Мотиви към присъда по ВНОХД №242/2015 година по описа
на Апелативен съд – Варна:
Хронологията на
съдебното производство със значение за пределите на въззивната проверка по
ВНОХД №242/2015 година е следната:
С
присъда, постановена на 14.03.2002 година
по НОХД №1884/2001 година състав на ВОС признал за виновен и осъдил
подс.Й.П. за престъпления по чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2, по чл.199 ал.1 т.1 и 2
вр. чл.198 ал.1, по чл.195 ал.1 т.т.3,4,5 вр. чл.18 ал.1, по чл.116 ал.2 вр.
ал.1 т.4,6,8 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.18 ал.1 от НК и за три престъпления по
чл.339 ал.1 и ал.2 вр. ал.1 от НК. Със същата присъда П. е оправдан по
обвиненията за осъществени грабежи на 15.02.99г. в гр.Варна, на 27.10.99 г. в
гр.Варна, на 25/26.07.2000г. в с.Куманово, Варненска област и за палеж на
26.07.2000г. край с.Плачи дол, обл.Добрич, както и за престъпление по чл.339
ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, извършено в периода 2000 година – 16.01.2001 година
в гр.Варна.
С
присъда от 31.01.2003г. по ВНОХД № 212/2002 година състав на АС-Варна отменил
присъдата на ВОС по НОХД №1884/2001 година в оправдателната част и вместо това
признал Й.П. за виновен по обвиненията да е извършил престъпления по чл.199
ал.1 т.2 вр. чл.198 ал.1 на 16.01.1999 година, по чл.199 ал.1 т.1 и 2 от НК на
15.02.1999г., по чл.199 ал.2 т.3 вр.
ал.1 т.2 от НК на 27.10.1999г., по чл.199 ал.2 т.2 и т.3 вр. ал.1 от НК на
25/26.07.2000г., по чл.330 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК на 26.07.2000г. и по
чл.339 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК за периода 2000г.-16.01.2001 година по чл.339
ал.1 от НК.
Първоинстанционната
присъда претърпяла изменение и по отношение на деяние по чл.339 ал.1 вр. чл.20
ал.2 от НК, съответно П. признат за виновен в извършването на същото
престъпление в периода месец 07.2000г. - 16.01.2001 година.
Присъдата е
изменена и в частта относно наказанието за престъпление по чл.116 ал.2 пр.4 вр.
ал.1 т.4 пр.3, т.6 и 8 вр. чл.18 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК.
С
решение №523/26.07.2004 година по н.д.№451/2003г., състав на ВКС 2-ро н.о. оставил в сила присъдата по ВНОХД №212/2002
година по описа на АС-Варна.
В
свое решение от 24.04.2012 година, ЕСПЧ
установил нарушение на чл.3 и чл.6 от ЕКЗПЧОС. Основано на това решение е последвалото възобновяване на наказателното
производство по ВНОХД №212/2002 година и частична отмяна на присъдата на
АС-Варна.
Делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав на апелативния съд в гр.Варна от стадия на
съдебното заседание.
С присъда по ВНОХД
№272/2013 година състав на АС-Варна отменил присъда от 14.03.2002 година по НОХД
№1884/2001 година в частта по пунктове 3, 4 и 11 признавайки за виновен подс.Й.П.
в извършване на следните престъпления:
- на 15.02.1999
година по чл.199 ал.1 т.т.1 и 2 от НК;
- на 27.10.1999
година по чл.199 ал.2 т.3 вр. ал.1 т.2 от НК;
- на 16.01.2001 г.
по чл.339 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК.
Първоинстанционната
присъда е изменена в частта по пункт 12 и потвърдена в останалата част.
С Р 143-2015-1 н.о.
присъдата по ВНОХД №272/2013 година на АС-Варна е отменена само в частта, с
която е потвърдена присъда от 14.03.2002 година по НОХД №1884/2001 година на
ОС-Варна досежно оправдаването на подс.П. по обвиненията за престъпления по
чл.199 ал.2 т.2 и 3 вр. ал.1 от НК, извършено на 25/26.07.2000 година в
с.Куманово, Варненска област и по чл.330 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, извършено
на 26.07.2000година в с.Плачи дол, обл.Добрич. Отменителното решение касае и
отхвърлените граждански искове на С.С. К., М.У.М. лично и като пълномощник на
децата си М., Р. и К.М..
Само в тази част
делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане и съответно на това
основание образувано настоящето ВНОХД №242/2015 година по описа на АС-Варна.
С
атакуваната първоинстанционна присъда по НОХД №1884/2001 година по описа на ВОС,
в пункт пети и шести подс.Й.П. е признат за невинен и оправдан, в това че:
- през нощта на
25/26.07.2000 год. в с.Куманово, обл.Варненска, след предварителен сговор със З.З.
/починал на 01.02.2001г./ отнел от владението на С.К., Анна-М.К. и Ян М. движими вещи - л.а.
“Ауди А 4” с per. № VHSK 149, видеокамера “Сони” и др. на обща стойност 29
653,65 лв., собственост на С.К. и Анна-М.К., с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила и заплашване, грабежът е придружен с
убийството на К., К. и М., грабежът е в особено големи размери и дейците са
били въоръжени;
- на 26.07.2000
год. в района на язовира на с.Плачи дол, Добричка област, в съучастие като
съизвършител със З.З. /починал на 01.02.2001 год./ е запалил имущество със
значителна стойност - лек автомобил “Ауди А 4” с ДК№ VHSK 149 на стойност 27
972 лева, собственост на С.К. и Анна-М.К..
Със същата присъда са отхвърлени като неоснователни исковете
за гражданска обезвреда на С.К., М.М., Р.М.К.М. и М.М..
Първоинстанционната присъда по НОХД №1884/2001 година в
частта на пункт пети и шести не е удовлетворила следните страни:
1.Публичното обвинение в лицето на първоинстанционен
прокурор. Депозиран е протест, с който се претендира неправилност на
първоинстанционната присъда в пункт пети и шести, поради:
-необоснованост, т.к. направените фактически изводи от
първоинстанционния съд не съответстват на доказателствата по делото;
-материална незаконосъобразност.
С въззивния протест се прави искане за отмяна на
първоинстанционната присъда по пункт пети и шести, осъждането на оправдания
подсъдим по съответните обвинения в първата инстанция. В протеста е фиксирано и
становище относно справедливото наказание – доживотен затвор без право на
замяна за престъплението по чл.199 ал.2 т.2 пр.1, т.3 вр. ал.1 т.2 от НК и
лишаване от свобода над средния размер за престъплението по чл.330 ал.1 вр.
чл.20 ал.2 от НК.
2.Частните обвинители/ граждански ищци С.К. и М.М., както
и гражданските ищци М.М., Р.М. и К.М. са атакували правилността на
първоинстанционната присъда в пункт пети и шести чрез въззивна жалба, изготвена
от повереника – адв.Г.К.. Оплакванията са от:
-необснованост на
присъдата в посочената част;
-материална
незаконосъобразност;
-незаконосъобразност
в частта на отхвърлените граждански искове.
В петитумната част
на въззивната жалба страните претендират отмяна на първоинстанционната присъда
в пункт пети и шести, постановяване на осъдителен акт по отношение на Й.П. и
удовлетворяване в пълен размер на претенциите им за гражданска обезвреда.
В съдебното
заседание пред въззивната инстанция прокурор от Апелативна прокуратура – Варна
поддържа протеста. Припомня, че настоящето съдебно производство е в резултат на
отменително решение на ВКС, съдържащо констатация за дефицит в аналитичната
дейност на апелативната инстанция, очаквайки пълен доказателствен анализ от
настоящия въззивен състав. Прокурорът не намира основание за изменение на
аргументите в мотивната част на въззивния протест. Поддържа ги изцяло, правейки
собствен доказателствен анализ на събраните в съдебното следствие пред
настоящата инстанция доказателства и доказателствени средства, които съвместно
с останалите доказателствени източници, според него позволяват несъмнен извод
по авторството на деянията и вината на подс.П.. Прокурорът поддържа протеста и
относно припознатите от обвинението справедливи наказания. Изрично отбелязва,
че изминалото време от датата на деянията до решаването на делото не следва да
се третира като изключително смекчаващо отговорността на подсъдимия
обстоятелство в аспекта на чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС и производния национален
регламент на чл.22 от НПК.
Повереникът на
частния обвинител и граждански ищец С.К. поддържа въззивната жалба. Адв.Б.
отделя изрично внимание на доказателствената роля на обясненията на подсъдимия
от 19.01.2001 година, отбелязвайки че дори без тях е възможно формиране на
стабилен извод по деянията, авторството и вината на Й.П.. Относно вида и
размера на наказанието повереникът е синхронен със становището на въззивния
прокурор. Прави искане за уважаване в пълен размер на гражданския иск за
обезщетяване на неимуществени вреди на С.К. в резултат от загубата на
родителите й.
Повереникът на
частния обвинител/граждански ищец М.М. и на гражданските ищци Р., К. и М.М. поддържа
въззивната жалба изцяло.
Защитникът на
подсъдимия намира протеста и жалбите на частните обвинители и граждански ищци
за неоснователни.
В подробна лична
защита подс.П. отрича основателността на протеста и въззивната жалба.
Аргументира тезата за правилността на проверяваната първоинстанционна присъда с
формираната доказателствена съвкупност.
В последната си
дума подс.П. желае потвърждаването на оправдателната присъда по пункт пети и
шести.
Настоящият състав
на апелативния съд, като прецени доводите
в протеста и допълнението към него, въззивната жалба, становищата на
страните, материалите по делото и като сам служебно на основание чл.314 от НПК
провери изцяло правилността на атакуваната присъда в пункт пети и шести, намери
за установено следното:
Първоинстанционният
съд е събрал значителен по обем доказателствен материал, необходим за
правилното изясняване на делото от фактическа страна.Същото е сторено при
спазване на релевантния процесуален ред, гарантиращ процесуалната му годност и
възможността на базата на него да се изграждат валидни фактически и правни
изводи.
Въз основа на
извършената собствена проверка въззивният съд счита, че присъдата в
проверяваната част е необснована, т.к. фактическите й констатации са в колизия
с доказателствената съвкупност, рефлектирало и върху материалната
законосъобразност на проверявания съдебен акт.
При внимателна
преценка на всички доказателствени източници и след провеждане на въззивно
съдебно следствие, в хода на което бяха приобщени писмени доказателства, експертиза,
събрани гласни доказателства, ВАпС намери за установено следното:
От
фактическа страна:
Пострадалите –
семейство С. и Анна-М.К., заедно с Ян М.
/брат на К./ пристигнали в България на 22-23.07.2000. Установили се във фамилна
къща в с.Куманово, обл.Варна. Пътували
с л.а. “Ауди А 4” с ДК№VHSK 149, оборудван с компактдисково устройство
“Блаупункт” и поставка за компактдискове. Сред вещите в багажа на семейство К.и
били видеокамера “Сони”, фотоапарат “Канон”, компактдискове с М.а на Волфганг
Петри, “Куин”, “Фуджис”, два компактдиска със запис на “Четирите годишни
времена” от Вивалди.
Пристигането на
немските граждани било забелязано от подс.Й.П.. Същият често гостувал в дома на
родителите си в с.Куманово, Варненска област, поради което имал знание и за
имотното състояние К.и по външни белези – имот, марка автомобил и т.н.
За идването на К.и
на 22-23.07.2000 година подс.П. споделил със З.З. /починал на 01.02.2001
година/. Двамата взели решение да извършат грабеж. За целта използвали пистолет
„Макаров“ и автомат АК“Калашников“, придобити на 16.01.1999 година чрез друго
престъпление и държани от двамата към 25/26.07.2000 година.
На 25.07.2000 година около 22.30 часа
подсъдимият и З. пристигнали с л.а.“Фолксваген Пасат“ с ДК№В 4312 АК в
покрайнините на с.Куманово. Пеша се придвижили до къщата на семейство К.и, като
се укрили в глуха постройка в двора.
По същото време
семейство К.и и Ян М. ***. Прибрали се
около полунощ с л.а.»Ауди А4» в къщата си в с.Куманово. МПС-то
останало в двора на имота. Тримата
отключили и започнали последователно да влизат в къщата през входната врата. В
момента, когато последният от тях почти затварял вратата, бил избутан от подсъдимия
П. и З.ов в посока вътрешността на
коридора.
Подсъдимият бил въоръжен с пистолет «Макаров»,
снаряден със стоп-патрони и бойни патрони, а З.ов носил автомат «Калашников».
С.К. и Ян М. оказали
съпротива с намерение да избутат нападателите навън. Последвали изстрели срещу
двамата и К. в следната хронология:
- З. стрелял към Я.
М.. Той паднал ранен на земята;
-С. П. направил
опит с глава да избута подс.П.. Бил приведен, осъществявайки натиск в гърдите
на подсъдимия. Й.П. стрелял от упор два пъти в корема на С.К.;
-К. извадила спрей
«Газ» за замозащита и направила опит да се скрие в стая. Била застигната в гръб
от подс.П., който произвел изстрел в главата й. След падането на жената
подсъдимият реализирал втори изстрел, отново в главата на жертвата и от близко
разстояние;
-подсъдимият
произвел изстрели в главите на простреляните С.К. и Ян М..
От къщата подс.П. и
З.З. взели две пътни чанти – една с дрехи на Ян М. и втора – с видеокамера
«Сони», фотоапарат «Канон», 500 германски марки.
Отключили външната
врата с връзка ключове. Привели в движение л.а.»Ауди А4» и се насочили към
покрайнините на селото, където се намирал собствения на Й.П. л.а.»Фолксваген
пасат». Пътувайки с двете коли достигнали до язовир край с.Плачи дол. Там
двамата демонтирали четири гуми с джанти от л.а.»Ауди А4». Взели също
резервната гума, сака с видеокамерата и фотоапарата, компактдисковото
устройство «Блаупункт», поставка за компактдискове, 5 компактдиска със записи
на Волфганг Петри, “Куин”, “Фуджис”, “Четирите годишни времена”.
После
с отвертка пробили резервоара на автомобила и го запалили. С л.а.»Фолксваген
Пасат» двамата отпътували за гр.Варна.
В
следващите дни извършителите преместили оръжието от гората край с.Куманово
Променили част от иглите и затворите на пистолет «Макаров», с цел постигане на
различие на оставяния отпечатък върху гилзите при изстрел.
През м.09.2000 година
подс.П. и З.ов продали гумите с джанти на св.К. С.. З.ов му предложил и
компактдисково устройство. Св.С. платил
гумите и джантите, които по-късно продал на неустановено лице.
На 26.07.2000
година рано сутринта, свидетелите Т.и И. открили труповете на К.и и Ян М.. След
съобщението до органите на МВР започнали огледи в двора и къщата на К.и в
с.Куманово. Иззели се гилзи, проектили, части от проектили, следи от ходила на
обувки.
При аутопсията на
труповете били намерени пластмасови тапи, оловни стабилизатори, бели
пластмасови парчета, 3 бр. торбички съдържащи оловни сачми, един проектил.
Според заключението
на балистичната експертиза /т.8, л.8-13/:
- иззетите при
огледа на местопроизшествието в с.Куманово веществени доказателства с номера от
8 до 16, от 22 до 29, както 3 бр. торбички и 1 бр. проектил, иззети от
труповете на пострадалите в аутопсионна зала представляват части от боеприпаси;
- обектите с №№ 8, 9, 10, 13, 14, 16
и 26 са гилзи калибър 9/18 за система “Макаров”;
- обекти с №№ 11, 12, 15, 22, 27 и 28
са гилзи калибър 7,62/39 за система “Калашников”;
- обект №27 е част
от проектил, калибър 7,62мм;
- обект №24 представлява части от
проектил калибър 9 мм “Макаров”;
- обекти №№25 и 29 са проектили
калибър 9 мм;
- трите броя
торбички са от стоп патрони калибър 9 мм за “Макаров”;
- всички обекти, предназначени за
калибър 9/18 гилзи и проектили са изстреляни с едно и също оръжие система
“Макаров” 9 мм;
- обектите калибър 7,62/39 мм са изстреляни
от оръжие система АК, калибър 7,62 мм.
Според заключението на балистическа експертиза /л.5-6 т.8/,
установените две разрушения на мазилката по тавана и едно по стените в коридора
на къщата са получени от проектили 7,62
мм за АК. Пораженията по тавана са
резултат от пряко попадение, а върху стената - от рикошет.
При аутопсията на пострадалите се установили травматичните
увреждания и персоналните причини за смъртта на всеки един от тях:
1. СМЕ за Ян М.
/л.38-42 т.6/:
-входно огнестрелно
нараняване в тилната област,което започва с окръглена и с контузионен пръстен с
липса на тъкан рана в лявата тилна област до голямата тилна издатина,
конусообразен дефект на лявата тилна кост, бразда на преораване и контузия на
малкия мозък, мост, слепоочен дял на лявото мозъчно полукълбо, конусообразен
дефект на лявата слепоочна кост и завършва в левия слепоочен мускул, където е
намерен силно деформиран куршум без изходно нараняване;
-огнестрелно
нараняване на лицето, започващо с входна огнестрелна рана в дясната половина на
лицето, с липса на тъкан и контузионен пръстен, преминаващо през меките тъкани
на носа, меките тъкани на лявата половина на лицето и завършващ в лявата
половина на лицето с рана с диаметър 6 мм., като по хода на раневия канал е
разстрошена на множество по форма и големина фрагменти лявата яблъчна кост.
Каналът на това нараняване не преминава през черепната кухина;
-входно огнестрелно
нараняване в лявата половина на гръдния кош на височина 125 см. от петите с
диаметър заедно с контузионния пръстен - 22 мм., с раневи канал в меките тъкани
на гръдната стена без да навлиза в гръдната кухина. Дължината на канала е 5
см., като в дъното му е остановена пластмасова зелена капачка, раздробени
парчета от бяла пластмаса и 12 много дребни метални сачми.
Според заключението
на СМЕ, смъртта на Я. М. е причинена от огнестрелното нараняване в областта на
главата, довело до тежка контузия на малкия мозък, моста и главния мозък,
засегнало жизнено важни мозъчни центрове, несъвместимо с живота. Описаното
нараняване в областта на главата е в резултат на огнестрелно нараняване с
приблизителен калибър на куршума 9 мм. Посоката на това нараняване е отзад -
напред, отдолу-нагоре и отдясно-наляво. При това нараняване не са били
установени недоизгорели барутни частици, следователно то е от неблизък изстрел.
Описаното огнестрелно нараняване в областта на лицето е в резултат на
действието на проектил с приблизителен калибър 8 мм. Посоката му е
отдясно-наляво, хоризонтално, като не навлиза в черепната кухина. Не са били установени
недоизгорели барутни частици, което говори за нараняване от неблизък изстрел.
Описаното нараняване в областта на гръдния кош е с посока отпред-назад,
отдясно-наляво, с пръстен на почерняване и налице на недоизгорели барутни
частици, което говори за изстрел от близко разстояние. Намерените пластмасова
капачка със зелен цвят, бели пластмасови парченца и дребни сачми имат
характеристиката на стоп патрон, а такава е характеристиката и на самото
огнестрелно нараняване. Няма медицински данни, по които с категоричност да се
даде заключение за последователността на нараняванията, но всички наранявания
са получени прижизнено и в кратко време едно след друго, за което говорят добре
изразените кръвонасядания около тях.
При такива
наранявания в областта на главата смъртта настъпва бързо и е неизбежна. При
характеристиката на пораженията, пострадалият не би могъл да извършва каквито и
да било действия след нараняванията.
2. СМЕ за Анна-М.К.
/л.44-47 т.6/:
-входно-изходно огнестрелно
нараняване на черепа с вход тилната част на главата, преминаващ и разрушаващ по
хода на раневия канал мозъчното вещество на дясното и ляво голямо мозъчно
полукълбо и излизащ през рана в лявата челна област на главата;
-входно - изходно огнестрелно
нараняване на главата с вход зад дясната ушна мида, преминаващ през пирамидната
кост, устната кухина и излизащ през лявата буза.
Смъртта на А.-М.К.
е причинена от огнестрелното нараняване на главния мозък. Описаните рани са
резултат от две огнестрелни наранявания, изстрелели откъм гърба на жертвата.
Проектилите са със диаметър 9 мм. Огнестрелното нараняване в областта на тила е
без наличие на допълнителни фактори около входната рана и няма морфологичните
белези на близък изстрел. Ходът на раневия канал е отзад-напред, отдолу-нагоре
и отдясно-наляво /при изправено положение на тялото/.
Второто огнестрелно
нараняване с вход зад дясната ушна мида, е от близко разстояние, което личи от
опушването около входната рана. Ходът на раневия канал е отдясно-наляво, леко
отзад-напред, и леко отгоре-надолу /при изправено положение на тялото/. При
такива наранявания смъртта настъпва бързо и е била неизбежна. Обичайно, при
подобно по обем и тежест нараняване на главния мозък, пострадалата не би могла
да извършва каквито и да било действия след получаването на нараняването.
3. СМЕ за С.К.
/л.51-55 т.6/:
-еднопроектилно огнестрелно
нараняване на главата и главния мозък с входна рана в средата на задната
теменна област на главата и изход в ляво на горната устна с избиване на
четвърти горен ляв зъб и горна челюст в основата му, кръв в мозъчните
стомахчета;
- две огнестрелни наранявания със
стоп патрони на гърдите отпред и по задната повърхност на лявото рамо с
проникване в лявата гръдна кухина, избиване на четвърто ляво ребро и нараняване
на левия бял дроб, наличие на сачми и други елементи на стоп патрони в раневите
канали;
-две огнестрелни еднопроектилни,
пронизващи левия крак наранявания, със счупване на коляно и кости на
подбедрица;
-ожулвания на лява подбедрица.
Причина за смъртта
на С.К. е огнестрелното нараняване на главата и главния мозък, което е
несъвместимо с живота. Нараняването на лява гръдна половина и левия бял дроб би
могло също да доведе до смърт, макар и по-късно. Нараняването на главата е
резултат, на еднопроектилно огнестрелно нараняване с калибър на проектила 9 мм.
Наличието на опушване около входната рана говори за близък изстрел. Изстрелът е
произведен откъм гърба на жертвата с посока отзад-напред, отгоре-надолу и леко
отдясно-наляво. Двете наранявания на гърдите са причинени от стоп патрони, като
морфологията на една от раните и подлежащите увреждания /проникване в гръдна
кухина и разстрошаване на четвърто ляво ребро, нараняване на белия дроб и др./
говорят, че стрелбата е произведена от упор с отпечатване на част от дулото
около входното отвърствие. Тези две наранявания са произведени при странично
ляво положение на пострадалия спрямо стрелящия. Огнестрелните еднопроектилни
наранявания на левия крак са произведени от неблизък изстрел, но липсват
морфологични данни за доказване калибъра на проектила. Тук изстрелите са
произведени отляво, странично на жертвата. Посоката на раневите канали е
отляво-надясно и хоризонтално /при изправено положение на тялото/. Описаните
ожулвания по задната повърхност на лява подбедрица са резултат на тангенциално
действие на твърди тъпи предмети и е възможно да са причинени при падане върху
твърда земна повърхност и други повърхности. Всички наранявания са причинени
приживе, но кръвонасяданията около раневите канали на ляв крак са по оскъдни,
т.е. те са причинени по-късно и в по-близко време до настъпването на смъртта.
Отношение към
доказателствената съвкупност имат:
1.Претърсване на
16.01.2001 година в дома на Радка З.ова – сестра на починалия З.З. /т.8, л.31,
т.12, л.10/. Разследващите иззели мъжки кожени обувки №42 с надпис «Riccardo“ и
фотоапарат „Канон“;
2.Трасологическа
експертиза /т.8, л.21/, според чието заключение описаните в протокола за оглед на местопроизшествие от
26.07.2000 год. под №2,3,4,5 и 6 следи представляват следи от ходила на четири
различни обувки: тип ”войнишка кубинка” №42-44, тип “маратонка” №37-38, тип
“половинка” № 42-43, тип “половинка” с неопределен номер.
3.Трасологическа
експертиза /т.8, л.35/, установяваща идентичност на една от следите от ходила,
иззети при огледа на местопроизшествие във вилата на сем.К.и в с.Куманово, с
отпечатъка от подметката на дясна обувка от чифта мъжки кожени обувки тип
“сандали”, №42, с надпис «Riccardo“.
4.На 16.02.2001
година при претърсване и изземване в едноетажна постройка в местността “Дуанка”
в землището на с.Горен Чифлик /т. 12, л.7-8/ били намерени и иззети
компактдисково устройство “Блаупункт” със заличен фабричен номер, поставка с 6
гнезда за компактдискове и пет компактдиска, съдържащи описани по-горе
изпълнения.
5.На 02.08.2001
година св.С.К. разпознала като собственост на родителите й фотоапарат “Канон”,
компактдисковото устройство “Блаупункт”, дискове и поставка за компактдискове,
иззети от постройката в местност “Дуанка” /т.8, л.55, л.56, л. 60/.
7.Заключение на СОЕ
/т.16, л.118-119/ остойностяващо инкриминираното имущество на 29653.65лв.
На 26.07.2000 год.
около 05.00часа, свид.Й. Т. видял догарящ лек автомобил край язовира до село
Плачи дол. От други рибари разбрал, че към 03.00 часа огънят бил най-силен.
По сигнал на този
свидетел се предприело разследване. В рамките на проведения оглед се установила липсата на четири гуми с
джанти и резервната гума с джанта /л.62-67 т.6, л.8 т.7, л.21 т.8/. По-късно станало ясно, че изгорелият
автомобил принадлежи на семейство К.и.
Заключението на
пожаротехническа експертиза налага извод за причината на пожара - предизвикан
от действията на човек и механизма – чрез използване на открит огнеизточник
/кибрит, запалка или горим материал/. Не е определено точното огнище на пожара
поради сравнително еднаквото изгаряне на МПС-то в целия му обем /л.69 т.6/.
Извън горните
фактически положения, от значение за предмета на доказване по делото е
следното:
С влязла в сила
присъда по НОХД №1884/2001 година по описа на ВОС, Й.П. е признат за виновен
и осъден за множество престъпления:
- престъпление по
чл.198 ал.1 от НК вр. чл.20 ал.2 от НК, защото на 16.01.1999 г. в м-ст
„Траката“ в околностите на гр. Варна, поделение 268ООД в съучастие като
съизвършители със З.З. /починал на 01.02.2001 г./, отнели чужди движими вещи -
пистолет "Макаров" с фабричен номер АЕ 22651 и два пълнителя с 16 бр.
9 мм обикновени бойни патрони за него и автомат АК "Калашников" с
фабричен номер ВА 226129, пълнител с 30 бр. 7,62 мм обикновени бойни патрони за
него - всичко на обща стойност 1 540 лева, собственост на поделение 26800 -
Варна и кожен кобур, на стойност 11.70 лева, собственост на П. П. - имущество
на обща стойност 1 552,1 лева от владението на П. П. и Д. Т., с намерение
противозаконно да ги присвоят, като употребил сила и заплашване;
- престъпление по
чл.339 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, защото през периода 16.01.1999 год. - 16.01.2001 год. в гр.Варна в съучастие, като
съизвършител със З.З. /починал на 01.02.2001 год./ придобил и държал
огнестрелни оръжия автомат АК "Калашников" 7,62 мм., със сгъваем
метален приклад, с фабричен номер ВА 226129 и пистолет "Макаров" с
фабричен номер АЕ 22651 и боеприпаси 16 броя 9 мм обикновени бойни патрони и 30
бр. 7,62 мм обикновени бойни патрони, собственост на поделение 26800-Варна, без
да има за това надлежно разрешение;
-престъпление по
чл.199 ал.1 т.1 и т.2 от НК, защото на 15.02.1999 год. в гр.Варна, след
предварителен сговор със З.З. /починал на 01.02.2001 год./ да вършат кражби или
грабежи отнел от владението на Р.Н. движими вещи - лек автомобил "Ваз
2107" с ДК № В 03-78 АА на стойност 1 630 лева, собственост на Т.С.,
цигари, захарни изделия, други стоки и парична сума на стойност 3 952,4 лева,
собственост на Ж.Д., златни накити на стойност 90 лева, собственост на Р.Н.,
всичко на обща стойност - 5 672, 4 лева, с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил сила и заплашване и грабежът е в големи размери;
- престъпление по
чл.199 ал.2 т.З и ал.1 т.2 от НК, защото на 27.10.1999 год. в гр.Варна, след
предварителен сговор със З.З. /починал
на 01.02.2001 год./да вършат кражби или грабежи, отнел от владението на К.Д.
чужди движими вещи - 5 000 ЩД с левова равностойност 9267,50 лева, собственост
на "Интерсервиз - Узунови" АД - Варна, чанта с ключове и парична сума
на стойност 161,60 лева, собственост на К.Д. - всичко на обща стойност 9429,10
лв., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила и
заплашване, грабежът е в особено големи размери и е бил въоръжен;
-престъпление по
чл.339 ал.1 от НК вр. чл.20 ал.2 от НК, защото на 18.12.2000 г. и на 16.01.2001
год. в гр.Варна държал огнестрелно оръжие - автоматичен пистолет "Pleter
91" 9 мм, без да има за това надлежно разрешение;
-престъпление по
чл.199 ал.1 т.1 и т.2 от НК, защото на
18.12.2000 год. в гр.Варна, след предварителен сговор със З.З. /починал
на 01.02.2001 год./ да вършат кражби или грабежи, отнели от владението на Ю.Г.
и С.М. 16 броя мобилни телефона различни марки и аксесоари към тях - зарядни
устройства, калъфи за апарати, 950 лева, електронен бележник, чанти и документи
- всичко на обща стойност 5899 лева, собственост на Ю.Г., с намерение
противозаконно да ги присвоят, като употребили сила и заплашване и грабежът е в
големи размери;
- престъпление по чл.195 ал.1 т.З пр.2 т.4 пр.2 т.5 от НК вр.
чл.18 ал.1 от НК, защото на 16.01.2001 год., около 01.00 часа в гр.Варна, след
предварителен сговор със З.З. /починал на 01.02.2001 год./, чрез повреждане на
прегради здраво направени за защита на имот и чрез използване на технически
средства, направил опит да отнеме чужди движими вещи -накити от благородни
метали от владението и собственост на С.Д., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието останало недовършено, поради
независещи от тях причини;
- престъпление по
чл.116 ал.2 пр.4, вр. ал.1 т.4 пр.З т.6 и 8 пр.2 от НК вр. чл.18 ал.1 вр. чл.20
ал.2 от НК, защото на 16.01.2001 год. около 01,45 ч. в гр.Варна, в
съучастие като съизвършител със З.З. /починал на 01.02.2001 год./ направил опит
умишлено да умъртви лица от състава на Министерство на вътрешните работи при
изпълнение на службата им - служителите от РПУ – Варна Ф. Ф., И.И., В.И., като
е последвала смъртта на Ф. Ф., със средства опасни за живота на мнозина -
огнестрелно оръжие, с цел да бъде прикрито друго престъпление - по чл.339 от НК, като деянието останало недовършено по отношение на И.И. и В.И., поради
независещи от тях причини;
-престъпление
по чл.339 ал.1 от НК, вр. чл.20 ал.2 от НК, защото на 16.01.2001 год. в гр.Варна, в съучастие, като съизвършител със З.З.
/починал на 01.02.2001 год./ държал
огнестрелно оръжие - пушка 5,6 мм JW-20 CAL: 22 L.R, китайско производство, без
да има затова надлежно разрешение;
-престъпление по
чл.339 ал.2, вр. ал.1 от НК, защото на 16.01.2001 год. в гр.Варна държал
боеприпаси в голямо количество - 29 бр. патрони 7,62 мм, 145 бр.патрони 9x19 мм
и 1 патрон 9 мм., без да има за това надлежно разрешение.
В посочената част
присъдата по НОХД №1884/2001 година по описа на ВОС има сила на пресъдено нещо
по отношение на съставомерните факти, авторството и наказуемостта, респективно
има отражение върху оценката на доказателствената съвкупност по настоящето дело
/Р 188-2012-1 н.о./. В рамките на обективните предели на силата на пресъдено
нещо попадат следните съществени факти:
- в периода от 16.01.1999 год. до 16.01.2001 год.
съизвършителите П. и З.ов придобили и държали огнестрелни оръжия - автомат АК
"Калашников" 7,62 мм., със сгъваем метален приклад, с фабричен номер
ВА 226129 и пистолет "Макаров" с фабричен номер АЕ 22651 и боеприпаси
16 броя 9 мм обикновени бойни патрони и 30 бр. 7,62 мм обикновени бойни
патрони;
-на 15.02.1999 год.
подс.П. използвал пистолет «Макаров» при осъществяване на престъпление по
чл.199 ал.1 т.1 и т.2 от НК съвместно със З.ов;
-на 27.10.1999
година подс.П. използвал пистолет «Макаров» при осъществяване на престъпление
по чл.199 ал.2 т.3 и ал.1 т. от НК със съизвършителя си З.ов;
При горните принципни
положения, настоящата въззивна инстанция прави следния доказателствен прочит,
касаещ проверката за обоснованост на в пункт пет и шест от атакуваната
първоинстанционна присъда:
За отправна точка
на логическите съждения съставът прие обективните находки, установени при ОМП в
с.Куманово на 26.07.2000 година. Същите са в състояние да дадат пълноценна
информация за картината на събитието, интересуваща настоящето наказателно
производство. По проекцията на отразеното в протокола /т.6, л.4 и сл./:
1. Едноетажната къща на сем.К.и била
разположена в крайната източна част на село Куманово. До двора се стигало през
метална врата, с правоъгълна форма и размери 2.60 метра/2 метра.
Към 11.00 часа на
26.07.2000 година /началото на ОМП/, лявата половина на тази метална врата се
намерила отворена в посока към вътрешната страна на двора. От установените
ключове в секретната брава може да се прави извод за начина на отварянето на
вратата – чрез отключване.
По самата връзка с
ключове се фиксирало зацапване с червеникава течност.
В коментираната
част протоколът за ОМП кореспондира с показанията на св.Н.И. / /НОХД №1884,
т.2, л.39/. Чрез това гласно ДС се въвеждат следните доказателствени факти:
-на 26.07.2000
година при пристигането на свидетеля в дома на сем.К.и, входната порта била отключена, ключовете висели на вратата, паркираната кола в двора я нямало.
Сходна е
фактическата характеристика на показанията на св.Г.Т. /НОХД №1884, т.2, л.38/.
Чрез тях се установява, че С.К.: «Лятно
време си идваше от Германия. Последният път се видяхме и поздравихме. Беше с
жена си и още един мъж с автомобил «Ауди». Паркираха го пред входа на къщата.
Нямат гараж» /НОХД, т.2, л.38/
В логическото си
съдържание фактите налагат извод, че порталната врата на къщата в с.Куманово е
отключена след смъртта на К.и и М.. Тогава и л.а. «Ауди А4» е напуснал
местодомуването си. Наличието на червеникаво зацапване по връзката с ключове
свързва досегът до тях с извършителите на деянието вътре в самата постройка.
Времето на отключване на порталната врата е доказателство за местонахождението
на дейците – вътре в обсега на имота към момента на връщането на пострадалите в
дома си.
Синхронни с обективните находки, писменото ДС
и показанията на св.св.И. и Томов са показанията на св.Б. от стадия на
съдебното следствие пред ВОС: «Решили да
ги изчакат в едно глухо помещение, което се намирало под основната къща, като
впоследствие се прибрали с аудито двама мъже и една жена…» /НОХД №1884,
т.2, л.23/.
2.Източно от
площадка пред металния портал била установена песъчлива зона с диаметър 3
метра. Там се фиксирали две следи – ходна /обект 2/ и на 0.50см от нея - от
задно ходно наслоение /обект 3/.
От вътрешната
страна на бял портал била разположена циментова площадка с правоъгълна форма и
размери - 1 м дължина и 2м широчина. Непосредствено след нея имало пътечка,
застлана с чакъл. В нейното протежение се намерили кървави пасажи с различни
размери, както и четири следи от стъпки
/обекти 4в, 4г, 4д и 4ж/ в посока към портала.
При огледа на
площадка, състояща се от три стъпала и гладка повърхност, били фиксирани следи:
- върху първо
стъпало оформено наслоение като следа от дясно ходило в посока изхода на двора
– обект 5а;
- на второ стъпало
– следа от стъпка обект 5в и обект 5г – следа, приличаща на ходило;
- на трето стъпало
– следа под формата на ходило – обект 6а;
- в горната част на
площадката - стъпки от ходило,
разположени успоредно една на друга в посока към портала.
В хода на
разследването описаните веществени доказателства станали обект на
криминалистично експертно изследване. Според заключението на
съдебно-трасологическа експертиза /т.8, л.121 и сл./ следа №2 е оставена от
тока на обувка тип «военна кубинка» с приблизителен размер №42-44; следа №3 е оставена
върху пясъка от спортна обувка тип –маратонка, отговаряща на №37-38; следа №4 и
следа №6 са идентични – оставени от ходило на дясна обувка, отговаряща на
№42-43; следа №5 е оставена от обувка половинка, чийто номер е неопределяем.
Отношение към посочените
веществени доказателства има протокол за претърсване и изземване от 16.01.2001
година /т.12, л.10/. Иззетите мъжки кожени обувки, летни тип сандали №42 с
надпис «Рикардо», собственост на починалия З. са оставили следата обагрена в
червено на площадката от бетон пред входа на къщата в с.Куманово - колективна съдебно трасологична експертиза
/т.8, л.35 от сл.д./.
Съпоставката на
доказателствените източници и заключенията на двете експертизи обобщават
следния извод:
При ОМП на
26.07.2000 година били намерени и
фиксирани две кървави следи от ходила на обувки - №№4 и 5. Принадлежността на
следа №4 е идентифицирана чрез заключението на СТЕ, като доказва че на
местопроизшествието се намирал починалия
З.З.. Наличието на втора кървава следа - №5, с недостатъчни признаци за
идентификация позволява извода, че от къщата в с.Куманово, след извършване на
деянието е излязло още едно лице. Посоката на движение е от къщата към изхода,
извод следващ от съдържанието на протокол за ОМП. Коментираните доказателствени
източници изключват възможността от вътрешната част на къщата да са излезли повече от две лица. Самото
оцветяване на следите в червено свързва момента на следообразуването с
довършване на умъртвителното деяние на пострадалите.
При доказателствената
идентификация на броя на извършителите на деянието на 25/26.07.2000 година –
двама, при влязлата в сила присъда по НОХД №1884/2001година, обвързваща
настоящия състав с факта, че всички престъпления в периода
16.01.1999г.-16.01.2001г. подс.П. е извършил само с починалия З. и при
съобразяване на показанията на св.Ж., св.П., св.С. А., св.М.Г., св.В. А.,
налагащият се като единствено възможен извод е, че на 25/26.07.2000 година
подс.П. и съизвършителя З.ов са оставили кървавите следи с обувките си.,
намерени при ОМП на 26.07.2000 година
В подкрепа на този
извод от една страна и в пълен синхрон с коментираните доказателствени
източници от друга страна, са показанията на св.Б.: «Й. каза, че непрекъснато са били със З.. Нямало е трети съучастник» /НОХД
т.2, л.24/.
3.В първото
помещение от посока на северния вход разследващите намерили труп на жена, лежащ
по очи. Ръцете – сгънати в лактите и допрени отпред на гърдите. Установила се
рана в дясна тилна част на главата около 6-7см от дясната ушна мида и втора
рана в близост до първата. На 10см от лицето била намерена метална гилза, а
на 80см от главата – коронка и зъб.
При динамичния
оглед на трупа се установили метална верижка на врата, часовник, дамска чанта с
банкноти – германски марки. В дясната ръка на трупа имало флакон «Газ».
Констатирала се рана в лявата буза и под лицето – проектил.
В помещението се
намерили гилзи.
Положението на
трупа, двете наранявания в тилната област установяват позицията на пострадалата
спрямо извършителя – в гръб. Намереният флакон «Газ» не създава двусмислие в
предназначението – за самозащита от неочакваното нападение над К. и близките й.
4.При ОМП се
установили размерите на коридора - дължина 6м и ширина 3м. В това помещение
също се намерили и иззели гилзи.
В коридора лежал
труп на мъж «непосредствено вляво до входната врата», в положение - по гръб, на
лявата си страна.На лявата ръка имал часовник «Сейко».
Непосредствено до
описания труп лежал втори труп на мъж, разположен на лявата си страна и свит в
корема.
При динамичния
оглед на първия труп се фиксирала високо теменна рана, опушена с черно-сив
цвят, в областта на гръдния кош – овална рана, овално разкъсване в областта на
лявата лопатка. В десния джоб се намерил портфейл. Установили се наранявания по
лява подбедрица, счупени кости.. От намереният документ за самоличност станало
ясно, че това е С.К..
При динамичния
оглед на трупа на Я.М. се установило силно зацапване в областта на корема от
рани в тази зона.
Фиксирали се две
разрушения на мазилката по тавана и едно по стените в коридора на къщата.
Доказателствено отношение към описаните
обективни находки в т.т.3 и 4 имат:
а/СМЕ за аутопсия
на труповете на К., К. и М. /т.6, л.38 и следващите от сл.д./.
При Ян М. се
установили три групи огнестрелни наранявания:
-входно огнестрелно
нараняване в тилната област;
-огнестрелно
нараняване на лицето;
-входно огнестрелно
нараняване в лявата половина на гръдния кош.
Смъртта е настъпила
от огнестрелното нараняване в областта на главата, което е с посока е отзад - напред,
отдолу-нагоре и отдясно-наляво. Нараняването в зоната на лицето е с посока
отдясно-наляво, хоризонтално. Нараняване в областта на гръдния кош е с посока
отпред-назад, отдясно-наляво, причинено от изстрел от близко разстояние.
При аутопсията се
намерили пластмасова капачка със зелен цвят, бели пластмасови парченца и дребни
сачми, имащи характеристиката на стоп патрон. Според заключението – всички
наранявания са получени прижизнено и в кратко време едно след друго.
Описаните
наранявания позволяват извод за положението на тялото на Я. М. спрямо
стрелящия. Раната в зоната на лицето е причинена от изстрел отдясно-наляво,
хоризонтало, което установява изправено положение на тялото на М. спрямо
произвеждащия изстерл. Нараняването в гръдния кош предполага значителна близост
между телата на пострадалия и стрелящия. Смъртоносното нараняване в областта на
главата с посока отзад-напред, носи характеристиката на контролен изстрел и е
показател за липсата на възможност на пострадалия за самоотбрана.
При С.К. са
установени огнестрелно нараняване на главата и главния мозък, две огнестрелни
наранявания със стоп патрони на гърдите отпред и по задната повърхност на лявото
рамо с наличие на сачми и други елементи на стоп патрони в раневите канали, две
огнестрелни наранявания, със счупване на коляно и кости на подбедрица;ожулвания
на лява подбедрица.
Причина за смъртта
на С.К. е огнестрелното нараняване на главата и главния мозък, резултат от
еднопроектилно огнестрелно нараняване от близко разстояние с калибър на
проектила 9 мм. Двете наранявания на гърдите са причинени от стоп патрони, при
стрелба от упор и при странично ляво положение на пострадалия спрямо стрелящия.
И тук нараняванията
по пострадалия сочат на странично-фронтално положение на тялото му спрямо
стрелящия. Двете наранявания от упор в гърдите са индикатор за непосредствена
близост между телата, а самата локация – за положението на тялото на К., леко
приведен спрямо стрелящия. По подобие на
Я.М., входната рана в средата на задна теменна област сочи на произведен
контролен и по естеството си смъртоносен изстрел.
При А.-М.К. са
установени входно-изходно огнестрелно нараняване на черепа с вход
тилната част на главата и входно - изходно огнестрелно нараняване на главата с
вход зад дясната ушна мида.
Смъртта на Анна-М.К.
е резултат от огнестрелното нараняване на главния мозък.
Според заключението
на СМЕ, описаните рани са резултат от две огнестрелни наранявания, изстреляни
са откъм гърба на жертвата, какъвто извод бе направен по-горе в настоящите
мотиви.
б/Съдебно
–балистична експертиза /т.8, л.8 от сл.д./, чрез която се установява, че:
- иззетите при
огледа на местопроизшествието в с.Куманово веществени доказателства от описа на
огледния протокол с №№ от 8 до 16 и от 22 до 29, както и 3 бр. торбички, 1 бр.
проектил, иззети от труповете на пострадалите в аутопсионна зала представляват
части от боеприпаси;
- обекти с №№ 8, 9, 10, 13, 14, 16 и 26
представляват гилзи калибър 9/18 за система “Макаров”;
- обекти с №№ 11,
12, 15, 22, 27 и 28 представляват гилзи калибър 7,62/39 за система “Калашников;
- обект №27 е част
от проектил, калибър 7,62мм;
- обект №24 представлява
части от проектил калибър 9 мм “Макаров”;
-обекти №№ 25 и 29 представляват проектили
калибър 9 мм ;
-трите броя торбички са от стоп патрони
калибър 9 мм за “Макаров” - всички обекти, предназначени за калибър 9/18 гилзи
и проектили са изстреляни с едно и също оръжие система “Макаров” 9 мм.;
- обектите калибър
7,62/39 мм са изстреляни от оръжие система АК, калибър 7,62 мм. С тях не е
причинена смъртта на нито едно от пострадалите лица.
в/Съдебно-балистична
експертиза /т.8, л.5 от сл.д./.
Според заключението
на експертизата, фиксираните при ОМП на 26.07.2000 година разрушения на мазилката по тавана и стената в коридора са
резултат от въздействие на проектили
7,62 мм за АК – върху тавана от пряко попадение, а върху стената - от рикошет.
г/Съдебно-балистична експертиза /т.14, л.32 от сл.д./,
установяваща че гилзите и проектилите за пистолет, иззети при огледи на
местопроизшествия на ул.”Роза”, до обект „Пикадили”, от къщата на К.и в
с.Куманово, убийството на полицай на ул.”Дрин” и ул.”Христо Самсаров” и при
самоубийството на З.З. в гр.Долен Чифлик,
са изстреляни от пистолет „Макаров” със заличени номера. Този пистолет е
намерен в дясна ръка на трупа на З.ов.
Очертаната доказателствена съвкупност и обвързващата присъда
по НОХД №1884/2001 година, свързват единствено подс.П. и починалия З.ов с
авторството на деянието на 25/26.07.2000 година, защото:
-от 16.01.1999 година и към 26.07.2000 година двамата държали пистолет "Макаров",
два пълнителя с 16 бр. 9 мм обикновени бойни патрони за пистолета, автомат АК
"Калашников" с пълнител с 30 бр. 7,62 мм обикновени бойни патрони за
него. С тези оръжия е стреляно и в с.Куманово.;
-безспорната употреба на пистолет „Макаров” от подс.П. при
престъпленията на 15.02.1999 год. в гр.Варна и на 27.10.1999 год. в гр.Варна,
както и категоричния факт на съучастието на З.ов в хипотезата на чл.20 ал.2 от НК в тези престъпления, изключват възможността на 25/26.07.2000 година други
лица освен П. и З.ов да са автори на стрелбата по К.и и Я. М..
-заключенията на цитираните три медицински експертизи и
балистичната експертиза установяват факта на причиняване на смъртта на тримата
пострадали с пистолет „Макаров“, отнет от подс.П. и починалия З.ов от военно
поделение край гр.Варна на 16.01.1999 година.
5.За изграждане на извода относно конкретния принос на
двамата извършители в причиняване на съставомерния престъпен резултат на
25/26.07.2000 година значение имат следните доказателствени източници:
-показания на св.Р.Н. /НОХД №1884, т.2, л.32 и сл./,
протокол ОМП /т.3, л.3 от сл.д./, балистични експертизи /т.3, л.17, л.26/,
които установяват, че на 15.02.1999 година
на ул.“Роза“ в гр.Варна св.Несторова
била нападната и издърпана със сила от л.а.“ВАЗ 2107“ от починалия З. Кучето й
направило опит да я защити от втория нападател - подс.Й.П., като той умъртвил животното с пистолет
„Макаров“, използван при убийството на К.и и М. на 25/26.07.2000 година;
-показания на св.св. Дончев и
Дончева /НОХД №1884, т.2, л.33-л.36/, протокол ОМП /т.5, л.7/, балистична
експертиза /т.5, л.20/, установяващи че на 27.10.1999 година в гр.Варна, до
обект „Пикадили“ двамата свидетели били нападнати от подс.П. и З.ов. П.
произвел изстрел с пистолет „Макаров“, а същото оръжие е ползвано и при
престъплението в с.Куманово.
Проследената фактическа хронология позволява два устойчиви
извода:
–в престъпленията,
извършени преди 25.07.2000 година пистолет „Макаров“ се ползвал единствено от
подс.П.;
-до 25.07.2000 година отнетият от поделение 226800Д автомат
АК не бил употребен при реализирането на престъпните деяния.
Във връзка с оръжията е очертана следната доказателствена
съвкупност:
Оръжията били отнети на 16.01.1999 година от поделение
26800Д. Разследването се водило от ВВОП /т.1, л.1 от сл.д./, а след това поради
промяна в подсъдността – от ОСлС-Варна. Данни за авторството нямало.
С постановление от 19.03.2001 година /т.16, л.110/,
сл.д.№1043/2001 година по описа на ОСлС-Варна, касаещо грабежа на 16.01.1999
година от поделение №26800Д и водено срещу неизвестен извършител, било
обединено към сл.д.№1007/2001година по описа на ОСлС-Варна за смъртта на
полицейския служител Ф. Ф..
До обединяването на делата се стигнало в резултат на
направеното от подс.П. извънсъдебно признание пред св.Б.. До задържането на
подс.П. разследващите не правили стабилна връзка между поредицата въоръжени
грабежи на територията на гр.Варна, защото:
-на органите на МВР не бил известен факта на отнемането на
пистолет „Макаров“ и автомат АК от военното поделение;
- заключенията на балистични експертизи /т.3, л.18, л.27;
т.5, л.21/ сочили на връзка между грабежите на ул.“Роза“ и обект „Пикадили“
според вида на използваното оръжие;
-експертна справка установявала, че използваният пистолет
„Макаров” при грабежите на ул.”Роза”, обект „Пикадили” и в с.Куманово е едно и
също оръжие.
Горните фактически положения позволяват извод за
достоверност на показанията на св.Б. в
стадия на първоинстанционното съдебно следствие в следните части:
-„Предвид
установения контакт с него, реших да пътувам с конвоиращият състав, с полицаите
които го охраняваха. По пътя реших да използвам една оперативна уловка, защото
след разпита на този случай аз просто интуитивно свързах, че по всяка вероятност
въпросните лица имат някаква връзка с извършените убийства в с.Куманово.“;
-„Тогава,
тъй като ми бе известно пистолета, с който е стреляно в с.Куманово и по
експертното заключение бе стреляно и на грабежите в „Пикадили“ и ул.“Роза“.
Имаше един момент, че никъде не се появяваше автомата „Калашников“, който е
ползван в убийството в с.Куманово. Въпроса ми бе към него: „нека започнем от
придобиването на автомата“ и той тогава разказа, че автомата е придобит от
грабеж от военно поделение, поделение около „Дружба“ или „Златни пясъци“, в
източната част на гр.Варна.“;
-„Започна
сам да разказва за убийството в с.Куманово, в детайли и подробности, начинът,
от къде има информация по отношение на убитите, предварителното решение, как да
извършат грабежа, като подчертавам, в обясненията си изтъкна, че целта им
наистина не е била убийствата. Целели са да осъществят един от типичните си
грабежи след информацията, която са имали и изучили по отношение на
придвижването на убитите.“
-„Не
съм запознат със СМЕ на труповете в с.Куманово, тъй като не касаят повече
подробности за оръжието, което е ползвано.“
В чертите на обособената доказателствена съвкупност и във
връзка с конкретния принос на извършителите в настъпилия общественоопасен
резултат на 25/26.07.2000 година се налага заключението, че подс.П. чрез
произведени изстрели с пистолет „Макаров“ е причинил смъртта на С. и Ана-М. К.и,
както и на Ян М.. Като се има предвид фиксираните две поражения по тавана в
коридора, едно поражение по стената в същото помещение и намерените два трупа
на С.К. и Ян М. до входната врата, то единствения възможен извод е, че автомат
АК е ползван от починалия З.ов за сплашване на мъжете.
От положението на телата на убитите, фиксирани при ОМП на 26.07.2000
година могат да се правят заключения за развитието на самото събитие. В тази
връзка следва да се припомнят няколко важни детайла:
-размерите на коридора в къщата на семейство К.и са с дължина 6м и ширина 3м. От двете страни на помещението били поставени
фаянсови плочки и торби с „Теракол“ /т.6, л.6 гръб/, т.е. възможността за
някакви мащабни действия била силно
ограничена;
-труповете на К. и М. са намерени непосредствено до входната
врата, което означава че нападението срещу тях е било реализирано буквално с
влизането им в коридора на къщата;
-близостта на двамата мъже до входната врата е предполагала
възможност за самоотбрана. През 2000 година К. и М. се намирали в разцвета на физическите си
сили, т.е. имали са възможност да окажат адекватна защита срещу нападението на
две млади момчета;
-намерените следи по тавана и стената в коридора доказват
предупредителната стрелба от З.ов с АК;
-положението на трупа на К. и посоката на изстрелите
показват, че той е бил в положение странично-фронтално и приведен спрямо подс.П.;
-положението на тялото на Ян М. доказва участието му в съпротивата срещу
извършителите;
-Ана-М.К. била застигната в гръб от подс.П. и в тази позиция
умъртвена чрез изстрели в главата.Намереният в дясната ръка на трупа флакон
«Газ» доказва опита на пострадалата да се защити срещу нападението.
Обективните находки, съпоставени с показанията на св.Б. от
стадия на съдебното следствие в първата инстанция позволяват за пореден път
гласното ДС да се ползва с положителна оценка за достоверност. При проведен
разговор подс.П. съобщил следните факти пред свидетеля: „При отключване на вратата са нахлули, искали да сломят или да
сплашат собствениците, да сломят каквато и да е съпротива с оръжието, без да го
използват, но едрият мъж е оказал съпротива, поради което З. с автомата е
възпроизвел изстрел, като от упор впоследствие с пистолет е стрелял Й. по
двамата мъже, тъй като жената побегнала към една от стаите, в дясната до
коридора. Й. я настигнал и я прострелял там, като впоследствие е дал и
контролен изстрел в главата й, каза че направил контролни изстрели и в главите
на останалите двама мъже…“ /НОХД №1884, т.2, л.23/.
Последващите действия на извършителите доказват престъпното
намерение, чието удовлетворение търсили с действията си на 25/26.07.2000
година. По логическата си хронология доказателствените източници сочат
следното:
Родителите на подс.П. имали собствена къща в с.Куманово,
Варненска област. Й.П. гостувал и
помагал на родителите си /показания на св.Ж., т.16, л.44, приобщени НОХД №1884,
л.58;показания на св.Н.И. – НОХД №1884/.
Семейство К.и пътували всяко лято до с.Куманово. С.К.
предприел строителство на къща, като през лятото на 2000 година трябвало да
довърши мокрите помещения с помощта на Ян М. /показания на С.К. – т.6, л.90
гръб, приобщени по НОХД №1884/.
През 1997 година К.и закупили л.а.“Ауди А4“. При престоя им
в с.Куманово, МПС-то правило впечатление и явно в тази връзка ставало обект на
престъпни посегателства /показания на С.К., т.6, л.89 гръб/.
Макар и косвено, показанията на св.К. в тази част са
съпоставими с данните за населението в с.Куманово към 2000 година. Според
публична информация от „ГРАО“ http://www.grao.bg/tna/tadr-2000.txt, населението към 31.12.2000 година в селото се състояло от
129 души.
При това положение е напълно логично скъпият лек автомобил
на К.и да прави впечатление. Заедно с факта на строеж на нова къща, това се
явило достатъчно за подс.П. и съизвършителят З.ов обосновано да очакват, че в
дома на К.и има пари или други ценности.
Нееднократно в настоящите мотиви се спомена влязлата в сила
присъда по НОХД №1884/2001 година, установяваща факта на извършените въоръжени
грабежи от П. и З.ов от 16.01.1999
година до 16.01.2001 година. Обективните действия на двамата изискват от
настоящия въззивен състав да даде отговор за конкретната престъпна мотивация,
която тези действия са удовлетворявали.
Доказателствен принос в този аспект имат показанията на св.Ж..
Към 1999 година тя имала интимна връзка с подс.П., живяла с него в общо
домакинство около година. Според показанията на св.Ж. :
-“Учеше
в Морското училище, искаше да завърши, беше му като мечта. Родителите му
осигуряваха средствата. Имаше автомобил м.“Фолксваген Пасат“. Не сме говорили
от къде го има“ /НОХД №1884, л.57/;
-„Някъде
около февруари-март 2000 година Й. закупи лек автомобил „Фолксваген пасат“,
червен на цвят, не знам номера му. Откакто познавам Й., той не е работил
никъде……По поводи Й. ми е купувал два златни пръстена…Й. ми купи едно палто,
ние заедно го избрахме и той го плати, мисля че беше в края на 1999 година,
това беше вълнено палто.“ /т.16, л.44/.
В рамките на проведеното психологично изследване на подс.П.,
вещите лица установили: „Мотивацията за
извършените деяния произтича от страстното преследване на целта да завърши
висше инжинерно образование /корабоплаване/ и липсата на условия да се постигне
по социалноприемлив начин. Доминира себеоневиняването от интрапюнитивен
тип-признава своята вина, но я обяснява с неизбежни обстоятелства и по този
начин я отклонява от себе си……… Основна движеща сила в поведението на О. по
време на деянията му … е да си осигури пари за собствена издръжка и
продължаване на следването. Той винаги казва:“Правил съм го за пари! До там
стигнахме, защото нямахме пари, пари ми трябваха, защото трябваше да се храня
навън, дрехи трябваше да си купувам, защото не можех да искам от родителите
си…“….“Ако бях тръгнал да крада вещи, трябваше да пласирам стоката и
вероятността да ме хванат беше по-голяма, а при грабежите, вземаш пари, които
харчиш и затова се насочих към тези престъпления“..“ /СППЕ, т.15, л.68-70/.
С посоченото до тук относно мотивацията в поведението неа
подсъдимия от една страна кореспондира характеристиката на отнетото имущество
при предхождащите деянието в с.Куманово престъпления. По характеристика – това
е бързо ликвидно имущество, подобрило
финансовото състояние на подс.П., така че да си закупи автомобил и да прави
скъпи подаръци на св.Ж. без да работи.
Сходна е била мотивацията на починалия З.ов за участието в
престъпленията. При разпит относно самоубийствовото на З.ов, подс.П. заявил „…За решаване на собствени финансови
проблеми З. беше в състояние да извърши престъпление спрямо друг човек, дори и
да го убие като става въпрос за бизнес“ /т.10, л.92/. В този аспект е
заключението на СППЕ /т.10, л.61/ от посмъртната експертиза на З.З., както и
конкретния му принос в извършване на престъпленията в периода 16.01.1999
година-16.01.2001 година, установим чрез вл.с.пр. по НОХД №1884/2001 година.
През юли 2000 година К.и пристигнали в България със 7000
германски марки, държани от Ана-М.К. /показания на С.К. т.6 л.90 гръб/. В тази
част показанията на С.К. кореспондират с ОМП от 26.07.2000 година. Под трупа на
Ана-М.К. била намерена дамска чанта със значителна сума пари. Този факт има
значение в две насоки:
-очакванията на подс.П. и З. да намерят голяма сума пари в
къщата в с.Куманово са били обосновани;
-липсата на посегателство върху валутата в чантата на К.,
както и върху други ценни вещи – накити и часовници, доказва бързината в
действията на подс.П. и З.ов, дължаща се на неочакваната за тях съпротива на пострадалите
и бруталното им умъртвяване. Характеристиката на взетите вещи от двамата - два сака, подкрепя извода, че са бързали да
напуснат къщата. Отнетото имущество е:
-сак с дрехи на Я.М. /показания на св.К. т.8, л.54/;
-сак с видеокамера „Сони“ и фотоапарат „Канон“
/цит.показания на С.К./.
6.Авторството на деянието на 25/26.07.2000 година е
установимо и чрез проследяване съдбата на отнетите вещи.
- при извършеното
на 16.01.2001 год. претърсване и изземване в дома на сестрата на З.ов бил
открит фотоапарат “Канон” /л.10 т.12/, впоследствие разпознат от С.К. /т.8,
л.55/.
Сведения за
фотоапарата дава св.К.Ж.: «През лятото на
2000 година аз ходих в София и ми трябваше апарат и тогава Й. взе от З. един
фотоапарат, не мога да кажа каква марка, аз бях 6 дни в София, там изщраках
лентата и след това го върна на З. Й.» /т.16, л.46/.
За настоящия състав
няма съмнение, че става въпрос за фотоапарат «Канон» отнет при грабежа на
25/26.07.20000 година, тъй като се касае до времеви идентичности на деянието и
ползването на вещта от св.Ж.. От друга страна, в показанията си последната дава
достатъчна характеристика на апарата. Съпоставен с показанията на св.К.:
«Имахме фотоапарат, цветен филм и чернобял филм работеше на него…» /т.6, л.91/
позволява извод, че фотоапарат «Канон» на сем.К.и е бил във владението на подс.П.
и починалия З.ов.
-на 16.01.2001
година при претърсване и изземване в едноетажна постройка в местността “Дуанка”
в землището на с.Горен Чифлик /том12, л.7-8/ се открили и иззели
автокомпактдисково устройство “Блаупункт” със заличен фабричен номер, поставка
с 6 гнезда за компактдискове и пет компактдиска, съдържащи М.ални изпълнения,
описани по-горе в настоящите мотиви, разпознати по-късно от св.С.К..
Отношение към
компактдисковото устройство имат показанията на св.св.К. С. /НОХД №1884, л.37/
и П.П. /т.12, л.76, л.125, приобщени в стадия на съдебното следствие по ВНОХД
№242 /. Тук се дължи една принципна
бележка – показанията на св.П. нямат отношение към отнетите гуми и джанти от
л.а.“Ауди А4“ /виж лична защита на подс.П./. Що се касае до датата на
провеждане на първия разпит на П.П. – 18.01.2001 година, не би могло да се
прави връзка между този факт и показанията на св.Б.. Идентифицирането на П.П.
като част от приятелския кръг на подс.Й.П. очевидно касаело подозренията към
подсъдимия за убийството на полицая Ф. на 16.01.2001 година. Към тази дата не е
правена връзка между подсъдимия и деянието в с.Куманово, т.е. чрез показанията
на св.П. не се отрича достоверността на заявеното от Б.Б..
Посочените по-горе
гласни ДС установяват:
-след деянието на
25/26.07.2000 година компактдисковото устройство «Блаупункт» се намирало във
владението на подс.П. и З.ов.
- за
удовлетворяване на потребността си от средства, двамата правили опит да
продадат вещта. Тя обаче ги уличавала в авторството на престъплението от 25/26.07.2000 година и на последвалия палеж
на л.а.»Ауди А4», т.е. съвсем логично не настоявали на всяка цена да се
разпоредят компактдисковото устройство. След отказа на св.С. да го закупи, то
останало във владение на подс.П.;
-към 12.01.2001
година, т.е. само четири дни преди последното деяние на П. и З.ов,
компактдисковото устройство се намирало все още в багажника на автомобила на П..
Описанието на вещта, дадено от св.П. е аналогично с това, направено от св.К.
/т.8, л.53 от сл.д./.
-на 26.07.2000
година автомобилът на К.и
бил намерен опожарен край язовира до село Плачи дол. При проведения ОМП се
установила липсата на четири гуми с джанти и резервната гума /л.62-67 т.6, л.8 т.7, л.21 т.8/.
Тези вещи били
закупени от св.К. С. /НОХД №1884, л.37-38/ и продадени от него на неустановено
лице.
Показанията на св.С.
не будят доказателствено двусмислие относно връзката между предмета на
посегателство – гуми с джанти и подс.П.. Това е така, защото фактическите му
твърдения подлежат на съвместна оценка с останалите доказателствени източници
по делото. В тази насока въззивният състав взе предвид синхронните гласни
доказателства, съдържими в показанията на св.Б.: «…за нас съществуваше една голяма дилема, защо е било необходимо да се
изкара автомобила след убийството, да се запали и да се вземат гумите, които
липсваха заедно с резервната гума. Това бе една загадка за нас, защо е било
необходимо вземането на тези гуми. По пътя реших да използвам една уловка, като
само подходих на Й., като го попитах, къде е продал гумите и на кого от
неговите познати от автомобила ауди. Той наведе глава, попитах го дали ще
говори, каза: «Да»……. На въпроса ми към Й., защо бе необходимо да се вземе
колата, да се закара на 50км от гр.Варна и да се запали, отговора беше, че с
това са целели да създадат обстановка пред разследващите органи извършен
грабеж, с цел отнемане на автомобила. Никой не знаеше за тези гуми, които бяха
обект на доста наши разсъждения, защото беше нелепо извършването на едно такова
престъпление, загадка бе, защо именно при извършване на едно такова
престъпление – палеж на автомобил са отнети гумите. Просто нямаше никаква
логика в това. Гумите са снети от палежа. Няма логика да се пали автомобила и
да се отнемат гумите….експертите бяха категорични, че гумите са свалени преди
палежа на автомобила. Й. посочи човека, майстора и……..Й. спомена името на
тенекеджията или по-точно къде може да се намери, че е негов познат.веднага бе
изпратена група и намериха човека…» /НОХД №1884, л.21-27/.
Чрез времево
съпоставяне на разговора между подс.П. и св.Б. и датата на провеждане на разпит
на св.С. – 20.01.2001 година /т.12, л.72/ се констатира достоверността на
гласното ДС.
Самите показания на
св.С. съдържат достатъчно факти, за да се направи връзката с подс.П. и
починалия З. – вид и марка на автомобила, с който пристигнали лицата
/собственост на П./, техният брой. По последния факт – налице са и достатъчно
доказателства за общото ежедневие на П. и З.ов /показания на св.Ж., св.П., св.С.
А., св.М.Г., св.В. А., СМЕ на ВД по метода на ДНК профилиране№34, т.15, л.55/,
които съпоставени с показанията на св.св.Б. и С. позволяват извод, че именно
двамата извършители са участвали при продажбата на гумите от л.а.»Ауди А4».
Укорът на
подсъдимия за бездействието на разследващите органи да издирят гумите от МПС-то
/в личната защита по ВНОХД №242/ е безпочвен. Към момента на разпита на св.С. –
20.01.2001 година тези вещи не са били в неговия патримониум. Поради тази
причина свидетелят саморъчно направил схема на капака, идентифициращ външната
характеристика на предметите /т.12, л.72 гръб/.
7.По
отношение на веществените доказателства – пистолет «Макаров» и АКМС-47:
Пистолет „Макаров”
е намерен в самоубилия се З.З.. АК е намерен и иззет на 22.01.2001г. от гориста
местност над с.Горен Чифлик, ведно с други оръжия и боеприпаси, със заличени
номера.
На 15.02.2001г. при
изследване на оръжието в лабораторни условия за наличие на дактилоскопни следи,
в.л.А. открил дактилоскопна следа на газовото бутало на АКМС-47. Следата носила
характеристики – релефна от смазка, което наложило и нейното изземване чрез
фотографиране. Идентифицирала се като оставена от десен палец на подс.Й.П..
Начинът на
следообразуване е безспорно установен:
„…мога да кажа, че най-вероятно тази следа е оставена точно при почистване на
автомата, при смазване на автомата и пръстите..“ /разпит на в.л.А., л.100
гръб, ВНОХД №242/.
Признание на
подобен факт е направил подсъдимия в обясненията си в стадия на
първоинстанционното съдебно следствие: „Аз
разглобявах и смазвах оръжието.“; „…Смазвахме оръжията с твърда смазка. По този
начин си обяснявам и намереният ми отпечатък във вътрешността на автомата,
което е следствие на това смазване. Не съм прострелвал АК.“ /НОХД №1884,
т.2, л.78, л.91/. В тази част обяснението кореспондира с ОМП от 22.01.2001
година /т.11, л.39/, установяващ наличието на смазка по АКМС-47.
Доказателствен
дебат предизвика, приложената фотоснимка към експертна справка №480 и малката
фотоснимка, приложена към СДЕ /т.14, л.46/. В тази връзка и с ресурса на
назначената комплексна балистична и дактилоскопна експертиза /ВНОХД №242, л.231
и сл./ се установи следното:
-заснетият обект на
негатив и две фотографии по експертна справка №480 /т.16, л.123-125/
представлява дактилоскопна следа;
-при сравнително
изследване на заснета следа в негатив по експертна справка №480 и следата в
дактилоскопен картон от 22.01.2001 година /т.14, л.47-48/, са изобразени
различни папиларни образи;
- при сравнително
изследване на заснета следа в негатив по експертна справка №480 и следата в
дактилоскопен картон от 01.02.2001
година /т.10, л.40-41/, са изобразени различни папиларни образи;
-следата от АКМС-47
е възможно да бъде заснета директно на хартия с апарат Линхоф, използван в ОД
на МВР – варна до 2010 година;
-следата-обект на
дактилоскопна експертиза №46 /т.14, л.47/ е с малки размери, като няма
характерни признаци от повърхността на заснетия обект ;
-следата-обект на
дактилоскопна експертиза №45 /т.10/ е заснета от затвора на пистолет „Макаров“;
-няма възможност да
се установи вида на оръжието, върху което са заснети следата, фиксирана върху
негатив по експертна справка №480 и приложените два броя фотографии;
-дактилоскопната
следа, фиксирана върху негатив по експертна справка №480 и приложените два броя
фотографии е негодна за идентификация.
В
обобщение на този доказателствен сегмент може да се заключи:
Няма основание да
се отрече доказателствения принос на дактилоскопна експертиза №46 /т.14/, която
обективира изводи от известното към неизвестното;
Не съществува
ресурс –научен и технически, чрез който да се идентифицира принадлежността на
пръстовия отпечатък в негатив и 2 броя фотоснимки към експертна справка №480.
Възможно е дори да се касае до грешка в документооборота предвид интензивността
на разследването. Тези факти обаче не се отразяват на законосъобразността и
обосноваността на дактилоскопна експертиза №46, съответно на приноса й за
установяване на обективната истина.
При направените
поредица доказателствени изводи за личното участие на подс.П. в осъществяване
на деянието на 25/26.07.2000 година, наличието на пръстовия му отпечатък върху
газовото бутало на АКМС-47 се явява още едно косвено доказателство в системата
от многобройни такива. То е синхронно с факта на придобиването и държането на АКМС-47 от подс.П. в периода от
16.01.1999 година до 16.01.2001 година, в който отрязък попада и деянието в
с.Куманово.
Към категорията
допълнителни аргументи следва да се
прибави и експертно доказаното въздействие върху ударника на пистолет „Макаров“
след деянието в с.Куманово, постигащо промяна на отлаганите следи и по този
начин затрудняващо връзката на оръжието с намерените гилзи на отделните
местопроизшествия.
Изложените до тук съображения по оценката на
доказателствата дават основание на настоящия състав да приеме за необоснована
проверяваната първоинстанционна присъда по пункт 5 и 6.
Отречените от
първоинстанционния съд факти – знанието на подс.П. за пристигането на
пострадалите в с.Куманово и липсата на доказателства по авторството на деянието
/т.3, л.45-л.47/ не почиват на доказателствената основа по делото.
Според настоящия
въззивен състав няма обективно основание да се допусне възможност П. да е
научил подробности относно местопроизшествието в с.Куманово по друг начин,
освен чрез личното си участие в престъплението. В тази насока са показанията на
поемните лица Н. И. /НОХД №1884, т.2, л.40/, К. И. /НОХД №1884, т.2 л.40/, Н. И.
/НОХД №1884, т.2, л.40/, както и от
показанията на св.св.Г.Т. /НОХД№1884, т.2, л.38/ и Н.И. /НОХД №1884, т.2,
л.39-40/. Във връзка с показанията на последния свидетел и конкретното изречение:
„Не си спомням дали съм му разказвал за
моите възприятия, може и да съм му разказвал…“ , настоящият въззивен състав
изрично счита че следва да се държи сметка за конкретните факти, узнати от И.:
-„Надзърнах през прозореца преди да съобщя. Направи ми
впечатление, че колата, която се паркираше в двора я няма. Прозореца е на
ниско, погледнах през него и видях жената, долната част на тялото й, която
лежеше на земята, по очи. Преди да отида при кмета срещнах Г.Т., върнахме се
двамата и той също надникна през прозореца. Видяхме и човек зад вратата, от
гърба надолу, беше мъж, но не разбрахме кой е и това го казахме на бившия кмет…“ /НОХД, т.2,
л.39/.
Цитатът
в достатъчна степен илюстрира беглостта на възприятията на свидетеля от
местопроизшествието в с.Куманово. По същия аргумент той не би могъл да сподели
подробности, свързани с начина на умъртвяване на жертвите и разположението на
телата, каквито подс.П. е разказал пред св.Б..
В
личната си защита подс.П. уточнява, че факти по деянието в с.Куманово научил от
човека, който открил телата и съобщил за убийството в полицията. Уклончиво
насочва вниманието към обща фамилия на двама братя, като по този начин се
стреми да всее съмнение в достоверността на показанията на св.И..
Основателността на възражението се отрича чрез съдържанието на съобщение за
извършено престъпление /т.6, л.3/. За
убийството на К.и и М. съобщил Никола Д. И. с посочено ЕГН. При справка със
самоличността на свидетеля чрез протокол за разпит /т.6, л.100/ се установява
идентичност между лицата /различието в осмата цифра от ЕГН се дължи на
техническа грешка, предвид общите данни за дата, месец и година на раждане на
лицето/, т.е. обсъжданото твърдение на П. не почива на обективни факти.
Верен е извода на
ВОС, че във вестникарските публикации няма достатъчно детайли или са предадени
факти, които не отговарят на действителността /например за разположението на
телата –л.133, т.16/, следователно подс.П. не би могъл и чрез пресата да научи
подробни обстоятелства по деянието, които по-късно да разкаже пред св.Б. . Все
в този аспект, сред непубликуваните факти например е съдбата на отнетите гуми
от л.а.“Ауди А4“. Както вече бе посочено, именно чрез разказа на подс.П.,
разследващите органи са установили св.С. и събрали относими доказателства посредством
разпита му.
Без да се налага
детайлен анализ на вестникарските публикации, дори на пръв поглед могат да се
откроят различни версии, част от които могат да се окачествят дори като
фантасмагорични.
Конфликтна точка в обособената доказателствена
съвкупност по делото заемат показанията на св.Б. от стадия на първоинстанционното
съдебно следствие. Същите установяват извънпроцесуално признание на подс.П.,
което представлява един факт от доказателствената съвкупност /Р 438-2015-3
н.о./. Този факт не е изолиран, а напротив – при съпоставяне с останалите
доказателствени източници се ползва с положителна оценка за достоверност и се
очертава като тяхно логично единство. При спазване на процесуалната рестрикция
на чл.116 ал.1 от НПК, касаеща и извънсъдебното признание на подс.П. /Р
55-2003-2 н.о./, добитите производни доказателствени факти чрез показанията на
св.Б. са синхронни от една страна, а от друга консолидиращи доказателствената
съвкупност по делото.
Наличието само на
косвени доказателства, в единна логическа и съдържателна връзка позволява
единствения възможен извод за виновността на подс.П. и починалия З.ов в
извършване на престъплението на 25/26.07.2000 в с.Куманово и на 26.07.2000година
край с.Плачи дол /Р 70-1995-ВС и др./.
Що се касае до обясненията на подс.П. от
19.01.2001 година, то настоящата инстанция прие за целесъобразно изключването
им от доказателствената съвкупност, правейки собствения си доказателствен
анализ на база фактите по случая /в тази насока и Р143-2015-1 н.о./.
По
доводите от личната защита на подс.П.:
Чрез съпоставка
между показанията на св.Б. и св.О. /разпитан в съдебното следствие по ВНОХД
№242/, подсъдимият аргуменитирано твърди недостоверност на първото гласно
доказателствено средство.
В периода
16.09.1997г.-24.01.2003г. св.О. заемал длъжност „Началник“ на Направление
„Оперативно“ в РДВР-Варна /справка, л.50, ВНОХД №242/. Показанията на този
свидетел имат следния доказателствен принос:
-за пръв път подс.П.
попаднал в оперативното полезрение на МВР след убийството на полицая Ф. Ф. на
16.01.2001 година;
-към датата на
задържане на подсъдимия и транспортирането му от гр.Габрово към гр.Варна,
полицейските служби не са имали информация за авторството на престъплението в
с.Куманово;
-предвид
последователните грабежи в гр.Варна и сходния престъпен почерк, у полицейските
служби съществувало подозрение за
идентичност на извършителите им;
-св.О. не е
извършвал действия по разследване на което и да е от престъпленията, т.е. не би
могъл да разполага с протоколи за такива действия.
В съдържателната
част, показанията на св.О. не отричат достоверността на заявеното от св.Б. по
НОХД №1884/2001 година. В тази връзка следва още веднъж да се припомни
заключението за достоверност на показанията на св.Б., извод направен след
съпоставяне на гласното ДС с останалите доказателствени източници по делото.Без
претенция за значимост, би могло да се отбележи, че св.О. се разпитва
четиринадесет години след събитието, в течение на които всяка нормална човешка
памет заличава ненужни подробности.
От друга страна,
показанията на св.О. и на св.Б. кореспондират с показанията на св.св.Д. и А.
/ВНОХД №242, л.189-190/. В периода 1998 година – 2001 година св.Д. работил като
началник група „Убийства“ в РДВР-Варна. При разпита си, заявява: „Версиите по които
работихме, след като беше извършено убийството на полските граждани мисля,
двама полски граждани и на една българка в с.Куманово където беше извършено
убийството тогава версиите бяха, че евентуално това са лица от криминалния
контингент свързани с кражбите на МПС, т.к. тогава беше отнет и автомобила на
убитите, който по-късно се намери опожарен до един язовир. Беше проведена
мащабна оперативно-издирвателна работа, на помощ бяха изпратени колеги от отдел
„Убийства” - София, извършваха се проверки, дом по дом, както в с.Куманово,
така и във Варна. Евентуално след това вече като се стигна и до прострелването
и убийството на колегата Ф. и след това вече се проведе то не е реализация, а
както се казва по разплитане на случая със задържането на Й. и самоубийството
на другото лице в с.Пчелник, мисля, че се казваше З.“ /ВНОХД №242,
л.189/.
Съдържателната
оценка на показанията в цитираната част за пореден път установява, че към
датата на задържане на подс.П. край гр.Дряново, св.Б. не би могъл да знае за
неговата връзка с деянието в с.Куманово и последвалия палеж на л.а.“Ауди А4“
край с.Плачи дол.
Доказателствено
значение имат показанията св.Д. и в следната част: „За това как сме свързали Й.П. с убийството на Ф. и убийството на
полските граждани и една българка в с.Куманово, при установяване на З. като
негово най-близко обкръжение и вече в последствие при разкриването на
въоръжените грабежи където участваха като две лица и в самата оперативно
издирвателна работа и процесуално следствените действия те бяха заедно,
доказано е, че са били двамата като тандем.“ /ВНОХД №242, л.189/.
Макар попълващи доказателствената съвкупност на
много късен етап – едва шестнадесет години след деянията, показанията на Д. с
висока степен на категоричност установяват съвместната престъпна дейност на
подс.П. и съизвършителя му З., липсата на трети участник в техния тандем, като
по този начин обезпечават обосноваността на извода по авторството на деянията
на 25/26.07.2000г. в с.Куманово и на 26.07.2000 година край с.Плачи дол.
Без необходимостта
от преповтаряне на оперативните версии, настоящият въззивен състав само маркира
синхроността на показанията на св.С.А. – служител в криминалния отдел на РДВР-Варна до м.09.2000 година с останалите
гласни ДС – показания на св.св.Б., Д., О., както и с балистичните експертизи.
Всички аргументи на
подс.П., имащи отношение към физическото и психическото му състояние при
разпитването му на 19.01.2001 година биха изисквали обсъждане от настоящата
инстанция в случай, че обясненията от тази дата бяха ценени доказателствено.
Неоснователно е
оплакването на подс.П. от нарушение на чл.118 ал.2 от НПК. Св.св.Б., Д., А., О.
не са извършвали действия по разследването /Р 198-2013-1 н.о./. Доказателствата
не установяват тяхна заинтересованост от изхода на наказателното производство,
поради което и показанията им са законосъобразен източник на факти. Б.Б. не е
бил поемно лице при извършване на процесуални следствени действия в периода
16.01.1999г.-16.01.2001г., поради което и рестрикцията на чл.93 ал.1 т.3 от НПК
/отм./ не се е отнасяла до възможността да бъде разпитан като свидетел в
досъдебната фаза и съдебното следствие по НОХД №1884/2001 година.
Не намира разбиране
за основателност оплакването на подс.П. от нарушаване на правата му по чл.55 от НПК. Най-общо то се аргументира чрез съдържанието на постановление за
привличане на обвиняем /т.16, л.55/ и съдебен протокол по ЧНД №144/2001 година
по описа на ВОС /т.16, л.59/.
При съдържателен
прочит на постановлението /т.16, л.55/ се установява факта на разясняване на
правата на П. по чл.51, 73, 87, 277 ал.1 т.3 от НПК /отм./, обстоятелство
удостоверено лично от него с подпис. Развитието на досъдебното производство
доказва и пълноценното осъществяване на процесуалните права на П., като основна
гаранция за правото му на защита.
Не отговаря на
истината твърдението на подс.П. за развитие на производството по чл.152а от НПК
/отм./ пред първоинстанционния съд преди да му е повдигнато обвинение. Вярно е,
че в протоколите за съответните процесуални действия фигурира еднакъв час на
провеждането им – 14.30 часа на 19.01.2001 година. Изолираното обсъждане на
този факт би противоречало на процесуалната логика на чл.131 от НПК в
актуалната редакция и на аналогичния чл.103 от НПК /отм./, действал към датата
на обсъжданите процесуално следствени действия. От съдържанието на съдебен
протокол по ЧНД №144/2001 година се извличат следните доказателствени
заключения: „Съдът, като взе предвид
доказателствата по делото и становищата на страните в съдебното заседание,
намира за установено следното:
С постановление от 19.01.2001 година, обв.Й.С.П. е бил
привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.116 ал.2 пр.4 вр. ал.1
т.4 пр.3 т.6 пр.1 вр. чл.18 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, като обвинението е и за
това, че е направил опит умишлено да умъртвят три длъжностни лица от състава на
полиицята и това е станало в съучастие като съизвършител с друго към момента
неиздирено лице и чрез употреба на огнестрелни оръжия…“ /т.6, л.59/
При съпоставка на
съдържанието на писменото ДС в цитираната част с постановление /т.16, л.55/ се
установява стриктно позоваване от състава на първоинстанционния съд на
постановление за привличане на обвиняем от 19.01.2001 година, което налага
единствено възможния извод – процесуалното действие по привличане е било
извършено преди образуване на съдебното производство по ЧНД №144/2001 година,
т.е не е налице нарушение и на производната гаранция на правото на защита на Й.П..
Подс.П. прави
собствен анализ, в който отрича приноса на следствен експеримент /т.11, л.33/ в
попълване на фактическата съвкупност по делото. Възражението му е
неоснователно, защото:
-на 20.01.2001 година бил проведен следствен
експеримент с участието на подс.Й.П.. Чрез това действие по разследването се
набавили контролни факти относно мястото на укриване от извършителите на
пистолет „Макаров“ и АК. Подс.П. *** на
2.50 метра навътре от асфалтов път тайник с размери 20см/60см, в който „…Според С. там са укривали автомат
Калашников и пистолет Макаров“
/т.11, л.33/;
-в тайник с
установените размери е възможно полагането на АК. Според заключението на СБЕ
/т.14, л.21/ автоматът е с обща дължина 870мм, като същият е със сгъваем
металически приклад и дължина на цевта 415мм. По отношение на пистолет
„Макаров“, не съществува съмнение относно възможността да се укрие в посочения
тайник;
-няма причина да
се изследва възможно ли е във въпросния
тайник да се укрият пушка „Джуи“ и картечен пистолет „Плетер“, т.к. подобни
фактически твърдения не са въведени в
пункт пети шести от обвинителния акт;
-ирелевантно е
оплакването на подсъдимия от недостатъци в доказателствената дейност с оглед
факта, че към 20.01.2001 година в конкретния тайник не са били намерени
веществени доказателства. Местонахождението на използваните от подс.П. и З.ов
оръжия в рамките на съвместната им престъпна дейност е доказано по убедителен
начин, чрез коментирани по-горе способи за събиране и проверка на
доказателства.
Не би могло да се
приеме като основателно оплакването от процесуалната незаконосъобразност на
протокол ОМП /т.11, л.39/ с оглед
участието на Е.А. като специалист-технически помощник. Тук принципно
настоящият въззивен състав прави една бележка. В посоченото действие по
разследването Е.А. е участвал като експерт. Подобно процесуално разрешение е
съдържимо в чл.130 ал.1 от НПК /отм./ и аналогичната норма на чл.156 ал.2 от НПК /налице е единствено терминологична разлика, като думата „експерт“ е
заменена с „вещо лице“ поради изоставяне на понятийния апарат на чл.121 от НПК
отм./. Извършването на ОМП е освен способ на доказване и въпрос на
криминалистическа тактика. Затова, когато за постигане целта на огледа – да се
разкрият, непосредствено да се изследват и да се запазят следи от престъплението и други данни,
разследващите органи установят необходимост от привличане на експерт, те имат
процесуалната възможност да сторят това в рамките на съответното действие.
НПК не предвижда
сред основанията за отвод на експертите/вещите лица, участието им при ОМП
/чл.121 ал.1 т.1 НПК отм., чл.148 ал.1 т.1 от НПК/.
При проверка за
основателност на възраженията на подс.П. по законосъобразността и
обосноваността на дактилоскопна експертиза №46, настоящата въззивна инстанция
установи следното:
-на 22.02.2001 година
при ОМП в м-ст „Пчелина“ под с.Горен чифлик е бил намерен и иззет АК 7.62мм със
сгъваем приклад /т.11, л.39/;
-на 23.02.2001
година в БНТЛ при РДВР – Варна са проведени две експертни изследвания, чиито
резултати са отразени съответно в справка №58 и справка №42 /т.15, л.л.1,2/.
Двете изследвания имат различен обект – първото касае иззетата на 23.01.2001
година при оглед на затворна рама с газово бутало на АК дактилоскопна следа, а
второто – изследване на гилзи, иззети на 26.07.2000 година при ОМП в с.Куманово
от АК 7.62мм.
Научноообснованите
резултати от изследванията са процесуално легитимирани чрез дактилоскопна
експертиза №46 и СБЕ №122 /т.14/. Смислово, аргументите на подсъдимия са
насочени към общата дата на провеждане на експертните изследвания върху обект
АК 7.62 мм– 23.01.2001 година, дискредитиращи техните резултати.
За да прецени
основателността на възражението, въззивната инстанция на първо място взе
предвид проведения допълнителен разпит на вещото лице А. по ВНОХД №242: „Начина по който е иззета тази дактилоскопна следа – след като автомата
беше иззет от следователя и беше предоставен за оглед и изследване в
лабораторни условия, при огледа се установи наличието на дактилоскопна следа
върху газовото бутало, релефна или така наречената обемна следа останала от
твърда смазка за смазване на автомата. След това газовото бутало беше
предоставено в лабораторията и фотографа, който е в лабораторията извърши
заснемане на следата, дактилоскопна следа, т.к. това е единствения начин такива
следи да бъдат иззети.“ /цитат л.99, ВНОХД №242/.
Изявлението на
вещото лице идентифицира с висока степен на достоверност мястото на извършване
на дактилоскопното изследване – в съответната научна лаборатория.В такава
лаборатория е невъзможно провеждането на експериментална стрелба с оръжие с
висока далекобойност, което собствено доказва и различието във времето на двете
изследвания. Вписаният номер на експертните справки не се установи да отразява
поредността на извършените експертни изследвания, поради което сама по себе
тази номерация не може да доведе до стабилни изводи, дискредитиращи законосъобразността
и обосноваността на заключението по дактилоскопната експертиза;
-подс.П. се
позовава некоректно на заключението на СБЕ №122, л.21. Изречението „С цел да се
докаже дали представените на иизследване гилзи са изстреляни с АК-7.26мм със
заличен номер, намерен на 22.01.2001 година в гората на с.Горен чифлик се
проведе стрелба за получаване на експериментални гилзи…“, не съдържа твърдение
че на 22.01.2001 година при намирането и изземването на ВД са били произведени
експериментални изстрели. Такъв факт не е изводим и от съдържанието на протокол
ОМП от 22.01.22001 година. Чрез експертна справка №42 е установима
експериментална стрелба за потвърждаване на връзката между ВД, иззети при ОМП
на 26.07.2000 година в с.Куманово и намерения АК – 7.62мм на 22.01.2001 година;
-намерената
дактилоскопна следа върху газовото бутало на АК-7.62 мм е оставена при смазване
на оръжието, а не при стрелба с него, т.е. подобни данни подс.П. не би могъл да
търси в кориците на делото.
При горните
фактически положения, престъпната деятелност на подс.П. и починалия З.ов се
субсумира от състава на чл.199 ал.2 т.2 пр.1 и т.3 вр. ал.1 т.2 от НК и чл.330
ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК.
Относно чл.199 ал.2
т.2 пр.1 и т.3 вр. ал.1 т.2 от НК:
Обективните
действия на подсъдимия и З.З. на 25/26.07.2000 година дават основание за
стриктна оценка на престъпната им мотивация. Проникването в чужд имот, в тъмната
част на денонощието, изчакването на жертвите в глухо помещение, упражняването
на натиск с цел изолиране на пострадалите във вътрешността на къщата, наличието
на оръжия, снарядени с боеприпаси, демонстрира намерението на извършителите да
използват принуда с нейната служебна роля по отношение на целения съставомерен
резултат– отнемане на чужди вещи, без съгласието на собствениците, с цел
противозаконно обогатяване. Характеристиката на престъпната деятелност
позволява положителен извод за съдържанието на интелектуалния елемент на умисъла.
Подс.П. и починалия З.ов са имали съзнание относно фактическите обстоятелства,
предвидени в състава на престъплението и последиците. Няма съмнение в знанието
им за обществената опасност на деянието, с оглед избрания от тях способ за
осъществяване на съставното престъпление - нощно време, с оръжие.
Интензивността на поведението на подс.П. и починалия З.ов сочат на тяхното
желание за пряко причиняване на съставомерния резултат на престъплението по
чл.198 ал.1 от НК /в аспекта на диспозицията на нормата/.
Деятелността на
двамата извършители е резултат от предварително обмисляне и обсъждане на
мотивите „за“ и „против“ нейното извършване. Предварителното наблюдение на
поведението на жертвите, начина на придвижване до с.Куманово /с укриване на л.а.“Фолксваген
Пасат“ извън чертите на селото/, способът на проникване в имота – при отсъствие
на пострадалите и последвалото прикриване, преценката относно разпределението
на физическите сили, наличие на предварително подготвено оръжие, потвърждават
направения извод относно приложимото материално право – квалифицирания състав
на грабеж по чл.199 ал.1 т.2 от НК. Не би могло да има съмнение и в обективната
характеристика на предумисъла на подсъдимия и З.ов, насочен към осъществяване
на грабежи и кражби /в тази насока да се има предвид и вл.с.пр. по НОХД
№1884/2001 година/.
Доказателствената
съвкупност налага извод, че произвеждането на изстрели в телата на К.и и М.,
довели до незабавната им смърт е в резултат на ново решение, взето от подсъдимия
и З.с оглед изменение на условията, при които са действали /Р 93-1977-1 н.о./.
Непредвидената от тях сериозна съпротива
от страна на С.К. и Ян М. е поставила извършителите под угрозата да не довършат
престъплението от една страна, а от друга да бъдат разкрити и задържани.
Единността в поведението на двамата – паралелната употреба на оръжие, посоката
на изстрелите, времетраенето на умъртвителното деяние сочи на ексцес в умисъла
им по отношение на интензитета на упражненото насилие. В рамките на предумисъла
си двамата са довършили престъпното деяние, променяйки тежестта на принудата –
чрез убийството на Я.М., С. и Ана-М. К.и.
При упражняването
на принудата, подс.П. и починалия З.ов са съзнавали, че посредством нея
улесняват последващото отнемане на чужди вещи, като обективната връзка между
деянията е намерила отражение в интелектуалните им представи. В случая,
намесата на привходящи фактори – съпротивата на К. и М. не е прекъснала
причинната връзка между поведението на подсъдимия и З.ов от една страна и
настъпилия престъпен резултат от друга страна.
Стойността на
отнетото имущество и използването на оръжия при осъществяване на престъпната
деятелност, предпоставят прилагането на квалифицирания състав на чл.199 ал.2
т.3 от НК.
Относно чл.330 ал.1
вр. чл.20 ал.2 от НК:
Чрез гласни
доказателствени средства е установена собствеността на л.а.“Ауди А4“, обект на
палеж на 26.07.2000година. Не съществува и спор по местодомуването на
автомобила – в двора на къщата в с.Куманово.С оглед предхождащи деянието опити
за посегателство над МСП-то преди 2000 година, няма съмнение за осъществявания
стриктен надзор от страна на собствениците над сигурността на автомобила.
Поради тази причина на 25.07.2000 година тримата пострадали пътували с
л.а.“Ауди А4“ извън с.Куманово и с него се прибрали обратно в селото.
Установеното положение на порталната врата при ОМП на 26.07.2000 година,
посоката на кървавите отпечатъци от обувки, доказателствено установения пик на
горене на автомобила – около 03.00 часа, разстоянието от с.Куманово до с.Плачи
дол /около 50км/, сочат че подс.П. и починалия З.ов са лицата привели в
движение л.а.“Ауди А4“ и при разпределение на ролите си /един от двамата
шофирал л.а.“Фолксваген Пасат“/ придвижили се до язовира край с.Плачи дол.
Заключението на
пожаро-техническата експертиза установява отнемането на 5бр гуми с джанти преди
запалване на МПС-то. При наличната доказателствена връзка между отнетите гуми с
джанти, подс.П. и З.ов, следва извода че именно двамата при общност на умисъла
са осъществили състава на престъплението по чл.330 ал.1 от НК, участвайки в
самото изпълнително деяние. Поредността на действията сочи за общ умисъл в
поведението на дейците, обхващащ и съвместното
постигане на съставомерния резултат.
При
индивидуализация на наказанията настоящият въззивен състав взе предвид следните
обстоятелства:
1.Относно
престъплението по чл.199 ал.2 т.2 пр.1 и т.3 вр. ал.1 т.2 от НК от НК:
Степента на
обществена опасност на деянието е изключително висока. Характеристиката е
определяема посредством настъпилата смърт на три лица, постигнала висок
обществен резонанс. Степента на обществена опасност на деянието се влияе и от
начина на реализиране на престъпното намерение – с две оръжия и използване на боеприпаси с висока прицелна
далекобойност.
Степента на личната обществена опасност на подсъдимия
също е изключително висока. В кратък период от време – от 16.01.1999 година до
26-07.2000 година, той е реализирал
множество тежки престъпления, сред които грабеж във военно поделение,
последвани от два грабежа на частно имущество, придобил и държал оръжия и
боеприпаси. Дълбочината на престъпната му нагласа е проследима чрез личната
характеристика на поведението му при осъществяване на престъпните деяния
предхождащи това в с.Куманово – решителен, хладнокръвен, склонен към употреба
на крайна по интензивност заплаха чрез произвеждане на стрелба с огнестрелно
оръжие и то в чертите на жилищни зони.
Ролята на подс.П. за снабдяване на престъпния тандем с оръжие също е водеща.
С горните
фактически изводи кореспондира писмено доказателство по делото – справка /т.16,
л.90-91/. В същата началник на отд.“Криминален“ при РСС-ВП и ВКР сочи:“ През
време на службата се проявява като неформален лидер, със силно развито и
болезнено чувство за лидерство, умен, нагъл, умее да печели доверие на различни
нива, предвидлив във всяко свое действие, съобразителен, изключително жесток
/избива кучета в района на поделението, като ги души и бие с войнишкия си колан
до смърт/“.
Цитираната справка
намира потвърждение в констатациите на СППЕ по делото, очертаваща подс.П. като
гранична дисхармонична личност, хладнокръвен и рационален при осъществяване на
целите си.
Не би могло да се
подмине обстоятелството по използвания способ за умъртвяване на жертвите – с
произвеждането на контролни изстрели в главата. Тази крайна проява на жестокост
хармонира с оценката на личността на подсъдимия, изведена по характеристичен и
експертен път.
Няма съмнение, че
се касае до специфични особености на личността на П., които не не могат да се
отдадат само на процеса на съзряване и развитие. Доказателство за този извод е
осъждането на подс.П. за престъпление по чл.297 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК, извършено на 24.04.2011 година. Самият способ на осъществяване на деянието
– чрез разрушаване на стена и рязане на
решетка в килия в Затвора-Варна, доказват крайно високата лична опасност на П..
Извършеното
изключително тежко престъпление по чл.199 ал.2 т.2 пр.1 и т.3 вр. ал.1 т.2 от НК и изключително високата степен на обществена
опасност на личността на Й.П. изключват възможността да се търси постигане на
лична и обществена превенция с друго наказание освен най-тежкото – доживотен
затвор без право на замяна. Алтернативите -лишаването от свобода за определен
срок или дори чрез другия вид доживотен затвор, който при определени условия би
могъл да се замени със срочно лишаване от свобода се изключват като
целесъобразни с оглед изложените по-горе характеристики на престъплението и
дееца.
Върху
индивидуализацията на наказанието не влияе изминалия период от датата на
извършване на престъплението до решаване на въпроса за наказателната
отговорност на П. в аспекта на чл.6
ал.1 от ЕКЗПЧОС.
Практиката на
Европейския съд относно изискването за разумен срок се характеризира с
конкретен подход. Във всеки случай на решение по отправените до Съда спорове,
преценката на разумния характер на продължителността на вътрешното производство
се хармонира със сложността на конкретното дело, поведението на страните и
поведението на компетентните власти.
В конкретния случай
е налице усложнение в съдопроизводството, влияещо и на срочността на решаването
на делото. Дебело следва да се подчертае, че след внасяне на обвинителен акт
срещу Й.П. на 11.12.2001 година,
съдебната фаза се е развила в рамките на малко повече от три години, като с Р
523-2004-2 н.о. ВКС се е произнесъл с окончателен съдебен акт.
Възобновяването на
наказателното производство и отмяната на
присъда по ВНОХД №212/2002 година на ВАпС с Р 121-2013-1 н.о. е в резултат на
обективен факт - Решение на ЕСПЧ по делото „Й.П. срещу България“. От
възстановяване висящността на наказателното производство във въззивния стадий до
постановяването на присъдата по ВНОХД №242/15 година са изминали три години, т.е. общата продължителност на
съдебната фаза по обвиненията срещу Й.П. е в рамките на шест години.
Релевантна към
обсъждания разумен срок на вътрешното производство е изключителната сложност на
делото. Въззивната инстанция е поставена в положение да изследва и проверява
факти, които датират отпреди шестнадесет години, крайно затрудняващи
доказателствения процес..
2.Относно
престъплението по чл.330 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК:
Степента на
обществена опасност на престъплението също е висока. Касае се за общоопасно престъпление, явяващо се
обективно продължение на предходна тежка престъпна деятелност, отличаваща се
със значителен интензитет.
При вече
анализираните данни за степента на обществена опасност на личността на П.,
настоящият въззивен състав прие, че целите на чл.36 от НК са удовлетворими
посредством налагане на наказание „Лишаване от свобода“ над средния размер в
санкцията от пет години.
Реалната разнородна
съвкупност се наказа в условията на чл.23 ал.1 от НК, като подс.П. следва да
изтърпи най-тежкото от определените му наказания – доживотен затвор без право
на замяна, изпълним в условието на чл.61 т.1 от ЗИНЗС при специален режим.
Относно
гражданските искове:
Настоящият въззивен
състав намира, че предявените граждански искове от С.К., М.М., М.М., Р.М. и К.М.
са основателни. По отношение на размера и според разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,
обезщетенията за неимуществени вреди следва да бъде определен по справедливост.
От значение в тази връзка е фактът, че гр.ищца С.К. е загубила двамата си
родители. Така крайно интензивно бил
накърнен нейният вътрешен свят, отразил се съответно при личностното формиране
и израстване. От сходна подкрепа са били лишени гр.ищци М.М., Р.М. и К.М.. В
семейство М. връзката родител –деца била
дълбока и пълноценна /показания на М.М./. Смъртта на Я.М. има негативен
емоционален и материален отпечатък за М.М., лишена от подкрепата на съпруг и
съответно помощ при отглеждане на трите деца.
При извършената
преценка за справедливост на обезщетенията за неимуществени вреди, настоящият
въззивен състав взе предвид и изминалия период от реализиране на деликта до
присъждане на обезщетенията, отразил се на интензитета на търпените болки и
страдания от гражданските ищци към момента на постановяване на присъдата.
С тези аргумени,
подс.П. бе осъден да плати обезщетение за неимуществени вреди от деянието по чл.199 НК в размер – за С.К.
16 000 лева, за М.М. – 16 000 лева, за Р., М. и К.М. от по
15 000 лева ведно със законната лихва от 04.03.2002 година, като
въззивният състав отхвърли исковете в останалите им части.
С присъдата се реши
въпроса и за съдебните разноски.
При извършената
служебна проверка на протестираната присъда, въззивният състав не намери
основание за отмяната й по реда на чл.335 ал.2 от НПК. Не
е налице също основание за връщане на делото в досъдебната фаза в условията на
чл.335 ал.1 т.1 от НПК, т.к. не се установи ограничаване на процесуалните права
на обвиняемия и неговия защитник.
Оплакването на подс.П. от съдържанието на обвинителния акт не намира разбиране
за основателност. Фактическото обвинение по пункт пети и шести не е изграден на
самопризнанието от 19.01.2001 година, а на наличната доказателствена
съвкупност, формирана в досъдебната фаза. Фактическото обвинение не страда от
дефицит в изложението на съставомерните факти, нито от логически и
пунктуационни неточности, поради което изцяло е съобразено с процесуалните
параметри и задължително постулираното решение по приложението на закона в
т.4.2 от ТР 2-2002-ОСНК.
По изложените
съображения настоящият състав на въззивния съд постанови присъдата си.
Председател : Членове :