Определение по дело №186/2019 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 236
Дата: 21 март 2019 г. (в сила от 21 март 2019 г.)
Съдия: Деляна Пейкова
Дело: 20195600500186
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 18 март 2019 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

 

  236                           21.03.2019 г.                 гр. Хасково

 

ОКРЪЖЕН  СЪД  ХАСКОВО  ……………………………………………………… отделение

на   двадесет и  първи март .………………..…………..  две хиляди и  деветнадесета  година                                           

в закрито  заседание   в следния   състав :

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕЛЯНА  ПЕЙКОВА

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ :     ГЕОРГИ  ГОЧЕВ

                                                                                                   ИРЕНА  АВРАМОВА  

                                                                                     

секретар ………………………………………………………………………………………….

прокурор …………………………………………………………………………………………

като разгледа докладваното  от  съдия Пейкова…….………………………………………..

Вчг. дело №  186 …........... по описа за 2019 година

 

Производството е по чл.274 и сл.от ГПК вр. чл.121 от ГПК, образувано по частна жалба подадена от  адв. Д. Инджова, пълномощник на М.А.Щ. от гр. ***, със съдебен адрес ***.

 С Определение от 08.03.2019 г., постановено по гр.д. № 425 по описа за 2019 г., РС Димитровград е прекратил производството по делото на основание чл.118 ал.1 от ГПК и изпратил делото по подсъдност на АС Хасково.

 Недоволна от така постановеното определение е останала жалбоподателката, която чрез пълномощника си адв. Инджова, обжалва в срок. Твърди,че постановеното от първоинстанционния съд определение е неправилно, поради което  моли  то да бъде отменено и делото върнато на РС Димитровград за продължаване на съдопроизводствените действия. 

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.Преценена по същество е основателна. Обжалваното определение на РС Димитровград е неправилно, поради което следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Производството по гр.д. № 425 по описа на съда за 2019 г. е образувано по искова молба, подадена от М.А.Щ. от гр. ***, със съдебен адрес ***, с която са предявени против  НОИ София обективно съединени искове с правно основание чл.71 ал.1 т.1  и 3 от Закона за защита от дискриминация - за установяване на дискриминационното третиране на ищцата – иск по т.1 и за осъждане на ответника да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди – иск по т.3. Няма данни по делото да е проведено производство пред Комисията за защита от дискриминация по  раздел I от ЗЗДискр.

С атакуваното определение първоинстанционният съд е приел,че така предявеният иск е с правно основание чл.74 от ЗЗДискр., поради което и е подсъден на АС Хасково. С оглед на това е прекратил производството по делото и изпратило същото по подсъдност на АС Хасково. Този извод на съда е неправилен. С тълкувателно постановление  № 1 от 16.01.2019 г., постановено по т.д. № 1/2016 г. на общо събрание на съдиите от ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд е прието, че исковете с правна квалификация чл.71 ал.1 т.1 и т.2 от ЗЗДискр.- за установяване на нарушението по този закон, респективно за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, са подсъдни на районния съд. Искът с правна квалификация чл.71 ал.1 т.3 от ЗЗДискр.също е подсъден на районния съд, като ТП № 2/2014 г. на Върховния касационен съд и Върховния административен съд в частта му по т. 4 е обявено за изгубило актуалност. В мотивите към тълкувателното постановление е разяснено, че разпоредбата на чл.71 от ЗЗДискр. съдържа хипотезите за защита правата на увредените лица във всички случаи, когато не е проведено производство пред Комисията за защита от дискриминация, без оглед на това дали дискриминационното поведение е осъществено от субект, равнопоставен на ищеца или дискриминацията е осъществена при или по повод административна дейност. Прието е, че разпоредбата на чл.71 от ЗЗДискр. не е в противоречие с чл.74 от същия закон, тъй като последната и по двете алинеи е приложима само ако е проведено производство пред Комисията за защита от дискриминация по раздел I. Ето защо в случая, след като няма данни за проведено производство пред Комисията за защита от дискриминация и доколкото с исковата молба са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.71 ал.1 т.1 и т.3 от ЗЗДискр., то тези искове са подсъдни като първа инстанция на РС.

Водим от горното съдът

 

                                           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОТМЕНЯ  Определение  на РС Димитровград от 08.03.2019 г., постановено по гр.д. № 425/2019 г., с което съдът е прекратил производството по делото и изпратил същото по подсъдност на АС Хасково.

Връща делото на РС Димитровград за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно  и не  подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                             ЧЛЕНОВЕ :  1/

                           

                                                                                                                

                                                                                                              

 

 

                                                                                                              2/