№ 1226
гр. В. 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В. 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20213110205354 по описа за 2021 година
Производството е образувано е по жалба на ИВ. ХР. Б., със съдебен адрес в гр. В.ул.
„Т.Х.“ № 14, ет.2, ап.4 против наказателно постановление № 502 от 03.11.2021г., издаден от
Зам. Кмета на Община В. с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал.4, т.8 ЗДвП е
било наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лева за допуснато от нарушение по чл. 98,
ал.1, т.6 ЗДвП.
Жалбоподателят Б. оспорва в законоустановения срок процесното наказателно
постановление с твърдения за незаконосъобразност на същото от материалноправна и
процесуалноправна гледна точка. Оспорва възприетите в АУАН и НП фактически
положения, като излага, че личният му автомобил е бил спрян встрани от кръстовището и по
никакъв начин не е пречил на движението. Сочи, че в АУАН има допуснати грешки в
изписването на ЕГН на санкционираното лице и непосочване на имената, адресите и датите
на раждане на свидетелите. Наред с това не било описано от фактическа страна за коя от
двете хипотези, предвидени в разпоредбата е бил санкциониран жалбоподателят. Наред с
това налице били основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, като след
отмяна на постановлението съдът следвало да осъди отсрещната страна да заплати на
жалбоподателя сторените разноски за принудително репатриране и престой на наказателен
паркинг на автомобила.
В проведеното открито съдебно заседание, въззивникът се явява лично и поддържа
жалбата на заявените основания.
Въззиваемата страна – ОД на МВР – гр. Варна редовно призована изпраща
представител, който моли за потвърждаване на издаденото НП, като посочва, че в АУАН е
1
допусната техническа грешка при изписване на ЕГН на нарушителя, която впоследствие е
била поправена в НП. По отношение на искането за присъждане на разноски намира, че те са
предмет на друго отделно производство, като на свой ред претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
След като обсъди становищата на страните и прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна
следното:
На 16.09.2021г. в изпълнение на служебните си задължения св. Р. ХР. К.- инспектор
репатриране при общинско предприятие „Общински аркинги и синя зона“, извършвали
обход в района на ул."Т.Х." и ул."Селиолу", като в служебните му задължения влизало да
съставя фишове за неправилно паркирани автомобили.
Около 11,40ч. св.К. видял, че на кръстовището на ул. „Селиолу“ и ул. "Т.Х." бил спрян
лек автомобил „Киа“ с ДК № В 5779 НР, като нямало изискуемите 5 метра от кръстовището.
Било преценено, че на мястото, на което се намирал този автомобил, създавал
предпоставки за ПТП на идващите от ул. „Т.Х.“ и завиващи на дясно превозни средства, тъй
като паркираният автомобил ограничавал видимостта им.
След справка се установило, че автомобилът е собственост на въз.Б.. Поради това св.К.
съставил против него глоба с фиш № ********** .
Били направени и снимки с местоположението на превозното средство. Този фиш бил
оспорен от въззивника, поради което на 19.10.2021г. св. Г.Г. изцяло по писмени данни
съставила АУАН, в който преповторила констатациите, залегнали във фиша, като допуснала
грешка при изписването на една цифра от ЕГН на нарушителя – **********, вместо
действителното **********.
Въз основа на съставения акт против въззивника Б. било издадено и атакуваното
наказателно постановление, в което наказващият орган възприел изцяло описаните в него
фактически констатации и правната квалификация на нарушението по чл.98 ал.1 т.6 от ЗДП.
За него на въззивника на основание чл.183 ал.4 т.8 от ЗДП била наложена „глоба" в размер
на 50лв.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитана св. Г.Г. -
актосъставител,както и тези на лицето съставило фиша и установило нарушението – св. К.,
чиито показания съдът кредитира изцяло като дадени обективно, безпристрастно и пълно.
Свидетелите си спомниха за случая с необходимата конкретика и посочиха, че автомобилът
е бил паркиран на разстояние по-малко от 5 метра от кръстовището на ул."Селиолу " и
ул."Топрахисар", както и че по този начин са били създадени предпоставки за ПТП за
водачите на превозни средства. Св. К. посочи още, че е направил снимки на
местоположението на превозното средство.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към жалбата,
събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са
2
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не
налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът направи следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
Наказателното постановление № 502 от 03.11.2021г., издаден от Зам. Кмета на
Община Варна. е издадено от компетентен орган- Зам. Кмета на Община В. съгласно
заповед № 0506/07.02.2020г. на Кмета на Община Варна и заповед № 4129/05.11.2018г. на
Кмета на Община Варна и в шестмесечния преклузивен срок.
След като срещу наложената глоба с фиш е била депозирана жалба, този фиш е бил
анулиран и срещу въз. Б. е било образувано и проведено административно-наказателно
производство по реда на ЗАНН- бил му е съставен акт и издадено наказателно
постановление, което е изцяло съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
В него се съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона реквизити.
Вмененото във вина на въз. Б. нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не е допуснато нарушение на чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, е направено с достатъчна пълнота и конкретика.
Посочена е нарушената материално правна норма, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано. Направените след предявяване на акта възражения са били разгледани и
приети за неоснователни.По този начин наказващият орган е изпълнил задълженията си по
чл.52 ал.4 от ЗАНН. Поради това съдът намира, че в хода на производството не са били
допуснати съществени процесуални нарушения и по никакъв начин не е накърнено правото
на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната
инстанция.
Обстоятелството, че в АУАН е била неправилно отразена една от цифрите в ЕГН на
лицето според съда не влече съществено процесуално нарушение, доколкото не е налице
никакво съмнение в самоличността на наказаното лице, а наред с това грешката е била
изправена в издаденото въз основа на акта НП.
Обстоятелството, че в акта е вписан само един свидетел без посочени други
индивидуализиращи данни за същия освен имена и адрес по месторабота несъмнено е
процесуално нарушение, но същото не е от категорията на съществените такива, поради
което и не влече незаконосъобразност нито на АУАН, нито на издаденото въз основа на
него НП.
По делото безспорно е установено, че автомобилът, собственост на въз.Б. е бил
3
паркиран на по-малко от 5 метра от кръстовището на ул."Селиолу" и ул."Т.Х.". Това се
установява от показанията на св. К., който лично е възприел местоположението на
автомобила в момента на констатиране на нарушението и от изготвените тогава и
приложени по преписката снимки.
Именно от тези доказателства може да се направи категоричен извод, че превозното
средство е било паркирано в нарушение на разпоредбите на ЗДП, както и че по този начин
са били създадени предпоставки за ПТП, доколкото колата безспорно ограничава
видимостта на навлизащите в кръстовището автомобили завиващи в посока на дясно.
Разпоредбата на чл.98 ал.1 т.6 от ЗДП забранява престоя и паркирането на кръстовища и на
по-малко от 5 метра от тях, като в случая автомобилът изпълва и двете хипотези на
разпоредбата доколкото е бил паркиран в непосредствена близост (буквално на
кръстовището) без да се съобрази с дължимите отстояния, гарантиращи безопасността на
участниците в движението.
Съобразно събраните по делото доказателства съдът намира, че правилно е била
ангажирана отговорността на въз. Б., доколкото именно той е собственик на превозното
средство.
Правилно е била определена и санкционната норма, тъй като именно в чл.183 ал.4 т.8
от ЗДП е предвидена санкция за водач, който паркира в зоната на кръстовище, каквото
виновно поведение в случая е налице. Размерът на наложената „глоба" от 50лв. е
императивно посочен в закона и няма законова възможност за неговото намаляване.
Съобразно доказателства по делото съдът счита, че случаят не е маловажен по смисъла
на чл.28 от ЗАНН. Извършеното от въз. Б. нарушение не се отличава от останалите
нарушения от този вид, за да се приеме, че обществената му опасност е незначителна.
На следващо място, съгласно нормата на чл.189 „з" от ЗДвП за нарушенията на ЗДвП
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не се прилага.
Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното постановление е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63 б. „д"
ал.3 от ЗАНН, съдът намира, че следва на ОД на МВР-Варна да се присъди юрисконсултско
възнаграждение. При определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37
ал.1 от ЗПП , в която е предвидено, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет на
НБПП.На следващо място съдът взе предвид, че за защита по дела по ЗАНН, чл.27 „е" от
Наредбата за заплащане на правната помощ, предвижда възнаграждение от 80 лв. до 120лв.
Поради това и като прецени продължителността на делото и неговата сложност, съдът
прецени, че следва да присъди на ОД-МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 502 от 03.11.2021г., издаден от Зам.
Кмета на Община В. с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал.4, т.8 ЗДвП е било
наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лева за допуснато от нарушение по чл. 98, ал.1,
т.6 ЗДвП.
ОСЪЖДА ИВ. ХР. Б. - ЕГН ********** да заплати на Община Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 / осемдесет/ лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5