№ 521
гр. София , 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осми март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Елеонора Т. Михайлова
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20211000500285 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. Л. Т. от гр.София срещу решение от
10.11.2020 г. по гр. д. № 16123/2019 г. по описа на Софийски градски съд в частта, с
която искът й с правно основание чл.49 от ЗЗД срещу Столична община за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен над сумата 7000 лева до пълния
предявен размер от 25001 лева.
В жалбата се излагат доводи за занижен размер на определеното
обезщетение, което не е достатъчно да репарира изцяло претърпените от ищцата вреди
предвид характера и тежестта на увреждането, продължителността на
възстановителния период, интензитета на търпените болки, последиците за здравето на
ищцата. Прави се искане за отмяна на решението в обжалваната част и за
постановяване на друго по съществото на делото, с което искът да се уважи изцяло.
Ответникът оспорва жалбата в писмения отговор.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК и е
допустима.
Съдът като прецени доводите на страните, прие следното:
1
К. Л. Т. е предявила срещу Столична община иск за заплащане на сумата
25000,01 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от
увреждане на здравето, станало на 12.12.2017 г. при подхлъзване на непочистен лед на
тротоар в гр.София. Твърди, че в резултат на увреждането- закрито триглезенно
счупване на десния крак - търпяла значителни болки и страдания, а възстановяването
продължило няколко месеца, като включвало операция за кръвна репозиция на
счупването на костите с поставяне на метални плаки и винтове; над едномесечен
постелен режим и невъзможност да натоварва увредения крак; нужда от чужда помощ
в обслужването; придвижване с помощни средства. Събитието се отразило негативно
на психиката й – станала тревожна и раздразнителна.
Предявеният иск е с правно основание чл. 49 от ЗЗД.
Ответникът оспорва иска. Съдът като прецени събраните по делото
доказателства прие за установено следното:
Фактическата обстановка по делото е изяснена от първоинстанцонния съд
въз основа на подробен анализ на представените доказателства и настоящата
инстанция я възприема при условията на чл.272 от ГПК. Влязлото в сила
първоинстанционно решение в частта, с която в полза на ищцата е присъдено
обезщетение в размер на 7000 лева обвързва със сила на пресъдено нещо съда и
страните по въпросите за наличието на основание за ангажиране отговорността на
ответника – наличие на вреда за ищцата, която е в причинна връзка с виновно
противоправно поведение на лица, натоварени от ответника да поддържат в изправност
общинските пътища. Не се спори, че тротоарът, на който се подхлъзнала ищцата, е
публична общинска собственост. По силата на чл.11, ал.1 от ЗОбС Столична община
дължи поддържането му в добро и безопасно състояние. Не се спори също така и за
вида и характера на получените от ищцата увреждания и за възстановяването на
същата. Спорът пред настоящата инстанция е относно справедливия размер на
обезщетение, което следва да репарира претърпените от ищеца неимуществени вреди.
При определянето размера на обезщетението за неимуществени вреди на
ищеца настоящият състав съобрази следните обстоятелства, установени по делото от
в.л. С., показанията на свидетелката Б. К. и писмените доказателства:
а/. брой, вид и тежест на причинените на ищцата телесни увреждания – закрито
триглезенно счупване на дясната подбедрица в областта на глезенната става и частично
изкълчване на ставата;
б/. продължителността на лечебния и възстановителния период – общо 6 месеца
възстановителен период, болнично лечение - 6 дни за операция и фиксация на
2
счупването; два месеца за зарастване на фрактурата, след което започнало раздвижване
и постепенно натоварване на крака; временна нетрудоспособност – 5 месеца;
в/. интензитета на търпените от ищеца болки и страдания – непосредствено след
травмата първия месец след операцията и 30 дни след раздвижването болките са били с
по-голям интензитет; през останалия период на възстановяване - умерени болки, а след
това – спорадични при промяна на времето и натоварване;
г/. възрастта на ищцата към настъпване на инцидента - 47 години;
д/. допълнителните негативни психични изживявания /освен болките от
нараняванията/ – затруднение в придвижването и самообслужването, нужда от чужда
помощ за два месеца, придвижване с помощта на патерици за два месеца;
е/. последиците за здравето на ищцата и прогнозите за бъдещото й здравословно
състояние – по делото няма данни травматичните увреждания да са свързани с
негативни последици за здравето. Възстановяването е пълно. Предстои операция за
отстраняване на закрепващия материал, която ще причини болки за още около месец и
нужда от нова рехабилитация. Възможно е при интензивно натоварване и промени във
времето ищцата да изпитва болка, която постепенно ще изчезне;
ж/. обществено-икономическите условия в страната към настъпване на увреждането.
Отчитайки всички тези обстоятелства и разпоредбите на чл. чл. 51, ал. 1 и 52 от
ЗЗД, настоящият състав намира, че сумата 15 000 лв. е справедливо обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди, съобразено с действителния им обем.
Ангажираните доказателства установяват търпени болки и страдания по
продължителност и интензитет в приетия от съда размер. Следва да се има предвид, че
обезщетението се определя към момента на настъпване на увреждането и се съобразява
с обществено-икономическите условия и стандарт на живот към този момент. На
обезщетяване подлежат всички действително претърпените болки и страдания –
обезщетението е не за получени травматични увреждания, а за страданията, които те са
причинили.
Предвид несъвпадане изводите на въззивния съд в отхвърлителната част на
обжалваното решение до сумата 15000 лева, последното трябва да се отмени и вместо
него да се постанови друго, с което ответникът да се осъди да заплати на ищцата
допълнително 8000 лева, със законната лихва от 12.12.2017 г., а в останалата
отхвърлителна част над 15000 лева то следва да бъде потвърдено. При този изход на
спора ответникът дължи заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза
на ищцата в размер на 924,70 лева за първоинстанционното производство и 998,11 лева
за въззивната инстанция - общо 1922,81 лева. Въззивницата дължи на въззиваемия
3
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 60 лева. Следователно след
компенсация ответникът следва да заплати на ищцата 1862,81 лева за разноски пред
двете инстанции.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 10.11.2020 г. по гр. д. № 16123/2019 г. по описа на
Софийски градски съд в частта, с която искът на К. Л. Т. по чл. 49 от ЗЗД е отхвърлен
за разликата над 7000 лева до 15000 лева и вместо това постановява:
ОСЪЖДА Столична община да заплати на К. Л. Т. от гр.***, ул.”***”, бл. № **,
вх.*, ет.*, ЕГН **********, на основание чл. 49 от ЗЗД, допълнително обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания от травматично увреждане от 12.12.17 г., в
размер на 8000 (осем хиляди) лв., ведно със законната лихва от 12.12.17 г. до
изпълнение на задължението, както и сумата от 1862,81 (хиляда осемстотин шестдесет
и два 0,81) лв. – разноски за двете инстанции.
Потвърждава решението в останалата му обжалвана част, с която искът е
отхвърлен за разликата над 15000 лева.
В осъдителните части решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването
му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4