РЕШЕНИЕ
№ 858
гр. Пловдив, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330103450 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.
Искова молба на М.С. Б. , ЕГН **********, от **************, с искане да се признае за
установено по отношение на ответното дружество „Фератум България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София 1712 , ЖК Младост 3 бул.
„Александър Малинов „ № 51 вх. А ет. 9 офис 20 , че е нищожен, на основанието по чл.22 от
Закона за потребителския кредит, договор за потребителски кредит между страните под
номер ************г, евентуално – отделната клауза на чл. 5 от същия, тъй като е
неравноправна по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите и противоречи
на закона ( в частност, на чл. 10, 10а и 19 от Закона за потребителския кредит.)
Твърди се, че през юни 2018 година между „Фератум България“ ЕООД и Б. бил сключен
договор за кредит № ********, по силата на който ответника получил 800 лв. назаем.
Договорено било тази сума да се върне заедно с лихва/кредиторово възнаграждение в общо
размер на 124 лв., на осем вноски съобразно приложен погасителен план. Договорено било
(чл. 5) неотменимо задължение на длъжника да бъде обезпечено чрез поръчителство от
страна на трето лице, затова на същата дата бил сключен между длъжника и третото на
спора лице „Фератум Банк“ ЕООД договор за гаранция със същия № **********, по силата
на който гарантът се задължил пред кредитора да гарантира изпълнението на задълженията
на кредитополучателя, като плати вместо него при неизпълнение, при която хипотеза,
кредитора имал право да заяви претенциите си директно към гаранта. От своя страна, Б. се
задължила да плати възнаграждение на гаранта в общ размер от 516 лв.
Изложени са обаче твърдения, че договорът е недействителен в цялост, тъй като не
спазени изискванията на чл. 10 и 11 от Закона за потребителския кредит към формата и
съдържанието на такива договори, релевира се и довод, че е нищожна клаузата на чл. 5 от
същия, предвиждаща задължение на ищеца да предостави обезпечение на вземането на
ответника по договора. Иска се от съда да да прогласи нищожност на договора, и
1
евентуално, ако приеме същия за действителен, то да прогласи нищожност на клаузата на
чл. 5 от същия.
Ответното дружество оспорва исковете, отрича пороци на договора.
Вещото лице по проведената експертиза дава заключение , че ако възнаграждението по
гаранционната сделка се включи в годишния процент на разходите , същия ще стане 95 %
годишно.
Водят се установителни искове с правно основание в чл. 22 от Закона за потребителския
кредит, чл. 143 от Закона за защита на потребителите и чл. 26 от ЗЗД.
Исковете са допустими.
По същество, съдът прие следното:
Страните не спорят по сключването на договора , копие от който е представено на л. 109
от делото; установява се от приложените по делото доказателства, че договорното съгласие
на страните е постигнато чрез средства за електронна комуникация от разстояние, тоест, към
договора са приложими изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние.
Тъй като договорът попада под дефиницията на чл. 9 от Закона за потребителския кредит,
той следва да се подчинява и на закрепените там правила за потребителска защита на
кредитополучателите. Приложима е редакцията на ЗПК, обн. изм., бр. изм. и доп., бр. 59 от
29.07.2016г. - договорът е сключен на дата 05.06.2018г.
Под страх от недействителност ( чл. 22 ) , договора следва да е написан на „разбираем
език“ в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не
по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора“, както и да
съдържа поне реквизитите, посочени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК.Договорът е писмен , предоставен е на ищеца екземпляр , нещо
което личи от преддоговорната комуникация между страните, осъществена чрез електронна
поща. Има посочване на сключване, страните, общия размер на кредита и условията за
усвояването му, годишния лихвен процент и на годишния процент на разходите, като
последния не надхвърля установения законов лимит. Има погасителен план, с посочване на
вноските и размера на отделните компоненти на всяка вноска ( л. 8 ). Има информация за
правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да
получи при поискване и безвъзмездно,във всеки един момент от изпълнението на договора,
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите
плащания ( чл. 7.3.1 от общите условия). Тъй като лихвения процент е фиксиран за целия
срок на договора , неприложими са към него изискванията на чл. 11 т. 9 и чл. 9а от закона –
за индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при
различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се
предоставя за всички приложими лихвени проценти, или за методиката за изчисляване на
референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от закона.
Основания да се приеме договора за недействителен в цялост по смисъла на чл. 22 от ЗПК
няма, независимо от това, че част от съществените му елементи са закрепени в документ с
недостатъци по смисъла на чл. 178 ал. 2 от ГПК (доколкото представеното на л. 97
извлечение от електронната кореспонденция е трудночетливо).
Не е нищожна сама по себе си клауза в договор, която предвижда задължение на длъжника
да представи обезпечение на вземането на кредитора; няма пречка да се обещава действие
на трето лице. Не е нищожен в целостта си и договор, с който третото лице поръчителства
за изпълнението от страна на длъжника.
2
Нищожна е обаче на основанието по чл. 143 ал. 2 т. 10 от Закона за защита на
потребителите клаузата на чл.5 от договора , който създава за длъжника задължение да
осигури обезпечение чрез сключване на договор за поръчителство. Поръчителството е
възмездно и се счита одобрено чрез одобрението на самия кредит, без обаче в договора за
кредит да има посочена стойност на възнаграждението на гаранта /поръчителя. Такава
клауза е неравноправна – тя налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е
имал възможност да се запознае преди сключването на договора, в частност, възмездният
характер на поръчителството. По делото отсъстват данни, потребителят – ответник да е бил
запознат със съдържанието на такъв договор за поръчителство преди сключването му. Само
заради изложеното, нормата на чл. 5 от договора е недействителна на основанието по чл.
146 от ЗПП, независимо от това дали по делото има представен договор за поръчителство.
Тоест, иска по чл. 22 от ЗПК следва да се отхвърли, но да се уважи евентуално
съединеното искане за прогласяването на нищожност на чл. 5 от договора.
Разноските по исковете се присъждат в тежест на ответника , предвид изхода на спора. На
адвоката на ищеца се присъжда минимален хонорар от 300 лева, на основание чл. 38 от
Закона за адвокатурата ( не се ангажираха доказателства за имущественото състояние на
ищеца и съдът не може да отрече отрицателното му твърдение за липса на средства).
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Отхвърля иска на М.С. Б. , ЕГН **********, от ******************** срещу „Фератум
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управлениев София 1712, ЖК
Младост 3 бул. „Александър Малинов „ № 51 вх. А ет. 9 офис 20, да се прогласи на
основание чл.22 от Закона за потребителския кредит нищожност на договор за
потребителски кредит между страните под номер ******************г,, като
неоснователен.
Прогласява, по иска на М.С. Б. , ЕГН **********, от ******************* срещу
„Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управлениев София
1712, ЖК Младост 3 бул. „Александър Малинов „ № 51 вх. А ет. 9 офис 20, нищожност на
клаузата на чл. 5 от договор за потребителски кредит между страните под номер
*****************г, на основание чл. 146 от ЗЗП.
Осъжда „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в София 1712 , ЖК Младост 3 бул. „Александър Малинов „ № 51 вх. А ет. 9 офис 20, да
заплати на на М.С. Б. , ЕГН **********, от ******************* сумата от 170 лева
разноски по делото ( държавна такса и хонорар на вещо лице).
Осъжда „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в София 1712 , ЖК Младост 3, бул. „Александър Малинов „ № 51 вх. А ет. 9 офис 20, да
заплати на адв. **************** , личен номер на адвокат **********, адрес на дейност
Пловдив , **********************, хонорар по делото в размер от 300 лева, на основание
чл. 38 от ЗАдвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3