Определение по дело №169/2020 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 260007
Дата: 7 август 2020 г. (в сила от 16 септември 2020 г.)
Съдия: Рая Петкова Йончева
Дело: 20203300500169
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 август 2020 г.

Съдържание на акта

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№…

 

Разград

 
 


7.VІІІ .2020

 

Разградски окръжен

 

 
                                                                                  година                  Град                                           

2020

 
                                                 съд                                                                                   

   7.VІІІ.

 

       закрито

 
На                                                                                                                                Година

      РАЯ  ЙОНЧЕВА

 

 

 
В                                  заседание в следния състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

  ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

АТАНАС ХРИСТОВ

 
                                                                           ЧЛЕНОВЕ:

  Като разгледа докладваното от съдия Йончева

   гражданско  

 
             

2020

 

    №169

 
      

                                        дело                                по описа за                година

   за да се произнесе, съобрази следното:

 

        Производство по реда на чл.274 ал.1, т.2 във вр. с чл.435,ал.2 и ал.4 ГПК във вр. с чл.503 и сл ГПК.   

        Образувано е по   жалба на З.Е.Ш.,   подадена чрез процесуално представляващата я  по пълномощие адв. С. Великова срещу действия на ЧСИ Д.Драганов, рег.№762КЧСИ и р-н на действие при   РОС по образуване на висящото му на производство изп. д. №257/2018    и наложена в обезпечение на същото възбрана върху недвижим имот, индивидуализиран като   ПИ с площ от 1225кв.м., съставляващ парцел VІІІ в св.38 по рег. пан н с.Благоево, Разградска обл., ведно с построената в северозападната му част едноетажна масивна сграда със стопанско предназначение – фурна, включваща следите помещение-магазин за търговия с хляб и хлебни изделия, работна зала, склад за брашно, помещение за персонал, санитарен възел, склад за инвентар и обслужващи коридори, при съседи на имота: улица; парцел ХІ, дере и парцел VІІ-229.

               Жалбоподателката    оспорва законосъобразност на въведените в петитум действия на съдебен изпълнител, твърдейки, че образуването на изпълнителното производство е предприето  въз основа на нередовна от формална страна молба- липса на процесуални правомощия по подаването й от лицето, легитимирало се като юрисконсулт на банката –взискател и липса на подпис върху молбата от страна на законно представляващия банката управител;    при тези формални недостатъци на молбата за образуване на изп. производство, счита всички последвали в хода му действия на принудително изпълнение за незаконосъобразни; твърди, че в нарушение на чл.502 във вр. д чл.503 ГПК съдебният изпълнител не я е уведомявал за предприетите по делото действия на принудително изпълнение и конкретно във връзка с наложената върху имота възбрана в качеството й на съпруга на    длъжника в производството; твърди, че възбраненият от  ЧСИ имот   е съпружеска имуществена общност поради липса  ли  на документи, доказващи заприходяването му в счетоводните книги на конституирания като длъжник ЕТ.

          На релевираните основания от съда се иска отмяна на въведените в петитум действия на ЧДИ по образуване на изп. дело и наложената върху описания имот възбрана.  В жалбата е инкорпорирано и искане за спиране на производство по изп.  д.№257/2018 по опис на ЧСИ Д. Драганов, рег.№737КЧСИ и р-н на действие при РОС в хипотеза на чл.438 ГПК.

        В предоставеният му за това срок, насрещната по жалбата страна - взискател в изп. производство    оспорва   допустимост на жалбата като подадена срещу неподлежащи по см. на    чл.435 ГПК  действия на съдебен изпълнител. Твърди, че  като придобит от търговец, възбраненият имот не попада в режим на СИО и  в тази връзка оспорва активната процесуална легитимация на жалбоподателката. В условия на алтернативност твърди неоснователност на жалбата.  

         С депозирани по реда и в срока на чл.436, ал.3 ГПК възражения, ЧСИ  оспорва допустимост и основателност на жалбата. Мотивира законосъобразност на действията си по образуване на изп. производство и по наложената в обезпечение на същото възбрана върху недвижим имот, индивидуализиран като   ПИ с площ от 1225кв.м., съставляващ парцел VІІІ в св.38 по рег. пан н с.Благоево, Разградска обл., ведно с построената в северозападната му част едноетажна масивна сграда със стопанско предназначение – фурна, включваща следите помещение-магазин за търговия с хляб и хлебни изделия, работна зала, склад за брашно, помещение за персонал, санитарен възел, склад за инвентар и обслужващи коридори, при съседи на имота: улица; парцел ХІ, дере и парцел VІІ-229.   Прилага в цялост ксерокопие на материалите по образуваното му на производство изп.д.№257/2018г.    

              Обсъдени в съвкупност и относимо на възведените с жалбата твърдения, доказателствата по делото дават основание на съда да приеме за установено следното:

        Съдът след като се запозна с доводите на страните и   изложените в  мотиви на ЧСИ възражения, и като съобрази приложените по делото доказателства, съобрази следното:

       Приложеното изп. дело № 257/2018 е  образувано на производство пред ЧСИ Д.Драганов на 5.VІ.2018 по молба на взискател  "ПИБ" АД, ЕИК831094393  въз основа на изпълнителен лист, издаден на 9.V.2008г. по ч. гр. д. № 2384/2008 г. на РРС, срещу ЕТ“Ерма-Меншур Хюсеин“ ЕИК116558075 за заплащане на сумата от 63 000,00лв главница, ведно със законната лихва от 30.ІV.2008г., сумата от 2 664,41лв. дължима по договор за кредит възнаградителна лихва за времето от 15.ІV.2008 до 29.ІV.2008, сумата от 700,56лв. -дължима по договор за кредит наказателна лихва за времето от 15.VІ.2007 до 29.ІV.2008   и разноски в размер на 2 344,22лв.    Изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед по чл. 417 ГПК.  По молба на взискателя, с постановление на ЧСИ  по отношение на процесния имот е извършен опис и вписана възбрана.  Имотът е придобит в собственост от длъжника- ЕТ“Ерма-Меншур Хюсеин“ ЕИК116558075 с договор за покупко продажба, сключен на 19.ХІІ.2006г. с приложения като доказателство приложен към делото нот.акт № 195/19.ХІІV2006 по нот.д. №1484/2018 по опис  на нотариус Б.Костов, рег.№282 НК и р-н на действие при РРС.  Собственик   и законно представляващ  ЕТ  е съпругът на жалбоподателката -Меншур Хюсеин Ш. .

          Макар и придобит възмездно по време на брака им, закупеният от ЕТ недвижим имот не попада в режим на СИО. Изводимо от разпоредбата на чл.15 ТЗ и съответно на проведената с ТР № 2/ 27.ХІІ.2001 г. на ВКС по гр. д. № 2/2001 г., ОСГК  задължителна съдебна практика, вещите и правата върху вещи,   придобити от съпруга-едноличен търговец в резултат на търговската му дейност принадлежат само нему. Съпругът-нетърговец не отговаря солидарно за неговите задължения. Казано иначе, в образуваното срещу търговеца изпълнително производство за поети в това му качество задължения, жалбоподателката няма качеството на страна и по см. на чл.435, ал.4 ГПК   като трето за това производство лице, може да обжалва действията на съдебния изпълнител  само, ако същите са насочени към вещ / имот , която към дата възбраняването й  се е намирала в нейно владение, респ. не е била в собственост  на длъжника.

             В хода на изп. производство вземанията по изп. лист са цедирани от първоначалния взискател "ПИБ" АД, ЕИК831094393  към „С.Г.Груп“ЕАД,ЕИК205942517, което в качеството си на частен правоприемник е било конституирано като взискател.

            Адресираната до длъжника покана за доброволно изпълнение е връчена на същия на 19.ХІ.2019 чрез назначеният му в производството  особен представител, понастоящем представляващ го по пълномощие-адв. Великова. Жалбоподателката, като трето на изп. производство лице, твърди да е узнала за предприетите по него действия на принудително изпълнение във време, относимо към предвидения в чл.436 ГПК срок за обжалването им.

           Въз основа на така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема жалбата за недопустима по следните съображения:   На основание чл. 503, ал. 3 ГПК, съпруга -недлъжник може да обжалва предприетите за удовлетворяване на взискателя изпълнителните действия, когато последните са насочени към вещ/имот, които са съпружеска имуществена общност и то в лимита, на предоставените в   правомощие на длъжника действия и основания. Които според  чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК са ограничени до действия по  насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо.

             Съгласно дадените разяснения по т. 1 ТР № 2/2015 по т. д. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, които имат задължителен характер /чл. 130, ал. 2 ЗСВ/ принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект на длъжника с налагането на запор или възбрана върху този обект. Запорът и възбраната като изпълнителни действия не подлежат на обжалване, а на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Насочването на изпълнението се обжалва когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост на запорираното или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе секвестируем ли е имущественият обект. В жалбата може да са изложени оплаквания за отмяна на някои действия запор, възбрана опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др., съдът се произнася по тези искания доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават.  

        В случая, от доказателствата по делото се следва за установено,  че имотът по отношение на който са предприети действията на принудително изпълнение не е със статут на СИО и по предназначението си не попада в дефинираното по см. на чл.44 ГПК несеквестируемо имущество. Отделно от това, самата жалбоподателка  не навежда такова твърдене   в основание за отмяната на обжалваните действия.

          Жалбоподателката  не е страна в изпълнителното производство и не е активно легитимирана да иска спиране на изпълнението.

           По така изложените мотиви, съдът

                                          

О   П   Р    Е   Д    Е   Л  И :

      

              ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ КАТО НЕДОПУСТИМА жалбата на  З.Е.Ш.,   подадена чрез процесуално представляващата я  по пълномощие адв. С. Великова срещу действия на ЧСИ Д.Драганов, рег.№762КЧСИ и р-н на действие при   РОС по образуване на висящото му на производство изп. д. №257/2018    и наложена в обезпечение на същото възбрана върху недвижим имот, индивидуализиран като   ПИ с площ от 1225кв.м., съставляващ парцел VІІІ в св.38 по рег. пан н с.Благоево, Разградска обл., ведно с построената в северозападната му част едноетажна масивна сграда със стопанско предназначение – фурна, включваща следите помещение-магазин за търговия с хляб и хлебни изделия, работна зала, склад за брашно, помещение за персонал, санитарен възел, склад за инвентар и обслужващи коридори, при съседи на имота: улица; парцел ХІ, дере и парцел VІІ-229. длъжник по изп.д.№ 20107620400349 чрез  процесуално представляващата я  по пълномощие адв.Й.Кондиева против насрочения на 31.І.2018г. от   ЧСИ Д.Драганов, рег.№762 и р-н на действие при РОС въвод във владение по   изп.д. №20107620400349      

           Оставя без разглеждане молбата на З.Е.Ш.,   подадена чрез процесуално представляващата я  по пълномощие адв. С. Великова за спиране на производството по изп. д.№257/2018 по опис на ЧСИ Д.Драганов, рег.№762КЧСИ и р-н на действие при   РОС и

       ПРЕКРАТЯВА образуваното му на производство чгр.д.№6/2018  по описа  на РОС. 

        Определението може да се обжалва с ч.жалба пред ВнАпС в едноседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.        

             

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:1.                   2.