Р Е Ш
Е Н И Е
№…………./……...10.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
СЪСТАВ, в публично съдебно заседание проведено на единадесети септември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛА КОЛЕВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при участието на
секретаря Христина Атанасова,
като разгледа
докладваното от съдия Карагьозова,
в.т.д.
№ 1072/2019 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе
пред вид следното:
Производството по делото е
по реда на чл.258 ГПК.
Производството по
делото е образувано по постъпила въззивна жалба вх.№ 36033/20.05.2019г.,
подадена от Н.И.Н., ЕГН **********, срещу решение №1904/07.05.2019г.,
постановено по гр.д. № 15818/2018г. на ВРС, в частта, с която предявеният от
въззивника срещу ЗАД "Алианц България“ АД, ЕИК *********, иск с правно
основание чл. 432, ал.1 КЗ е отхвърлен за разликата над 1003,70 лева до
предявения размер от 1025,80 лева, претендирани като обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на: врата задна лява, лайсна
декоративна врата задна лява и колонка средна лява на собствения на ищеца
автомобил марка Хонда ЦРВ, с ДК № *****, причинени в резултат на реализирано на
22.09.2018г., около 08.30 часа в гр.Тутракан, по ******, по вина на водача на
л.а. Опел Корса, с ДК № *****, застрахован по договор за гражданска отговорност
при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата молба
- 22.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
В жалбата
въззивникът е навел твърдения, че решението е неправилно поради противоречие с
материалния закон, тъй като посочената от вещото лице и кредитирана от съда
стойност на лайсната е определена след приспадане на 0.5 коефициент овехтяване,
което противоречи на установената в чл.400 от КЗ забрана за прилагане на
обезценка. Счита, че обезщетението следва да се определи като средноаритметична
стойност между установените от експертизата пазарни цени в сертифициран и в
несертифициран сервиз, но при съобразяване на посочената от вещото лице
стойност на лайсната в ново състояние – 85 лева. Така изчислен размерът на
обезщетението възлиза на 1046.20 лева, поради което искът се явява основателен
за пълния предявен размер от 1025.80 лева.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор от въззиваемата страна, в който оспорва въззивната жалба и моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение по изложените в него съображения.
Приетата стойност е съобразена с необходимите количества за материали и труд в
сервизи със и без сертификат и с възрастта на автомобила. Определената цена на
лайсната е взета от алтернативни доставчици, които предлагат сертифицирани
авточасти.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд
съобрази следното:
Съдът е сезиран с
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ от Н.И.Н. срещу ЗАД "Алианц
България“ АД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100,00
лева, предявен като частичен от 1 000,00
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на: врата задна лява, лайсна декоративна врата задна лява и колонка
средна лява на собствения на ищеца автомобил марка Хонда ЦРВ, с ДК № *****,
причинени в резултат на реализирано на 22.09.2018г. ПТП в гр.Тутракан, по вина
на водача на л.а. Опел Корса, с ДК № *****, застрахован по договор за гражданска
отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба - 22.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се
твърди, че вредите са предизвикани на 22.09.2018г. около 08.30 часа от водача
на л.а. Опел Корса, с ДК № *****, който се блъснал в задната лява врата на
паркирания на ул. *****, в гр.Тутракан, л.а. Хонда ЦРВ, с ДК № *****, която към
този момент била отворена, тъй като ищецът подреждал покупки на задната
седалка. За настъпилото ПТП участниците съставили Двустранен констативен
протокол за ПТП. Лекият автомобил на виновния водач е застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност" със застрахователна полица №
BG/01/118001087724 от ответното дружество, със срок на действие 10.04.2018г. -
10.04.2019г. За настъпилото ПТП при застрахователя е образувана преписка по
щета, като след извършен оглед са констатирани увреждания по следните детайли:
врата задна лява, лайсна декоративна врата задна лява и колонка средна лява. Заплащане
на обезщетение е отказано от застрахователя по съображения, че с отваряне на
врата ищецът е причинил произшествието. Ищецът счита отказа за неоснователен,
понеже ПТП е настъпило по вина на водача л.а. Опел Корса, с ДК № СС3856 МС,
който при преминаването покрай паркирания л.а. Хонда ЦРВ, с ДК № ***** не
оставил достатъчно странично разстояние и го блъснал, с което виновно е нарушил
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответната страна е депозирала отговор, в който излага съображения за
неоснователност на предявения иск. Оспорва се настъпването на твърдяното събитие и че същото
представлява покрит риск по застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Оспорва се механизма на ПТП описан в исковата молба и причинно-следствената
връзка между механизма на събитието и констатираните увреждания, с твърдения,
че така описаните щети не могат да настъпят при такъв механизъм на ПТП. Оспорва
се съдържанието на представения с исковата молба двустранен констативен
протокол за ПТП. Искът се оспорва по размер поради прекомерност. Твърди се, че
вина за настъпилото ПТП има само и единствено ищецът, тъй като същият в разрез
с разпоредбите на Закона за движение по пътищата не се е съобразил с пътните
условия и е бил причина за настъпване на твърдения инцидент.
В съдебно
заседание, проведено на 12.04.2019 г., по искане на ищеца е допуснато по реда
на чл. 214 ГПК изменение на иска, чрез увеличаването му по размер, като след
изменението същият се счита за предявен в пълен размер за сумата от 1025,80
лева, включващи стойността на ремонта в несертифицирани сервизи, стойността на
лайсната в пълен размер без овехтяване и допълнително още един час нормовреме
за боядисване на лайсната.
Съдът, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на
така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и
допустимо.
По отношение на правилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1,
изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
За успешното провеждане на предявения пряк иск
срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ
в тежест на ищеца – въззивник в настоящото производство, е да установи при условията главно и пълно доказване
наличието на валидно застрахователно правоотношение, изпълнение на поетите от
ищеца задължения по договора, настъпване на покрит от застрахователния договор
риск в срока на валидност на застрахователната полица и размера на средствата,
необходими за отстраняване на щетите, възникнали в резултат на събитието.
Установяването на изключващите отговорността обстоятелства е в тежест на
ответника - сега
въззиваем.
В необжалваната му част първоинстанционното решение
е влязло в сила и е формирало сила на пресъдено нещо относно факта на настъпило
по време на действие на валидна застрахователна полица застрахователно събитие
и относно вида на подлежащите на обезщетяване вреди.
Спорен пред настоящата инстанция е въпросът за реда, по
който следва да се определи обезщетението, съответно какъв е неговият размер. При
настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя
възниква задължение, да заплати на застрахования застрахователно обезщетение в
размер на действителната стойност /при пълна увреда/ или възстановителната стойност
/при частична увреда/ на застрахованото имущество. Съгласно чл.400 от КЗ за
възстановителна се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. При изчисляване на
размера на застрахователното обезщетение не следва да се прилага корекционен
коефициент за овехтяване на вложените при ремонта части, тъй като последният е
инкорпориран в самата застрахователна стойност.
С оглед изложеното съдът
намира, че заключението по допуснатата пред първата инстанция САТЕ не следва да
бъде кредитирано в частта, в която стойността на детайла „лайсна на задна лява
врата“ е определена след приспадане на коефициент на овехтяване съгласно
Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. Методиката не дерогира приложението на
разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на
застрахователя. Същата се прилага само като минимална долна граница в случаите,
когато не са представени надлежни доказателства за извършен ремонт на моторното
превозно средство в сервиз и за случаите, когато обезщетението се определя по
експертна оценка от застрахователя. Възстановителната стойност на увредения
детайл „лайсна на задна лява врата“ следва да бъде определена съобразно посочената
в експертизата пазарната цена на нов детайл, без прилагане на обезценка, а
именно в размер на 85 лева, а не както е калкулирана от вещото лице в размер на
42.50 лева след редукция с коефициент 0.5.
Установява се от
заключението на вещото лице, че стойността на разходите за боя, материали,
консумативи за боядисване на увредените детайли е в размер на 84.00 лева, а общата
стойност на часовата ставка за труд е в размер на 814.80 лева за
несертифицирани сервизи и 853.60 лева за сертифицирани сервизи. В съдебно
заседание вещото лице е допълнило заключението си с уточнението, че към
посочените в заключението стойности за труд следва да се добави допълнително
още един час труд за боядисване на резервната част - „лайсна на задна лява
врата“, тъй като оригиналната е в цвят черен мат, а не в цвета на купето,
каквато е увредената, като часовата ставка е съответно 42.00 лева/час за
несертифицирани сервизи и 44.00 лева/час за сертифицирани. С изявлението за
изменение на иска ищецът е уточнил, че претендира стойността на ремонта в
несертифицирани сервизи, поради което относима се явява първата посочена
стойност за труд в общ размер на 856.80 лева (814.80 лева + 42.00 лева). Така
определен, размерът на дължимото застрахователно обезщетение възлиза на сумата
от 1025.80 лева (856.80 лв. + 85 лв. + 84 лв.), поради което предявеният иск се
явява основателен до пълния претендиран след изменението размер.
Поради несъвпадение в
крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата над 1003,70 лева до
1025,80 лева и вместо него да бъде постановено друго, с което искът бъде
уважен.
По отношение на разноските:
Формираният извод за основателност на иска
в пълния предявен размер налага да бъде ревизирано първоинстанционното решение
и в частта за разноските, като в тази част същото бъде отменено изцяло.
Предвид изхода от спора и на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, в полза на въззивника следва да бъдат присъдени разноски за
първата инстанция в размер на 610 лева, представляващи внесена държавна такса,
депозит за вещо лице и адвокатски хонорар.
В тежест на въззиваемия следва да бъдат
възложени и сторените пред въззината инстанция разноски в размер на 360 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, редуциран по възражение на
ответника до предвидения в чл.7, ал.2, т. 1 от Наредба 1/09.07.2004г. минимален
размер, определен спрямо обжалваемия интерес от 22.10 лева.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №1904/07.05.2019г., постановено по
гр.д. № 15818/2018г. на ВРС, В ЧАСТТА, с която предявеният от Н.И.Н., ЕГН ********** с адрес ***, срещу
ЗАД "Алианц България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Княз Ал. Донодуков“59, иск с правно основание чл.
432, ал.1 КЗ е отхвърлен за разликата над 1003,70 лева до предявения размер от
1025,80 лева, претендирани като обезщетение за причинени имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на: врата задна лява, лайсна декоративна врата задна
лява и колонка средна лява на собствения на ищеца автомобил марка Хонда ЦРВ, с
ДК № *****, причинени в резултат на реализирано на 22.09.2018г., около 08.30
часа в гр.Тутракан, по ******, по вина на водача на л.а. Опел Корса, с ДК № *****,
застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба - 22.10.2018г. до окончателното
изплащане на сумата, както и в частта за разноските И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД "Алианц България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Княз Ал. Донодуков“59, да заплати на Н.И.Н., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 22.10 лева, формирана
като разлика
над присъдените 1003,70 лева до пълния претендиран размер от 1025,80 лева, представляващ
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на: врата задна
лява, лайсна декоративна врата задна лява и колонка средна лява на собствения
на ищеца автомобил марка Хонда ЦРВ, с ДК № *****, причинени в резултат на
реализирано на 22.09.2018г., около 08.30 часа в гр.Тутракан, по ******, по вина
на водача на л.а. Опел Корса, с ДК № *****, застрахован по договор за
гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба - 22.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
В
останалата част, с която искът е уважен за сумата от 1003,70 лева, решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗАД "Алианц
България“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Княз Ал. Донодуков“59, да
заплати на Н.И.Н., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 970 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски, формирана както
следва: 610 лв. - за първа инстанция и 360 лв. - за въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл. 280,
ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.