Решение по дело №13494/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2248
Дата: 21 юни 2023 г.
Съдия: Любомир Нинов
Дело: 20223110113494
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 октомври 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2248
гр. Варна, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Дияна Димитрова
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20223110113494 по описа за 2022 година
Ищцовото дружество „Лукс Доорс 1“ ЕООД сочи, че ответникът Пл.Й.
е работил при него по трудов договор на длъжност „Шофьор на товарен
автомобил" от 11.07.2022г. до 12.08.2022г., когато едностранно прекратил
трудовото си правоотношение, на основание чл.326, ал.1, т.3 от КТ, без да
отработи срока на предизвестие. Независимо от отправената покана, до
настоящият момент той не е заплатил на ищеца обезщетение за неспазено
предизвестие на основание чл.220, ал.1 от КТ в размер на брутното му
трудово възнаграждение, поради което за дружеството, се е възникнал
интерес да иска да се постанови решение, с което да се осъди ответника, да
му заплати сумата от 710лв., представляваща обезщетение за неспазено
предизвестие на основание чл.220, ал.1 от КТ, както и да се присъдят
направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е подал отговор в който сочи, че
трудовият договор е бил прекратен поради изтичане на предизвестието. Това
основание е приел работодателят, макар в писмена молба до него да не е
изразявал такова желание, напротив искал е прекратяване по взаимно
съгласие. Счита, че работодателят с иска си желае да се обогати за сметка на
ответника, който не е имал намерение да прекратява договора на това
основание и не е разбрал как е бил освободен.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в
чл.220, ал.1 от КТ.
1
Страните не спорят, че са се намирали в трудово правоотношение по
силата на което настоящият ответник е бил назначен при ищеца на работа, на
длъжност „Шофьор на товарен автомобил“ считано от 11.07.2022г. със срок
на изпитване от шест месеца, при основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 710лв., като това се потвърждава и от представения и неоспорен,
редовен от външна страна трудов договор №81/11.07.2022г., подписан
двустранно.
Ищцовата страна при завеждане на делото е представила и копие от
молба от 12.08.2022г. подадена до нея от ответника, в която той изрично е
посочил, че желае на осн. чл.326, ал.1 от КТ да бъде освободен от заеманата
от него длъжност считано от 12.08.2022г. без да отработва предвиденото
предизвестие. Видно от представената отново от ищеца заповед за
прекратяване на трудов договор №55/12.08.2022г. молбата на ответника е
удовлетворена, като същият е освободен от заеманата длъжност незабавно-
считано от 12.08.2022г.
По делото е прието и заключение на вещото лице по назначената ССчЕ
съгласно което размерът на трудовото възнаграждение на ответника към
момента на прекратяване на провоотношението му с ищеца е възлизал на
710лв. и ако се приеме, че искът е основателен, то размерът на обезщетението
по чл.220, ал.1 би възлизал също на 710лв.
Съдът намира, че представените доказателства установяват наличието
на възникнало между страните на 11.07.2022г. трудово правоотношение по
силата на което ответникът е постъпил при ищеца на работа заемайки
длъжността „Шофьор на товарен автомобил“ със шестмесечен изпитателен
срок и при основно възнаграждение в размер на 710лв. месечно. Това
правоотношение е било прекратено по предвидения от КТ в чл.326, ал.1 ред
след подадена от ответника молба на 12.08.2022г., в която изрично е
записано, че той не желае да отработва предвиденото предизвестие и по която
молба ответникът е издал заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение. При това положение съставът приема, че ответникът се е
възползвал от правото си да прекрати правоотношението с ищеца без да
спазва изискването за предизвестие по чл.326, ал.1 и 2 от КТ, но е възникнало
правото за работодателя – ищец да търси обезщетение в размер на едно
основно трудово възнаграждение, което в случая е 710лв. Твърденията на
ответника, че дължимостта на обезщетението е следвало да бъде отразена в
заповедта за прекратяване на трудовия договор са неоснователни, тъй като
правото на обезщетение възниква по силата на закона и не е необходимо да
има изрично заявление, че такова се дължи. Направеното от ответника
възражение, че е искал прекратяване на договорното отношение по взаимно
съгласие също не отговаря на действителността, тъй като той изрично е
2
посочил в молбата си, че иска прекратяване по реда на чл.326, ал.1 от КТ,
като доказателство в тази насока е и записаното изявление, че желае да не
отработва срока на предизвестието, което означава, че той е бил наясно, че
реда по който иска да бъде освободен от работа предвижда предизвестие с
последваща го работа. Изразяването на желание да не се отработва
предизвестието, по-скоро би могло да се разглежда като косвено изразяване
на желание да се заплати дължимото се вместо това обезщетение.
Воден от горното съдът приема, че предявеният иск е основателен и
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 710лв.
обезщетение за неспазено предизвестие за едностранно прекратяване на
трудово правоотношение на осн. чл.220, ал.1 от КТ., като този размер
съответства на договореното трудово възнаграждение от страните при
сключване на трудовия договор и е потвърден от вещото лице в рамките на
приетата ССчЕ.
Предвид извода за основателност на претенцията, направеното искане и
представените доказателства ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца и сторените по делото разноски в общ размер на 600лв.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. М. Й. ЕГН********** от гр.Варна, *** да заплати на
„Лукс Доорс 1“ ЕООД, ЕИК205037715 със седалище и адрес на управление
гр.Варна, бул.“Христо Смирненски“ №10 сумата от 710лв. представляваща
обезщетение за неспазено едномесечно предизвестие за прекратяване на
трудовото правоотношение, по което ответникът е работил при ищеца като
Шофьор товарен автомобил, на осн. чл.220, ал.1 от КТ и 600лв. сторени по
делото разноски на осн. чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
датата на уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3