се извършва, като изработените
часове по графика за периода на сумирането, след превръщане на нощните часове в
дневни за смените с повече от 4 нощни часа, се разделят на установената за тях
нормална продължителност на дневното работно време. Въз основа на тези
разпоредби съдът приема, че общият разум на Закона, е да признае нощните
часове, преизчислените в дневни с коефициент 1.143, както за целите на
изчисляване на отработените дни и пресмятане на трудовия стаж, така и за
отчитането на извънредния труд. В този смисъл е и новата редакция на чл.9г от
НРВПО.
Ето защо с оглед на гореизложените съображения, съдът
намира, че при липса на законово определение за преобразуване на нощния труд в
дневен, то нощния труд, преизчислен в дневен с коефициент 1.143 по реда на чл.
9, ал. 2 от НСОРЗ, следва да се вземе предвид при решаването на въпроса, дали е
положен извънреден труд.
Следователно за ищеца се поражда право да претендира
допълнително възнаграждение за извънреден труд при наличие на положен такъв,
което се доказа по несъмнен начин по делото съгласно заключението по приетата
съдебно-счетоводна експертиза, което както се посочи по-горе, не се оспори от
страните и съдът възприема като изготвено обективно от компетентно вещо лице и
съобразно поставената задача. Видно от данните от експертното заключение налице
е положен от ищеца извънреден труд за процесния период от 01.08.2016г. до
03.04.2019 г. общо 192.48 часа, като неизплатеното възнаграждение за този труд
е в размер общо на 1249.64 лева, в какъвто размер е и заявената претенция по
този иск след направеното изменение по реда на чл. 214 ГПК.
Ответникът не твърди, нито е представил доказателства
за заплащане на ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за положения за
исковия период извънреден труд в установения от експертизата размер. Предвид
това и с оглед гореизложените съображения исковата претенция по чл.178, ал.1,
т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР за заплащане на допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.08.2016 г. до
03.04.2019 г., получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен и отчитането му като извънреден, е основателна и следва да се уважи в
размер на 1249.64 лева.
Вземанията за всички главници са лихвоносни, а
исковата молба има характер на покана, поради което претенцията за заплащане на
законна лихва върху дължимото се възнаграждение за положен извънреден труд за
периода от 01.08.2016 година до 03.04.2019 година в размер на 1249.64 лева,
следва да бъде уважена, считано от датата на подаване на исковата молба-
01.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата от 1249.64 лева.
По отношение на разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът
има право на разноски съразмерно с уважената част от иска, а съгласно чл.78,
ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Ищецът е направил
разноски по делото в размер на 350.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Направеното от ответника в депозираните от него
писмени бележки, чрез процесуалният му представител, възражение по чл.78, ал.5
от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощникът на
ищеца, съдът намира за основателно. Материалният интерес по настоящото
производство при завеждане на делото е 1506 лева, като съгласно разпоредбата на
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение
възлиза на сумата от 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. или в случая се
равнява на сумата от 335.42 лв. Основанието по чл.78, ал.5 от ГПК се свежда до
преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и
правна сложност на делото. Ищецът в случая претендира адвокатско възнаграждение
в размер на 420.00 лв., т.е. над предвидения в цитираната Наредба минимален
размер, което съдът намира за прекомерно с оглед характера и естеството на
исковата претенция и размера й, както и с оглед
процесуалните действия на ищеца, които се свеждат до подаването от процесуалния му пълномощник на искова молба и на други три молби - молба, с която е изразено становище във
връзка с направено от ответника възражение за местна неподсъдност на делото,
молба, с която е взето становище по даване ход
на делото и молба, с която е направено изменение на иска и е поискано частично прекратяване на
производството поради оттегляне на иска. С оглед на тези си съображения в
случая, съдът намира, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в
размер на 420.00 лв. се явява несъобразено с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед
фактическата и правна сложност на настоящото производство се явява прекомерно
по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, поради което и са налице основанията на
цитираната разпоредба за навалянето му в по-нисък размер, а именно до сумата 335.42 лв.
В случая, предвид направеното от процесуалният
представител на ищеца изменение на размера на предявения иск и частично
прекратяване на производството поради частично оттегляне на иска, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 278.32 лева
предвид представените по делото доказателства – договор за правна защита и
съдействие, от който се установява заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение
в размер на 420.00 лева, намалено от
съда на сумата 335.42 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.3 от ГПК
ответникът има право на разноски съразмерно отхвърлената част от иска. В полза
на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, съгласно разпоредбата
на чл. 78, ал.8 от ГПК.
Ето защо, доколкото ответникът е направил искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и предвид намаляване в размера на
предявения иск със сумата 256.64 лв. и
частично прекратяване на производството
за тази сума, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на
17.02 лева, при определен от съда на основание чл.78, ал.8, вр. ал.4 от ГПК,
вр. чл.37 от ЗПП, вр.чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ,
размер на юриск. възнаграждение в размер на 100 лв., съобразно фактическата и
правна сложност на делото и извършените от
юрисконсулта процесуални действия.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК вр. с т.23 от ТР №
6/2012г. ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на РС-Елхово дължимата държавна такса върху уважените иска в
размер на 50.00 лева, както и направените по делото разноски във връзка с
назначената по делото ССЕ в размер на 100.00 лева, както и държавна такса в
размер на 5.00 лева при служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание изложеното, Елховският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на
основание чл.178, ал.1, т.3 във вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР Главна Дирекция „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните
работи на Република
България, представлявана от Главен Комисар С. И. К., със седалище гр.София
1202, бул."Княгиня Мария Луиза" 46, да заплати на К.Т.Т.,
ЕГН ********** ***, сумата 1249.64 лева /хиляда двеста четиридесет и девет лева и шейсет и четири стотинки/,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от
01.08.2016г. до 03.04.2019г. получен
в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната
лихва върху същата, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.08.2019г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК Главна Дирекция „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към
Министерство на вътрешните работи на Република България, представлявана от
Главен Комисар С. И. К., със седалище гр.София 1202, бул."Княгиня Мария
Луиза" 46, да заплати на К.Т.Т.,
ЕГН ********** ***, разноски по
делото в размер на 278.32 лева /двеста
седемдесет и осем лева и тридесет и две стотинки/.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК К.Т.Т., ЕГН ********** ***, да заплати
на Главна Дирекция „ГРАНИЧНА
ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните работи на Република България,
представлявана от Главен Комисар С. И. К., със седалище гр.София 1202,
бул."Княгиня Мария Луиза" 46, разноски
по делото в размер на 17.02 лева /седемнадесет лева и две
стотинки/.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.6 от ГПК Главна Дирекция „ГРАНИЧНА
ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните работи на Република България,
представлявана от Главен Комисар С. И. К., със седалище гр.София 1202,
бул."Княгиня Мария Луиза" 46 да заплати сумата от 50.00 /петдесет/ лева,
представляваща дължимата държавна такса върху уважения размер на иска и сумата 100.00 /сто/лева – представляваща разноски за съдебно-счетоводна
експертиза, изплатени от бюджета на съда, както и 5.00/пет/лева
държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, вносими в
полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Елхово.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: