Относно „неравноправния характер” на претендираните вземания развива съображения, основани на тълкуването на разпоредбата на чл.143 ЗЗП, в който е транспонирана Директива 93/13 ЕИО от 05.04.1993 г.и счита, че след като не разполага с доказателства, заповедният съд не може да прецени кумулативното наличие на предвидените в тази разпоредба предпоставки за неравноправност.

Частната жалба е подадена по пощата в срока по 275,ал.1 от ГПК, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

В настоящия случай претенцията на заявителя, наред с главница, договорна лихва и лихва за забавено плащане на главницата (мораторна лихва), включва и неустойка (74.30 лв.), разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението по кредитната сделка (45 лева). В заявлението (т.12) е посочено, че неустойката представлява санкция за длъжника, който не е изпълнил задължението си в 3-дневен срок да предостави на заемодателя обезпечение, а именно: две физически лица-поръчители, всяко от което да отговаря на следните изисквания: да представи на заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лева, да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт”АД, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има- кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статут не по-лош от 401 „Редовен”, като поръчителите подписват договор за поръчителство или банкова гаранция с бенефициер- „Заемодателя”, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора за целия срок на договора. Поради неизпълнение на това задължение на длъжника е начислена еднократно неустойка в размер на 89.16 лева.

Таксата за разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 9.00 лева се начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието забавяне е повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събиране на просрочените погасителни вноски не следва да надхвърлят 45.00 лева.В случая е начислена такса от 20.40 лева.

Тъй като договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени от съда служебно. В чл.33, ал.1 е уредено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а в ал.2 е предвидено, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

Съдът намира, че посочените от заявителя клаузи в договора за потребителски кредит за начисляване на неустойка, такси и разходи за събиране на вземането имат за цел да бъдат преодолени ограниченията, които императивната разпоредба на чл.33, ал.1 ЗПК поставя пред кредиторите.

От начина, по който е формулирано задължението на длъжника да осигури двама поръчители, към които са предявени значително завишени изисквания относно тяхната платежоспособност или банкова гаранция в размер на цялото задължение в изключително кратък срок (3-дневен) след сключване на договора , а не преди него, се налага изводът, че е нарушен един от основните принципи в гражданските и търговски правоотношения- този за справедливост, изискващ закрила и защита на всеки признат от закона интерес.

С оглед на това настоящия въззивен състав включването на тези две такси в погасителния план е изцяло незаконосъобразно. Касае се за клаузи, които имат неравноправен характер по смисъла на чл.3 от  Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори по дело С-618/10 СЕС.

Посочването в заявлението, че с плащането на сумата от 50.00 лева длъжникът е погасил част от задължението си (което включва главница, лихви, неустойка и такса) и съобразявайки изложеното по-горе за нищожност на клаузите на договора досежно неустойката и разходите за извънсъдебно събиране, може да се направи извод, че остатъкът от задължението на заемателя, не съответства на посочения в заявлението, а определяне на точния размер на остатъка от задължението на кредитополучателя за главница, договорна лихва и лихва за забава (които се дължат), е невъзможно в настоящето производство.

Водим от изложените съображения, съдът

                                 О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ № 2138/11.06.2019 г., постановено по ч.гр.дело № 1111 по описа за 2019 година на Ловешкия районен съд, с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК: ********* срещу длъжника А.М.А. ***.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: