Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
град
София, ….12.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд,
Гражданско отделение, II-г въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети ноември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. с-я КРИСТИЯН
ТРЕНДАФИЛОВ
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от председателя
гр.д. № 710/2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от
25.09.2018 г., постановено по гр. д. № 83775/2017 г. на СРС, III ГО, 88
състав, частично са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу М.М.С. установителни
искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1166,22 лв.,
представляваща доставена неплатена топлинна енергия за периода 06.2014 г. –
30.04.2016 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******,
представляващ апартамент № 19 с абонатен № 141370, ведно със законната лихва
върху главницата от 24.08.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 170,83 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода 14.09.2014 г. -14.08.2017 г., за които суми
по гр. д. № 58223/2017 г. на СРС, III ГО, 88 състав е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 31.08.2017 г.
С решението претенциите на ищеца по иска за заплащане на цена за доставена
топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. – 30.05.2014 г. за разликата до
пълния предявен размер от 1712,42 лв. са отхвърлени като погасени по давност.
Недоволен от
постановеното решение, в отхвърлителната му част, ищецът е подал въззивна жалба
срещу него от 22.10.2018 г., в която са изложени твърдения за неправилност и
незаконосъобразност на решението. Счита, че давността за главниците за периода 05.2013
г. - 04.2014 г. започнала да тече след края на посочения отоплителен сезон,
по-конкретно от 15.09.2014 г., на която дата настъпвала изискуемостта на
претендираните от ищеца вземания, обективирани в общата фактура от 31.07.2014
г., в която били описани дължимите от ответника суми за потребено количество
енергия и обезщетение за забава върху тях. Претендира отмяна на решението на
СРС, в обжалваната част, както и присъждане на разноски.
От страна на ответника не е постъпил
отговор на въззивната жалба на ищеца в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
С разпореждане от 21.01.2019 г.
съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е констатирал,
че не са заявени доказателствени искания от страните във въззивната инстанция.
Според чл. 269 изр. 1 ГПК съдът
прави служебна проверка, като при настоящата се констатира решението на
първоинстанционния съд да е валидно и допустимо в обжалваната част. По
останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата – изр. 2 на
цитираната правна норма, при което настоящият съдебен състав намира следното:
За да уважи частично предявените
установителни искове, районният
съд е приел, че между страните по спора е налице облигационно отношение по
силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, при
което ответникът като собственик на процесния апартамент придобил качеството
потребител на топлинна енергия и дължал на ищеца заплащане на доставената в
имота топлоенергия в претендираните с иска размери. Съдът също така е отчел
възражението на ответника за погасяване по давност на част от претендираните
вземания за периода 01.05.2013 г. – 30.06.2014 г., както и извършеното с
отговора на исковата молба признание на иска за останалата част от периода. Приел
е, че претендираните вземания като еднородни и периодични са дължими всеки
месец и се погасяват с кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „В“ ЗЗД, като
съгласно ОУ на ищеца, давността започва да тече след изтичането на края на
месеца, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение било подадено на 24.08.2017 г., като по този
начин вземанията на ищеца за периода 01.05.2013 г. – 30.05.2014 г. се явявали
погасени по давност. С решението си районният съд уважил претенцията на ищеца
за вземанията за топлинна енергия за останалия исков период от 06.2014 г. до
30.04.2016 г. Поради извършени от ответника плащания на лихвата върху
главницата за топлинна енергия съдът приел акцесорната претенция по чл. 86, ал.
1 ЗЗД за изцяло основателна.
По отношение правилността на
решението в обжалваната част, във връзка с наведените във въззивната жалба
оплаквания по съществото на спора, настоящият състав на въззивния съд намира
следното:
Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото
доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК,
препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
В допълнение и по наведените с
въззивната жалба доводи за неправилност на решението, въззивният съд намира
следното.
Изготвянето на окончателна годишна
изравнителна сметка за предходния отчетен период и годишното изравняване на
действително потребеното количество топлинна енергия, уредени в чл. 71, ал. 2 и
чл. 72, ал. 2 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването не
могат да променят характеристиката на вземанията за топлинна енергия като
периодични плащания съгласно разясненията в мотивите към ТР № 3/18.05.2012 год.
по т. д. № 3/2011 год. на ВКС, ОСГК. При заплащане за доставена топлинна
енергия длъжникът трябва да престира повече от един път, най-често месечно, в
течение на определен срок, т.е. неговото задължение е за повтарящо се
изпълнение, при което изискуемостта, забавата и давността за всяка престация
настъпват поотделно в момент, който е известен на всяка от страните.
Доколкото това са оплакванията и
възраженията с въззивната жалба, а съдът е ограничен от рамките ѝ, същата се явява неоснователна и не следва да се уважава, а
решението, като правилно следва да се потвърди в обжалваната част.
При този изход на делото -
отхвърляне на жалбата като неоснователна, въззивникът няма право на разноски
във въззивната инстанция.
Предвид размера на обжалваемия интерес,
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване, съобразно с ограничението
по чл. 280 ал. 3, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21. 12. 2010 год., ДВ, бр. 50/2015
год., ДВ, бр. 86/2017 год./.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 25.09.2018 г.,
постановено по гр. д. № 83775/2017 г. на СРС, III ГО, 88 състав.
Решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.