РЕШЕНИЕ
№ 148
гр. Перник, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно гражданско
дело № 20241700500144 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от И. К. И., ЕГН ********** от *** против
Решение № 235/13.12.2023 г. по гражданско дело № 360/2023 г. по описа на Районен съд –
Радомир, с което е отхвърлен предявеният от него иск за осъждане на Столична дирекция на
вътрешните работи да му заплати сумата от 1930.00 лв., представляваща недължимо внесени
разноски по НОХД № 21693/2011 г. на СРС, ведно със законната лихва, считано от
11.05.2023 г. до окончателното плащане и е осъден да заплати на ответника разноски в
размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Във въззивната жалба се поддържа се, че районният съд не е обсъдил всички приети
доказателства, не е посочил фактите, които приема за установени и въз основа на кои
доказателства, и не е мотивирал решаващия си извод по спора. Излага се, че обжалваното
решение не съответства на изискванията на ТР № 1/04.01.2001 г. по т. д. 1/2001 г. на ВКС,
тъй като не отразява решаващата воля на съда. Сочи, се че допуснатите процесуални
нарушения са довели и до неправилно приложение на материалния закон.
Искането към въззивния съд е да отмени обжалвания съдебен акт и да реши спора по
същество, като изцяло уважи предявения иск, както и да присъди разноски за двете съдебни
инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответникът по въззивната жалба не е подал писмен
отговор.
В съдебно заседание въззивният жалбоподател, чрез пълномощника адв. Б., поддържа
въззивната жалба. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск.
1
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не е изпратил представител. С
писмена молба е заявил, че оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено.
Окръжен съд - Перник, след като прецени при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от
ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на
правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:
Според чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Обжалваното решение е постановено от първонстанционен съд, в законен състав, в
изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно. Районният съд се е
произнесъл при наличие на процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на
правото на иск и по предявената претенция, поради което е допустимо.
Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността му, въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи служебно за интереса на някоя от
страните, констатира нарушение на императивна материална норма /т. 1 от ТР 1/2013 г. по
тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ или нищожността на правни сделки и отделни клаузи
от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко
от сделката или от събраните по делото доказателства /ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на
ОСГТК на ВКС/.
Решението е правилно.
Настоящият състав намира за неоснователни оплакванията за нарушение на
процесуалния закон при обсъждането и преценката на доказателствата. В мотивите на
обжалваното решение са посочени фактите, които съдът приема за установени и
доказателствата въз основа, на които прави това. Не са констатирани противоречия и
несъответствия в събрания доказателствен материал, поради което и не са изложени
съображения за възприемането, респективно – непозоваването на част от него. Фактическите
изводи на съда са аргументирани и съответстващи на приобщените доказателства.
Видно от изпълнителен лист от 13.03.2017 г. по НОХД № 21693/2011 г. по описа на
СРС И. К. И. е осъден да заплати на СДВР направените по делото разноски в размер на
общо 1930.00 лв.
Със съдебно удостоверение от 19.12.2022 г., издадено по НОХД № 21693/2011 г. по
описа на СРС е удостоверено, че така издаденият изпълнителен лист е обезсилен.
Приложено е удостоверение изх. № *** на НАП, с вх. № при СИС при РС – Радомир
41/14.01.2021 г., от което се установява, че И. К. И. дължи сумата от 2485.46 лв. за разноски
по изпълнителен лист. Същата е заплатена от него на 03.02.2021 г. по изпълнително дело №
1/2021 г. по описа на СИС при РС – Радомир и е преведена на НАП с платежно нареждане
№ 58/2021 г.
При горните фактически констатации, настоящият състав намира от правна страна
следното:
С оглед наведените във въззивната жалба доводи, предмет на проверка пред
настоящата инстанция е основателността на предявения иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3-то от ЗЗД.
2
Съгласно цитираната разпоредба който е получил нещо на отпаднало основание е
длъжен да го върне.
За уважаване на заявената претенция съгласно правилата на чл. 154 от ГПК в тежест на
ищеца е да установи, че е платил на ответника процесната сума на посоченото от него
основание, което в последствие е отпаднало с обратна сила. Доказателствената тежест е
указана на страните от районния съд с доклада по чл. 140 от ГПК, срещу който не са
направени възражения.
От събраните доказателства се установява, че въззивният жалбоподател е заплатил по
сметка на ДСИ при СИС при РС – Радомир по изп. д. № 1/2021 г. сумата в размер на 2485.46
лв., като основанието за това е задължение към НАП по удостоверение вх. № 42/14.01.2021
г.
Не са събрани доказателства, от които да се установява плащането да е извършено за
погасяване на вземането по изпълнителния лист, който впоследствие е обезсилен от съда,
който го е издал.
С оглед изложеното не може да се направи извод, че въззивният жалбоподател е
извършил плащане на основание, което е отпаднало с обратна сила. Доказателствената
тежест за установяване на тези факти е на ищеца и следователно той носи негативните
последици от непровеждането на пълно и главно доказване. Предвид изложеното
предявеният от него иск е неоснователен и правилно е отхвърлен от районния съд.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК в полза на
въззиваемия ответник следва да се присъдят разноски в размер на 100 лв., представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 235/13.12.2023 г. по гражданско дело № 360/2023 г.
по описа на Районен съд – Радомир.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК И. К. И., ЕГН ********** от
*** да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи, със седалище гр. София, ул.
Антим I № 5 сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4