Р Е Ш Е Н И Е
№ 777 /
14.12.2023г.
гр.
Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, ХI състав, в открито заседание на петнадесети ноември
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Десислава Кривиралчева
Членове: 1.
Георги Видев
2.
Дияна Златева - Найденова
при секретаря Антоанета Метанова и при участието
на прокурора Здравена Янева, като разгледа касационно административнонаказателно
дело № 936 по описа на съда за 2023 г., докладвано от съдия Видев, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по касационна жалба на И.С.П., ЕГН ********** против Решение № 47
от 18.07.2023 г., постановено по нахд № 66/2023 г. по описа на Районен съд –
Пещера, с което решение е потвърдено издаденото от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Пазарджик
Наказателно постановление № 13-2300018 / 27.03.2023 г., с което постановление
за нарушение на чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, на основание
чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от същия кодекс на касатора е
наложена глоба в размер на 1 500 лв.
Касаторът – И.С.П. – моли да бъде отменено
обжалваното решение и наказателното постановление. Сочи доводи за нарушение на
закона и твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения при
постановяването му. Не се явява и не се представлява в проведеното съдебно
заседание но поддържа жалбата си в писмена молба, подадена от процесуалния му
представител.
Ответникът
– директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ –
Пазарджик – също не се явява и не
се представлява в проведеното съдебно заседание. Оспорва жалбата в писмено становище,
подадено от процесуалния му представител. Излага съображения за правилността и
законосъобразността на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски.
Прокурорът
представя заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение
за правилно и законосъобразно. Предлага съдът да го остави в сила.
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения
срок от страна в първоинстанционното производство, което е приключило неблагоприятно
за нея.
Районният съд е потвърдил наказателното
постановление, като е приел, че
извършването на нарушението е безспорно установено със събраните по делото
доказателства, липсват нарушения в административнонаказателното производство и
наложената санкция е определена в законосъобразен размер.
Настоящият касационен състав изцяло споделя
изводите на първоинстанционния съд.
Действително, касаторът в качеството му на
работодател е приел на работа в обекта му „вилни сгради“ работникът Д. Л. без да сключи с него трудов договор в писмена
форма.
Неоснователни са възраженията на касатора.
Несъстоятелен е доводът за неправилно посочване
в административнонаказателните актове на датата на извършване на нарушението.
Ясно и точно е посочена в АУАН и НП датата на извършване на нарушението
04.10.2022 г., като е уточнено, че именно тогава Л. е заварен да престира труд
в обекта на контрол, като е извършвал монтаж на ел. кабели. Обстоятелството, че
са посочени и други дати (03.10.2022 г., посочена в декларацията на Л. като
начало на трудовото правоотношение и 03.10.2022 г. – датата на повторната
проверка в процесния обект) по никакъв начин не засяга правилното определяне на
датата на нарушението, на която безспорно, е установено, че работникът е
предоставял работната си сила срещу заплащане.
Неоснователно е и възражението, че касаторът не
притежава качеството „работодател“. Правилно съдът се позовава на законовото
определение за „работодател“, дадено в §1, т. 1 от ДР на КТ, съгласно който
работодателят може да бъде физическо лице, което самостоятелно наема работници
по трудово правоотношение. Именно такова физическо лице е касаторът, като
противно на становището му законът не свързва качеството му на работодател с
каквато и да е регистрация пред държавен орган.
Несъстоятелно е и възражението на касатора, че
неправилно е възприето, че е съществувало трудово правоотношение между него и Д.
Л., което следвало от неговите показания и от показанията на свидетелите П., К.
и К.. Напротив, районният съд подробно е обсъдил събраните писмени и гласни
доказателства и правилно е приел, че е било налице трудово правоотношение.
Показанията на свидетелката П. и обясненията на
касатора за наличие на граждански договор основателно не са кредитирани от съда
поради заинтересованост и като израз на защитната теза на касатора. Показанията
на свидетелите Л., К. и К. правилно са кредитирани частично, по отношение на
обстоятелствата, че са извършвали дейност при касатора и им е било плащано на
седмица, с негови материали и инструменти.
Основателно съдът не е кредитирал показанията на
посочените свидетели в частта им за наличие на гражданско правоотношение. Тези
показания са изолирани от цялата доказателствена съвкупност и са израз на
защитната позиция на касатора. Напротив, съдът правилно е кредитирал
множеството други писмени и гласни доказателства, които непротиворечиво сочат,
че действително Д. Л.
е престирал работна
сила: двете декларации, изготвени от Л., съответно на 04.10.2023 г. и на 07.10.2023
г., извлечението от книгата за ежедневен инструктаж, както и подробните и
последователни показания на свидетелите Р. М. и В. Д., които са дадени от
позицията на незаинтересовани проверяващи служители. Несъстоятелен е доводът на
касатора, че декларациите на Л. представляват неистински документи, доколкото в
показанията си той сочи, че ги е изготвил, тъй като е бил притеснен от
изненадващите проверки. Неубедително е твърдението за притеснение и то по
време, както на първата, така и на втората проверка, извършена три дни
по-късно. Напротив, в момента на проверките Л. не е бил подготвен за
евентуалните неблагоприятни последствия за неговия работодател и точно е описал
всичките договорени с касатора елементи на трудовото правоотношение. Съответно,
при разпита му като свидетел пред съда, той частично е изменил твърденията си в
услуга на защитната теза на касатора.
Не на последно място правилно (и противно на
възражението на касатора) съдът не е кредитирал представения граждански
договор, с който е прикрито създалото се трудово правоотношение.
Следователно, по делото е безспорно установено
извършеното от касатора административно нарушение. Липсват и нарушения в административнонаказателното
производство, а наложената глоба е в минималния предвиден в закона размер.
Затова е правилен изводът на районния съд, че е
налице извършено нарушение, което е констатирано при спазване на правилата на
административноказателното производство, като за извършването му е наложена
законосъобразна и справедлива санкция.
Не са налице и процесуални нарушения допуснати в
първоинстанционното производство. Напротив, съдът е събрал всички допустими и
относими доказателства и като е разгледал доводите на страните е извел
правилният извод за установеност на нарушението.
Предвид гореизложеното, е безспорно, че
районният съд е спазил материалния закон, не е допуснал процесуални нарушения и
правилно е потвърдил наказателното постановление. Затова, като законосъобразно,
първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото е основателно искането
на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което доколкото не
е посочен конкретен размер на претенцията, следва да бъде в минималния,
предвиден в закона размер от 80 лв.
Затова съдът
Р
Е Ш И:
Оставя в сила Решение № 47 от 18.07.2023 г.,
постановено по нахд № 66/2023 г. по описа на Районен съд – Пещера, с което
решение е потвърдено издаденото от директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Пазарджик Наказателно
постановление № 13-2300018 / 27.03.2023 г., с което постановление за нарушение
на чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5,
във връзка с чл. 414, ал. 3 от същия кодекс на касатора е наложена глоба в
размер на 1 500 лв.
Осъжда И.С.П., ЕГН ********** да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Пазарджик разноски по делото в размер на 80 (осемдесет
лева).
Решението е окончателно.
Председател: (П)
Членове:
1. (П)
2. (П)