Р Е
Ш Е Н
И Е № 260025
гр.Враца, 25.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на 02.02.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНА
АНГЕЛОВА-МЕТОДИЕВА
при участието на секретаря Лилия Горчева като разгледа
докладваното от съдията Ангелова-Методиева търговско дело № 14 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Делото е образувано по искова
молба вх.№1030/04.02.2020г, подадена от Г.Ц.Б., ЕГН **********, И.Ц.А., ЕГН ********** и В.И.А.,
ЕГН **********, чрез пълномощника им адвокат И.Ж. от САК, против "Дженерали Застраховане" АД, вписано
в Търговския Регистър с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***. С
молбата се иска да бъде осъден ответника "Дженерали Застраховане" АД
да заплати на ищците следните суми:
-150 000.00 лв. - главница,
платима на Г.Ц.Б.,
ЕГН **********, представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени в следствие смъртта
на баща й Ц. Ц., настъпила при ПТП от 10.06.2017 г. , ведно със законната лихва
върху присъдената сума от 27.04.2018 г. - датата на постановения отказ от
страна на ответника до окончателното изплащане на обезщетението;
-150 000.00 лв. - главница,
платима на И.Ц.А.,
ЕГН **********, представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени в следствие смъртта
на баща му Ц. Ц., настъпила при ПТП от 10.06.2017 г. , ведно със законната
лихва върху присъдената сума от 04.04.2018г. - датата на постановения отказ от страна на ответника до окончателното
изплащане на обезщетението;
- 30000.00 лв. -
главница, платими на В.И.А., ЕГН **********, представляващи
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени в следствие смъртта
на дядо й Ц. Ц., настъпила при ПТП от 10.06.2017г., ведно със законната лихва
върху присъдената сума от
26.07.2018г.- датата на постановения отказ от страна на ответника до
окончателно изплащане на обезщетението.
В депозираната искова
молба се твърди, че 10.06.2017 г., след обяд, около 15.20 ч., Ц. Ц. управлявал
л.а. "Фолксваген Голф" с peг. № ВР *** ВС и се движел по път III- 307
в посока на движението от с. Микре към гр. Угърчин. В същото време, по път
III-407, с посока на движение от с. Микре към с. Киркова Махала, Т. К.
управлявал л.а. "Фолксваген Туран" с peг. № ОВ *** ВН. Сочи се, че на кръстовището
образувано от път III-307 и III-407, пострадалия Ц. Ц. следвало да продължи
пътя си към гр. Угърчин, но тъй като се движел по път без предимство, намалил
скоростта при доближаване до кръстовището, огледал се и тъй като не видял
движещи се по пътя с предимство автомобили продължил движението си със скорост
около 15-20 км/ч. Твърди се, че поради движение с висока скорост, водачът на
л.а. "Фолксваген Туран" не могъл да спре, при което настъпил удар
между предната част на л.а. "Фолксваген Туран" и страничната част в
областта на предна колонка и предна лява врата на л.а. "Фолксваген Голф".На
място пристигнали екипи на полицията и на Бърза Помощ, които обаче само
констатирали настъпването на смъртта на водача на л.а. "Фолксваген
Голф" Ц. Ц.. Твърди се, че пътуващата на предна лява седалка на л.а. "Фолксваген
Голф" М. Ц. П. получила крайно тежка съчетана травма, като била
транспортирана в МБАЛ "Проф. Параскев Стоянов" АД - Ловеч, но след
10 дни в кома починала от травмите си на 20.06.2017 г. Посочва се, че по
случая е образувано ДП № 173/2017 г. по описа на РУ - Угърчин, което е било висящо
към момента на депозиране на исковата молба.
Според изложеното в
исковата молба независимо от това, от събраните по делото доказателства, се
установява, че водачът на л.а. "Фолксваген Туран" Т. К. го е
управлявал с превишена за пътния участък скорост от 109 км/ч., при наличието на
ограничение от 60 км/ч., което е довело до невъзможност да спре и да предотврати
произшествието. Твърди се, че горното обстоятелство се установявало от
изготвената по досъдебно производство тройна АТЕ, чието заключение е, че при
движение със скорост в рамките на позволената, водачът Т. К. е имал
техническата възможност да спре и предотврати ПТП. Поддържа се, че в
първоначалната СМЕ на трупа на Ц. Ц. вещото лице е допуснало редица произволни
приемания и недопустими изводи и заключения относно причината за настъпване
произшествието, то и в изготвения Протокол за ПТП е посочено, че причината за
ПТП е предварително настъпилата смърт на Ц. Ц. - обстоятелство, което
категорично се опровергава от вида и характера на получените телесни увреждания
от пострадалия, както и от клиничната им картина.
Твърди се в исковата
молба, че пострадалия Ц. Ц. е баща на ищците Г.Ц.Б. и И.Ц.А. и дядо на В.И.А.. Наведени са доводи, че смъртта
на Ц. е нанесла непоправим удар на всички негови близки - Г.Б. и И.А. са загубили
обичания си и уважаван баща, човекът,
който ги е възпитал и отгледал. Посочва се, че връзката, която съществувала
помежду им била изключително силна, като винаги били заедно както в хубавите,
така и в трудните моменти. Поддържа се в исковата молба, че ищците Г.Б. и И.А.
са загубили не само своя баща, но и своя съветник, опора и най-добър приятел в
живота. Според изложеното в исковата молба, това травматичното събитие е
оставило завинаги своя отпечатък в живота им.
Наведени са и доводи,
че не по-малко страда и внучката на починалия Ц. – ищцата В.А.. Твърди се, че
тя е била е съсипана от нелепата смърт на дядо си, който бил изключителен човек, който се грижел за
благополучието на всички. Според изложеното, Ц. бил любящ дядо, който дарявал
цялата си нежност и внимание на внуците си, като В. била силно привързана към Ц.
и често прекарвала времето си покрай него. Сочи се, че ищцата В.А. все още не
може да осъзнае и приеме факта, че никога повече няма да види своя дядо, че
никога повече няма да има възможността да прекара време с него, да получи
съветите и подкрепата му.
Сочи се, че към
датата на ПТП по отношение на увреждащия л.а. "Фолксваген Туран" с
peг. № ОВ *** ВН е била налице валидна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, полица № BG/08/116001865333, със срок на
действие от 14.07.2016г. до 13.07.2017г., сключена с "Дженерали
Застраховане" АД, то ответникът се явява пасивно легитимиран да отговаря
по така предявената претенция.
Твърди се в исковата
молба, че с писмо от 04.07.2018г. е
предявена доброволна претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществените вреди, търпени от Г.Б., като
с писмо изх. №*********/28.07.2018 г. от "Дженерали
Застраховане" АД е била уведомена, че за нея не е налице основание за
заплащане на застрахователно обезщетение.
Ищецът И.А. също
посочва, че с писмо от 12.03.2018г. е предявил
доброволна претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за търпени
неимуществени вреди, в следствие смъртта на баща му Ц. Ц., като с писмо изх.
№*********/04.04.2018 г. от "Дженерали Застраховане" АД е бил уведомен, че за него не е налице
основание за заплащане на застрахователно обезщетение.
Ищцата В.А. също
посочва, че с писмо вх. № 310В057203/16.07.2018г. е предявила доброволна
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществените вреди,
които търпи от смъртта на дядо й, но с писмо изх. № *********/26.07.2018г.
ответното дружество я уведомило, че не е налице основание за заплащане на
застрахователно обезщетение.
С оглед на
гореизложеното се обосновава правния интерес на ищците от предявяване на
настоящата искова молба, в която заявяват, че суми в размер на по
150 000. 00 лв. за сина и дъщерята на починалия, и сума в размер на 30 000.00 лв. за
внучката на починалия, биха успели поне частично да компенсират мъката, която
изпитват от загубата на Ц. Ц..
На основание чл. 496
от КЗ, във връзка с чл.409 от КЗ във връзка с чл.84, ал.З от ЗЗД ищците
претендират от ответника, като застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите и лихва за забава от датата на
постановения отказ, до датата на плащането на обезщетение. С исковата молба са
представени следните доказателства: Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 32; Протокол за оглед на местопроизшествие - 2 бр., Фотоалбум - 2 бр.; съдебно-медицинска
експертиза № 51/2017 г.; препис-извлечение от акт за смърт № 315/11.06.20117г.; удостоверение за съпруг/а и родствени връзки
№ 084/30.08.2018г.; удостоверение за наследници изх. №
61/09.03.2018 г.; удостоверение за съпруг/а и родствени връзки № 11/04.02.2020г.;
писмо изх. №*********/28.07.2018 г. на "Дженерали Застраховане" АД; писмо
изх. № *********/04.04.2018 г. на "Дженерали
Застраховане" АД; писмо изх. № *********/04.04.2018г.
на "Дженерали Застраховане" АД и справка от информационния център на
Гаранционен фонд.
В депозирания отговор,
ответникът "Дженерали Застраховане" АД е изложил становище, че не оспорва факта, че
се явява застраховател срещу риска гражданска отговорност на водача на л.а. "Фолксваген
Туран" - Т. К. към датата на твърдяното ПТП.
Твърди се, че лицето Ц.
А. Ц. е починало непосредствено преди настъпване на процесното произшествие и
смъртта му не се намира във връзка с пътно-транспортното произшествие. Поддържа
се, че дори смъртта да не е настъпила преди процесното произшествие, а малко
след него, то непосредствено преди същото се е проявил остър здравословен
проблем с пострадалия Ц. Ц. - аневризма на гръдната аорта и разкъсване на
същата, в резултат на което се е образувала сърдечна тампонада, довела до
спирането на сърдечната дейност на Ц.. Това състояние на Ц. непосредствено
преди настъпване на процесното ПТП е довело до невъзможността същият да
контролира МПС, което управлява, в резултат на което е навлязъл на пътя с
предимство, отнел е предимството на движещия се по него автомобил и е станал причина
за настъпване на процесното ПТП.
В тази връзка се
поддържа в писмения отговор, че смъртта на Ц. Ц. се дължи на причинени в
резултат на процесното произшествие увреждания, исковете на тримата ищци са
неоснователни, тъй като застрахованият в ответното дружеството водач не е
причинил ПТП - същият не е осъществил деликт. Твърди се, че вината за
причиняване на процесното ПТП е на самия пострадал Ц. Ц., който е отнел
предимството на застрахования водач, въпреки наличието на пътен знак Б-2, пострадалият
е бил навлязъл в зоната на кръстовището и е станал причина за ПТП.
Поддържа се, в
условията на евентуалност, в случай, че се приеме, че застрахования водач е
отговорен за реализиране на процесното ПТП и именно в резултат на него е
настъпила смъртта на Ц.. Ответното дружество оспорва иска на внучката В.А.,
като поддържа, че тя не попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди, във връзка със смъртта на дядо й Ц. Ц..
При условията на евентуалност
в случай, че съда приеме исковете за
основателни, се оспорват претенциите за присъждане на обезщетения за
неимуществени вреди по размер.
Подчертава се, че цялото
изложение по отношение оспорването на размерите на предявените искове за присъждане
на обезщетения за неимуществени вреди е при условията на евентуалност, в
случай, че съда приеме исковете за основателни.
Според ответника
претендираните обезщетения са прекомерно завишени по размер и не отговарят на
изискването за справедливост, а по отношение на размера на претенцията на
внучката на пострадалия В.А. се твърди, че същият е незаконосъобразен, тъй като
е над законоустановения лимит на отговорност на застрахователя.
Поддържа се в
отговора, че по досъдебното производство, образувано при РУ – Угърчин е била
изготвена съдебно-медицинска експертиза на труп № 51/2017г., от доктор М. Г.,
съгласно която непосредствената причина за настъпване на смъртта на Ц. Ц. е
спирането на сърдечната му дейност, дължаща се на сърдечна тампонада,
образувала се в резултат на аневризма на гръдната аорта и разкъсване на същата.
Това състояние не е травматично - същото е настъпило непосредствено преди
реализиране на процесното ПТП. Вещото лице доктор Г. изрично е била посочила,
че именно това състояние на пострадалия Ц. е довело до загуба на управлението и
настъпването на произшествието. Това състояние е предхождащо произшествието - Ц.
е починал непосредствено преди да се случи произшествието.
Твърди се, че въз
основа на заключението на доктор Г. в Констативния протокол за ПТП с пострадали
лица е било посочено, че произшествието е настъпило поради смъртта на Ц. Ц..
Поддържа се в
отговора, че с оглед представените като приложения към исковата молба писмени доказателства
се установява, че смъртта на Ц. Ц. не е настъпила в резултат на процесното ПТП.
При това положение претенциите на ищците за осъждане на Дружеството да плати
застрахователни обезщетения за неимуществени вреди на основание застраховката "Гражданска
отговорност” на автомобилистите, са изцяло неоснователни и необосновани.
Поддържа се, че въз
основа на заключение на доктор Г., Констативния протокол за ПТП с пострадали
лица и фотоалбумите от местопроизшествието се установява непосредствената
причина за настъпване на ПТП, а тя е в резултат на смъртта на Ц. Ц.,
управляваният от него лек автомобил безконтролно е навлязъл в зоната на кръстовището
от път без предимство,отнемайки предимството на движещия се по път с предимство
автомобил, управляван от застрахования водач и почивайки, пострадалия Ц. губи
контрол върху управлението на автомобила, който навлиза по пътя с предимство и
настъпва процесното ПТП.
Наведени са и доводи, че дори смъртта да не е настъпила преди
процесното произшествие, то категорично увреждането на здравословното състояние
на Ц. е започнало преди настъпване на произшествието. Налице е бил остър
здравословен проблем - аневризма на гръдната аорта и разкъсване на същата, в
резултат на което се е образувала сърдечна тампонада, довела до спирането на
сърдечната дейност на Ц., което е реалната причина за смъртта му, а не
травмите, причинени при ПТП.
По
отношение претенцията на внучката В.А.,
се поддържа, че същата е неоснователно. Сочи се, че съгласно т.1 на Тълкувателно
решение № 1/2016г. материалноправно легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969г. на
Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени вреди от смъртта му.
Твърди, че претенцията на В.А. не отговаря на посочените от
върховните касационни съдии в цитираното тълкувателно решение изисквания и се оспорва
твърдението на ищцата В.А., изложено в исковата молба, за наличие на топли и
близки отношения между нея и пострадалия й дядо.
В отговора се твърди, че претендираните от ищците обезщетения за
неимуществени вреди -150 000.00 лева за първите двама и 30 000.00
лева за В.А., не съответстват на изискването за необходимост и достатъчност.
Сочи се, че претендираните обезщетения са незаконосъобразно (в нарушение на
чл.52 ЗЗД) и необосновано (с оглед конкретните обстоятелства) завишени по
размер. Сочи се, че в случай, че съда уважи претенциите за неимуществени вреди
в предявените размери обективно би се стигнало до неоснователното обогатяване
на ищците. Претендираните обезщетения не биха имали възмездителен характер,
доколкото с тях се цели да се компенсират имуществено претърпените
неимуществени вреди, а в претендираните размери те биха били източник на неоснователно
обогатяване.
По отношение на претенцията на ищцата В.А., се посочва, че е от
значение нормативно установения лимит на отговорност на застрахователите
съгласно § 96 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за
застраховането във връзка с чл.493а, ал.4 от същия Кодекс - съгласно § 96 от
Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за застраховането обезщетението
за неимуществени вреди за лицата по чл.493а, ал.4 КЗ се определя в размер до 5 000.00
лева. Сумата от 5 000.00 лева представлява определена с нормативен акт и
посочена в застрахователния договор парична сума, представляваща горната граница
на отговорността на застрахователя по смисъла на чл.346 КЗ.С оглед нормативно
установения лимит на отговорност на застрахователя претенцията на В.А. над тази
сума е изцяло незаконосъобразна.
Наведени са и доводи, че отговорността за настъпване на
процесното произшествие изцяло следва да се вмени на Ц. Ц.. Твърди се, че произшествието
нямало да настъпи, ако Ц. Ц. не е отнел предимството на застрахования водач, а
е изчакал преминаването му. Счита, че в случая отговорността следва да се разпредели поне
по равно между двамата участници в произшествието, ако не и в по-голяма тежест
на Ц. Ц., в какъвто смисъл е възражението на ответника.
В предвидения в
закона срок, ищците са депозирали допълнителна искова молба, в която се
застъпва становището, че е абсолютно неоснователно, голословно и бланкетно
възражението, направено от страна на процесуалния представител на ответното
дружество, за неоснователност на исковите претенции на ищците. Лишено от
всякаква житейска логика е твърдението, че Ц. Ц. е починал преди настъпване
на процесното произшествие и смъртта му не се намира във връзка с процесното
ПТП от 10.06.2017 г. Сочи се, че за настъпилото ПТП е образувано ДП № 173/2017
г. по описа на РУП-Угърчин, което е висящо, но независимо от това, от събраните
по делото доказателства, се установява, че водачът на л.а. „Фолксваген
Туран" - Т. К. го е управлявал с превишена за пътния участък скорост от
109 км/ч., при налично ограничение от 60 км/ч., което е довело до невъзможност
да спре и да предотврати произшествието. Горното обстоятелство се установява от
изготвената по досъдебното производство тройна АТЕ, чието заключение е, че при
движение със скорост в рамките на позволената, водачът Т. К. е имал
техническата възможност да спре и предотврати ПТП. Непосредствено преди
мястото на ПТП, Ц. Ц. е бил намалил скоростта си на движение при приближаване
на кръстовището, образувано между път III - 307 и III — 407, тъй като се движел
по път без предимство, огледал се и тъй като не видял движещи се по пътя с
предимство автомобили продължил движението си със скорост около 15-20 км/ч. Сочи
се, че поради движение с висока скорост, водъчът на л. а. „Фолксваген
Туран" не е могъл да спре, при което настъпил удар между предната част на
л.а. „Фолксваген Туран" и страничната част, в областта на предна колонка и
предна лява врата на л.а. „Фолксваген Голф". При така установения
механизъм на процесното ПТП е необосновано и дори странно твърдението, че родственика
на ищиците дори и мъртъв е могъл да намалява скоростта на движение на
управлявания от него автомобил преди да достигане кръстовището, образувано
между път III - 307 и 111 — 4 0 7 и съответно
да ускорява скоростта си след като не е видял движещи се автомобили по пътя с
предимство.
На следващо място се
сочи, че вида и характера на получените от Ц. Ц. телесни увреждания, както и
тяхната клинична картина са такива, че не може да се твърди, че са получени
преди настъпването на процесното ПТП, от което да се стигне до извода и
твърдението на процесуалния представител на ответника, че смъртта на Ц. Ц. не е
в причинно - следствена връзка с процесното ПТП, а е настъпила преди
настъпването му.
Поддържа се, че абсолютно
неоснователно се явява и оспорването на иска предявен от В.А. - внучка на
починалия Ц. Ц.. Сочи се, че като внучка на починалия тя попада в кръга на
лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди във връзка със
смъртта на дядо си и по отношение на нея е приложимо разрешението, дадено в
решението на ОСГТНК на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., съгласно което материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Поддържа се, че
голословно и бланкетно се явява оспорването на размера на исковите претенции на
ищците. Според изложеното в допълнителната искова молба заявеният размер не е
нито прекомерен, нито завишен, респ. несправедлив. Така заявеният размер на
претендираните обезщетения, освен че се явява справедлив, кореспондира напълно
с претърпените от ищците неимуществени вреди породени от смъртта на родственика
им Ц. Ц..
Действително в пар. 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101
от 2018 г.) е определен максимален размер от 5 000 лева, за обезщетяване на
разширения кръг лица, между които попадат и внуците, като е придадено обратно
действие за съдебните претенции, предявени след 21.06.2018 г., а настоящата искова
молба е депозирана в съда на 29.05.2019 г. Считат, че сочената норма е неприложима
в процесния случай. Тя е в противоречие с правото на ЕС, тъй като предвижда
по-малка сума от посочените в чл. 1, параграф 2 от Втора директива 84/5,
кодифицирана с Директива 2009/ЮЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16
септември 2009 година относно застраховката "Гражданска отговорност".
В чл. 9, ал.1 последната са предвидени следните минимални суми: в случай на
телесно увреждане — минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя на пострадалите; в случай на
имуществени вреди—1 000 000 EUR за застрахователно събитие,
независимо от броя на пострадалите .
Разпоредбите на посочената директива са
транспонирани във вътрешното ни право в чл.266 от КЗ от 2005 г. /отм./ (в сила
от 11.06.2012 г.), съгласно който
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите се
сключва за следните минимални застрахователни суми:1. за неимуществени и имуществени
вреди вследствие на телесно увреждане или смърт: а) 2 000 000 лв за всяко
събитие при едно пострадало лице; б) 10 000 000 лв за всяко събитие при две или
повече пострадали лица; 2. за вреди на имущество (вещи) - 2 000 000 лв за всяко
събитие. Съгласно Решение на СЕС от 24.10.2013г. по дело С - 277/12 с предмет
прею- дициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Augstakas tiesas Senats (Латвия) с акт от 16 май
2012 г., постъпил в Съда на 1 юни 2012 г., член 3, параграф 1 от Директива 72/166
и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5, не се допуска национална
правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска
отговорност" при използването на моторни превозни средства, да покрива
обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна
уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на
семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена
максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора
директива 84/5. Решенията на ЕС по преюдициални запитвания са част от
позитивното европейско право и са задължителни за всички съдилища и учреждения
в страните членки, в т.ч.- РБългария съгласно чл.633 от ГПК.
При констатиране на противоречие между европейското и
националното право е приложимо общностното право. Ето защо приложими спрямо
ищцата В.А. по отношение на претендираното обезщетение са нормите на чл.266 и
сл. КЗ / отм./, тъй като както те, така и общностното право не съдържат ограничение
в размера на дължимото обезщетение.
Намира се за
неоснователно наведеното в писмения отговор възражение за съпричиняване
вредоносния резултат от страна на Ц. Ц..
В отговора на
допълнителната искова молба се поддържат изцяло направените оспорвания на
исковите претенции по изложените в отговора на исковата молба съображения.
Поддържат се и направените възражения.
На първо място, възражението
на ответника, че смъртта на Ц. Ц. се дължи на спирането на сърдечната му
дейност (поради сърдечна тампонада, образувала се в резултат на аневризма на
гръдната аорта и разкъсване на същата) и е настъпила непосредствено преди
реализиране на процесното ПТП, респективно не е в резултат на увреди, причинени
при самото произшествие, се основава на представено от самите ищци годно
писмено доказателство – съдебно-медицинска експертиза на труп, и на изводите на
вещото лице доктор М. Г..
За разлика от тройната
автотехническа експертиза, на която се позовават ищците, съдебномедицинската експертиза на труп е годно
доказателствено средство по смисъла на ГПК, тъй като освидетелстването на трупа може да
се извърши по правило непосредствено след смъртта и последващо освидетелстване
по начина, извършен от съдебния медик в този момент, по принцип е невъзможно.
Годността на съдебномедицинската експертиза на труп като доказателствено
средство в гражданския процес е идентична с тази на Протоколите за оглед на
местопроизшествие например, изготвяни от органите на досъдебното производство.
За разлика от горните
доказателствени средства изготвените в досъдебното производство експертизи са
негодно доказателствено средство в гражданския процес, респективно позоваването
на тях е изцяло необосновано.
Съгласно Решение №
71/16.08.2017г. по т.д. № 60343/2016г. на ВКС, ГК, ІІ-ро г.о.) актовете на досъдебното
производство, макар и да са официални документи по смисъла на чл.179 ГПК, не
представляват доказателство за механизма на пътно-транспортното произшествие и
за поведението на участниците в него, а отразяват мнението на съответния орган
относно наличието или не на предпоставки за наказателно преследване на
определено лице, но нямат задължителна сила за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието. Тъй като съдебно-автотехническата експертиза
е основана на протокола за ПТП и документите по досъдебното
производство /които
не представляват допустими писмени документи, въз основа на които съдът да
изгради своите изводи досежно механизма на твърдяното от ищцата в исковата
молба произшествие...”.
В този смисъл е трайната и
константна практика на ВКС досежно допустимостта, правната същност и
доказателствената стойност на документите, изготвени в досъдебното
производство, представени като писмени доказателства в гражданския процес.
В отговора на допълнителната
искова молба се поддържа още, че твърденият от ищците механизъм на настъпване
на произшествието е изцяло необоснован, както и че не е подкрепен с доказателства
по делото.
Сочи се, че размера на ищцовата претенция на В.А. е над лимита
от 5 000.00 лева съгласно § 96, ал.1 ПЗР на КЗ, като същата оспорва
приложението на този нормативен текст като се позовава на Решение на Съда на
Европейския съюз /СЕС/ от 24.10.201 Зг., съгласно което най-общо казано не се
допуска национална правна уредба да регламентира горна граница на обезщетението
за неимуществени вреди, която граница да е под посочените в Директивите лимити
на отговорност на застрахователите.
Не оспорва примата на европейското законодателство и решенията
на СЕС спрямо вътрешното такова на Република България, но се твърди, че това
решение не може да се противопостави на частноправен субект, какъвто безспорно
е "Дженерали застраховане" АД. Това твърдение на ответника намира
своето основание в Решение № 377 от 29.07.2019г. на Върховния касационен съд,
ТК, ІІ-ро т.о., постановено по касационно дело № 520/2018г., в което подробно
се обсъжда по-ново решение на СЕС от това, на което се позовават ищците по
сходни дела - Решение от 10.10.2017г. по дело С-413/15 СЕС.
В това решение на СЕС се дава
тълкуване на чл.1, § 4 от Директива 84/5/ЕИО във връзка с чл.288 от Договора за
функциониране на Европейския съюз. В т.31 от мотивите на решението е посочено,
че съгласно постоянната практика на СЕС „...една директива не може сама по себе си да
поражда задължения за частноправен субект и следователно позоваването на самата
директива не е възможно в спор с него". Същевременно в т.ЗЗ от акта е пояснено, че
частноправните субекти могат да се позовават на разпоредбите на дадена
директива, когато те са безусловни и достатъчно точни по съдържание, не само
спрямо държава членка и всички органи на нейната администрация, сред които са и
децентрализираните органи, но и спрямо организации или образувания, които са
зависими или контролирани от държавата, или разполагат с изключителни
правомощия в сравнение с тези, които произтичат от нормите, приложими към
отношенията между частноправните субекти (решения на СЕС по дела С-188/89,
С-253/96 и С-258/96).
В това по-ново решение
на СЕС е дадено тълкуване, че „...член 3, параграф 1 от Първа директива, член
1, параграфи 1 и 2 от Втора директива и член 1, първа алинея от Трета директива
трябва да се тълкуват в смисъл, че задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" при използването на моторни превозни средства трябва да
покрива обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от близките на лица,
загинали при пътнотранспортно произшествие, доколкото обезщетението се дължи по
силата на гражданската отговорност на застрахования съгласно приложимото
национално право /т.591.".
Приложимото право в случая е
такова, каквото е регламентирано в Кодекса за застраховането, в това число и §
96.
С оглед гореизложеното
съгласно цитираната съдебна практика възражения срещу приложимостта на лимита
на отговорност на застрахователя съгласно § 96 би могло да се приеме за
основателно срещу държава членка и всички органи на нейната администрация,
включително децентрализираните, както и спрямо организации или образувания,
които са зависими или контролирани от държавата, или разполагат с изключителни
правомощия, но не и срещу
частноправни субекти, какъвто субект безспорно е "Дженерали застраховане"
АД. Твърди, че § 96, ал.1 от ПЗР на Кодекса за застраховането е действащо
право, респективно същото представлява лимит на отговорност на застрахователя
по процесната съдебна претенция на В.А..
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и прецени доказателствата, намира следното:
Предявените
обективно съединени осъдителни искове са с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ във връзка с чл.
45 и чл.52 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Предявените
в условията на обективно и субективно съединяване осъдителни искове са
допустими. Налице е и процесуална
легитимация на страните. Безспорно е по делото, че по отношение на л.а. "Фолксваген
Туран" с peг. №
ОВ *** ВН е била налице валидна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите по полица № BG/08/116001865333, със срок на действие от
14.07.2016 г. до 13.07.2017г., сключена с "Дженерали Застраховане"
АД.
Страните спорят
относно механизма на ПТП, при което Ц. Ц. е починал, съпричиняване на
вредоносния резултат, размерът на обезщетението, което следва да бъде изплатено
на ищците.
В тежест на
ищците е да проведат пълно и пряко доказване
на всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане-виновно противоправно действие, извършено от водача на МПС,
застрахован при ответника, настъпили за ищците неимуществени-психически
страдания, причинно- следствена връзка между деликта и вредите, както и да
обосноват размера на претендираното обезщетение. Единствено субективния елемент
–вината се предполага до доказване на противното.
Ответникът носи тежестта
да докаже твърденията си, че смъртта на Ц. Ц. е настъпила преди ПТП или същия е
имал здравословен проблем непосредствено преди ПТП, съпричиняването на
вредоносния резултат от пострадалия Ц. Ц., а именно, че последният е проявил поведение,
което е пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди, както и
възражението си, че исковете предявени срещу него са в завишен размер.
Не се спори между страните и се установява
от представените доказателства, че пострадалия Ц. Ц. е починал на 10.06.2017г.,
видно от представения по делото препис – извлечение от акт за смърт №315/11.06.2017г., съставен в гр. Ловеч, област Ловеч. А от представеното удостоверение за съпруг/а
и родствени връзки с изх. №084/30.08.2018г. на Община Ботевград, област
Софийска; удостоверение за наследници с изх. №011/04.02.2020г. на Община
Ботевград, област Софийска, че ищецът И.Ц.А. е син,ищцата
Г.Ц.Б. е дъщеря, а ищцата В.И.А. е внучка на пострадалия Ц. Ц., починал на
10.06.2017г.
За изясняване на делото от фактическа
страна е назначена и изслушана съдебно - медицинска експертиза с вещо лице д-р Ф.Т..
От заключението се установява, че от приложената по делото медицинска документация е установено, че
пострадалия е получил следните увреждания: кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки на малкия мозък, с пробив в мозъчните стомахчета; охлузване на главата
в ляво, тилно теменно; счупване на всички ребра вляво и счупване на гръбначния
стълб на ниво 6-ти гръден прешлен с дислокация на фрагментите; разкъсване на
гръдната аорта с кръвоизлив в околосърцевата торбичка и гръдната кухина;
травматично разкъсване на левия диафрагмален купол с пролапс на стомаха в
гръдната кухина; травматично разкъсване на далака с кръвоизлив в коремната
кухина; счупване на срамната кост на таза; кръвонасядания по предната
повърхност на гръдния кош и на предната коремна стена; кръвонасядания на двете
бедра и подбедрици и счупване на костите на лява подбедрица. Трупна картина на
смърт при остра масивна кръвозагуба. Сочи се, че в СМЕ на труп №51/2017г. липсва пълно и точно описание на голяма част
от посочените по – горе травматични увреждания, като някои от тях имат белези
на прижизнено получени. Сочи се, че не е възможно да има излив на кръв в
коремната кухина и кръвопропиване на
меките тъкани в областите на фрактурираните кости, както и наличие на
мекотъканни кръвоизливи вследствие травми от ПТП при предходно настъпила смърт.
Налице е причинно-следствена връзка между получените травми и смъртта на Ц..
В съдебно заседание
вещото лице посочва, че е възможно при значителна кинетична енергия да се
разкъса дори и аортата, а не само аневризмата. Вещото лице сочи, че аневризмата
е торбовидно разширение на стена на съд, получено в следствие на някакви
фактори: заболявания, инфекции и др., при което отънява стената на съда, тя
губи своята еластичност и се получава торбовидно разширение, което при по-рязка
промяна на кръвното налягане може да се разкъса, като може да се разкъса и в
следствие на външно травматично въздействие. В конкретния случай, според
експерта по делото има данни за кръвоизлив и в други кухини и кръвонасядания,
от които предполага, че е имало сърдечна дейност и приток на кръв към тези
съдове. При едно предхождащо разкъсване на аневризма кръвта не би достигнала
периферията, а щяла да избие в околосърцевата торбичка или в гръдната кухина.
Намерено е количество кръв-два литра кръв, което според експерта е абсолютно
невероятно, тъй като капацитета на сърдечната торбичка е около 200 мл. кръв,
тоест 10 пъти по-малко. Това е огромно количество кръв и няма как да се излее
в торбичката около сърцето, особено ако е здраво. Торбичката на сърцето
не може да се разтяга и поема повече от 200 мл. кръв, в следствие на което ако
постъпи повече от това количество, сърцето спира да работи.
Заключението на вещото лице не е оспорено от страните,
поради което съда приема същото за обективно и компетентно.
По делото е допусната и изслушана съдебна
автотехническа експертиза, от чието заключение се установява, че процесното ПТП
е настъпило на 10.06.2017г., около 15.35ч., на път №401, при км 2+100/Микре
- Ловеч/, при разклона за гр.Угърчин, като платното за движение в посока
гр.Ловеч е прав участък с добра видимост в двете посоки, пътят е бил покрит с
асфалтова настилка, суха и без повреди.Според експерта пред кръстовището по път
№307 е установен пътен знак "Стоп" на разстояние 4.2 метра пред
кръстовището. На мястото на огледа са установени и пътни знаци В 24 "Забранено е изпреварването на МПС,
с изключение на мотоциклети без кош и мотопеди" и пътен знак В 26
"Забранено е движение със скорост, по –висока от означената -60".Според
вещото лице от техническа гледна точка, мястото на първоначалния контакт при
удара, отразено като вертикална проекция на контактното петно между челната
част на лекия автомобил "Фолксваген Туран" с рег.№ ОВ***ВН и
страничната лява част на лекия автомобил "Фолксваген Голф" с рег.№ ВР***ВС
върху пътната настилка е в лентата за движение на лекия автомобил
"Фолксваген Туран".
Според вещото лице, скоростта
на движение на лекия автомобил "Фолксваген Голф" в момента на удара с
лекия автомобил "Фолксваген Туран" е била около 18 км/ч., докато скоростта
на лекия автомобил "Фолксваген Туран" в момента на удара с лекия автомобил "Фолксваген Голф"
е била около 107 км/ч. По отношение механизма на извършеното произшествие,
експерта е посочил, че въз основа на анализа на данните от протокола за оглед
на местопроизшествието и фотоалбума, показанията на свидетелите и направените изчисления
обуславят от техническа гледна точка вероятния механизъм на произшествието е,
че на 10.06.2017
г. около 15.20 часа лекият автомобил "Фолксваген Голф" с рег.№ ВР***ВС,
собственост и управляван от Ц. Ц. от с. Търнава се е движил по платното за
движение на път III - 307 в посока от с. Микре към гр. Угърчин към кръстовището
на път III - 307 и III - 407. В същото време лекият автомобил "Фолксваген
Туран" с peг. №СА***НВ, собственост и управляван от Т. К. Кънчев от гр.
Ловеч се е движил по платното за движение на път III - 407 в посока от с. Микре
към с. Киркова махала със скорост около 107 км/ч.
Експертът посочва, че водачът на лекия
автомобил "Фолксваген Голф" е предприел пресичане на кръстовището,
като не е установено дали е спрял преди това на стоп линията на пътен знак Б2.
Водачът на лекия автомобил "Фолксваген Туран" е възприел лекия
автомобил "Фолксваген Голф", като опасност, но поради движение с
превишена скорост от 107 км/ч. при ограничение с пътен знак В26 на 60 км/ч,
достигайки до мястото на удара е блъснал с предната си челна част лявата
странична част на лекия автомобил "Фолксваген Голф" в областта на
предната лява врата. Ударът е бил страничен, кос. Посочва
се в заключението, че след удара в резултат
на ударния импулс лекият автомобил "Фолксваген Голф" се е отклонил на
дясно, като завъртял на около 90° в посоката на въртенето на часовниковата
стрелна е продължил движението си напред и в ляво, след което е напуснал
платното за движение и се установил в тревната площ с задната си част насочена
към платното за движение. В резултат на удара лекият автомобил "Фолксваген Туран" се е
отклонил в ляво, като се е завъртял на около 120° в посока на въртенето на
часовниковата стрелна заедно с лекия автомобил "Фолксваген Голф",
достигайки левия край на платното за движение се отклонил на дясно косо на
платното за движение, след което се установил в тревната част с задната си
част, а предната част на платното за движение.
В резултат на
станалото ПТП водачът на лекия автомобил "Фолксваген Голф" с рег.№ ВР***ВС Ц. Ц. от с. Търнава е починал на
място, а возещата се на предната дясна седалка М. Ц. П. от с. Търнава е
починала 20.06.2017 г. в МБАЛ "Проф. Параскев Стоянов" АД в гр. Ловеч. От техническа гледна точка
вероятната причина за настъпване на произшествието е водачът на лекия автомобил
"Фолксваген Туран" с peг. №СА***НВ, който се е движил с превишена
скорост от 107 км/ч. при ограничение с пътен знак 60 км/ч. преди кръстовището,
поради което сам се е поставил в невъзможност да предотврати произшествието.
В съдебно заседание, експерта посочва, че при изготвяне
на заключението е използвал методът "Моментум 360", който е
най-подходящия метод за ПТП с МПС, които са реализирани на кръстовища.
Изключително се използва
този метод в такива случаи като настоящото. Това е най-точния
метод, няма по-точен метод от този. Според експерта има още един метод, но той е по отношение на
получените деформации, нарича се "Делта В", и с него се получават
добри резултати, и може да се потвърди този метод, който той е използвал.
При този метод трябва да са много точно описани деформациите, които са получени
при удара за да
даде точни резултати.
За доказване на твърдението на ищците за
претърпени от тях болки и страдания от смъртта на Ц. Ц., по делото е разпитана И. А.
Т. - сестра на пострадалия Ц. Ц. и леля на Г.Б. и И.А., както и свидетеля С. С.-съсед
на ищеца И.А.. Свидетелката сочи, че ищцата Г.
***, но е идвала редовно в с.Търнава, където баща й е живял, като Ц. е поддържал добри отношения с децата
си. Според Т., той е ходел при тях да ги вижда, те от своя страна са идвали на
село. Г. и Ц. бяха в добри отношения, като баща и дъщеря. Свидетелката сочи, че
след смъртта на Ц., Г. е приела много зле смъртта му. Всичко е било стана
внезапно, в катастрофа и всички са били шокирани. Свидетелката посочва, че Ц.
не е бил в лошо здравословно състояние, не е бил и много стар - на 72 години. И
всички са преживели тежко това и внуците му, и другите му деца. През месец
февруари, 2020г. са продали къщата. Свидетелката е ходила на гроба на брат си, който е бил добре поддържан,
независимо, че и баща й е бил там погребан. Същата посочва, че сложили са му
паметна плоча с неговите имена, и са го циментирали. Свидетелката посочва, че живее в гр. Враца, а Г. на друго място, но са
се засичали. Същата посочва, че докато е бил жив брат й Ц., са се виждали много
често, на празници, събирания, годишнини най-малко веднъж в месеца и са се
събирали с Г. и другите й племенници. Според свидетелката, брат й Ц. е поддържал
добри отношения и с другите си деца и внуци. Тя твърди, че не знае брат й да е преживял инфаркт. Ц. има
три деца. И тримата при продажбата на къщата са оставили пари за направата на
гроба му. Свидетелката сочи,че тя лично води дела срещу "ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД заедно с другия й
племенник, третото дете на брат й.
Св. С. С. сочи, че познава ищците И.А. и дъщеря му В.А.,
тъй като е съсед с И., живеят през една-две къщи в с.Търнава. Отношенията между
И., В. и бащата Ц. приживе, според С. са били добри, нормални. Според свидетеля
те са имали нормални отношения, търсели са се, виждали са се. Винаги са били
като баща и син, с добри, нормални отношения. Свидетеля сочи, че след смъртта
на Ц. Ц. е видял за пръв път И., той тогава е бил дошъл в дома му, когато му
казали, че Ц. е загинал. Станало му е лошо, свестили са го. Дъщерята на И. - В.
е идвала в с. Търнава, често, контактувала е с дядо си, свидетеля ги е виждал
заедно. Отношенията им са били нормални, като между дядо и внучка. След смъртта
му тя пак е идвала в селото. Свидетелят
посочва, че Ц. приживе е живял в с. Търнава, и И. също живял там, но не в една къща, а отделно. Дъщерята на И. - В. не
живее в с. Търнава, не знае къде е. Свидетелят сочи, че е виждал Ц. със сина си
И. поне веднъж седмично. Виждал е когато Ц. е ходил при И., и в селото ги е
виждал. Свидетелят твърди, че е виждал И. да ходи на гроба и на майка си и на
баща си, както и че сестра му също се е грижила за гроба.
Съдът кредитира показанията на свидетелите
Т. и С. като добросъвестни, непосредствени, а и
съответни на данните по делото.
При така изяснената фактическа обстановка
по делото съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.
432, ал. 1 от КЗ увреденото лице може да предяви пряк иск срещу
застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
чл.
432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата,
респективно собственика на автомобила и застрахователя. Наред с това следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя
е обусловена от отговорността на застрахования делинквент, като застрахователят
дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо
увреденото лице за репарирането им. Съгласно изискванията на нормата на чл. 498 от КЗ,
установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на
прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу
застраховател, увреденото лице, което желае да получи застрахователно
обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена застрахователна
претенция по реда на чл. 380 от КЗ.
Ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 от КЗ,
откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение, пострадалият може да предяви
претенцията си пред съда. В случая ищците са предявили извънсъдебно претенцията
си към застрахователя, но последният е отказал да плати обезщетение.
Предявеният иск е допустим и следва да се разгледа по същество.
Основателността на прекия иск предполага
установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните
факти: 1/настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправно поведение на
виновния водач, 3. / претърпените неимуществени вреди и 4. / наличието на пряка
причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5. / ответникът да е
застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач.
От приетата САТЕ се установява, че инцидентът е настъпил на
междуселищен път на на 10.06.2017г., около 15.35ч., на път №401, при км 2+100/Микре
- Ловеч/, при разклона за гр.Угърчин, като платното за движение в посока
гр.Ловеч е прав участък с добра видимост в двете посоки, пътят е бил покрит с
асфалтова настилка, суха и без повреди.Според експерта пред кръстовището по път
№307 е установен пътен знак "Стоп" на разстояние 4.2 метра пред
кръстовището. От техническа гледна точка, мястото на първоначалния контакт при
удара, е станало между челната част на лекия автомобил "Фолксваген
Туран" с рег.№ ОВ***ВН и страничната лява част на лекия автомобил
"Фолксваген Голф" с рег.№ ВР***ВС върху пътната настилка е в лентата
за движение на лекия автомобил "Фолксваген Туран".
Според вещото лице, скоростта
на движение на лекия автомобил "Фолксваген Голф" в момента на удара с
лекия автомобил "Фолксваген Туран" е била около 18 км/ч., докато скоростта
на лекия автомобил "Фолксваген Туран" в момента на удара с лекия автомобил "Фолксваген Голф"
е била около 107 км/ч. В резултат на
станалото ПТП водачът на лекия автомобил "Фолксваген Голф" с рег.№ ВР***ВС Ц. Ц. от с. Търнава е починал на
място, а возещата се на предната дясна седалка М. Ц. П. от с. Търнава е
починала 20.06.2017 г. в МБАЛ "Проф. Параскев Стоянов" АД в гр. Ловеч. Експертът
посочва, че водачът на лекия
автомобил "Фолксваген Голф" е предприел пресичане на кръстовището,
като не е установено дали е спрял преди това на стоп линията на пътен знак Б2.
Водачът на лекия автомобил "Фолксваген Туран" е възприел лекия
автомобил "Фолксваген Голф", като опасност, но поради движение с
превишена скорост от 107 км/ч. при ограничение с пътен знак В26 на 60 км/ч,
достигайки до мястото на удара е блъснал с предната си челна част лявата
странична част на лекия автомобил "Фолксваген Голф" в областта на
предната лява врата. Ударът е бил страничен, кос. Посочва
се в заключението, че след удара в резултат
на ударния импулс лекият автомобил "Фолксваген Голф" се е отклонил на
дясно, като завъртял на около 90° в посоката на въртенето на часовниковата
стрелна е продължил движението си напред и в ляво, след което е напуснал
платното за движение и се установил в тревната площ с задната си част насочена
към платното за движение. В резултат на удара лекият автомобил "Фолксваген Туран" се е
отклонил в ляво, като се е завъртял на около 120° в посока на въртенето на
часовниковата стрелна заедно с лекия автомобил "Фолксваген Голф",
достигайки левия край на платното за движение се отклонил на дясно косо на
платното за движение, след което се установил в тревната част с задната си
част, а предната част на платното за движение. От техническа гледна
точка вероятната причина за настъпване на произшествието е водачът на лекия
автомобил "Фолксваген Туран" с peг. №СА***НВ, който се е движил с
превишена скорост от 107 км/ч. при ограничение с пътен знак 60 км/ч. преди
кръстовището, поради което сам се е поставил в невъзможност да предотврати
произшествието.
При така очертаната
фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните правни изводи:
Страните не спорят,
че на 10.06.2017 г. е настъпил пътен инцидент с участието на водач, чиято
отговорност е застрахована при ответника. Спорен е момента дали Ц. Ц. е починал
преди инцидента или непосредствено по време на него поради съществуващ
здравословен проблем при Ц.. Спорен е размера и дължимостта на обезщетението и
наличието на принос от страна на пострадалия.Оспорва се и претенцията на
внучката В.А..
От заключението на
приетата и изслушана СМЕ - същата е категорична, че в причинно следствена
връзка с травмите и кръвозагубата при ПТП е настъпили леталния изход. Експертът
сочи, че е възможно при значителна кинетична енергия да се
разкъса дори и аортата, а не само аневризмата. Вещото лице посочва, че аневризмата
е торбовидно разширение на стена на съд, получено в следствие на някакви
фактори: заболявания, инфекции и др., при което отънява стената на съда, тя
губи своята еластичност и се получава торбовидно разширение, което при по-рязка
промяна на кръвното налягане може да се разкъса, като може да се разкъса и в
следствие на външно травматично въздействие. В конкретния случай, според
експерта по делото има данни за кръвоизлив и в други кухини и кръвонасядания,
от които предполага, че е имало сърдечна дейност и приток на кръв към тези
съдове. При едно предхождащо разкъсване на аневризма кръвта не би достигнала
периферията, а щяла да избие в околосърцевата торбичка или в гръдната кухина.
Намерено е количество кръв-два литра кръв, което според експерта е абсолютно
невероятно, тъй като капацитета на сърдечната торбичка е около 200 мл. кръв,
тоест 10 пъти по-малко. Това е огромно количество кръв и няма как да се излее
в торбичката около сърцето, особено ако е здраво. Торбичката на сърцето
не може да се разтяга и поема повече от 200 мл. кръв, в следствие на което ако
постъпи повече от това количество, сърцето спира да работи.Заключението на
вещото лице не е оспорено от страните, поради което съда приема същото за
обективно и компетентно.
При събраните
доказателства следва да се приеме, че водачът на лекия автомобил "Фолксваген Туран"-Т.
К. е нарушил правилата за движение, тъй като при максимално разрешена скорост
за движение от 60 км/ч, той е управлявал лекият автомобил със скорост от 107
км/ч (чл. 21 ЗДвП). В този смисъл за установено следва да се приеме наличието
на деликт, тъй като водачът не е спазил нормите за движение, при необорена
презумпция за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, и от това му поведение са причинени в
пряка причинна връзка вреди - смърт на друго лице.
Настоящият състав приема за основателно възражението на
застрахователя за наличие на принос за инцидента от страна на водача Ц. Ц.. От
една страна същият, като участник в движението, движещ се по път без
предимство, е бил длъжен да пропусне движещите се по пътя с предимство и едва
след това да навлезе в него - чл. 47 ЗДвП. Няма категорични преки
доказателства, които да сочат, че водачът е спрял на знака "Стоп". В
същото време от скоростта, с която той се е движел (18 км/ч към момента на
удара), може да се направи извод, че макар и не внезапно Ц. е навлезнал в
кръстовището без да спира, тъй като ноторно известно е, че подобна скорост не
може да бъде развита за краткото време от потегляне и навлизане в платното до
мястото на удара (в лентата на другото превозно средство както е посочено в
заключението на вещото лице по САТЕ). При съпоставка на поведението на единия и
другия водач, съдът намира, че при всички случаи приносът на движещия се с
превишена скорост (почти двойно по-висока от разрешената) е по-голям, а именно
75 %, а този на починалия Цанконски е 25%.
Що се касае до
търпените от всеки ищец вреди настоящият състав намира следното:
Ищецът И.А., син на загиналия, не е живеел с него в едно
домакинство, няма данни да са имали висока степен на интензивни контакти или И.А.
да е бил подкрепян икономически или в ежедневните си дейности от своя баща.
Данните сочат, че техните отношения са били обичайни за такива между син и
баща, поради което следва да се приеме, че И. е преживял негативни емоции от
внезапната загуба на своя родител. По делото не се събраха доказателства, които
да установят, че в резултат на тази трагична ситуация при И. са настъпили
драматични промени в емоционален, здравословен, социален или ежедневен план.
При тези данни следва да се приеме при съобразяване на принципа на
справедливост, обичайната практика, социално- икономическите условия към датата
на ПТП (2017 г.) и застрахователните лимити, че справедливият размер на
обезщетение следва да се определи в размер на 100 000 лв., но с оглед наличие
на принос за инцидента от страна на водача Ц. Ц.-определен от настоящия съдебен
състав на около 25%, справедливият размер на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди е 75 000 лв. Същите съждения са относими и за ищцата Г.Б..
Тя също е дъщеря на починалия Ц., не е живяла с него, в едно домакинство. Няма
данни да са имали висока степен на интензивни контакти или Б. да е била
подкрепяна икономически или в ежедневните си дейности от своя баща. Данните
сочат, че техните отношения са били обичайни за такива между дъщеря и баща,
поради което следва да се приеме, че Г. е преживяла негативни емоции от
внезапната загуба на своя родител. По делото не се събраха доказателства, които
да установят, че в резултат на тази трагична ситуация при Г. са настъпили
драматични промени в емоционален, здравословен, социален или ежедневен план.
При тези данни следва да се приеме при съобразяване на принципа на
справедливост, обичайната практика, социално- икономическите условия към датата
на ПТП (2017 г.) и застрахователните лимити, че справедливият размер на
обезщетение следва да се определи в размер на 100 000 лв., но с оглед наличие
на принос за инцидента от страна на водача Ц. Ц., определен от настоящия
съдебен състав на около 25%,справедливият размер на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди е 75 000 лв.
С представения по делото писмен отговор от
страна на ответното дружество е оспорена материалноправната легитимация на
ищцата В.А., с доводите, че приложените
към исковата молба писмени доказателства не обосновават в достатъчна степен
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/1961
г. и ППВС № 5/1969 г. За получаване на обезщетение за неимуществени вреди не е
достатъчна формалната връзка на родство. Възможността за обезщетяване на лица,
извън изброените в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. се допуска само като изключение, когато болките и страданията от смъртта на близкия родственик надхвърлят по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.
Кръгът от лицата, легитимирани да
получават обезщетение за неимуществени вреди от причинена при непозволено
увреждане смърт на близък, не е уреден в законодателството на Република
България. С Тълкувателно решение №1/21.06.2018 г., по тълкувателно дело №1/2016
г., ОСНГТК на ВКС обаче, с оглед развитието на обществените отношения,
задължението за синхронизиране на българското законодателство с европейското /
в частност Д. 2009/103/ЕО, 2012/29/ЕС/ и съвременните изисквания за
справедливост, приема че материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление №4/1961 г. и Постановление №5/1969 г- на Пленума на ВС и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетението се
присъжда при доказана особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди.
В мотивите на ТР е прието, че
обезщетението следва да се присъди само тогава, когато може да се направи
несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е доказало
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и че са настъпили
в резултат на неговата смърт сериозни/като интензитет и продължителност/морални
болки и страдания. Следва да бъде
отчетено в случая, че според традиционните за българското общество семейните
отношения дядо и внуци, са част от най-близкия родствен и семеен кръг, а
връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна
и емоционална близост. Ищцата В.А., като внучка на пострадалия Ц. Ц. попада в
кръга на лицата, които имат право да бъдат обезщетени справедливо при доказана
особено близка връзка с починалия.
За установяване на неимуществените вреди,
за които ищцата претендира обезщетение са ангажирани гласни доказателства.
Данните изнесени от св. С. – съсед на баща й И. в с.Търнава, не са в противоречие
с останалия доказателствен материал и се подкрепят от него, поради което съдът
възприема изцяло показанията му. Същите дават основание на съда да приеме, че
между ищцата В. и дядо й, не е съществувала някаква изключително силна връзка, техните
отношения са били нормални, като между дядо и внучка. Житейската
ситуация в разглеждания случай, не се характеризира със специфика, отличаваща я от
обичайните отношения между внучка и дядо. Събраните доказателства не установяват нетипично
сложили се обстоятелства, които в актуалната практика на съдилищата са
послужили за признаване на право на обезщетение, като например внуци,
отглеждани преимуществено от баби и дядовци, по-големи братя и сестри,
изпълняващи функции на родители, братя и сестри, живеещи съвместно без
родители, близнаци и пр. В случая се установяват нормални добри отношения със
загиналия, които нямат характер на интензивни, или необичайно емоционални. Няма
данни в живота на родствениците да е имало такива събития, които по
нехарактерен и нетипичен начин да са създали отношения на засилена емоционална
близост и необичайно силна и извънредна привързаност между тях. Ето защо, наличните доказателства не могат
да аргументират извод, че емоционалната връзка между внучката В. и дядото, са били от
такова необичайно и необикновено естество, че да се характеризира с визираната
в TP № 1 от 21.06.2018 г. изключителност. Те не са били членове на едно
домакинство, живеели са в различни къщи (ищцата дори в друг град), не са имали
общи разходи по издръжка, не се установява загиналият да е осигурявал нетипично
голяма подкрепа (със средства, помощ, морално съдействие) спрямо внучка си. С други думи не
се доказва връзката между роднините да е била с такова съдържание, че да
наподобява на отношенията, установени в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на
Пленума на ВС, които безспорно са признати за такива, даващи основание за
обезвреда на търпени неимуществени вреди, поради което
предявения от В.А. иск се явява изцяло неоснователен и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
Основателността на главния иск обосновава основателност и на акцесорния иск
с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху
главницата за неимуществени вреди. По отношение
на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите в чл. 493, ал. 1, т.
5 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива отговорността на
застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т.
2 КЗ, т. е. при ограниченията на чл. 429, ал. 3 КЗ-
само в рамките на застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване
на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ. предявяване
на претенция от увреденото лице. В чл. 494, т. 10 КЗ
изрично се изключват от застрахователното покритие всички разноски и лихви
извън тези по чл. 429, ал. 2
и ал. 5 КЗ
при спазване на условията по чл. 429, ал. 3 КЗ,
т. е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта до датата на
уведомяване на застрахователя. С оглед изложеното обезщетение за забава се
дължи за периода от момента на уведомяване от застрахователя. В настоящия
случай, считано от 04.04.2018г. датата на постановяване на отказа за плащане по
отношение на претенцията от ищеца И.А. и
от 28.07.2018г. - датата на постановяване на отказа за плащане по отношение на
претенцията депозирана от ищцата Г.Б..
При този изход на спора и обстоятелството,
че ищците са освободени от заплащане на държавна такса и разноски, на основание
чл.78,ал.6 от ГПК таксата върху уважения размер на претенцията следва да се
заплати от осъдения ответник.Така, съгласно чл.1 от Тарифа за държавните
такси,които съдилищата събират по ГПК,дължимата държавна такса е в размер на 6000.00
лв., която ответникът следва да заплати по сметка на ВрОС.
Видно от представеният по делото договор за
правна защита и съдействие и списък с разноските по чл.80 ГПК, представляващият
ищците адвокат П. П. от САК е предоставила на същите безплатна адвокатска помощ
и съдействие-чл.38 ал.2 от ЗА. В този случай ответникът следва да бъде осъден
да заплати в полза на адв.П., адвокат при АК София и адрес на дейността:гр.***,
претендираното минимално възнаграждение
определено по реда на Наредба №1/09.01.2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения, а именно сума в размер на 2780.00 лв. за оказана на ищеца И.А.
правна помощ и сумата в размер на 2780.00 лв. за оказана правна помощ в полза
на ищцата Г.Б., сумата от 350 лв. депозит за вещо лице внесен от ищците,
съобразно уважената част от исковете.
Предвид отхвърлянето на исковете в една част, ищците следва на основание чл. 78
ал.3 ГПК да заплатят на ответника разноски и юрисконсултско
възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска. Ответникът претендира
юрисконсултско възнаграждение в размер на 450.00 лева разноски за всеки един от
ищците по делото,
като настоящия състав намира, че с оглед фактическата и правна сложност на
делото същото трябва да е в размер на 300 лв., а с оглед отхвърлената част от исковете, ищците Г.Б. и И.А. следва
да бъдат осъдени да заплатят на ответника по 75.00 лв. за всеки, разноски, а ищцата В.А.
следва да плати в полза на ответника сумата в размер на 300 лв. юрисконсултското възнаграждение,
тъй като предявения от нея иск е изцяло отхвърлен.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА "ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, ДА ЗАПЛАТИ на И.Ц.А., ЕГН: **********, сумата
от 75 000.00 лв./ седемдесет и пет хиляди лева/, представляваща дължимо обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи
се в преживените и търпени болки и
страдания, свързани със загубата на неговия баща Ц. Ц., починал в резултат на
ПТП от 10.06.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.04.2018
г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска до пълния предявен размер от 150 000.00 лв., като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА "ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Ц.Б., ЕГН: **********,
сумата от 75 000.00 лв./
седемдесет и пет хиляди лева/, представляваща
дължимо обезщетение за
причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в преживените и търпени болки и страдания, свързани със загубата на
нейния баща Ц. Ц., починал в резултат на ПТП от 10.06.2017 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 28.07.2018 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до
пълния предявен размер от 150 000.00 лв., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ предявен от В.И.А. с ЕГН **********, срещу "Дженерали
Застраховане" АД за сумата от 30 000.00 лв., претендирана като обезщетение
на неимуществени вреди от смъртта на нейния дядо Ц. Ц., настъпила на 10.06.2017
г., като неоснователен и недоказан
ОСЪЖДА "ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, ДА ЗАПЛАТИ, ДА ЗАПЛАТИ на адв. П.
З. П., адвокат при АК София с адрес на дейността: гр.***, адвокатско
възнаграждение от 5560.00 лв. /пет хиляди петстотин и шестдесет лева лева/ за
осъществена правна помощ по отношение на ищците И.А. и Г.Б..
ОСЪЖДА "ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, ДА ЗАПЛАТИ, ДА ЗАПЛАТИ на И.Ц.А., ЕГН: **********
и Г.Ц.Б., ЕГН: **********
направените от тях разноски в размер на 350 лв. за депозит за вещо лице,
съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА И.Ц.А., ЕГН: ********** и Г.Ц.Б., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на "ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр.***, сумата от 150.00 лева, представляваща направени
деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА В.И.А. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на "ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр.*** сумата в размер на 300.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА "ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.*** действащи заедно, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд - Враца сумата от 6000.00
лв./шест хиляди лева/ държавна такса върху уважения размер на предявените
искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: