Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
22.06.2021 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Йорданка
П., като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело № 10677 по
описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 –
273 ГПК.
С решение № 548598 от 28.11.2018 г. по гр.д. № 16517/2017 г. Софийски
районен съд, 143 състав осъдил „М.Ц.Ф.Х.“ АД, ЕИК ******, да заплати на В.Й.П.,
ЕГН **********, на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата 1 626.80 лева -
обезщетение за имуществени вреди, представляващи медицински разходи във връзка
с лечението на причинено й травматично увреждане - множествени счупвания на
подбедрицата, получено в пряка причинно-следствена връзка с противоправно
поведение (бездействие) от страна на служители на ответника, изразяващо се в
непочистване на лед на тротоара пред входа на „М.ц.Ф.Х.“ АД, ведно със
законната лихва върху тази сума от 29.11.2017 г. до изплащането й, както и да
заплати на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата 8 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди - претърпени болки и страдания от травматично увреждане - множествени
счупвания на подбедрицата, получено в пряка причинно-следствена връзка с
противоправно поведение (бездействие) от страна на служители на ответника,
изразяващо се в непочистване на лед на тротоара пред входа на „М.ц.Ф.Х.“ АД, ведно
със законната лихва върху тази сума от 29.11.2017 г. до изплащането й, като
отхвърлил този иск за разликата над 8 000 лв. до пълния му предявен размер
от 22 000 лева. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати
на ищцата сумата 369 лева - разноски по делото съразмерно с уважената част от
исковете, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата е осъдена да заплати на
ответника сумата 177 лева - разноски съразмерно с отхвърлената част.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „М.Ц.Ф.Х.“ АД, който
го обжалва в осъдителните му части с оплаквания за неправилност – неправилно приложение
на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Неправилно първостепенният съд приел, че ответното дружество е
пасивно материалноправно легитимирано да отговаря по исковете. Почистването на
снега и леда от тротоарите в населените места било задължение на общината,
която можела да изпълни това свое задължение със свои служители или чрез
възлагане на трети лица по определен в закона ред – чрез договор за възлагане
на обществена поръчка или чрез административен акт. Задължението на общината да
поддържа общинските пътища, вкл. тротоарите като част от тях, произтичало пряко
от разпоредбите на чл. 31 и чл. 30, ал. 4 ЗП. Наред с това нормативно
установени задължения по поддържането на общинските пътища конкретно за
Столична община се съдържали в Наредбата на Столичен общински съвет
за управление на общинските пътища, приета с решение № 133
на СОС по Протокол № 62 от 25.03.2010 г. – чл. 28, ал. 1 и чл. 31, а в чл. 23
се съдържали и правила за зимна поддръжка на пътищата. Съгласно чл. 36, изрично
била предоставена възможност на СО да възлага зимното поддържане на трети лица.
Друг начин за възлагане бил с подзаконов нормативен акт, какъвто била Наредбата
на Столичен общински съвет за управление на отпадъците и поддържане и опазване на
чистотата на територията на Столична община, приета с решение № 364 на СОС по
Протокол № 84 от 25.06.2015 г.
С разпоредбата на чл. 67, ал. 1, т. 2 от тази наредба се възлагало върху други
лица задължение да почистват тротоарите пред и около сградите на имотите от
сняг и лед, а в ал. 2 на чл. 67 от Наредбата било предвидено, че в сградите с
режим на етажна собственост за изпълнение на задълженията по ал. 1 отговорност
носят техните редовно избрани представители (управители, председатели).
Възможността на общината да възложи на трето лице зимното почистване от сняг и
лед обаче не освобождавало същата от законовото й задължение за почистване на
пътищата, в т.ч. тротоарите. Спрямо третите лица, каквото била и ищцата,
отговорността за вреди била на общината, което следвало и от тълкуването на
разпоредбата на чл. 49 ЗЗД. По делото не било доказано, че на тротоара е имало
непочистен сняг и лед, но дори да било така, отговорността за вреди била на
общината. Дори да се приемело, че Наредбата на Столичен общински съвет за
управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на
Столична община не противоречи на ЗП и възлагането на задължението за
почистване на снега върху собствениците на сградите е правомерно, то пак
отговорността към третите лица била на общината като възложител на работата.
Върху ответното дружество не тежало нормативно разписано задължение да почиства
снега и леда пред сградата, в която било само наемател на малка част. Освен
това отговорността за почистването на снега (макар да не се установило да е
имало непочистен сняг и лед) щяла да бъде върху управителя на етажната
собственост, а не върху един от наемателите в сградата, но спрямо третите лица,
каквато била ищцата, отговорността била на общината. Неправилно също районният
съд приел, че възражението на ответника за съпричиняване на вредите от
пострадалата е недоказано, както и възражението му за вече определено и
изплатено на ищцата обезщетение от общината като работодател на ищцата. Изводът
на СРС, че трудовата злополука е ирелевантен факт бил погрешен и не
кореспондирал с материалния закон. Ищцата получила обезщетение във връзка с
деликта от НОИ, а останалото следвало да получи от работодателя съгласно чл.
200, ал. 3 КТ. Поради това моли съда да отмени решението в атакуваните части и
вместо това постанови друго, с което да отхвърли предявените искове, евентуално
– да го отмени частично, като определи размер на обезщетението в справедлив
размер, отчитайки съпричиняването на вредите. Претендира разноски за двете
инстанции, като за тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна В.Й.П. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва
жалбата и моли съда да потвърди решението в обжалваните части като правилно. Претендира
разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 и 3 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира следното:
С исковата молба, уточнена с молба от 03.04.2017 г., първоинстанционният
съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД – за сумата 22 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, и за сумата 1 626 лв. - обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение. Претендирана е и законна
лихва върху главниците от датата на увреждането – 29.11.2016 г., до плащането.
Ищцата твърди, че на 29.11.2016 г., около 8.30 ч.
сутринта, се намирала пред входа пред Медицински център „Фи Хелт“ в кв.
Дървеница, София, като придружавала баща си, който отивал на преглед. Върнала
се до колата, с която ги докарал синът й В.О.П., за да вземе и медицинското
направление. На входа, поради непочистен лед и сняг, се подхлъзнала и паднала,
при което счупила десния си крак в областта на подбедрицата. Направена й била
операция във ВМА, като в крака й бил вкаран метален пирон с дължина 33 см. За
медицински материали заплатила 1 626 лв. От травмата търпяла болки и
страдания, наложил се сложен рехабилитационен период, като се движела с
патерици. Вредите претърпяла в резултат от бездействието на ръководните служители
на ответното дружество, които не разпоредили почистването на участъка пред
входа на медицинския център.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът е оспорил предявените искове по основание и размер с
възражения, поддържани и във въззивната жалба. Искал е от съда да отхвърли
исковете.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и
спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно, но е недопустимо в частта, с която СРС в
нарушение на диспозитивното начало, установено в чл. 6 ГПК, се е произнесъл по
иска за обезщетение за имуществени вреди за разликата над предявения размер от
1 626 лв. до присъдените 1 626.80 лв. С иск за тази разлика съдът не
е бил сезиран, поради което в тази част решението следва да бъде обезсилено.
В останалите обжалвани части въззивният съд намира решението за допустимо,
но неправилно по следните
съображения:
От фактическа страна: Разпитаният по делото като свидетел син на ищцата В.П.установява:
През 2016 г. отишли заедно с майка му и дядо му в „Медицински център „Фи Хелт“,
който се намирал в Студентски град, до зала „Х. Ботев“, защото трябвало да
заведат дядо му на лекар. Било 8.30 ч. сутринта, времето било много снежно,
имало поледица. Спрял пред сградата, за да слязат майка му и дядо му, които
влезли в центъра, а свидетелят паркирал колата и останал да ги чака там, имал
видимост към входа на медицинския център. Тъй като документите на дядо му били
останали в колата, ищцата тръгнала към колата да ги вземе и при излизане, на
входа на арката паднала. Свидетелят излязъл да види какво става, с още един
човек се опитали да я вдигнат, но много я болял десния крак и я вкарали вътре,
където й направили рентгенова снимка. Обадили се на другия син на ищцата, за да
дойде, а свидетелят се качил при дядо си, който бил при личния си лекар.
Участъкът, където паднала майка му, не бил почистен от сняг. На ищцата била
направена операция във ВМА. Лечението продължило шест месеца, четири от които
ищцата била с патерици. Възстановяването било много трудно, защото майка му
била човек, който много се движи, два пъти в седмицата ходела на танци, а
изведнъж не можела да се движи и била съкрушена. Много я боляло, била прикована
в стаята четири месеца и това се отразило на емоционалното й състояние.
Съдът, след преценка по реда на чл. 172 ГПК, не кредитира показанията на
свидетеля в частта им относно начина на настъпване на инцидента, тъй като
показанията му пред съда се различават от дадените пред работодателя на ищцата писмени
обяснения във връзка с установяване на трудова злополука (л. 140 от делото на
СРС) – в последните твърди инцидентът да станал при влизането им заедно с
ищцата в клиниката, а не сама на излизане, докато той бил в колата, както твърди
пред съда.
Свидетелят С.М.работел като охрана в Медицински център „Фи Хелт“, в деня на
процесния инцидент бил дневна смяна. Охраната била назначена от друга фирма, а
не от медицинския център. Спомня си за случая с ищцата, тя се подхлъзнала и
паднала на ъгъла на тротоара, на самия тротоар преди арката. Свидетелят стоял
във фоайето на медицинския център и погледът му бил към входните врати, от
мястото си имал пряка видимост към тротоара. Имало едни момчета навън, които
пушели и те я вдигнали. Медицинският център оказал съдействие, взели ищцата с
количка и я вкарали в рентгена. Видели, че не е за тях и след това дошъл
нейният син (свидетелят Първанов) и я взел. Времето било мокро, през нощта бил
паднал около 5 см сняг, но на плочките, на които се подхлъзнала ищцата, нямало
сняг. Времето не било студено, температурата била под нулата. Пред медицинския
център редовно се почиствало, нямало сняг на тротоара. Спомня си, че ищцата
водела един възрастен мъж. Последният бил вътре във фоайето, когато жената
паднала. Той влязъл напред, а жената паднала и не могла да влезе. Случило се
сутринта, не си спомня точния час. Охраната почиствала снега, но на входа
нямало сняг, това бил първият сняг за сезона. Ищцата идвала от завоя да влезе и
паднала на ъгъла на тротоара, на самия тротоар преди арката, на близо два метра
от входа.
Видно от приетия и неоспорен работен график на „Селена 52“ ЕООД (л. 127 от
делото на СРС), в деня на инцидента свидетелят М.е бил на работа дневна смяна в
обект „Фи Хелт“.
От приетата по делото медицинска документация и неоспореното заключение на
СМЕ се установява, че при процесния инцидент ищцата е получила травматично
увреждане - счупване на дясната подбедрица, причинило трайно затруднение в
движението на десния долен крайник за срок по-голям от един месец - средна
телесна повреда по смисъла на НК. На 30.11.2016 г. ищцата е претърпяла
оперативна интервенция, при която е поставена метална остеосинтеза. Изписана е с
препоръки за ходене с помощни средства за срок от 45 дни. Била е в отпуск за
временна нетрудоспособност в периода 29.11.2016 г. – 04.04.2017 г. Предстои
нова операция за екстракция на остеосинтезния метал. Вещото лице е посочило, че
при нормално прочитане на оздравителния процес костта се възстановява в рамките
на около 4 - 5 месеца, след което натоварването на засегнатия крайник
постепенно се увеличава до достигане на нормален обем от движения след около 2
месеца.
Видно от приетото досие за трудова злополука (л. 129 – 141), с разпореждане
от 12.12.2016 г. злополуката е призната за трудова по чл. 55, ал. 2 КСО. В
декларацията от работодателя на ищцата – Столична община, като място на
настъпване на трудовата злополука е посочено „тротоара пред клиника „Фи Хелт“
на ул. „******. Във връзка със злополуката на ищцата е изплатено обезщетение за
временна неработоспособност за периода 29.11.2016 г. – 28.05.2017 г.
(удостоверение на НОИ на л. 130). Столична община няма сключена застраховка
„Трудова злополука“ за служителите си, съгласно писмо на л. 157 от делото на
СРС.
От приетия и неоспорен договор за наем от 05.01.2015 г., сключен между „П.П.“
ООД и ответното дружество (л. 46 – 50) се установява, че ответното дружество е
наемател на недвижим имот, находящ се в сграда, състояща се от Блок А - Секция
1 (жилищна сграда и магазини), Секция 2 (административна сграда) в гр. София, район
„Студентски“, ул. „******, с обща площ от 845.99 кв. м, състоящ се от:
рентгенов кабинет на партерен етаж в Секция 2, кабинети, заемащи целия първи
етаж от сградата в Секция 2, кабинети на втория етаж от сградата в Секция 2,
както и детски кабинет на партерния етаж от сградата в Секция 1.
Съгласно приетото в първоинстанционното производство заключение на СТЕ, МЦ
„Фи Хелт“ се помещава на част от партерния и първи етаж в блок А –
административна сграда, състояща се от две секции – Секция 1 – многофамилна
жилищна сграда, включваща магазини, апартаменти и ателиета, и Секция 2 –
съдържаща ресторант, магазини и 49 бр. офиси. Всички обекти в блока са с
административен адрес ул. „******. Входът към медицинския център (блок А),
както и към останалите нежилищни обекти в този блок, е разположен централно на
секция 2 от северната страна на парцела, с достъп от ул. „Университетски парк“,
която е прекъсната с тупик пред входа на административната част. Сградата на
блок А е отдръпната от уличната регулация, като в частта от фасадата до
бордюрната линия е изпълнен плочник, на който се отличават две зони с различни
настилки. Частта между фасадата на блок А (секция 2) и уличната регулация (т.е.
в рамките на УПИ) е с изпълнена настилка от неполирани гранитни плочи с размер 30x60
и дебелина около 2 см, а тротоарната ивица (частта към улицата) е изпълнена с
тротоарни бетонови плочи с размер 40x40 и е с ширина 1.5 м. Между двете
настилки има денивелация около 5 см, която е преодоляна чрез скосяване,
оформено с ивичен бетонов елемент. Съгласно заключението, и двата вложени
материала са подходящи и се прилагат за външни настилки.
От правна страна: Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, има гаранционно-обезпечителна
функция и е за чужди виновни противоправни действия. По предявения иск с правно
основание чл. 49 ЗЗД по делото трябва да бъдат установени следните
елементи от фактическия състав, пораждащ отговорността за обезвреда:
противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено
извършване на някаква работа от ответника, причиняване на вреда - при или по
повод изпълнението на възложената работа, както и причинна връзка между
противоправното поведение и вредоносния резултат. Вината на причинителя на
вредата се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване
да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия
извършител. Доказването на останалите елементи от фактическия състав е в тежест
на ищеца, претендиращ обезщетението, съгласно правилото за разпределение на
доказателствената тежест в чл. 154, ал. 1 ГПК.
Въззивният съд намира, че в случая ищцата не е доказала при условията на
пълно и главно доказване твърдението си, че процесният инцидент се е състоял на
входа на медицинския център, респ. пред входа на центъра, но в рамките на УПИ, в частта между
фасадата на сградата на блок А и уличната регулация, с която граничи тротоарът
съгласно заключението на СТЕ. Показанията на свидетеля Първанов съдът не
кредитира по изложените по-горе съображения, а съгласно показанията на свидетеля
М., който е бил на работа в деня на инцидента, ищцата се е подхлъзнала и
паднала на тротоара, на близо два метра от входа.
За да приеме, че ответното дружество е възложител на работа по смисъла на
чл. 49 ЗЗД и е налице противоправно бездействие на негови служители, изразяващо
се в непочистване на лед на тротоара пред входа на медицинския център,
районният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 67, ал. 1, т. 2 от Наредбата
на Столичен общински съвет за управление на отпадъците и поддържане и опазване на
чистотата на територията на Столична община, приета с решение № 364 на СОС по
Протокол № 84 от 25.06.2015 г.,
съгласно която всички собственици, ползватели, лица, които фактически владеят
или държат недвижими имоти или части от тях, са длъжни да почистват тротоарите
пред и около сградите на имотите от сняг и лед, а така също и ледените висулки
от сградите, нарушена мазилка и други застрашаващи живота и здравето на
преминаващите до сградите.
Настоящият въззивен състав не споделя този извод.
Както е прието с решение № 124 от 18.07.2019 г. по гр. д. № 3057/2018 г. на
ВКС, ІV ГО, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2, вр. чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС вр. § 7, т. 4 ПЗР ЗМСМА, улиците в рамките на населеното място,
които не са част от републиканската пътна мрежа, представляват публична
общинска собственост. Общината е длъжна да управлява предоставената й
собственост, в т.ч. улиците в рамките на населеното място, в интерес на
населението и с грижата на добър стопанин - чл. 140 КРБ и чл. 11, ал. 1 ЗОС. Дължимата грижа в полза на териториалната
общност включва както изграждане, ремонт и поддържане на улиците, така и
полагане на грижи за чистотата им, в т.ч. снегопочистване и осигуряването на
безопасно придвижване на пешеходци и пътни превозни средства. Когато по силата
на чл. 8 от Закона за нормативните актове общинският съвет е
възложил с наредба задълженията си за поддържане на чистотата на територията на
съответната община на трети лица, каквито са специализирани предприятия,
работещи по договор с общината и собствениците и ползвателите на имоти на
територията на общината, то за вреди от техни противоправни действия или
бездействия отговорността е на общината - обективна, безвиновна,
гаранционно-обезпечителна отговорност по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД. Общината разполага с възможност да уреди с
договора за възлагане на работата на съответното предприятие санкции при
неизпълнение на задълженията му, както и с възможност за санкции спрямо лицата,
на които е възложила изпълнение на задължения по поддържане на чистотата на
територията й, в т.ч. съставяне на протоколи и налагане на глоби на физически и
юридически лица, отговорни за снегопочистване на тротоарните платна.
За вреди от действията на изпълнителите на работата обаче отговаря общината,
която е възложител на работата, длъжна да управлява имотите - общинска
собственост с грижата на добър стопанин и да осигурява нормални, безопасни
условия на живот на гражданите на територията й.
Независимо от създадената конкретна организация за осъществяване на
дейностите (от общинско предприятие, по договор с необщинско дружество или по
друг начин) по почистване на уличната инфраструктура (улици и прилежащи тротоари)
от сняг и лед, вменено от закона на собственика - общината, гражданската
отговорност за вреди при неизпълнение на това задължение е на съответната
община. Действащата Наредба на Столичен общински съвет за управление на
отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на Столична
община, приета с решение № 364 на СОС по Протокол № 84 от 25.06.2015 г.,
създава задължения за поддържане на чистотата на други правни субекти, но с
този нормативен акт общината не може да прехвърли носенето на гражданската
отговорност върху тези правни субекти за неизпълнение на задължения, законово вменени
на общината. Техен титуляр си остава съответната община, а неизпълнението на
задълженията по Наредбата може да доведе само до ангажиране на административнонаказателна
отговорност на тези лица – налагане на имуществени санкции при констатирано
неизпълнение на възложените задължения. Като възложител на работата, именно общината
следва да осъществява контролните си функции и да предприема всички мерки за
безопасно придвижване на граждани и превозни средства в условията на снеговалеж
както по уличните платна, така и по прилежащите към сградите тротоари. Обратното
разбиране няма опора в закона, а и би довело до абсурдния резултат всяко лице, пострадало
на непочистен от сняг и лед тротоар пред сграда – етажна собственост, да може
да ангажира гражданската отговорност на който и да било етажен собственик,
ползвател или държател на обект в нея, респ. солидарната отговорност на тези
лица.
В случая по делото не е било спорно и се установи, че ответното дружество е
наемател на част от сградата, на тротоара пред входа на която ищцата е
претърпяла процесния инцидент. В това му качество, същият е адресат на
задължението по чл. 67, ал. 1, т. 2 от Наредбата. Въззивният съд намира, че
ищцата, чиято е доказателствената тежест, не е установила при условията на
пълно и главно доказване наличието на лед или сняг върху тротоара пред
медицинския център, но дори да е било така, гражданската отговорност за
претърпените от ищцата вреди следва да се носи от Столична община, която в
случая е и работодател на ищцата, а не от ответника – наемател в сградата.
По изложените съображения въззивният
съд намира, че предявените искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне. Предвид
несъвпадението на изводите на двете инстанции, първоинстанционното решение следва
да бъде отменено в обжалваните допустими части и вместо това исковете се
отхвърлят изцяло. Съответно решението следва да бъде отменено и в частта, с
която ответникът е осъден да заплати на ищцата разноски за първата инстанция в
размер на 369 лв. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена
да заплати на ответника разноски за първата инстанция в размер на още 123 лв.
При този изход и изричната претенция, разноски за
настоящата инстанция се следват на въззивника. Основателно и доказано
направените такива са в размер на 192.54 лв. – дължима държавна такса, и 973.61
лв. – адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, което е заплатено по банков път,
видно от представеното преводно нареждане, или общо 1 166.15 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 548598 от 28.11.2018 г., постановено по гр.д. № 16517/2017
г. на Софийски районен съд, 143 състав в
частта, с която „М.Ц.Ф.Х.“ АД, ЕИК ******, е осъдено да заплати на В.Й.П.,
ЕГН **********, на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД разликата над 1 626.00 лева до 1 626.80 лева - обезщетение за
имуществени вреди, като недопустимо.
ОТМЕНЯ решение № 548598 от 28.11.2018 г., постановено по гр.д. № 16517/2017
г. на Софийски районен съд, 143 състав в
частта, с която „М.Ц.Ф.Х.“ АД, ЕИК ******, е осъдено да заплати на В.Й.П.,
ЕГН **********, на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата 1 626.00 лева -
обезщетение за имуществени вреди, представляващи медицински разходи във връзка
с лечението на причинено й травматично увреждане - множествени счупвания на
подбедрицата, получено в пряка причинно-следствена връзка с противоправно
поведение (бездействие) от страна на служители на ответника, изразяващо се в
непочистване на лед на тротоара пред входа на „М.ц.Ф.Х.“ АД, ведно със
законната лихва върху тази сума от 29.11.2017 г. до изплащането й, както и в частта, с която е осъдено да заплати на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата 8 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди - претърпени болки и страдания от травматично увреждане - множествени
счупвания на подбедрицата, получено в пряка причинно-следствена връзка с
противоправно поведение (бездействие) от страна на служители на ответника,
изразяващо се в непочистване на лед на тротоара пред входа на „М.ц.Ф.Х.“ АД, ведно
със законната лихва върху сумата от 29.11.2017 г. до изплащането й, както и в частта, с която „М.Ц.Ф.Х.“
АД, ЕИК ******, е осъдено да заплати на В.Й.П., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 369 лв. – разноски по делото, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Й.П., ЕГН **********, срещу „М.Ц.Ф.Х.“ АД, ЕИК ******,
иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 1 626.00 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди - направени разходи за лечение
на травматично увреждане, претърпяно от ищцата на 29.11.2016 г. в резултат
падане на тротоара пред входа на Медицински център „Фи Хелт“ в гр. София, ул. „******,
и иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за размера от 8 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди от травматично увреждане, претърпяно от
ищцата на 29.11.2016 г. в резултат падане на тротоара пред входа на Медицински
център „Фи Хелт“ в гр. София, ул. „******, като неоснователни.
ОСЪЖДА В.Й.П., ЕГН **********,***, да
заплати на „М.Ц.Ф.Х.“ АД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от още 123.00 лв. (сто
двадесет и три лева), представляваща разноски за първоинстанционното производство,
и сумата 1 166.15 лв. (хиляда
сто шестдесет и шест лева и 15 стотинки), представляваща разноски за въззивното
производство.
В необжалваната отхвърлителна част решението по гр.д.
№ 16517/2017 г. на Софийски районен съд, 143 състав е влязло в сила.
Решението в
частта му по иска за имуществени вреди е окончателно и не подлежи на обжалване
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, а в останалата част подлежи на касационно
обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.