Решение по дело №263/2018 на Районен съд - Гълъбово

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                      №…………………….. гр.Г.

 

РАЙОНЕН  СЪД  - Г.                                                             Наказателен състав

На 18.03.2019г.

В публично заседание, в следния състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО АНГЕЛОВ

Секретар А.Делчева,

 

като разгледа докладваното от съдия Ангелов АН Дело № 263 по описа на РС – Г. за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.59-чл.63 от ЗАНН.

 

Обжалвано е Наказателно постановление № 18-0447-000357 от 24.08.2018г. на С.П.Б.- Началник РУП към ОДМВР С.З., РУ- Г., упълномощен със Заповед № 349з-196/20.01.2016г. на Директора на ОД МВР/Заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на Министъра на МВР, с което на Ц.М.С. с ЕГН **********, на основание чл.183, ал.4, т.8 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева – за извършено нарушение по чл.98, ал.2, т.3 от ЗДвП.

 

Жалбоподателят в жалбата си и в с.з. чрез пълномощник излага подробни съображения за незаконосъобразност и неправилност на издаденото Наказателно постановление и моли същото да бъде отменено.

 

Въззиваемата страна не се явява в с.з. и не изразява становище.

 

По делото бяха събрани писмени доказателства: Наказателно постановление № 18-0447-000357 от 24.08.2018г. в оригинал; Пълномощно от 31.10.2018г. – оригинал, копие на Справка за нарушител/водач; копие на Служебна бележка на С.П.Б., издадена от Началник сектор „КАПОЧР“ при ОД на МВР – С.З. на 19.10.2018г. и копие на Заповед с рег.№ 8121з-952 от 20.07.2017г. относно определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, на министър В.Радев; копие от АУАН серия „Д“, № 397783/24.07.2018г., Договор за правна защита от 18.09.2019г. – оригинал.   

Относно приложените „писмени свидетелски показания” от М.С. Н. с нотариална заверка на подписа и цветни снимки – 4 /четири/ броя, съдът не прие същите, тъй като не представляват доказателствено средство събрано или изготвено при условията и по реда на НПК / чл.84 от ЗАНН вр. с чл.105, ал.2 от НПК/. Фотографирането на веществени доказателства е възможно съгласно разпоредбата на чл.110, ал.1 от НПК, но предвидения в НПК ред изисква това да бъде извършено от съответния орган - чл.107 от НПК, а не от друго неясно кое лице, както в настоящия случай. Писменото изявление с нотариална заверка на подписа на лицето М.С. Н. по своята същност не е годно доказателствено средство, тъй като не е събрано по реда предвиден в НПК.

 

Бяха разпитани в качеството на свидетели С.Г.С. – съставил АУАН и Д.Н.Д. – свидетел по АУАН.

 

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, РС - Г. намира за установено следното от фактическа и правна страна:

 

От фактическа страна:

 

С Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бл. № 397783 от 24.07.2018г. по описа на РУП-гр.Г., е констатирано, че Ц.М.С. с ЕГН **********, на 24.07.2018г., в около 12,05 часа, в община Г., по републикански път III-554, километър 42, посока запад - изток, пред „Б.” ЕАД, паркира лек автомобил „О.З.” с рег. № **********, негова собственост, на спирка на превозни средства от редовните линии за градски обществен превоз на пътници. Тези действия на водача Ц.С. били квалифицирани като нарушение, по чл.98, ал.2, т.3 от ЗДвП.

 

Жалбоподателят Ц.С. подписал съставения му Акт за установяване на административно нарушение и получил срещу разписка препис от него. При съставяне на АУАН е отразено възражението на санкционираното лице: „Възразявам”.  В законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН от жалбоподателя не били направени допълнителни възражения по АУАН и не е направено искане за събиране на доказателства.

 

Въз основа на този АУАН е издадено и обжалваното Наказателно Постановление с № 18-0447-000357 от 24.08.2018г. на С.П.Б.- Началник РУП към ОДМВР С.З., РУ- Г., упълномощен със Заповед № 349з-196/20.01.2016г. на Директора на ОД МВР/Заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на Министъра на МВР, в обстоятелствената част, на което административно-наказващият орган напълно е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка.

 

Административно наказващият орган е приел, че Ц.М.С. с ЕГН ********** е паркирал на спирка от редовните линии за обществен превоз на пътници, с което виновно е нарушил чл.98, ал.2, т.3 от ЗДвП. На основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП, АНО е определил и наложил административно наказание „глоба” в размер 50 /петдесет/ лева.

 

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите, както и от приетите по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност. Разпитаните в хода на съдебното производство в качеството им на свидетели по делото – С.Г.С. и Д.Н.Д. обясниха, че водачът е паркирал лекия автомобил в зоната на действие на пътен знак „В – 27”, въвеждащ забрана за спиране и паркиране. Свидетелите бяха категорични, че на това място има и автобусна спирка, но не помнят дали тя е означена с пътен знак „В-24”. Свидетелят Д.Д. бе категоричен, че нарушението на водача се е изразявало в това, че е спрял след знак В 27, като заяви следното: „ …Ако беше спрял още 5 метра напред, щях да го глобя за  спиране пред градски транспорт….”. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, тъй като те са логични и безпротиворечиви и кореспондират помежду си и с установеното по делото, поради което съдът им дава пълна вяра и приема за установена описаната фактическа обстановка. Същата се доказва по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

 

От правна страна:

 

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи.

 

Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП. Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес.

 

По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.

 

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

В хода на административно-наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и НП. Актът е съставен в присъствие на жалбоподателя, като след това му е предявен и връчен. Същият е съставен в преклузивния срок, считано от деня на извършване/откриване на нарушението, а НП е издадено след изтичане на 3-дневния срок от съставянето му, но също в преклузивния такъв /6 месеца/, така, че жалбоподателят да има възможност да направи възражения по акта. Така са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл.81, ал. 3 вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК. Съдът, не установи процесуални пропуски в тази насока.

След извършването на служебна проверка, съдът не констатира наличието и на съществени процесуални нарушения, свързани с нарушаване на компетентността на съответното длъжностно лице издало НП, съответно на това съставило АУАН. Актът за установяване на административното нарушение е съставен от овластено за целта длъжностно лице. НП също е издадено от оправомощено да го издаде лице. Представено е копие на Заповед № 8121з-952/20.07.2017г., с която Министъра на МВР е оправомощил конкретния Началник на РУ при ОДМВР на обслужващата територия да издава НП във връзка със съставени актове за извършени нарушения от ЗДвП, представена е и Служебна бележка, удостоверяваща, че издалият НП – С.Б. работи на посочената длъжност – Началник на РУ - Г.. От друга страна, мястото на извършване на нарушенията попада в териториалния обхват на РУ-Г..

            С оглед на така възприетата и изложената фактическа обстановка съдът прие, че ангажираната спрямо жалбоподателя Ц.С. административна отговорност за административно нарушение по 98, ал.2, т.3 от ЗДвП, следва да отпадне. Причина за това е вписване в описателните части на АУАН и на НП на обстоятелства на административното нарушение, които не кореспондират с твърденията на актосъставителя и свидетеля по акта.

В процесния случай жалбоподателят Ц.С. на 24.07.2018г. около 12.05ч., като е паркирал лек автомобил „О.З.” с рег. № *********, в община Г., по републикански път III-554, километър 42, посока запад - изток, пред „Б.” ЕАД, не е съобразил поведението си като участник в движението с пътен знак въвеждащ забрана – знак „В27” – „Забранени са престоят и паркирането”, но нито в АУАН, нито в НП е посочено наличието на този знак „В27”, чиято въведена от него забрана да е нарушил водачът. Според описанието на нарушението в АУАН и според НП, жалбоподателят е нарушил с поведението си на 24.07.2018г. около 12.05ч. като участник в движението – водач на лек автомобил, въведена от знак „В24” забрана за паркиране на спирка на превозни средства от редовните линии за градски обществен превоз на пътници. Отделен е въпросът, че от страна на АНО, чиято е тежестта на доказване на нарушението, не са ангажирани никакви доказателства за наличието на автобусна спирка на визираното място и наличие на пътен знак „В24”.

Неправилното излагане на обстоятелствата на административното нарушение от актосъставител в АУАН и от административно – наказващ орган в НП – в нарушение на изискванията на чл.42 т.4 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, които обстоятелства са от значение за правдивото излагане на обстоятелствата, очертаващи състава на административното нарушение от обективната му страна, съставлява съществено процесуално нарушение, засягащо правото на защита на наказаното лице, което пък е основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

Поради изложените съображения, съдът намира, че жалбата е основателна, поради което наказателното постановление да се отмени като неправилно и незаконосъобразно. Ето защо съдът,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0447-000357 от 24.08.2018г. на С.П.Б.- Началник РУП към ОДМВР С.З., РУ- Г., упълномощен със Заповед № 349з-196/20.01.2016г. на Директора на ОД МВР/Заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на Министъра на МВР, с което на Ц.М.С. с ЕГН **********, на основание чл.183, ал.4, т.8 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева – за извършено нарушение по чл.98, ал.2, т.3 от ЗДвП.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщението пред Административен Съд – С.З..          

 

                       

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:.............................                                                                                                                                                                                                                /Хр. Ангелов/