РЕШЕНИЕ
№ 126
гр. Перник, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
Членове:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно
гражданско дело № 20251700500117 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. на РРС № 158/10.01.2025 г., подадена от Р. С. Б. от
***, с ЕГН:********** и А. А. Д. от ***, с ЕГН:********** чрез адвокат К. И. срещу
решение № 205/02.12.2024 г., постановено по гр. дело № 88/2024 г. по описа на Районен съд
– Радомир, с което: - признато е за установено по отношение на двамата жалбоподатели, че
Е. В. Й. от ***, с ЕГН:********** е собственик на масивна жилищна сграда на два етажа със
застроена площ от 54 кв. м, която е построена в урегулиран поземлен имот, находящ се в
**********, съставляващ парцел ***, отреден за „жилищно застрояване“, кв. *** по
регулационния план на **********, одобрен със заповед № III-39/23.01.1969 г. и изменен със
заповеди № 71/03.04.1997 г. и № 328/21.04.2022 г., с площ по нотариален акт от 432 кв. м, а
по скица от 460 кв. м, при граници (съседи): улица, УПИ ***, УПИ *** и УПИ ***; - Р. С. Б.
е осъдена да предаде на Е. В. Й. владението върху имота; - на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е
отменен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание
давностно владение № ***, том ***, рег. № ***, дело № 682/2023 г. на нотариус Б. К., с
район на действие Районен съд – Радомир; - Р. С. Б. и А. А. Д. са осъдени да заплатят на Е.
В. Й. сумата в размер на 1 050 лева, представляваща сторени от ищцата деловодни разноски.
Жалбоподателите считат обжалваното решение за немотивирано и необосновано,
1
постановено без цялостно обсъждане на приложените по делото доказателствата, поради
което молят окръжния съд да го отмени и постанови ново, което да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани.
Излага съображения, че изводите на съда били направени при кредитиране показания
на свидетели, които били заинтересовани от изхода на делото и техните показания не
доказвали фактите, твърдени от ищцата в исковата молба. Противно на изводите на съда
били доказателствата, отнасящи се до периода на изграждане на жилищната сграда,
обстоятелството, че строежът бил извършен от Р. Б. с явно намерение на изключителен
собственик. Категорични били показанията на допуснатите на ответниците свидетели, които
установявали, че имотът е собственост на Р. Б., която го владеела и към настоящия момент
като пълноправен собственик, което обстоятелство се установявало по категоричен начин и
от събраните по делото писмени доказателства – нотариален акт вх. рег. № 1748/19.06.2023
г., акт № ***, том ***, дело 1001/2023 г. на Агенция по вписвания, имотен регистър гр.
Радомир.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК Е. В. Й. чрез адвокат Е. П. от САК е подала отговор, с
който оспорва въззивната жалба като неоснователна, необоснована и недопустима.
Претендира присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателите редовно призовани не се
явяват и не изпращат представител. Въззиваемата Е. В. Й. чрез адвокат Е. Й. оспорва
жалбата и моли окръжния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на разноски съобразно представен списък по чл.
80 ГПК.
Окръжен съд – Перник, в настоящият си съдебен състав, след като се запозна с
доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално
допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от
процесуално легитимирани страни, имащи правен интерес от обжалване и срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за неоснователна поради
следните съображения:
Производството пред Районен съд – Радомир е образувано по искова молба вх. №
407/26.01.2024 г., уточнена с молба вх. № 780/15.02.2024 г., подадена от Е. В. Й. срещу Р. С.
Б. и А. А. Д., с която се претендира с решение да бъде признато за установено по отношение
на ответниците, че ищцата е собственик на масивна жилищна сграда на два етажа със
застроена площ от 54 кв. м, която е построена в урегулиран поземлен имот, находящ се в
**********, съставляващ парцел ***, отреден за „жилищно застрояване“, кв. *** по
регулационния план на **********, одобрен със заповед № III- 39/23.01.1969 г. и изменен
със заповеди № 71/03.04.1997 г. и № 328/21.04.2022 г., с площ по нотариален акт от 432 кв. м,
а по скица от 460 кв. м, при граници (съседи): улица, УПИ ***, УПИ *** и УПИ ***; както и
ответницата Р. С. Б. да бъде осъдена да предаде на ищцата владението върху така описаната
жилищна сграда и да бъде отменен нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит на основание давностно владение № ***, том ***, рег. № ***, дело №
2
682/16.06.2023 г. на нотариус Б. К., с район на действие Районен съд - Радомир.
Ищцата твърди, че нейните родители притежавали недвижими имоти в *** и *** като
след смъртта на баща й, майката Р. Б. - ответница по делото, решила да дари недвижимия
имот, представляващ апартамент, находящ се в ***, на брата на ищцата, като си запази
правото на ползване пожизнено, а на ищцата Е. Й. дарила дворно място, находящо се в ***,
върху което същата да построи жилищна сграда. Така, считано от 19.08.1997 г. и по силата
на дарение от Б. С. М., Л. К. М. и майка й Р. С. Б., ищцата придобила собствеността върху
дворно място, съставляващо парцел *** в кв. *** по регулационния план на **********, с
урегулирано пространство от 432 кв. м, при граници: улица, С.Т. Б., Д.С.Ц. и Р. и Б. С..
След 19.08.1997 г. ищцата заедно с нейни близки и познати и след снабдяване с
необходимите документи, започнала изграждането на масивна жилищна сграда, която
построила около 2003 г. и през 2009 г. декларира дворното място заедно с построената
жилищна сграда в Община Радомир. За направата на тухли бъркали бетон, а със специална
форма правели блокчета, които използвали за построяването на стени на къщата. За работата
по грубия строеж помагали неин приятел, с когото живеела на съпружески начала повече от
25 години и близки и познати. През целия период, през който ищцата строяла къщата,
ответницата Р. Б. живеела през зимния период при ищцата, а през лятото - в *** в имота на
Б. С., като отделно от това същата живяла и известно време в свой собствен апартамент,
находящ се в ***.
След като ищцата построила къщата, през 2015 г. ответницата била настанена в една от
готовите стаи лично от ищцата, за да живее в нея, като всеки ден ищцата я наглеждала и й
осигурявала храна и лекарства. През 2020 г. по време на Ковид епидемията ответницата се
разболяла сериозно и била настанена за лечение в болница в ***. След изписването й
същата била настанена от ищцата да живее в стаята, която обитавала от 2015 г., като ищцата
продължила грижите за нея.
За времето от 2015 г. до 2022 г. ищцата направила изолация на къщата, поставила ПВЦ
дограма, теракот, фаянс и обзавела къщата със собствени средства.
В края на 2023 г. на адреса, на който живее ищцата и адресно е регистриран вторият
ответник А. Д., било получено съобщение от Община Радомир, адресирано до ответника Д.,
с което същият бил уведомен, че има неплатени задължения за данък земя и сграда в ***.
След проведен разговор между ищцата и втория ответник, същият заявил, че баба му -
ответницата Р. Б., през лятото с негова помощ се снабдила с нотариален акт за собственост
върху процесната къща, която ищцата построила в *** и през м. август прехвърлила на
ответника собствеността върху същата срещу задължението на последния да я гледа и
издържа.
Поддържа, че през периода от 1997 г. до 2022 г. ищцата необезспокоявано живеела в
имота в ***, който придобила чрез дарение през 1997 г. и върху който имот е построила
жилищна сграда. През периода, в който ищцата построила и впоследствие ползвала
жилището, ответниците били изцяло дезинтересирани от имота. Ищцата изцяло се грижила
3
за имота и заплащала данъци. Всичките й познати, близки и приятели, които идвали да
помагат с пари, труд или материали, знаели, че това е къщата на ищцата, тъй като всички
бил запознати, че дворното място е нейна собственост.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК всеки един от ответниците е подал отговор, с който
оспорва исковата молба.
Ответницата Р. С. Б. изразява становище за неоснователност на предявените искове, с
твърдения, че е построила процесната жилищна сграда със собствени средства, труд и
материали. Строежът на къщата започнал още през 1995 г., когато сестра й Б. й дала пари на
заем за започване на строителството. През 1996 г. било издадено строително разрешение. За
около една година къщата била построена до етап груб строеж. След като се пенсионирала
през 2000 г. живеела постоянно в тази къща на първия етаж, който се състоял от кухня,
спалня, антре, баня, тоалетна и мазе. Ищцата никога не е живяла в имота в ***, като имало
периоди от повече от две - три години, когато ищцата дори не идвала да я види. Преди
ответницата да се пенсионира, тя помагала на ищцата. Последната живеела в ***, кв. „***“,
а ответницата през зимата живеела в апартамента в ***, ж. к. „***“, защото се грижела за
малкия син на ищцата - А., с когото ответницата имала силна връзка. По изложените
съображения, моли исковете да бъдат отхвърлени.
Ответникът А. Д. твърди, че процесната жилищна сграда била построена от неговата
баба Р. Б. с нейни средства, труд и материали. Тя го гледала и полагала грижи за него и след
като се пенсионирала заживяла постоянно в ***, където живеела и към настоящия момент,
като владеела и ползвала имота необезспокоявано. От своя страна ищцата не се
интересувала от имота. Неговата баба обитавала първия етаж на къщата, тъй като вторият
етаж не бил пригоден за живеене. През 2010 г. към първия етаж били направени баня и
тоалетна от приятел на ответника, като паричните средства за това били предоставени от
ответницата Р. Б.. Същата заплащала битовите сметки за ток и вода, като партидите били
разкрити на нейно име.
Пернишкият окръжен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК намира
обжалваното решение за валидно като постановено от законен съдебен състав, в
императивно изискващата се от закона писмена форма и в рамките на дискреционните
правораздавателни правомощия на съда, както и за допустимо, доколкото съдът се е
произнесъл по същество по предявените процесуално допустими искове с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 108 ЗС, а относно правилността на обжалваното решение,
въззивният съд извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при
което намира следното от фактическа и правна страна:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с разрешение за
строеж № 9/07.11.1996 г., на Р. С. Б. е разрешено да построи в парцел *** по регулационния
план на ********** двуетажна масивна вила.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том ***, дело № 775/1997 г. на
нотариус И. И., с район на действие РС - Радомир, Р. С. Б., Б. С. М. и Л. К. М. даряват на Е.
4
В. Й. следния свой собствен недвижим имот, а именно: празно дворно място, съставляващо
парцел *** в кв. *** по регулационния план на ***, с площ от 432 кв. м, при граници: улица,
С.Т. Б., Д.С.Ц. и Р. и Б. С..
На 22.05.2009 г. с декларация по чл. 14 ЗМДТ ищцата Е. В. Й. е декларирала пред
Община Радомир собствеността върху процесната жилищна сграда, изградена в парцел ***
по регулационния план на **********.
Съгласно нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание
давностно владение № ***, том ***, рег. № ***, дело № 682/2023 г. на нотариус Б. К., с
район на действие РС - Радомир, Р. С. Б. е призната на основание чл. 587, ал. 2 ГПК за
собственик на основание давностно владение на масивна жилищна сграда на два етажа със
застроена площ от 54 кв. м, която е построена в урегулиран поземлен имот, находящ се в
**********, съставляващ парцел ***, отреден за „жилищно застрояване“, кв. *** по
регулационния план на **********, одобрен със заповед № III-39/23.01.1969 г. и изменен със
заповеди № 71/03.04.1997 г. и № 328/21.04.2022 г., с площ по нотариален акт от 432 кв. м, а
по скица от 460 кв. м, при граници (съседи): улица, УПИ ***, УПИ *** и УПИ ***.
С нотариален акт за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка № ***, том ***, рег. № ***, дело № 951/2023 г. на
нотариус Б. К., с район на действие РС - Радомир, Р. С. Б. е прехвърлила на А. А. Д. правото
на собственост върху следния свой недвижим имот, а именно: масивна жилищна сграда на
два етажа със застроена площ от 54 кв. м, която е построена в урегулиран поземлен имот,
находящ се в **********, съставляващ парцел ***, отреден за „жилищно застрояване“, кв.
*** по регулационния план на **********, одобрен със заповед № III-39/23.01.1969 г. и
изменен със заповеди № 71/03.04.1997 г. и № 328/21.04.2022 г., с площ по нотариален акт от
432 кв. м, а по скица от 460 кв. м, при граници (съседи): улица, УПИ ***, УПИ *** и УПИ
***, срещу задължението на А. Д. да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя Р. Б.
до края на живота й.
Съгласно служебна бележка, издадена от Водно сдружение „Топлика“, ***, Р. С. Б. е
титуляр на парцел ***, находящ се в ***, като в удостоверение от 30.10.2024 г. е посочено,
че Водно сдружение „Топлика“ не разполага с данни за собственост на водоснабдените
имоти в селото.
В писмо с рег. № 3581/19.07.2024 г. се посочва, че в архива на „Електрохолд Продажби“
ЕАД е налице сключен договор за продажба на електрическа енергия с Р. С. Б. от 10.11.2005
г. за обект, находящ се в ***, регистриран с клиентски номер ***.
По делото са събрани и гласни доказателства – като свидетели са разпитани П.В.Й.,
Р.М.С., С.Й.И., Л. К. Г., К.Й.З., С.В.С. и Б. Г. Н..
Свидетелят П.Й. (*** г.) е брат на ищцата, съответно син на ответницата Р. Б.. Твърди,
че сестра му била собственик на дворно място, находящо се в ***, в което в периода от 1996
- 1997 г. до 2000 г. ищцата построила двуетажна масивна жилищна сграда. През 2000 г.
сградата била изградена до етап „груб строеж“, а през 2001 г. вече била годна за обитаване.
5
Свидетелят заедно със сестра му докарали в имота по-голямата част от материалите за
строителството, които били заплатени изцяло от ищцата. В периода от 2000 г. до около 2020
г. - 2021 г. ищцата и ответницата живеели преимуществено в *** и пътували до *** и в този
период никой не живеел постоянно в имота. В така посочения период ищцата посещавала
имота всяка събота и неделя, а понякога и през седмицата. След този период постоянно в
имота започнала да живее ответницата.
Свидетелят Р.С. (*** г.) е без родство и дела със страните. Твърди, че през 2010 г. той
извършвал ремонтни дейности в къщата в ***, като участвал в поставянето на
топлоизолация на сградата, поставял плочки в коридора, ламиниран паркет в хола и
спалнята на първия етаж, както и плочки на две от стените на къщата и мивката в двора.
Всички материали се купували от ищцата, която му заплащала за положения труд. Ищцата
отключвала и осигурявала на свидетеля достъп до имота. Мъжът, с когото ищцата живеела
на съпружески начала, докарвал строителните материали в имота.
Свидетелят С.И. (*** г.) е без родство и дела със страните. Твърди, че ответницата
живеела в имота в *** от повече от 20 години. През 1995 г. ответницата започнала да строи
къщата с помощта на хора от селото. Ищцата никога не била живяла в имота в ***, но
виждал същата в имота, вкл. по времето, в което се строяла къщата. Не знае кой давал
паричните средства за изграждането на сградата.
Свидетелят Л. Г. (*** г.) е без родство и дела със страните. Твърди, че изграждането на
къщата започнало през 1993 г. и продължило около 3-4 години. Участвал в изграждането,
като ответницата го канила да помага. Ответницата живеела в къщата от 1996 г. - 1997 г., а
ищцата никога не била живяла там.
Свидетелят К.З. (*** г.) живее на съпружески начала с ищцата. Твърди, че през 1997 г.
ответницата закупила барака, която искала да постави в дворното място в *** и за целта
свидетелят и ищцата изградили бетонен фундамент за поставянето й. Впоследствие, обаче
ищцата решила да построи къща на два етажа. През 1999 г. сградата вече била с изграден
покрив. Къщата се строяла от ищцата и свидетеля, с помощта на техни приятели, като за
всичко заплащала ищцата. В този период от време ответницата живеела в ***. След като
свидетелят измазал една от стаите, ответницата си докарала багажа и се настанила в стаята.
Свидетелят закупил печка и въглища на ответницата и ги закарал в имота в ***. Банята била
изградена допълнително. Заедно с ищцата строяли къщата за тях, като смятали, че
ответницата ще живее в апартамента в ***. Ответницата не била заплащала никакви суми
във връзка с изграждането на къщата.
Свидетелят С.С. (*** г.) е без родство и дела със страните. Твърди, че по молба на
ответника А. Д. участвал в изграждането на банята към двуетажната къща в ***. При двете
си посещения в имота виждал единствено ответницата Р. Б., но не и ищцата Е. Й.. Не може
да посочи дали ответникът А. Д. предоставял парични средства за изграждане на къщата и
извършването на подобрения по нея.
Свидетелят Б. Н. (*** г.) е без родство и дела със страните. Твърди, че посещавал имота
6
в ***, за последно през 2010 г., когато участвал в изливане на бетонна плоча в имота. При
посещението си в имота видял ответницата Р. Б., но не и ищцата Е. Й..
С оглед на така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав намира
така предявените от Е. В. Й. срещу Р. С. Б. и А. А. Д. искове с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК и чл. 108 ЗС за основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени.
Достигайки до същия извод, първоинстанционният съд е изложил правилни и
законосъобразни мотиви, съответстващи на събраните по делото доказателства и
установените чрез тях факти и обстоятелства, поради което напълно се споделят от
настоящия съдебен състав, който поради това и на основание чл. 272 ГПК препраща изцяло
към тях, а с оглед възраженията по въззивната жалба отбелязва и следното:
В случая, от събраните по делото доказателства се налага извод, че ищцата се
легитимира като собственик на процесната сграда на сочените в исковата молба основания.
Същата е придобила правото на собственост върху урегулирания поземлен имот в ***,
върху който е построена сградата, въз основа на договор за дарение по нотариален акт №
***, том ***, дело № 775/1997 г. на нотариус И. И., с район на действие - РС – Радомир,
което обстоятелство не е и спорно между страните.
По делото се доказа, че ищцата, със собствени средства, в периода от 1997 г. до около
2000 г. е изградила въпросната жилищна сграда до етап „груб строеж“. Това се установява от
показанията на свидетелите П.Й. и К.З., които преценявайки ги съобразно чл. 172 ГПК,
настоящият съдебен състав намира за достоверни като категорично дадени, последователни
и логични, дадени въз основа на лични и непосредствени впечатления на свидетелите,
кореспондиращи както помежду си, така и с останалия доказателствен материал по делото.
Свидетелите изнасят подробни данни относно това, че именно ищцата, в периода след 1997
г. до 2000 г., е организирала и финансирала със собствени средства изграждането на
процесната сграда. Тези показания кореспондират напълно и с показанията на свидетеля
Р.С., който е без родства и дела със страните, който изнася същите данни, а именно, че
ищцата е организирала и заплащала изграждането на сградата, за което е имал
непосредствени впечатления, пресъздавайки ги по един категоричен начин. Същевременно,
така установените от тези свидетели обстоятелства не се опровергават от показанията на
свидетелите, ангажирани от ответниците. Нито един от тях не дава отговор на въпроса от
кого са осигурявани паричните средства за изграждането на сградата, а като се има и
предвид, че свидетелите С.С. и Б. Н. са посещавали инцидентно имота (участвали са
единствено в дейности, свързани с изграждането на баня и изливането на бетонна плоча),
поради което и техните възприятия са твърде ограничени времево и не би могло да бъдат
ценени при решаването на въпроса относно собствеността върху жилищната сграда. По
отношение на показанията на свидетеля С.И. следва да се има предвид, че той твърди
ответницата Р. Б. да е започнала да изгражда къщата през 1995 г., което не кореспондира с
приетото по делото разрешение за строеж, издадено впоследствие – през 1996 г.
Също така, от събраните по делото доказателства, включително от показанията на
7
ангажираните от ответниците свидетели, не се установя Р. С. Б. да е придобила
собствеността върху процесната жилищна сграда на основание давностно владение. Няма
данни по делото ответницата да е демонстрирала поведение на пълноправен собственик
(animus), т. е. тя да е упражнявала собственическите правомощия единствено за себе си, а
доколкото по делото се установи, че ответницата в определени периоди е живяла в
порцесната сграда, то са налице т. нар. „търпими действия“, които представляват според
обстоятелствата незначително безпокойство за собственика или владелеца на един недвижим
имот, които се извършват с изричното или предполагаемо съгласие на владелеца и за които
може да се допусне, че той би търпял да се извършват само поради това от обикновена
любезност, добронамереност, гостоприемство, по силата на лични отношения и поради това
да се смятат за извършени с неговото съгласие - решение № 483/11.12.2012 г. по гр.д. №
493/2012 г., ВКС, I г.о.
Следва и да се има предвид, както правилно е отбелязал и първоинстанционният съд,
че дори да се приеме, че жилищната сграда е била построена от ответницата Р. Б., то на
основание чл. 92 ЗС ищцата е придобила собствеността върху жилищната сграда по
приращение, доколкото сградата е завършена до етап „груб строеж“ в периода около 2000 г.,
към който момент ищцата се е легитимирала като собственик на дворното място, върху
което е изградена сградата.
По така изложените съображения неоснователни се явяват възраженията по въззивната
жалба, поради което и при съвпадение в изводите на двете съдебни инстанции за
основателност на исковите претенции, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК обжалваното
решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото, всеки един от жалбоподателите следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемата Е. В. Й. сумата от по 500 лв., представляваща направени разноски
по делото – заплатено адвокатско възнаграждение (в размер 1 000 лв.).
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Перник
РЕШИ:
Потвърждава решение № 205/02.12.2024 г., постановено по гр. дело № 88/2024 г. по
описа на Районен съд – Радомир.
Осъжда Р. С. Б. от ***, с ЕГН:********** да заплати на Е. В. Й. от ***, с
ЕГН:********** сумата от 500 лв. (петстотин лева), представляваща направени разноски
по делото – заплатено адвокатско възнаграждение.
Осъжда А. А. Д. от ***, с ЕГН:********** да заплати на Е. В. Й. от ***, с
ЕГН:********** сумата от 500 лв. (петстотин лева), представляваща направени разноски
по делото – заплатено адвокатско възнаграждение.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване при наличие основанията
по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
8
връчването на препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9