№ 13107
гр. София, 19.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20251110114871 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на К. Й. М. срещу
„А.Е.К.“ ЕООД.
На основание чл. 312, ал. 1 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК
и като съобрази фактическите твърдения на страните, съдът изготвя следния
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
Съдът е сезиран с предявени от К. Й. М., ЕГН ********** срещу
„А.Е.К.“ ЕООД, ЕИК *** обективно съединени искове с правна квалификация
по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ да бъде признато за незаконно уволнението,
извършено от ответника със Заповед № 004/20.08.2024 г. на основание чл. 330,
ал. 2, т. 6, вр. чл. 188, т. 3 КТ, поради системни нарушения на трудовата
дисциплина, злоупотреба с доверието на работодателя и имуществени вреди в
голям размер на повереното му МПС, и възстановяване ищеца на заеманата до
уволнението длъжност „Шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече
тона“, с код по НКПД ***, както и да му бъде заплатено обезщетение в размер
на 6000,00 лв. за времето, в което ищецът е останал без работа за периода от
03.09.2024 г. до 03.03.2025 г., ведно със законна лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда – 30.09.2024 г., до окончателното плащане на
вземането.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения. Ищецът работил при ответника по трудов договор от 07.06.2024 г.,
на длъжност „Шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“. Със
заповед № 004/20.08.2024 г. трудовото правоотношение било прекратено, като
ищецът бил дисциплинарно уволнен на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. чл.
1
188, т. 3 КТ. Като причина за уволнението в заповедта било посочено:
системни нарушения на трудовата дисциплина, злоупотреба с доверието на
работодателя и имуществени вреди в голям размер на повереното му МПС.
Твърди се, че заповедта за уволнение липсват мотиви за твърдените
нарушения и наложеното наказание, липсва правна квалификация на
нарушението, не са били изискани писмени обяснения от ищеца. Предвид
изложеното счита заповедта за уволнение за незаконосъобразна и моли да
бъде отменена, като ищецът бъде възстановен на длъжността, която е заемал
до уволнението. Претендира да му бъде заплатено обезщетение в размер на
6000,00 лв. за времето, в което ищецът е останал без работа за периода от
03.09.2024 г. до 03.03.2025 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 30.09.2024 г., до окончателното плащане на вземането.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва предявените искове по основание и размер, по
съображения, подробно изложени в отговора. Не оспорва, че между страните е
било налице трудово правоотношение, породено от посочения трудов договор,
както и че то е било прекратено с посочената от ищеца заповед. Сочи, че
причините за уволнението се изразявали в това, че ищецът системно отказвал
да работи, не идвал навреме на работа, отказвал да изпълнява служебните си
задължения, внезапно си тръгвал от работа и зарязвал камиона на пътя,
умишлено повреждал камиона, за да не бъде в движение последния и да не
работи, което се потвърждавало и от предишни работодатели на ищеца.
Твърди, че ищецът не е оставал без работа, тъй като на 02.09.2024 г. сключил
трудов договор с работодателя „Т.Г.“ ЕООД. Ето защо моли исковата
претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта си за
доклад по делото на основание чл. 140, ал. 3 ГПК:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Доказателствената тежест с оглед на конкретните фактически твърдения
на страните се разпределя, както следва:
Тежестта на доказване по претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, т. е.
задължението за установяване законността на уволнението, носи ответникът
по настоящото дело. Посочените обстоятелства следва да бъдат установени от
2
работодателя ответник.
Основателността на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, обуславя и
тази по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, респ. доказателствената тежест по посочения
иск се явява идентична с тази по предходния предявен.
За да бъде уважен искът с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ,
във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ трябва да се установи, че са се осъществили
следните факти: 1. да е налице противоправно поведение на работодателя,
изразяващо се в незаконно упражняване на потестативното право да прекрати
с едностранно волеизявление съществуващото с ищеца трудово
правоотношение; 2. ищецът да е останал без работа в исковия период, респ.
претърпял вреди, изразяващи се в невъзможността да получава трудово
възнаграждение по трудово правоотношение в продължение на не повече от
шест месеца след уволнението – в конкретния случай за периода от 03.09.2024
г. до 03.03.2025 г.; 3. причинно-следствена връзка между незаконното
уволнение и оставането без работа; 4. размера на полученото от него последно
пълно месечно брутно трудово възнаграждение преди уволнението.
Установяването на първата и третата предпоставка е обусловена от
изхода на правния спор по първия конститутивен иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ – за отмяна на уволнението като незаконно.
Предпоставките по т. 2 и 4 следва да се установят от ищеца при
условията на пълно и главно доказване – оставането на ищеца без работа
следва да бъде установено в процеса на доказване от ищеца.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК следва да бъде обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че:
1. между страните е било налице трудово правоотношение, породено от
трудов договор № 022/07.06.2024 г., по силата на който ищецът е заемал при
ответника работодател длъжността „Шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и
повече тона“, с код по НКПД ***;
2. посоченото трудово правоотношение е прекратено на 03.09.2024 г. със
Заповед № 004/20.08.2024 г., издадена от ответника.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ищеца следва да се укаже, че не сочи
доказателства за установяване факта на оставане без работа през целия исков
период.
3
По доказателствата и доказателствените искания:
Представените от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора на
исковата молба писмени доказателства, както и представения на 08.01.2025 г.
трудов договор се явяват относими, допустими и необходими за изясняване
предмета на спора, поради което следва да бъдат приети.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК да бъде задължен ответникът да
представи личното трудово досие на ищеца, е основателно, доколкото същото
е относимо, допустимо и необходимо, тъй като чрез него е възможно да се
установят факти от значение за решаване на делото.
Искане на ответника за допускане на гласни доказателства чрез разпит
на един свидетел при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата,
посочени в отговора на исковата молба, е основателно, доколкото същото е
относимо, допустимо и необходимо, тъй като чрез него е възможно да се
установят факти от значение за решаване на делото. Искането за допускане на
втория свидетел на основание чл. 159, ал. 2 ГПК следва да се остави без
уважение, доколкото за едни и същи факти ответникът сочи двама свидетели.
Искането на ищеца и на ответника за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза, която да отговори на въпросите, поставени с исковата молба и
отговора на исковата молба е основателно и следва да бъде уважено,
доколкото е относимо, допустимо и необходимо, тъй като чрез него е
възможно да се установят факти от значение за решаване на делото. Вещото
лице следва да отговори и на служебно поставен от съда въпрос в периода от
03.09.2024 г. до 03.03.2025 г. ищецът работил ли е по трудово правоотношение
с друг работодател, респ. ако е работил, какво е било брутното трудово
възнаграждение, което ищецът е получавал в този период.
Воден от изложеното и на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 146,
ал. 1 и ал. 2 ГПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
29.04.2025 г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните и
вещото лице. На страните да се връчи препис от настоящото определение, а на
ищеца – и препис от писмения отговор и доказателствата към него.
4
УКАЗВА на страните в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение да вземат становище във връзка с дадените указания
и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия. В
СЛУЧАЙ, че в този срок страните не представят писмени доказателства или
не изчерпят доказателствените си искания за установяване на обстоятелствата,
относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат
доказателства, респ. че не са уточнени обстоятелствата, за които тези
доказателствени средства са поискани, те губят възможността да направят
това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
СЪОБЩАВА на страните писмения си доклад по делото, съгласно
мотивите на настоящото определение.
ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че:
1. между страните е било налице трудово правоотношение, породено от
трудов договор № 022/07.06.2024 г., по силата на който ищецът е заемал при
ответника работодател длъжността „Шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и
повече тона“, с код по НКПД ***;
2. посоченото трудово правоотношение е прекратено на 03.09.2024 г. със
Заповед № 004/20.08.2024 г., издадена от ответника.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за установяване факта на
оставане без работа през целия исков период.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документите,
представените с исковата молба и отговора на исковата молба, както и трудов
договор № 022/07.06.2024 г., представен на 08.01.2025 г.
ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190 от ГПК в едноседмичен
срок от получаване на препис от настоящото определение да представи
личното трудово досие на ищеца. ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на дадените
указания в срок съдът на основание чл. 161 от ГПК може да приеме за
доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на
допуснатите доказателства.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на един
свидетел при режим на довеждане на страната на ответника за установяване
5
на обстоятелствата, посочени в отговора на исковата молба. ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането за допускане на втория свидетел на основание чл. 159,
ал. 2 ГПК.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
въпросите, поставени с исковата молба и отговора на исковата молба, както и
на служебно поставен от съда въпрос в периода от 03.09.2024 г. до 03.03.2025
г. ищецът работил ли е по трудово правоотношение с друг работодател, респ.
ако е работил, какво е било брутното трудово възнаграждение, което ищецът е
получавал в този период, при възнаграждение от 400,00 лв., платимо от
бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Ю. Н..
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че
постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е
по - добро и от най – доброто съдебно решение, а и спестява на страните
половината от разноските за държавна такса.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да
бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при
следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се
е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на
ищеца и препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6