Р Е Ш Е Н И
Е
№ гр.
Стара Загора
27.04.2020 год.
Старозагорският административен съд, в открито
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и първа година,
шести състав:
Административен съдия: МИХАИЛ РУСЕВ
при
участието на секретаря Зорница Делчева като разгледа адм. дело №238 по описа за
2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145-178 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 39
от Закона за държавните помощи (ЗДП).
Образувано е по жалба на „Аква истейт“ООД,
представлявано от управителя И.В.Д. срещу Акт за установяване на публично
държавно вземане /АУПДВ/ №РД-05-24/12.03.2020 год., издаден от Министъра на
земеделието, храните и горите на Република България, с който по отношение на жалбоподателят
е установено „публично държавно вземане, представляващо несъвместима с
вътрешния пазар държавна помощ, подлежаща на възстановяване, в размер на 682
221.75 лв., от които установен размер на задължението: 457 040.00 лв. и лихва в
размер на 225 181.75 лв., издаден на основание чл.10 от
ЗДП и чл.38,
ал.1, във вр. ал.3
от ЗДП, чл.59,
ал.1 и ал.2
от АПК и чл.162, ал.2, т.6 и 9, чл.165 и чл.166 от Данъчно-процесуалния
кодекс /ДОПК/.
С жалбата, се твърди, че оспореният АУПДВ е
издаден от некомпетентен орган или най-малкото от орган, чиято компетентност не
е установена по надлежен ред. Това е така, тъй като Закона за държавните помощи
не определя Министъра на земеделието, храните и горите като орган с обща
компетентност. Издаденият АУПДВ е издаден и в противоречие с Решение на
Европейската комисия C (2014) 6207 от 05.09.2014 година. Органът се е позовал
на чл.124 от Решението, но не е изложил конкретни мотиви, защо приема, че в
конкретния случай е налице предоставена държавна помощ. Игнорирал е
съображенията на чл.125 – 128 от Решението на ЕК, които сочат, че във всички
случаи следва да бъде разгледано предварително дали потенциалният бенефициер е
предприятие по смисъла на ч107, §1 от Договора. Следвало е да се установи
предварително дали субекта, срещу който възнамерява да издаде акта е
предприятие, осъществяващо стопанска дейност, т.е. дали предлага стоки и услуги
на даден пазар, поради което и конкретната помощ нарушава или застрашава
конкуренцията на този пазар. Както към момента на осъществяване на размяната,
така и към момента на издаването на АУПДВ, жалбоподателят действително е
търговско дружество, но не е осъществявало никаква търговска дейност и в
частност със заменената горска земя. С оглед на тези факти, е следвало да се
приеме, че не е налице държавна помощ, съгласно указаното в съображение 127 от
Решението на ЕК. В оспореният АУПДВ не са съдържат никакви данни, които да
позволяват да се прецени, какви са фактическите основания, които издателят е
счел, че конкретната сделка нарушава конкуренцията и засяга търговията между
държавите членки. Според указаното в съображение 142 от Решението на ЕК, на
въпросът дали предприятието предлага стоки и услуги на даден пазар и по този
начин се конкурира с други предприятия и участва в търговията в рамките на
Съюза, следва да се определи с оглед действително извършваните от предприятието
дейности. Дори и поради правно-организационната си форма „Аква истейт“ООД да
следва да се счете за предприятие, то действително не извършва търговски
дейности и не се конкурира с никого, защото конкуренцията е винаги с оглед
участието на конкретен пазар на стоки и/или услуги, а жалбоподателят не участва
на никой от съществуващите пазари на стоки и/или услуги. За да е налице
нарушаване или застрашаване на конкуренцията, е необходимо бенефициерът на
помощта да осъществява търговска дейност в някой от секторите, отворени за
трансгранична конкуренция - като строителство, туризъм, дърводобив или др.
Такива установявания в оспорвания акт липсват. Твърди се, че АУПДВ не дава
обоснован и законосъобразен отговор относно фактическите основания, поради
които се счита, че дружеството е получило икономическо предимство и то в
посочения в акта размер. Позоваването на съображения 147 и 173 от решението на
ЕК е бланкетно, както и бланкетни са мотивите, с които са отхвърлени заявените
от възражения относно начина, по който е определен размера на реалната пазарна
цена на заменения имот държавна собственост. Посочено е само, че изготвените и
приети оценителски доклади били съобразени с техническата спесификация на
възложителя, но формално логически не се обосновава защо е намерено, че
въпросната техническа спесификация предпоставя и води до установяването на
реални пазарни цени. От съдържанието на административната преписка са
установили, че са налице два оценителски доклада, претендиращи да дават оценка
на реалните пазарни цени на заменените имоти към датата на извършване на
замяната, но не и с наличието на административен акт за приемането им. Заявили
са несъгласието си със съдържанието на тези доклади, както и със заключенията
на оценителите, заради редица несъответствия които са били подробно изложени. След
като са заявили възраженията си срещу оценките, съдържащи се в
административната преписка само като доклади, дори без приложени документите,
на които се позовават, са очаквали с оглед следваната от органа процедура по
чл.38 от ЗДП, да не бъде приета поне оценката на държавния имот и да бъде
възложена повторна оценка съгласно чл.38 ал.2 и ал.12 ЗДП. В случай, че
формално административното производство се основава на чл.38 от ЗДП, то
наличието на влязъл в сила административен акт за приемане на оценката е
материално-правна предпоставка за издаване на АУПДВ, която в конкретният случай
липсва. Моли се съдът да оцени, че изобщо не са били уведомени за започване на
производството по извършване на оценките, което само по себе си е съществено
процесуално нарушение на чл.26 от АПК. АУПДВ е незаконосъобразен и по причина,
че не съдържа фактическите и правни основания за изчисляване на установената
сума на лихвите, като напълно неясно е в какъв размер за кои периоди от време е
изчислена изискваната лихва, съответно - не може да се прецени дали
определянето й отговаря на чл.4, т.4 от Решението на ЕК. Немотивирано е било
отхвърлено и възражението на жалбоподателят за изтекла давност, което се
поддържа в подадената жалба. Направено е искане за отмяната на АУПДВ като
незаконосъобразен и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – Министърът на земеделието, храните и
горите, чрез процесуалния си представител адв. С.Г., оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана и моли съда да постанови решение, с което да я
отхвърли. В съдебно заседание и писмени бележки, излага подробни съображения,
като намира, че в случая, позоваването и изпълнението на Решение на
Европейската комисия C (2014) 6207 от 05.09.2014 година, с което държавният
орган е обвързан, в достатъчна степен обосновава законосъобразността на
оспорения акт. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски, съгласно
приложен списък.
В хода на съдебното производство бе допусната и
назначена съдебно-оценителска и съдебно счетоводна експертиза, заключенията на
които бяха приети от страните.
Съгласно съдебно-оценителната експертиза,
разликата между реалната пазарна цена и административната цена на поземлените
имоти в горски територии, собственост на юридически лица в землището на с.
Рибарица и гр. Тетевен е – 203 432.36 лв., а същата разлика за имота в гр.
Несебър е 238 181.83 лв. Съгласно методиката за определяне на
несъвместимата държавна помощ, първоначалният размер на държавната помощ е
441 614.19 лв. Установени са и статута на заменените имоти, които към
момента на замяната са били горски територии. Определени са и пазарните цени на
имотите и е установено първоначалният размер на държавната помощ.
Въз основа на съдебно счетоводната се установи, че
придобитите имоти на „Аква истейт“ООД не са залагани, не са ползвани като
обезпечения във връзка със стопанската или финансовата дейност на дружеството,
нито са залагани в полза на трети лица. Дружеството не е осъществявало дейност
и няма приходи от стопанска дейност, видно от оборотните ведомости. Няма
извършвани разпоредителни сделки с тези имоти на дружеството, не са отдавани
под наем и няма приходи от подобен вид дейност. В счетоводството не са отразени
сделки с дървесина, добивана от тези имоти. Първоначалният размер на държавната
помощ е 441 614.19 лв., а лихвата върху тази сума към 22.01.2019 год. е в
размер на 217 581.53 лв., като общо дължимата сума е в размер на
659 195.725 лв.
Въз основа на събраните в хода на съдебното
производство доказателства и тези приложени по приобщената административна
преписка, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не е спорно и съдът го намира за
установено, въз основа на приложените писмени доказателства по административната
преписка, че по отношение на Република България е постановено и влязло в сила
Решение на Европейската Комисия C(2014) 6207 final от 5.09.2014 год., относно
схема за помощ № SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN — ex CP 176/A/08) и SA. 26217
(2011/C) (ex 2011/NN - ex CP 176/B/08), приведена в действие от Република
България при замените на горска земя. Действително същото не е приложено по
делото, но е достъпно на сайта на европейската комисия / https://ec.europa.eu/competition/state_aid/cases/241189/241189_1586611_527_2.pdf/.
Адресат на акта е Република България. Няма данни това решение да е обжалвано,
поради което и се установява, че същото е влязло в сила и поражда задължения за
страната ни.
Решението на ЕК, е постановено във връзка с
констатирано нарушение на чл.108,
§ 3 от Договора за функциониране на Европейския Съюз /ДФЕС/, а именно- неизпълнение
на задължението на Република България, като държава-членка да уведоми ЕК
/неспазване на процедурата по нотификация/, във връзка с предоставянето на
държавна помощ. От диспозитива на посоченото Решение на ЕК се установява, че
със същото е констатирано несъвместимо с вътрешния пазар, по смисъла на чл.108,
§3 от ДФЕС и в нарушение на чл.107
от ДФЕС, предоставяне от страна на Република България на фактическа
възможност за осъществяването на определени
двустранни сделки по замяна на земи горска територия, между държавата, като
техен собственик и частноправни субекти, които не са идентифицирани, а е
посочен общо период, в който са осъществени сделки, попадащи хипотетично в
обхвата на предоставена неправомерна държавна помощ, а именно: от 01.01.2007 год.
до 27.01.2009 година. С Решение на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 год. е
постановено, както следва: „Член 1: Държавната помощ, отпусната на предприятия
при сделките за замяна на горска земя държавна собственост срещу горска земя
частна собственост в периода 01.01.2007 год. - 27.01.2009 год., неправомерно
приведена в действие от Република България в нарушение на член 108, параграф 3
от Договора, е несъвместима с вътрешния пазар; Член 2: Индивидуалната помощ,
предоставена при сделките за замяна, посочена в член 1, не представлява помощ,
ако към момента на предоставянето й е отговаряла на условията, предвидени в
регламент, приет съгласно член 2
от Регламент (ЕО) №994/98 на Съвета, който е бил приложим към момента на
предоставяне на помощта; Член 3: Индивидуалната помощ, предоставена при
сделките за замяна, посочена в член 1, която към момента на предоставянето е
отговаряла на условията, предвидени в регламент, приет съгласно член 1
от Регламент (ЕО) №994/98 на Съвета, или на условията съгласно всяка друга
одобрена схема за помощ, е съвместима с вътрешния пазар до максималния
интензитет на помощ, приложим за този вид помощи; Член 4: 1/. Република
България възстановява от бенефициерите несъвместимата помощ, предоставена при
сделките за замяна, посочена в член 1; 2/. Чрез дерогация от разпоредбите на
параграф 1 по-горе, несъвместимата помощ може да бъде възстановена от
бенефициерите чрез отмяна на сделките за замяна в случаите, когато не са
извършени материални промени в засегнатите от сделката горски земи държавна и
частна собственост след датата на тази сделка; 3/. Сумите, които трябва да
бъдат възстановени, включват лихви, начислени от датата на предоставянето им на
разположение на бенефициерите до действителното им възстановяване; 4/.
Лихвеният процент се изчислява с натрупване в съответствие с глава
V от Регламент (ЕО) №794/2004 и с Регламент (ЕО) №
271/2008. 5/. Република България отменя всички неизплатени плащания на
помощ, предоставена в контекста на сделките за замяна и посочена в член 1,
считано от датата на приемане на настоящото решение; Член 5. 1/.
Възстановяването на помощта, предоставена по схемата, посочена в член 1, се
извършва незабавно и ефективно; 2/. Република България гарантира, че настоящото
решение е напълно изпълнено в срок от дванадесет месеца от датата на
уведомяването за него; Член 6. 1/. В срок от четири месеца от уведомяването за
настоящото решение Република България предоставя на Комисията следната
информация: а) списък на всички сделки за замяна, като посочва следната
информация: - административните и пазарните цени за частните и държавните
горски парцели, които са заменени, информация за допълнителните парични суми,
включени във всяка сделка, както и произтичащия от това размер на държавната
помощ; - наименованието на частната страна, т. е. на бенефициера на сделката за
замяна, участваща във всяка сделка, и причините, поради които се счита или не
се счита, тази страна е предприятие. б) установяване на случаите, при които
възстановяването ще се извърши въз основа на пазарните цени към момента на
сделките за замяна, посочени в представеното от България становище 2014/032997;
в) установяване на случаите, при които възстановяването ще се осъществи чрез
отмяна на сделката за замяна; г) установяване на случаите, при които
възстановяването ще се извърши въз основа на сумите, определени от независим
експерт оценител и документи, доказващи, че такъв независим експерт е бил
назначен след подбор чрез публична тръжна процедура и одобрение от Комисията;
2/. В срок от осем месеца от уведомяването за настоящото решение Република
България предоставя на Комисията следната информация: а) списъка на бенефициерите,
които са получили помощ, предоставена при посочените в член 1 сделки за замяна,
и общия размер на помощта, получена от всеки от тях в резултат на тези сделки;
б) общата сума (главница и лихви по възстановяване), която трябва да бъде
възстановена от всеки бенефициер; в) подробно описание на вече предприетите и
предвидените мерки за изпълнение на настоящото решение; г) документи,
доказващи, че на бенефициерите е наредено да възстановят помощта. 3/. В срок от
дванадесет месеца след уведомяването за настоящото решение Република България
представя документи, доказващи, че помощта е била възстановена изцяло от
съответните бенефициери. 4/. Република България информира редовно Комисията за
напредъка по изпълнение на националните мерки, взети в изпълнение на настоящото
решение, до окончателното възстановяване на помощта, предоставена при сделките
за замяна и посочена в член 1, като представя доклади на всеки два месеца. По
искане на Комисията тя предава незабавно информация за вече взетите и
предвидените мерки в изпълнение на настоящото решение. Тя предоставя също
подробна информация относно сумите на помощта и лихвите по възстановяването,
които вече са възстановени от бенефициерите; Член 7: Адресат на настоящото
решение е Република България. Решение
C(2014) 6207 final от 5.09.2014 год. на ЕК, е издадено на основание чл.14,
във вр. чл.13
от Регламент (EО) № 659/1999 на Съвета от 22.03.1999 год., за установяване
на подробни правила за прилагането на член 93
от Договора за ЕО /впоследствие чл. 108
от ДФЕС/, приложим към момента на издаване на решението на ЕК, в сила, към
датата на постановяването на този акт, отм. считано от 13.10.2015 год. с Регламент /ЕС/
2015/1589 на Съвета от 13.07.2015 год. По своя характер, решението е общ
административен акт, съдържащ разпореждане за възстановяване чрез определянето
на задължителни мерки, които Република България трябва да предприеме, при
условията и сроковете, определени в решението, за установяването на конкретни
случаи, за релевантния период на неправомерно предоставена помощ: от 01.01.2007
год. до 27.01.2009 год. Адресат, изрично посочен в акта на ЕК, е Република
България, която има задължението да изпълни разпореждането за възстановяване на
несъвместимата помощ, като изпълни мерките и препоръките, при условията изрично
постановени в диспозитива на Решение на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014
година, относно схема за помощ № SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP
176/A/08) и SA. 26217 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP 176/B/08). Този
административен акт, по своя вид и характер, попада изцяло в обхвата, на
нормата на чл.38,
ал.3 от Закона за държавните помощи /ЗДП, ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 год. /,
в относимата му редакция, към момента на постановяването на оспорения в
настоящото съдебно производство /АУПДВ/ №РД-05-24/12.03.2020 год., издаден от
Министъра на земеделието, храните и горите на Република България. Решение на ЕК
C(2014) 6207 final от 5.09.2014 год., е предпоставка за образуването на
административното производство от компетентния в Република България орган, за
предприемане на мерките по неговото изпълнение. Съгласно чл.33,
във вр. чл.8
и чл.10
от ЗДП, приложим към датата на издаването на оспорения в настоящото
производство АУПДВ, специална компетентност по отношение на държавните помощи,
в областта на земеделието, развитието на селските райони, горското и ловното
стопанство и рибарството, на контролиращ орган и администратор на държавна
помощ е предоставена на Министъра на земеделието, храните и горите.
Административното производство по издаването на
АУПДВ №РД-05-24/12.03.2020 год., по отношение на жалбоподателя, започва с
уведомление изх. №70-5686/20.11.2019 год. /лист 49-50 от делото/, с което на
основание чл.
26, ал.1 от АПК, е уведомен, че в Министерство на земеделието, храните и
горите, се открива производство по издаването на акт за установяване на
публично държавно вземане, с посочено от административния орган правно
основание: „на основание чл.38,
ал.3 от ЗДП и чл.162,
ал.2, т.6 и 9
от ДОПК, като на жалбоподателя е предоставен 14 дневен срок за представяне
на доказателства, възражения и обяснения. Уведомлението е получено на
25.11.2019 год. /лист 48 от делото/. С молба Вх. №70-5686/09.12.2019 год. от „Аква
истейт“ООД, е депозирано възражение, в което, въз основа на констатирана
обективирана невъзможност за запознаване с данните по административната
преписка, обосноваващи започването на производството по издаване на АУПДВ, е изразено
несъгласие с уведомлението за започване на процедурата, като е направено искане
административният орган да се съобрази изцяло с решението на Европейската
комисия, в което е предвидено, че не всяка замяна е държавна помощ. Именно това
считат, че е налице в процесната замяна в която е замесено и дружеството.
Твърди се, че не може да се направят каквито и да е било възражения, без да се
запознаят с конкретните факти и обстоятелства, които ще се преценят от органа,
поради което е направено искане на основание чл.34, ал.1 от АПК, за запознаване
с документите по преписката. Искането е удовлетворено, видно от Протокол за
достъп от 09.01.2020 год., изд. от Министерство на земеделието, храните и
горите /лист 43 от делото/. Въз основа на предоставените данни и доказателства,
по Протокола от 09.01.2020 год. от жалбоподателят, е изготвено и депозирано
писмена молба вх.№70-5686 от 14.01.2020 год. на МЗХГ, по същността си
възражение, в което се излагат подробни аргументи относно незаконосъобразността
на изготвените оценителски доклади, поради противоречията им с приложимият
материален закон. Направено е възражение и за изтекла погасителна давност. Не
са налице данни и доказателства за изискването и събирането на други данни и
доказателства, от административния орган. В издаденият АУПДВ са обсъдени
направените възражения, като са приети за неоснователни.
Административното производство е приключило с
издаването на Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ №РД-05-24/12.03.2020
год., издаден от Министъра на земеделието, храните и горите на Република
България, с който по отношение на „Аква истейт“ООД, е установено „публично
държавно вземане, представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ,
подлежаща на възстановяване, в размер на 682 221.75 лв., от които „установен
размер на задължението: 457 040.00 лв. и лихва в размер на 225 181.75 лв.,
издаден на основание чл.10 от
ЗДП и чл.38,
ал.1, във вр. ал.3
от ЗДП, чл.59,
ал.1 и ал.
2 от АПК и чл.162, ал.2, т.6 и 9, чл.165 и чл. 166 от Данъчно-процесуалния
кодекс/ ДОПК/, връчен на жалбоподателя редовно на 18.03.2020 год. /лист 7 от
делото/.
По делото, с административната преписка са
представени и приети:
Договор за замяна №35/22.01.2009 год. /лист 52 –
55/, вписан в Службата по вписванията в град Несебър като акт №18, т. I, вх.
рег. № 224/28.01.2009 год., който обективира вещно-правен акт, а именно сделка
по замяна на горска територия, съгласно който Държавна агенция по горите,
прехвърля на „Аква истейт“ООД, правото на собственост върху площ от 20,936 дка,
държавен горски фонд, с идентификатор 51500.204.157, находящ се в гр. Несебър,
обл. Бургас, в замяна на което „Аква истейт“ООД, прехвърля собствените си имоти
на държавата, в лицето на ДАГ, с площ от 68,349 дка,, от горския фонд, представляващи
гори и земи от горския фонд, както следва: 212022 с площ от 33.002 дка в
землището на с. Рибарица с ЕКАТТЕ 62579, в община Тетевен, местност „Мерски
дол“; 067008 с площ от 22,001 дка в землището на гр. Тетевен с ЕКАТТЕ 72343,
община Тетевен, в местността „Капин дял“
и 123021 с площ от 13,346 дка. В землището на с. Рибарица с ЕКАТТЕ 62579,
община Тетевен, в местността „Стара Рибарица“.
В договора, е посочена стойност /административна
стойност/ на имота, заменен от държавата: 266 729.85 лв., съгласно
Удостоверение за оценка № 70/10.04.2008 год., издадено от Регионалната комисия
по оценки към Регионално управление на горите гр Бургас и стойност на
заменените от „Аква истейт“ООД, имоти: 343 429.00 лв., съгласно подробно
обективирани в договора, три броя удостоверения за оценки /769, 768 и 770/,
издадени от Регионалната комисия по оценки при Регионална дирекция по горите
гр. Ловеч. Съгласно чл. 5 от договора, изрично е удостоверено, че държавните
имоти, са с по-ниска стойност, като държавата не дължи заплащане на разликата
от 46 699.15 лв., между заменените имоти. Всички разноски по сделката са за
сметка на „Аква истейт“ООД, като изрично договора съдържа клауза по чл. 13 от
същия, а именно, че: начинът на трайно ползване на имота не се променя, като
собственикът не може да променя предназначението му, освен в случаите по чл.14
и следващите от Закона за горите. Договорът е сключен и въз основа на приетата
по делото, изрична Заповед № 74/19.01.2009 год. на Председателя на Държавна
агенция по горите /лист 56 – 58/ - влязъл в сила индивидуален административен
акт.
Представени и приети са по делото и Скици, на
имотите, обект на договора за замяна.
От ответната страна по делото, са представени и
приети документи, във връзка с проведена обществена поръчка, с възложител
Изпълнителна агенция по горите, с предмет: „Избор на правоспособен, независим
оценител и/или оценителки екип, регистрирани по Закона
за независимите оценители, които да извършат оценка на поземлени
имоти в горски територии, в съответствие с изискванията на Решение на
Европейската Комисия C(2014) 6207 final от 5.09.2014 година, относно схема за
помощ № SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN — ex CP 176/A/08) и SA. 26217 (2011/C)
(ex 2011/NN — ex CP 176/B/08), приведена в действие от Република България при
разпоредителни сделки за замени на поземлени имоти в горски територии“.
Приложени са Решение № 862/29.09.2017 год., за определяне на изпълнител по
обществената поръчка /л. 127/, както и сключеният договор №242/07.11.2017 год.
/лист 128 – 138/. Представени са и множество други документи, касаещи
изпълнението на Решение на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 год., осъществяваната
кореспонденция с европейската комисия.
Към административната преписка са представени и
приети 2 бр. Оценителки доклади на „Агролеспроект“ЕООД /лист 67 – 97/, касаещи
оценката на пазарната стойност на заменените имоти. В заключение, оценката
определя, реална пазарна цена на имота в Несебър в размер на 447 220.00
лева. По отношение на имотите в с. Рибарица и гр. Тетевен е определена пазарната
стойност на трита имота общо в размер на
66 879.00 лв. В сравнителна таблица /лист 96/ са отразени реалната пазарна
цена на имотите и определената административна такава, като при приложението на
методиката /173/ по съображение /147/ от
Решението на ЕК е определена държавна помощ в размер на 457 040.00 лв.
От ответната страна по административната преписка
е представен и напечатан със словесни знаци лист, с посочено означение за
вярност и печат на министерството, за заверка вярно с оригинала /л. 97 от
делото/, наименуван „Методика за определяне на размера на несъвместимата
държавна помощ“, в съдържанието на който са бланкетно директно копирани и
извадени текстове от мотивите на Решение на Европейската Комисия C(2014) 6207
final от 5.09.2014 година. Съдът, не кредитира така представения лист, като
методика, която Република България, съгласно изискванията, обективирани в
Решението на ЕК, в лицето на конкретния администратор на държавна помощ - Министъра
на земеделието, граните и горите, е следвало да приеме, поради това, че
представеното не отговаря на императивните изисквания на закона за документ.
Всеки документ, по смисъла на АПК, във вр. чл. 144 от ГПК, който може да бъде
кредитиран от съда като такъв, следва по безспорен и категоричен начин да
удостоверява, най-малкото авторството, автентичността и датата на издаването
му. Доколкото в случая, съгласно изискванията на ЕК, методиката, която Република
България, ще прилага, в конкретната процедура по възстановяване на неправомерно
предоставена помощ, е предпоставка, за определяне на размера на възможната
неправомерна държавна помощ, то методиката следва да бъде приета най-малкото
под формата на валиден вътрешнонормативен акт,
който да отговаря, на всички изисквания за приемането на такъв акт, който да
бъде окачествен като документ по смисъла на закона /АПК и ГПК/, за да бъде
приет и ценен като доказателство. Такъв, в процесния случай, не е представен и
съдът, с оглед доказателствената тежест, която носи ответника, в
производството, приема, че не е изготвен в хода на административното
производство и не е установен. Не е представен какъвто и да е било акта, с
което да се приеме тази методика.
Въз основа на установените по-горе факти, приетите
доказателства и приложимия закон, съдът прави следните правни изводи:
Административен съд Стара Загора, след като обсъди
доказателствата по делото и доводите на страните, намира жалбата за процесуално
допустима, подадена в законоустановения срок от надлежна страна, адресат на
акта, с право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по
следните аргументи:
Съдебният контрол за законосъобразност на
оспорения административен акт обхваща преценката дали са налице установените от
административния орган релевантни юридически факти, изложени в мотивите на
акта, и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за
издаването му норма и респективно дали се следват разпоредените правни
последици. Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, в тежест на
административния орган е да установи наличието на посочените фактически
основания и изпълнението на законовите изисквания при издаването на оспорения
акт.
В обжалвания Акт за установяване на публично
държавно вземане №РД-05-24/12.03.2020 год., издаден от Министъра на земеделието,
храните и горите на Република България, е посочено, че същия е издаден на
основание чл.10 от ЗДП и чл.38, ал.1, във вр. ал.3 от ЗДП, чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК и чл.162, ал.2, т.6 и 9, чл.165
и чл.166 от Данъчно-процесуалния кодекс/ ДОПК/.
За да прецени законосъобразността на проведеното
административно производство, съдът съобрази приложимата нормативна уредба на
общностното и националното право, за процесния случай, както следва:
Европейската регламентация на държавните помощи е
залегнала в самите основополагащи договори на Европейската общност и
Европейския съюз. Така чл. 87 от Договора за създаване на Европейската
общност (сега чл. 107 от Договора за функциониране на Европейския
съюз /ДФЕС/) предвижда, че „Освен доколкото е предвидено друго в този
Договор, всяка помощ предоставена от държава-членка или посредством
държавни ресурси, в каквато и да е форма, която изкривява или заплашва да
изкриви конкуренцията, давайки предимство на определени предприятия или на
производството на определени стоки, ще се счита за несъвместима с вътрешния
пазар, доколкото тя засяга търговията между държавите-членки. За и с цел
гарантирането на конкуренцията и равнопоставеността в рамките на общия
европейски пазар, държавите-членки на ЕС, предоставят, по силата на самите
договори, на Европейската комисия и на Съвета на Европейския съюз, възможността
да разрешава предоставянето на държавни помощи. Определени категории помощи са
изключени от контрола на Европейската комисия, доколкото се приема, че техният
ефект е незначителен. Разрешаването на мерките, представляващи държавни помощи,
става или посредством групово освобождаване на цели категории помощи (напр.
това се прави с Регламент 800/2008/ЕС), или посредством
индивидуално освобождаване на съответната мярка, след нотификация- уведомление
от страна на държавата-членка и изрично или мълчаливо разрешение ЕК, по реда на
чл. 108, § 3 от Договора за функциониране на
Европейския Съюз /ДФЕС/. Мерките, които могат да бъдат предприети за
отстраняване на ефекта от неправомерно предоставена държавна помощ,
несъвместима с вътрешния пазар, от страна на ЕК, са нормативно установени в Регламент (EО) № 659/1999 на Съвета от 22
март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО, приложим към момента на издаване на Решение на
Европейската Комисия C(2014) 6207 final от 5.09.2014 год. относно схема за
помощ №SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN — ex CP 176/A/08) и SA. 26217 (2011/C)
(ex 2011/NN — ex CP 176/B/08), приведена в действие от Република България при
разпоредителни сделки за замени на поземлени имоти в горски територии, в сила,
към датата на постановяването на акта на ЕК, отм. считано от 13.10.2015 год. с Регламент /ЕС/ 2015/1589 на Съвета от
13.07.2015 год. Регламент 659/99/EC задължава ЕК, да проучи
всяка информация достигнала до нея за наличието на недопустима държавна помощ,
какъвто е и процесния случай, доколкото производството пред ЕК, е образувано по
сигнал за нарушение на задължението за нотификация. В хода на това проучване тя
може да изиска информация от държавата-членка, за която се твърди, че е
предоставила тази помощ. Когато установява недопустима държавна помощ, ЕК,
задължава държавата-членка да предприеме всички необходими мерки, за да изземе
от бенефициента (облагодетелствания) тази помощ. Помощта се възстановява с
лихва от датата, на която е била на разположение на бенефициента, до датата на
възстановяването. Лихвата се определя от Европейската комисия и се публикува
периодично в Официалния вестник на Европейския съюз. Начинът на
възстановяването на помощта, обаче, е предоставен изцяло в правомощието на
държавата-членка, да определи в националното си законодателство, норми,
уреждащи начина и реда за възстановяване, доколкото то дава възможност за
незабавно и ефективно изпълнение на решението на Комисията, а в случай, че
изпълнението е предмет на съдебен контрол от страна на националните съдилища –
държавата-членка е длъжна да вземе всички необходими предварителни мерки, така
че да не се осуети или забави възстановяването на помощта. В конкретния
случай-не се установява предприемането на такива мерки от РБългария, в лицето
на компетентния орган.
В тази връзка и в изпълнение на общностното право,
в Република България е приет Закона за държавните помощи. Към момента /12.03.2020
год./ на постановяването на оспорения в настоящото производство административен
акт за установяване на публично държавно вземане № РД-05-24/12.03.2020 год.,
правната рамка на националните норми, регулиращи възстановяването на
неправомерна и несъвместима държавна помощ, установена от ЕК, по реда на чл.14
от относимия към момента на постановяването на решението на ЕК /05.09.2014 год.
/ Регламент 659/99/EC, е приложим Закона
за държавните помощи /ЗДП/ и Правилника за прилагане на закона за държавните помощи
/ППЗДП/. ЗДП е специален закон, уреждащ по силата на чл.1, т.6 от същия,
националния ред и процедура по възстановяването на неправомерна и несъвместима
държавна помощ. Съгласно чл. 33, във вр. чл.8 и чл.10 от ЗДП /ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 г.
/, приложим към датата на издаването на оспорения в настоящото производство
АУПДВ, специална компетентност по отношение на държавните помощи, в областта на
земеделието, развитието на селските райони, горското и ловното стопанство и
рибарството, на контролиращ орган и администратор на държавна помощ е
предоставена на Министъра на Земеделието, храните и горите.
Регламент 659/99/EC, ЗДП И ППЗП,
предвиждат, че решението на Европейската комисия за възстановяване на
неправомерно предоставена държавна помощ подлежи пряко на принудително
изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс,
освен ако 1/. изпълнението му бъде спряно от Съда на Европейския съюз в рамките
на процедурата по обжалване на решението на Европейската комисия, или 2/. ако в
решението на ЕК, не са индивидуализирани получателите на помощ и размерът на
сумата, която трябва да се възстанови. В последния случай компетентния
български орган следва да издаде допълнително и акт за установяване на публично
вземане. Процедурата за издаването на такъв надлежен акт по възстановяване е
уредена в Глава VI от ЗДП. В него са уредени две
правни хипотези, при които се възстановява неправомерно предоставена помощ.
Първата предвижда възстановяване, въз основа директно на Решение на ЕК, когато
то представлява ИАА, по отношение на конкретен бенефициер и конкретно определя
размера на вземането, подлежащо на възстановяване /главницата и лихвата/, по
реда на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от ЗДП. Втората хипотеза, е
предвидена в нормата на чл. 38, ал. 3 от ЗДП, когато не е
индивидуализиран субект-бенефициер на държавната помощ и размера и в решението
на ЕК.
Не е спорно в настоящото производство, че Решение
на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 год. относно схема за помощ № SA. 26212
(2011/C) (ex 2011/NN — ex CP 176/A/08) и SA. 26217 (2011/C) (ex 2011/NN — ex CP
176/B/08), приведена в действие от Република България при разпоредителни сделки
за замени на поземлени имоти в горски територии, е влязъл в сила
административен акт, който е законно основание за иницииране на производство от
компетентния национален орган, по реда на втората посочена по-горе хипотеза на чл. 38, ал. 3 от ЗДП. Императивната норма
на чл. 38, ал. 3 от ЗДП, постановява, че: „Когато
с решението на Европейската комисия за възстановяване на неправомерна и
несъвместима държавна помощ или съответно на неправилно използвана държавна
помощ не са индивидуализирани получателите на помощ и размерът на помощта,
която трябва да се възстанови, администраторът на помощ издава акт за
установяване на публично вземане по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Т.е., националният компетентен орган, следва изрично да
издири, идентифицира и определи наличието на нормативно-установените
предпоставки за издаването на ИАА, по отношение на възможните бенефициери на
помощ, за посочения в Решението на ЕК, период: за замяна на горска земя
държавна собственост срещу горска земя частна собственост в периода 01.01.2007
год. - 27.01.2009 год. като издаде, законосъобразен ИАА, по отношение на такъв
субект, отговарящ на изискванията за „бенефициер“, по смисъла на чл. 107, параграф 1 от ДФЕС, при
съобразяване с Решението на ЕК, в случая съображения (125)- (128) от Решение на
ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 год., който въпрос е предварителен, т. е.
преюдициален за обосноваване наличието на държавна помощ, по отношение на
конкретен частноправен субект, за относимия период и съответно, за възникване
на задължението за възстановяне. Нормата на чл.38, ал.4 от ЗДП, установява и специален
ред за изпълнение на съответния ИАА, т. е. събиране на неправомерната помощ,
установена по реда на чл.38, ал.3 - от органите на Националната агенция по
приходите /НАП/, по реда на ДОПК.
От посочената национална нормативна уредба,
следва, че в процесния случай, компетентния национален орган - Министъра на
земеделието, храните и горите, е следвало да издаде Акт за установяване на
публично държавно вземане, на основание чл. 38, ал. 3 от ЗДП, по отношение, на
който изрично е предвидено приложението на процедурата по АПК, доколкото същия
представлява ИАА, съгласно, като спази и специалното производство, предвидено в
чл.38 и чл.39 от ЗДП. Вземането по акт за
установяване на публично държавно вземане, издаден по реда на чл.38, ал.3 от ЗДП, във вр. чл.21, ал.2 от АПК, представлява публично
държавно вземане по аргумент на чл.6 от ЗДП, във вр. чл.38, ал.4 от ЗДП. Макар и нормата на чл.162, ал.2, т.6 от ДОПК, да визира само
случаите на решения на ЕК, индивидуализиращи бенефициерите на неправомерна
държавна помощ, в хипотезата на чл.38, ал.1 от ЗДП, доколкото събирането на
вземанията по акт за установяване на публично държавно вземане по реда на чл. 38, ал. 3 от ЗДП, на основание чл. 38, ал. 4 от ЗДП, е изрично предвидено
да бъде извършвано по реда на ДОПК, то следва да приемем, че валидно и законосъобразно
проведено административно производство по реда на чл. 38, ал. 3, съгласно
посочената по-горе нормативната уредба, следва да приключи с постановяването на
установителен индивидуален административен акт, по смисъла на чл.38, ал.3 ЗДП и чл.21, ал.2 от АПК, представляващ
изпълнително основание, по смисъла на чл.165 от ДОПК.
Въз основа на приложимия закон и доказателствата
по делото, съдът прави следните правни изводи, при проверката за
законосъобразност на оспорения в съдебното производство акт:
Въз основа на събраните доказателства, съдът, намира,
че оспореният в съдебното производство №РД-05-24/12.03.2020 год., е издаден от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия по чл.33, във вр. чл.8 и чл.10 от ЗДП, поради което и не се
констатират пороци обосноваващи отмяната му на основание чл.146, ал. 1 от АПК. В този смисъл съдът
не споделя изложените в жалбата съображения за липсата на компетентност на
ответника да издаде процесния АУПДВ.
Оспорваното волеизявление е в писмена форма,
съгласно изискването на чл.59, ал.2 от АПК и съдържа посочване на
фактическите и правни основания за издаването му, поради което и съдът приема,
че е издаден в предписаната от закона форма.
Настоящият състав на Административен съд Стара
Загора, въз основа на всички данни и доказателства по делото и относимите
нормативни актове, доколкото съдебният контрол включва, приложението на
националната правна рамка, така и съблюдаването и спазването на общностното
право, намира, че в производството по издаването на процесния АУПДВ, са
допуснати особено съществени нарушения на процесуални правила, опорочаващи
акта, с който производството е приключило.
Административното производство се основава на чл. 38, ал. 3 от ЗДП, което установява
задължение за провеждане на производство по реда на чл. 38, ал.6 от ЗДП, във вр. чл.39 от ЗДП, в сроковете и при указанията,
изрично обективирани в диспозитива на Решение на ЕК C(2014) 6207 final от
5.09.2014 год. относно схема за помощ № SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN — ex CP
176/A/08) и SA. 26217 (2011/C) (ex 2011/NN — ex CP 176/B/08). Решението на ЕК, освен, че изрично се посочва в акта, съгласно
ЗДП, доколкото представлява общ административен акт, който не индивидуализира
бенефициер и размер на помощта, представлява материално-правна предпоставка за
иницииране на производството, но администраторът на помощ, е компетентният
национален орган, който дължи пълна проверка на фактическите и правни
основания, обосноваващи издаването на акт за установяване на публично
задължение, в съответствие с приложимите общностни и национални материално
правни и процесуални норми и указанията на ЕК, по отношение на конкретния
частноправен субект „Аква истейт“ООД, като изследва всички относими факти,
съгласно указанията по диспозитива на Решение на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014
год. Същевременно българската държава, в случая, в лицето на Министъра на
храните, горите и земеделието, следва да извърши проверките, в рамките на
установените от ЕК, срокове в решението.
Настоящият съдебен състав приема, че формално от
страна на административния орган, са спазени правилата по издаването на
процесния административен акт, във връзка с уведомяването на жалбоподателя за
започнатото административно производство, предоставянето на възможност за
запознаване с преписката и депозирането на възражение от страна на [фирма],
посочени във фактическата част на настоящия съдебен акт, поради което и не се
констатират съществени нарушения на нормите на чл. 26 и 34 от АПК, във вр. производството по Глава VI от ЗДП. Проведено е надлежно
производство по ЗОП, за определяне на оценител
на недвижимите имоти, предмет на замяната на горски имоти, по отношение на
която е инициирана проверката за наличието на държавна помощ, поради което и не
се констатират нарушения на административнопроизводствените правила по
провеждането на обществената поръчка и определения с Решение №862/29.09.2017 год.,
изпълнител „Агролеспроект“ООД. По административната преписка, обаче, липсват
доказателства, за извършена предварителна проверка или извършена такава в хода
на административното производство, както и събирането на доказателства, във
връзка с основания предварителен въпрос, идентифициращ конкретния жалбоподател,
като „бенефициер“, по смисъла на чл.107, параграф 1 от ДФЕС, при
съобразяване с Решението на ЕК, в случая съображения (125)- (128) от Решение на
ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 год. Само факта, че процесната сделка за
замяна, попада в периода от 01.01.2007 год. до 27.01.2009 год. опреден, в
Решение на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 год., като период в който се
идентифицира неправомерно приведена в действие, несъвместима с вътрешния пазар
държавна помощ, в нарушение на чл. 108, пар. 3 от ДФЕС, не е достатъчно
основание за издаването на ИАА. Решението на ЕК, общностните и национални норми, предвиждат императивни норми,
които представляват абсолютни отрицателни предпоставки, за издаването на ИАА,
по реда на чл. 38, ал. 3 от ЗДП, посочени изрично и р
Решението на ЕК и задължаващи, министъра на земеделието, храните и горите, да
ги изследва, прецени и конкретно, обоснове в оспорения АУПДВ, с всички елементи
за наличието на качеството „бенефициер“, по
смисъла на чл. 107, параграф 1 от ДФЕС. В процесния
случай, като по административната преписка, така и в оспорения акт, липсват
данни и доказателства, обосноваващи позитивен извод, в посочения смисъл, което
е в противоречие с материалния закон и обосновава, дори само на това
незаконосъобразност на оспорения акт.
По делото не са представени и данни и
доказателства, установяващи приемането и прилагането на методи и процедури,
одобрени от националния компетентен оран - Министъра на земеделието, храните и
горите, в качеството му на администратор на помощ, в изпълнение на Решение на
ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 год., както и във връзка с осъществяването
на специалната процедура по реда на чл.38, ал.9 и 10 от ЗДП. Диспозитивът на решението на ЕК,
съдържа мерки, задължителни по отношение на Република България, като определя в
член 4. началния момент на възстановяването на сумите, които биха
представлявали неправомерно приведена в действие помощ, по сделки за замяна за
периода 01.01.2007 год. - 27.01.2009 год. на горска земя държавна собственост
срещу горска земя частна собственост, лихвата за забава и периодът за изчисляването
и. Методиката „предложена“ от ЕК, в т.7.2, съображения (172)-(175) от Решение
на ЕК C(2014) 6207final/ 5.09.2014 год., изрично е окачествена от ЕК, като
възможна „отправна точка“, за определяне на размера на несъвместимата държавна
помощ, която ЕК комисия счита, че държавата следва да спазва. При методиката,
предложена от ЕК, в съображения (172)-(175), изрично е посочено, че „корекция“,
по този ред на „първоначалната сума, следва да се направи за тези случаи, при
които парцел земя държавна собственост с по-висока административна стойност е
бил заменен срещу парцел земя частна собственост с по-ниска административна
стойност“. От цялостният анализ на съдържанието на мотивите по т. 7. 2 от
Решение на ЕК C(2014) 6207 final/ 5.09.2014 год, се установява, че ЕК
предоставя възможност Република България, да определи административна стойност
на парцелите, която е база за определянето на размера на несъвместимата
държавна помощ, определена вече, по предложената от ЕК, формула. Предоставена е
възможност, на националния компетентен орган, „когато тази методика, не може да
бъде приложена или води до сума, която явно не отразява адекватно размера на сумата,
получена от бенефициера“, българския компетентен орган, да извърши оценка на
пазарните цени на заменените парцели към момента на сключване на сделката с
помощта на независим експерт, който е квалифициран да извършва такива оценки....
чрез тръжна процедура. Видно от съдържанието на решението на ЕК, компетентният
национален орган следва да определи конкретната методика, по която ще извършва
оценката на административната стойност и методика за оценка на размера на
несъвместимата държавна помощ, ако са налице предпоставките по съображения
(172)-(175), или в условията на алтернативност- да използва независим експерт,
оценител, при наличието на предпоставките по съображение (176) на Решение на ЕК
C(2014) 6207 final/ 5.09.2014 год.
Административният орган в конкретния е определил
пазарните цени чрез експертна оценка, извършена от независим оценител,
определен по реда на ЗОП „Агролеспроект“ЕООД съгласно чл.37, ал.1, т.2 от ЗДП.
В съображение (176) е посочено, че този начин на определяне на пазарните цени
се използва, когато българските органи могат да изразят основателни съмнения,
че тази методика не може да бъде приложена или води до сума, която явно не
отразява адекватно сумата, получена от бенефициера.
Съгласно решение на Съда на ЕС по дело С-239/09,
което се отнася до продажбата от публични органи на земи или сгради на
предприятие или на лице, извършващо стопанска дейност е посочено, че такава
продажба може да крие елементи на държавна помощ по-специално когато не се
извършва на пазарна стойност т.е. на цената, която частен инвеститор, действащ
в нормални условия на конкуренция, би могъл да определи (т. 34 и решение по
дело С-290/07, т. 68). Според Съда от изложеното следва да се приеме, че когато
националното право установява правила за изчисляване на пазарна стойност на
земи с оглед на тяхната продажба от публични органи, за да съответстват тези
правила на чл. 87 от Договора, при прилагането им във всички случаи трябва да
се получи цена, която е възможно най-близка до пазарната стойност. От
цитираните решения на Съда на ЕС и съображения на ЕК, следва да се приеме, че
не е необходимо приемането на методика за определяне реалните пазарни цени на
заменените горски земи, с нарочен акт на административния орган. Достатъчно е
използването на нормативно установени методи за оценка, които след съответните
корекции, да доведат до получаването на цена, възможно най-близка до пазарната
стойност на заменените имоти към датата на договора за замяна.
В настоящото производство, безспорно е установено,
наличието на замяна на земи от държавния горския фонд в землището на гр.
Несебър със земите на жалбоподателят в землището на с. Рибарица и гр. Тетевен,
като не е спорно, че административната цена на държавният имот е по висока от
цените на имотите на частния субект. Т.е. в конкретната хипотеза,
административната цена на заменения от държавата парцел, е по-висока от
административната цена на частния имот, като същевременно и разликата до
по-високата сума, е предоставена по силата на замяната в полза на държавата. С
други думи налице е сделка, която следва да бъде разгледана въз основа на
приетото решение на Европейската комисия.
В конкретния случай от представените по делото
оценителски доклади се установява, че при оценката са използвани метод на
пазарните аналози и метод на приходната стойност. При прилагането на метода на
пазарните аналози за горската земя, държавна собственост е следвало да
бъдат използвани само и единствено данни
за продажби на земи от горския фонд, т.е. такива които имат сходни
характеристики. При липса на такива, то следва да се приложи §1, т.4а от ДР на
ЗДП, т.е. използването на продажби на горски територии в съседни землища. В
оценителския доклад са взети в предвид всички сделки осъществявани в този
период в района, но не са взети в предвид характеристиките на всеки един имот,
използван за изготвянето на оценката. Видно от представените от жалбоподателят
доказателства, в доклада е включена и сделка с предмет апартамент. Тази сделка
е използвана и от вещото лице при изготвянето на експертизата. Ето защо съдът
намира, че не следва да кредитира изготвената съдебно-оценителна експертиза,
както и оценката извършена от „Агролеспроект“ЕООД. Що се отнася до
съдебно-счетоводната експертиза, същата следва да бъде кредитирана относно
извършването на разпоредителни сделки с процесния имот, а в частта относно
размера на държавната помощ и дължимите лихви – не. Това е така, тъй като
заключението е базирано на дадените оценки от съдебно-оценителната експертиза,
която както по-горе бе казано, не следва да се кредитира от съда.
При това положение не може да се приеме, че определените
чрез експертната оценка пазарни цени на процесните имоти, отразяват
икономическата (пазарната) им стойност към момента на замяната през 2009 год.
Това е стойността, релевантна за определяне на размера на полученото предимство
по конкретната сделка за замяна, съответно преценката за приложението на
условията, посочени в чл. 2 и 3 от решението на ЕК, при които индивидуалната
помощ по съответната сделка за замяна не представлява помощ или представлява
помощ de minimis, която се счита съвместима с вътрешния пазар. В тази връзка
следва да се посочи, че целта на възстановяването на неправомерната и
несъвместима държавна помощ е възстановяване на конкуренцията в положението
преди привеждането й в действие. Следователно и по-висок размер на пазарните
цени, който не съответства на икономическата (пазарната) стойност на заменените
горски земи към момента на сключване на договора за замяна, не осигурява
постигането на тази цел.
Доколкото, лихвата е акцесорно вземане и следва и
се основава на главното вземане, нейната дължимост, необосноваността и
недоказаността на главното вземане, обосновава и неоснователността на
акцесорното, поради което и конкретното изчисляване на размера е ирелевантно за
казуса, макар и правилно установено въз основа на приложимите общностни норми.
Независимо от факта, че само констатираното обстоятелство по чл.146, ал. 3 от АПК, е достатъчно основание за
отмяна на АУПДВ/ №РД-05-24/12.03.2020 г., издаден от Министъра на земеделието,
храните и горите на Република България, като незаконосъобразен, настоящият
съдебен състав, намира за необходимо, за пълнота на изложението, да изложи и
съображения във връзка с проверка на акта, по отношение на неговата материална
законосъобразност, обоснованост и противоречие с целите на закона, в частност с
основни принципи на общностното право на ЕС и националната нормативна уредба.
Въз основа на приетите по делото доказателства и
приложимия закон, съдът намира, че оспореният в производството административен
акт, е незаконосъобразен и поради постановяването му в противоречие с приложимия
материален закон, също така необоснован и противоречащ на целите на закона.
Това е така, поради следните съображения:
Решение на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 год.
относно схема за помощ № SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN — ex CP 176/A/08) и SA.
26217 (2011/C) (ex 2011/NN — ex CP 176/B/08), приведена в действие от Република
България при разпоредителни сделки за замени на поземлени имоти в горски
територии, е влязъл в сила административен акт, който е законно основание за
иницииране на производство от компетентния национален орган, по реда на чл. 38, ал. 3 от ЗДП. Решението на
административния орган, следва да индивидуализира субект на неправомерно
предоставената държавна помощ-конкретен бенефициер, в конкретния случай,
съобразно диспозитива на Решение на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 год., да
извърши конкретна преценка, за наличието на обстоятелствата по чл.2 и чл.3 от
диспозитива на решението на ЕК, по отношение на жалбоподателя „Аква истейт“ООД.
Данни и доказателства, за извършена такава преценка по делото липсват,
независимо от това, че това е императивно постановено от решението на ЕК,
доколкото то не идентифицира конкретни бенефициери на помощ, а препраща като
указание по отношение на българската държава, към съображения (126)- (128) от
мотивите на решението. В този случай, преди изобщо образуването на настоящото
административно производство, националният компетентен орган, е следвало да
прецени, качеството на бенефициер на конкретния жалбоподател „Аква истейт“ООД
по отношение на което качество, в случай на наличието му, да изложи конкретни
факти и правни основания, в мотивите на оспорения акт, с оглед нормата на чл. 107, параграф 1 от ДФЕС, съобразно
изричното изискването на решението на ЕК. По делото, изобщо липсват данни и
доказателства за извършването на такава преценка и събирането на доказателства
в тази насока.
Формалната регистрация на жалбоподателят като
търговец, не предполага автоматично придобиването му на качеството на
бенефициер по смисъла на Решението на ЕК. От назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, се установи по безспорен начин, че от датата на
осъществената замяна да настоящия момент, процесната земя – имот, находящ се в
землището на гр. Несебър не е бил предмет на разпоредителна сделка, нито е бил
използван за осъществяваната стопанска дейност на дружеството, за да се приеме,
че е налице държавна помощ пи смисъла на Закона за държавните помощи и
Решението на Европейската комисия, която да подлежи на връщане.
Не е спорно по делото, че по отношение на
придобития чрез замяна държавен имот, по силата на Договор за замяна, не са
извършвани преобразувания по ЗУТ, по отношение на статута му, както и са
изпълнени поетите задължения по чл. 13 от същия, а именно, че начинът на трайно
ползване на имота не се променя. От изложеното следва, че по отношение на
конкретния жалбоподател, не може да бъде направен категоричен и безспорен
извод, че същия попада в обхвата на понятието „бенефициер“ по смисъла на чл.107 §1 от Договора за функциониране на Европейския
Съюз /ДФЕС/, съобразно съображение (126) от Решение на ЕК C(2014)
6207 final от 5.09.2014 год. По делото липсват изобщо доказателства, за
преценка на националния административен орган и съобразяване с диспозитива по
чл.2 и 3 от решението на ЕК. Липсват изобщо данни и доказателства по отношение
на извършвана стопанска дейност с конкретния имот, предмет на замяна и
възможното реализиране на доходи, а с това и предимство, по отношение на
конкуренти на установяването и функционирането на общия пазар на ЕС, по смисъла
на чл.26 от ДФЕС, във вр. чл. чл.107 §1 от ДФЕС. Не е изследван въпроса и
не са представени доказателства, за извършването на стопанска дейност, по
отношение на конкретния имот и конкретния частноправен субект-жалбоподател,
предмет на сделката за замяна от 22.01.2009 год., обосноваващ извод за наличие
на обстоятелства по чл.107 §1 от ДФЕС, обосноваващ качеството
на бенефициер, във вр. чл. 1-3 от Решението на ЕК, императивно изключващи
определени хипотетични субекти, от обхвата на бенефициери на държавна помощ,
към момента на сделката за замяна, хипотетично по силата на чл. 2-3 от Решение
на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 год. на ЕК. Събиране на относими
доказателства, тяхната преценка и анализ, в процесния случай, при постановяване
на оспорения акт, във връзка с извършването на стопанска дейност от конкретния
жалбоподател, изобщо не е извършван, в изпълнение на задължението по
диспозитива по чл.2-3 от Решение на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 год.
относно схема за помощ № SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN — ex CP 176/A/08) и SA.
26217 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP 176/B/08), приведена в действие от Република
България при разпоредителни сделки за замени на поземлени имоти в горски
територии, който е предоставен изцяло в правомощията на компетентния национален
орган, съобразно националната правна рамка, и е негово задължение, при
постановяването на конкретен ИАА, по реда на чл. 38, ал. 3 от ЗДП.
Въз основа на изложеното, оспорения в съдебното производство
акт, е постановен при противоречие с материалния закон и като такъв се явява
необоснован и поради това незаконосъобразен.
Настоящият съдебен състав, намира за основателни и
наведените от жалбоподателя оплаквания, за противоречие с целта на закона, в
смисъл на противоречие с основополагащи принципи на общностното, националното и
международното административно право. Констатираните нарушения на материалния
закон и административнопроизводствените правила, свързани с неизпълнение от
административния орган, на императивни норми на националното и общностното
право по постановяването на акт за установяване на административно вземане по
реда на чл.38, ал.3 от ЗДВ, посочени по-горе, са в
противоречие с основни принципи на административното право, каквито са принципа
на правна сигурност и оправдани правни очаквания, установени от нормите на
българското национално право в чл.12 и чл.13 от АПК и последователно развити и
поддържани в практиката на Съда на Европейския съюз /C. 120/86 M. van L. en V.
/1998/ ECR 2321; C. 74/74 C. SA v C. /1975/ ECR 5ЗЗ; C. C-340/98 I. v C. и др/. Това в допълнение,
обосновава незаконосъобразност на оспорения административен акт, на основание чл.146, ал.5 от АПК.
Накрая, но не и на последно място, съдът, следва
да разгледа и Възражението за наличието на абсолютна погасителна давност по
ДОПК, направено от страна на жалбоподателя, както в хода на административното
производство по издаването на АУПДВ, поддържано и в настоящето съдебно
производство.
Наличието на погасителна давност за държавната
помощ, следва да се разгледа в светлината на решение на Съда на ЕС по дело
С-627/18. Съгласно т. 2 от диспозитива на посоченото решение член 16 параграф 2
от Регламент 2015/1589, съгласно който подлежащата на възстановяване помощ,
включва лихви и принципът на ефективност, посочен в параграф 3 на същия член,
трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национален
давностен срок към възстановяването на помощ, когато този срок е изтекъл още
преди приемането на решението на комисията, с което тази помощ се обявява за
неправомерна и се разпорежда възстановяването й или когато този давностен срок
е изтекъл основно поради закъснението на националните органи при изпълнението
на това решение. Даденото тълкуване е приложимо в настоящия случай, тъй като
съгласно решение на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 година държавната помощ,
отпусната на предприятия при сделките за замяна на горски земи, е приведена в
действие от Република България в нарушение на изискването за предварително
уведомяване на Комисията. В този случай съгласно т.51 от цитираното решение на
Съда на ЕС получателят не може валидно да се позовава на оправдани правни
очаквания относно правомерността на разглежданата помощ. В същия смисъл е и
решение по дело С-349/17, т.98. Според Съда на ЕС принципът на правната
сигурност, който давностните срокове имат за цел да гарантират, не може да бъде
пречка за възстановяване на обявена за несъвместима с вътрешния пазар помощ
(дело С-627/18, т.60).
В процесния случай решението на ЕК, C(2014) 6207
final от 5.09.2014 година е издадено в рамките на 10 годишният давностен срок
по чл. 15 от приложимия по време Регламент (ЕО) № 659/99, отменен с Регламент №
2015/1589. От доказателствата по делото е установено, че компетентният
национален орган е забавил изпълнението на посоченото решение, като е издал
оспорения АУПДВ по чл. 38, ал. 3 ЗДП на 12.03.2020 год. При тези обстоятелства
и предвид цитираната съдебна практика на Съда на ЕС давностният срок, предвиден
в националния закон не следва да се прилага. В този смисъл е решение
№5042/20.04.2021 год., постановено по адм. дело №10923/2020 год. по описа на
ВАС на Република България.
Предвид този изход на спора съдът намира за основателна
своевременно заявената претенция за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя, които възлизат в общ размер на 11 899.00 лв., от които 50.00 лв.
заплатената ДТ в производството, 11 223.00 лв. представляващи заплатено
възнаграждение за процесуално представителство и защита, съгласно договор за
правна защита и съдействие №009/2020 от 31.03.2020 год., както и 620.80 лв.
заплатено възнаграждение за изготвените по делото експертизи, които следва да
бъдат заплатени от ответната страна. От страна на ответника е направено
възнаграждение за прекомерност на възнаграждението, което е неоснователно.
Видно от приложеният договор за правна защита и съдействие, размерът на
възнаграждението е определен в предвиденият в чл.8, ал.1, т.5 от Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения размер, като към същият е
начислено съответното ДДС.
Мотивиран от гореизложеното, Административен съд
Стара Загора, шести състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Аква
истейт“ООД, ЕИК: *********, представлявана от Управителя И.В.Д. Акт за
установяване на публично държавно вземане №РД-05-24/12.03.2020 год., издаден от
Министъра на земеделието, храните и горите на Република България, като незаконосъобразен.
ИЗПРАЩА делото, като преписка на
Министъра на земеделието, храните и горите на Република България, за
предприемането на действия по изпълнение на Решение на Европейската Комисия
C(2014) 6207 final от 5.09.2014 год., относно схема за помощ № SA. 26212
(2011/C) (ex 2011/NN — ex CP 176/A/08) и SA. 26217 (2011/C) (ex 2011/NN — ex CP
176/B/08), приведена в действие от Република България при замените на горска
земя, по отношение конкретно на „Аква истейт“ООД, ЕИК: *********,
представлявана от Управителя И.В.Д., при съобразяване и спазване на указанията,
дадени в мотивите на съдебното решение.
ОСЪЖДА Министъра на земеделието,
храните и горите на Република България, да заплати на „Аква истейт“ООД, ЕИК:
*********, представлявана от Управителя И.В.Д. и със седалище и адрес на
управление: гр. Стара Загора, бул.“Свети патриарх Евтимий“№23, сумата от 11 899.80 лв. /единадесет хиляди осемстотин
деветдесет и девет лв. и 80 ст./лв., представляваща сторените в производството
съдебно-деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от съобщението.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: