Определение по дело №79/2019 на Апелативен съд - Варна

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 164./12.03.2019 г.

 

гр. Варна

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, втори състав, в закрито заседание в следния състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                        РОСИЦА СТАНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Д. Джамбазова в.ч.гр.д. № 79 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Н.К.К. – Б. срещу решение № 1999/23.11.2018 г. по в.гр.д. № 2563/2018 г. на Окръжен съд – Варна, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата й срещу действията на ЧСИ Д. С.-С., рег. № …, по изп. дело № ….., изразяващи се в определяне на разноски по насрочения опис и оценка на недвижим имот.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната част с молба за отмяна на същото. Жалбоподателят навежда подробни твърдения за реда на опис и оценка на имотите в принудителното изпълнение. Сочи, че не е надлежно уведомен за насрочения опис и определената оценка на имота. Намира за неправилен извода на съда за липсата на активно правна материална легитимация да обжалва действията на съдебния изпълнител.

В законоустановения срок не е депозиран отговор от насрещната страна.

Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, в част, подлежаща на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения:

Правилно в мотивите си съдът е приел, че могат да се обжалват действията на съдебния изпълнител само когато същите попадат в хипотезите, предвидени в разпоредбата на чл. 435 от ГПК. В тази насока са и задължителните указания, дадени в ТР № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС. Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва: 1/. постановлението за глоба; 2/. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3/. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4./ отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка; 5./ определянето на трето лице за пазач; 6/. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение или 7./ разноските по изпълнението.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът е активно легитимиран да обжалва разноските по изпълнението.

В получената от длъжника на 22.06.2018г. покана за доброволно изпълнение е вписан размера на задължението по изпълнителното дело и е връчено постановление за разноски, поради което изводът на съда за недопустимост на жалбата в частта относно разноските по изпълнителното производство поради просрочие  - депозиране извън предвидения седмодневен срок, е правилен.

Твърдяните нарушения на ЧСИ, свързани със съобщаването на насрочения опис и оценката на имота не могат да доведат до извод за основателност настоящата жалба в разглежданата част на обжалваното решение, касаеща обжалване на разноски по опис и оценка на недвижим имот.

Предвид горното, решението в преграждащата част, предмет на производството, е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1999/23.11.2018 г. по в.гр.д. № 2563/2018 г. на Окръжен съд – гр. Варна в частта му, с която е прекратено производството по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ:         1.

 

 

 

                                                                           2.